В крайна сметка, в търсенето на щастие, човечеството още не е направило и една истинска стъпка. Щом като се стремя към щастие, то аз трябва преди всичко да разбера какво е това. Какво толкова в природата се явява щастието, което аз трябва да достигна. Аз трябва да разбера – всичко е така програмирано, че всички средства и закони на природата са на мое разположение. Само трябва правилно да ги използвам – и ще достигна щастието.

 Вместо това, обаче, човечеството си поставя изкуствени ориентири и се опитва да действа по свой си начин, като дете, на което просто му се иска –  и толкова. Ние не изучаваме природните закони и не желаем да ги спазваме, не искаме да приемем факта за съществуването на единна, глобална система. Физическите закони и другите дадени естествени науки ги признаваме, но законите за човешките взаимоотношения за нас са безсмислица. Тях ние безразборно отричаме.

Разваля се семейството, настъпва депресия, но ние, кой знае защо, сме уверени, че тук не става въпрос за природни закони. “Не аз съм го изпуснал – само си падна!“

На човек му е много трудно да се примири с този факт, че се намира в някаква система, която му въздейства и го оковава с хиляди окови. Нищо не може да се направи, остава само да изучиш тези закони. Колкото повече ни се удава да ги съблюдаваме, толкова повече получаваме. Когато човек изцяло ги изпълнява, той достига точката на хармония и съвършенство. Обаче той не иска да слуша за това:”Ще го правя по моя си начин – учене не ми трябва!”

Но,  бедите и без това ще ни научат. В този смисъл човечеството не е по-умно от едно упорито, непослушно дете. Още преди тридесет години по международните форуми предупреждаваха за необходимостта от спешни промени в обществото и в отношението ни към околната среда, обаче до този момент така и нищо не е направено. По своята същност детето е упорито, на него не му достига още разбиране, но „великите в света“, които би трябвало да са излезли от детската възраст – напротив, демонстрират своята ограниченост.

От урока по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42767]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Хората в света дори не чувстват, че се ненавиждат един друг. Те мислят, че всичко е наред: „Аз не правя никому зло, плащам си данъците, не убивам, не крада, приветлив съм с всички, живея според законите на обществото – какво искат от мене?“

Ние не разбираме, че законите на нашето общество са анти-природа, те са насочени против общия закон на природата, противоположни и разрушителни.

Ние трябва да се променим, ние трябва да разкрием на хората в целия свят истинското значение на понятията глобалност и интегралност. Трябва да се разказва колкото се може по-просто за това, с помощта на анимации, филми, истории, песни и т.н., за да научат хората, какво представлява природата като единна система.

И съобразно с това трябва постепенно да разкриваме чрез психологични термини, колко противоположни на природата са нашите взаимоотношения. Тъй като обикновеният човек не чувства това. Той мисли, че всичко така трябва да бъде. Наистина: убийците убиват, крадците ги вкарват в затвора, и какво искаш ти от нас?

Всички като един казват: „Ние не сме виновни!“ Всеки е просто «цвете»! Послушай радио, погледай телевизия: всеки е прав, всеки се грижи за другите. „Изберете мен! – казва политикът. – Аз толкова ви обичам, аз ще направя за вас толкова добри неща!“ Разбира се, след това го хващат в кражба, или в нещо друго…

Ето, че излиза, че ние не чувстваме злото. Да се осъзнае злото трябва в сравнение с доброто. А „доброто“ за човечеството в настоящия момент – това е природната система. Докато не постигнем равновесие с нея, пътят ни води към гибел.

Защото от ден на ден тази система става все по-интегрална, глобална и неразривно свързана, изисквайки и от нас да станем глобални, интегрални, и свързани. А ние не се променяме по съответния начин.

Като резултат разликата и противоположността на двете системи ни донася страдания, проблеми и кризи. Те са пред нас. Пророците са писали за такива изпитания, които просто е невозможно да се преживеят.

Но да се говори за това трябва нежно и с любов, като със свои деца. Ние се стараем да обясняваме на хората, какво ни очаква и как да поправим ситуацията – да обясняваме меко, но постоянно. Това е нашият подход към света. 

Тъй като развитието на егоизма завърши. Като следствие, се изостря депресията, наркоманията, самоубийствата и прочие проблеми. Достигнахме финалната черта, и всички вече разбират, че няма да става по–добре – само да не бъде по-лошо. Но пред нас виждаме само дълго спускане, без надежда за подобрение. Това е признакът, че вече сме се изправили пред интегралната система.

