Въпрос: Защо духовната работа се нарича също „бреме”?

Отговор: Защото човекът трябва да я приема с вяра над знанието. Защото всеки път той е пред поправянето в егоистичното желание. А затова, приемайки върху себе си тази работа, устремена към намерението заради отдаване, той не вижда в нея никаква изгода и я възприема като бреме.

Моето поправяне не може да се базира на изгодата. Ако на мен нещо ми е изгодно, то аз действам егоистично. А обратното, ако в своето желание за наслаждение аз приемам свойството Бина, която е по-високо от Малхут, то тя става за мен „бреме” – нещо такова, което стои над разума, чувствата и всякакъв разчет.

Как да се сдобия с това? Аз се включвам в обкръжение, и то ми въздейства, показвайки ми какво трябва да направя. По такъв начин, все пак имам изгода, но от друг вид: тя е предизвикана от обкръжението, а не идва от моите представи. И тогава, намирайки се под влияние на обкръжението, аз получавам от него осъзнаване за важността на целта.

Без тази важност нямаше да мога да работя, но тя се строи върху предпочитането на отдаването пред получаването. С това аз сам не бих се справил. Само обкръжението може да ме задължи и така да измени моите ценности, че все пак да поискам това.

Ето какво означава да приемеш „бремето на небесното царство”. Това е невъзможно без обкръжението, което построява в мен съответстваща ценностна скала. При това аз работя над разума, над рационалния подход, над логиката.

Питам се, защо ми е да извършвам отдаване? Какво ми обещава това? Със своето егоистично желание аз не мога да обясня, какво струва това. В какво ще ми бъде по-добре? Добре, ако можех да видя поне някаква потенциална полза, но тук става въпрос за истинско „бреме”, когато в мен няма никакво оправдание на тази работа, в нищо. Но групата ми помага да осъзная важността, и тогава аз все пак работя.

Без тази важност не бих могъл да работя, не бих могъл да отделя на отдаването даже частица внимание. И затова групата като средство е важна за мен в тази степен, в която е и целта.

От урок по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35822]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Може ли чрез виртуалната група и екрана на компютъра да се постигне осъзнаването на злото в отношенията между нас?

Отговор: Разбира се, може. Ние се намираме в общото желание, каква разлика има, дали седим един до друг. Аз мога да седя около теб и да не зная как се казваш и да не поглеждам лицето ти. Не е важно дали се намираме в едно помещение или на различни места.

Съединението е чувствено, за него не се изисква физически контакт. Нашият свят става такъв, че всички се съединяват чрез виртуалните връзки. И именно такова ще бъде нашето желание.

Аз не съм задължен да седя с всички в една стая. Усещането за единство не е свързано с физическите разстояния, а близък се нарича не този, който е близо физически – има се предвид, духовна, чувствена близост.

На желанията и на усещанията не действа физическото разстояние. Това е вярно даже и за нашия свят, в отношенията между хората – а още повече, ако се говори за духовно съединение. То въобще не се отнася към физическите разстояния. Опитайте да работите във виртуална група и ще видите, че няма никаква разлика, седите ли заедно на съседни столове или зад екраните си.

От урок по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата ни работа е за това, да подготвим желанието към следващата степен. Аз влагам усилия за да проверя себе си: към какво точно се стремя.

Може би аз все още мисля, че със свои сили мога да се издигна на висшата степен – или вече не съм толкова глупав, и вече съм се убедил, че не мога да направя това сам, и само висшата сила може да ми помогне? И тогава започвам да търся как ще ме накара Творецът да направя с мен това, по какъв начин ще стигна до него.

Кабала казва, че да се обърнеш към висшата сила можеш само чрез общество, група. Колко години ще ми потрябват да работя, за да обясня на самия себе си, че обществото – това е единственото средство да привлека Твореца за да ми помогне, а моето участие в групата е равнозначно на привличането на силата на Твореца за моето поправяне. Защото ако аз се съединя с обществото именно заради това и само за това аз моля, то Той ще направи това, и ние ще се срещнем там всички заедно: аз, групата и Той – както е казано: „Исра-ел (стремящите се право към Твореца), Тора (висшата светлина) и Творецът са едно цяло”.

Това се нарича да се стараеш да се „харесаш” на Твореца. А ще Му се харесаш тогава, когато в теб има желания, такива, каквито и в Него. Ти трябва да разбереш, че зависиш от Него, и да склониш егото си.

