Изследване: Деца, които са в разделени по пол класове, се учат по-добре, не се смущават и разсейват от противоположния пол и могат да се концентрират повече върху учебния материал. Ако момиче знае отговора, то ще чака някой друг да отговори. В смесените класове момчетата вдигат ръка първи.

 В женските класове всички знаят отговора, но мълчат, защото се страхуват да не сгрешат. Госпожата все едно води урок в празен клас. Момичетата са по-спокойни и никога не викат.

Момичетата стават по-активни, ако ги похвалят. Тях трябва да ги хвалят, дори и да са направили грешка, защото следващия път отново ще си мълчат. А момчетата не разбират този подход и дълго размишляват защо са били похвалени за неправилен отговор. В смесените класове учителите се налага да повишават тон по-често, отколкото в разделените.

В сравнение със смесените класове, дисциплината в мъжките класове е по-добра, момчетата реагират по-спокойно на забележките от учителя. В смесените класове момчетата могат да спорят с учителя, за да се покажат пред момичетата.

Учениците в разделените класове много общуват помежду си, има много романтика, което липсва в смесените класове. От опита излиза, че самите деца не искат да учат в смесени класове.

Предимството на обучението в разделени по пол класове е, че децата не се разсейват и усвояват учебния материал по-добре. Ако се направи такова разделение в нормалното общообразователно училище, минусите са много малко.

Няма психологически разлики между децата от разделените и смесените класове. Избирайки формата на обучение, родителите трябва да помислят какво искат да дадат на детето си: възможността да се учи по-добре или да общува по-добре.

Реплика: Обучението трябва да бъде разделено, като учител трябва да учи момчетата, а учителка момичетата. И да бъде така през всички години, до висшето образование. То също трябва да бъде разделено. А след това идва бракът. Човечеството ще се върне към това след всички проби и грешки.

[158436]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Мнение: Днес младите хора възприемат новия материал бързо и в друг обем,  те не четат книги, не чувстват необходимост от книгите, скоростта на промените около хората се е увеличила 50 пъти, възникват нови начини за обработване на информацията.

Децата по друг начин гледат на света. Тяхното възприятие не е последователно, не е текстово. Те виждат картината като цяло и възприемат информацията на принципа на видеоклипа. Нужен им е само общият рисунък.

На принципа на клиповото мислене работи и училището. Учебниците не са книги. Учениците четат един откъс, след седмица – друг, а през това време прочитат още по откъс от други десет учебника. В крайна сметка училището реално предлага клипове.

Но, разбира се, се запазва и определен брой деца с последователен тип на мислене, на които е необходим монотонния и последователен обем на информацията, за да се стигне до някакво заключение. Неслучайно, психолозите наричат хората от стария тип хора на книгата, а от новия – хора на екрана.

Измени се системата за техническо производство. Още преди 50 години колата е имала 500 детайла. И е бил нужен добър специалист, който би намерил детайла и да го замени. Сега вече техниката се изработва от блокове. Ако има счупване в някой от блоковете, целият блок се изважда и бързо се поставя  друг. Затова такава квалификация, както по-рано, вече не е нужна.

Става понижаване на квалификацията. Хората с клипово мислене не могат да направят дълбок логически анализ и не могат да решават достатъчно сложни задачи.

Не е голям процентът на състоятелните и професионално напредналите хора, които обучават децата си без компютри, по класическа музика и на подходящи видове спорт. Тоест те им дават образование по стария начин, който способства за формирането на последователно, а не на клипово мислене. Именно живото общуване дава нещо незаменимо.

Съвет за преподавателите във вузовете: „Не препоръчвайте на студентите си книги, а глава от книга, а още по-добре – параграфи.“ Продавачите в магазините обръщат внимание, че книги по-дебели от 300 страници рядко се купуват и дори не се разглеждат. Хората се насочват към други видове развлечения.

Клиповото мислене е неизбежно следствие от развитието на съвременното общество, то е пътят на развитие на цивилизацията. Но който е тръгнал по тази посока на клипово мислене, от него няма да стане елит. Обществото се разслоява. Така че тези, които позволяват на децата си с часове да седят зад компютрите, не им подготвят най-доброто бъдеще.

Реплика: Изобщо, бъдещето е в проникването вътре в природата, в нейната система на управление, която науката кабала обяснява. Системата на обучение  е близка до традиционната, но задълбочава човека в света на вътрешния анализ, над природата му, извежда го от клиповото мислене. Точно тях кабалистът трябва да овладее, за да съумее накратко да обясни на масите начините, прилагани от кабала, за да се разкрие системата на тяхното ниво.