Сега е настъпило времето за разпространение на науката кабала. Ето защо Баал а-Сулам пише, че е радостен да се роди в такова поколение и в такова време, когато вече може да се разкре тази наука и да се започне поправянето на отклонението между нас и природата, която според гематрията означава: „Бог“.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40796]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съобщение: Министърът на здравеопазването на Русия: „До 2020 г. психичните разтройства и депресията ще станат най-разпространените заболявания сред жителите на земята. Според Световната Здравна Организация (СЗО) днес от психични разтройства страда 25%  от населението- всеки четвърти жител на Земята.”

Реплика: „Това разбира се ще бъде така, ако всичко продължава, както е в момента и не се появят никакви нови подбуждащи явления… Кабала предлага: „Да се хванем за ръце, приятели, за да не пропаднем поединично…”

[41910]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Вестник „Globes” публикува обширна статия за „индустрията на щастието”, която ни прави все по-нещастни. Мащабите на депресията на Запад непрекъснато се увеличават, като в същото време средната възраст на нейните жертви става все по-ниска.

По данни на Световната здравна организация до 2020 г. депресията ще стане втората най-честа причина за инвалидност и смъртност в света, изпреварена само от сърдечно-съдовите заболявания.

Съвременният човек се потапя в самота, а обществото не му хвърля спасителен пояс. С изключение на исляма, ролята на религията като фактор за подкрепа изчезва. Обществото се разпада, голямото сплотено семейство в западните страни става абсурд.

Премествайки се в пространството на виртуалните комуникации, мнозина погрешно предполагат, че отсега нататък ще могат да минат без реално, грижещо се общество. В резултат човек търси решение на всички проблеми сам, настанявайки се пред компютърния екран.

Животът на обществото, страдащо от дефицит на внимание, протича мълниеносно – хората чуруликат кратки трели, с надеждата да успеят да изкажат онова, което след минута вече няма да бъде чуто. Всичко, което изисква вътрешни усилия, упоритост и време, се отстранява в зародиш. Когато човекът е празен, когато няма истинска цел, в него се настаняват тревогата и депресията. Откъде да вземе тази цел? Къде да намери смисъл?

Днес всички сериозни изследователи заявяват, че щастието се крие в контакта с другите, в отдаването, и че реалният смисъл може да бъде намерен само във взаимната връзка помежду ни. Виктор Франкъл, известен австралийски психолог, казва, че човекът, който стои в дома си и се опитва да намери смисъла сам, сякаш се блъска в отворена врата, не разбирайки, че тя се отваря навън, а не навътре.

Няма да намериш щастието в ръковината, заяви в интервю с репортера на „Globes” един от анкетираните специалисти. Занимавайки се сам със себе си, вместо да протегнеш ръка към друг човек, само усилваш собствения си нарцисизъм и депресията.

[39435]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква е връзката между депресията и нашата природа?

Отговор: Депресията – това е усещане за пустотата в желанието. Има желания, но няма напълване. Това е най-яркото проявяване на нашата природа. Защото, по принцип, Творецът е създал желанието и това желание се стреми към напълване – такава е цялата ни същност.

Създаденото от Него общо желание, в което всички се намираме, или всяко частно малко желание, от които то се състои, иска напълване. Когато това напълване го няма вътре – въпросът е в това, къде се намира то. Ако то е някъде съвсем наблизо и желанието чувства, че то е редом, но не е в него, тогава възниква депресията.

Ако изобщо не би било това напълване, то не би се усещала и депресията. Малко ли има в мен някаква празнота? Откъде човек някъде в Африка знае за това, какво не му достига – лаптоп  или пералня машина? Но ако се появи в твоето виждане, в твоето усещане бъдещото напълване, което може да бъде в теб, но го няма – ето тогава и възниква депресията.

По такъв начин, депресията е свойство не на изостаналия човек, а обратно – на напредналия. И колкото по-далече се придвижваме напред, толкова повече ще бъдат депресиите, защото желанията растат и расте осъзнаването за отсъствието на напълване.

Ние виждаме как през последните четиридесет години депресията все повече и повече се разпространява в човешкото общество. Днес тя е проблем номер едно. При това, този проблем се счита вече за заболяване. Той ще расте и няма как да се обуздае.

В близко време ще ни се наложи да узаконим наркотиците и да ги даваме на всеки. Въобще, ние ще се съгласим на каквото и да е, само да не усещаме тази депресия. И въпреки това, не ще можем да я преодолеем. Ще достигнем до това, че човек ще вижда пред себе си „лекарството” и няма да може да го вземе, няма да може да употреби наркотика. Защо? Защото ще чувства, че това не е отговор на неговия въпрос, не е отговор на неговата празнота.

