В сегашната реалност аз усещам себе си, моите близки, своята група, другите групи, държавата и накрая света, което съответства на петте нива на авиют, на ”дълбочина на желанието” – от нулево до 4-то ниво. Като цяло, тази реалност е душата, или с други думи, желанието за получаване, но поправено. Сега то е разбито на части, но поправяйки връзките между тях, аз ги връщам към една структура,  в едно единно желание – Малхут на света на Безкрайността (∞). И тогава тази душа се напълва от светлината на Безкрайността, или Твореца (НаРаНХаЙ).

Друго няма, и само за това ни разказва науката кабала – за поправените желания, които ни се струват отделени в една или друга степен. За мен е създадена измамната външна картина, групата с другарите и аз трябва да приближа всеки към себе си. Това е работата.

Става дума за моята душа, за моя вечен духовен съд, в който живея. Та нима и по-нататък се надявам да усещам само материалното битие в своето днешно ”аз”? Ако желая да изляза по-нататък навън и да започна поправянето на своята душа, да я приобщя, да я присъединя към себе си, да живея в нея, тогава трябва да споя в едно всичките и части. И тези части са заложени във всеки. Така работя, преодолявайки своя егоизъм, за да се съединя с другарите – с частите на своята душа.

При това интегрирам техния външен облик, т.е. виждам не лица, а тъкмо частите на душата. Всичко външно се неутрализира, благодарение на това, че работя над любовта, вместо над ненавистта.

От урок по статията ”Мир в Света”, 25.07.2013

[113625]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ние се намираме под въздействието на две противоположни сили, които трябва да достигнат определена мощност на противопоставяне, която ни позволява да се родим в новия свят. Затова човек се сблъсква с множество пречки, идващи от Твореца, усещайки обида и злоба.

Виждам такова отношение в много от моите ученици, че те сякаш чакат това раждане да се случи от само себе си. Сякаш всичко ще се случи по естествен път – ще дойде време и всички ще бъдат допуснати до духовния свят. Но разбира се, че така никога няма да се случи, тъй като човек няма да има необходимите желания – съсъди. Главното е да подготвиш своето желание. А за сметка на какво може да се случи това, ако не преодолеем трудните въпроси и проблеми?

Някои сякаш ми правят услуга, че идват на сутрешния урок и участват в разпространението, очаквайки, че за това им се полага възнаграждение. Те се отнасят към духовната работа като към постъпка, за която по-късно ще последва определена награда, и искат да ми демонстрират колко много са направили и в какво са участвали. Те сякаш не разбират, че тази работа им е необходима, за да изградят своя духовен съсъд, своята душа, а предполагат, че с това правят услуга на мен или на още някого.

Има ученици, които си мислят, че разпространявайки, си ”плащат” уроците, които им преподавам. Те не разбират, че без това разпространение във външния кръг няма да придобият съсъд за душите си, и им се струва, че те се стараят заради мен.

Това е пълно неразбиране, че всичко това човек извършва за самия себе си – че той трябва да плати и на Твореца, за това, че му е дал възможност да влага силите си в правилните действия, т.е. да изгражда съсъд за душата си. Наградата не е онова, което човек си мисли. Нашата награда е в това, че имаме възможност да работим, да прилагаме усилия, а не в това да работим и по-късно да получаваме възнаграждение за това.

Това е такова изкривено отношение, което изисква изяснение.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 19.02.2013

[100939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Учител и ученик - No Comments→

В кабала ”тяло” на парцуфа се нарича желанието за наслаждение заради отдаване, а ”душа” – светлината, която го напълва. За да придобием душа, построяваме обединението между нас, т.е. от получаващото желание формираме отдаващо. За това се свързваме с групата над егоизма, отказваме се от егоистичното желание и го обръщаме в противоположни действия. С това получаващото желание работи заради отдаване.

Преобразуването от егоизъм на отдаване се осъществява от Твореца, ако аз Го задължавам на това чрез работата си в групата, в обкръжението – както е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”. Той ми въздейства и тогава моето желание за получаване може да работи на отдаване. И вече се отнасям към другарите си по съответстващ начин и ние оформяме връзката между нас, построявайки формите за отдаване от ”дебелината” на егоистичното желание, която се превръща в чисто алтруистично желание.

Желанието за получаване се подразделя на пет слоя ”дълбочина”, или авиют – от нула до четири. А в него има и ”духовен зародиш” – точка в сърцето (.), която постоянно ме безпокои, ”тресе” ме. За да я реализирам, влизам в групата и привличам светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина (ор макиф О”М).

Преди всичко, тя извършва в мен Първото съкращение (Цимцум алеф) – Ц”А, благодарение на което мога да не вземам под внимание своето желание за получаване. А след това ще мога дори да работя с него за отдаване, но вече не в ”дебелината” (авиют), а в честотата (закут), която също се подразделя на пет степени. И съответно придобивам пет светлини: нефеш, руах, нешама, хая и йехида – отдолу нагоре: НаРаНХаЙ.

По такъв начин, моето желание за отдаване се формира от желанието за получаване, което съм имал по-рано. Това желание за отдаване се нарича съсъд на душата (нешама). Защо точно нешама? Защото до това ниво получаваме светлина на постоянна основа, използвайки авиют на нулевата, първата и втората степен (НаРаН), а светлините хая и йехида  са непостоянни и достигат до нас във вид на светлинки (ХаЙ).

И така, съсъдът на душата – това е чистото даващо желание, а светлината, която го напълва, светлина нешама. Като цяло, това е моята душа, която постепенно привлича към себе си целия егоизъм. А това означава, че желанието за получаване не изчезва – само изменяме неговото приложение.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 06.01.2013

[97495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е това ”душа” според науката кабала?

Отговор: ”Душа” (нешама) е съсъд, напълнен със светлина от стъпалото Бина. Ако над своето материално, ”животинско”, получаващо желание аз развивам отношение към ближния и искам да съм привързан към него, то усещам изолиране, неприязън. Продължавайки тази връзка по-нататък, започвам да презирам ближния, а след това – и да го ненавиждам.

