Мнение (Е. Брюн, гл. лекар по зависимост от наркотици, Русия): Днес светът се е разделил на две части: на тези, които смятат, че е разумно да се легализират наркотиците, и на други, които са категорично против. Но броят на противниците за легализация се съкращава.

Раздават се много гласове за легализация на леките наркотици. В някои щати на Америка е легализирана марихуаната за медицински цели, за болни.

В британската фармакопея през 19 век конопът е влизал за лечение на депресии, опиатът за лечение на психози, но светът се е отказал от това, тъй като последствията от такова лечение са по-лоши.

Днес всеки човек може да отиде при „зелен доктор“ и да каже: „Прекарах психотравма, жена ми/мъжът ми ме обиди“. И той изписва доза марихуана. Съществува пълзяща легализация на наркотиците. Това става в много щати на Америка, това става и в Европа. Русия е категорично против.

Цяла Европа е поразена от идеята за легализиране не само на еднополовите бракове. И Америка се движи в същата посока. Южна Америка се бори активно против легализирането, макар че там дъвчат кокаин. Арабският свят е категорично против.

Реплика: Писал съм много пъти, че кампанията против тютюнопушенето е като прелюдия към легализирането на наркотиците – за успокоение на масите.

[111802]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Проучване:  Депресията може да се предава от човек на човек, както инфекция. Начинът на мислене на човека, характерен за развитието на депресията, се разпространява на обкръжаващите. Изследване е показало, че когнитивната уязвимост на човека зависи от социалната среда. По такъв начин, изменяйки обкръжението, могат да се придобият или лекуват симптомите на депресията.

Реплика: При това, тя се предава, както и всички наши въздействия върху обкръжаващите и обратно, от обкръжаващите към нас, във вид на неусещани от нас ”вирусни” вълни, въздействия. Доколкото всички сме свързани в мрежата на всеобща връзка между нас и също с целия нежив, растителен и животински свят, то се заразяваме от света и обратно, той се заразява от нас, от нашето емоционално състояние

Най-ясно се вижда следствието на връзката между домашните животни и стопаните – животните рискуват да се разболеят от същите заболявания, особено депресия. Проучването още веднъж потвърждава, че само в ”здрав” колектив човек може да почувства щастието, така че това просто зависи от нашата връзка и взаимна настройка за щастие.

[105973]

Filed under: Възпитание, Здраве, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Немците започнали да живеят 4 пъти по-добре, но броят на страдащите от депресия е нараснал два пъти. Това материално проклятие на човечеството е започнало преди 100 години в Америка. Автомобилите запълнили Америка, а след това пазарът се наситил с тях – кой се нуждае от нова кола, ако старата още върви?

Специалистите по маркетинг започнали да внушават на собствениците на стари автомобили чувство за непълноценност от старите модели. Последвали ги предприемачите от другите отрасли: облекло, козметика, обувки, два пъти в годината производителите на дрехи пускат нови колекции. Този хитър подход е създаден, за да се увеличат продажбите. Транснационалните корпорации изразходват за реклама $500 милиарда на година – а за решаване на проблема с глада на земята са нужни разходи само от $50 милиарда.

Реплика: Единствено криза на всички нива на съвременното общество може да очисти човечеството от полепналата по него егоистична кал…

[103777]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Смъртните случаи от предозиране на лекарства растат вече 11 години подред. Лъвският пай от тях се пада на пристрастяването към болкоуспокояващи. Само през 2010 година в САЩ са били регистрирани 38 329 смъртни случая от предозиране. В 60 процента от тези случаи виновни са лекарства, изписани по рецепта, които засенчиха по този показател дори нелегалните наркотици.

Много лекари и пациенти осъзнават каква зависимост могат да предизвикат тези лекарства, затова често ги предписват при болки, които може да се намалят с по-малко опасни лекарства. Лекарствата за борба с безпокойството и безсънието, включително диазепам (Valium), са причина за 30% от случаите с летален изход. Битува опасна увереност, че фармацефтичните средства са по-безопасни, отколкото уличните наркотици.

