Докато вървим по духовния път, преминаваме през поетапно и в същото време през творческо развитие. Така е и в нашия свят – човек не живее само за единия хляб.

Не храним децата си, само за да укрепват и не ги оценяваме само по добавянето на килограми. Най-важно е в каква степен детето става човек – разбиращ, чувстващ, откликващ, привлечен и стремящ се към качествени, а не към количествени постижения. Именно това показва, че расте. Проблем е, ако е лишено от това.

И в духовното е същото. Нима можем да проверим себе си по количеството часове, прекарани в учене? Не. Защото искаме качествено израстване, за да могат нашите желания и мисли всеки път все повече да се фокусират върху принципа „Исраел, Тора и Творецът са единни” – върху целта на нашето израстване.

От Природата получаваме целенасочения характер на развитието и това ни задължава да възпитаваме себе си така, че целенасочено да се отнасяме към всичко, което правим в живота. Което означава, че е необходимо да определим за себе си, какъв трябва да бъде човек. Защото мъдрият гледа далеч напред. Ако се развиваме целенасочено, тогава трябва да разберем, какво иска природата.

Природата ни демонстрира цялостност, взаимовръзка, интегралност на всички части, непрекъснато развитие. Така че и ние трябва да различаваме в своето развитие съответните етапи, приемайки ги като желателни.

Днес от правилно възпитание се нуждаят и бащите, и децата. Трябва да доведем до всеки основните принципи: постоянно самоусъвършенстване, курс към обединяване,  доброто, което ще донесат количествените и качествени връзки между нас, естествено произтичащи от асоциирането, единението, хармонията, хомеостазиса с Природата.

Ако самите ние се държим по този начин и започнем да учим на това младото поколение, ако норма станат постоянните стъпки към обединяване, сближаване, взаимно разбиране, включително до любовта към ближния като към себе си – тогава ще напредваме все по-напред към целта. Нашето възпитание ще бъде целенасочено.

И макар че по време на развитието ще преминаваме през състояния, противоречащи на нашия егоизъм, трябва да разберем, че краят на действието е заложен в изначалния замисъл. Природата е определила крайната цел – длъжни сме да се обединим помежду си. Затова друг изход няма – необходимо е да обучаваме себе си и подрастващото поколение на методиката за постигане на обединение.

В противен случай вместо да се устремим към сладкия плод, все повече ще се потапяме в горчивината на предшестващите го стадии на узряване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 24.03.2011

[39003]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Въпрос: Какво трябва да стане детето благодарение на кабалистичната методика на възпитание? С какво го прави тя по-особено?

Отговор: Преди всичко, в него ще се появи връзка с Висшата сила, с всеобхватната сила на природата – с други думи, с тази скрита сила, която отвътре управлява и дирижира всички, определя всичко.

Когато човек усеща тази Сила, той отвътре чувства кое е желателно, и кое не, кое е така, а кое иначе. Защото той става нейна част, и те работят заедно в единна система.

Творецът се разкрива в човека отвътре, а не някъде отвън. Въобще, цялата духовна реалност се разкрива вътре в нас. В резултат ние с Твореца ставаме едно цяло, не веднага, но постепенно.

Разкривайки по такъв начин Твореца, аз действително Го усещам, аз знам как правилно и безпогрешно да се задействам. Животното не греши, защото него го управлява природата. А човекът допуска грешки там, където не е получил от природата нужното „възпитание”, инстинкти.

Вместо това, него го е „научило” обкръжението, неразбиращо какво прави. Но ако човек стане в тази област подобен на природата, то той няма да бърка. В него ще действа Висшата сила, и затова той непременно, инстинктивно ще постига успехи във всичко.

Разбира се, заслужава си да осигурим тази основа на децата си. Какво може да е по-добро? Защото ти създаваш в детето особена „територия”, където то се намира заедно с Твореца. Какво може да се сравни с такъв подарък?

От 3-ия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37776]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Кой трябва да надвие злото: аз или Творецът?

Отговор: Каквото и да ми говорят за Твореца, аз трябва да работя сам, от началото до края. А после, съгласно това, което се разкрие, аз определям как то се случва: само по себе си, благодарение на моите усилия, или с помощта на някаква висша сила.

Не си струва да чакам нещо да падне отгоре. Нищо няма да падне. Със своите сили и старание аз трябва да разкрия съществуващата вече картина. Всичко зависи от това доколко ще се приближа до нея. Аз съм все едно дете, което расте само в тази степен, в която иска да порастне. И това желание то трябва да изгражда само. Ето сега си представи какво би му дошло до главата.

В нашия свят децата се развиват по естествен начин и ние едва успяваме да ги догоним. Детето се носи навсякъде, винаги нещо му се иска. Ето така и ние трябва да вършим своята духовна работа. Иначе няма да се развиваме, няма да растем. А ние вместо това си устройваме и почивки и прекъсвания за размисъл.