Всичко се започва от нулевото, неутрално ниво. Всеки път, стремейки се да се отнеса добре към ближния (+), вместо това аз проявявам своя негатив (-). И колкото са по-големи моите страдания (>), толкова по-голям негатив ми се разкрива (>).

Така изминавам петте стадия – от нулевия до четвъртия, където откривам ненавистта – при това, тя се разкрива тъкмо тогава, когато искам да достигна любов. Това се случва като цяло при подема, и в частност на всяко стъпало. Докато не достигна до ”дъното”, докато не проникна в желанието през цялата му дълбочина (авиют) – ненавистта няма да ми се разкрие. И на всеки етап има по пет такива стадия, съставящи конструкцията АВАЯ.

И така, душата е същност на духовния съсъд за отдаване на ближния или на Твореца. На нулевия, първия и втория стадий този съсъд е постоянен, и неговото напълване се нарича ”светлината нешама”. А на третия и четвъртия стадий, до края на поправянето аз го разкривам на непостоянна основа и затова тя се нарича ”нешама” – според вече достигнатото постоянно състояние.

По такъв начин, всичко се случва в нашите взаимоотношения, в разкриването на ненавистта и любовта, между тях. През цялото време се стремя да проявя, да съградя тези отношения, вървя като бик в ярем, като магаре със самар, защорен, ”зациклил” в тази посока, и тогава придобивам душа.

Значи, душа нямам нито аз, нито ти – но между нас можем да достигнем такива отношения, които да се нарекат ”нешама”. И с това завършваме своето поправяне, доколкото оставащите две нива – хая и йехида – се проявяват по друг начин, на други нива, в онези измерения, където мнимият свят изчезва…

И затова Баал а-Сулам казва, че всички ние сме с една душа. Онова поле, онази връзка, която лежи между нас, се нарича ”душа” и тя е единна. Сега тя се нарича нешама, а в края на поправянето ще се нарича за нас ”йехида”.

Самата дума ”нешама” е дошла от кабала: тя означава разновидност на светлината, напълваща поправения съсъд на етап, предхождащ края на поправянето. През този период ние отчасти прибавяме светлините хая и йехида на непостоянна основа и в Бина се лее само слаба светлина от светлината хохма – отдолу нагоре.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 17.12.2012   

[95681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок №2

Да поговорим за душата. Какво е това душа? Къде е тя? Има ли някой душа или никой не притежава такава? Как да придобием душа? Може ли да я загубим? Вселява ли се тя в човек и напуска ли го тя?

Ако попитаме хората по света, смятам, че никой няма да даде точен и еднозначен отговор. И от къде да знаем, кой е прав? Отговорите са хиляди! Философията също е вложила своята лепта в общото объркване. А психологията си има собствено мнение по този въпрос. А по принцип, всеки човек си мисли, че усеща душа в себе си.

Всъщност, има само една душа – едно, единно, единствено желание, създадено от светлината. В това желание за получаване светлината започнала да въвежда своите свойства и по такъв начин то преминало през десетте стадия на развитие: кетер, хохма, бина, гвура, хесед, тиферет, нецах, ход, есод и последното свойство – малхут.

Първият стадий – кетер – е свойството отдаване, желанието да се наслади творението. А да се наслади творението е възможно, ако го направим такова, каквито сме ние самите. Тъй като, ако в света съществува една единствена Сила, това означава, че тя е абсолютна. Свойството ú е отдаване и любов. Това означава, че трябва да направим такова и творението, за да пребивава то в същите свойства.

Затова светлината вселява, сякаш вписва, осем свойства в желанието, което е създала, и то става получаващо. Малхут притежава свойството да получава – тя желае да получи всичко, което излиза от светлината.

С това смисълът на действието не се ограничава – сега трябва да доведем малхут до подобие със светлината. Тя е включила в себе си всичките ú свойства в обратен ред – във вид на егоизъм, във вид на свое желание. Създадена просто като точка в първоначалния си вид, тя постепенно, под въздействието на светлината, достигнала до абсолютно пълно, голямо, огромно желание. Това всъщност е зародишът на душата – на единственото творение, което съществува.

А след това, творението преминава през всевъзможни състояния: съкращаване, образуване на екран, разбиване на множество части и падение на всички тези разбити части до най-ниското състояние – в нашия свят.

Като цяло този процес се разделя на три части:

• Първо – състояние в света на Безкрайността, появило се заедно със сътворението на Малхут.
• Второ състояние – спускане до нашия свят и нашето съществуване в него.
• Трето състояние – обратен подем към първоначалното състояние, но вече самостоятелно.

Първоначално, напълно се откъсваме от Създателя – от онази Сила, която ни е създала, Силата на отдаване и любов, и съществуваме тук, във Вселената, милиарди години след Големия взрив (а). А днес ние с вас се намираме в състояние на изход от този свят (б), пред обратен подем към третото състояние. Както сме се спуснали по стъпалата на петте свята – Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, а сега трябва да се изкачим обратно по тях.

На чертежа отбелязвам отделно клоните на слизането и на изкачването, защото това са съвсем други светове – разширени. Те се разширяват, благодарение на нашето участие, когато сами се изкачваме нагоре.

Процесът се осъществява по следния начин. Ние се разбиваме и смесваме в себе си, във второто състояние, свойствата за получаване и отдаване: получаване + отдаване заедно. В нас те се образуват в следствие на разбиването, вече ”на местно ниво”.

Днес завършваме това разбиване – с други думи, завършваме смесването на всички желания за получаване и отдаване в една ”салата”, или ”каша”. В крайна сметка се създава такава консистенция, в която е невъзможно да се определи какво е получаване и какво отдаване, кое е зло и кое добро. Всичко е абсолютно смесено.

И от такова състояние ние с вас сега започваме да се издигаме. Защо? Защото на това ни задължават действащите върху нас Сили. Това е днешната криза, нашето неразбиране как да съществуваме, което предизвиква в нас множеството въпроси и въпроса защо съществуваме? Всичко това ни изкарва от второто състояние – и отново се издигаме нагоре.

