Въпрос: Защо е казано, че във всяко поколение е необходимо да видиш как сякаш отново излизаш от Египет?

Отговор: Става дума не за историческите събития, а за състоянията, които трябва да преминем във всяко поколение.

Ако вече сме преминали през някакъв процес, който ни сближава един с друг, с обществото и в който сме поправили себе си, както това са направили нашите предци в своите поколения, но нашите деца са задължени да повторят това същото.

Всички се раждат в егоизъм и взаимна неприязън. Нали природата на човека е зла по рождение и ние трябва през цялото време да я преодоляваме и да се сближаваме един с друг. Но този процес не е безкраен, тъй като се намираме вече в последните поколения, които са длъжни да завършат поправянето.

Този процес е вървял в миналото от поколение на поколение, останали са само няколко поколения, за да го завършат, да свържат всички поколения заедно в едно „поколение на Машиаха”. То се нарича последното поколение, защото ще направи равносметка на всички действия, приближаващи ни един към друг. Тогава ще достигнем най-доброто състояние.

Реплика: За съжаление, съвсем не изглежда, че днес нашето общество се е приближило към поправеното състояние. Всеки ден слушаме в новините за нови случаи на насилия. По-скоро бих нарекъл нашето положение катастрофално, а не поправено.

Отговор: Това е вярно, и все пак съм настроен много оптимистично. Виждаме същото развитие на събитията в египетското изгнание. То също започва много забележително – със седем „плодородни години”, когато евреите прекрасно живеят в Египет. Те заемат най-висшите, най-добрите постове. Моше става приемен син на Фараона и израства при него в двореца, върху коленете му, като египетски принц.

Изглежда, че по-хубав живот е невъзможно да се пожелае, и изведнъж настъпват седем гладни години. Синовете на Израел стенат от тежката работа. Над Египет застава новият Фараон и те започват да чувстват как тъмнината се сгъстява все повече и повече, докато не пристигат десетте египетски екзекуции.

Всички тези удари се стоварват върху нас – върху Фараона, т.е. върху нашия егоизъм. И именно това ни помага да избягаме, заставя ни да променим отношението си към живота: да се обединим помежду си.

Днес наново усещаме, че тъмнината предвещава ново, прекрасно, светло състояние. Тя говори, че искаме да се сближим един с друг, но не можем. И тогава на нас не ни трябват силни удари, нали сега вече чувствам , че не ни достига силата на любовта и отдаването.

Но ако се пренебрегваме един друг, тогава наистина ще дойдат египетските смъртни наказания. Тоест, всичко зависи само от нас. Ако разбираме от половин дума, както детето, на което му е достатъчно предупреждението на родителя, за да се поправи, тогава не се изискват удари.

Ако пък детето не слуша, налага се да го накажем, да го напляскаме, и в крайна сметка то все едно ще направи това, което се изисква от него. Всичко зависи от това, доколко можем да се вслушаме в това, което ни говори науката кабала. Ще се надяваме да чуем нейното предупреждение.

От програмата на радиостанция 103FM. 15.03.2015

[155941]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някаква обща причина за всички наши проблеми?

Отговор: Ако имаме конфликт с жена си, с децата, със съседите, на работа и даже със самите себе си, това значи, че над нас властва нашият егоизъм, наречен Фараон.

Въпрос: Но нали египетското робство, за което разказва Тора, е съществувало в дълбока древност и е приключило много отдавна?

Отговор: Фараонът властва над нас през цялото време, дори сега. Описаните в Тора събития не са свързани с определено време, това не е исторически разказ. Ние се намираме все още в робство при същия този егоизъм, под властта на егоистичната си природа, която не ни позволява да живеем нормално.

На днешния ден ние живеем в много различен свят, в много различна епоха. Всички сме свързани в една мрежа чрез интегралния свят, чрез интегрална икономика и зависим един от друг. Ако световното съобщество прилага санкции срещу някоя от държавите и прекъсва връзките си с нея, както, например, с Иран, то тази страна запада. Понеже всички зависят от всички.

