Въпрос: Какво е Творецът?

Отговор: Творецът е висшата сила, която управлява и привежда в действие цялата система. И ние го разкриваме в тази степен, в която ставаме подобни на тази система, тоест също интегрални. В тази степен се съединяваме с Твореца, с общата управляваща сила и ставаме вечни и съвършени като Него.

Това е стъпалото, което трябва да постигне всеки човек – не сега, но рано или късно. Всеки ще бъде задължен да стигне до осъзнаването на тази обща система и да постигне Твореца

Въпрос: Съществуват ли ангели в духовния свят?

Отговор: Ангелите са сили. Ангел (малах) произлиза от думата Малхут (царство), сила.

Въпрос: Какво са сфирот?

Отговор: Сфирот са определени свойства, които присъстват във всяка душа, но в различни съчетания. Това определя и цялата разлика между нас.

Въпрос: Какво е „поправяне”?

Отговор: Поправянето е корекция на нашето зрение, възприятие. В резултат започвам да виждам как всъщност е свързан света. Защото природата е глобална и интегрална – тя не се разделя на отделни части, както обичайно я делим, създавайки биология, зоология, ботаника, география и много други. Природата включва в себе си цялата тази обща картина. И поправянето се състои в това, че започвам да виждам всичко, съединено в  една картина – и самият аз, също влизам вътре в нея, заедно с всички.

Ето защо, в наше време е толкова популярна холистичната медицина (подхождаща към целия организъм и въобще към света като към единно цяло).

Въпрос: Какво е душата?

Отговор: Нашата душа е част от вечната система, която постигаме. Ние се включваме в тази система на 125 стъпала, докато не се слеем с нея като цяло. Всеки трябва да се издигне на всичките 125 стъпала.

Останаха ни максимум 230 години, за да завършим своето поправяне, да разкрием глобалния и интегрален свят и напълно да се включим в него – преди края на 6000 –та година. Но можем да го направим и по-рано.

Въпрос: Какво е „кръговрати на душите”?

Отговор: Човек, когато не е поправил напълно своето включване в общата, глобална система, трябва отново и отново да се превъплъщава, за да продължи поправянето. Дотогава, докато неговото индивидуално включване не престане да се проявява в общата система и всеки от нас, един вид се разпространи, „се размаже” по цялата система. Докато не се поправим по този начин, ще преминаваме през кръговрати в този свят.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[35160]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

В началото на нашия път, в продължение на хиляди години развитие, съгласно времето на нашия свят, ние напредваме под въздействието на пробуждащите се в нас гени, решимот, заставящи ни да ги реализираме.

Тъй като по отношение на природата ние се намираме в състояние, което се нарича „този свят”, трябва да преминем стъпалата на този свят. Всеки път в нас се събужда ново, по-голямо желание за наслаждение – по-високо решимо, което ние трябва да реализираме, като се стараем колкото може повече да го напълним.

Когато се завършват всички информационни гени, решимот, от тази част на пътя, която се нарича „този свят”, ние започваме да усещаме гени – решимо от нов тип. Първото ново решимо се нарича „точка в сърцето”.

И тогава трябва да започнем да въплъщаваме това решимо на основата на новите условия, по ново сходство – не съгласно желанието за наслаждение на този свят, а съгласно желанието за отдаване, което сега се пробужда в нас. Така ние напредваме – винаги не по своята воля, а под натиска на пробуждащите се в нас гени – решимот.

Човек не може да направи нищо освен това, което изисква неговата душа, защото в решимот вече е заложена информация за всичко. А ние сме само желание, което напълно се управлява с помощта на тези гени – решимот. Като компютър, в който е заложена програма и данни.

Но стъпаловидната природа в нас винаги остава неизменна – нашето желание за наслаждение се дели на 125 порции – стъпала, по които ние се издигаме. И докато не завършим поправянето на предишната порция желание за наслаждение, като напълно направим всички необходими поправяния на това стъпало, невъзможно е да напреднем на следващото стъпало.

Природата на стъпалата – това е непоклатим закон и никакви уловки не ни помагат да го избегнем и да се скрием или да допуснем в него някакви снизхождения. Всичко зависи само от това, как се стараем да изпълним неговите условия.

От урок по статията „Характер на науката кабала”, 20.01.2011

[33258]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Кой се отнася към човешкото ниво на развитие, а кой – към животинското? Зависи ли това от региона, в който живее човекът?

Отговор: Това няма отношение нито към един от земните параметри. Във всеки от съществуващите на Земята хора има нежива, растителна, животинска и човешка природа. И всеки, в резултат на своето развитие, е задължен да достигне съвършеното състояние.