Кабалистите ни обясняват това с най-точните думи, и в този миг, когато завършиш тази работа, ще заговориш направо с техните думи, и в теб ще се реализира езикът на клоните.

Ти няма да имаш други думи! Ще започнеш да говориш със стиховете от Псалмите или от молитвеника. Защото кабалистите са изнесли тези думи от своето постижение: целия порядък от думи, букви. И ти започваш да говориш точно така, защото всичко казано безусловно се определя от следващата степен, и е невъзможно да се каже по друг начин.

Това е най-научният от всички подходи. Обичайната наука – е много ограничена, тя действа само в рамките на този свят, в тези ограничени условия, а в такъв случай всичко е относително. Но кабала е абсолютно научна методика, в която всичко е подчинено на един закон. В цялото мироздание действа само една формула – отдаването и получаването трябва да се обединят в едно цяло.

Това даже не е нужно да се доказва на никого. Ние търсим някакви научни потвърждения и примери, само за да приближим народа към кабала. Но самата наука кабала не се нуждае от никакви доказателства – тя се разкрива вътре в човека.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намирайки подходящото обкръжение, човек е готов да се преклони пред него, да приеме всичко, което ще му кажат. В началото вижда величие във всичко – в учителя, в ученето, в другарите. Но след известно време започва да свиква. Предоставят му възможност да се включи в обкръжение и тогава започва спускането надолу: „Всичко е нормално, в своята компания съм – както и преди. Там, където трябва съм”.

И с това, човек слага кръст на себе си и се плъзва надолу. В своята глупост и гордост не разбира, че сега му позволяват да се приближи, за да възвеличи обкръжението в своите очи. За него, то трябва да стане още по-високо, отколкото е било в началото.

Но заради своята природа човек гледа света през материалната призма. Вече познава другарите и те не му се струват толкова велики като преди, когато се е чувствал като скромен гост сред тях. Учебният материал придобива свързаност, а и учителят загубва предишната си висота.

Така расте егоизмът, за да предостави на човека възможност, всеки път отново да извисява обкръжението. Но той не използва тази помощ по предназначение – за подем, а остава долу. И в резултат, вместо да се изкачи – се спуска.

По този начин хората, които заслужават подем и разкриване на Твореца, като не успяват да влязат в обкръжението, започват да се спускат, пренебрегвайки получените средства. Още на следващия ден те не гледат на него, както вчера. Учителят, групата и книгите губят ценността си в техните очи, макар това да се случва с различна скорост.

Затова моята работа е непрестанно да извисявам важността на обкръжението – на учителя, книгите и групата. Трябва през цялото време да се издигам. Не защото някой има нужда от моето признание, а просто по друг начин няма как да постигна величието на Твореца.

Обкръжението не изгражда от себе си нещо особено и затова е много трудно да се ценят другарите. Учителят също не изглежда голям човек. В кабалистичните групи винаги е било трудно да се задържи обкръжението на висота. И все пак нямаме друг изход – трябва да започнем да помагаме на другарите да осъзнаият важността на групата.

Това не означава, че трябва да важничим или изкуствено да парадираме с величието. Тук не можем да се преструваме, защото Творецът е скрит. Колкото човекът е по-високо, толкова по-малко се проявява това – а Творецът е скрит повече от всички. Такъв е духовният закон.

И затова трябва да увеличаваме важността на обкръжението, за да можем чрез него да постигнем важността на Твореца. Ако тази цел не гори в нас изначално, ако не изградим ясно тази схема – от величието на обкръжението към величието на Твореца – тогава нищо няма да постигнем. Напротив, пренебрежението само ще нараства.

Днес, организацията Бней Барух съществува, защото аз съм тук. Утре, мен няма да ме има и ще се случи същото, което стана с групата на Рабаш – разногласия по всички направления. Затова, трябва да възвеличаваме същността на нашето общество, неговата основа – неговото величие, произтичащо от стремежа към величието на Твореца.

Ако през цялото време се стермя да придобия важността и величието, напълвайки главата и сърцето на всеки, ако принадлежа към това, ако съществувам заради него, ако съм привлечен от величието на обществото, защото ме води към величието на Твореца, ако постоянно усещам това, ако то ме движи – тогава, безусловно ще постигнем целта в най-кратки срокове.