Какво ще спечелим от това? Работата е в това, че първото състояние се различава от третото. В третото състояние съществуваме самостоятелно и в същото време сме подобни или равни на Твореца.

Постигането на тези две състояния, две взаимно изключващи се условия, е целта на творението. Висшата сила на природата, една и единствена, желае да създаде творение, да го напълни и да го наслади. С какво? Само със своето подобие. Но така, че това подобие да е осъзнато от творението – като най-доброто състояние. Развивайки в себе си това свойство, ние развиваме своята душа. Когато в човек има егоистично желание отдолу и свой устрем, степента на това желание се нарича душа.

Съществува ли във всеки един човек отделна душа? Не. Душата е една, обща. Тъй като говорим за свойството отдаване, а в отдаването няма разделяне, то се образува над нашия егоизъм. И затова се казва, че душата е една и единна за всички. Тя наистина е такава, но във второто състояние тази душа се дели на множество, разсечени части.

Но това е временно състояние и тези части са повредени. Съединявайки се помежду си, те образуват група – все по-голяма и по-голяма – докато не достигнат до пълно обединение. Така се завръщаме към единната душа.

От 2-я конгресен урок в Новосибирск, 07.12.2012

[95252]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как да се използва понятието “любов към другарите”, за да се придвижваш към него дори тогава, когато не чувстваш тази любов и съединение?

Отговор: Ако чувстваш, че си длъжен да се придвижваш в направление на любов към другарите, защото с това поправяш своята душа – то на теб е ясно, какво правиш.

Ако ти си в такова състояние, че не усещащ в него необходимост, то трябва да търсиш съвети, помагащи да се разкрие необходимостта и важността от достигане на тази любов. Освен това, няма нищо. Ако “любовта към ближния, както към себе си” е главното правило на Тора, то не е нужно да изпълняваш друго освен него. Всяко твое действие – и в чувствата, и в разума, трябва да бъде насочено към достигане на голяма любов, голямо съединение.

Струва ни се, че това е нещо просто, и не разбираме, какво толкова особено има – не чувстваме никакъв вкус. На нас ни се искат някакви сериозни дела, и съвършено не възприемаме принципа на любовта към ближния.

Но ако разбирам, че егоизмът е целият материал на творението, и мога правилно да го обработя, само работейки над отношението между мен и другарите, то нашите с тях отношения се превръщат в поле. Ако го използвам правилно – то ще се превърне в поле, благословено от Твореца. А ако не – то ще бъде поле, по което вървят грабители и хищни зверове.

Струва ни се, че това не е важно, не е сериозно нещо, и в света има по-възвишени цели. А тук става въпрос за някаква любов един към друг, сякаш ни призовават да бъдем добри деца. Но освен това, действително няма нищо друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63378]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Подготовка за конгреса

Единственото нещо, което ще ни помогне, е обединение. Ти зависиш от другите и го знаеш. Знаеш, че разумът и чувствата няма да те доведат до никъде. Те ще продължават да се променят, накланяйки се ту на една, ту на друга страна, но без резултат. Ти си като мъртво тяло в обществото на приятелите.

Обществото погребва твоя егоизъм в земята и издига душата ти нагоре. Така че му позволи да направи това. Повярвай ни, ти наистина си мъртъв. Така че ни дай шанс да се погрижим за теб, да те съживим.

Ето какво пише Хаим Витал в книгата „Вратата на прераждането“: Моят учител (Ари) предупреди мен и всички приятели, които бяха с нас в групата, че трябва да приемем върху себе си заповедта за любов към ближния като към себе си и да се стремим към любов към всеки човек в Израел като към себе си. Посредством това, молитвата на човек се приема, която е събрана от целия Израел и е способна да извърши поправяне горе. В любовта към приятелите всеки човек се включва в приятелите като орган в едно тяло. Нашият учител ни предупреди за това особено много.

Ако човек е разбрал, че няма друг път, че просто трябва да се отдаде на обществото, той ще се включи в приятелите и ще си помогне. Няма кабалист, който да не е писал за това или който да не е предал това на своите ученици. Това е основаването на нашето кли.

Започваме практическата подготовка за конгреса. Това е необикновен конгрес. Всички виждат колко е специален, каква вътрешна и външна подготвителна работа вече сме направили. Затова нека се опитаме да прекараме последните няколко дни и часове преди откриването на конгреса в обединение, в разбиране, че е невъзможно без това.

Съветвам ви да си копирате всички откъси, които използвахме на конгреса в пустинята Арава. Нека приятелите да ги прочетат и да ги преведат, да ги обсъдят в свободното си време, така че да нямаме нито една минута без обединение. Тези думи на кабалистите са чудесни послания на обединение и имат огромна сила. Нека да бъдат основа на всичко, което правим.

Призовавам ви да разберете, че тук никой не е свободен от взаимно поръчителство. Всеки човек е отговорен за всички. Дали го иска или не, той е бил доведен в групата, бил е определен за посланик и за отговорен човек. Дори ако е навън, във външния свят физически, а не тук, това няма значение, той е отговорен за всички.

Затова нека непрестанно да се държим за обединението, в което постигаме Твореца. Нека да не оставяме тази цел дори за момент. Нека всеки момент да чакаме висшата светлина да дойде, да освети нашите малки, грешни желания и да ни обедини. Тогава тя ще влезе и ще запълни това обединение, което е създала, и ние ще постигнем разкриването на Твореца пред творението. Сигурен съм, че вървим точно към това.

И след като веднъж съм придобил тези гореспоменати одежди, искри на любов веднага започват да светят в мен. Сърцето започва да желае да се обедини с моите приятели и ми се струва, че очите ми виждат моите приятели, ушите ми чуват техните гласове, устата ми им говори, ръцете ги прегръщат, краката танцуват в кръг, в любов и радост заедно с тях и се издигам над своите материални граници. Забравям голямото разстояние между мен и приятелите, простиращата се земя с километри не стои пътя ни.