Реплика: Проблемът не е в лечението, а в изкореняването на причината – а тя е в общата депресия, опустошеност, отсъствието на смисъл. Ако напълним човек с настроение и дух, той ще бъде практически винаги здрав.

[102324]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (М.Никулина, М.Зубрицкая, Федерален Университет): Всички психиатри в света казват, че сега живеем в ерата на граничните невропсихични състояния. Според статистическите данни на СЗО, броят на хората, които се нуждаят от психологична помощ, се разраства по-бързо от броя на страдащите от сърдечно-съдови и онкологични заболявания

Депресията (от лат. depressio – потискане) е психично разстройство, което се характеризира с потиснато настроение, с песимистична оценка за себе си, потискане на интелектуалната и двигателна активност, намалена мотивация. 15 милиона души в САЩ са изложени на това заболяване. Механизмите за възникване на депресията все още не са открити.

Антидепресантите са открити преди 50 години. Преди това депресията са лекували с билки, настойки от мандрагора или кукуряк. Питагор е препоръчвал да се слуша музика. Медиите наричат депресията чумата на 21 век. До 2020 година депресията ще се класира  на първо място сред всички заболявания.

Състоянието на депресия може да продължи няколко месеца, а продължителната депресия – години. Един от признаците на депресия – липсата на надежда – изглежда, че това е завинаги, а бъдещето е представено в извънредно мрачни цветове.

Причини за депресия изобилстват: семейни проблеми, конфликти на работното място, несигурност, здравословни проблеми, критични възрастови периоди.

Депресията не е признак за слабост на характера – това е реално заболяване, което изисква медицинска намеса  заради нарушението на биохимичните процеси в организма на човека.

Отговор: Именно липсата на егоистично напълване е причина за всички депресии, както и на всички заболявания. Така че броят на болните от депресия ще се увеличава, лечението ще е все по-малко ефективно, докато не се появят милиони хора, откъснати от живота. И едва тогава, най-после, ще се съгласят да се вслушат в съветите на кабала – как да се напълнят със светлина!

 [97435]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Проучване (7000 сътрудници от Великобритания, Германия, Италия, Дания, Турция, Испания и Франция): Всеки десети европеец взима по 36 дни отпуск заради депресия, повече от 30 милиона европейци страдат от депресия, 20% са диагностицирани с депресия. Изложени на депресия във Великобритания са 26%, сред тези, които страдат от депресия, най-често взимат отпуск германците – 61%, датчаните – 60% и британците – 58%, цената на депресията в ЕС през 2010 година е била  92 милиона евро.

Реплика: По принцип, депресията е най-честата болест на нашето време. Просто поради това, че тя не е фатална и протича скрито, е лесно да се скрие и да не безпокои обществото. Към кого да причислим и сегашните и бъдещите безработни…? Несъмнено с растежа на индивидуалния егоизъм и неговото превръщане в интегрален егоизъм, т.е. проявяващата се зависимост на всички от всеки, депресията ще расте и ще взема размера и формата на епидемия.

[89724]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Жан Бодрияр, книгата „Общество на потребители“): За обществото на потребителите e характерно не само желанието за закупуване на предмети и стоки, а и пристрастеност към самото потребление и превръщането му в мит. Става въпрос за опасно изменение в социалния метаболизъм – подобно на рак.

В едно общество на изобилие, където хората са заобиколени повече от предмети, отколкото от себеподобни, те престават да общуват и се отдалечават един от друг. В предишните цивилизации вещите са живели повече от хората.

Отношението на човека към света, политиката, историята, културата вече не се определя като интерес, участие, отговорност. Това е отношение на безразличие и любопитство. Характеристиката на потреблението се изразява не като знание за света или невежество – а като НЕЗНАНИЕ.

