Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 2

Ние с вас обсъждаме темата за възприемането на реалността, с цел да ориентираме себе си, постепенно, в правилната посока. В крайна сметка, всичко зависи от това намерение.

Има много хора, изучаващи Кабала, но в частност, съществуват такива течения, които въобще нямат нищо общо с нея.

Науката Кабала е предназначена за поправяне на нашата природа и колкото повече ние коригираме себе си, толкова по-ясно усещаме Висшата Сила, разкриваме Висшия Свят – включваме се и влизаме в Него, като се извисяваме над своя материален живот.

Това се нарича „освобождаване от ангела на смъртта“, защото по този начин ние преодоляваме чувството на пълна зависимост от своето тяло! Повдигаме се над животинската си, биологична същност до степента на общата природа.

Аз не усещам болка, когато си режа ноктите или косата, тъй като моето тяло принадлежи към животинското ниво, а ноктите и косата – към растителното, т.е. са на по-ниска степен. И от височината на животното ниво, аз не чувствам загубата, протичаща в растителното. Аналогично, същото се случва, когато се издигна на по-висока степен от животинската – на степента на човека.

„Човек“ – това не сме ние – съвременните хора. „Човек“ (Адам) произлиза от думата „подобен“ (доме) на природата (Твореца, светлината). И когато стана такъв „човек“, то няма да усещам загуба от това, което се случва в този материален живот. Затова науката Кабала се нарича „лекарство против смъртта“.

Да се ​​надяваме, че ние ще достигнем това ниво и ще започнем да чувстваме този духовен живот, още днес. Всичко зависи, само, от нашите вътрешни усилия. Ще се постараем да свържем своите вътрешни точки и да оценим това особено състояние.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40042]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Въпрос: Аз разказах на своя тригодишен син, че всичко, което ни заобикаля, се намира вътре в човека. Той ме попита, дали то се намира вътре в моето тяло? И аз не знаех, какво да отговоря на това. Как да обясня на детето?

Отговор: Забранява ни се да говорим за такива неща с малките деца. За правилното възприемане на действителността може да се говори с децата на 9-годишна възраст, при това информацията трябва да им се дава на малки порции, защото тяхното вътрешно и външно възприемане на действителността се намират в противоречие едно с друго.

Това може да провокира у детето конфликт, тъй като мозъкът му още не е достатъчно развит, за да съдържа две части, които са противоположни и свързани заедно. За всички останали неща може да се говори и на по – ранна възраст.

Желателно е да се съветвате с нас по такива въпроси – ние събираме голямо количество материал за детското възпитание. С това се занимава много голям отдел, два пъти в седмицата аз провеждам беседи на тема възпитание, и в тях има отговори на такива въпроси.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39789]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Конгреси и събития - Няма коментари→

Кабалистите ни разказват за Твореца, за Неговото съвършенство, и затова в нас възниква въпросът: „Ако Той е велик, вечен и съвършен, как е възможно да ни е създал толкова нищожни?“

Защото ако някой е съвършен, как е възможно да сътвори нещо неизправно, в което да има нещо нередно или дори мисъл и възможност за дефект?

Излиза че, всъщност, ние не сме неизправни, а вечни и съвършени създания, съществуващи в безкрайната реалност. А тук се намира само нашето животинско копие. И всеки от нас трябва само да изяви своята истинска форма.

И когато се разкрие новата действителност, висшето измерение, всеки ще види себе си не тук, а в него, и ще се облече в своята душа, в новата действителност. Той като че ли ще се избави от сегашното одеяние, от егоистичната форма, която усещаме върху себе си, и ще премине в нова, висша, духовна форма.

Това ни се струва твърде мъгляво, фантастично и нереално. Ние все още не разбираме, доколко нашето възприемане на действителността е относително.

Известно ни е, че в природата съществуват две сили: положителна и отрицателна, сила на получаване и сила на отдаване. Именно съчетанието на тези две сили и създава цялата материя. Ние също се състоим от тези две сили, които се намират в различни форми на взаимно включване, като два вектора, намиращи се във всевозможни съчетания на състояния.

Ние възприемаме и чувстваме картината, която те ни представят, и виждаме пъстрия свят, пълен с предмети, тела и различни ситуации.