Сякаш приятелите ми стоят точно в моето сърце и виждат всичко, което се случва там, и аз се засрамвам от моите дребни действия срещу тях. Тогава просто излизам от материалните съсъди и ми се струва, че няма друга реалност в света освен приятелите и аз. След това дори „азът“ се отменя и се потапя, слива се с моите приятели, докато аз не заявя, че няма друга реалност в света – само приятелите. (Рабаш, Писмо 8).

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.12.2011

[62519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - No Comments→

Конгрес “Арвут“. Урок №1

Нашата основна работа се състои в това, да се издигнем над своите мисли и желания, да съумеем да се откъснем от тях и да се изкачим на тази висота, където ние се намираме всички заедно – там, където се намира душата. В светът има само една душа.

Затова е написано, че преди получаването на Тора синовете на Израел трябвало да пазят три дни въздържание – всеки се опитвал да се издигне над всички свои земни грижи, мисли, желания, разчети, за да посвети себе си само на висшата цел.

Това никак не е лесно и изисква упорита, педантична работа, все едно да събираме малки зрънца, докато не ги съберем всичките, едно след друго, и не свършат всички наши егоистични разчети. Когато в човек престанат да се пробуждат безполезни желания и мисли, увличащи го на различни страни,  тогава той повече или по-малко ще бъде готов да се включи в мислите и желанията на обкръжението.

Този аскетизъм и въздържание, огромно усилие, което той прави, за да се подготви – е трудно нещо. Човек трябва да разбие своето его, да излезе от себе си, с истински физически усилия да се откъсне от своя ъгъл и физически да се включи в другите. А след това да се постарае да наведе глава и да приеме от тях техния дух, който ще му повлияе. Не трябва да позволява на своите мисли никаква свобода, която може да го изхвърли обратно зад пределите на това общество, на групата.

Човек е длъжен да се преклони и чрез сила, в материалната форма и вътрешно – духовно, мислено, в желанията, да се съсредоточи и концентрира така, че всичко да се намира под властта на обкръжението. Трябва да изгуби себе си! Нека на човек повлияе онова, което съществува в обкръжението, за да не остане в него нито разумът му, нито сърцето му, а тях да ги управлява това, което съществува в обществото.

Това е първият етап от подготовката към включването един в друг. Ако ни се отдаде да направим това, то можем вече да говорим за влиянието на висшата сила, силата на групата.

Групата – не е това физическо образование, което ние си представяме, не е група от физически тела. На нас ще ни подейства вътрешната сила на групата и светлината в нея, възвръщаща към източника, който дава на всекиго святост, възвисяване над самия себе си. И тогава на този подем той ще успее да започне да чувства общата сила, запълваща мирозданието, и ще разбере, за какво е ставало въпрос. Затова, главното на нашия конгрес, вече пред него, дори и за три дни (и вече от днешния ден да започнем да приучаваме себе си) да бъдем над всички странични мисли и разчети, и да се ограничим само с необходимото, това без което не можем. И във всичко да постъпваме с вяра над знанието.

Особено последните три дни преди конгреса, ние трябва да започнем истинска атака, дни на въздържание – и физическо, и в мислите и желанията, за да се намираме само в единия стремеж и да чувстваме колкото може по-малко пречки.

от 1-я урок на конгреса “Арвут”, 11.11.2011

[60638]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Баал а-Сулам пише в статията “Любов към Твореца и любов към творенията”: “Главното е – да започнеш и да не отбиеш на половината  път”. Какво означава това?

Отговор: Да отбиеш от пътя може и в материалната плоскост, ако разглеждаш заповедите като обичаи. Човекът просто го приучават към тях, вместо сам да ги разкрие вътрешно, като поправяне на собствените свойства.

Поправяйки се, човек има работа с Твореца, иска да привлече светлината, да се уподоби на Него и да се приближи към сливане с Него. Въпреки това, ако заповедите станат “обичайни жестове” – човек не върви по духовния път, а просто се учи на “ежедневни ритуали”, приемайки ги от обкръжението.

Не отричаме това, но посочваме, че то не води към поправяне на душата. Не за това съществуваме в света. Става въпрос само за външно условие, което е възможно да ни позволи да облекчим истинското, вътрешно поправяне. В идеалния случай, външното и вътрешното трябва да служат като опора едно на друго, но, за съжаление, на практика не се случва така.

Освен това, по духовния път не трябва да спираш. Пристъпвайки към поправяне, човек открива, колко е лош. Това му разбива сърцето, и той не може да се придвижва нататък. Защото става ясно, че той въобще не е никакъв герой, поправящ себе си и заработващ на това дивиденти.

В обичайния живот подобна схема сработва, защото човек егоистически работи над нещо външно. Тук, обратно, той трябва да използва нещо външно, за да работи над своя егоизъм. Това е съвършено противоположна, непривична за нас работа. Не сме свикнали с мисълта, че трябва да се променим сами – при това, да се променим в корена, в своята вътрешна същност. Сега не аз работя над нещо, а нещо работи над мен. Освен това, не трябва пасивно да чакам, като пациент на процедура, – а през цялото време да моля: “Промени ме! Поправи ме!”

Как да се осъществи? Ако имах повече чувства и разбиране – е друго нещо. Как да изисквам нещо, което съвсем не го желая? Как да моля за нещо, което е противоположно на моето естество? “Да заобичам ближния, да се обединя с него…” – това е все едно да си навлека върху главата най-ужасната беда. По естествен начин желая да използвам целия свят за собственото си благо, а трябва да моля, Творецът да смени моята програма: “Променете моята глава и сърце. Не е важно, как е било по-рано. Главното е – да мога да се грижа за другите”.

При това, тук има едно малко пренапрежение от алтруистични емоции, които човек, е възможно, да съумее да събере за миг, отчаян от всички въпроси. Не, с един вик не се отделяш, него трябва да го поддържаш постоянно, от всички страни да защитаваш чистотата на това чуждо, парадоксално желание.

