Въпрос: Съществуват много тела – всеки има свое тяло, но душата на всички една ли е? С какво точно се съединявам с другите: със сърцето или разума?

Отговор: Това е вътрешно преживяване, което не може да бъде обяснено на човек, който никога не го е изпитал. Това е усещането за вътрешна връзка, без какъвто и да е съединителен кабел – от един човек към друг.

Въпрос: Какво се случва с човек, който е преживял това усещане?

Отговор: Той знае, че съществува висш свят и живот, който не е свързан с тялото. Сега в него има два живота: един – телесен и друг – духовен.

Въпрос: Това не обърква ли живота на човека?

Отговор: Напротив, това придава на живота спокойствие, тъй като той знае за какво си заслужава да живее. Каквото и да се случи с тялото му – за него съществува вечния живот, за който трябва да се грижи. Тъй като сега, живеейки в два свята едновременно, той може да умножи живота си във висшия свят чрез съединението между хората.

Отначало в човек е имало само малка празна точка, копнееща за връзка с другите. Но сега тази точка се разширява, раздува се и се изпълва с висша светлина, с усещане за единство, съединение с желанията на другите хора, които също са излезли от своите тела, и с общата висша сила, висшата светлина, Твореца. Всички ние се превръщаме в подложка за разкриване на Твореца.

Въпрос: Всеки ли може да дойде на кабалистичен конгрес и да почувства това обединение или за това е необходима специална подготовка?

Отговор: Всеки може да вземе участие в това. Живеем в такава епоха, когато всеки човек има възможност да постигне такова обединение и чрез него да разкрие Твореца. Изпълващото ни усещане, което се разкрива вътре в нашето обединение, се нарича висша светлина или Творец. Когато човек преживява това, в него изчезват всички въпроси, тъй като всичко става ясно.

От 518 беседа за новия живот, 08.02.2015

[155577]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Получава се, така че следващото стъпало в еволюцията е духовното, тоест, развитието на душата в нас?

Отговор: Следващото стъпало в нашето развитие се нарича висш свят.

Въпрос: Но еволюцията на природата става извън нашето желание и не предполага свобода на избора?

Отговор: Свобода е дадена само в избора на пътя, по който ние вървим към целта. Но всеки човек трябва да развие душа.

Това е както в училище, където има деца които се учат добре и се наслаждават на живота. А има такива, които не искат да учат и получават наказания и страдат. Но, в края на краищата, те също завършват училище: с добро или с наказания. Така и ние можем да вървим към развитие на душата по всевъзможни пътища, но крайният резултат вече е предопределен.

Въпрос: Значи, трябва да развия душа през живота си в този свят? Тя не е някаква абстракция, съществуваща някъде в друг свят?

Отговор: Развиваме своята душа в този свят, защото душата, това е силата на отдаване и любов, съединение с другите. Затова мога да я развия само в това време, когато съм егоист, преодолявам своето его и се приближавам към другите хора. Само с такова действие, с такива стремежи, развивам в себе си нова сила на единство и съединяване с другите, която се нарича „душа“.

Въпрос: Излиза, че развитието на душа е просто развитие на нови свойства?

Отговор: Душа означава развиване на нови, алтруистични свойства. Душата е силата на отдаване в човека, която сега я няма в него. Има само нейният зародиш, малко зрънце, потенциална сила.

Но аз мога да развия този потенциал така, че той да се превърне в действена сила. Според това как този потенциал ще се реализира в действие, започвам да разкривам пред себе си нов свят.

В новото свойство ще видя нов свят, както днес виждам този свят в своя егоизъм. А висшия, духовен свят се вижда в свойството отдаване.

Толкова реално, както сега виждаме само този свят и живеем в него със своите тела, ние ще започнем да живеем в духовния свят със своите души.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154886]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек трябва да се опознае: кой е той, как е създаден, от къде е дошъл и къде ще отиде. Не знаем за себе си и главното, не разбираме кой ни управлява.

Не ни е известно какво ще се случи с нас след миг, защо изведнъж ни се появяват някакви желания, какво ни движи и към каква цел? Какъв път сме изминали за да стигнем до днешното състояние?

В края на краищата, завършваме отпуснатия ни срок на тази земя и какво сме придобили за този живот от раждането до смъртта: придобили ли сме душа, голям духовен съсъд, в който можем да усетим бъдещия свят? Казано е: „Своят свят ще видиш приживе“.

Тоест, трябва да постигнем духовния свят не след смъртта си, а преди нея. Както това са направили великите кабалисти, някои от които още в най-млада възраст достигнали духовно постижение и писали за това в своите книги.

Науката кабала е основана на това, че хората работили върху себе си, са развили допълнителен, шести сетивен орган, който се нарича душа, усетили са в него духовния свят и са писали за него. Кабалистичните книги разказват за това как се развива човекът и какво постига в съответствие с това.

Новият орган на възприятие, наречен „душа“, също се състои от пет части, подобно на зрението, слуха, обонянието, осезанието, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут. Започваме да усещаме себе си съществуващи паралелно от този земен живот, на още едно ниво, наречено духовен свят.

