Баал а-Сулам, „Даряването на Тора“, п.8: В света действа природен закон, според който получаващият чувства нещо като срам и нетърпение, когато получава безплатен подарък. И затова Творецът е подготвил за нас възможност сами да реализираме своята висота.

Тогава всичко, което е в понятието „сливане с Твореца“, ще бъде наша собствена придобивка, спечелена с нашия собствен труд – и ние ще се почувстваме стопани. А без това, не можем да участваме в съвършенството.

Срамът е признак, характеризиращ нашите взаимоотношения. Ако не се срамувам, то и няма какво да поправям – защото не виждам съществена разлика между себе си и Твореца. И точно затова искам да разкрия срама – да се засрамя от своето получаване в сравнение с Неговото отдаване.

Това повдига въпроса: ще неутрализирам ли срамът, ако спра да получавам?

Например, идвам у вас на гости и виждам богато отрупана маса и се отказвам от угощението: „Не-не, благодаря. Сит съм, на диета съм…“ Може ли в духовния свят да се направи така, че да се намали чувството за срам? Но по този начин показвам пренебрежение към Твореца, като че ли презирам Неговото отношение.

А и какво всъщност мога да получа? Светлината НаРаНХаЙ? Но тя съвсем не ме напълва с удоволствия в общоприетия смисъл на думата. НаРаНХаЙ е светлина, предизвикана от осъзнаване величието на Даващия. А и получавам от Него само една малка искра, която създава желанието за наслаждение. В това желание лежи само една черна точка, краят на буквата юд, а в светлината се крие искрата, която е създала тази точка. Всичко останало идва не от само напълване, а именно от осъзнаване величието на Твореца, когато Го оценявам, когато Го възвисявам в очите си. Ето защо постоянно си напомняме, че трябва да се стремим към величието.

Ако някой е велик за мен, аз, както се казва, съм готов да му нося куфара. И колкото по-издигнат е в очите ми, толкова по-тежък куфар съм готов да нося. На пръв поглед куфарът изглежда много тежък: „Защо, по принцип, го влача? Заради кого и защо?“ Но ако осъзнавам величието на стопанина му, то го повдигам като перце. За мен това е такава чест, такъв успех – да му помогна. Дори съм готов да заплатя за това право.

В крайна сметка, посвещавам целия си живот в служене на Твореца. И какво ще получа в замяна? Нищо. Тъй като всичко е въз основа на искрата и черната точка.

Въпрос: Има ли подобие на истинския срам в нашата работа?

Отговор: Да – различните видове срам пред другарите. Срамувам се те да не открият, че нищо не знам и не разбирам, че съм егоист… Това е прост егоистичен срам. А има и духовен срам, предизвикан от факта, че не внасям своя принос, не подкрепям, не издигам другарите си. Те зависят от мен, а аз се срамувам, че не мога да се справя със задачата.

Въпрос: Групата трябва ли да събужда този срам в другарите?

Отговор: Разбира се, групата трябва да събужда и да се грижи за всички, да ни вдъхва уважение към срама. Тъй като той показва недостига в желанието за получаване. Ако наслаждението и страданията са породени от напълване или пустота в желанието ни, то неговата лоша и добра страна се отразяват или в чувството за срам, или в осъзнаване величието на Твореца.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 28.10.2012

[91407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато излизам извън групата, ми е трудно да намеря верния режим на работа, за да поддържам равновесие… Как трябва да работя със себе си, намирайки се във външното обкръжение?

Отговор: Ние се намираме под чудовищното въздействие на външното обкръжение – на човечеството. А в него се намира нашето мъничко обкръжение – групата, където се стремим да неутрализираме външното влияние. С една дума, построили сме си Ноев ковчег и се спасяваме в него от потопа. От друга страна, откъсвайки се от въздействието на групата, се озоваваме под напора на външните страсти. Как да се предпазваме? Как да оставаме в групата, когато дори не се чуваме и не се виждаме?

