Ако човек развива в себе си желание, насочено към висшето духовно постижение, то в това поправено желание, той започва да усеща нова реалност. Започва да живее в нея така, като сега живее в този свят и дори още по-реално, тъй като духовните впечатления не изчезват, не замират, не отслабват.
Духовното постижение няма абсолютно нищо общо с материалното, защото в него започваш да усещаш какво означава да си Твореца.
Конгрес в България. Урок №2
Въпрос: Какво подразбираме под лъжа във всекидневието и в духовната работа? Тя се излива върху нас не само от екрана, но и от другите видове медии. Какво е това желание за изкривяване на информацията и каква е технологията за неговото поправяне?
Отговор: Нашата изначална Природа, удовлетворявайки се от напълването, ни подтиква към самоизмама. Ако не мога да се напълня, то моят егоизъм все едно се стреми да се защити, да се огради от страданието, защото единственото му направление – е да бъде щастлив, напълнен, удовлетворен, самозадоволен. Затова, ако не мога нещо да постигна, то си затварям очите.
Казано е, че ”простият човек не желае дъщерята на царя”. Той не се самотерзае, че никога няма да е женен за принцеса, защото знае, че тя не е за него. Неговият егоизъм автоматично го предпазва от страдание: ”Не тъжи, това не ти трябва. Мисли си за онова момиче, която живее в съседната къща. Тя е за теб”.
Тъкмо така постъпва нашият егоизъм във всички случаи. Затова, когато виждаме, че нещо не е по силите ни, веднага оставяме тази мисъл, за да не страдаме напразно. Тази своеобразна система е за самосъхранение. Тя съществува в природата на всички нива: на растителното, животинското и естествено на нашето ниво.
Точно така действаме и относно духовното. Тъй като ние нямаме истински желания към великите стъпала. Ние дори не ги усещаме, сами ги скриваме от себе си! Колко усилия са необходими, за да се настроим към по-високо стъпало – днешното, плюс още едно. И то през цялото време бягаме от него!
Тоест нашето его автоматично ни погубва, отделяйки ни от духовната цел, която е пред нас. Аз мога да видя висшето стъпало, но не желая да прилагам никакво усилие за това и не го виждам. Това е всичко.
Как може това да се поправи? Само с помощта на обкръжението. Аз гледам как другарите споделят впечатленията си: ”Ти виждаш ли? – Да, прекрасно е!” – след което им завиждам. Дори ако започнат да ме разиграват, все едно аз ще им завиждам. А представете си, че те усещат нещо, а аз – не?
Ние трябва да играем един пред друг така, сякаш аз вече съм в духовно постижение и тогава другарят също ще пожелае това. Той ще прилага сили, за да постигне духовното. А аз, гледайки него, от завист и при мен ще се появят сили. И така завиждайки си един на друг, ние ще се издигаме един друг. Това е най-първият принцип за взаимопомощ в групата.
Това трябва да се използва и в кръговете, хората да се зареждат, където и както може, за да усетят, че духовното може да бъде усетено и видяно. Във всеки човек има органи за усещане на всичките 125 духовни стъпала и дори на най-последното – Гмар Тикун (Пълното поправяне). Но ние не ги включваме! И това е проблемът.
Затова трябва да се подтикваме, да се впечатляваме, да се подбуждаме, за да може във всеки от нас да се появи устрем и желание, които да ни покажат колко е добра завистта, която не ни дава да заспим и ни изгаря! Това може да се направи.
От 2-я урок на конгреса в България, 11.07.2014
[139945]
Конгрес в Ню-Джърси. Урок №1
Въпрос: Какво дава на човек разкриването на Твореца?
Отговор: Разкривайки Твореца, човек постига една висша сила, действаща в цялото мироздание. От това всичко му става ясно и разбираемо. Той вижда цялата реалност, в която няма начало и край, а има само едно статично състояние. Това единствено състояние обяснява всичко на човек, той постига висшето измерение и в него не остават каквито и да е въпроси.
Той живее над времето, движението, пространството, в него няма разделяне на минало, настояще и бъдеще. Тази реалност съществува извън нашето физическо тяло.