В духовния свят усещаме вечно, съвършено съществуване. В нашия свят животът преминава безвъзвратно. Докато духовния живот е безкрайно и неограничено течение, мощността на което зависи от нивото на постижение на човек. В духовния свят няма време.

Съгласно теорията на Айнщайн, дори в нашия свят времето е относително и е възможно да се издигнеш над него.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154380]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - Няма коментари→

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Нито един човек в нашия свят не притежава душа. Душата е една за всички. Тя е това пространство между нас, което е запълнено с алтруистични отношения един към друг, изградени над предишните егоистични. Това е полето на взаимно привличане, в което ние усещаме Твореца, висшия свят…

[146962]

Filed under: Духовна работа, Клипове, Тора - Няма коментари→

 Личен достъп до висшите сфери.

При настъпването на 21-ви век, а също така и сега не
малко хора са увлечени от идеята за канала на свързване с висшата реалност. Спиритическите сеанси отстъпиха място на „контактьорството“ и други „свръхестествени“ комуникации.

Някои предприемачи не сключват сделки, докато не се посъветват със своя личен „медиум“ или „гадател“ и тем подобни. Хората, които твърдо стоят на краката си, въртящи милиарди, имащи икономическа или военна власт, занимаващи се с научни изследвания, независимо от това, вярват във възможността за свързване с висшите сили, за да разберат бъдещето си и въобще да получат някаква информация от „проверени“ източници.

Поддаваме се на тази надежда, защото наистина нищо не знаем и не разбираме света в който живеем.

И ето тук науката кабала ни дава възможност да разберем скритата част на духовния свят. Да го разберем, значи да създадем нови сетивни органи, идентични с петте телесни. Като допълнение към тези „животински“ осезания, мога да създам в себе си качествено нови органи на зрението, слуха, вкуса, обонянието и усещането, наричащи се: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

С тяхна помощ започвам да усещам действителността по друг начин, а не като телесен образ и усещанията, които ще изпитам с тях, ще станат за мен това, което се нарича „душа“.

Да промениш вектора

Въпрос: Коя именно част от мен ще възприема новата реалност?

Отговор: Тази част още я няма, тя трябва да се създаде.

Днес обрисуват картината на света, обкръжението ми, както и самия мен, като желание за наслаждение. Този непроменим стремеж за наслада е „вграден“ в мен първоначално и в мен няма нищо друго. Иска ми се да получавам удоволствие от всичко, което моето желание може да разпознае.

Със своите пет сетивни органа аз възприемам материалния живот: Вселената, Земята, семейството, приятелите, колегите и т.н. Всичко това се проявява в мен сега.

Въпреки това мога да изградя нещо ново – пет допълнителни сетивни органа, които вече действат не като сила на получаване, не като желание за наслаждение, а като желание за отдаване на наслада, като обич, като даване, като грижа за ближния.

Ако придобия такова желание и започна да го развивам, то изведнъж ще се забележи, че и то, подобно на материалното желание, се базира на пет сетивни органа. Само че всички те са адресирани навън от мен, към любов и отдаване, докато сегашните усещания работят за приемане навътре в мен.

Същността тук е, че новите ориентирани навън усещания, не са свързани с мен посредством обратна връзка и чрез вектора на отдаване, чрез движението от мен навън, аз усещам, откривам висшия, духовен свят. Това е и моята душа.

Ако посредством петте егоистични сетивни органа възприемам материалния, телесен живот, то при стремежа за отдаване и любов, започвам да възприемам духовното битие.

[153539]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Духовно оръжие

Въпрос: Съществува ли в действителност такова нещо като магия? Имаме ли способност да използваме свръхестествени сили, за да променяме своята реалност?

Отговор: Не. Самото понятие „свръхестествено“ се нуждае от „обновяване“. Ако говорим за това, което стои над нашето естество, то към тази сфера се отнасят всички природни явления.

Ние не можем да повлияем на движението на Земното кълбо и на другите небесни тела – затова пък можем да го изчислим. По същият начин и много други неща са преминали от категорията мистика в сферата на научните концепции.

Но, заедно с това, са останали още множество неизвестни ни явления, които се изплъзват от възприятието ни – и в тази сфера както винаги сме слаби, както винаги стоим пред Природата, която не е по силите да се изчисли предварително. А в същото време, човекът жадува за безопасност, нужно му е „гаранционно споразумение“ от всички напасти.

Оттук и магията. Първо, тя на пръв поглед предоставя защита от заплахите и в това число от враговете, на които сега може да противостои с „духовно оръжие“. А като второ, това е възможност да премине в нападение, да утвърди превъзходството си, да очисти територията си от „вредителите“, които стоят на пътя му.

Свръхестественото на приемлива цена

И ето тук, много раздават обещания, заявяват, че знаят как се прави това, и ще помогнат, стига да им бъде заплатено за услугата.

Има понятие „черна“ и „бала“ магия. Ако първата е призвана да нанесе вреда, то втората, напротив, обещава помощ. Но това деление е чисто условно – така, както децата играят на лоши и добри. Човекът се чувства слаб пред силите, които определят живота му. Иска му се сам да контролира своята съдба – и той отива за съвет при „компетентните“ хора.