[158017]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес разстоянията между нас фактически са изчезнали, станали сме глобални и интегрални. А от друга страна, това е довело до огромна зависимост между хората. И затова нямаме съвършено никаква представа как да се държим един с друг в ежедневието си…

Отговор: Ако някога сме можели да определяме границите си с обществото по свое желание, днес сме много тясно „притиснати” един към друг. Дори ако човек е сам в личния си автомобил, от всички страни чувства влиянието на другите участници в движението. Да не говорим за това, което се случва във вагоните на метрото.

Но ние чувстваме тази връзка не само на физическо ниво. Вътрешно също зависим един от друг. Струва ни се, че можем да изчезнем някъде, да се преместим в малък град, да избягаме в пустинята или на необитаем остров, но това е само илюзия.

Толкова съм неразривно свързан с цялото човечество, че искам или не, се нуждая от този контакт. В края на краищата, са ми абсолютно необходими телефона, мобилните комуникации, интернет. Но дори и да се отделя от другите с дебели стени, съществува някаква нишка, която буквално пронизва душата на всеки и се свързва с другите хора.

Въпрос:  Трябва ли,  преди да се съгласи на по-тясна връзка с хората, човек да осъзнава колко силно му влияе обкръжението?

Отговор: Тъй като човек в основата си е животно, той трябва да се чувства в безопасност, необходима му е храна, секс, семейство. Днес ясно виждам, че дори основните неща не зависят само от мен, а от обществото. Например, безопасността – не зная от къде ще дойде бедата. Ако се промени климатът, ще имам ли храна?

Мисля, че именно защитата на основните ни потребности, ще ни накара да разберем причината за случващото се в света. Докато в нас живее усещането за отчаяние, не знаем накъде да се движим. И всичко това се дължи на факта, че в детството много от нас не са имали „заден двор”, място, където да общуваме, а в зряла възраст – приятелско обкръжение.

Какво да правя? Изход има: в човека е заложена огромна нужда от общност. Трябва веднъж да се пробуди вкус към нея и той никога повече няма да иска да живее по друг начин. Депресията ще се промени с приповдигнато настроение, децата ще успяват в училище, престъпността ще намалее. Ще свършат всички наши проблеми.

От 251-та беседа за новия живот, 13.11.2013

[155637]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване: Когато новородено се ражда, в мозъка му се намират 100 милиарди неврони. Невроните са клетки, които отговарят за способността да се мисли, вижда, чувства, в процеса на живота броят им почти не се увеличава.

Невроните могат да образуват взаимовръзки чрез малки участъци в мозъка – синапси. Свързаните чрез синапсите неврони образуват системи, които осъществяват всички мозъчни функции. През първите осем месеца на човешкия живот невроните образуват до 1000 трилиони синапси. Но синапсите работят според принципа: „Ползвай ни или ще ни загубиш“.

За да работят дълго връзките между невроните, те трябва да бъдат укрепвани чрез ежедневни упражнения и стимулиране. Ето защо е толкова важно общуването на родителите с детето. Обикновено се запазват само половината от синапсите. Най-обикновеното общуване с детето може да се превърне в решаващо за образуване на връзките в мозъка.

Всички човешки деца се раждат недоносени в сравнение с другите бозайници – на тях им трябва приблизително една година, за да започнат да ходят, а животните вече ходят няколко часа след раждане. Ако човешките деца биха се раждали с мозък, развит по подобен начин, тогава главата им би била прекалено голяма, за да мине през родилния канал.

Това означава, че развитието на мозъка на детето пряко зависи от обкръжението, в което то се ражда, особено от неговото социално обкръжение. Човешкото дете не е окончателно формирано. То се явява на света готово към това, възрастните да го програмират. Синапсите, които се използват често, стават силни, а тези, които се използват рядко – отмират.

Ако погледът на родителите е доброжелателен, тогава мозъкът на детето асоциира добрия поглед с внимание от страната на родителите – и синапсите, които са свързани с този „урок“, стават по-силни. На тяхната основа се създава структурата на мозъка. Челната кора е една от мозъчните области, отговарящи за емоциите, тази област се развива най-бързо от раждането до три години.