Нима детето си дава почивка? То няма нито секунда покой, то всеки един миг трябва да постига света.

От урока по статията на Рабаш, 11.01.2011

[32481]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква възможност има детето да се включи към общата система на образоването?

Отговор: Детето ще се включи към тази „среда на съществуване” през интернет, на понятен за него език и в подходяща за него форма.

Необходимо е само отначало да поощрим децата, за да се насочат към тази система и те ще се свържат с другите деца по целия свят и ще се чувстват добре в нея и ще напредват.

Аз мисля, че веднага ще има забележителни резултати. Само след няколко седмици вие ще почувствате как се променя детето. Пробвайте да поговорите с него и ще видите колко то е пораснало, поумняло, започнало е да отговаря на въпросите ви, като възрастен, по друг начин се отнася към целия живот.

Ние трябва да се отнасяме към детето като към възрастен! Душата няма възраст! Проблемът е в това, че ние говорим неясно с децата и ги разваляме. Детето не иска от нас такова отношение – то иска да е такова, като нас!

Вие ще видите, колко добре възприемат това децата и го искат. За тях да бъдат възрастни – това е увлекателна игра. Не трябва вместо това ние, възрастните, да се спускаме до тяхното ниво и да играем, сякаш ти си детето – това е неправилно! Не те, а ние си играем! Това е много важен принцип на възпитанието – да се отнасяме към децата, като към възрастни.

Не гледайте, че то изглежда като малко дете – това е само физическото тяло. А от това детско тяло ви гледат очи съвършено като на възрастен човек, който внимателно ви следи и всичко разбира!

Това да го смятаме за дете е грешка, която човечеството влачи от древността, съпровождана е от всякакви приказки, проповядващи фетишизъм и всевъзможни суеверия.

Всичко това трябва да се изключи. Ние се отличаваме от детето само на животинската степен – а ако се свързваме на нивото човек в нас, то трябва да общуваме като равни с всички.

Детето е наш равноправен партньор в създаване на тази нова методика на образованието и трябва открито да говорим с него за всичко да изискваме от него пълно участие. Нека децата да стоят на събранията заедно с възрастните и да участват във всички обсъждания, в съставяне на програмата – ние няма какво да крием от тях.

Именно с това те ще пораснат. Те не искат да получават от нас всичко наготово – те искат сами, осъзнато да реализират това от самото начало. Нищо не требва да се скрива от детето – то не е дете! Трябва да се отнасяме към него съвършено като с равен.

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31042]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Шамати“, Статия 1. Казано е: „Няма никой освен Него“, което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която би могла да направи каквото и да било срещу Твореца.

Съществува една единствена висша сила, управляваща цялото мироздание. А това, което човек вижда – че има неща и сили в света, отричащи съществуването на Висшето управление – т.е. на нас ни се струва, че като че ли в света действат множество противоборстващи си сили, взимащи власт една над друга, и можем да получим помощта на някоя от тях срещу останалите, възползвайки се от това „многовластие” – причината за това е, че такова е желанието на Твореца.

Това е една сила, притежаваща пълната власт, която иска да се загубим сред множество сили и желания, видове и свойства, и от цялата тая бъркотия да започнем сами да събираме тази единствена сила.

Струва ни се, че животът е твърде многостранен и сложен, и ние трябва да го сведем до едно желание, една цел, една действаща сила.

По този начин обикновено обучаваме децата, давайки им като упражнение да съберат и поправят нещо счупено, неготово и непълно – за да го поправят и напълнят сами. Именно така и ние трябва да действаме във всеки един миг от живота си.

Струва ни се, че в живота трябва да се трудим тежко и да полагаме усилия, но ако зад всички тези материални действия направим само едно – допълним висшата сила, за да видим, че само Той действа – повече нищо не би ни било нужно да правим!

Ние работим в материалния свят и произвеждаме множество вещи, но всъщност ние просто се крием от решението на един единствен дребен проблем – да видим, че зад всички тези пречки и дела, мисли и изяснявания, срещу мен стои една сила.

Съществуваме аз и Той, и между нас Той е построил всички тези объркващи ме декорации, за да се добера през тях до него и да почувствам, че те идват именно от него! Това се нарича прояснение.

И ако във всеки един миг от живота си, каквото и да правя: говоря с някого, някой ме напада или, обратно, идва с добро, нещо се случва със здравето ми, с парите, статуса ми, на работа, в семейството – но ако зад всеки един случай аз се постарая да разкрия Твореца, ще започна да съединявам всичко в единна мрежа, все едно бродирам картина.

Аз ще започна да виждам и разкривам тази система на връзките – Неговата програма, отношението към мен посредством всичките тези хора и всевъзможни житейски ситуации.