Точно като на телевизионен екран, в нашия свят ние виждаме съчетание на две сили, действащи на екрана. Но за разлика от телевизионния, този екран е разположен около нас, той е триизмерен, и ние живеем вътре в него.

Подобно на поток от лазерни лъчи, които се проектират във въздуха и създават изображение. Ние с вас също чувстваме себе си и всичко наоколо, защото се намираме вътре в триизмерния екран, а всички отрицателни и положителни вектори на силите създават формата на нашата действителност.

Затова, че ни заобикаля действителността, фактически ние чувстваме вътре в себе си, в главата, а извън нас тя не съществува, е казано още в книгата «Зоар» преди повече от 2000 години. Така че науката кабала ни открива правилното възприемане на действителността.

Тя казва, че затова ние тряябва да излезем от тази триизмерна картина и да я видим отвън, т.е. да придобием екран, който се намира между положителните и отрицателни вектори на силите (желанието за получаване и желанието за отдаване). И тогава ние ставаме режисьори на действителността, която, от този момент, ще се разкрие пред нас.

Ето защо „човек“ (адам) означава „подобен“ (едаме) на Твореца. Тъй като сега той започва да създава и строи отдолу нагоре новата действителност и я разкрива на своя екран.

Притежавайки двете сили: положителната и отрицателната, той събира реалността отдолу нагоре, строи светове, докато не дойде до съвършенния свят, наречен свят на Безкрайността. Посредством тази работа човек опознава Твореца, и в това се състои същността на науката кабала.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“ 04.01.2011

[38498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от Япония: Какви са причините за бедствията, които ни се случват? Съгласно прогнозите, нас ни очакват още трусове. Можем ли всички заедно да предотвратим тези събития тук и по целия свят?

Отговор: За да отговорим на този въпрос, трябва първо да разберем къде сме ние. Ние се намираме в „кръгъл” свят. Това ни обяснява науката кабала в раздела „Възприемане на реалността”.

Нека да не чакаме за болезнени потвърждения от този вид, проявяващи се в нашия свят. По пътя на болезненото усещане разкриваме, че всички ние сме взаимосвързани, че светът е глобален и интегрален и в него съществува „ефектът на пеперудата” и т.н. Нека да не учим уроците си от бедствията, които непрекъснато ще се случват, за да ни убедят в това. Нека вместо това, да учим науката кабала.

Докато нашият жизнен опит започне да работи, може да стане много късно. Още колко цунамита, земетресения и други бедствия трябва да се случат, за да поумнеем? Нека вместо това, се обърнем към науката и мъдростта. Написано е: „Мъдър е този, който учи”. Какво учи мъдрият човек?

Знаем от науката кабала, че цялата реалност се усеща вътре в нас, защото е вътре в нас. Моето възприятие се разделя на пет равнища. Три от тях са моите вътрешни усещания: корен, душа и тяло. Те се „обличат” в мен отвътре. Освен това, има външни детайли на възприемане, които аз възприемам отвън, извън мен: одеяние и дворец. Това е целият свят извън мен. Одеянието е всичко в сферата, до която моето тяло или усещания могат да достигнат, а дворците са отдалечени, непостижими неща или казано иначе, нещата неподвластни на мен.

Така е разделена реалността. Нейната вътрешна част се нарича Галгалта ве Енайм (ГЕ), а външната част се нарича АХАП. Това разделение е било предизвикано от духовното разбиване и поради тази причината ние едва, едва усещаме ГЕ вътре в себе си и нямаме никакво усещане, че АХАП е част от нас. Така ще разделяме нашата действителност до самия край на поправянето, когато ГЕ ще се обедини с АХАП в целите десет сфирот.

От тук ние трябва да направим следния извод: ние чувстваме всичко вътре в нашите келим. Това може да бъде цунами, Земята или Вселената с всичките и звезди и галактики. Всичко е вътре в моето егоистично желание. „Аз” е ГЕ, коренът, душата, тялото, а „извън мен” е АХАП, одеяние и дворец, двете външни категории на възприемане.

Различни промени се случват в моите вътрешни и външни келим. Гледайки на стихийните бедствия, е много трудно да се разбере защо тези болезнени събития се случват във външните келим, а не във вътрешните. Защо тези промени повлияват днес на определена част на моята душа, наречена „японци”? Защо катастрофата се случва имено на тях?

