Мнение: Няма никакви надежди за стара Европа. Европа, европейският капитализъм се намира в упадък и губи доминиращите си позиции. САЩ се опитва да колонизира Европа, но в това е тяхното разрушение – те няма да могат да удържат доминирането над целия свят.

Светът се е разцепил на влиятелни страни от западния капитализъм – САЩ, Великобритания, Германия – и малки страни, които зависят от тях (Словения, Чехия, България и др.), където властва компрадорската буржоазия – тя иска да насочи в страната си чуждестранния капитал и инвестиции, за да обезпечи гражданите си с работа и да поддържа мира в обществото.

Правителствата се безпокоят само за краткосрочните цели: страните стават зависими, а натрупването на капитала се извършва в чужбина. В резултат на това страните нямат собствена икономика и  икономическа политика.

Правителствата реагират на историческата ситуация, отговарят на призивите и създават нулево ниво на идеология – рамката, в която може да се развива всякаква идеология. Живеем в съобщества на национална идентичност, а те са по-репресивни от държавата, тъй като веднага щом те заклеймят, те изхвърлят от обществото и започват да те нападат.

Реплика: Цялото това развитие е закономерно, като последен стадий на развиващия се егоизъм, на смяна на който, искаме или не искаме, ще дойде следващата степен на развитие на човечеството – алтруизмът, с неговия принцип „Възлюби ближния като себе си“. Това състояние е възможно да бъде постигнато само с помощта на въздействието на свойството отдаване и любов,  така наречената „Висша светлина“.

[158641]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо в източните методики медитацията е толкова важна?

Отговор: Източната медитиация е много популярна в света. Преди известно време посетих група американци в Северна Каролина, в едно необикновено красиво място в планината Смоки. На тяхно разположение е огромна територия.

Те получават дарения от различни източници, които им позволяват да живеят много скромно, да се хранят, да имат покрив над главата и да медитират през цялото време. До такава степен, че ни помолиха да не минаваме с колата и дори да не минаваме под техните прозорци, за да не им пречим.

Хората седят с часове без ни най-малко движение, човек напълно се потапя в себе си. Въпросът е в това, с какви инструменти той прави анализ? Доколкото разбирам от науката кабала, тези хора потискат егоизма си, т.е. престават да го използват и искат да постигнат пълно спокойствие.

Разбира се, това е егоистично желание, но то се отнася към най-нисшия, към най-малкото ниво на егоизма и затова човек има усещането за свобода от обичайната преса на огромния егоизъм. Медитацията понижава всеки до такова ниво на егоизма, до което е способен да се спусне.

Затова на човек му се струва, че сякаш достига до духовно разкритие. Но това определение за духовния свят се отличава от това, което науката кабала дава. Хората са способни да влагат много сили и време в такава медитация, тъй като тя им дава мощно подхранване на егоизма, дава им усещане за комфорт и напълване.

Тази нелека работа изисква от човека да се отстрани от живота, но тя му обезпечава добра компенсация. Групата, която видях в Северна Каролина, наброяваше стотици хора, мъже и жени. При това в нея действаше забрана за каквито и да е физически отношения между мъжете и жените, сексът беше строго забранен.

Човекът бил длъжен да се издигне над всичко материално и да обезпечи единствено храна за тялото, необходима за неговото съществуване, а всичко останало да посветят на вътрешно съзерцание.

Виждал съм и други такива групи, срещал съм се със суфи в Англия и САЩ. Имал съм срещи с хора, които имат постоянна аудитория от 30 милиона слушатели в Америка.

Абсолютно ми е ясно, какво става по време на медитация: хората дотолкова потискат егоизма си, че той почти престава да се усеща. И тогава в тях възниква чувство, сякаш те се реят във въздуха, над цялата природа. И затова те считат себе си намиращи се вече в духовния свят.

Интересното е, че много вземат за своите упражнеия някои кабалистични символи: например, букви от еврейската азбука, особени думи (мантри), имената на Твореца“АВАЯ“.

Има много църкви , на които дори е гравирано АВАЯ и звездата на Давид. Звездата на Давид е символ на съединението на материята с духа.