За тази цел използваме съвременните технологии: например, мобилните телефони, за да поддържаме връзка помежду си. Освен това, групата си има ”антена”, позволяваща ни виртуално да се включваме и да си разменяме различни материали. Можем да се възползваме и от МРЗ–плеъра, който също ще ни напомня за главното. И накрая, могат да се правят записи през целия ден. С една дума, имаме предостатъчно средства, за да не изпадаме от единството.

Но най-главното, можем да използваме пряката връзка, ”мрежовата” връзка от разума на групата към своя разум – ако поискаме, ще се договорим и ще проявим упорство в това единение.

Всъщност, с мен през цялото време си играят: няма външно и вътрешно, няма този и бъдещ свят – просто постоянно сменят постановката и антуража ми, както в театъра, и всеки път ”трябва да преминавам в друг живот”, ”да се вживявам в ролите” и да играя съобразно обстоятелствата.

Това не е така просто, но на човек никога не му дават повече от онова, на което може да издържи. По духовния път само издигат, не спускат. Възможно е да искат да ти покажат, че не си достатъчно подготвен и затова си се отделил от групата. Нека това да ти е за пример и от днес нататък си изгради по-силна връзка с другарите.

От урока по книгата ”Шамати”, 26.10.2012

[91314]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Виждайки недостатъците на другаря си, всъщност наблюдавам своите собствени недостатъци. Как да разпозная в другаря си поправеното състояние?

Отговор: Работата с групата е многостенна и се провежда до самия край на поправянето, при това, моят поглед върху групата постоянно се променя. И дори групата да е от няколко човека, ако те са ценни за мен, ако ги ценя така, сякаш само те са в света, с една дума, те са цялата ми реалност, тогава групата става голяма, велика в моите очи. Всичко зависи от важността, която им придавам. Така детето се отнася към баща си – за него той е най-добрият баща в света. Тук са и количеството и качеството, преплетени помежду си.

А след това вървя нататък, и в зависимост от правилното сближаване с другарите, разпознавам в тях висшата система, в която трябва да се включа. Подобно на цялата Вселена, с всичко, което е в нея, групата съдържа в себе си всички духовни светове. Към нея се присъединяват все нови и нови души и тъкмо тя представлява света на Безкрайността. Всички светове се разкриват в нея като обединяваща ни система. А ние се сближаваме помежду си, съкращаваме, ”свиваме” ги нагоре, докато не се превърнат в света на Безкрайността.

Съответно, започвам да гледам на другарите си и на действителността по друг начин. Сега различавам даващите ми се възможности да управлявам себе си и реалността, държейки посока към същата цел. Фокусирам се върху нея, устремявам се към такава взаимна връзка между нас, която създава единното желание. И в него, съгласно подобието, разкриваме единната сила.

По този начин напредвам – като използвам себе си, групата и всичко, което е помежду ни, заради постигането на тази цел. Не е нужно да излизам извън групата – в нея разкривам всичко: кабалистите, душите, духовните парцуфим, световете… Всичко се събира и се включва в нея. Ето какво открива човек по време на своя напредък.

Въпрос: Означава ли това, че групата ”излъчва” в диапазона на отдаването и само аз, бидейки непоправен, сега улавям, друг, егоистичен диапазон?

Отговор: Вярно, все още не сме се настроили на диапазона на отдаването. Казано е: ”Всеки съди съгласно своите недостатъци”. Това се отнася към всичките ми органи за усещане – те още не са станали истински, в тях за сега все още действа егоистичното желание и затова, вместо вярната картина, възприемам размитата навигация на нашия свят.

Поправяйки своите усещания, виждам друга реалност. Но тя отново ще се управлява и утвърждава пак в петте сетивни духовни органа. И до самия край на поправянето тя все пак ще е ограничена – от духовните рамки на петте сфирот, парцуфим, светове. Във висшите светове възприятието също представлява материал и облечена в него форма. Сега ни се струва: само да стъпим на духовната стълба и ще отпаднат всички бариери. Но не, там човек също постига всичко в своите ограничени съсъди – желания.