Такова напрягане на силите изглежда невъзможно. Затова е казано: “Хиляда започват да учат – един излиза на светлина”. Всички останали също извършват огромна работа и в нещо се поправят, но, по едни или други причини, сега не е техен ред.

И така, проблемът е в това, че заповедта за любовта към ближния е противоположна на нашата природа.

От урока по статия ” Любов към Твореца и творението”, 31.10.2011

[59329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…

Отговор: Разбира се, отношенията могат да се измерват: съществуват 125 степени на поръчителство ( тези същите 125 духовни степени, за които навярно си слушал). Всичко се поддава на точно измерване, нали всяка душа се състои от рош-тох-соф (глава, вътрешни части на тялото и окончания) съгласно отношението на човека към другите – има такива части, които той съкращава, други използва частично, наполовина или на четвърт.

В духовните светове няма никакъв проблем да се измери поръчителството – то съответства на твоята степен. А ти питаш, как да оценим поръчителството вътре в икономиката на нашия свят? Но в нашия свят няма поръчителство и не може и да има. Първата степен на поръчителство – това е първата духовна степен.

Сега се намираме в преходен период, който се нарича “времева подготовка” за встъпване в духовния свят. Когато говоря, че поръчителството трябва да внесе коефициент във формулата на икономиката, имам предвид, че целият проблем на разбиването и усещаната сега криза е в това, че  не ни достига един параметър от по-висока степен. Ако го получим, то за някакво време достигаме покой и насита, равновесие.

И всеки път ще се чувстваме като загубили това равновесие – недостатък на поръчителството и нестабилността на икономиката. Така ще произтича на всяка нова степен – докато не достигнем такова състояние, където всеки човек ще се удовлетвори на необходимите за живота нива, които той сам ще си назначи.

При това, всеки ще отдава максимума в степента на своите способности – и този максимум ще бъде определян от самия него. Доколкото всичко бъде поправено.

Но ако човек още не е достигнал това поправяне, тези желания, с които още не може да работи, те се намират под охрана. И тази охрана се произвежда не от неговите собствени сили, той не е способен на това – а за сметка на обкръжението, което му оказва натиск. Бал а-Сулам обяснява, че обществото на бъдещето ще проверява, колко е необходимо да се даде на всеки, също да се поощрява с награди, да се влияе на човека с поощрение или присъда.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 02.10.2011

[57526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Днес не можем да управляваме нашия свят. Искам да направя някакви поправяния във финансовата и в икономическата система, в търговията, във връзките между страните, между хората, в крайна сметка и между съпрузите, и не се получава. Има някакви заговори, някакви допълнителни пречки, някакви условия, които не взимам под внимание и затова у мен нищо не се получава. Не достига знание, не достига някаква ясна връзка с този нов свят, който възниква около нас и не можем да контактуваме ясно с него.

Откъде идва това? Идва от същите тези степени, които низхождат към нас от света на Безкрайността. Тези степени вече се намират и съществуват в нас. И също възникват под влиянието на решимот. Тоест има сили на отдаване, които възникват и се проявяват спрямо нас – това също е в мен, в моите усещания на външното пространство. Само че това вече не са егоистични, отдаващи сили, но също така това е моята ”баница”, моето светоусещане, това съм аз. Това всичко е в мен. Няма нищо, което излиза извън моите предели.

“Аз”, по принцип, това е душата.

Ако започвам да се разделям по такъв начин, то виждам, че днешният свят не ми помага. В нас сякаш се разкрива ”недобра”, егоистична сила – тъмното минало. И възниква алтруистична сила. Тези слоеве се откриват в мен: започвам да ги усещам не извън мен, а в мен. Затова съм ”объркан”, затова съм такъв разтроен, затова не съм в състояние да се ориентирам в днешния свят.

Когато започнем да разбираме тази система и по някакъв начин помалко да се ориентираме в нея, ще видим как това се случва с другите хора. Разбираме, че в нас възниква такава ”многослойна баница”: решимот от миналото, настоящето и бъдещето, егоистичните сили на миналото, усещанията от настоящето и някакви неопределени, неразбираеми усещания за бъдещето – свойството отдаване, свойството връзка.

Тези разкриващи се в мен слоеве още не са съединени заедно в една система, затова се наричат ”нашата криза”, нашето разделяне между тези части. Кризата се нарича ”интегрална”, защото не ни дава връзката между всички части, тя не е в нас. И проблемът остава до този момент, докато не се научим да владеем системата.

В какво е проблемът? От една страна съм нарисувал въпрос и криза, а от друга – това, което се нарича душа. Тоест сега на практика сме на пътя, на етапа, на степента на разкриване на душата в нас.

Когато съединяваме в себе си всички тези части, то вместо тях ще видим много интересна картина – ще видим себе си, състоящи се от три линии.

Егоистичните сили от една страна са най-долната част на баницата. Алтруистичните сили или отдаването са най-горната част на баницата. И средната сила е тяхната връзка, когато всичко това го събираме в себе си и можем да работим заедно с тях. Средната част на баницата съединява алтруистичния полюс с егоистичния минус и ще може да работи заедно с тях. В това по принцип се заключава работата ни – работата в средната линия.

Днес с кризата и с вътрешните смущения се намираме на пътя на разкриване на душата ни. Разбира се, светът е още далеч от това. Той го разкрива не по прост начин, а с наша помощ – по други, по-опростени пътища, с присъединяване към нас, и т.н.

А ние с вас се намираме вече на пътя на разкриването и трябва да вървим по-нататък към него.

Всичко това е заложено в нас, и след Първото Съкращаване следва създаване на екрана и образуване на парцуфа.

В този парцуф вече се намират бъдещите ни състояния. Парцуфът се състои от глава, която решава, по какъв начин правилно да съедини в себе си двете части: едната част, където можем да отдаваме и втора част, където не сме в състояние да правим това. Рош (главата) се намира по-високо от това и по такъв начин ни организира.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56084]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Възнаграждението за умствения труд е по-предпочитано, отколкото за физическия, трудът на сръчните е по-предпочитан от този на несръчните, ергенът трябва да получава по-малко от обремененият със семейство, работните часове трябва да бъдат еднакви за всички, а също така и разпределението на продуктите на труда трябва да бъде еднакво за всички – как да обединим в едно тези противоречия?