По-малко развита челна кора означава, че ви е трудно да разпознавате емоциите у другите хора. Това води до недостатъчното съпреживяване, което се явява една от причините за насилието, в стресови ситуации човек се държи капризно или агресивно.

Реплика: Всичко се определя от възпитанието. Но кой се занимава с възпитанието на родителите, кой ги обучава как да създават правилни връзки помежду си, с децата…

Виж разделът „Интегрално възпитание“

[134346]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Да допуснем, че родителите организират клубове за своите деца-юноши, където те могат да устройват обсъждания. Но в тази група един или двама от юношите са проблемни деца, намиращи се в силна депресия, която може да зарази останалите. Какво да правим?

Отговор: Ако общуването между юношите става сред природата, то трябва малко да се по-отпуснат със задушевни песни около огъня, за да не се затворят в себе си и да се започне разговор отдалече.

От какаво човек се чувства добре в живота, от какво зле? Нашата природа се стреми единствено към добро. А ако се затваряме, ако гризем себе си, занимаваме се със самоизяждане, нима се наслаждаваме? Тогава защо не бягаме от това?

Що за сила съществува в мен, която постоянно ме тласка в състояние на отчаяние, тъмнина, пустота? Може би това е, с което трябва да се боря по някакъв начин. И ако се боря, то тогава откривам в себе си такива противодействащи сили, които ме повдигат на определена висота в изкуството, литературата, науката, спорта и т.н.

Затова трябва да приемаме всичко, което е в човек, дори самото депресивно състояние, което по принцип подтиква човек към по-добро, но само тогава, когато той не се затваря вътре в себе си като пъшкул.

Напротив, състоянието на недоволство ни тласка напред. Значи трябва да го направим градивно. А това е възможно само с помоща на обкръжаващата обстановка, когато един човек тегли напред, друг назад – и затова между тях възниква възвратно-постъпателно движение. Те се проверяват един друг, контролирайки общото движение между себе си и т.н.

С други думи,  депресивните деца трябва да се подържат с това, че тяхното състояние може да бъде творческо.

Множество известни писатели, композитори, учени са изпитвали депресия и за да излязат от нея, са се занимавали със съзидание. Това за тях е било лекарството, спасението. Те са подарили на човечеството класически шедьоври, именно благодарение на това, че са успели да се издигнат над своята депресия и да я използват правилно.

Как да използваме съзидивно отчаянието, проблемите, разочарованията, депресиите – това, което днес е тъй разпространено в света и се излива като пренебрежително, отричащо отношение към всички и всичко. Защото от тези състояния се заражда следващото човешко, обществено, държавно и национално състояние.

Затова не бива това  състояние да се отхвърля и да се смята за нещо не добро. Напротив, трябва да се стремим да обърнем силната отрицателна енергия в положителна.

Oт телевизионата програма „Беседи с Михаел Лайтман“, 12.12.2013

[132374]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Често хората, които дълго време живеят заедно, по същество не се познават един друг. В интегралната методика има упражнение „Запознаване”, когато съпрузите започват отново да се запознават един с друг: жената казва, как тя вижда мъжа си, а той – как той вижда себе си и т.н. Сравнявайки това, те разбират, че не знаят много един за друг. Възможно ли е такова упражнение да се направи с подрастващи?

Отговор: Това упражнение е много полезно, но то трябва да се прилага бавно. Защото на човек му е много трудно да излезе от себе си и да започне да възприема света чрез друг, още повече противоположен на него. А е още по-трудно в този процес да се включи детето, тъй като то винаги вижда родителите си да общуват на чисто битово ниво. Затова за него е най-добре да се присъедини към интегралното взаимодействие, когато родителите говорят помежду си за някакви общи проблеми.

Аз знам това по себе си. Родителите ми бяха лекари, майка ми – гинеколог, баща ми – зъболекар. Те често разговаряха на професионални теми. Майка ми се занимаваше с научни изследвания в своята област и разказваше за това на баща ми, а аз подслушвах.

Като момче ми бяха интересни сексуалните проблеми и проблемите в гинекологията. След това аз задавах на майка ми въпроси относно тези теми и тя много деликатно ми обясняваше всичко. Впоследствие, това ми даде много.

По този начин детето се формира под влияние на тези разговори и дискусии, които се провеждат между родителите. Работата не е само в това, че то е включено в професията на родителите си, то се включва в технологията на връзка, на комуникация между тях.

Въпрос: Как да постъпят родителите , ако при обсъждане на семейните проблеми виждат, че детето им подслушва?