Моята душа също включва други части, които аз възприемам като свои приятели. В действителност те не съществуват сами по себе си, а в моите очи, като части от мен. Това ще бъде така докато не завърша своето възприятие, и тогава всички ще се обедини в едно цяло, в едно желание, споено и напълно насочено към отдаване. Това е поправената форма.

Ако не виждаме действителността от тази позиция, ние никога не ще можем правилно да възприемем какво се случва, включително войни, катастрофи, корупции или нещо друго. Ние никога няма да оправдаем Твореца или да разберем как всичко се движи по посока на поправянето.

Но ние няма да се справим без да имаме правилния възглед за нещата, без да имаме картина на „кръглия” свят, който е вътре в човека и зависи от неговото поправяне. Няма нищо извън мен. Аз съм всичко. Това е моята земя, моето земетресение, моята Япония, моята Либия, моят Израел, моята планета и моята Вселена. Всичко това отразява моите свойства, които все още са непоправени.

От урока на тема „Екологическият проблем и пътят за неговото разрешаване”, 13.03.2011

[37956]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Аз гледам на света егоистически: какво мога да получа от него? Как да напълня своите сетивни органи: зрение, слух, вкус, обоняние и осезание? В този свят има нежива, растителна, животинска форми на съществуване и хора.

Но ако аз започна да го възприемам не чрез петте си сетивни органа, а посредством петте други, наречени кетер, хохма, бина, Зеир Анпин и малхут, то ще видя реалност, намираща се зад картината на този свят, разкриваща се зад него.

Когато открия, че в тази реалност също се намират неживата, растителната, животинската форми на развитие и човекът, но всички те са свързани с взаимното, съвършено желание да отдават. И с това, че сега ние разкриваме цялата природа като интегрална и глобална, а съставящите я елементи като взаимнозависими, – ние вече започваме по малко да се издигаме към висшия свят.

Тогава, благодарение на това, че аз започвам да излизам от своето егоистично възприемане в друг свят, да виждам и чувствам формите на развитие на тази, друга реалност, аз се включвам в мрежа на добри взаимоотношения между всички. Това се и нарича „висш свят”.

А преминавайки от единия свят в другия, ние преминаваме „махсом” между усещанията на тези два свята, и, в крайна сметка, добавяме към усещането на нашия свят още повече вътрешна форма за възприемане на действителността, в която природата работи не за получаване, а за отдаване.

И ако в желанието да получиш наслаждение ние чувстваме само себе си, то в желанието да отдаваш, ние усещаме желанията на всички други. Защото ако аз се отнасям към всичко, което ме обкръжава, с цел да се наслаждавам от него, да го поглъщам в себе си или да го използвам за своите цели, – това е егоистично използване. Но когато аз го използвам за целите на отдаването, т.е. за да му отдавам и да разкрия в него напълването, то достигам до изменение на възприятието на реалността.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 28.12.2010

[36366]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Творецът играе с нас игра, скрива се, разкрива се и отново се скрива – за това, за да ни пробуди. Отначало ние просто усещаме това в материалното, когато чувстваме себе си ту добре, ту зле – докато не пораснем за сметка на всички тези промени.

В същото време нашето желание да се наслаждаваме расте и не само количествено, но и качествено, преминава през четири стъпала на развитие: неживо, растително, животинско и човешко, и накрая започва да осъзнава себе си, да разбира причините, поради които му е ту добре, ту зле и за какво идват всички тези изменения.

Ние вече се учим не само да различаваме добрите и лошите състояния, но също и истината и лъжата, причината и целта на появилите се изменения, Кой ги праща, и как да свържем всичко това заедно, тоест да го реализираме в съвършена форма. Така ние напредваме в нашето развитие.

Кабала ни помага да разберем всички тези състояния, през които ни превеждат – техните причини и цел, и тогава ние започваме да изграждаме картината за себе си. Не е Творецът който се изменя, скрива или разкрива, за да си поиграе с нас, а ние – в нас, в нашето желание да се насладим стават такива промени, против вечната неизменност на висшата светлина, Твореца, който се намира в абсолютен покой, и който казва: “Аз Своето АВАЯ не съм променял“.