Аз изведнъж ще разбера какво се е случило в миналото и ще започна да се досещам какво Той ще направи с мен в бъдеще. Той ми открива мъничко какво трябва да направя с един или друг проблем, обучавайки ме като малко дете. И аз трябва да приема този живот само като живот в търсене на Него – да Го търся и намеря! И след всички положени старания винаги да виждам, че „Няма никой, освен Него”, всичко идва само от Него!

До такава степен, че в най-тежките и неприятни ситуации, когато идвам до пълно отчаяние и умора и съвършено не мога да ги свържа с Твореца, аз все пак започвам да ги насочвам към Твореца и да търся – защо всичко това е дошло при мен в такъв вид и откъде. И тогава разкривам колко хубаво е това…

Аз започвам да подреждам всички съставни в обща картина и изведнъж откривам, че Той е устроил всичко това единствено за мое добро, помагайки ми да правя все нови и нови разкрития!

А в крайна сметка откривам, че всичко около мен е една единна свързана мрежа. Неговото отношение към мен посредством цялата вселена и всички висши светове. Обкръжен съм от силовото поле на Неговата любов, в центъра на която се намирам аз. Това се нарича разкриване на Твореца от творението.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27117]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Всички статии на кабалистите за взаимното поръчителство са резултат от техните усещания на висшата реалност. Така те ни предават нейните закони. Безусловно, тези  закони могат да се изразят чрез формули и графики, както и във всяка друга наука.

Но тъй като, в противовес на другите закони на природата, тези явления се усещат от нас, и е желателно, да ги почувстваме, а не да ги приемем като сухи знания, чрез разума, кабалистите се стараят да пишат за тях под формата на разкази, писма, притчи.

Но не трябва да се забравя, че това, за което пишат, – не са нравоучения или съвети, а неотменим закон. Само че, те ни  го привеждат във такъв вид, че да можем да го възприемем прочувствено и душевно, да настроим себе си в съответствие с него.

Така както и природата в този свят, във вида, в който я усещаме, представлява също закон. И когато въвеждаме в живота малките деца, ние ги запознаваме с този свят постепенно, полека – лека.

Постепенно откривайки света за тях, ние създаваме около тях защитни системи. В природата няма такива системи, не съществуват ограничения, – ние ги създаваме.

Точно така постъпват с нас нашите духовни „баща и майка“ (АВ“И), запознавайки ни с висшия свят. Там също има такива спомагателни системи, които те скриват от нас, като постепенно ни разкриват, че цялата действителност е един закон.

От урока по статията „Поръчителство““, 15.10.2010

[24576]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Гледайки нашия свят, аз виждам, че седем милиарда човека още не са поправени. Какво ние не правим правилно в процеса на изучаване на Зоар? Нали, ако става въпрос за поправянето, то може да се случи във всеки миг?

Отговор: Представете си такава картина: върви стадо. Има в него силни лидери, които разбират, къде да отидат, как да не паднат в пропастта, изкачвайки се по хълмовете и провирайки се по деретата, знаят как да се скрият от разбойници на пътя или от хищни зверове. По-слабите трябва да бъдат вътре в стадото.

Основната маса винаги е слаба, но ти не можеш да се освободиш от нея, защото си длъжен да извършиш общо изправяне. Ти трябва да ги защитиш и затова ги слагаш вътре, като най-важната част.

Та нали, това, от което зависиш става най-важно от всичко за теб. Криеш вътре детето. Слабите не ги убиват, както в Спарта. Такова общество е обречено на гибел.

Затова, отвън вървят винаги най-силните. Другите вървят вътре, оградени от силните от всички страни. Има група, окръжаваща цялото човечество. А цялото човечество не може нищо да направи, освен да се движи вътре в групата, без дори да разбира това, също като децата.

Затова седем милиарда в своето количество не представляват никаква духовна сила. Известно е от науката кабала, че цялата нежива природа е равнозначна на едно растение, всички растения – на едно животно, всички животни – на един човек. Същото е и в човешкия род.

Затова за болшинството от хората всичко ще дойде от тези, които действително изменят света.

От урока по Книгата Зоар, 13.10, 2010

[23487]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава обща духовна дейност между съпрузи?

Отговор: Духовна връзка – това е, когато жената е като „половината от тялото” на мъжа. Мъжът без жена е непълна част на желанието.

Именно тази част на „животинското” съществуване – семейният живот, която ни се струва, че не е свързана с духовното, на практика е много важна.

Още не е дошло времето, но ще достигнем до състояние, когато и мъжете и жените ще почувстват необходимост да разберат, в какво се състои смисълът на живота. За какво живеем?

Този проблем може да се реши само при условие, че се намираме в подобие с природата,с Твореца. И затова сме задължени да се свържем в семейна двойка.