Такава медитация се отдава най-вече на индусите, които могат да се изключат от живота до такава степен, че почти престават да дишат. Тялото изпада във вътрешен сън, всички негови системи се потискат дотолкова, че човек може да живее много дни без храна и почти без кислород.

Въпрос: В какъв свят съществува човекът през това време?

Отговор: А той почти не съществува. В тялото му едва вирее живот, обменът на веществата почти се прекратява, затова и на него нищо не му трябва.

Въпрос: Това не се ли счита извисяване над материята?

Отговор:  Това не е духовно извисяване. За извисяването е нужно човек да излезе от властта на тялото, т.е. от желанието да получава егоистично напълване и да достигне до желание за отдаване. Всички източни методики искат да достигнат до там, но не могат, тъй като не притежават сила за издигане на следващата степен.

Те само подтискат жизнената сила в човека, благодарение на което чувстват сякаш са се издигнали над телесния, над материалния живот, над животинското ниво. И макар и да му се струва, че това е едва ли не духовна степен, то науката кабала говори за съвсем друг духовен свят.

От 509 беседа за новия живот, 25.01.2015

[158469]

Filed under: Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да направим за човека, за да не се чувства изолиран, а да се възприема като неразривна част от цялото?

Отговор: Той не би могъл да мисли по друг начин, ако чувства, че е свързан с всички останали, както майката, която зависи от децата си.

Нима майката може да мисли за себе си така, сякаш няма деца? Каквито и възможности, предложения, нова работа да й се предоставят, тя мисли първо за това какво ще се случи в къщи, когато отсъства.

Въпрос: Хората ще престанат ли да чувстват самотата си, депресията, вътрешната пустота, които днес са толкова разпространени?

Отговор: Депресията ще изчезне незабавно,веднага щом започнем да пробуждаме положителната сила на природата, която ще уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Тъй като депресията и чувствуто за опустошение са предизвикани от това, че се намираме под властта на една негативна егоистична сила, с помощта на която е невъзможно да внесем порядък в живота си. Достигнали сме до такава черта, зад която сме длъжни да принесем в света позитивната сила.

Въпрос: Човекът днес се чувства самотен, дори и да живее в златен дворец. А в поправения, съвършения Израел ще има ли самотни хора?

Отговор: Самотни хора няма да има, тъй като всеки ще чувства себе си като майка, която има много деца. Той ще се чувства обгърнат в топлина и любов, а не в тягостно задължение.

В човека ще действат две сили и отвън всичко ще бъде уравновесено. Ние не разбираме какво представлява равновесието – това е докосване до вечността, усещане на Рая. Тъй като всичко достига до равновесие и хармония.

От една страна това състояние се състои от две противоположни сили, а от друга страна, тези сили взаимно се допълват една с друга и по такъв начин излиза, че никаква външна сила не ми въздейства. А връзката ми с другите е толкова взаимна, че съвсем не ми е трудно да действам за общото благо, а така постъпват и всички  останали.

От 551 беседа за новия живот, 12.04.2015

[158261]

Filed under: Здраве, Израел днес - Няма коментари→

Костелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно „обвита“ в много „облекла“, дълбоко утаена, покрита с „черупка“, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи „джунгли“, разбити на „стада“.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името „Човек“ (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал „бабуин“, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността „Човек“ е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо „бабуин“, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: „Фараон“, „Билам“, „Балак“, „Амалек“… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ „от противното“, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и „червени дни от календара“. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: В миналото остана времето, когато са прекроявали световната карта със силата на оръжието. Икономиката стана главно поле на съвременната борба. В съвременния свят действат санкции, от които силните страдат по-малко, отколкото слабите. Преговорите за търговски операции се използват като икономическо оръжие.

Надеждата за договаряне в глобален мащаб постепенно изчезва, а паяжината на разнообразните споразумения се разраства. В регионите  силните играчи работят за създаването на закрити пазари, към които техните компании имат преимуществен достъп. Те не възнамеряват да обединят световната икономика в единен организъм.

По-рано се е смятало, че транснационалните компании и корпорации ще помогнат да се приведат към зависимост  враждебните страни и с това да способстват за укрепването на мира. Но на международните структури не им е нужно взаимоизгодно сътрудничество. На тяхната база се създава конкуренция на геополитично ниво.