А всички изменения стават в творението, в получаващото – то е, което преминава през различни вътрешни състояния, лоши и хубави, и затова на него му се струва, че сякаш Любимия му го изоставя, ту се разкрива, ту отново се скрива.

И тогава ние започваме всичко да виждаме в по-истинска светлина, разбирайки, че стоим срещу висшата сила – постоянната, вечната и съвършена, а всичките промени стават в нас и ние трябва да молим за милост, за да ги използваме правилно. Преди всичко, трябва да се научим да не зависим от тези изменения, а след това – да съумеем да ги използваме за отдаване, както го прави висшата сила.

И така ние достигаме до състояние, за което е казано: “Аз към моя Любим, а Любимият – към мен“, когато от скритието на Твореца преминаваме в благословение, в приближаване към Него и към съединяване. Всичко това зависи само от нас, от нашето възприемане на реалността.

Ние преставаме да зависим от случая, а започваме да виждаме причината и целта, порядъка на промените. Първо ние ще разберем, че всички тези изменения стават в нас, и че  всичко зависи от нашето поправяне. След това разбираме какво да правим с тези поправки – не само заради това, да почувстваме себе си добре, а за да стигнем до истината.

А тези състояния приключват когато творението стои срещу вечния съвършен, не изменящ се Творец и пробужда в себе си  все по-голяма чувствителност, така че да се приближава към тази вечна и съвършена форма на отдаване, в която се намира Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 03.03.2011

[36937]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата наша работа – това е да разкрием мястото на разбиването, то какво не ни достига, за да направим това?

Отговор: Ти просто не искаш да разкриеш това разбиване! Защо ти е да разкриваш своята завист и ненавист – по-просто и по-спокойно е да оставаш равнодушен.

Човекът чувства, че другарите, „ближните”, сякаш не съществуват. В кабала „ближен” – това е човек, който аз чувствам извън себе си. Аз знам, че всички трябва да бъдат в мен при правилно възприемане на действителността – а аз ги усещам външни за себе си, далечни и ненавистни. И аз се плаша, нима така ненавиждам частите на своята собствена душа?! Това е и усещането за силата на разбиването.

Аз знам, че това е лъжа и искам да поправя своето криво зрение!

Опитай да се постараеш, да видиш, че всичките ти другари са част от теб. Даже на целия свят вече се разкрива неговата затвореност и взаимозависимост. Но ние не достигаме до този извод от външната страна, от отсъствието на избор, както прави  целия свят, чрез удари, показващи връзката между хората. Ние достигаме чрез вътрешното – и така постепенно разкриваме, че всички се явяваме едно цяло и сме свързани в обща система.

И знаейки всичко това, аз гледам наоколо и виждам чужди за себе си хора! Аз не чувствам какво мислят те, какво искат! Още повече, те всичките са ми безразлични, и не е по силите ми да ги удържа всички в полезрението си, а още повече в усещанията си… Никой от тях!

Тоест, разбирам, че това е пълното разбиване – аз съм болен от страшна болест! Защото виждам, че съвършено съм загубил чувствителността, способността да усещам всички тези части, които трябва да са мои. Аз се разпадам на части като мъртво тяло. Защото смъртта – това е, когато от тялото изчезва жизнената сила, и то започва да се разлага на прах. Аз усещам себе си така, сякаш изведнъж от мен се отделя ръцете ми, краката. Това ме ужасява.

Всичко това мога да видя и да почувствам в сетивните си органи (келим), които се развиват в мен благодарение на изучаването на кабала, и които в бъдеще е съдено да станат моите свойства любов и отдаване. По-нататък…

Но любовта започва с това, че ние разкриваме в себе си ненавистта към другите и започваме да я ненавиждаме в себе си. И сега аз разкривам тази ненавист – своята неспособност да усещам другия, защото той ми е безразличен. И даже по-лошо, аз оценявам успеха си – по техните неуспехи. Колкото на тях им е по-зле – толкова на мен ми е по-добре. Какво извратено и лъжовно възприятие, каква слепота, че така мисля за другите.