Отговор: Нека да подслушва, а после може да го повикат и да му обяснят за какво са говорили. Това ще го научи на правилно взаимодействие и впоследствие, то точно така ще построи своето семейство. Знаем по себе си доколко са ни въздействали тези стереотипи, които сме получили от родителите си, виждайки как те общуват помежду си, обсъждат различни житейски ситуации, спорят, съгласяват се един с друг. Всичко това се наслагва и влиза в нас.

Може специално да изчакате, когато детето се прибере от училище и умишлено да започнете разговор по каквато и да е тема, красиво да я обсъждате, като не се карате, опитвайки се да намерите общо решение. Да предположим, че вие говорите в кухнята, а то ходи наоколо и се вслушва в разговора ви. Можете дори да го попитате за мнението му, включвайки го съвсем неочаквано в дискусията. А след това, постепенно то само ще проявява желание да участват в семейните съвети.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.12.2013

[131299]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Какво ако напредвам по-бързо, отколкото жена ми?

Отговор: Грешен подход. Напредването на мъжете и жените се различава по своя характер, по „стил“ и сравнението е неуместно.  В творението жената изпълнява съвсем не това, което мъжът.

Понякога можете да намерите общ език, но като правило – не. Започнете заедно да четете която и да е статия или да слушате урок и ще видиш, че тя мисли малко по-различно от теб, като че ли насочва темата на друга страна, гледа от друг ъгъл. В крайна сметка, тя достига до същите детайли на възприятие, но начинът, подходът, анализът са много различни.

Вие можете да  обсъждате заедно общи въпроси, но за  по-специалните трябва  да се отчита текущото ниво…

Въпрос: Виждам, че моите и нейните впечатления се допълват взаимно от различни страни. Но в същото време, на нея и се налага да отдава много време и усилия  на детето…

Отговор: Такова е поправянето на жените. Тя се грижи за децата сякаш за сметка на собственото си поправяне и разпространение. В действителност обаче нейното поправяне се осъществява именно така, и тя е длъжна да бъде майка.

Някои си задават въпроса: може би трябва да се откажа да имам деца и да се отдам на учене,  разпространение, поправяне на душата? Не. Жената трябва да поправя душата си чрез грижата за децата, заедно с тях, според времето и желанието, оставащи след това.

И затова, ако има възможност да се ожени, тя трябва да го направи, за да роди деца и да се грижи за тях. Макар да и се струва, че без това тя е в състояние да направи толкова много и да премине много по духовния път. Може, но това не е пътят  на поправянето.

Въпрос: Трябва ли жените с деца  да са „сравняват“ с жените без деца, които повече се отдават на учене и разпространение?

Отговор: Не.  Ако жена  с деца, според възможностите си,  участва в учене или друга наша дейност, тя преминава поправяне в пъти повече от жена, която „се въздържа“ от деца в името на кабала. Такова „въздържане“ не помага.

Ние с вас не разбираме това, че този свят е изграден в съответствие с духовното. И ако в него, в нашия живот тук ние внасяме духовност, това ни носи поправяне. Ти не се издигаш до следващата вече духовна степен, ако не си заложил нейното начало в този свят. И затова трябва да се женим, или омъжваме, да имаме деца и с това да започваме напредъка си.

На пръв поглед би било страхотно, ако всички мои ученици се изключат от грижата за този свят и се посветят изцяло на духовното. Всички учат, всички разпространяват по всички фронтове, всички „в действителност“… Но вместо това, те се женят, а жените почти веднага напълно се откъсват от процеса, а мъжете трябва да издържат семейството и заедно със своите съпруги да решават редица проблеми.

Така че, това е поправянето и не може да се избяга от него. По-късно ще осъзнаете, че именно така ние изпълняваме работата оптимално, по най-добрия начин.

И напротив, тези, които отбягват брака, отхвърлят възможността за поправяне. Това се отнася и за жените, и за мъжете. Така че ако има такава възможност, е необходимо да се създаде семейство и да се живее с неговата тежест.

Така или иначе, семейството е за предпочитане, каквото и да е то, тъй като е основна част от поправянето на света. Не е случайно, че днес светът е изправен пред разпадането на институцията на семейството – в навечерието на голямото поправяне.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 14.02.2014

[127454]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Проучване: Времето, прекарано от едно дете в училище, качествено може да се сравни с времето, прекарано от престъпник в затвора. Всяко място, където човек е лишен от свобода, държан против волята му, е затвор. И училището е просто такова място.