Това ни показва в какъв интегрален свят се намираме, където всички са свързани един с друг. Ако не поддържаме добри отношения с останалите в този взаимозависим свят, то по този начин вредим на себе си.
Затова, ако не можем да подобрим отношенията помежду си: всички народи, всички държави, всички партии вътре в страната – просто ще се унищожим. Нищо няма да ни помогне, тъй като ще противоречим на общия закон на природата.

Въпрос: Но е факт, че не се разбираме един с друг и въпреки това всички някак живеем?

Отговор: Има си граница за това противоречие: до какви размери може да расте то, и докога да продължава. Причината за това противоречие е нашата природа, която кара всеки от нас да мисли само за себе си.

Той не разбира, че благосъстоянието зависи от всички. По толкова примитивен начин действа нашия глупав егоизъм. Човекът не е способен да разбере, че ако се съедини чрез добри връзки с другите хора, то само ще спечели.

Въпрос: Не е ли обратното, че в древните примитивни общества връзките между хората са били по-силни, а с развитието си, все повече са се разобщавали?

Отговор: Не считайте древните общества за по-примитивни. Те са разбирали, че зависят един от друг, че са свързани и без тази връзка не могат да оцелеят.

Проблемът на съвременното общество е в това, че за сметка на развитието на технологиите сме достигнали такова ниво, на което ни се струва, че сякаш можем да живеем независимо един от друг. И затова всеки се затваря вътре в апартамента си с мобилния си телефон и компютъра, не искайки да види никого. Само да не го закачат.

Недостатъкът от връзки между нас или негативните връзки се наричат Фараон, нашият егоизъм. Ние не желаем да се съобразяваме с другите и не разбираме, че сме взаимосвързани, обвързани в една мрежа – и особено, народът на Израел. Винаги трябва да се оценяваме само по тази скала: доколко сме срещу другите или за тях.

Цялата Тора разказва само за любовта към ближния като към самия себе си – най-голямото правило на Тора. Това правило включва в себе си всички други. Няма нищо друго, освен постигането на правилно обединение.

От програмата по радио 103FM, 15.03.2015

[155915]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Тора - Няма коментари→

Не много отдавна ние празнувахме празника Пурим и ето вече наближава празникът Песах. Всички празници на народа на Израел символизират връзката, която трябва да бъде между нас, само се показват различните нейни нива, различната ѝ мощност.

Най-мощната връзка през цялата история на Израел се достига в Пурим. А най-напред постигаме съединение между нас в Песах, празника за освобождението от египетското робство.

Освобождение се нарича избавянето от своя егоизъм, от безпричинната ненавист към другите, отблъскване, от тези недостойни отношения, които се проявяват между нас, когато изгаряме мостовете между нас или на друго място, където се сблъскват интересите ни.

Когато ни се удаде да обуздаем злата си природа и постигнем обединение, благодарение на него ние откриваме, че можем да поправим целия си живот: да снижим цената на квартирата и хранителните продукти, да уредим отношенията в семейството, да направим чисти градовете си, да прекратим насилието в училищата.

И това се нарича изход от Египет, от изгнанието. Потънали сме в егоизма си и повече нищо не искаме да слушаме, и изведнъж разбираме, че е възможно да изградим добри отношения между нас, да се сближим. Това не само е възможно, но просто е необходимо, защото не може да продължава повече така.

Преди последните избори всички партии обещаха да устроят живота ни във всички сфери. Но в действителност, съгласно науката кабала, това на никого няма да се удаде, ако самите ние не се издигнем над всички различия и не се съединим помежду си над тях, „за да покрие любовта всички престъпления”. Когато започнем да се обединяваме, без да обръщаме внимание на личната изгода, тази нова форма на единството започва да влияе на живота ни.

Празникът Песах и разказът за изхода от Египет са метафора, намекваща за изхода от егоистичните отношения между хората и за създаване на отношения на по-високо ниво. Това е освобождението от своя вътрешен фараон, егоизма, властващ над нас. Ако излезем изпод властта му и можем да обичаме ближния си, се нарича освобождение.