Как да се въведе справедливо разпределение, ако всички сме различни? При различните хора има различна производителност на труда. Невъзможно е да се предявят към тях еднакви изисквания и да оценяват усилията им по еднакви критерии. Излиза, че у нас няма даже основа, база за построяване на справедливо общество.

Това трябва да се обясни на тези, които призовават по улиците за социална справедливост. Как да я определят? С какво да отмерят? Всички, по природа, се отличаваме един от друг и нямаме критерии за сравнение, значи никога няма да достигнем до справедливо разпределение. Защото, за да се подели всичко правилно, трябва да се намираме на стъпалото на Твореца.

Фактически, справедливото разпределение е това, което всеки от нас получава днес. Защото във всеки миг от живота си получаваш това, което ти дава Творецът. Точно това е справедливост, това е, което ти се полага. Той ти определя абсолютно точна мярка.

Творецът създава за теб всички условия. Нека да не се съгласяваш с Него и със системата, обаче Той ти дава всичко и ти казва:”Работи, започвайки от тази точка, където стоиш. Съгласно свойствата на душата си, ти трябва да се намираш имено в това състояние. За теб е оптимално и можеш да напредваш само оттук. Започни да работиш и ще получаваш все повече. А засега си получил всичко необходимо за по-нататъшните стъпки – по справедливост и по всички правила.”

Даже Фараонът е признал: ”Творецът е праведен, а аз съм грешен.” Макар и да не си съгласен, да не си осведомен, да не си готов, но всичко е така, както трябва да е.

Но в такъв случай, нима можеш да се отместиш от мястото си? Ако получаваш определеното, то къде да се поместиш? Само към отдаване.

Ако искаш да напредваш, променяйки себе си, обкръжението, обществото, света, тогава трябва да се учиш от Твореца на това, какво означава да бъдеш праведен – да се обръщаш към всеки и да помагаш на всеки да върви към справедливо разпределение по стъпалата  на все по-голямо отдаване.

На всички стъпала, съвсем до края на поправянето, на нас справедливо ни разпределят това, което ни се полага, съгласно абсолютно точен разчет. И затова на духовната стълба е невъзможно да се изкачиш на ново стъпало, докато на 100% не се съгласиш с всичко, което се случва, с други думи, докато не придобиеш съсъдите на отдаването и не се съгласиш, че това е справедливостта.

Какви могат да бъдат след тази демонстрация? Какви изисквания? Подобрете обкръжението, подобрете връзката между вас и ще се издигнете на по-висока степен на справедливост. На текущата степен ви се полага имено това, а на следващата ще получите нещо друго. Какво? Започнете да извършвате отдаване един на друг и ще видите. Защото светлината е винаги тук. Просто, издигайки се заедно с обществото, получаваш повече, а спускайки се – по-малко.

Така че, от какво да се крещи на улицата? От собственото неразбиране на случващото се? От кого ще изискваш справедливост, ако всички ние седим в една лодка? Такива призиви никога няма да доведат до нищо добро. Египет и Либия са нагледни примери за това.

И затова преди всичко трябва да се разбере: ние винаги се намираме в поправена система и можем само да напреднем в нея към все по-възвишено състояние на взаимно поправяне. Пребиваваш в света на Безкрайността и получаваш от него толкова, колкото съответства на твоята степен, колкото можеш да възприемеш. Той те напълва, в него има всичко, от което някой ден ще пожелаеш да се насладиш.

И при това ти крещиш, че ти е малко? Получи повече, предоставили са ти такава възможност. Започни да се обединяваш с другите, и колкото по-здрава ще е връзката ни, толкова повече ще получим. А без взаимно поръчителство, никога няма да усетим щастието. Можеш да ходиш на демонстрации и да устройваш революции, но нищо няма да излезе от това.

От урока по вестник ”Народ”, 28.09.2011

[56049]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Къде е границата между реализацията на вашите съвети и сляпото поклонение?

Отговор: Границата е критичния анализ. Човек, който работи правилно, който не се съгласява с учителя, изпитва към него ненавист, антипатия и най-голямо презрение – и едновременно с това го преодолява, издига се над себе си, с душа и сърце приема величието на учителя и се самоанулира напълно пред него.

В поклонника медалът има само една страна, той се прекланя без каквато и да е критика. Той бяга от всяка неодобрителна мисъл като от огън. Но вътре в самите нас нещата не стоят така. Това не значи, че трябва изкуствено да предизвиквате в себе си протест и отблъскване.

Просто започни да се сближаваш с ближния и ще видиш колко много го ненавиждаш. Ненавистта трябва да се проявява съобразно потребността от любов, в противен случай тя няма да бъде съзидателна. Ние не я разпалваме, тя сама идва.

В това се състои проверката: любов и ненавист действат заедно, паралелно една на друга, а човек работи в средната линия, над тях двете.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54691]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Само опитвайки се да се приближи към ближния и да се съедини с него, човек разкрива своите 613 непоправени желания. Само тогава започва да разкрива разбитата си душа и разбира какво трябва да поправи.

Поправяйки желанията си така, че не причинявам на другия това, което сам ненавиждам, аз поправям себе си до степента на Бина (хафец хесед) и се напълвам със светлината Хасадим. Това означава, че напълно се изчиствам от егоизма си. А след това постепенно обръщам този егоизъм към служене на ближния, което се нарича ”любов към ближния както към самия себе си” – поправяне на АХАП, 365-те желания.

Тези два етапа на поправяне се отнасят към тези желания, които се разкриват при обединение с другите. А ако у мен няма стремеж към обединение с другите, означава, че въобще не съм разкрил, какво имам за поправяне. Обичайните ни материални желания за храна, секс, семейство, пари, власт, знания не се нуждаят от поправяне. Моля, може да ги използваш!