Освен основният проблем за глада, възниква и световният проблем на скуката. Тя няма причина. Героите на потреблението са изморени. Умората, депресията, неврозите могат да се превърнат в открито насилие. Не е възможно да се излекуват със спорт или стимулатори, защото умората – това е скрит протест. Така въставащите започват с изгаряне на собствените си квартали. Умората – това е неосъзнато, хронично въстание.

Депресията процъфтява там, където спира необходимостта от труд и се увеличава времето за удоволствия (мигрена на директорите през уикенда, ранната смърт на пенсионерите). В неикономическото търсене на работна ръка, на потребност да се трудиш, се изразява цялата неудовлетвореност от потреблението и свободното време.

Реплика: Кабала изтъква основно, че усилието и ограничението (игия и цимцум) са условието за напълване. Хубаво е, че психолозите започват да го осъзнават и това постепенно стига до масите. Но ние, в нашия курс по интегрално възпитание, трябва да говорим за причините за нашето общо разочарование – депресията като най-разпространената болест на века. Защото напълването е възможно само чрез положеното преди него усилие (кли и О“Х)!

[77396]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Представете  си своето състояние подобно на това, как постъпваме с децата, когато искаме да им дадем нещо, което не е вкусно, но е много полезно. Как те не го разбират и не са готови да го приемат. Така и ние, трябва да изядем необичайно горчив плод и при това да се насладим…

Как мога да получа наслаждение от такава горчивина, както от лимона, който със своя вид, вече предизвиква в мен киселина?

Има такава храна, която ядем специално, за да подчертаем сладкия вкус: нещо много кисело, солено или горчиво. Слагаме добавки, за да разбием вкуса, и тогава го чувстваме като контраст на противоположности, както „преимуществото на светлината от тъмнината“. Светлината означава сладкия вкус на нашето желание за наслаждение.

А тук става въпрос, да се премине към безкористна любов, към горчивия плод, който по своята природа аз отблъсквам и не съм способен да почувствам в него особена, величайша важност. Трябва да развивам към него желание, и при цялото мое влечение към сладкото, което само ще расте, през цялото време да увеличавам и развивам своя стремеж към този горчив и до болка неприятен плод. Нима това е възможно?

Но е необходимо, за да ни изведе от животинската степен, на която се развиваме под натиска на своя егоизъм, в гонитба на наслаждения. И всъщност, животните не търсят толкова наслаждения, те просто действат съгласно инстинктите си.

Но човек, започвайки да се издига от животинското стъпало и да получава човешки желания, изобретява за себе си допълнителни наслаждения. Неговото желание да се наслаждава израства много повече, отколкото в обикновеното животно, което през целия си живот не се развива, както е казано: „Един ден телето се счита за бик“.

Развиваме се в този свят и търсим все по-големи удоволствия. Нашето его през цялото време расте и създава за себе си нови източници на наслаждение. Така израстваме от животинското ниво и се превръщаме в необичайно големи зверове.

А след това престъпваме на съвършено друго – човешко стъпало. И тук преди всичко изгубваме стремежа към егоистичното напълване. Започваме да чувстваме, че този живот вече не ни напълва – всичко става безсолно и губи вкуса си. Идва депресията, мисли за смисъла на живота…

Днес много хора се чувстват така. Тоест завършва стъпалото на развитие, произтекло за сметка на егоизма, и ние не искаме да си представяме повече вкусните и съблазнителни негови плодове. Ние питаме за целта! А това вече е следващото стъпало.

И тогава усещаме, че тази цел е – горчива! Знаем, че ако искаме да видим целта и действително да я разкрием, то е възможно само на следващото стъпало, обратното на това, на което сега аз се намирам. Трябва да развия желание към много горчив плод.

След всички сладости, които съм имал: сладолед, бонбони, банички – трябва, обратно, да ме тегли към нещо, предизвикващо в мен болка, слабост, горчивина, скомина. Този плод е толкова отблъскващ, че моята природа не ми дава дори да се приближа към него.