Децата нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, искат или не, в каквото и да е настроение и независимо от техните собствени желания. Ето защо, всички ученици толкова се радват на болестта, освобождаваща ги от училищната каторга.

Разбира се, между училището и местата за задържане има разлика: затворът е наказание за престъпление, а на училище са осъдени всички деца на определена възраст. Но в затвора има по-голяма свобода: не се изисква да прекарваш цялото си време върху точното изпълнение на това, което надзирателите изискват ежеминутно от теб. Въпреки че за неизпълнение на заповеди се наказват и учениците, и затворниците.

Оказа се, че повечето деца са нещастни, докато са на училище, и особенно в началото на новата учебна седмица. Образованието в този вид, в който съществува, довежда учениците не само до депресия, но и до самоубийства.

Децата са принудени по цял ден да изпълняват указанията на учителите, а вечер у дома да подготвят уроците за следващия ден. Тези ученици, които не се справят със задачите, получават наказание, лоша оценка, учителския и родителския гняв, често и обществено порицание пред целия клас, подигравки от по-добрите ученици. Напълно достатъчно за невроза, а в по-тежки случаи – за самоубийство.

Проблем на училищното образование е системата не толкова за обучение, колкото за идеологическа обработка и възпитание в лоялност към властта.

Оценката и поощренията само влошават ситуацията: поощренията вредят на обучението.

Децата се раждат с инстинктивна потребност да се учат на това, което ще им помогне за нормално функциониране в света, те искат да знаят, да се забавляват, да се запознават, изследването на нещо ново е вродено човешко желание за знание и любопитството не може да бъде задоволено.

Нараства процентът на децата, които са на домашно обучение, обучавайки се у дома, самите деца вземат решение какво да научат и с какво да се занимават. Скоро традиционните училища ще бъдат разглеждани като варварски, защото те правят деца нещастни, угнетяват ги и излагат на постоянен психологически натиск.

Реплика: Училището все още е вид институция, създадена за производство на хора изпълнители, които са били необходими по времето на Чарли Чаплин. Отдавна е необходима промяна на училището, но дори и тези, които се борят за нова система в образованието, нямат единно мнение. Проблемът е това, че никой не разбира структурата на новия свят – интегрален, единен, взаимосвързан, към която човек трябва да се приспособи, интегрално да влезе в структурата на света. А промяната на човека е възможно само чрез метода на интегралното възпитание.

[125675]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Образование - Няма коментари→

Съобщение: Икономическите проблеми, с които никак не могат да се справят на Запад, изменят социалните навици: в САЩ и Европа рязко нарасна броят на младите хора, връщащи се под крилото на своите родители – ще минат години, докато младите хора могат да спечелят за собствено жилище. За Америка това е малка социална революция – деца-бумеранги (връщащи се).

Същото се случва и в Европа: 67% от испанците на възраст от 18 до 29 години живеят с родителите си, причините са икономически. В Италия този показател е 61%. Подобни са данните във Великобритания, Ирландия, Полша и навсякъде експертите сочат, че това е резултат от икономически проблеми. Като цяло – пред нас е уникален пример на връзка и взаимопомощ между поколенията.

Реплика: Най-общо, това говори за обстановка на егоистично развитие, която се наблюдава повсеместно, егоизмът изчерпа себе си, но засега се усеща само някаква пустота, а по-късно – прозрение, страдание или осъзнаване, необходимост от по-нататъшно развитие – към постигане на смисъла на съществуването, т.е. разкриването на Твореца.

[114893]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съообщение (гл. педиатър на Русия, А. Баранов): 40%  от руските юноши и девойки имат отклонения в репродуктивната система, които могат да доведат до пълно безплодие, а 40% от причините за безплодие се коренят в детска възраст. При това положение е трудно да си представим как може да се реши острият демографски проблем в страната. Министерството на труда и социалната политика призна: надеждите за промяна в катастрофалната демографска ситуация в страната не се сбъднаха. Лекарите смятат, че е необходимо да се отделя по-голямо внимание на опазването на здравето на подрастващите.

Реплика: Никой от настоящите проблеми не може да се реши веднага, защото те възникват само за да осъзнаем колко е порочна нашата егоистична природа. И само чрез преодоляването на егоизма, всички наши проблеми могат да бъдат решени

[114500]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→