Защото ако се стремя към знание или власт, това не е желание, което се разкрива при обединението с другите. А работата започва с това, че правя крачка напред, за да се обединя с другите и да разкрия в това обединение, свойството отдаване, вместо свойството получаване. И тогава започвам да откривам колко не го искам! Това мое нежелание и се нарича ”зло начало”, което ми се разкрива като творение.

Именно това желание, усещано като отблъскване от обединението с другия човек при опита да се разкрие свойството отдаване, се нарича зло и трябва да го поправим на добро. Тоест аз действам съгласно ясен ред, определен от фразата ”Аз създадох злото начало и в добавка – Тора като средство за поправянето му, защото светлината в нея възвръща към източника”, и крачка след крачка реализирам тази формула.

От урока по избрани откъси за Деня на Любовта ”Ту Бе-Ав”, 15.08.2011

[51364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 27: Какво е това Творец (Маацил)?

Всяка причина се нарича Творец относително своето следствие, степен, която тя поражда. При това, названието Творец включва и получената светлина, и съсъда, получаващ тази светлина.

Това е разбираемо, когато се казва, че висшата степен се нарича Творец относително по-нисшата, създадена от нея степен. Но защо тук е направено добавяне така, че в понятието ”Творец” е включена не само получената светлина, но и съсъдът, получаващ тази светлина – това моят съсъд ли е, моето желание?

Вътре в желанието си аз получавам светлина и усещам своята реалност. И вътре в тази реалност аз усещам висшето стъпало, и това усещане у мен се разделя на две част: самото мое и висшето. И всичко това се нарича Творец.

Всичко това се познава само от вътрешното усещане на човека и аз наричам Твореца особена част вътре в самия мен. Затова е казано: ”По твоите действия ще Те позная!”.

Само в степента на собственото поправяне можем да говорим за Твореца (Боре) – „ела и виж” (бо- ре). Tази част, която аз поправям вътре в себе си за отдаване, в свойства несвойствени на моята природа по рождение – нея аз наричам Творец.

Затова душата може да бъде единствено точка, капка или всяка голяма част, но тя винаги е част от висшето. Вътре в тази част в мен, поправена на отдаване, която се нарича душа, аз усещам висшия корен, Твореца.

Той вече се намира в мен, той не е отгоре – но става въпрос за свойството отдаване, което е по-високо от мен, по-високо от моята природа. И макар че аз съм го придобил и сега работя с него, при все това, аз го отнасям към висшето.

Затова, Творецът се намира вътре в човек, а не някъде в небето. И това същото се отнася към висшето стъпало – за него може да говори само този, който го е постигнал и влиза във връзка с него. Това висше стъпало също се намира в мен, само аз го смятам за висше за себе си.

В моето усещане винаги има такава степен, която вече съм придобил и на практика работя върху нея като нa принадлежаща ми и на такава, която засега остава за мен висша и ме осветява ”отдалече”. Тя се намира в мен, но в такава форма, която засега не мога да използвам. Всичко се възприема и се усеща само вътре от постигащия човек.

От урок по “Учение за Десетте Сфирот”, 23.06.2011

[46252]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Какво означава, силата на получаващия да се подчини на силата на даващия? Значи ли това, че аз трябва да издигна мъжете над себе си?

Отговор: Всеки от нас трябва да издигне другия над себе си. Така аз действам относно групата, обкръжението: аз максимално принизявам себе си, ставам по-нисък от тях – (-), а от друга страна, се опитвам да получа от тях максимум величие на целта, на групата, на Твореца – (+).

Ако не се принизя, то няма да мога да получа от групата. Само малкият може да получи от големия. Значи, аз се принизявам, за да възприема от тях техните желания, мисли, стремежи, величието на висшата цел. По такъв начин аз се обогатявам. В тази степен, в която успея да получа от тях и да присъединя към себе си целия този плюс, той и ще определи моя стремеж напред. Ако аз не получавам от групата този плюс, нямам с какво да напредвам.

Аз винаги получавам желанието, с което се устремявам напред, само от обкръжаващата среда. Защото аз съм само зададена точка, нищо повече няма в нея, тя ми е дадена само за това, за да работя с обкръжаващата среда. А целият ми духовен съсъд/кли, цялата моя душа е това, което аз получавам от обкръжението, в мен самия това го няма.

И ако от обкръжението не получавам нищо, ако вървя навирил нос, и не искам нищо да чувам от тях, тогава няма откъде да се появят тези допълнителни желания, и няма да имам душа – място, където да разкрия Твореца. Това е много важно.

Същото е и относно женската и мъжката части. Мъжката и женската части трябва да бъдат настроени една към друга. Ние трябва да се принизим относно другата част, за да чуем, възприемем техните желания, и тогава ще получим от тях техните стремежи. Тоест ние трябва да се чуваме един друг, да принизим себе си, за да получим величието на целта, желанието от противоположната група.

Как да издигнем мъжете над себе си? Трябва просто да показвате на мъжката група, че вие ги възвеличавате, че чакате от тях техните постижения, че сте уверени в това, че те ще успеят да свалят звездите от небето, че вярвате в тях. Въодушевете ги – и тогава те ще бъдат способни на всичко! Както майката, която през цялото време говори на малкото дете, колко е голямо, силно, способно, умно, и по такъв начин го подтиква към правилен растеж. Това е необходимо на мъжете, защото те много зависят от женското одобрение.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45630]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - No Comments→

За онзи, който се намира само в егоистичното желание и не трябва да се издига по стъпалата на отдаването – религиозните рамки са добро състояние. То дава на човека усещането за съвършенство, оправдание за всичко ставащо в този свят, подкрепа от обкръжението. В това има много положителни моменти.

Проблемът е само, какво да направи, когато настъпи времето, което го задължава да се издигне на следващото стъпало? Подобно на нашето време, когато вече трябва да се издигнем в духовния свят.

И тук започва кризата в религиозната среда. Религиозният лидер престава да бъде авторитет за човека – и той започва да търси нещо друго. Разрушават се неговите предишни идеали. Затова в юдаизма е имало такъв период на масово излизане от религията, който се нарича „Аскала” (просвещение) – рязък преход, когато са започнали да се пробуждат нови желания, тоест в света идват души от нов тип.