Целият въпрос е в стремежа към това, което абсолютно не зависи от всеки от нас. Има пълно събрание на всички души в тяхното изходно състояние, в изходния информационен запис, наречен в кабала „решимо”. И всеки от нас има свое място в тази йерархия от души.

Ето защо, когато идва времето и някаква точка от този глобален механизъм трябва да се развива, човекът, в когото тази точка работи, усеща определен натиск и това го тласка напред.

А по-нататък,  скоростта на реализация и нейния вид зависи само от него : или добър и ясен, или бавен и лош. И нищо повече.

Така че във всеки регион може да има хора, които вече се стремят към духовното и се намират в напреднали крачки. И това не зависи от това, къде и как живее човекът.

Засега, най-малко такива хора откриваме именно в Европа. А в Русия и в Южна Америка те са повече.

Но по принцип, те са навсякъде. И в Китай, и в Иран, и в Япония, и в Африка, и в Австралия – навсякъде има наши другари, принадлежащи към съвършено различни раси, нации и слоеве на човечеството. И ние не можем да кажем още кой от тях, как и къде ще се устреми напред. Това е напълно непредвидимо. Ние не знаем в какъв ред се развива общата душа, всяка нейна част, както е при бебето.

Както зародишът в утробата на майката се развива в определена последователност, така и частите на самата обща световна душа, ние всички се развиваме в такъв ред. По този начин и по подобие на общата душа се развива и всяка частна наша душа.

Въпрос: Може ли да се каже, че ако в човека възникне въпрос за смисъла на живота, т.е. в него се е появила точката в сърцето, то той вече работи на нивото „човек”?

Отговор: Да. Ако в него е възникнала точката в сърцето и от нея той започва да пита за смисъла на живота, той вече работи на нивото „човек”.

Но на това ниво той може да се консервира за дълги години. Ако той не се окаже в група, наред със същинските източници, наред с учител, то той практически нищо не може да направи. За съжаление такива хора има. Мъчно ми е да ги гледам. Те са били с нас, а след това са си отишли и са „застинали”. Аз ги чакам бързо обратно.

От урок по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 14.01.2011

[33127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Ако знаехме точно на какво място от скалата „неживо, растително, животинско, човешко ниво“ се намираме – това ще ни помогне ли в духовното развитие?

От какво зависи по-нататъшният ни напредък? С помощта на какви инструменти бихме могли да определим нашето местоположение? И по какъв начин да изменим себе си?

Отговор: Всичко това се определя в момента, в който човек идва в група. И само по отношение на обкръжението той може да започне да оценява себе си: доколко е устремен към другарите си, към общото желание за отдаване, да усеща всички като едно желание.

Това общо желание е всъщност създадената душа. И ако то бъде достигнато, като едно цяло, то в него ще усетим свойството отдаване – Твореца.

Именно заради възможността да измерим, да постигнем, да управляваме своите състояния, общата душа, общото творение, едно общо желание е било поделено на безкрайно много части, за да може във всяка частичка желание, във всеки човек, да има възможност да си представи останалите части, съединени, в зависимост от своето устремяване към това състояние.

И ако този човек, тази една частичка, започне да работи така, че да се съедини с всички останали частици, виждайки ги съвършени, получавайки от тях правилно устремяване напред, зареждане, важност и ценност за духовното развитие, тогава в човека възникват абсолютно ясни възможности за измерване на състоянието си и за получаване на помощ отвън.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33130]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: За да съединя две точки в света, аз трябва да ги видя и да прекарам линия между тях. Как мога да съединя две души с помощта на текста на „Зоар“?

Отговор: Аз не знам какво представлява моята душа, а камо ли другите души. И никога няма да узная. Но единственото, което ми е необходимо, е да развия към тях отношение, наречено „отдаване”. И не повече от това.

Кой съм аз – това ми е неизвестно. Кой е той – също не зная. Знам само, че го обичам. И това е достатъчно. Това означава, че постигам силата на Твореца, царуваща между мен и ближния. Моето прекрасно отношение към ближния е любов, симпатия, откритост – това е силата на Твореца, силата на отдаването. Само Творецът е всеобхватен, а аз ставам част от него.

А кой е всеки от нас – това не знаем. Това ще се разкрие впоследствие. Аз съм длъжен да приема условията в степента, в която те се разкриват – кой съм аз и кой е другият. Но цялото си внимание аз трябва да обърна върху отношенията, а не да се задълбочавам в това кой съм,  кой е онзи, който сега трябва да положи усилия в любовта към другия.

Но в степента, в която аз се старая да доведа себе си до любовта и отдаването, аз повече опознавам и себе си, и него. Но опознавам само в случай, че свързвам себе си и неговата любов. Тогава ще се разкрие и моята душа, и неговата. Само тогава!