Реплика: А иначе и не би могло  да бъде – светът се развива с развитието на егоизма в него и затова злото тласка света напред. Така че да бъдеш оптимист означава да не знаеш основата за развитие на света. Тъй като е казано: „Създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне“, а без знание за поправяне на егоизма в противоположната му сила ние имаме само една отрицателна сила в света, която го управлява и  тласка към гибел.

[156398]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Разбитият народ

В резултат на изборите в Израел социалните мрежи демонстрират две силни усещания, обхванали народа: ликуване след победата, въпреки всичко, и тежко разочарование от неуспеха. Някои от тях, които се считат за загубили, вече говорят за безперспективността на живота в Израел:„Не е ли време да си съберем багажа и да заминем?“

Предполагам, че това не е само шега или проява на емоции. Срещайки се в чужбина, например в САЩ, с израелци, аз не виждам сред тях дясно настроено израелско общество. Напротив, там доминира левицата.

И това е тяхното естествено влечение. Тъй като те действително не чувстват връзката с Израел така, както я чувстват в десния лагер. Разбира се, че никого не съдя, просто такова е положението.

Аз, от своя страна, бих се обърнал и към едните и към другите. Тъй като в днешната ситуация не можем да продължаваме да живеем по старому, не можем повече да култивираме ненавист, конфликти, антагонизъм, взаимно противопоставяне.

В тези избори участваха 26 партии. Как в такава малка страна може да има толкова много партии и мнения? Ако това е добре, то е само при условие, когато нещо ни обединява в един народ. Но ние виждаме, че няма такъв фактор.

Потопени в ненавист

Всъщност пред страната стои главният проблем – как да намерим между нас вярна основа, надежден общ знаменател?

Това ще стане възможно, само ако започнем да уравновесяваме силата на егоизма, който предизвиква между нас раздори и вътрешни войни, със силата на любовта. Тя е заложена в народа ни и ние сме живели по нейните закони до разрушаването на Втория храм, от който сме изпаднали, поради безпричинна ненавист.

Тогава сме паднали от стъпалото на любовта в ненавист, а днес, в края на изгнанието, трябва да се случи обратното – от безпричинна ненавист към любов между нас. Само така ще създадем ситуация, при която никой няма да иска да си тръгне от тук и всички ще искат да живеят в мир, радост и безопасност.

Винаги е било така – спасявало ни е само единството. От самото начало народът ни е бил създаден въз основа на обединението на хора, които са били абсолютно чужди един на друг в древния Вавилон, като родоначалник е първият евреин  Авраам. Така живеел народът – само в условие на обединение в любов над ненавистта, според принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления“.

Слагане  край на разкола

И днес трябва да разберем, как да изградим мостове между нас и да преодолеем взаимната ненавист чрез любов. Само така ще можем да продължим по пътя си.

Много се надявам, че това послание ще бъде чуто и от едните, и от другите, че дясната част от населението няма да се поддаде на силна еуфория, а лявата – на силно разочарование.

Тъй като е настъпил моментът на истината, но ние не виждаме къде сме се озовали. Част от обществото е мислела, че вече е постигнала успех – и изведнъж започнала да пробужда такива противостоящи сили, заради които е изпуснала дори това, което е имала по-рано.

И следващата стъпка, която ни е необходима – е единение на народа над всички наши различия и противоречия, над отчуждението и взаимната ненавист. В историята ни вече е имало междуособици и сега не трябва да достигнем отново до това. Това ни прави слаби и ни заплашават последствия, за които дори не искам сега да мисля.

Според науката кабала ние не сме застраховани от ново изгнание, при което от народа нищо няма да остане. Тъй като повече не ни свързват предишните традиционни връзки, както е било някога.

И затова трябва да намерим начин, методика, която да съедини всички краища на спектрите и да ни сплоти в един народ. Единният народ трябва да се издигне над десните и левите виждания. Там ще намерим такова напълване, в което всеки ще почувства съвършенството.

Това е възложено на нас и то е напълно възможно. Много се надявам, че народът ще се замисли над това.

Преди всичко, трябва да разберем, че няма друг изход, че предишният подход е изживял времето си. Не си струва да правим разчети според миналото – нека отправим поглед в бъдещето. Такава е методиката и такова е единното състояние, в което всички ние от сега нататък можем да съществуваме.