Така че, борбата с депресията – това е основната борба на човека със своята празнота. И именно тя го движи напред. Затова по броя на депресираните можем да определим, доколко човечеството се приближава до осъзнаването на злото.

И нищо няма да помогне на човек освен ясното, твърдо, енергично включване в правилното общество. Само в него той може да потуши своята депресия – при това много интензивно: като отключи себе си, отключвайки своите усещания, хвърляйки се в обкръжението, както във водата – с главата надолу. Друго лекарство няма – само под въздействие на обкръжаващата среда. И тогава възниква напълване, което разбира се, мигновено унищожава депресията.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34202]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Сега в света има толкова много хора, които са в депресия, с месеци не излизат от дома си и имат нужда от психологическа помощ. С какво може да им се помогне?

Отговор: Депресията е най-разпространената болест в света днес. Единственото лекарство, което мога да препоръчам против нея, е светлината, връщаща  към източника.

Но никой психолог няма да помогне за това. Тъй като Творецът ни се разкрива в обратната форма.

Понякога всеки от нас се е усещал като едно малко човече, около което се разкрива светът в различни слоеве на нашия егоизъм:  1,  2,  3.

Нашето его е растяло все повече и съответно на него ние сме се развивали, създавайки ново обкръжение – свят на нова техника, технология, обществени отношения.

Така сме се развивали в течение на цялата ни история, поетапно 1-2-3, към богатство, власт, знания.

Но сега се приближаваме към 4-то ниво – особеното! Тук вече не се развива нашето его, не свойството ”получаване” се разкрива все повече в нас, а Творецът, свойството “отдаване”. Това е основната характеристика на нашата епоха – епохата на разкриването на Твореца.

Преди природата (Творецът) ме е задължавала да раста и да ставам все по-умен, знаещ, разбиращ, властващ, тоест да се развивам.

Но сега човекът е завършил цялото свое развитие в този свят. Хората откриват безсмислеността на новите открития, всичко постепенно угасва: развитието на науката, космическите изследвания. Ние напълно сме изчерпали себе си.

В противоположност на това сега се разкрива Творецът – новата природа. И  вече трябва да вървим по друг начин. Не можем с егоизма си да излезем на новия етап – само ще си навредим.

Нужно ни е да разберем, че е започнал съвършено нов подход и не може да ни помогне нито нашата сила, нито развитата техника, нито цялата наша наука.

Изведнъж откриваме, че всички построени от нас системи в този свят са спрели да работят. Обезценили са се предишните цели: пари, власт, знание, семейство, образование, култура.

В света идват тъмнината и отчаянието. Това е така, защото в него се разкрива Творецът, силата на отдаването. А ние не я искаме, тъй като тя променя нашия егоизъм, нашата природа, всички наши желания!

Като на дете, което тича от ъгъл в ъгъл – иска да играе и изведнъж му казват: ”Стига, сега трябва да отдаваш и да обичаш – иди да поиграеш с малката си сестра”. А това е против неговата природа и животът му става черен. То веднага губи цялата си енергия.

И тогава става ясно защо хората изпадат в депресия и месеци не могат да излязат от дома си.

Сега антидепресантите са най-популярното лекарство. Но мога да посъветвам в качеството на лекарство само обкръжаващата светлина.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Все повече става ясно, че не само в страните от третия свят, но и в развитите такива от Европа и Америка също има излишък от работоспособно население. Няма работа за всички. Как виждате трудоусрояването в бъдеще?

Отговор: Кризата предизвиква производствен излишък. Ние трябва да прминем към производство, необходимо за нормално съществуване, не повече. А при това ще се появи липса на работа за по-голяма част от населението на Земята.

Понастоящем повсеместно в развитите държави протича принудително съкращаване на работното време. Много предприятия минават на четиридневна работна седмица.

Пресметнато е, че при тази стъпка се икономисват разходи за издръжка, работниците по-рядко вземат отпуска и болнични, повишава се мотивацията да се работи по-добре.

Да си спомним, че именно депресията през 1929 г., доведе до появата на петдневна работна седмица. До тогава работниците работеха шест дни в седмицата, по 12- 14 часа на ден .

Ако се намалят дните и часовете за работа, ще съкратим двойно повече хора.

Въпрос: Но във всеки случай, остава въпросът, какво ще прави човек в свободното си време? Няма ли да нарушим, развивайки индустрия в свободното време, равновесието с природата, към което сме длъжни да преминем и което породи съвременната криза?

