Мнение (Д. Стиглиц, проф. по икономика в Колумбийския университет, лауреат на Нобелова награда): „Временно лекарство за кризата се явява икономията и приватизацията, но то се провали в Източна Азия, Латинска Америка, а днес в Европа (Ирландия, Латвия, Гърция).

Има алтернатива: стратегията за икономически растеж, поддържана от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Но финансовите пазари и икономистите са убедени, че режимът на икономия поражда сигурност и ще доведе до икономически растеж.

Но от сруга страна, икономията влияе негативно на икономическия растеж, предизвиква спад. Неуспешното завръщане към растеж на световната икономика ще бъде катастрофа за нея. За съжаление, светът продължава да се движи в тази посока.”

Реплика: Светът продължава да се движи в тази посока, защото изкуствената стимулация на ръста няма смисъл, както и икономията. Не бива „ръста да се стимулира” изкуствено – той изтощава ресурсите, екологията, увеличава разрива между бедните и богатите страни и между хората. Не трябва да се обещава работа на всички – тя ще бъде все по-малко. Безмислено е да се съпротивляваме на тенденцията – трябва да я разберем и така ще се появи трета посока:

Решението се състои в привеждането на обществото към нова система на вътрешна връзка:

1. Разумно потребление – разпределяне, обезпечаване на всеки с материално необходимото.

2. Задължително постоянно възпитание и образование за всеки с цел глобално виждане на света – като училище за деца, което непрекъснато обучава всеки, как да съществува в новия интегрален, глобално свързан свят.

3. Възпитаване на всеки във възможността да усети новото ниво на осъзнаване и усещане за света.

[48748]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48600]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Майкъл Люис, автор на бестселъра за Уол Стрийт „Покерът на Лъжците”, от статия за корупцията в Гърция): „Гърците не мислят един за друг, като за велик народ! Най-рядкото нещо в Гърция е комплиментът на един грък за друг в неговото отсъствие.

Всеки успех се явява повод за подозрения. Всеки е убеден, че всички мошеничестват за данъците, подкупват политиците, дават рушвети, изопачават стойността на своето недвижимо имущество.

И тази пълна липса на вяра един в друг, се разглежда като нормално състояние на нещата. Епидемията от лъжи, измами и кражби, прави продължаването на нормалния обществен живот невъзможен, а крахът на обществения живот способства за още повече лъжи, мошенничество и кражби.

Структурата на гръцката икономика е близка до социалистическата, но по своя дух, страната се явява противоположност на колектива. Всеки е сам за себе си. И нищо чудно, че макар инвеститорите да са влели в страната стотици милиарди долара, кредитният бум я е тласнал към обществено морален крах.”

Реплика: Може да помогне само възпитаването на хората в новите обществени отношения, по подобие на Природата/Творецът, тоест пълната глобална интегрална взаимовръзка. Това е продължителен процес, но в момента, в който го започнем, ще усетим във всички области на нашия живот подкрепа от всички сили на природата.

[46431]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как ще се случат промените в просветната система? С подаване от страна на властта или под напора отдолу?

Отговор: Лидерите се страхуват единствено за поста си и за нищо друго. Ако масите излязат на улицата и започнат да разклащат поста им – не само да подпалват коли, а да преминат към по-сериозни действия, тогава лидерите ще послушат съветите.

В крайна сметка ще им се наложи да стигнат до там. Въпросът е в това, ще успеем ли ние да им обясним за необходимите мерки. Тук трябва много да се постараем.

Така или иначе ние трябва да се доберем до лидерите, но от две страни: отдолу, чрез масите, които излизат на улицата, и направо отгоре. Защото ние говорим за глобални изменения на света, за изменения в образованието, за построяване на световна система на възпитание, по която всички ще се обучават, получавайки за това определено заплащане – жизнени средства.

Това учене ще бъде вместо работа, но в действителност то и ще стане работа, в духовен смисъл. Всеки човек според силите и възможностите си ще привлича светлината, която е и възнаграждението. Защото в света се крие цялото изобилие, каквото може само да има.