Да, той постига връзка между явленията и това го напълва. Но и това напълване е относително. Онова, което засяга истинското, съвършено възприемане на реалността, идва след края на поправянето и ние не знаем какво ще бъде то…

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2012

[90574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Към какво трябва да се стремя: към величието на другарите ми или към равенство с тях? Какво е истинското обединение?

Отговор: Трябва да се стремиш към единство с другарите си – като един човек, с едно сърце. Извисяваш се над тях, за да ги вдъхновяваш с вестта за величието на целта и скланяш глава пред тях, за да получиш тази вест от тях.

В противен случай това ще е псевдо равенство, като че ли сте в неутрално предаване – т.е. въобще не си въздействате един на друг. Най-лесният начин да се „изравните“ е като се обърнете с гръб един към друг: „Това е твое, а това – мое“. В този случай не сравнявам това, което има другият, с това, което имам аз. Нека да сме равни “за забавление“ – но аз живея в мир, без претенции.

Но истинско равенство означава, че искаме максимално да се обединим и да се вдъхновяваме взаимно от величието на Твореца. За тази цел отменяме себе си и колкото може повече възхваляваме групата в своите очи. И тогава всички ние, създадени от Твореца толкова различни, наистина сме равни – равни по отношение на целта.

Ако ние всички се стремим да си влияем един на друг, да се скланяме пред другарите си, ако се стремим да възвеличаваме, да прославяме Твореца в своите очи, ако ни тегли само към Него, ако искаме да се обединим, да се отречем от себе си и да се слеем с Него – по този начин ставаме равни, Тъй като в крайна сметка целта ни е да се съединим с Него. Включвайки се в Него, всички се изравняваме дори по тези свойства, които ни различават по рождение. Именно Творецът ни е създал различни и затова при включването в Него неравенството изчезва.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2012

[90646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се старая да почувствам другите, ако усещам само себе си?

Отговор: Ако човек е открил, че усеща само самия себе си – това вече е голямо постижение. Сега само трябва да разбере, че с това усещане за самия себе си той завинаги ще остане в усещането за този свят. Това възприятие се нарича ”този свят”.

Ако човек е разбрал това – то вече е постижение. Когато разкривам, че усещам само себе си и чрез себе си възприемам всичко останало, вътре в себе си – това се нарича усещане на този свят. Това вече не е просто състояние.

Сега трябва да се вслушам в кабалистичните книги, които утвърждават, че духовният свят се намира зад пределите на това усещане, извън мен – в другите, и да се замисля как да ги усетя вместо себе си.

Всичко, което усещам сега, съществува само в мен, а не в реалността. Това са само образи, картини, нарисувани вътре в мен. Сега пред мен стои въпросът: Как да изляза извън себе си, навън?

За това са ми дадени другарите, групата, чрез съвместни действия да започнем да пробуждаме светлината, която ще ми помогне да изляза от себе си навън, при тях, както се казва, зад пределите на личните си интереси.

От урок по книга Шамати, 14.10.2012

[90334]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че човек трябва да се анулира вътрешно. Но от къде може да вземе сила за това?

Отговор: Разбира се, че не сме властни над вътрешните си желания, но можем да им повлияем за сметка на външните действия. И разбира се, това ще бъде лицемерно, лъжовно, но благодарение на това, че се анулирам външно, постигам своето вътрешно анулиране.

Правя го преднамерено, с желанието то да се случи. И затова действията ми се оценяват като молитва, молба за помощ, МА”Н, защото наистина се надявам чрез тях да си самоповлияя.