А след изхода от Египет и странстването по пустинята, народът на Израел отива в планината Синай и получава Тора. Тях ги питат дали са готови да станат един човек с едно сърце, да живеят във взаимно поръчителство, единство, в любов към ближния като към себе си. И това се нарича спасение, тъй като вътре в обединението си ние разкриваме особена сила, скрита в природата.

Това е истинско чудо и затова изходът от Египет се нарича чудо. Вече в самото начало на нашето обединение внезапно откриваме, че вътре в нашето единство е заключена особена сила, която преди не сме усещали. Тази сила на обединението съществува в природата, но дори не се досещаме за нея.

Разбира се, не сме способни сами да я разкрием в себе си, а само се опитваме да направим това. Но със старанията си призоваваме тази сила да се прояви между нас и да ни съедини, и тогава ще дойде краят на всички наши беди и проблеми. Всички наши нещастия са предизвикани само от това, че се намираме в конфронтация един с друг.

От програмата на радиостанция 103FM. 15.03.2015

[155831]

Filed under: Празници - Няма коментари→

Въпрос: Имало ли е действително в историята такова чудо, когато Червено море се е „разцепило“ и е пропуснало през себе си народа на Израел, спасяващ се от Фараона?

Отговор: Тора не разказва за събития от нашия материален свят. Тя говори само за това, което се случва между душите ни. В този смисъл сме дошли до такова състояние, което се нарича преход през Червено море.

Изходът от Египет и свободата от египетското робство е освобождение от егоизма, от „ангела на смъртта“. По пътя на тази свобода минаваме през преход, наречен пресичане на Червено море. Означава край на Египет, край на егоизма ни, след който можем да станем свободен народ.

В природата е скрита особената сила на единството, която се нарича Творец. Ако полагаме усилия да се обединим, да се приближим един към друг против своето желание, в тези усилия разкриваме висшата сила, която създава състоянието „преход през Червено море“. Тя ни води от егоистичната природа в природата на отдаване и любов.

От програмата на радио 103FM, 15.03.2015

[155910]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Съобщение: Гигантската търсачка Google си присвоява монопола за „истина“ и започва да манипулира реалността. Google създава нов алгоритъм, който ще ви даде това, което се смята за „истина“, а не за „измислица“.

Съдържанието ще се аранжира не по популярност, а според селекцията на собствениците на Google, чрез филтриране на идеите и мислите, които се смятат за „несъответстващи на действителността“. Това означава, че в качеството на „истина“ ще се разглежда само това, което е изгодно на собствениците на СМИ.

Реплика: Всичко води до пълно подчинение на човека. Това е зовът на егоизма. Ако не беше целта на творението, да преведе всички до подобие с Твореца, чрез осъзнаване на нищожността на природата ни, то несъмнено, че планът на Google за ръководство би се сбъднал.

[155734]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес човек възприема живота само под формата на получаване, поглъщане, потребление, придобиване, така той се суети, докато не се измори от живота, излезе в пенсия, прекара няколко поредни години по опашки в поликлиниките и в крайна сметка умира.

Но има възможност да повдигне себе си на друго ниво на съществуване: да прекарва живота си не в потребление, а в отдаване. И това не е благотворителността, когато ти помагаш с пари на бедните, а живот по-високо от своя егоизъм. Животът извън егоизма дава усещане за анти-живот, анти-материя, анти-свят, както е казано: „Видях обратен свят“.

Съществува друга форма на живот – паралелна на нашия свят. Науката кабала ни учи как да постигнем тази нова форма на живот. Това е обратен живот – не вътре в егоизма, който поглъща всичко в себе си, не в желанието за наслаждение, а в желанието за отдаване, любов.

Това не е тази егоистична любов, която ни е позната в този свят. Любов е когато аз излизам от себе си и се включвам в желанията на другите. И тогава живея в тези желания, без да правя сметка за самия себе си. Такава форма на живот не е ограничена по мощност на наслаждението, което може да се получи в нея.