Тялото ни е живо, ако в него бие пулс – така то възприема реалността, чувствайки себе си във времето: в миналото, настоящето и бъдещето. Но когато излизаме извън границите на тялото си, всичко това изчезва. И тогава се оказваме в положението на Твореца.
Сега питате: и какво ще стане тогава? Но такъв въпрос няма, защото всички наши въпроси произлизат от недостига, от желанието за наслаждение, което се стремим да наситим. Когато се включваме в желанието за отдаване, всички въпроси изчезват. Сливаме се в една обща сила. Трябва да почувстваме това и то ще ни даде отговор на всички наши въпроси, а с думи не можем да го изразим.
Когато аз влязох в духовно усещане, то ми отговори на всичко. Този въпрос произлиза не от празно любопитство, а от добро желание. Разкрийте духовното и ще видите всичко. За това е написано: „Вкусете и ще видите колко добър е Творецът“. А докато не вкусим това усещане, е невъзможно да го видим и не е възможно да го обясним. Когато постигнем това, всичко ще се проясни от самосебе си.
От 1-я урок на конгреса в Ню-Джърси „От Аз към Ние и заедно към Единство“, 10.05.2013
[107399]
Въпрос: Каква е ползата от това, че човек полага усилия и се опитва да ускори поправянето си, ако все едно, целият му път вече е прeдопределен, всички поправяния, през които той трябва да премине, всички негови грешки и престъпления?
Отговор: Ако не правиш усилия, никога няма да преминеш през тези грешки и поправяния. Да речем, учиш се в трети клас и трябва да преминеш в четвърти. Но ти не искаш да се учиш и не те допускат в четвърти клас! Тогава какво се случва? Ще получиш наказание и лошо отношение от всички: родители, учители, училищното настоятелство на училището. И ще повтаряш същия клас, докато не изпълниш всички задачи и не си готов да преминеш в следващия.
Да не би да си спечелил от мързела си? Защо питаш каква е ползата от всичките ти усилия? Не можеш да преминеш към следващия етап, докато не си завършил предишния, защото не си подготвил съсъда за него. Как можеш да почустваш как се реализира в теб следващата степен?
Невъзможно е да се премине на следващата духовна степен „по фаворизация“. В нашия свят това е възможно, но в духовното не. Тъй като нямаш сетивни органи – ще трябва сам да ги развиеш, във възходи и падения, преминавайки през объркване и проблеми, вземайки решения и правейки грешки, опитвайки се да пробиеш с разни способи – като малко дете, което се учи на нещо.
В противен случай няма да има напредък, това са законите на природата. Следователно няма да има никакво снизхождение и милост, прошка за това, че си сгрешил поради незнание. Това е прието само между хората, а ние се подчиняваме на определен, ясен процес, където всичко е предопределено, стъпка след стъпка.
Невъзможно е да се премине на следващ етап, без да е завършил предишният, докато не си получил впечатление, знание, усещане от него, докато не се е врязал в паметта ти и не си готов да вървиш напред с този опит, събрал съсъда, в който сега чувстваш всички явления в самия себе си. Едва след това можеш да напредваш.
В нашия свят не става така, тук хората намират всякакви заобиколни пътища, тъй като те изобщо не разбират своите състояния. Когато дойде светлината и освети състоянието ни, ще разберем неговата причина, защо става така и за какво, каква е ползата от него, как да се отнасяме правилно към него. А до тогава, действаме на сляпо, в съответствие с животинските си инстинкти.
От урока по „Предисловие към ТЕС“, 30.12.2012
[96882]
Въпрос: Когато Творецът се разкрива на лекаря, какво открива той?
Отговор: С други думи, ако един лекар иска да помага на хората, ще му помогне ли науката Кабала да открие причините за заболяванията, да се предотвратят заболяванията, да се открият нови възможности за лечение?
Не. Лекарят ще може малко по-добре да разбира взаимовръзката на здравните проблеми и тяхната сложност, но като цяло не мога да кажа, че ще постигне някакви особени успехи. Напротив, ще бъде същият като другите лекари.