Колко души са необходими за обезпечаване на насъщните потребности за всички жители на Земята? Облекло, храна, строителство, услуги – всичко, което е необходимо в рамките на нормалното съществуване. Да допуснем, че половината жители ще работят, половината ще учат. И толкова.

Но това може да се постигне само чрез лидерите, а по-точно чрез общественото мнение, чрез мислещите хора: учени, политолози, социолози, всички тези, които са се издигнали над масите, но не твърде високо. Защото там, на самия връх, стоят ”разрушителите”, а ние говорим предимно за университетските кръгове.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44068]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Аз се обучавам в курса Пролет-2011, всичко върви добре, обаче, чувайки мнението на Рав Лайтман за това, че ако мъжът следва друг духовен път, то жената, колкото и да й се нрави кабала, то тя е длъжна да следва мъжа си, и се обърках.

Такава имено е и моята ситуация. Мъжът ми не е против моите занимания с кабала, той поддържа духовното ми развитие, обаче не проявява особен интерес към кабала, неговия път е тасаввуф (софизъм).

Неговият път също ми е близък, аз намирам много общи неща между кабала и софизма, моят избор на кабала беше продиктуван от забележителната системност и изобилие от материали на руски език онлайн, а също така и моите относителни знания на иврит и Тора…

В Истанбул няма група, това затруднява за мен въпроса с обкръжението, въпроса за възпитанието на децата, защото е важна общността, обкръжението и силната среда, която мъжът ми, в отличие с мен, може да предложи …

Това действително е важен въпрос за мен, понеже много ми харесва кабала, всеки ден слушам Рав Лайтман, гледам kab.tv, чета книги, общувам с единомишленици.

И на мен, като жена, ми се иска на първо място да науча децата си на правилно виждане са света и да им открия пътя към Твореца, и разбира се да подкрепя съпруга си в неговото духовно напредване, въпреки че той е избрал друг път…

Означава ли това, че аз трябва да оставя заниманията си с кабала и изцяло да се концентрирам на пътя на мъжа си или аз ще мога да продължа да гледам уроците, да чета книги и да се опитвам, според възможностите си, да живея с това знание, да го привнеса в съвместните действия със семейството си и т.н. ? Това няма ли да е един вид лицемерие? Предварително благодаря!

Отговор: В духовното никой няма право да те принуждава да се занимаваш против волята си ”Няма насилие в духовното”. Никой никога не е принуждавал жените у нас да се занимават с кабала, жената не е длъжна да следва мъжа, както и мъжът – жената, всеки е свободен да избира с какво да се занимава…

[42243]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Международен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Как може човек да разбере, че е готов да бъде учител, и има ли подготвителни курсове за това?

Отговор: Преди всичко, човек трябва да има склонност към преподаване, т.е. не да поучава (всеки човек може да прави това по егоистичен начин), а да обяснява, да наблюдава как работи ученика и дали зачита мнението на учителя. Преподавателят също трябва да притежава способността да се учи от учениците, да приспособява и обяснява съгласно измененията.

Аз не мисля, че всеки е способен да направи това, но съществуват много сфери във възпитанието. Някои хора не обичат да говорят и обясняват, но изведнъж се разкриват като добри практически лидери. Те играят с децата, организират групи и ги водят на екскурзии.

Нашето възпитание е различно с това, че ние, на първо място, искаме да учим децата за живота. Ние им показваме музеи, заводи, болници, разбира се в зависимост от възрастта. Те се запознават с работата по летищата, железопътните гари и банките. Ние правим предварително договори с ръководителите на предприятията, и когато децата пристигнат им се обяснява производственият процес.

Ние отрано им казваме къде отиваме. Върнат ли се, децата сядат заедно в кръг и обсъждат какво са разбрали, как действат определени механизми и тяхната цел и т.н. Ние искаме те да знаят всичко за живота: как работят ресторантите, болниците, фабриките и зоопарковете. През цялото време на екскурзията те си водят записки, а след това съставят разказ и го обсъждат заедно със своите възпитатели. Това разширява техния мироглед.