Освен това ни плаши неизбежната смърт на тялото и неизвестността пред нас. Какво ще стане с моята душа? Къде ще попадне? Може ли да се избегне ада и да си осигуриш рай? Това също предизвиква голямо безпокойство, за сметка на което другите могат да правят добри пари.

Въпрос: Значи, вълшебства не съществуват?

Отговор: Не. Но проблема е в това, че всичко, което отнасяме към вътрешния свят на човека, е свързано с нашата психология. В резултат, на човек може да се повлияе по такъв начин, че това да му се стори вълшебство. В това число така става и с много от вярващите хора.

Не може да се направи нищо, доколкото такива са свойствата на нашата психология. В крайна сметка, всичко се случва заради незнание.

Следва продължение…

От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152352]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Кръговратът на душите е подобен на кръговрата на водата в нашия свят. Това е постоянен обмен, който се осъществява между различните енергийни нива, на които се намират нашите енергийни вътрешни свойства, наричани ”душа”.

Душата не е нещо ефимерно, това е енергийно състояние на човека, което постоянно се издига и се спуска. Този кръговрат е необходим, за да се осъществява смесване, сливане и разделяне на всички души помежду им и през цялото време да се създава взаимно поправяне, взаимно включване и превеждане на всички частни души към едно общо състояние, към една единна душа.

Това състояние се нарича ”пълно поправяне” и ние скоро трябва да го постигнем. Затова се разкрива науката кабала и кризата в света. Днес ни остава малко време, за да достигнем до това състояние или под ударите на Природата, или изучавайки и правилно прилагайки методиката за интегрално възпитание и образование.

Въпрос: Има ли в нашия свят такива енергийни места, които да могат да напълнят душата?

Отговор: Не, никакви места в нашия свят не притежават такива особени свойства. Те влияят на нашите ментални, физически, душевни характеристики, но не на душата, не на духовността, т.е. не на подема на човека към свойството отдаване и любов.

Само в силна, правилно създадена група се намира епицентърът на такова състояние, когато човек може да влезе в това общество и много бързо да се развие.

Това не е географско място, а просто енергия, която се акумулира от много хора, стремящи се към разкриване на централната сила на света. Само кабалистичната група се явява благоприятно място за развиване на душата.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разбера дали имам точка в сърцето?

Отговор: Ако ви привличат нашите материали. Тъй като в тях се намира това, което може да напълни тази точка.

Въпрос: Ако парите, властта, знанието никога особено не са ме интересували, но ме привлича към нещо друго от този свят, може ли това да означава, че имам точка в сърцето? Вие говорихте за това, че човек трябва да премине през желанията за пари, власт, знание.

Отговор: Не е задължително, зависи от свойствата на душата – от какво място в общата душа тя се е спуснала в този свят. Но искате ли вие напълване от източник, който се намира в този свят, или от неизвестен за вас източник?

[3184]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Раждане и откърмване“: Човек трябва да вярва, че преди своето раждане, тоест обличането на душата в тяло, тя е била слята с Твореца, и сега жадува да се върне и прилепи към Него така, както е била допреди своето спускане в този свят.

Душата е била слята с Твореца, защото е съществувал един общ съсъд, всички части на който са били единни и съвършени. Висшата светлина ги е напълвала всички тях в еднаква големина в състояние на “Творецът и името Му са единни“.

Това е най-статичното, постоянно, устойчиво състояние, заложено в основата на цялото творение. Затова, след разбиването, което раздробило съсъда на многобройни късове, всеки от тях мечтае да се завърне към предишното единство – след като станали отделни части, те престанали да чувстват удовлетворение. Сега те непрестанно усещат недостиг.

В този свят няма истинска радост, удовлетворение, съвършенство и не може да има. Всеки представлява само част от системата, и докато тя не стане пълна, в нея винаги ще се разкриват недостатъци, проблеми. Така ще бъде до самия край на поправянето.

Затова всяка частица, всеки човек, неосъзнато желае да се съедини с останалите. Но този вътрешен стремеж се разкрива постепенно, според степента на развитие на човека. В края на краищата, ще се разкрие тази нужда от единство, тъй като само в такава форма ще успеем да достигнем съвършенство.

Но за това трябва да спечеля войната между моя стремеж към съвършенство и единство, и моя егоизъм, който желае да властва. А това е против съединението, защото то е възможно само между равни. Затова трябва да определя какво избирам: едното или другото. Но ние не можем да разрешим тази вътрешна дилема.

До самия край на поправянето сме обречени да пребиваваме в такава вътрешна криза – от една страна, желая съвършенство, което може да се усеща само в интегрално, равно, обобщаващо съединение между всички заедно. А от друга страна, искам да властвам! Това може да бъде съединение, но вече такова, където аз управлявам, а не където всички са равни и интегрално свързани.

Ето защо човечеството се колебае постоянно ту в едната, ту в другата страна. И така ще продължава през цялото време дотогава, докато не достигнем до осъзнаването на своето зло.

От урока по статията на Рабаш 14.02.2014

[128073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→