Творецът не променя първоначалното действие (маасе Берешит). Много кабалисти са се занимавали с лечение, поне на частично или на професионално ниво – например, Рамбам (Маймонид). Тази тенденция се обяснява с факта, че те са знаели общия порядък на нещата. И все пак те не „виждали през“ всеки пациент и не са правили „чудодейни изцеления“.
Тук е проблемът: когато кабалистът вижда свят, в който хората страдат от болести, може ли той сам да ги лекува или трябва да моли за това Твореца? А може би, той трябва да ги насърчава към молитва за изцеление? Или към разбиране на първопричината за заболяването и молитва за поправяне, което ще излекува и физическото заболяване?
Търсиш специално, духовно лекарство, което да лекува всички и с това да „заобиколиш“ Твореца, сякаш Той изпраща злото, а ти носиш добро. Но тук лежат много по-сложни взаимоотношения и се разкрива друга работа. В крайна сметка, лекарят ще си остане лекар и духовното постижение почти не засяга неговата професия.
От урок по статията „Скритие и разкритие на Твореца“, 04.10.2012
[89502]
Въпрос: Може ли духовното постижение в нашия живот да промени продължителността на земното ни съществуване? Влияе ли едното на другото?
Отговор: Човек трябва да се стреми да завърши с този земен път своя висш духовен път. Ако той постигне такова състояние, тогава действително животът му ще е успешен. Това зависи от него.
Колко години в крайна сметка ще просъществува – не зависи от него. А как да изпълни съществуването си с поправяния – това вече е негова работа.
Но, все едно, жизненият му път е такъв, че в продължение на тези години, той точно да може да достигне поправянето си. Така се дава. Останалото зависи от човека.
[47792]
Всеки човек в този свят трябва да разкрие Твореца в своите усещания – без каквито и да е съмнения, че Го чувства и разбира.
Постижението е най-дълбокото и най-високото стъпало на нашето възприятие.
Всички мои органи, чрез които възприемам – чувството и разумът, умът и сърцето, трябва да бъдат изпълнени с безусловно духовно разкриване.
Не трябва да останат никакви съмнения, противоречия, стари въпроси и обяснения. Тогава аз стигам до пълното и окончателно напълване и разбиране – и няма нищо, освен него. Цялото желание за наслаждение, което е създадено от Твореца, се е развило окончателно и изцяло се е напълнило.
Ако човек не изпитва потребност от такова разкриване, той може да живее обикновения си живот. Аз от цялото си сърце му желая успех. Но, ако това не му е достатъчно, ако иска да знае защо живее, какъв е смисълът – тогава, той трябва да разкрие корена, източника на живота, а за тази цел му е нужна науката кабала.
Ако не може да намери отговор на всички тези въпроси чрез религията, „духовните” практики, различните хобита, наркотиците – той остава празен и се нуждае от разкриване на смисъла на живота.
В природата има множество явления, за чието разкриване са ми необходими допълнителни уреди – телескопи, микроскопи. Но има нещо, което не съм способен да разкрия, защото природата е много по-сложна от мен.
И не защото тя действа в по-широк диапазон, където могат да ми помогнат някакви локатори. В природата има такива явления, за които никога не бих си и помислил, защото съм изграден съгласно три оси – такъв е вътрешния строеж на моя мозък.
Но в мен се събужда точка, която казва, че всичко онова, което знам е недостатъчно! И аз виждам, че не мога да получа удовлетворение с помощта на традиционната наука. Тази точка е от друго измерение.
Там липсват 3-те оси на координатите – на времето, движението и мястото. Това е нещо напълно различно. И не е просто пространство с няколко допълнителни оси на координатите – сбито или разширено, а напълно различна реалност, без каквато и да е връзка със съществуващото тук.
И ако мога да изследвам тази висша реалност – нима не съм учен? Разбира се, че съм – и още как!
От урока по статията „Тяло и душа“, 28.11.2010
[28077]
Въпрос: Присъединявайки към себе си желанията на другите, аз се разширявам, но все пак още чувствам само случващото се в мен?