Затова е толкова полезно да се принизяваш с практически действия пред другарите и това ще предизвика вътрешната ти промяна. Човек се страхува да се анулира и да остане без собствен разум, мнения, страхува се да изгуби своя ”АЗ”, целия натрупан жизнен опит, кръгозор. Ако и сега мисли така, това е знак, че той все още не е осъзнал собствената си нищожност, че не се е убедил, че е лишен от възможността със собствени сили да достигне успех.

Все още не се е разочаровал от своите сили и затова му е рано да преминава към такава работа. Ще се наложи да изчака още няколко години, докато не се убеди, че нищо не му помага и му остава само да изтрие всичко, което е в него, и да приеме онова, което има в другарите му.

Той не знае какво има в тях, само знае, че каквото и да е – то е точно онова, което му е необходимо. А това, което е в него, той иска да изхвърли навън.

И тогава човек започва да вижда, че всъщност в него е нямало нищо, освен дребнава гордост и вътрешна грижа за своето его. А всъщност, цялото духовно, цялото висше стъпало се намират извън него.

От урок по статия на Рабаш, 15.10.2012

[90407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да напълня желанието на другарите си, ако изобщо не знам какво искат те?

Отговор: Знаеш какво искат, защото те желаят това, което и ти: да достигнете до поправяне, да разкриете висшата сила, действаща вътре в природата. Тази сила се нарича обща Природа, на която принадлежи цялата вселена.

Затова знаеш какво желае другарят ти. Освен това, всеки има безброй земни желания, които може и да не знаем – всеки си има лична сфера, която не се отнася към духовното. Но в онова, което засяга високите, духовни желания и цели, трябва да ти бъде ясно какво се случва с другаря ти, затова се опитай да го подкрепиш.

Поддръжката се състои в това, да повдигнеш настроението на другаря си, да му дадеш надежда, сила и вдъхновение за постигане на целта. Помагай му във всичко възможно. Опитай се да усетиш в него величието на целта и величието на висшия.

Показвай му как можеш да се принизиш пред групата. Тъй като само малкият може да получи от големия, затова всеки трябва да се принизи пред групата, за да получи нещичко от нея.

Групата притежава духовна сила, пребиваваща между нас. Групата не се създава от нас. Само ни се струва, че сами сме се събрали и образували група. Това, разбира се, не е така! Групата се организира от висшата сила – не си мислете, че случайно сме се намерили едни други. Всичко се случва за сметка на общото поле, което ни събира заедно.

Затова трябва да се разбере, че от една страна, има присъствие на скритата сила, действаща между нас. Но от друга страна, трябва да извършим действия, съответстващи на нея, за да се приближим и да започнем да я усещаме. Тогава ще започнем да работим съвместно с нея.

Така, за сметка на нашите промени, постепенно се приближаваме към разкриването на висшата сила и по малко да приемаме от нейните свойства. И когато разкриваме тези свойства в нас – това означава, че разкриваме висшата сила.

От урок по статия на Рабаш,12.10.2012

[90167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек идва в Кабала с много личен въпрос за смисъла на своя живот. Той иска да узнае именно за себе си, защо живее, какво се случва в света около него и това, което трябва да направи, за да разбере случващото се и да контролира собствената си съдба. И му е много трудно да пренесе тези лични, интимни въпроси, идващи от най-дълбоката вътрешна точка, върху други хора и да се свърже с тях в търсенето на отговор.

Това е в пълно противоречие едно с друго: моята вътрешна точка, в която искам да разкрия тайната на моя живот – и обществото, цялото човечество. Бих се съгласил, че ми е нужна връзка с природата, но не мога да приема, че за това трябва да се съединя с някаква група хора и да постигна с тях такава силна връзка, на която по принцип не съм способен, че да ги почувствам по-скъпи от най-близките си роднини и любими хора.

И за това трябва да работя над своето чувство и разум, над всички свои предишни представи. Естествено, че това ми се струва много странно и неразбираемо. Но трябва да разберем, че именно благодарение на това тук се разкрива вход в духовния свят – именно за сметка на това, че любовта към ближния е толкова далечна, ненавистна, противоположна на всичко, което бих искал.