Правим много неща в рамките на взаимната договореност. Когато някой се скара с някого, възникне спор или има неразбирателство, то това се обсъжда между всички. Понякога дори устройваме съд: избираме от децата съдия, адвокат, съдебни заседатели, свидетели и зрители. Следващият път ролите се разменят.

Така всяко дете се научава да вижда себе си отстрани: как то изглежда от гледна точка на съдията, обвинителя, зрителите и т.н. Детето започва да се развива и вижда един по-широк от своето виждане свят.

Съществуват други примери, но главния елемент е беседата в кръг. Не съществува клас, който седи и гледа напред – всички са равни в кръга, включително и учителя.

Възпитателят принизява себе си до общото ниво и се намира между децата, не е отделен. Той ги насочва по много незабележим начин, който те не усещат. Ние ги учим те да бъдат отговорни: съдията, защитника, обвинителя. Децата имат огромна способност да попиват и ние трябва използваме това.

Всеки човек, който може да преподава или ръководи група, да подготвя материали или да разработва методи, може да стане учител. Ние се нуждаем от различни специалисти да работят с децата – и момчетата и момичетата. Обикновено те учат отделно, но понякога ги обединяваме.

От 6-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[41084]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Същността на световната криза се състои в това, че човечеството е „заседнало”, „затънало” в природата и не знае как да продължи да съществува. Природата обърна към нас суровата си страна, застрашени сме от кризи в различни области и нямаме отговор на това предизвикателство.

От една страна сме се развивали в своята природа и сме стигнали до напълно закономерен край. Ако имахме възможност да върнем времето назад с няколко века, отново щяхме да тръгнем по същия път.

Защото нашата същност е такава – растящо егоистично желание с всички негови производни. Научно техническият прогрес, промишлеността, културата, възпитанието, човешкото общество – всички те са естествени следствия от егоизма и нищо не може да се направи с тях.

До този момент сме се развивали според указанията на нашата природа. Как да й повлияем и поправим сега, за да можем да променим посоката? Случвало ли се е в историята нещо подобно? Никога. В най-добрия случай можем да разгледаме резултатите от своето развитие – добри или лоши в зависимост от гледната точка на наблюдателя. А през това време влакът пътува все по-надалеч и възможно ли е наистина да нямаме друг изход?

Научните изследвания на явленията, съпровождащи кризата, са полезно нещо – но какво от това? Ние гледаме през прозореца на влака прелитащия пейзаж: в началото той блести с различни цветове, небето е ясно, зелените простори за залети от слънчева светлина. Но после цветовете започват да избледняват, зеленината все по-често бива заменена от пясък, сметища, мръсотия, отточни канали, слънцето се скрива зад дим и смог… Можем ли да направим нещо или влакът ще пропътува този път докрая? Или ще пуснем завесата на прозореца – и да става каквото ще?

Тук има много въпросителни, но науката кабала изобщо не обсъжда този маршрут и къде ще ни отведе той. Тя се занимава с корена на проблема – ние пътуваме във влака на своя егоизъм, който постоянно расте.

Само по себе си развитието е нещо необходимо, но ще го насочим ли в друга посока? Нека да се откажем от егоистичния път, по който не можем да намерим съгласие за нищо и причиняваме на себе си и на природата толкова вреди. Тъй като всеки мисли само за себе си, неизбежно разрушаваме живота си и заобикалящата ни среда.

Какво ще стане, ако вместо това се обединим чрез любовта? Бихме ли се отнасяли тогава по друг начин към природата, към обкръжението? Бихме ли изцеждали богатствата на земята? Щяхме ли да използваме без мярка течните горива? Бихме ли изхвърляли храна, когато милиарди хора гладуват? Щяхме ли да раждаме по едно дете тук и по десет – там? Бихме ли успели да постигнем някакво равновесие?

А може би нямаше да ни се наложи да търсим баланса помежду ни? Може би самото отношение на човека към човека и към света като цяло би поправило този свят? И тогава може би щеше да се промени самият влак – вече по друг начин щеше да пътува напред? Поправяйки своето отношение, ние бихме обезпечили изобилието на природните ресурси, реколтата, за да има за всички в изобилие?