Тъй като това не е наслаждение вътре в материалното тяло, което не може да яде и пие без мярка. В отдаването с нищо не съм ограничен, тъй като излизам към другите. Не съм ограничен от живота на това биологично тяло, а се намирам извън него и там усещам своя живот.

Моето тяло остава, но то живее около мен, като питомното животно, живеещо край човека. Човек се нарича моята вътрешна част, която е излязла от мен и се е включила в другите. А тази моя част, която е останала – биологичното, животинско тяло, както обикновено, живее отпуснатия му срок, ходи по лекари, докато не го отведат в гробището.

Въпрос: Но човек се бори със земните житейски проблеми и не го интересуват такива високи понятия като живот извън тялото?

Отговор: Всеки човек го вълнуват въпросите за живота и смъртта. Но дори и обикновения живот днес не може да се подреди, без да се включиш в правилната връзка, без да уравновесиш своето получаване и отдаване, без да се съединиш с другите чрез правилните взаимни връзки. Към това ни води науката кабала, за да приведем в ред своя живот.

От програмата по радио 103FM, 08.03.2015

[155720]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Кабала детайлно описва издигането на човека по степените на постигане, с множество схеми и графики. Но и източните духовни учения също сдържат схеми и графики, защо вие считате кабала единствения научен метод?

Отговор: Източните духовни методики изискват от човека да изпълнява много упражнения със своето физическо тяло. Само кабала предлага на човека своего рода духовна „реанимация“, когато той постоянно нещо чете, изучава.

Това е интензивен процес на работа над себе си в група, където всички се съединяват според принципа: „Помогни на ближния“, достигайки съединение и любов.

Духовното развитие се осъществява в група, където ние практически отменяме себе си един пред друг и се съединяваме. Човек има възможност през цялото време да проверява себе си и да вижда своето напредване, сверявайки с написаното в кабалистичните статии.

Само науката кабала предлага съвършено ясна методика, обясняваща целия процес на напредване, всичките състояния. Така ние строим структура, подобна на строежа на висшия свят, следващите над нас стъпала, на които трябва да се изкачим.

Въпрос: Как се променя отношението на човек към хората, след като вече е усетил светлината?

Отговор: Той вижда, че всички хора се намират вътре в светлината, но те не знаят това, а той го знае. Светлината им въздейства, но те не са готови да я разкрият заради своя непоправен егоизъм. И затова вместо светлина, те усещат тъмнина, беди, страдания.

А човек, поел от светлината любов към хората, желае да се приближи към тях и да им обясни, защо страдат. Той иска да ги приведе до такова състояние, когато те също да обърнат тъмнината в светлина. В края на краищата, той не може да го направи за тях, всеки трябва да направи това поправяне за себе си. И всеки има такава възможност.

От 513-та беседа за новия живот, 29.01.2015

[153908]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Тора, „Левит“, 23:01 – 23:02: И заговорил Бог, обръщайки се към Моше: „Говори със синовете на Израел и им кажи: Божиите празници, които трябва да нарекат свещени събрания, това са Моите празници…“

 Свещени събрания на различни нива – това са празниците.

Преди да се съберат заедно, хората трябва сериозно да се занимават с духовна работа, опитвайки да се обединят. Този период се нарича разстояние между празниците. А периодът на обединяване на масите към ново по-високо ниво на единство между себе си олицетворява празника.

Тора описва какви жертви са направени, т.е. над какво ниво на егоизъм хората трябва да се издигнат, за да създадат определен стил на свещено събрание, което се нарича Песах, Шавуот, Сукот и т.н.

Въпрос: От духовна гледна точка, към какво водят човека веригата от празници?

Отговор: Към достигане на пълно съвършенство.

