Ако днес светът се погрижи за възпитанието на подрастващото поколение, то след 15 – 20 години бихме живели сред други хора, в друго човечество.

Тогава нямаше да ни се налага да мислим какво ще правим с порасналите. От 3 – 4 годишна възраст щяхме да обучаваме детето на напълно ново възприятие, насочено към отдаването

До разрушаването на Храма, целият народ на Исраел е бил възпитаван по този начин, живял е с това. Казано е, че от Дан на север до Беер – Шева на юг, тоест в цялата страна, не е имало малко дете, което да не знае какво е „заради получаване” и какво „заради отдаване”. Тогава е действала методиката, получена още от Авраам при излизането от Вавилон.

С времето, на нас също ще ни се наложи да направим това, но и днес, вече има такава възможност. В крайна сметка, ние ще научим децата как да живеят едно с друго, как да формират  връзката помежду си, как да дружат, да си взаимодействат и обичат.

При сегашните условия, това е много трудно, защото децата се намират в съвременната система на обучение с всички нейни проблеми. И все пак, ние се стараем да им обясним, че любовта към ближния, като към себе си, се явява универсален закон на природата.

От него не можеш да избягаш. Колкото и да се съпротивляваш, колкото и да противодействаш, като резултат само ще си навредиш. Историята ни дава примери с паднали империи и народи победители, оказали се в беда след своите победи.

На заблудения егоизъм му се струва, че успешното съперничество ще му донесе изгода, плячка, власт: „Вижте какъв съм герой!” Но ако погледне дори в близка в перспектива, ще разбере, че това не работи. Ние сме взаимно свързани по природа и взаимността ни е необходима.

И затова добавяме към съвременното профилирано обучение принципа за любовта към ближния, като към себе си. Затова използваме различни форми на преподаване: игри, песни, беседи, обсъждания, дискусии – всичко, което ще отведе детето до новото възприемане на реалността.

Намираме се в самото начало на пътя. Надяваме се, че тази година ще ни се отдаде възможност да организираме международна просветителска мрежа, която да обхване всички наши групи по света.

Ще пускаме филми, книги, разяснителни брошури. Ще работим с психолози и други специалисти и за няколко години ще видим каква полза ще донесе това на нашите деца.

Днес е просто необходимо да се разработи и разшири здравото възпитание, за да не растат децата според вълчите закони и да не станат човеконенавистници, както е сега.

Израствайки, нашите деца ще успяват на всички поприща – и в естествознанието, и в професионалната подготовка, и в поведението, и в отношението към обществото и света. Защото вътрешно ще съответстват на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26040]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Възприемането на действителността зависи ли от обкръжението?

Отговор: Ако аз искам да видя по-различна, по напреднала реалност в сравнвние с действителността в този свят, мога да я видя само на екрана, който строя от връзките между нас.

Желаейки да построя друга реалност, аз съм длъжен да се свържа с точките в сърцата на своите другари, да създам усещане за връзка между нас, каквато е била до разбиването на общата душа. Тази мрежа от връзките между нас е именно този екран, върху който аз виждаме картината на света.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25253]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Наричаме светлината с имената на съсъдите: НЕХИ, ХАБАТ, ХАГАТ. Но защо винаги да не ги наричаме просто с техните постоянни имена: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида?

Работата е в това, че няма светлина извън съсъда! Нищо не можем да кажем за това какво представлява светлината сама по себе си. Светлината – това е впечатлението вътре в съсъда.

Аз усещам от него радост или трепет и без мен – тази радост не съществува. Затова Творецът се нарича „Бо–ре” („ела и виж”). Той се възприема само вътре в съсъда – желание.

Можем да говорим само за материята и формата, която е облечена в материя, но абстрактната форма е непостижима за нас. Затова, най-главното са съсъдите – желания и усещанията в тях.