Във вестника „Народ” Баал а-Сулам пише: „Нашето земно кълбо е достатъчно богато, за да ни изхрани всички. Така че защо ни е тази трагична война за оцеляване, която усложнява нашия живот от поколение на поколение?”

Само ако можехме да постигнем единство, взаимно участие, любов – всеки щеше да има достатъчно от всичко. Защото тогава висшата светлина щеше да напълва нашите потребности. Самата природа щеще да се промени отвътре.

От урока на тема „Проблемите на света. Пренаселването“, 18.05.2011

[43407]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Помощ в работата, която трябва да молим от Твореца“: Има човек, който се бои от Твореца, заради живота на синовете си, или се страхува  за своето телесно или материално благополучие.

И затова страхът не го оставя , но не е насочен към висшия корен, защото в корена му лежи собственото благо, от което и се ражда страхът.

А има човек, който се бои от Твореца заради наказанията в този свят и в ада. И  двата страха не се считат за истински страхове пред Твореца.

Истинският страх – това е трепетът пред своя Господар, пред Неговото величие и силата, управляваща всички светове.

И в това е огромната разлика, между масите и избраните личности, стремящи се към истината. И затова желаят да стигнат до това, всички техни действия да са заради Твореца.

И не чакат за това никаква награда, а служат на Царя, тоест изпълняват Тора и заповедите заради величието на Твореца, а не заради собственото си благо.

За нас  е много трудно да свикнем с езика на кабалистите, който автоматично сме готови да преведем с обикновените за нашия свят, религиозни термини. Но кабалистите са използвали този език в продължение на много поколения, за да може с негова помощ да се отделят и защитят от хората, които не заслужава да се приближават към духовната работа. Защото само единици получават пробуждане свише и чувстват в себе си потребността да разкрият причината за своя живот, неговия корен, целта на своето съществуване.

Те усещат, че в природата съществува вътрешна сила, която е създала нея и нас, и дава на някои от нас желанието да я разкрие, да се приближи до нея и да я разбере. И кабалистите пишат само за тези хора !  А за всички останали искат да направят тези текстове скрити, така, че да е невъзможно да ги разберат.

Но как е възможно нещо да се скрие, ако тези книги се предават от поколение на поколение и носят разкритие? Ето затова, кабалистите обличат методиката на постигането на Твореца – тоест науката кабала, разкриването на Твореца от творението, в такива думи, които всеки човек ще прочете и ще помисли, че ги е разбрал!

И в зависимост от желанията на човека, той ще разшифрова за себе си тези записи. Един ще види в тях религиозни предписания, друг – морал, трети – исторически документи, четвърти ще ги отнесе към философията, възпитанието, законите на живота на човека и обществото, отношението на човека към Бог и към другите хора.

Всичките книги на кабалистите: Тора, Танах и всички свети книги, които говорят изключително за това, как да се разкрие висшата сила на природата – всеки ще трактува така, както на него му се иска, създавайки около това множество разкази. И само тези хора, които получават пробуждането да разкрият Твореца, ще използват тези записи по тяхното правилно предназначение – тоест за разкриването на висшата сила, на вътрешната природа. И тогава, те ще намерят вътре в тези текстове указанията, как да напредват.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос от Москва: Какво означава да желаеш да се обединиш? Какво представлява само по себе си усещането за единство?

Отговор: Видимо, тези въпроси възникват в московската група във връзка с предстоящия конгрес в Москва: ”Какво означава да се обединиш?” За какво? За какво провеждаме този конгрес? Въпросът е правилен.

За какво да се обединяваме? В действителност, това е невъзможно да се обясни. Ако в човека е заложено решимо (информационен ген), останало в него от единството в което той е пребивавал някога в общото желание, в което е разкривал Твореца и е загубил това усещане, а сега това решимо се пробужда отново, – то той желае да се върне в това състояние:”Аз желая!”.