От всички празници има два най-незабележими: Шавуот и Пурим. Струва ни се, че има нещо особено в празникът Шавуот (получаването на Тора). Той продължава само един ден, през който се четат много малки откъси от молитви и се ядат млечни храни. Но получаването на Тора е огромен празник! Какво би могло да е по-важно от това?! Обичаят да се яде млечна храна на този ден произлиза от факта, че той символизира свойството отдаване, свойството разпространение на Тора.

А към Пурим ние се отнасяме като към някакъв детски празник. Това са двата най-скрити празника, защото трябва да бъдат достигнати чрез много сериозни вътрешни усилия. Като правило, колкото по-високи, по-дълбоки и духовно по-силни са някой състояния, толкова те са по-дискретни, скрити и скромни.

Реплика: Ние винаги говорим много за празника Песах, изходът от Египет, но това е само началото…

Отговор: Това е началото на всички духовни състояния. А също е и началото на годината, началото на месеца и началото на всяко изчисление в духовната работа.

От ТВ програмата „Тайната на Вечната Книга“, 28. 05. 2014

[154327]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И казал Бог, обръщайки се към Моше: „Когато се роди бик или овца, или коза, то седем дни животното трябва да преживее под своята майка, а от осмия ден и нататък, ще бъде годно за жертвения огън към Бога. Но не колете бик или овен в един ден с потомството“. [Тора, „Левит“, „Емор“, 22:26 – 22:28]

Става дума за животинската част от желанието на човека, по какъв начин е възможно да я издигнем и поправим, във връзка с предишното стъпало.

Отначало става вътреутробно развитие, а после е периодът на отглеждане. За животното е достатъчна седмица, за да възприеме пълната степен ХАГАТ НЕХИМ, понеже животното преминава седем стъпала на развитие, а не десет като човека.

За седем дни (седем стъпала) животното възприема всичко от своята висша степен и се откъсва от нея. Неговият живот протича по инстинктивни закони, затова човек, намиращ се на „животинско“ ниво, работи инстинктивно.

Погледнете целия свят – всички се учат от другите как да живеят и повтарят същото. Животните нямат трите горни сфирот, олицетворяващи главата, затова тяхната глава се намира на нивото на тялото и не се извисява над него.

Това същото, става и със света, който сега се намира на животинско ниво на развитие. Неговата „глава“ е изпаднала преди няколко хиляди години, когато са изчезнали истински велики умове.

Човечеството се развива абсолютно автоматично, каквото и да говорят учените, философите, правителството, банкерите или народните маси. Те само прилагат своите мизерни колебания върху цялото движение на природата, но това съвсем не променя парадигмата на развитие.

Критичният момент е настъпил тогава, когато човекът е започнал да произвежда и да печели повече, отколкото му е необходимо. От тук нататък е започнал да се развива капитализмът, до възникването, на който всичко е било просто и натурално. Човекът е живял, изхождайки от необходимите потребности, не защото се е стремил към това, а защото тогава още не е имало нови технологии.

Но когато е изобретил плугът, даващ възможност дълбоко да оре земята, започнал да се занимава с грънчарство и с обработка на метали. Тогава се е появила възможност да печели повече от необходимото.

Добавената стойност е започнала да вдъхновява егоизма, а егоизмът е започнал да стимулира добавената стойност. И вместо вътрешно, морално-етично развитие на човека, светът се е обърнал по посока на технологичното развитие. Това е била и преломната точка, решаваща по какъв път да тръгне човечеството.

Но днес се намираме в края на този път, когато технологичното развитие търпи крах и ще останем с „пробито корито“. Трябва да разберем, че е нужно да намалим всички наши желания до нивото на достатъчното, но достойно съществуване, както в математиката:  необходимо и достатъчно условие. Това означава, всичко да се сведе до рационалното потребление, а цялата енергия и възможности да се насочат за достигането на висшата цел – цялото човечество да формира от себе си човека.