Съществува ли точка, в която аз действително да усещам намиращото се извън мен?
Отговор: Разбира се! И още как! Ти усещаш това много по-силно отколкото чувстваш себе си сега, тук в този свят.
Представи си, че виждаш случващото се сега на хиляди километри от теб, точно така, както виждаш и на разстояния на метри от теб. Няма разлика, няма разстояние!
И точно така, както виждаш външната форма на обекта, ти виждаш и през него, изцяло и всичко, случващо се в него – всички причини и следствия.
Това е, което се нарича постижение. В духовното нищо не е ограничено от пространството, нито от дълбината на постиженията, от теб нищо не е скрито – нито причините, нито следствията на явленията, които ти наблюдаваш, във всичките им отрязъци и свойства.
Ето защо това се нарича постижение – окончателното и най-голямото възприятие и разбиране. Дори е невъзможно да се сравни това с нашият свят. Просто защото ние в нашия свят нямаме постижения, ние сякаш се вглеждаме само вътре в самите себе си.
От урока по статията на Рабаш, 26.11.2010
[27758]
Въпрос : Вие твърдите, че преди разрушаването на Храма, целият израелски народ се е намирал в духовно постижение. Милиони хора, при това не само за стотина години. Какъв е техният принос за развитието на нашата цивилизация ? Каква е ролята на тези милиони ? Та нали ние се ползваме от “ плодовете на труда “ на единици от тези хора ? Не са ли живели тези хора без да ни оставят нищо друго, освен генофонда си ?
Отговор : Те са ни завещали своят духовен генофонд – своите поправяния в общата душа и сега участват в поправянето заедно с нас. Духовният свят – това е постоянно съществуваща конструкция, нищо не се губи , нищо не изчезва.
Въпрос : Душите се поправят, чрез коригиране на егоистичните желания и се връщат към своя корен – общата Душа. Като се поправяме ние изграждаме нашите келим и оставаме в тях след физическата си смърт, усещайки духовния свят. По какъв начин нашите келим са свързани с онези души, които чрез нас са постигнали своето поправяне ?
Отговор : Душа – това е свойството отдаване, което човек може да придобие, само докато живее във физическо тяло, в този свят. Онова , което усеща докато е във физическото си тяло, ще усеща и след смъртта. Ако живее в свойството на отдаване, човек чувства себе си свързан с всички останали души – с тези, които са постигнали поправяне чрез него и с онези, чрез които той сам постига поправянето си.
Въпрос: На сутрешния урок Вие обяснихте, че „святостта“ на даден човек се определя от количеството на приложените от него усилия. От друга страна, Вие обяснихте, че свят (цадик) е този, който оправдава (мацдик) Твореца, взависимост от нивото на неговото духовно постижение, че „да оправдае“ не означава да говори за това, а да го разкрие и така да оцени действията на Твореца, че святостта се определя от съвпадението на свойствата с тези на Твореца. Какво значение има колко усилия е положил човекът, след като святостта се измерва по резултата – доколко той оправдава Твореца?
Отговор: Но нали всеки, за да достигне нивото „праведник“, за да разкрие и оправдае действията на Твореца полага същото (съобразно своите способности и сили) количество усилия.
Въпрос: Книгата „Шамати“: „…Излиза, че праведниците получават сили да вървят пред грешниците, които са „прахта под краката им“, и се придвижват благодарение на останалия в тях грях. И самата тази работа е важна, а не принудителна, както им се е струвало преди, когато в тях е присъствало злото начало. А сега виждат, че и без злото начало си струва да работят във вяра и отдаване“. Какво означава „праведник“ и „грешник“ в този откъс?
Отговор: Грешник и праведник – това са миналото и настоящото състояния на един човек, който се придвижва в духовното. Кабала говори само индивидуално, обръща се към личността, говори за света, който е вътре в човека. Това е така, защото това, което усещаме, зависи само от нашите свойства („Въведение в книгата „Зоар, п. 34)“. Само разбирайки цялата Тора и Кабала и всички духовни книги, написани от кабалистите, ще разберете какво искат да ви предадат те.