А усещането зависи само от възприятието на самото кли. Ние не знаем какво всъщност се случва – ще го разберем само чрез своята реакция на ставащото. А що за явление се случва извън съсъда – за нас е неизвестно.

През съсъда ми протича някаква светлина и моята душа трепти. След това през мен протича друга светлина и аз се изпълвам с възторг.

В какво се състои разликата? Разликата е единствено в самия съсъд – аз не знам що за светлина протича и никога няма да мога да кажа нещо за Нея, а само за своята реакция.

А през цялото време, през мен протича една и съща светлина. Нима Тя не се променя?! Не ми е известно, защото не мога да измеря нищо в Нея… Измервам само моя съсъд – неговите впечатления и изменения.

Но какво принуждава моя съсъд внезапно да се промени? Той се променя под действието на духовните гени (решимот) и сам по себе си. Аз не знам точно как и от какво!

Но винаги говоря само за своя съсъд и това е много важно, защото определя целия принцип за възприемане на реалността, която се намира не някъде навън, а вътре в нас.

Затова, „всеки съди според степента на своите недостатъци” и всички изяснявания стават вътре в желанието, а светлината е усещането във съсъда.

Цялата ми работа е само вътре в моето желание и чувствителността към светлината зависи единствено от мен самия. Ако повиша своята чувствителност, значи се издигам по духовните стъпала от този свят до света на Безкрайността.

Разликата между стъпалата е само в моята чувствителност към случващото се. Аз и сега се намирам в света на Безкрайността. Но защо тогава вместо него, усещам този ужасен свят?

Причината е в моята безчувственост… Трябва да сменя очилата си с по-силни, после с бинокъл, след това с телескоп и ще видя другия свят.

Цялата реалност е усещането вътре в мен. Кабала се нарича вътрешна наука, тъй като разкрива само онова, което се скрито в нас. „Ела и виж” (Бо–ре) своя Творец вътре в самия себе си!

Всички религии, методики и вярвания твърдят, че трябва да се поправим по отношение на външния свят. А в науката кабала поправяме само себе си –  и групата и целият свят, всичко се намира в мен.

Недопустимо е да се мисли по друг начин, защото това ме задължава да поправя единствено самия себе си. И няма да разпилявам сили и да губя време за грешки, опитвайки се да поправя света и другите хора.

Този принцип действа както в общото, така и в частното – по отношение и на цялото човечество и на групата.

В крайна сметка, ние постепенно разкриваме истината, че човекът трябва да поправи само себе си, а чрез това ще се поправи и целия свят – от най-вътрешния кръг до най-външния. „Човекът е малък свят”.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 13.10.2010

[23446]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко произхожда от висшата сила, всичката тази бъркотия „аз и света”, се движат от една сила „Няма никой освен Нея” – и всичко произтича, за да ме приведе до Нейното разкритие.

В „Няма никой освен Него”, се крие предупреждение, че всичко произтичащо с теб е предизвикано от една единствена сила. Във всеки момент тя те върти, така че да я разкриеш – или по добър път, или по лош.

Доброто и лошото са относителни: възможно е, Той да ме отделя от Себе си с успехите, а със страданията да ме привлича. Но ако аз съм усвоил, че всичко изхожда от Него, то всичко в живота се превръща в средство за връзка с Него.

Съществуват: аз и светът, около мен. Този свят за мен е демонстрация на отношението на Твореца към мен, аз трябва да Го разкрия посредством този свят, да започна диалог  с Него.

Но докато не успея да Го разбера, Той ми действа отвън, обръща се към мен на езика на отдаването, а аз се намирам отвътре с езика на получаването.

Аз съм закован вътре в своето его, а светът около мен – това е светлината. Само че аз не знам това, а го възприемам за такъв, какъвто ми се представя той в егоизма ми.

Ако се изменя, ще разбера, че този свят е света на Безкрайността. Всичко зависи от усещащия, както описва Баал аСулам в статията „Скриване и разкриване на Твореца”.