Затова трябва да се обръща внимание само върху отношението към ближния и на онази точка, където, създавайки това отношение, аз мога да вложа своите усилия, своето желание, за да се разкрие това.

Как създавам това желание, как го достигам? Как го привеждам в действие? – В групата, където влияя на своите другари, и те на мен. Аз трябва да усетя собствената си нищожност и да получа от тях величието на целта – за да се случи това и между нас да се разкрие Творецът.

Така аз все повече и повече разкривам тази точка – мъничко острие, върху което аз само лекичко натискам, със силата само на един грам – и избухва светлина във всички светове.

За какво е направено всичко това? За да опозная целия този лабиринт и, провирайки се през него, да постигна цялата програмата на творението, сдобил се с цялото знание и постижение.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 12.01.2011

[32623]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква възможност има детето да се включи към общата система на образоването?

Отговор: Детето ще се включи към тази „среда на съществуване” през интернет, на понятен за него език и в подходяща за него форма.

Необходимо е само отначало да поощрим децата, за да се насочат към тази система и те ще се свържат с другите деца по целия свят и ще се чувстват добре в нея и ще напредват.

Аз мисля, че веднага ще има забележителни резултати. Само след няколко седмици вие ще почувствате как се променя детето. Пробвайте да поговорите с него и ще видите колко то е пораснало, поумняло, започнало е да отговаря на въпросите ви, като възрастен, по друг начин се отнася към целия живот.

Ние трябва да се отнасяме към детето като към възрастен! Душата няма възраст! Проблемът е в това, че ние говорим неясно с децата и ги разваляме. Детето не иска от нас такова отношение – то иска да е такова, като нас!

Вие ще видите, колко добре възприемат това децата и го искат. За тях да бъдат възрастни – това е увлекателна игра. Не трябва вместо това ние, възрастните, да се спускаме до тяхното ниво и да играем, сякаш ти си детето – това е неправилно! Не те, а ние си играем! Това е много важен принцип на възпитанието – да се отнасяме към децата, като към възрастни.

Не гледайте, че то изглежда като малко дете – това е само физическото тяло. А от това детско тяло ви гледат очи съвършено като на възрастен човек, който внимателно ви следи и всичко разбира!

Това да го смятаме за дете е грешка, която човечеството влачи от древността, съпровождана е от всякакви приказки, проповядващи фетишизъм и всевъзможни суеверия.

Всичко това трябва да се изключи. Ние се отличаваме от детето само на животинската степен – а ако се свързваме на нивото човек в нас, то трябва да общуваме като равни с всички.

Детето е наш равноправен партньор в създаване на тази нова методика на образованието и трябва открито да говорим с него за всичко да изискваме от него пълно участие. Нека децата да стоят на събранията заедно с възрастните и да участват във всички обсъждания, в съставяне на програмата – ние няма какво да крием от тях.

Именно с това те ще пораснат. Те не искат да получават от нас всичко наготово – те искат сами, осъзнато да реализират това от самото начало. Нищо не требва да се скрива от детето – то не е дете! Трябва да се отнасяме към него съвършено като с равен.

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31042]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как изглеждаме за вас във вътрешното зрение, зад вътрешния екран?

Отговор: Вие изглеждате като вътрешни органи на душата – такава е духовната анатомична картина, в която са известни само желанията.

В духовното няма нищо повече. Има едно желание – и всичко се включва в него, като негови части. Но не се вижда никакво разделяне, това се усеща като едно общо поле.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29921]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Някой някъде е пресметнал, че в света съществуват 3 800 различни религии и вярвания, но всички те се въртят около две понятия – тяло и душа.

Защото, ако ние не усещахме нищо друго, освен животинското тяло, щяхме да съществуваме като животни. Проблемът е, че ни се струва, че в нас сякаш има душа – още някакъв живот, който е „над тялото”. Човекът иска да знае: „За какво живея, защо?”

И макар тези стремежи и въпроси да са ни дадени, за да търсим отговора в системата от закони на природата, ние изграждаме от тях мистика – предположения, които не се основават на нищо. Приемаме ги като основа на нашата представа за целта на живота, за неговия край „тук” и продължаването му „там”.

И тук започва да ни измъчва въпросът: „Ще свърши ли нашият живот или не?” Защото ние чувстваме времето и не сме свързани с настоящия миг – като животните.

Ние мислим за бъдещето и искаме да знаем какво ще се случи в следващия миг! А това вече, е въпрос над природата – тоест за какво живея и какво ще се случи след моята смърт?

И затова, човечеството е изобретило за себе си вярванията и религиите, за да компенсира недостига на знания и факти или по-точно вярата, т.е. недоказуемите предположения.