Това и ще бъде наша съвместна духовна дейност. Ние ще почувстваме, че без духовна връзка не можем да съхраним семейството. А без да създадем семейство – не сме способни да се занимаваме с духовното и да го постигнем!

Затова сега семейството се намира в такава криза, „разбиване” – това е като „цимцум” (съкращение).

Целият минал живот и психология, цялото досегашно разбиране за семейството, цялата минала семейна парадигма – всичко е свършено! Тоест, достигнало е до „разбиване”.

Това е разбиване на цялата ни предишна философия, отношение към живота, семейството, обществото. Всичко това е дошло до своя край, затова днес ние преживяваме криза.

Ние сякаш отрязваме от себе си миналото отношение към живота и встъпваме в нови отношения.

На мен отново ще ми трябват семейство, деца, работа, общество, но за да постигна отдаване, разкриване на Твореца,а не егоистично  да ги използвам и да си устроя удобно гнезденце само за спокоен материален живот.

Затова протича рязък преход, когато трябва да се откъснем от  своя предишен живот и от миналото си отношение.

От ежедневния Кабала урок – 10/08/2010

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо има толкова много проблеми в семейните отношения днес и толкова много хора се развеждат или изобщо не се женят?

Отговор: Егоизмът расте през цялото време. Вече не е така, както е било в предишните поколения, където почти е нямало разлика между едно поколение и следващото. Хората са продължавали да живеят на същата земя, в същото село и синът е наследявал професията на баща си: ако бащата е бил ковач и синът е ставал ковач; ако бащата е бил фермер и синът е ставал фермер. Било е обичайно да се живее по този начин. Хората са предавали дрехите си от едно поколение на следващото и т.н.

Днес човек е различен във всеки един момент! За да се промени, човек няма нужда да се преражда. И понеже човек е различен, той не може да понася онова, което е било вчера. Вчера съм се оженил за някого и днес я поглеждам и съм объркан. Мисля си „Това ли е наистина жената, за която се ожених?! Къде е жената, която познавах вчера? Къде са нейните качества?”. Не виждам тези качества днес. Аз не осъзнавам, че промяната е станала в мен. И я гледам, и ми се струва, че тя се е променила и аз вече не мога да живея с нея.

Никой не е виновен тук. Ако нашето развиващо се желание не бъде  поправянето, семейството неминуемо ще рухне. Каква основа трябва да имат хората, за да се съберат? Преди сме оставали заедно на „животинско-социално” ниво: общо домакинство, семеен живот, деца, задължения и натискът от общественото мнение. А днес, никой не го е грижа за нищо. Хората са се издигнали над всички тези ограничения; те не желаят нищо.

Затова са неспособни да създадат семейство и да бъдат в него, и не искат да имат деца. Проблемите в семейството се увеличават и е невъзможно да бъдат разрешени, ако двойките не са обединени общо в изучаване на духовното.

Никакви материални действия няма да задържат хората заедно. Само това може да спаси семейство, както е написано „Мъжът, жената и Творецът между тях.” Ние трябва да разкрием до каква степен искаме Висшата сила, по-висша идея, за да се обединим на нивото „човек”.

От ежедневния Кабала урок – 10/08/2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако възпитавам децата си според принципите на Кабала, учейки ги на любов и отдаване, как ще оцеляват те в егоистичния свят?

Отговор: Не се тревожете за това.  Дете, което расте в общество, което му дава само добри примери и подтиква към добро отношение, не става по-слабо от другите деца. Точно обратното, то открива множество добри сили, които действат и му помагат, защитавайки го от лошите сили.

Дори в ежедневния живот ние инстинктивно предпазваме децата от всичко, което смятаме за лошо и ги учим да са мили с другите, да правят компромиси и да са учтиви. Ние правим това, защото разбираме, че добрите отношения в обществото – а не да се караме с него или да постигаме нещо със сила – са предпоставка за сигурност и спокойствие.

Явно е, че насилието не решава проблемите на човек или държава. Тези, които използват сила винаги губят накрая, въпреки че, се надяват да успеят. Това е според как материалният свят е изграден, където единствената сила, която управлява е тази на Твореца. И дори, когато изглежда, че някой побеждава използвайки сила, със сигурност ще го видим да пада. Това се отнася до отделен човек, до нация и до света с еднаква сила.

Можем да успеем при едно условие: да имаме равенство на формата с Твореца. Това подобие е ключът към успеха. Затова не се страхувай, че децата ще получат „меко” възпитание. Нашата задача е да възпитаме човек, така че, той да бъде възможно най-близо до Твореца и тогава със сигурност ще успее в живота. Всеки друг модел на поведение ще му навреди.

От ежедневния Кабала урок – 01/07/2010

Filed under: Ежедневен урок, Образование - Няма коментари→