Реплика: Получава се, че изход няма, както е в приказката на Пушкин „За рибаря и рибката“. След лукса и дворците е трябвало да се спре, а старицата не е могла и в резултат е останала с “пробитото корито“. Така и ние, сега се намираме в тази точка…

Отговор: Но имаме възможност за плавен преход. Можем нормално, рационално, с помощта на разпространението на кабалистичната методика да покажем на човечеството какво ще се случи, ако не приемем тази методика. Понеже тогава, все едно, ще стигнем до нейната реализация, но по тежкия път на революции, войни, проблеми.

Виждаме как изведнъж, на пусто място избухват конфликти, става само с поднасяне на клечка кибрит. В света цари огромна ненавист на всички към всички. Затова най-малката искра предизвиква пожар.

По всякакви начини трябва да се постараем светът да разбере, че Тора говори за усъвършенстването на човека, за гладкия, добър, здрав, безопасен път на неговото хармонично развитие. Нима не се настрадахме достатъчно, за да пожелаем това? Или е необходимо хубавичко още да пострадаме, за да се устремим към положителния път на развитие? В това се и състои нашият проблем.

От ТВ програма „Тайната на вечната Книга“, 28.05.2014

[154220]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Тора - Няма коментари→

Технологиите „малко село“

Въпрос: Нашият живот е в плен от екраните. Те са навсякъде: смартфони, компютри, телевизори, умни часовници, умни очила и други джаджи са станали наши вечни спътници. В къщи и на работа, в автомобила и в обществения транспорт, ние гледаме на света през тяхната призма.

Новата епоха кардинално промени виждането ни за света, разгърнаха се нови хоризонти, перспективaтa се разшири и в същото време това ни постави пред нови предизвикателства.

Всичко започна с киното. След това се появи телевизията, след това – компютрите, интернета, мобилните телефони, „поумняващи“ пред очите ни. Всъщност, малко устройство с високотехнологични показатели стана основа и цел на целия ни живот. С негова помощ човек управлява банковата си сметка, общува с приятели, координира социалната си и професионална дейност.

Всичко може да се побере в тази „играчка“ и ние я носим със себе си, където и да отидем, винаги и навсякъде, за да бъдем информирани за всичко, за да поддържаме контакти и споделяме с другите своите впечатления.

В резултат на това, голяма част от нашия живот преминава в палитрата на LCD, плазма или LED екрани. Те са посредници между нас и света, без които мнозина не могат да си представят съществуването.

Как ни влияе това?

Отговор: Преди всичко, става въпрос за най-новите технологични постижения и ние все още сме на етап “ усвояване“, развитие. Струва ми се, че смартфона е неразделна част от живота ми, но той все още е „надстройка“, „приложение“ и не е част от „операционната система“. Не аз оперирам с него, а той с мен.

В своето развитие, ние сме преминали етапа на неживата, растителната и животинска природа – и сега достигнахме до човешкия етап. А човекът (Адам) – не е просто развит вид, който жъне плодовете на научно-техническия прогрес. Да бъдеш Човек – означава да бъдеш като (Доме) Природата.

Днес Природата ни се представя като единна система и изисква от нас постепенно да влезем в съответствие с нея. Природата е сфера, в която съществуваме и се развиваме, за да може на последния етап от развитието си, да приемем форма на интегрална взаимовръзка, подобна на общата цел.

Наистина, човечеството се е превърнало в „малко село“, където всеки познава всеки и местните събития се разпространяват навсякъде. Но все още не разбираме обратната връзка, не виждаме доброто в тази система и злото – също. Струва ни се, че можем да „лавираме“, да „играем“ в протекционизъм, да търсим егоистична изгода „Колкото ти е по-зле, толкова на мене ми е по-добре …“

Въпреки това, ние се приближаваме към осъзнаване на злото, към разбирането, че трябва да сме свързани с Прирoдата и цялото човечество, да бъдем подобни на нея, като близки роднини, които живеят в същото село.

Всички имаме една съдба и една цел. Нас ни управлява единната сила на Природата. Ето защо трябва да се борим срещу своя егоизъм и да укрепваме връзката, като едно седем милиардно семейство. Още

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→