И те са търсили някакво по-дълбоко напълване, освен простото отменяне на себе си. Тоест искали са такава отмяна на себе си, която би им помогнала да се издигнат. Но не са научили това в тяхната среда, защото то, вече се отнася към науката кабала. И тогава, хората започнали да напускат религията, защото повече не можели просто така да отменят себе си.

И днес се случва същото. Религиозната общност се опитва някак да се бори с това и тази борба е напълно оправдана. Казано е: „Онзи, който е ударил животното – трябва да плати”. Тоест ако нанесеш удар на душата, която не е готова да се издигне от своето стъпало, трябва да компенсираш това. Ако лишаваш човека от възможността да се преклони пред авторитета, той може да загуби спокойствие и увереност в живота си, усещането за защита. И тогава, какво ще му остане?

Трябва да внимаваш да не го хвърлиш така, че да бъде като висящ във въздуха. Той е имал Рав, религиозни рамки, традиционна структура, която го е успокоявала и е поддържала спокойното протичане на живота. Ако го извадиш оттам, преди всичко трябва да се погрижиш да компенсираш с нещо всичко това. Иначе не бива да го правиш. Затова отказвам да приемам за свои ученици ортодоксални вярващи.

Не искам да създавам в тях критично отношение към живота им и към самите тях. То е необходимо, за да се издигнеш по-високо – но докато това не стане, човекът ще остане без каквато и да е подкрепа и връзка със своето обкръжение. Не искам да се стига дотам, затова не приемам религиозни.

В това отношение, не е необходимо да се притесняваш за светския човек – при него няма никакви рамки. При всички случаи няма да му навреди, ако малко се докосне до святостта.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Развива ли се душата на моето дете  синхронно с моята душа, или ние сме съединени само с животинска връзка, а духовното развитие при всеки става поотделно?

Отговор: Духовното развитие при всекиго става поотделно.

Въпрос: Кабала одобрява ли изповядването? Аз съм католик (либерален), и винаги ме е смущавал стремежът на католиците да преобърнат вярата на хората. Аз намирам блога ви за въодушевляващ и опознавателен.

Отговор: Кабала няма никакво отношение към религията, към вярата. Тя е призвана да обучава хората към поправяне на егоизма им, ако възникне такова желание в тях.

Въпрос: Вие по някакъв начин отговорихте на въпроса относно пресаждането на органи. Позволете да се задълбочим. Да допуснем, че хирурзите се научат да пресаждат глави. Да допуснем че съществуват двама братя – Брат и Пит, Пит е смъртоносно болен, нужно му е пресаждане на глава, и Брат решава да даде своята  глава на брат си.

 И така ето поставят и двамата под упойка, и на двамата отрязват главите при операцията, а после пришиват здравата глава на Брат към тялото на Пит, а болната глава на Пит към тялото на Брат. И… ето те се пробуждат: кой къде е? Кой в чие тяло е? Къде е Брат и къде Пит?

Отговор : Всичко е останало както е било…

Въпрос: Какъв е коренът на думата “вяра“ от иврит? Имам чувството, че тя носи някакъв друг смисъл, освен този, с който ние сме свикнали в нашия свят.

Отговор: В кабала думата “вяра“ означава свойството отдаване, напълването със светлината хасадим, а не сляпата вяра, когато човек приема на доверие това, което му говорят другите, като факт.

[45407]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: За да извърша материално движение, ходя с краката си и се премествам от място на място. А какъв е духовният орган, който ме премества от едно вътрешно състояние в друго?

Отговор: В духовния свят, също се преместваме с помощта на „крака” – десен и ляв. Ти проверяваш какво е дясната линия, какво е лявата, и можеш да различиш едната от другата. А когато стоиш на тези линии, можеш да разбереш какво означава по-близо напред или по-далеч назад. Вървиш по тях, стъпвайки по „земята” (желанието).

Всичко това са външни символи на вътрешните свойства. Ако ги разшифроваш правилно, тогава ще видиш, че вместо твоето физическо тяло и заобикалящия го външен свят, съществува твоята душа в духовно обкръжение. Премини от едната картина към другата и ще видиш, как едното съответства на другото.

В „Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, п.33, Баал а-Сулам пише: „Духовно движение означава, появяване на нови свойства”. Няма никакво друго движение – само за сметка на изменението на свойствата от „заради себе си” на „заради отдаване” – от егоистични на отдаващи! Само това се смята за движение.

А човекът, обикновено предпочита цялата тази – маса от външни действия, но в тях няма дори и намек за духовен напредък.

 „Остана да изясним понятията време и движение, които срещаме почти във всяка дума в нашата наука. И знай, че духовното движение не е подобно на движението, възприемано от нашите сетивни органи, от място на място – не, то означава обновяване на свойствата: всяко обновяване на свойствата наричаме движение”. Никое друго понятие не може да бъде наречено движение в духовното – само обновяването на свойствата.

Тъй като онова обновяване, т.е. изменението на свойствата, което се е появило в духовния обект, за разлика от общите свойства, които са били преди в този духовен обект, означава, че то се е отделило и отдалечило от този духовен обект, получавайки свое собствено име и управление.

Тоест тук се ражда съвършено ново състояние: желание, екран, „авиют”, решимот – всички, които съставят това ново, появило се състояние, в сравнение с предишното.

И двете трябва в чист, ясен вид да присъстват в едно творение –  така, че то да може да ги види и провери, да преброи и измери отношението между тях. И тогава, това ще означава, че то се намира в осъзнато движение.

Ако някой се премества и лети от място на място, без самият той да го знае и чувства, това не се нарича движение. Става дума само за постижението на самото творение.

И по това, то е напълно подобно на материалния обект, от който се отделя някаква част, измества се и се премества на друго място – затова обновяването на свойствата се нарича движение.

И така, искаш да се придвижиш? Това е възможно само чрез промяната на желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот””, 06.06.2011

[44970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→