Аз виждам един отвратителен свят, защото аз съм такъв, а когато се изменя, ще го разкрия като съвършен и вечен. За това ни разказват кабалистите, преминали през такова поправяне на своите сетива от получаване на отдаване.

Затова, аз не мога да се отнасям към този свят така, както той ми се струва. На мен ми се вижда нещо в моите лъжливи свойства. Но аз мога да изменя свойствата си, и да достигна свойството отдаване над егоизма си.

И тогава ще виждам всичко като противоположно. Според степента на отдаването, която ще придобия – целият свят ще бъде усещан от мен като друг!

Това се нарича ново възприятие на действителността. А света няма постоянна картина – всичко зависи от получаващия. Затова е казано, че всеки съди според степента на собствените си недостатъци.

Този свят е само една обложка на истинският свят, но това е единственото, което аз засега усещам. След това изведнъж ще разкрия, че това пространство е пълно със силата на отдаването и любовта – аз ще ги видя така, както сега виждам този свят.

Трябва само да сменя свойствата си от получаване на отдаване, и ще видя „бъдещия” свят! Как да го направя? Затова ни се дават учител, група и книги.

От урока по писмото от Баал аСулама, 22.09.2010

[21762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът позволява на някои хора да извършват жестоки, престъпни постъпки?

Отговор: Във въпросите за възприемане на действителността, свободата на волята и природата на човека, науката Кабала обяснява, че в този свят човек няма никаква свобода на волята. И затова той не изпълнява никакви свободни действия.

Ако той постига свобода на избора, която може да се реализира само в кабалистична група, относително постигането на духовната цел, може да се каже, че той получава някаква свобода на действие, която може да бъде за негова сметка.

Но хората, които не са достигнали духовно постижение и не са съединили двете противоположности: намерение и действие – все едно нищо не правят.

Те завършват живота си, като че ли не са живели! Тоест те не са живели като „хора” – живяло е само биологическото им тяло, както при всички други животни.

Това е живот по изискванията на своята природата, а да се повдигне над природата си човек може само с вяра над знанието, когато той иска да придобие друга природа.

Съединението на тези две природи – висша и низша – се нарича човек. Само този, който постигне това, може да прави самостоятелни действия, за които да е наказван или оправдаван.

Тоест, за самостоятелни действия могат да се питат само кабалистите. А обикновения човек няма какво да го питаме, защото той действа подчинявайки се на природата си, в едно направление и сам нищо не прави.

Разбира се в нашият живот са необходими наказания, но ние ги получаваме не по наше желание, а защото от нас го изисква висшето управление – чрез съда, държавата, полицията – за да се ускори развитието!

Така действа висшето управление над всички хора – марионетки, за да ги приближи към момента на свободния избор.

От урока по статия на Рабаш, 31.08.2010г.

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да обясните какво е кабала по най-простия начин?

Отговор: Кабала е наука за всичко. Тя отговаря на най-важните въпроси:

Какво е човек?

Как сме създадени?

Как възприемаме действителността, в която живеем?

Каква е целта на нашето съществуване?

Как се развиваме, преминавайки  от едно състояние в друго?

Как да постигнем съвършенство?

Как можем да премахнем границите на видимата реалност и да видим какво има отвъд?

Какво ни очаква след смъртта?

Как контролираме съдбата си докато сме живи и след смъртта?

Тази наука говори за всички творения и за Твореца (висшата сила, която ги е сътворила) и разкрива как се управлява сътвореното. Методиката на кабала включва всичко, което съществува, не оставяйки нищо вън от полезрението си.

Кабала разкрива Твореца на човек. Това включва всичко: време, пространство, събития и управляващата ги сила. След като всичко това е сътворено от Твореца, то следва, че кабала разкрива Него. Затова познанието за Твореца и за всичко, което съществува е същото като да изучаваш методa на кабала.