От урока по статия на Рабаш, 14.02.2011

[35283]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Книгата ”Зоар”. Предисловие. Статия „Заповедите на Тора. Първа заповед”, п.192: Заплакал раби Шимон, разбирайки: „Лошо, ако разкажа, и лошо, ако не разкажа!

Ако разкажа, то ще разберат грешниците, как да служат на своя Господар! Ако не разкажа, то приятелите ще бъдат лишени от това!”.

Въпрос: За какво се говори тук?

Отговор: Грешници и приятели, праведници и престъпници – всичко това са вътрешни състояния на всеки човек, и никой не може да ги избегне през цялото протежение на своя духовен път. Даже и в края на пътя, във всеки човек се разкриват всевъзможни грешници и праведници.

Въпросът е в това, относително какво се разкрива Тора – относително грешниците или относително праведниците в човека, как може той да използва това правилно? Тоест как е устроена висшата система?

Построена ли е тя така, че да ни се разкрива само по такъв образ – когато ние вървим в правилния път, то я използваме правилно и не понасяме неуспехи, или може да се заблудим, както е правило това цялото човечество в религиите и в различните методики.

Вижте какво са направили те от науката кабала, какво мислят за края на поправянето, за Машеаха, за доброто и злото, за всичко! Те са превърнали това в съвършено материални понятия, считайки, че става въпрос за действия в този свят, а не вътре в човека, добавили са към това различни външни действия, обреди и т.н.

Затова в кабалистите съществува проблем, как да направят така, че човечеството по-малко да се обърка? Разбира се, тези грешки трябва да стават, защото това е част от поправянето и всичко върви по плана на Твореца.

Но винаги имаме пътя на Тора и пътя на страданията, и винаги има възможност да се извършат превантивни действия или такива поправяния, за да може и в грешниците и в праведниците, които ни се разкриват, и в грешниците и в праведниците, които се разкриват в душите, да направим така, че всичко да тръгне по пътя на Тора, а не по пътя на страданията.

Затова раби Шимон плаче (плачът – това е малко състояние, катнут): как да уреди системата така, че в нея светлината да свети на душите и да им дава колкото се може повече надеждни вътрешни определения, за да не се объркат те и да не започнат да материализират духовното (и това е най-главното!) – вместо да възприемат всичко като идващо от Твореца, заради поправянето, защото поправянето е във връзката между душите. Всичко това са много точни условия, единствено вътре в намерението за отдаване.

И в това грешат на всички нива, на всяко стъпало и във всяко състояние. И за да не започнат да възнасят това в култ, да не мислят, че с помощта на разума може да се постигне нещо, или че всичко приключва с действията в групата, човек трябва да бъде точен в своите вътрешни определения, за да може винаги в края на всяко свое състояние да намира точка на съприкосновение с Твореца.

Ако разкриваш поне малко методиката на поправянето, с това ти несъмнено даваш възможност да я използват неправилно. Нищо не може да се направи! Ако ти предоставиш на човека свобода на волята, и той се намира в точката на свободен избор, как може тук да се намеси висшата система, наричана „раби Шимон” или „Зоар”? Как може още по-добре да се уточни, още по-добре да се приведе тази система към състояние, че съхранявайки свободата на избора на човека, той може уверено да съществува и занапред?

Затова „плачът на раби Шимон” означава, че той строи все по-ниска система, слизайки все по-ниско и ниско, – до такова състояние, в което практически може да се спусне към човека. Това означава, че той седи и плаче, как ще я използват – правилно или неправилно. Това е построяването на адаптираща система между разбитите души и висшата светлина, наричана „Зоар”.

Ние никога не възприемаме праведниците, за които разказва ”Зоар”, като хора от този свят, а техните действия – „плаче” или „се смее” – като човешки постъпки. Всичко това са действия на висшата система.

От урока по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 09.02.2011

[34886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да молиш помощ от светлината?

Отговор: Когато човек започне да изучава науката кабала, му се струва, че в него има желание. Той с ентусиазъм се стреми да разбере, да познае, да направи нещо. Този порив му се струва безкраен и пригоден за по-нататъшното напредване.

