Въпрос: По какъв начин получаващото желание извършва отдаване?
Отговор: Човек има възможността да работи със своето получаващо желание и да отдава за благото на ближния. В нашия свят такива неща се случват, когато усещаме зависимост от някого и се стремим да му доставим удоволствие – или за да получим непосредствена изгода, или за да избягаме от някоя беда. Или възприемам ближния като своя част, ако става дума за дете или любим човек – в такъв случай, наслаждавайки го, сякаш наслаждавам себе си и дори повече от това. Тава е едно от въздействията на висшата светлина, която ни носи съответното усещане.
И обратно, ако светлината изчезва, човек се спуска на дъното на своята природа, напълно изгубвайки връзка, дори привързаността си към най-близките хора. Когато ни отнемат чувството за близост и радост, остава само чист егоизъм, без каквито и да е сантименти към каквото и да било, и тогава не се съобразявам с нищо, с изключение само на възможната загуба, която може да ме сполети.
И в същото време, висшата светлина може да ми повлияе така, че внезапно в мен да се случи ”движение по фазата”: ще поискам на другия да му е добре. И не заради това, че ще ми донесе някаква изгода, не егоистично – просто ще пожелая на него да му е добре.
Как може да се случи това – не знаем. Но кабалистите ни разказват за тази възможност и още повече, казват, че сме длъжни да я постигнем: ”Друг изход за вас няма. А ако не искате да се вслушате в това, ще дочакате страданията и, искате или не, ще го направите.”
Така или иначе, новите алтруистични отношения към ближния могат да ми бъдат предадени само от висшата светлина. Сам, аз никога не ще придобия това.
– Тогава нека светлината да действа!
– Не, – ми казват – тя ще ти окаже въздействие единствено при условие, че го поискаш.
– Но как да поискам това, щом съм егоист?
Затова са ти дали ”точка в сърцето” – нещо друго, освен егоистичното ти желание, прашинка разбиране. Все пак признаваш, че отдаването е нещо особено, и тази свещичка не е запалена от теб, но гори в теб и те пробужда.
А освен това, на тази точка, или свещичка, се излива висшата светлина – и те води към групата, на занятия, поставя те в такова обкръжение, което ти дава възможността да се уподобиш на действията по отдаване, на формата отдаване. И ти като малко дете подражаваш на възрастните: дали са ти малко желание – не губи време, използвай го. С това привличаш светлината, която ще ти повлияе силно и внезапно ще придобиеш нови свойства. Тогава ближният ще бъде по-важен от самия теб – другарите, човечеството, природата и Творецът.
Светлината прави всичко това, ако издигаме молба за поправяне и правим ”добри дела” – т.е. заедно играем на отдаване, сякаш го желаем, и благодарение на това достигаме до молитва, до искане: ”толкова много сме направили – а къде е резултатът?” Тогава и започваме да се молим, осъзнавайки, че само светлината ще ни предаде формата на светлина. Така напредваме.
Днес нямаш никаква връзка с отдаването, освен тази игра. За да повлияеш на светлината, трябва да си подобен на нея, което е възможно само чрез обединение в групата. Такава е единствената форма на отдаването, която можеш да изразиш, да демонстрираш в нашия свят, за да се уподобиш на светлината и да предизвикаш нейното въздействие.
– Добре, хванали сме се за ръце и много искаме да се обединим. Какво трябва да направим?
– Това не е достатъчно. Тъй като не се обединявате като футболен клуб – а искате да усетите нужда от отдаване, скланяте глава един пред друг, сплотявате се. За какво? За да дойдете при Даващия. А за това трябва да знаете пътя, трябва вярно да се изгради отношението към Него. Така че, заповядайте, вземете книгата и прочетете как се прави това. Искате да станете големи – четете какво пишат големите, как те постъпват, как се приготвят за отдаване на Твореца.
Ако наистина искаш това – тогава играй, като малко дете, което иска да прилича на големите. Обединете се с другарите по равно, желаейки да достигнете поръчителство като израз на взаимно отдаване, устремете се нагоре, към отдаване на Твореца, възползвайте се от първоизточниците – и заедно вървете към целта.
Тогава ще получите въздействието на светлината, възвръщаща ви към Източника, и ще постигнете желаното. А без светлината нищо няма да се получи. Само пробуждаш желанието колкото се може по-вярно, по-ефективно, интензивно, докато то не ”напълни чашата” – не достигне определеното количество от усилия, за да стане светлината от обкръжаваща – вътрешна. Казано по друг начин, в твоето желание Той ще внесе свойството отдаване и ти ще възприемеш това усещане като самата светлина, като живота, като жизнена енергия.
Ако сега дойде усещането за отдаване, то ще ти се стори като ад. Разликата е в това, че като се поправиш, ще бъдеш съгласен да отдаваш, ще се радваш. А днес светлината би ти доставила само страдания, би ти донесла мрак, подобен на смъртта. Тъй като светлината хохма не е облечена в светлината хасадим, като нож ще отсече целия ти живот.
Малко количество такава светлина предизвиква нашите падения, карайки да търсим възможности, да се стигнем до милост. Протягаш се нагоре, молиш другарите и светлината за мъничко от свойството отдаване, което да те изкара от падението – и с това молиш за милост (хесед), за обличането на светлината хасадим. Когато тя идва, получаваш малко от жизнената сила и излизаш от пропастта.
И така светлината, възвръщаща към Източника, се различава от светлината, която не те възвръща към Източника, с това, че ти предава екран, т.е. готовност да търпиш отдаването и дори да го приемеш като реален живот.
От урок по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 21.05.2012
[78503]
Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок -
Няма коментари→
Въпрос: Трябва ли всеки член на групата точно да знае какво именно липсва на всеки конкретен другар и с какво е възможно да му се помогне, или е достатъчно да се ограничим с общото понятие „любов към другаря“?
Конгрес в Харков. Урок №4
Конгрес в Харков. Урок №3