Затова ако постигнем мъдростта на кабала, ще познаем цялата Вселена. В резултат ще разберем този свят, с всичките му науки и закони и ще придобием контрол върху всичко случващо се в него.

От ТВ програмата „Кабала за начинаещи”, 26.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни, че Творецът се гневи?

Ако става дума за духовни закони, които не се променят, защо Творецът се възприема в Книга Зоар като притежаващ човешки свойства, такива като гняв, завист и други?

Отговор: В Тора се говори на езика на човека, разказва се за това, какво усещаме относно Твореца.

Аз винаги давaм пример с компютъра. Как му се ядосваме, въпреки, че е само метален калъп! Какво разбира той?… Изпълнява всичко точно по заложената в него програма. Всичките му действия са верни.

А ако ти натиснеш не този клавиш или не знаеш, как работи програмата, можеш хиляди пъти да биеш  по същите тези клавиши, и той хиляди пъти ще ти дава едно и също съобщение за грешка.

Защото той не е човек, който може да измени поведението си. Компютърът не се променя, той не е жив.

Но ти се отнасяш с него като с човек: ”Защо  не ме чуваш?!” – аз се дразня, когато получавам една и съща реакция.

Ние съпоставяме с компютъра нашите свойства, нашият характер и искаме той да се променя както нас. В действителност ние сме неизправни и се променяме, а компютърът не е развален и затова  винаги се държи еднакво, винаги е  прав.

Същото е и спрямо Твореца. Говорим не за него самият, а за  „БО-РЕ – Ела и Виж”- за възприятието на човека с Твореца.

Човек разпознава Твореца, представя си Го  в своите желания (съсъди на  възприятията, келим). И затова ние приписваме на Твореца тези същите  реакции и свойства, които са характерни за нас.

Затова е написано, че Тора говори на езика на човека. За да ни обясни нашето правилно поведение, да ни помогне да се изменим и ние трябва да си представяме Твореца също променящ се, въпреки, че в Него няма промяна.

Съвършенството не се изменя, иначе не би било съвършенство.

Приписвайки на Твореца нашите свойства и това, че Го оценяваме като променящ се спрямо нас, ние виждаме себе си в две прояви: кой съм аз сам по себе си, как изглеждам от страни и как се изменям в променящият се или постоянният свят.

Тази двойнственост  на възприятието, позволяваща ни да си представим, че нещо извън нас се изменя е великият ни подарък от Твореца!

За сметка на това ние стигаме до усещането за друго измерение, разбиране на духовният свят, можем да започнем да го усещаме, свободни и независими. 

Затова, възприемането на реалността в нас, като съществуваща и променяща се извън нас, ни се явява спасение от затворения в клетка свят (от усещането за  духовна клаустрофобия).

Това е основополагаща точка, даваща на творението възможност да стане висше сътворение, да стане човек – Адам; подобен на Твореца.

От урока по книгата Зоар.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Темата за неединфицираните летящи обекти ме е вълнувала от детството ми. Под влиянието на Станислав Лем и братята Стругацки аз и моят приятел, същият фантазьор като мен,  бяхме обзети от една съвършено безразсъдна идея. Ние решихме да влезем в контакт с НЛО. Много ни се искаше да разберем от къде пристигат те. За тази цел нощем ние започнахме да се събираме на едно голямо пустеещо място. Бяхме избрали възможно най-доброто  място в рамките на града за наблюдение на звезното небе. Един път ни провървя. Някъде не много далече от нас ние забелязахме няколко мигащи светлини обединени в триъгълник да плуват по звездното небе към нас. За винаги се вряза в паметта ми горчивия дъх на разочарованието, когато непознатия летателен обект пред очите ни придоби очертанията на обикновен самолет.

Нито тогава, нито след това ми бе съдено да се сбъднат моите надежди – аз така и не успях да си изясня къде живеят НЛО. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Наука - Няма коментари→