Отговор: Природата ни освобождава не за приятно прекарване на времето, а за да постигнем равновесие с нея и достигнем свойствата отдаване и любов.

Затова останалото свободно време трябва да организираме за изучаване на Природата на човека и света, за да се уровновесят техните свойства.

Това е в действителност цялата наука Кабала. Необходимо е да се създаде Методически център, народен университет и т.н. В свободното от работа време, човек трябва да изучава своето подобие с Природата.

Трябва да се обяснява, че свободното време произлиза от плана на Природата и именно за неговата реализация.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Изучавайки статистиката за отрицателните обществени явления в различни страни – процентът на затворените в затворите, броя на хората, употребяващи наркотици, страдащите от депресии, разводите, насилието в семейството, отчуждеността между родителите и децата – ние неочаквано се сблъскваме с много интересни резултати.
Оказва се, че в бедните страни такива проблеми почти няма. Ако предложиш лекарство за депресия в Африка – те не разбират какво е това. А в Европа всички го използват, всеки има нужда от личен психолог.
В крайна сметка се изяснява, че проблемът не е в бедността, а в разликата между нивата на живот – в това как аз оценявам себе си спрямо другите, доколко сме неравни помежду си, та нали равновесието – това е закон на природата. Затова колкото обществото е по-малко балансирано, толкова повече проблеми има в него: престъпления, наркотици, депресии, разводи и т. н. А колкото нивата, на които се намират членовете на обществото са по-близо едно до друго, толкова тези проблеми са по-малко.
Може да живеят в пещери и да се чувстват щастливи, и може да живеят в абсолютно благополучие без каквито и да е проблеми – ако така живеят всички. Проблемите се появяват само от неравенството, тъй като именно липсата на равновесие се явява причина за всички беди.
Но да се доведат хората до равенство не е лесно, тъй като това противоречи на егоистичното желание. Затова е необходимо на човека да бъде дадена компенсация: какво ще получиш ти от това, че ще бъдеш равен с всички? Сега твоето желание е да бъдеш над всички. Кабала обяснява, че да постигнеш и да живееш в равенство е възможно само чрез разкриването на Твореца. Това разкриване ще запълни всички пустоти, и ще послужи като възнаграждение за отстъпката да бъдеш равен с всички.
Обществото вече разбира, че неравенството поражда злото, защото противостои на основната сила на природата, съгласно която всичко трябва да бъде балансирано, хармонично, в равновесие. От Безкрайността, с нейното абсолютно равенство ние получаваме напълване и затова всяко противоположно на това явление усещаме като разрушение.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Пристрастен ли си към вещите, които притежаваш? Има шанс да си. Ние сме нация консуматорска и това стана наша първична идентичност. 
Според книгата „Епидемията“ (Affluenza): Всички ние консумираме епидемиологично, ние живеем за да купуваме, и фактически, купуваме и изхвърляме толкова много неща, че изразходваме повече средства за торби за боклук отколкото 90% от съществуващите в света 210 държави изразходват за всичко останало.
Безкрайното преследване на повече вещи се превърна в нещо, като социално предаваща се болест, заразяваща душата ни и заплашваща да разруши не само природата, но и собственото ни семейство и общество. Нещо повече, за да получат вещите, които искат, хората често прибягват до всякакъв вид безскруполни действия.
(още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобшение: Прогнозите за относителното развитие на икономическата криза по старому не се отличават с оптимизъм. В своето поредно изказване по телевизията, един от най-богатите хора на планетатa, Уорън Бъфет отбелязва, че сегашното развитие на събитията в САЩ е много близо до най-лошия от възможните сценарии и скорошен подем не се очаква.
Бъфет е всепризнат авторитет във финансовите кръгове, затова всички се всушват в неговите прогнози. Заявлението му, че Съединените щати все още са под угрозата на „икономически Пърл Хърбър“ се възприема достатъчно сериозно. Наистина, за да не изпаднат зрителите в депресия, финансистът обеща, че „след пет години машината отново ще заработи“.

Коментар: За съжаление, Бъфет не обяснява как ще задейства машината и признава, че всички политически сили трябва да се обединят около Обама, за да поддържат антикризисните проекти.
Трябва да се отбележи, че тези проекти, както и аналогичните мерки, приемани в другите страни, няма да дадат големи резултати, освен кратковременно психологическо успокоение. Вероятно не е необходимо да се обединяват около Обама, а по-скоро около простата идея за взиморазбирателство, без което не може да действа нито една глобална система. Ако тази „смазка“ не се прибави към механизма то за обещаните от Бъфет пет години, механизмът ще се разпадне на съставните си части.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→