Из беседата за изборите, 18.03.2015

[155860]

Filed under: Израел днес - Няма коментари→

Мнение: По-официални данни икономиката на САЩ, от 2009 година, навлезе в стадия на възстановяването. Но да се има претенции към икономика, която е в пълна зависимост от потребителите, чиито доходи не нарастват – е абсурд! Нивото на промишленото производство си остава същото, както и до рецесията.

Икономистите въобще са изчезнали и не правят каквито и да е изявления. Всички страни са убедени, че да се отървем от системата на глобалната икономика означава неминуема икономическа смърт. Но в действителност смъртта на икономиката е в глобалната система.

Работните места се изземат от американците и се разкриват за азиатците и като следствие на този процес, настъпва крах на вътрешното потребителско търсене, съкращаване на данъчната база, невъзможност на правителството да обезпечи ангажимента си по-пенсионното осигуряване.

Невъзможността от създаването на нови домакинства предизвиква спад на пазарите за недвижими имоти, мебели и битова техника. Випускниците от средните учебни заведения – колежите – живеят с родителите си. Достъпната работа с частична заетост не може да позволи да се заделят спестявания. Хората купуват леки коли, вземайки 100% заем.

Понижаването на потребителското търсене, което е основа на икономиката, е очевидно от самото начало на кризата, но информационната пропаганда е прекалено силна и хората по неволя стават участници в собственото си унищожаване.

Реплика: Егоизмът е непобедим! Той ни подготвя, както се говори в книгата Зоар, отрова на върха на острието и ангелът на смъртта го поднася към устата – а нещастния човек няма друга възможност, освен да отвори уста и да погълне капката отрова.

Тъй като той чувства в нея наслаждение и едва тогава – смърт! Само въздействието на висшата светлина (ОМ) може да предизвика неговото поправяне. Науката кабала обяснява как да бъде направено това.

[155660]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Моше и великият преврат

Въпрос: В съвременният свят ярко се проявява кризата в ръководството. Оглеждайки се назад, виждаме лидери от по-голям мащаб в сравнение с днешния. В този контекст, особено значение придобива персонажа в настъпващите пасхални празници – Моше.

Всъщност днес ни интересува не Моше сам по себе си, а моделът на ръководство, към нов живот и процъфтяване.

В своето време, на Моше му се е отдало да направи истински преврат в народа и да го преведе през тежки несгоди, независимо от трудностите и съпротивлението.

По какъв начин е извършил това „чудо“? Днес, когато обществото търси целеустремен лидер с багаж от истински ценности, можем ли да почерпим нещо, да се научим на нещо от Моше?

Отговор: Преди всичко, ние не разбираме на какво ниво се е намирал този човек. Става дума за духовното стъпало, разкрило се в нашия свят като Моше. Според свойството отдаване, според любовта към ближния, той стои по-високо от всеки друг.

Той не е имал никакви лидерски способности. Въобще, предводителят на народа на Израел, не се нуждае от никакви особени лидерски качества. Има достатъчно хора, умеещи да водят и манипулират другите, съгласно своите егоистични стремежи. Да манипулираш може както в лош, така и в добър контекст, но все пак егоистично.

От друга страна, истинският лидер, устремен „направо към Висшия“ (яшар-Ел) и наречен „Исраел“ – т.е. водещ ни към свойството отдаване и любов,  не трябва да блести с интелект, да се прави на умен, да хитрува и, още повече, да лъже. Обратното, той всъщност трябва да бъде наивен. Защото именно в степента на тази наивност, висшата светлина въздейства чрез него на другите.

Такъв лидер желае само едно – максимално да се приобщава към свойството отдаване и любов, което се нарича „Творец“, или „Висша сила“. И ако човек следва този принцип, то „висшата светлина“, силата на отдаване и любов, чрез него въздейства на целия народ.

Същият този лидер обучава народа и постепенно, поетапно, търпеливо го води през всички перипетии, докато не доведе хората към поправяне.

Тогава и те придобиват същата степен търпение, готовност към взаимни отстъпки, взаимно единение и така стават народ на Израел. Народ, в който всички са обединени, за да се разкрие свойството отдаване и любов, наречено „Творец“.