Едва след много време човек започва да разбира, че устремът напред не се пробужда в него. Това разбито желание той придобива във взаимодействието с обкръжението, с другарите. Човек съвсем не иска да се обедини с тях в едно сърце, встъпвайки в поръчителство. Той ясно вижда разбитото желание: зло, ненавист вместо любов, отблъскване, неспособност към обединение.

Това желание спира човека, и с него той сега трябва да се обърне към светлината, връщаща към Източника.

Но къде трябва да се върна? Към какъв Източник? Що за желание е това?

Тук се изискват две много различни стъпки, и границата между тях е доста проблематична. За разума това е просто, а за усещанията на човека сякаш минава отчетлив ясен разрез: „Оказва се, със своите собствени стремежи аз само се добирам до вярното място, и не по-далеч. А след това на мен ми е необходимо да придобия ново желание, разбито сега между мен и ближните”.

Аз трябва да разкрия ненавистта към ближния и с помощта на светлината да видя злото в нея. Трябва да разкрия, че поправянето на тази ненавист – това е и връщането към доброто.

Тогава и ще ми потрябва светлината – не просто напълването, а силата, която ще поправи моето зло и ще ме върне към Източника, към доброто. А доброто за мен – това е единението с ближния.

Тези неща трябва ясно да се осъзнаят. Трябва да си изясниш, че е именно така, а не иначе. И проблемът е в това, че без поддръжка на обкръжението, човек е неспособен сам да работи над себе си. На него му е необходима външна форма, физическа поддръжка, а след това, устремявайки се към целта, той открива в групата такива неща, които не забелязват и самите другари.

Работата се води отвън и отвътре, но цялата тя е насочена към това да се разкрие мястото на разбиването между нас, да се разкрие злото в това разбиване и доброто при неговото поправяне.

В усещанията трябва да ми е абсолютно ясно: ето болестта, която ме убива, и само светлината, връщаща към Източника може да ме спаси. Аз самият не съм способен. А спасението е в единството, само то е лекарството за мен. Всичко останало аз не вземам в разчет, записвам в графата нулево или отрицателно, лошо влияние.

С общи усилия ние трябва да се стремим да усетим това за напред. И тогава можем да изискваме светлината, връщаща към Източника. Аз не просто се мъча, неизвестно с какво, не просто искам да узная нещо, не просто се стремя към духовността – защото всичко това е проникнато от егоизъм. Не, аз се стремя само към обединение, искам да придобия потребност в сплотяването с другите. Това се нарича „молитва преди молитвата”.

Само с такива крачки, макар и показни, макар и театрални, макар скрепявайки сърцето, ние постепенно ще се движим напред. Напред – към истината: не към голата истина на нашия „живот”, а към същинската, духовната истина. За това е казано: „Сред народа си живея”.

Искате да разкриете Твореца? „Творец” – това е свойството за отдаване. То се разкрива само в нашата правилна взаимовръзка. Колкото повече ще говорим, ще пишем за нея, ще я обсъждаме, колкото по-конкретно, по-непосредствено, по-ясно, по-отчетливо ще правим това, недопускайки това да стане привичка, толкова по-близо ще бъдем до реализацията.

От урока по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34787]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Всичко снизхожда на 4 етапа, 4 стадия – действителността като цяло и всяка нейна част. Постепенно осъзнаваме къде се намираме, под чия власт, през какъв процес преминаваме, кой го определя и контролира, какво иска Той от нас.

До какъвто и да е въпрос, до какъвто и да било детайл на възприятието да дойдем, то се случва, защото Той лежи в края на веригата. Спускайки се отгоре надолу, Той е предизвикал в нас съответната реакция.

Откликвайки ние произвеждаме множество действия, които съответстват на четирите стадия юд-кей-вав-кей, и се повдигаме отдолу нагоре, докато не достигнем Корена. Едва тогава разбираме целия процес.

В „Предисловие към Книгата Зоар” Баал а-Сулам обяснява това, разказвайки за три състояния: начално (1), промеждутъчно (2) и крайно (3). Той говори, че главното в това придвижване на човека е осъзнаването на важността.

Ние представляваме желание за наслаждение и трябва отново и отново да се борим за важността на целта, за да може ценността за нас да бъде неегоистичното желание, каквото се проявява то отгоре надолу. Подчинявайки му се, преминаваме неживото, растително и животинско ниво на развитие.