Рабаш привежда пример, че човек изведнъж разкрива, че съседското дете, което така го е дразнило – всъщност е негов син.

Но да поправиш тази картина може, ако се стараеш да видиш как всички в групата заедно се стремят да поправят това изопачаване.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 13.02.2011

[35220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Философията, както и много от хората, смятат, че материалният свят се е родил от духовния.

И действително, кабала говори за същото – станало е разбиване на световете и общата душа, желанията загубили своите екрани, станали егоистични и се спускали все по-ниско, докато не паднали в „този свят”.

И вследствие от това, е нашето съществуване в него и всичките ни сетивни органи.

Излиза, че сме „дошли” тук от духовния свят – няма откъде другаде. Независимо какво е станало, но материалното се явява следствие от духовното. Въпросът е само в това, напълно ли се е отделил материалният свят от духовния или все пак има някаква косвена връзка с него?

Но, нито философията, нито естествените науки на този свят, намирайки се в едно егоистично желание, не са способни да изследват силата на отдаването. Затова, те нямат никакъв контакт с духовния свят и могат само да фантазират за него.

Появяват се „научни” изследвания за това, кое се смята за душа или за уж уловимата връзка с нея, които се основават на неправилни определения за духовното.

Или пък, това са философски разсъждения на хора, които нямат никакви инструменти за изследване и реална връзка с духовния, тоест с научния подход, и те просто предполагат нещо. А всеки може да измисли всичко, каквото си поиска – няма граници за човешката фантазия.

Например, има изследвания за промяната в теглото на тялото преди смъртта и след нея, а разликата между двете стойности определя теглото на душата. Така измерват душата… Или пък, регистрират електрическите импулси в мозъка в момента на смъртта и смятат това за проява на душата, излизаща от тялото.

А всевъзможните халюцинации, ставащи в мозъка в момента на клиничната смърт, чиято природа е сходна със сънищата, се смятат за усещания на духовния свят, в който човекът се „издига”, а след това „се връща” обратно при нас, идвайки в съзнание.

Всички тези измислици са предизвикани от липсата на правилно определение за духовното, и затова хората се заблуждават, че могат да се докоснат до него и да го изследват.

Но духовна се нарича реалността, която е над нашето егоистично желание, над нашата материя. И тук, вече възниква проблемът с възприемането на реалността, защото човекът се обърква – какво е материята? Според известното определение, материята е обективната реалност, дадена ни в усещанията. А какво усещам аз? Своето желание!

И човекът не разбира това – той си мисли, че материята са твърдите тела, течността, четирите основи: „огън, вода, въздух, земя”, или неживото, растителното, животинското, човекът. Но кабалистите казват, че материята е желание – ние изследваме желанието – при това, своето собствено!

И това е напълно непонятно за нас. Аз виждам пред себе си желязна тръба, която не мога да помръдна от мястото й, а ми казват, че тя е моя и се намира вътре в мен… В този момент, човекът изпада в пълно недоумение и е много трудно разговорът да продължи.

Тоест необходимо е да се преодолеят множество препятствия, докато не стигнем до такава гледна точка и определение за всички явления, откъдето ще можем да погледнем реалността съвместно, заедно с учените и философите. А засега, всеки се намира в своята ниша, което води до голяма бъркотия.

И главният проблем е в разликата между определенията, които формулират какво е духовното и какво – материалното. Най-често, под духовен живот се разбира култура и всяка човешка дейност. При такова разбиране – всеки танц също е нещо духовно.

Тези неправилни определения много объркват хората и не позволяват да се проведе сериозен разговор. Затова, преди всичко трябва да дадем на света правилни определения – какво са духовното и материалното, животът и смъртта, висшата реалност. По този начин, ще разрешим всички проблеми. Трябва трайно да вкараш в главата си правилните определения  и само чрез тях да наблюдаваш реалността – тогава навярно няма да сгрешиш.

От урока по статията „Кабала и философията“, 27.12.2010

[30952]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Що е то сила на отдаване?

Отговор: В нашия свят ние не знаем това. Цялото ми „Аз” е его или сила на получаване. Защото аз не чувствам какво е „да отдавам” и не знам кой е този „ближен”.

Аз единствено мога да почувствам, че той ми прави добро или зло, мога да проявя своята солидарност с него. Но извън себе си нищо не чувствам.