За мен няма нищо по-неприятно и отблъскващо, от необходимостта да се свържа с други, над своето желание и да стана техен слуга. И при това така, че цялата отплата, всички награди да са не за мен, а за тях – всичко остава на тяхна страна. И аз самият, сърцето ми също ще бъде там! А тук, където съм в момента, ще остане само моето празно его.

Много е трудно един начинаещ да разбере това, но с ученето и работата върху себе си постепенно започваме да възприемаме този принцип. Тук има вътрешна логика, която се състои именно в това, че най-мразеното, далечно и нелогично нещо, което съществува в нашия свят – именно то ни представя духовния свят. Чрез него, като през дупка, внезапно отваряща се в стената, можем да преминем от другата страна на граничната преграда, отделяща духовния от този свят.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2012

[90037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Другарите трябва да се грижат за мен, за да не изпадна, и през цялото време да мислят за мен. Аз трябва да им се отплатя за това, тъй като и те също се нуждаят от същата подкрепа. Само ако ние взаимно се вълнуваме един за друг, нито един от нас няма да изпадне и няма да забрави за целта! Ще се държим един друг!

Нямаме никакъв шанс да достигнем каквото и да е, ако всеки не поддържа всички останали. Иначе няма да излезем от егоизма. В това се и заключва взаимното поръчителство. Ако не съм в състояние да мисля за другите, значи и те не мислят за мен. Това е едновременно и причината, и следствието, съществуващи заедно в условието на нашия общ съюз – и тогава в него присъства Творецът, осъществявайки този договор. Без това непременно ще забравим за него и ще започнем да правим странични сметки, предполагайки, че напредваме, и за това ще минат години.

Човек не е способен сам да удържа себе си на правилния път. Знаете колко мига можем да преброим за цял ден, в които действително напредваме: най-много 3-5 секунди! И те са толкова малко само защото у никого няма вътрешна поддръжка.

Моят съсъд за желания се намира извън мен и трябва да се погрижа за това да го присъединя към мен. Ако никой не действа така по отношение на другите, то не работи правилно и затова и не притегля светлината, възвръщаща към източника. Защото светлината действа само вътре в нашата взаимна загриженост. Тя идва на тази основа, в отговор на такива стремежи.

А ако няма такива стремежи, то светлината се намира около нас в пасивно очакване. С нейното величие е изпълнен целият свят,  но ние сами трябва да я активираме. Нужно е да се позагрижим за следните основни условия: поръчителството е сбор от нашата всеобща зависимост един от друг и задължения по отношение на всички. А без това, нито един от нас не блести с успех, даже ако се оценява от егоистична гледна точка,  а още повече ако говорим за високи намерения.

От беседа за вътрешната работа, 30.09.2012

[89601]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Човек в този свят прилича на някого, който се заблудил в полето. В наше време по същия начин можем да видим цялото човечество като една голяма маса хора, които блуждаят в мрака по огромното поле на живота, загубили всякакви ориентири.

Изходът от кризисното състояние, създало се в резултат на егоистичното ни развитие, е в създаването на интегрално общество, т.е. в търсене на хора, осъзнали сегашната ситуация като задънена улица, и това, че единственото нейно решение се намира в установяване на интегрални връзки между хората.

В този случай полето на живота от диво, пусто поле се превръща в благословено поле, тъй като в него хората желаят, чрез работа над своя егоизъм, да достигнат свойствата на взаимно отдаване, тоест подобие s Природата. Техният път в този случай се нарича „Пътят на отдаване“.

А тъй като егоистичната ни природа се намира в пълно противоречие с този път, има само един начин да вървим по него – да бъдем в група за интегрално възпитание, в която се развива „любов към другарите“ и където всеки може да помогне на другаря си да се движи напред именно по този път.

[72484]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→