Това желание започва с получаване, а след това според импулса, заложен му свише, се старае да познае „Собственика”, подобно на гост, и да Му придаде важност в собствените си очи. Използвайки всички средства, свързани с обкръжението, учител, книги и група – то може да добави от себе си реакция на човешко ниво и да познае Корена.

И всичко е благодарение на това, че човек изучава процеса, който протича в него. Състоянията, които се сменят в този процес, той може да отнесе към Висшето, към Корена, а от себе си прибавя своето осъзнаване. Това осъзнаване зависи от степента на авиют (дълбочината на желанието), от свойствата на човека, от отношението на неговата душа към останалите души в общата система и от други детайли, относно които ние засега нямаме голяма яснота.

Усещането на разума, реакцията на човека – всичко това се случва свише, без никакъв принос от негова страна. Истинският „човек” в него започва след това – когато той пристъпва към анализа на своите реакции.

И така, свише идва самото състояние, неговото първично осъзнаване и реакцията на него. Но заедно с това човек иска да внесе своя принос, да осъзнае Кой произвежда в него тези действия, какво иска Той, как може да асоциира себе си с Него, как да се приближи до Него. Това осъзнаване и отклик, желанието да бъде активен участник в процеса – това е именно онази добавка, която аз трябва да внеса.

Разбира се и тук остава въпросът: действително ли това е моя добавка? Баал а-Сулам обяснява това в статията „Отпред и отзад Ти ме обгръщаш”. Обаче каквото и да е положението, тук трябва да разбираме, че ни е дадена система, изхождайки от която можем да разкрием допълнителна реакция, добавка от разбиране и осъзнаване. Ние можем да познаем самия Творец не просто като някаква Сила, която възбужда и побутва, задължавайки ни, а Твореца като такъв, Неговата цел.

И ние сме длъжни да направим това въз основа на тази реалност, която Той е поставил пред нас.

От урок по статията на Рабаш, 09.02.2011

[34876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 35, „Кой няма синове”: „Дърво, което не дава плодове е подобно на бездетен човек, който никога не ражда. Човекът и Тора се наричат безплодни, ако нямат синове.”

Въпрос: Как да изострим общото намерение, насочено към помощ свише?

Отговор: Помощта идва само, ако желаем да се съединим. Затова учим заедно – привличаме светлината на поправянето. Всички заедно трябва да проявим желанието да се обединим (общата молитва) – иначе нито в един от нас няма да възникне правилната молба, няма да имаме сили да продължим по пътя.

В човека има базисно желание – да му бъде добре. И когато към него, допълнително се появи въпросът за смисъла на живота, желание да придобие светлината, той започва да изучава науката кабала. До появата на това допълнително желание, човекът е като животно – развивал се е само според указанията на земното желание. Ние го вземаме под внимание от момента, в който той се устремява към нещо по-високо.

Как използва човекът всички принципи, които му дават? Защото развитието е възможно само, благодарение на добавяне на желание от общото кли, в което той трябва да се включи – подобно на дървото, получаващо всички сили от заобикалящата го среда: земя, въздух, слънце и т. н. Ако човекът знае как да приеме всичко в полза на духовното израстване, тогава приема от обкръжението потребността и с нея, по време на учене се обръща за светлина, връщаща към Източника.

Тази светлина изгражда в човека вътрешен процес, по време на който израстват свойства, указания, определения. Той напредва именно по този начин.

Всеки път мисли как да получи подем от обкръжението. За тази цел, трябва да наведе глава пред другарите, да ги извиси в своите очи като най-добри хора в поколението. На урока, не трябва да забравяш защо учиш. В крайна сметка, човекът получава от групата само допълнително възбуждане, а след това трябва да дойде светлината и правилно да го насочи.

Така, с помощта на всички тези фактори, човекът си осигурява сили за израстването. Той трябва да проверява себе си: донасят ли тези сили някакви плодове? От една страна, напредва в лявата линия, всеки път все повече разкрива злото начало, което е създал Творецът. И едновременно с това, разкрива Тора като подправка – разбира какво прави със злото начало и как го разкрива с помощта на Тора в качество на светлината, на свойството отдаване.