Дори не си даваме сметка, но това действа на всички нива, и в най-малките неща – във всеки миг, на всяка крачка, във всяка посока и детайл от живота.

Всеки недостиг на факти, аз допълвам с вяра и мисля, че именно така ще бъде! Понякога това се сбъдва, понякога – не, и така преминава целия ни живот.

Във всяка трошичка от нашето съществуване, във всеки момент от времето, движението, пространството и съществуването на реалността, има огромна неизвестна част:

1) причина, спускаща се свише,

2) следствие, предопределено свише,

3) ние, които сме предопределени от причината и следствието в ограничен промеждутък, в който усещаме живота. Затова сме принудени да компенсираме всичко неизвестно с вяра.

И хората вярват, че има висша сила – „дух”, която се облича във всичко съществуващо, дава живот и определя съдбата. Тоест същността на материята се определя от „душа”, която й дава живот.

Така е, защото на нашия егоизъм му се иска да мисли, че принадлежи към вечността. За това няма никакви доказателства, но на нас ни е изгодно да мислим по този начин. Защитната сила на организма няма да ни позволи да се съгласим, че може да бъде иначе.

В противен случай, този живот би станал непоносим. Ако човекът не изпитваше усещането, че е вечен, ако ясно чувстваше, че неговият живот ще свърши – той нямаше да може да живее.

Представете си, че ви съобщят датата на вашата смърт – с това бива зачеркнат целия ви оставащ живот, започвайки от този ден. Защото ти, вече живееш ясно осъзнавайки, че непременно ще умреш – човекът не е способен на това.

Най-естественото усещане, което ни е дадено от природата е, че в нашето тяло се облича душа, която е живяла преди раждането ни и ще живее след смъртта, и че най-важната награда и наказание са в бъдещия свят, а не тук. Ние чакаме, за всички наши днешни усилия, някога да получим награда.

Може дори да не учим човека – той, въпреки това ще мисли така. Ние не можем да се разделим с тези заблуждения по същия начин, както не можем да се избавим от своя егоизъм, докато не се издигнем в света на истината – не, когато умре нашето тяло, а когато умре егоизмът!

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27696]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как, работейки с децата можем да проверим, дали избрания от нас подход е правилен?

Отговор: Преди всичко, трябва да се следи дали децата от групата преминават през всички състояния заедно.

Ако през нея преминават общи вълни, които обхващат всички деца в класа, тогава е необходимо на децата да се дава нещо отпускащо, занимания със спорт. Тоест да им се помогне по-леко да преминат през трудните състояния.

Но, разбира се, на всяко стъпало са неизбежни скок на егоизма и неразбирането, а след това изясняването и постигането на още по-голямо разбиране. Трябва да научим децата как да преодоляват състоянията на неяснота в чувствата и разума.

Няма такива състояния, както във възрастния човек, така и в детето, което е също човек  (душата не старее), при които да не му е оставен „края на връвта”, хващайки се за който да може да се измъкне от всякакво объркване, падение, безсилие, мъгла.

Едновременно с привидно „обективните причини” за лошото самочувствие, ние винаги имаме възможност да се издигнем от това състояние. Необходимо е да научим децата на тази техника – по този начин ще им дадем инструменти, помагащи им да устоят на живота.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[#22543]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се случва, ако не полагам усилия докато уча kабала?

Отговор: Ако не полагаш усилия, тогава ще бъдеш оставен сам за кратко и след това ще си пробуден отново. Ако и тогава не полагаш усилия, тогава ще си оставен, защото доказваш, че си недостоен. И тогава може да бъдеш оставен с години или дори до следващото ти прераждане.

Първия път на човек му се дава възможността да постигне себереализация. Втория път му се напомня, дава му се нова възможност и наказание. Всъщност, не е наказание, а е поправяне, защото той е „ужилен” от негативни усещания, за да бъде насочен, въпреки че изглежда като нещо друго. Човек е изгубил времето си без да бъде продуктивен и сега изведнъж му се случва нещо лошо . Може да бъде свързано с работата, с парите или с нещо друго.

Това е като напомняне, все едно се казва: „Искаше да се почувстваш комфортно в този свят, вместо да продължиш своето духовно пътуване, така че виж сам колко недружелюбен може да бъде този свят.”

И ако това не помогне и ти продължиш да търсиш други пътища, които не следват духовната посока, тогава ще бъдеш оставен. Написано е: „Този, който е прегрешил отново, отсега нататък му е позволено”, сега можеш да правиш каквото си искаш. Твоят ред за поправяне ще дойде само след като другите души са се поправили. Но да достигнеш до толкова голямо разделение е крайно нежелателно.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21812]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→