Да речем някои хора обичат да ядат жаби. Какво да се прави… Аз нямам такова желание, а за тях това е райско наслаждение. Точно така възниква желанието към духовното, то се пробужда – и това е всичко. Какво ще направиш?… В един възниква желание към жабите, а у другия към духовното. То се пробужда отвътре и не зависи от нас.

Защо при някои възниква желанието да ядат жаби? – Защото той веднъж е опитал, усетил е приятния вкус, привикнал е към него, получил е съответствуващо възпитание – и желае това.

А друг някога е пребивавал в духовното, в него е останало решимо – и сега то се пробужда.

За това на хората, които нямат решимо от пребиваване в духовното е невъзможно да  се обясни, какво е това усещане за единство. Но може да им се покаже, че си струва да се обединят един с друг, с това ние ще излезем от общата кризата, и затова и на тях ще им е от полза да се присъединят към онези, които възнамеряват да поправят сегашното състояние на света. Защото и те ще спечелят от това.

Това трябва да казваме на хората. Тъй като те не разбират, какво означава духовно, Творец, сливане, единство, постигане на съвършеното, на вечността, хармония с природата, висшите сфери… Това не им говори нищо: «Остави ме намира!» Дай ми нещо сега в този живот – спокойствие, безопасност, здраве … И повече нищо не ми трябва!». Всеки говори изхождайки от своето желание.

Но трябва да се покаже на такъв човек, че не може да напълни желание си, ако не тръгне заедно с всички към всеобщо обединение, тъкмо това изисква от нас глобалната, интегрална природа. Ние имаме на какво да се опрем, как да му обясним.

Затова му казваш, че светът иска обединение, природата иска единство. Ти говориш с човека на неговото ниво, а не му разказваш за духовното и Твореца. Безизходицата ще го подтикне да се присъедени. Но към всички трябва да подхождаме съгласно тяхното желание.

От урока по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Как си представяте посоката за разпространяване на науката кабала без споменаване на думата „кабала”? В Русия вече имаше неуспешен опит с вестник „Новият свят”.

Отговор: Действително този опит не успя и за това има няколко причини. Първо, това бе направено преждевременно – кризата още не се забелязваше, т.е. нямаше с какво да се обърнем към читателите, а и сега мнозина се опитват да я прикрият. Хората могат много дълго да си затварят очите – до последната секунда.

Нямаме избор. Преди всичко трябва да накараме хората да разберат сегашната ситуация. И това може да бъде обяснено без да се използват каквито и да е кабалистични източници. Защото цялата история на човечеството, възможността за свободен избор, процесите на разбиване и поправяне, могат да се опишат най-общо – без споменаването на кабала.

Длъжни сме да направим това, за да дадем на човека рационално, логично, просто обяснение за случващото се в света – за да види общата картина и това да не предизвика в него отблъскване и предубедено отношение.

Защото в крайна сметка кризата, обхващаща целия свят, е много по-силна и сериозна от онова, което ни се представя като съобщения от средствата за масова информация. Те просто искат да я скрият от нас. Кое правителство иска събития, каквито се случват в Либия и в други държави? Точно затова се стараят да скрият ставащото – защото няма решение.

Така че след като човек разбере, види, съгласи се, почувства онова, което всъщност се случва всеки ден, може да му се разкрие и нещо повече.

Но преди всичко трябва да проведем глобално, широко разпространение, включващо и нашето сътрудничество с ЮНЕСКО по въпросите, свързани с предложената от нас система за възпитание, и обяснението за причините за природните катаклизми, кризата в семейството, наркотиците и т.н.

А след това ще стигнем до науката кабала – когато стане въпрос за решението: с какво да напълним нашето его или да дадем отговор срещу него. Тогава ще се наложи да разкрием, какво има предвид науката кабала. Но не в началото. Постепенно хората трябва да осъзнаят в какво състояние се намират и да разберат, че освен войната, има и друго решение. Защо може да започне война?

Работата е в това, че в Древния Вавилон сме разрушили връзката помежду си, разпилявайки се по целия свят. А сега нашата връзка е станала глобална. Но вече няма къде да избягаме – можем да я разкъсаме само, разпалвайки война…

От 7-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41474]

Filed under: Въпрос-отговор, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→