Тоест аз представлявам своеобразна черна кутия и живея само с онова, което влиза в нея, и с онова, което ѝ прави впечатление.

На мен не ми е известно какво се случва около мен, аз знам само какво впечатление ми прави онова, което ме обкръжава. Затова именно говорим, че цялото възприемане на реалността усещаме вътре в себе си.

Аз не мога да изляза от себе си и да почувствам какво се случва наоколо все едно моят орган на усещане се намира на километри разстояние от мен. На мен ми се струва, че виждам онова, което е на километър от мен, но това не е вярно. Всичко това го рисува моето въображение.

Свойството, помагащо ми да усетя онова, което се намира извън мен (съществува ли това?), се нарича свойство отдаване. Ние не го притежаваме дори в най-малка степен.

Но когато започнем да работим в група за взаимно отдаване и на принципа „възлюби ближния си като самия себе си”, започваме да получаваме някаква необходимост да се сдобием със свойството отдаване.

И едва след това аз, заедно с групата, започвам да чета, да речем, Книгата Зоар. С помощта на това ние предизвикваме върху себе си силата на отдаване.

Засега аз не знам какво е отдаването, но кабалистите са казали, че това е чудесна сила.

Доколкото тази Книга разказва за явления, протичащи извън теб, чети я заедно с групата. И, ако наистина искаш да постигнеш свойството отдаване и се намираш в съединение с другарите над своето его, то по време на четенето на Книгата Зоар ще дойде светлината, връщаща в Източника, силата, заключена в Тора. Тогава именно ти и ще започнеш да се сдобиваш със свойството отдаване срещу своето его.

Казано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото изправяне, защото светлината, заключена в нея, връща към Източника”.

А, получил свойството отдаване, ти ще започнеш да усещаш онова, което се намира извън теб, т.е. висшия свят. Изходът към висшия свят има нива, доколкото ти излизаш, и ти ще съумееш да достигнеш безкрайността.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 23.11.2010

[29400]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Мога да разбера как се отдава в материалния свят (като се помага доброволно на хората), но не разбирам как може да се отдава в духовното?

Отговор: А аз, напротив – не разбирам как можеш да отдаваш в материалния свят. В него извършваш всички свои действия, защото ти става добре, а това не се смята за отдаване.

В духовния свят отдаващ е този, който се издига над всички егоистични сметки, над своето его, над собствените си желания, и тогава придобива нова сила, която няма. И с нейна помощ, вече може да отдава без каквато и да е обратна връзка със своето желание.

Сега всички твои действия, свързани с отдаването, се основават на егоистични сметки: трябва да се запази света и екологията, необходимо е да се помогне на болните хора, защото те боли сърцето като гледаш техните страдания или защото, не дай си Боже, ако утре ти се разболееш, на теб също ще помогнат. Но това не се нарича отдаване, а обикновена егоистична пресметливост.

По природа сме създадени от такъв материал, на който, като на двигател, му трябва «гориво». Ако желаеш да отдам или да направя нещо – тогава ще трябва да ме снабдиш с „гориво“, иначе няма да мога да направя нито едно движение.

В нашия живот такива действия характеризират човека като даващ – като добър човек, с добро сърце. Но при духовната проверка, всички ние сме егоисти. Всичко, което правя в нашия свят със своето желание за наслаждаване – това са действия, насочени към себенапълване. И тогава чувствам света и себе си такъв, какъвто всички ние го чувстваме.

А в духовния свят откривам как мога да отдавам на другите, т.е. да започна да усещам желанията на другите като свои. Работя, за да напълня техните желания, и чувствам всичко, което се намира извън мен. Ако сега чувствам всичко, което влиза в мен, то в духовния свят чувствам всичко, което се намира извън мен, в чуждите желания. Но това е възможно само при създаването на свойството отдаване в мен, с помощта на висшата светлина!

Затова правилото „възлюби ближния като себе си“ е условие или формула за усещането на всичко, което се намира отвън, т.е. за духовното усещане.

Материалният свят и духовният свят са просто два вида възприемане на реалността: или поглъщане в себе си, или излизане навън за отдаване.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 30.11.2010

[28724]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→