Без отстъпки

Ето какво олицетворява Моше. Той носи в себе си качествата на велик кабалист, постигащ Божественото, така че през него преминава светлината и с това народът се научава на единение.

Ролята на такъв лидер е много трудна за него самия и за народа, на който в нищо не може да отстъпи. Тъй като от своята висота той вижда, че никакви отстъпки не може да има – или напредване, или смърт.

А народът в това време, постоянно получава добавки на егоизъм. Това касае и нас: нашето его се усилва ден след ден и над него трябва да се поправяме отново и отново. Себелюбието укрепва в лявата линия и задачата на Моше е да помага на хората в уравновесяване на егоизма с любов, състрадание, милосърдие, единение. Отново и отново, на всяко стъпало.

Учител по Природознание

Въпрос: Какво изисква такъв лидер?  На къде  насочва народа?

Отговор: Той обяснява на народа законите на Природата, наричани още „закони на Тора“, „духовни закони“ или „воля на Твореца“.

Всичко това е едно и също. Защото „Бог“ (אלקים) по гематрия е „Природа“ (הטבע). „Творецът“, това е силата на Природата, творяща, формираща, поддържаща и развиваща всичко.

Съответно, Моше е точно като „голям учен“, обясняващ ни всичко, което става в човека, в обществото, в Природата. Той ни обяснява от къде сме дошли и накъде отиваме, как се развиваме, какви сили ни движат, как можем да се намесим в тяхното действие и как да преминаваме от състояние в състояние.

Всички състояния са предопределени в Природата и Моше ни обяснява какво ще бъде следващото. Да го достигнем можем по два начина: по пътя на страданията или по пътя на светлината, „по пътя на Тора“. И Моше се старае да ни насочи по верния път.

Препъвай се, но не отстъпвай

Вървейки след Моше, народът всеки път се сблъсква с поредната неприятност, но не заради това, че нещо се е случило не както трябва. Просто на хората се разкрива все по-голямо егоистично желание и ето, че те отново не са съгласни с Моше.

Същото се случва и с всеки човек поотделно: в него също има „Исраел“ и „Моше“. Свойството народ на Исраел се усилва в лявата линия и тогава му противодейства свойството Моше. „Исраел“, надделява отляво, не е съгласен, а „Моше“ се повдига и отново въвежда ред.

За това е казано: „Човекът няма да изпълни заповедта, докато не се препъне в нея“, „Който се възвишава над другите, над него се възвишава неговото зло начало”. С други думи, ние постоянно растем в своя егоизъм и всеки път трябва да го „покриваме“ с любов, отдаване, взаимно единение.

От 542-та беседа за нов живот, 26.03.2015

[156457]

Filed under: Празници - Няма коментари→

На първо място трябва да изучим какви сили ни управляват и какви мисли, желания и отношения към ближния пробуждат в нас. В края на краищата ще разберем, че егоизмът ни носи зло и е необходимо да излезем от своята егоистична природа.

Аз съм роб на своя егоизъм, на лошото отношение към ближния. В мен се крие зла сила, заставяща ме през цялото време да гледам критично на всички. Осъждам всичко, освен това, което принадлежи на мен, на моето семейство и деца, и в най-добрия случай на няколко близки приятели.

Това се нарича робство, защото не мога да изляза от него. Нямам никакъв шанс да избягам от моята егоистична природа. Не мога да променя своето отношение към другите от лошо на добро колкото и да искам това, въпреки че животът ми ще стане по-приятен и спокоен. Спокойно бих си карал по пътя и слушал музика, вместо да изпреварвам всички и да ги засичам.

Въпрос: Така спокойно карат само възрастните хора.

Отговор: Възрастните хора се държат така, защото така ги ограничава силата на природата. Но мен силата на природата не ме ограничава, а ме задължава да се държа така, както всички, затова изпреварвам всеки и не пускам никой пред мен. Това се нарича зло, робство на егоизма.

Ако обърна внимание как се отнасям към другите, ще забележа, че през цялото време се старая да имам власт над тях, доколкото това е възможно. Изразява се дори без думи – само с едно движение, отношение, поза. Всеки иска да чувства, че е повече от другите и не зависи от тях, че е различен, а не като всички останали.