И ето, изпълнявайки съветите на кабалистите, човекът стига до някакво усещане. Макар това, все още да не е истинско обличане на светлините в съсъдите, все пак в него се проявяват нови детайли на възприятието – отблясъци на светлината, обличаща се в келим. Вярно е, че тя все още не се усеща във вид на напълване, а като обкръжаваща светлина – светлина, връщаща към Източника. Човекът, още се намира на пътя към Източника – дори в малка степен не е постигнал благото. Но напредва.

И затова, най-важно е да се страхува, че няма да име синове, че ще остане без силно желание, че ще спре по средата на пътя и ще залинее в пресъхващия източник. Ако имаш желание, необходимо е да видиш в него злото начало, което е безформено и противоположно на духовното напредване. И към това, трябва да добавиш Тора като подправка – светлината, връщаща към Източника. Ако Тора даде плодове, вече не е бездетна.

От урока по статия на Рабаш, 08.02.2011

[34790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”, Статия „Тора и молитва”, т. 182: „Виж – това е съвет за човека, когато се изкачва през нощта на ложето свое: той трябва да приеме над себе си висшето царстване (Малхут) с цялото си сърце и предварително да предаде душата си на Твореца в залог”.

… И когато постъпва така, никое нощно управление не може да му навреди и да го откъсне от радостта от служба на Твореца, тъй като при него вечерта и утрото вече са един ден. И няма нощ, а само неразделна част на деня.

И затова, той веднага бива избавен от всички лоши болести и зли духове, които не властват над него. Тъй като неговата нощ вече е излязла от владенията на нечистите/егоистични сили (ситра ахра)  – защото няма нищо повече, което да го разделя от стената, Шхина/малхут. И силите ситра ахра вече не властват над него.

Ако човек се подготви правилно, тогава е свързан с Шхина, с Твореца, дори в онези състояния, когат в него настъпва тъмнина, под въздействие на силите, разделящи него и Твореца, групата, науката кабала и целия процес на учене, напредване и поправяне.

Всичко зависи от подготовката. Ако той се подготвя правилно, никога няма да се случи разрив. Напротив, чрез правилната подготовка ще бъде способен да обърне всички сили на нощта в сили на още по-голямо сливане, когато „тъмнината ще засияе като светлина” и той ще постигне много повече в светлината на утрото и деня, който ще дойде след нощта.

Какво означава „ще дойде след нощта”? Човекът сам обръща тази тъмнина в ден. Нощта не се сменя сама с ден, според часовете – както е в нашия свят. В духовното смяната става под въздействие на промените в човека, когато той, сам в себе си, обръща тъмнината в светлина.

А ако не се подготвя правилно да срещне тъмнината, тогава тя си остава тъмнина. Той забравя за деня, за Твореца, и се откъсва, спускайки се към състоянието на  „смърт” , към пълно отделяне от духовното, когато вече нищо не усеща, както е казано: „Мъртвите са свободни”. И тогава, постепенно отново се пробужда, сякаш тръгва от самото начало, за първи път.

Паденията, тъмнината, идваща към човека, се оценява в противовес с онези възможности, които са му били дадени преди да се е подготвил за тази тъмнина и да я е обърнал в ден.

Например, ако нивото на авиюта/дебелината на желанието, което трябва сега да получа е „10” кг ожесточение на сърцето, на желанието, тогава ми се дават всички възможности, за да съм готов да обърна тези „10” кг. в „+10” – от сила на разделяне, в сила на сливане. Всичко зависи от подготовката. Тогава, след нощта настъпва ден.

А ако не се подготвя правилно, идва тъмнината, настъпва нощта – и аз обръщам тази нощ в пълно отделяне и „смърт”. Защото, за мен е нощ, когато усещам силата на разделянето, отделяща ме от свойството отдаване, от Твореца. А след това, вече не желая нито свойството отдаване, нито Твореца като свойство отдаване – нищо! Мисля само за себе си – кога ще ми бъде добре. Тогава излизам от състоянието нощ и тя се сменя със смърт, а после дори и с ниво, което е по-ниско от нея, когато не усещам абсолютно нищо.

Трябва напълно да вярваме на мъдреците, че Творецът, светлината, винаги ни подготвят чрез стъпки по системата и в тези стъпки, всички падения и подеми, сили на разделяне и сили, които са ни дадени за използване, са премерени така, че винаги можем правилно да използваме силите на разделяне, за да ги обърнем в сили на сливане. Човекът е длъжен да вярва в това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 07.02.2011

[34719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→