Единственото, което тук може да се направи е – да се издигне неговата важност, и всички да ми говорят, колко е полезен, дори и да ме отблъсква. Тази важност може да се развие с помощта на обкръжението, което ще ми внуши ценността на този горчив плод, толкова ненавистен за мен, че аз просто не мога да гледам към него.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2011

[59432]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Майами, урок №1

Въпрос: Как трябва да подходим към масовото разпространение и какво трябва да променим в начина, по който сме действали досега?

Отговор: В някои хора стремежът да разкрият съвършената реалност се пробужда от само себе си. Това са хората с „точка в сърцето”. Те задават въпроси като: „Каква е целта на моя живот? За какво живея? Какво ми дава живот?”. По никакъв начин това не трябва да ги депресира или може би само малко. Но най-важното е, че те вътрешно горят. Чувстват, че има нещо скрито от този свят, че нещо друго действа в реалността.

В действителност всеки се изправя пред този въпрос – повечето хора го заглушават, но не всеки може да го направи. Тези хора биват „завлечени” на нашия бряг, подобно на електричен заряд в магнитно поле, който се движи към своя източник, носен от силата на привличане. Хората идват при нас без да знаят как или защо. Работата е там, че всички сме в едно поле от информация, природа или план на творение и точно ние имаме основните източници, които произхождат от там, отговорите на неизбежните въпроси.

Условно обозначаваме тези хора като 1% от човечеството. Броят им расте от ден на ден и те се пробуждат по целия свят: в ледения север и в нигерийското село, в Япония, Китай, Чили и в сърцето на Европа… Точката в сърцето не зависи от географията. Това е знак за нов етап на развитие. Постепенно тя ще започне да се пробужда във всеки, но засега ние сме първото поколение, което се стреми да открие за какво живее. Нашето егоистично желание е достигнало етапа, където изисква да постигне смисъла на съществуването си.

Това вече е въпрос, задаван от човек, а не от животно, чийто единствен интерес е само да уреди живота си по най-добрия начин. Точно човекът в нас пита „За какво живея?”. За такива хора имаме готов метод. Те започват да учат и да получават обяснения.

Но какво да правим с другите? Никога не сме мислели, че ще трябва да се обърнем към онези, които не питат за причината и целта на живота. Но събитията, които се случват днес, ни задължават да действаме. Кризата е тук и човечеството се озова в задънена улица, а световните лидери не знаят какво да правят, сякаш са малки деца. Те се събират на конференции на Г8 и Г20, но няма отговор. Взимат мащабни решения, но не сработват.

Проблемът е, че светът се е затворил в глобална система, а те не са глобални. Обратно, те са индивидуалисти и егоисти. Затова не знаят как правилно да подходят към съвременните глобални проблеми.

Науката кабала казва, че в тези времена трябва да излезем в света и да разпространим знанието за новата ситуация в него. Очевидно трябва да действаме без да притискаме никого и без да гледаме високомерно на хората, а напротив, да бъдем възможно най-приятелски и да подхождаме към хората както е най-удобно за тях. Трябва да им дадем обяснение на факта, че сме влезли в нова система на взаимовръзка и затова всички предишни форми на връзки вече не работят.

Трябва да научим тази нова система и да разберем какво означава нашата световна взаимовръзка. Това е подобно на едно ново работно място, което се управлява по правила, които не познаваш и трябва да усвоиш. Отнема ти време да свикнеш с приетите норми на общуване, да разбереш системата, да намериш точките на контакт в нея, да започнеш да натискаш правилните бутони и да получаваш правилните реакции… И това е просто една нормална ситуация в нашия свят.

За разлика от това, новата взаимовръзка, която се разкрива между нас днес, е противоположна на нашата природа. Тя не съвпада с моето вътрешно свойство и не мога да я изуча. Първо, трябва да се променя вътрешно и само тогава ще мога да разбера тази интегрална връзка, която се разкрива навсякъде днес: на работните места, в индустрията и производството, политиката и икономиката, и във всички връзки между нас, включително и в семейния живот.