И това е зло, защото не мисля така за своите деца. Това е много лесна проверка. По този начин светът се дели за мен на семейството ми и всичко, което е извън него. Необходимо е да разбера, че за мен няма да има хубав живот до момента, в който не почувствам всички хора като роднини, като свое семейство.

Именно за това разказва Пасхалната легенда и това не е приказка, а истината, която трябва да постигна. Това ще бъде ново раждане, при което човекът ще излезе на свобода от робството на егоизма. Ще стане свободен народ в своята страна, означава в своето желание.

Вече няма да се намираме вътре в своя егоизъм, подтикващ ни през цялото време на ненавист към останалите. Събираме се около планината Синай и при вида на разделящата ни планина от ненавист се съгласяваме да се обединим в един човек с едно сърце.

Въпрос: Какво означава да бъдеш свободен човек?

Отговор: Да бъдеш свободен човек означава да се освободиш от егоизма си и да се отнасяш към другите така, както към собствените си деца. По този начин постигаме спокойствие и мир, пълна доброта. Това ни дава усещане за хубав живот, успех, прекрасно настроение. Човек се чувства като в рая и разбира заради какво си заслужава да се живее.

От 537-та беседа за нов живот, 22.03.2015

[156594]

Filed under: Възпитание на децата, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да потърся себе си в Пасхалното Сказание, разказващо за изхода от египетското робство, и да направя аналогия със сегашния си живот?

Отговор: Казано е, че ”действията на отците са пример за синовете”, а също и, че човекът трябва всеки ден да вижда себе си излизащ от Египет.

Въпрос: Какво означава да бъдеш роб в Египет?

Отговор: Робът е много висока степен. Да усещаш себе си като роб, означава да осъзнаеш, че се намираш вътре в егоизма си, който властва над теб и не ти позволява да излезеш от него дори ако поискаш.

Ние гледаме към прозореца на съседа, излизаме на улицата, тръгваме по шосето, ходим на работа – навсякъде действаме според егоистичната си природа. Колкото и да се стараем да бъдем дружелюбни и вежливи, след няколко минути ние избухваме и се ядосваме.

Авраам на първо място обяснявал на хората тези сили, които ги управляват. Той учил, че мислите, желанията, които се пробуждат в нас, са следствие на егоистичната ни природа.

Необходимо е постоянно да анализирам мислите си и отношението си към другите, опознавайки самия себе си, за да разбера какъв съм аз и кой ме управлява. В крайна сметка аз си изяснявам, че се движа от зла сила, тъй като през цялото време тя ме противопоставя на останалите, кара ме да завиждам на техните покупки, дела, успехи.

Но нека да сравним това с отношението ни към нашето дете. Как бихме се отнасяли към ближните, ако те бяха най-близките за нас хора – нашите деца? Тогава си изясняваме,че нашето отношение е зло. Към своето дете, разбира се, ние се отнасяме по различен начин, отколкото към чуждия човек, защото чувстваме инстинктивна, животинска любов.

Въпрос: Защо трябва да обичам чуждите хора както собствените си деца?

Отговор: Иначе егоизмът няма да ми даде да съществувам, тровейки целия ми живот. Той през цялото време ме противопоставя на другите, превръщайки живота ми в безкрайна война. Достатъчно е да видим какво става в човешкото общество в целия свят.

Колкото по-свързани ставаме в интегралния свят, толкова по-силно се ненавиждаме. Нашият егоизъм все повече се проявява, защото ставаме по-близки и започват разногласията между нас. И затова тук ние се съгласяваме, че природата ни е зла.

По-лесно, разбира се, е да забележиш това у другите, отколкото в самия себе си, но трябва да се учим, за да можем в крайна сметка да осъзнаем, че нашата природа ни носи зло. Защото тя не ни дава да се наслаждаваме на живота.

Ако аз гледам на света и се радвам на чуждите успехи и напредък, сякаш тези успехи са на моите деца, ще ми бъде приятно да живея. Аз винаги ще бъда в прекрасно настроение. А сега аз виждам новата кола на съседа и страдам от завист – нима това е хубав живот?

Ние дори не си представяме колко удоволствие бихме получавали, гледайки на ближния с възторг, все едно синът ни си е купил новата кола.

От 537-а беседа за новия живот, 22.03.2015

[156450]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→