Затова първото нещо, което се изисква от мен, е желание да разбера. Ако аз, егоистът, влизах в нормална егоистична компания, тогава с времето щях да устроя правилните връзки. Но днес влизам в интегрално общество, в което всички са взаимосвързани като клетки в тяло, дори ако не го усещат още. Това значи, че трябва вътрешно да изградя себе си наново, да получа поправяне.

Излиза, че човечеството се намира в критично състояние. Днес всеки трябва да се промени и да разбере какъв вид връзки са се спуснали до нас. В тази мрежа се мятаме като риби, неспособни да избягаме световната връзка. Без да разбираме тази връзка, няма да можем да направим нищо в нашия свят. В крайна сметка зависим един от друг и затова, без да разберем тези нови закони, няма да сме способни да правим договори, да поддържаме банковата система, производството и търговията, да разменя храни и знание…

Вратите, които бяха отворени за нас преди, се затварят и механизмите, които са работили, спират. „Криза е”, казваме, но това не е обикновена криза и затова не можем да я контролираме. Това необикновено, нестандартно и напълно ново състояние е онова, което трябва да обясним на света.

Освен това, трябва да обясним как можем да се променим в хармония с новата, глобална система. В крайна сметка, по същество, природата ни кани да станем интегрални части от нея. Преди всеки един раздуваше своя егоистичен „балон”, поглъщайки ресурсите на обкръжението. Но днес, въпреки огромния егоизъм, трябва да установим взаимовръзка и обединение сред нас, основани на принципите на взаимната помощ и подкрепа, подобно на частите на едно тяло. А това е крайно противоположно на нашата лична изгода.

Затова за да се променя, трябва да въвлека външен натиск или казано иначе, да изградя обкръжение. Подобно на родителите, които бдят с кого се сприятелява детето им, защото неговото обкръжение днес и определя, кой е той утре. Така изкуствено трябва да формирам обкръжение за себе си, което да ми влияе от всички страни. Правейки това, сякаш издърпвам себе си за косата от блатото, защото създавам прекрасно, правилно обкръжение за себе си, за да отгледа то правилния подход в мен и да ме насити с нови, глобални, интегрални ценности, които нямам.

Изграждам това обкръжение изкуствено, но когато то ми повлияе, аз действително се променям. Тогава добавям нови „тухли” към него, за да ми даде дори повече подкрепа, за да бъде дори по-обединено, взаимосвързано и глобално, и така да ми влияе повече.

По този начин формирам себе си и се издърпвам от егоизма и индивидуализма в общото обединение. В същото време, изучавам огромната природна система и по същество изпълнявам работата на Твореца. Няма откъде да взема пример освен от книгите, написани от кабалисти, които вече са правили това. Още повече съвременните учени, ни обясняват каква е глобалната природа.

В края на краищата, ние словно сякаш играем: превръщаме себе си в игра, от която порастваме. Същото е както малките деца растат и поумняват, докато „играят”. Действайки така, започвам да разбирам тази огромна система и от там виждам как да изградя новите механизми на нашите връзки.

Така излизам от кризата и започвам да разбирам, че това въобще не е криза, а игра, разпръснат конструктор „Лего”, който трябва да сглобя. Като сглобявам парчетата на разбитото цяло, подобно на дете, се развивам, докато не достигна нивото на цялата тази система.

За първи път в историята се сблъскваме с необходимостта да изградим сами ново, човешко общество, да създадем система на правилна взаимовръзка от малки егоисти. Правейки това, ще разкрием тази система и ще започнем заедно да живеем в нея с общ разум и чувство, и тогава ще се издигнем до разума и чувството, които са над настоящия, индивидуален живот на всеки един от нас. Това ще бъде разкриването на скрития свят.

Трябва да извършим тази работа сами в нашата глобална система. А също трябва и да го обясним на другите. Човечеството ще трябва да осъществи това. Иначе няма да преминем кризата. Тя ще оказва изключително силен натиск върху нас, докато не изпълним тази задача, подобно на родителите, които притискат децата си да учат.

От 1-вия урок в Маями, 14.09.2011

[54618]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Може ли да има такова нещо, че хората, заемащи първите редици в таблицата със заплатите, в действителност си подлагат крак? В книгата си „The Spirit Level”, английските изследователи Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет доказват с цифри, че неравенството на доходите се явява причина за болшинството от социалните болести в развитите страни.

Всичко решава един прост критерий: съотношението на доходите на високо заплатената върхушка на обществото и ниско заплатените непривилегировани. За опростяване на картината авторите изчислили средната заплата на 20% от началото на списъка и на 20% в края му.

Самите учени се смутили от резултатите, събрани за 30 години с грижливи наблюдения. Оказало се, че неравенството на доходите предопределя на практика всички проблеми на обществото. И което е най-удивително – тази диспропорция нанася вреда не толкова на тези, които заработват малко. В последствие от неравенството в еднаква степен страдат всички.

Като пример, статистиката за детската смъртност, очакваната продължителност на живота и затлъстяването е по-добра имено в тези страни, където е по-малка разликата между най-богатите и най-бедните. В САЩ хората с наднормено тегло са шест пъти повече, отколкото в по-”равната” Япония. При гръцката младеж е по-малка вероятността от ранна смъртност и е по-голяма надеждата за дълголетие, в сравнение с американската.

В САЩ, Великобритания и Португалия висшите кръгове заработват в 8-9 пъти в повече, в сравнение с нисшите, в същото време в Япония и Швеция – е само 2-3 пъти. Много очевидно това се проявява в психическите разстройства – особено при депресиите и всевъзможните страхове. За една година в Испания, Италия, Германия и Япония психическа помощ са потърсили един на всеки десет човека. В Австралия, Канада, Нова Зеландия и Британия – минимум един на всеки пет човека, а в Америка, рекордьорка по неравенства, – повече от един на всеки четири човека.

Тази същата тенденция се проследява в показателите на училищната успеваемост, в количеството затворници и в много други сфери. Опитите да се обяснят тези данни с различните жизнени нива са се увенчали с неуспех – въпросът не е в големината на доходите, а в техния дисбаланс. Неравното общество оказва по-силно въздействие, превръщайки материалните аспекти на потребление в мерило за социалния успех.

Йерархическата система принудително насажда своята стълбица от приоритети, заставяйки хората да се конкурират за статус, което води до ръст на престъпността, душевни проблеми и криза на взаимното доверие.

В 30-те по-богати страни на света охолството не прави хората по-щастливи. Все по-често вредата от неравното разпределение на доходите превишава ползата от икономическия разцвет. Възниква резонния въпрос: възможно ли е, традиционният двигател на прогреса да се е изчерпал и да се нуждае от замяна?

Ако обществото е болно, ако на душата на хората е зле, богатството се оказва безсилно. Приведените в книгата данни показват, че съвременните проблеми не се решават с никакви пари. Изясни се, че социалният дисбаланс, по-рано считан за норма, нанася сериозни вреди. Загубеното доверие разрушава обществените и икономически институции. Насилието, престъпността, крахът на образованието, влошеното здравеопазване, безпомощността и страданията, прекомерният излишък на пари и фалшиви ”възможности” – всичко това са преки резултати от неравенството.

В създалата се ситуация, авторите предлагат да се премине от система на егоистично потребление към по-дружелюбно и сплотено общество, проповядващо не безкрайното преследване на лесна печалба, а на общите интереси, които ще ни издигнат на ново стъпало. Неслучайно заглавието на книгата („The Spirit Level”) се превежда също така ”ниво на духа”.

[39540]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→