Проблемът на съвременната система за образование не е в това, че тя по-добре или по-лошо подготвя специалисти и дори не в това, че не възпитава децата.

Проблемът е по-голям: днес децата се раждат с изискване за духовно развитие, а поради това те изначално не искат да получават това, което им дават и остават с вътрешна празнота.

Те не знаят какво да правят със себе си, презират околните, тъй като възрастните не са способни да ги обезпечат с необходимото им. И самите те не знаят какво искат, но опустошеността остава.

Затова те се лутат, опитвайки се с нещо да се напълнят. Това не е тяхна вина: опустошенността в тях е толкова голяма, че те нищо не могат да направят с нея освен да я запушат.

Тук не помага елитното училище – необходимо е да се разбере същността на празнотата и да и се даде напълване.

Занимавайки се с децата, нашите ученици, ние виждаме с каква бързина и лекота те възприемат материала и започват да го използват в живота.

Тяхното мнение се концентрира и се задълбочава, те виждат, че нещата, на които ги обучават, са истински и справедливи. Приемайки тази информация, те се напълват с духовни понятия.

И формата на тези занятия е нова: неголеми групи, в които децата заедно с инструктора се занимават с обсъждане и изясняване на жизнените ситуации, с които се сблъскват и с взаимоотношенията помежду си. Те са и съдии, и защитници в процеса на разбирането на природата на човека и обществото. 

При такава организация на учението инструкторът не се издига над тях, а помага да изучават живота. Аз се надявам, че такова възпитание ще получат всички деца.

От 5-ия урок на конгреса, 20.11.2010  

[26998]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние искаме да направим нашия живот по-добър и удобен. Правилна тенденция. Въпросът е само в това, присъединяваме ли  към него правилното намерение? Поправяме ли „човека” в себе си с помощта на светлината, връщаща към източника?

На неживо, растително и животинско ниво можем да правим каквото ни се иска – при условие, че държим курса на поправяне на света, на поправяне на себе си. Но ако не, тогава – каквото и да правим, това ще предизвика беди, войни и нещастия.

Човечеството винаги се е развивало от безизходност, в бягство от страданията. Всяко поколение се стреми напред защото „валякът на развитието” го настига и ще го „размаже по пътя”. Човек е принуден да бяга напред. Той горе-долу успява, не знае защо, но през цялото време участва в гонитба.

Така се случва на трите първи нива на развитие и виждаме, че ние повече няма защо и за какво да вървим напред. Технически, възможностите са още повече, но за какво са ми? Нанотехнологиите са в моя услуга, но за какво?

За какво ми е даден целия този интернет? Какво  реално ми дава? Той само ми показва, че аз съм опустошен и се занимавам с глупости. 99% „приличен” трафик- това са бедите, от които светът иска да се избави, сплетни и евтинийки. А какво хубаво добавя към това и науката?

Ако погледна на всичко това от гледна точка на развитието, аз ще видя отлично средство, което стремително ми разкрива моята вътрешна пустота.

Трябва само да разберем, че нашият проблем не носи технически характер. Технологичното развитие не се е изчерпало, но ние почти опряхме в бариерата – във въпроса: „Защо?” На човек не му е нужно това, това е всичко.

Ние не сме разглеждали тези неща във времето на хипитата, макар че още тогава човек си е задавал въпросите: за какво ми е този прогрес? Каква е ползата от него? Той ме смазва, зачерква, прави от мен машина. Този механичен живот нищо не ми дава. Да се родя, да порасна, да работя, да умра – това е формулата.

Гледайки на живота в такъв ракурс, човекът губи всяко желание за каквото и да е и живее по неволя. И ако в него не се развие човешката степен, технологичното развитие също ще отиде към края си.

Даже ако с културата и възпитанието всичко е наред, на нас все още ни трябват по-дълбоки резултати, на нас ни трябва същност, човешко зърно. В нас се пробуждат решимот и отварят неутолени желания, пустота, която не се напълва от всички притурки на интернета и от цялата техника в света.

Защо решението на този проблем ни се отдава толкова трудно? Защото техническите успехи създават илюзия, че ние ще съумеем да модернизираме с такава лекота и „човека” в себе си – за да стане той по-добър, по-щастлив. Но това не е вярно, тук няма да минем без висшето, без духовните сили. А всички „земни” средства за поправяне на човека, разбира се, претърпяват провал.

И така, докато човечеството не види това и не измени ситуацията.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30525]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Днес, човечеството е развило цяла индустрия за развлечения, за да забравим за празнотата в живота: всевъзможни световни шампионати, съревнования от всякакъв вид. И всичко това, за да объркат човека и да напълнят с нещо живота му.

Защото егоизмът е пораснал и изисква напълване. Една от задачите на правителството е, да обърка главата на народа, за да го успокои и занимава с нещо – само да не задава въпроси.

Какво ли можеш да му отговориш, ако започне да пита за смисъла на живота?  Правителството няма какво да отговори на това, но то не иска, гражданите да излязат на улиците, за да търсят на смисъла на живота, загубили вяра и в този живот, и в правителството.

Затова, то поддържа популярните „звезди“, масовата култура, СМИ, снабдяващи ни с всякаква незначителна информация само, за да ни объркат и да ни свалят малко от нивото, до което вече сме се развили… Защото, ако позволиш сега на човека да действа, според неговото собствено, а не според замъгленото желание, той ще започне да задава много сериозни въпроси.

Той ще види, че няма нито система на възпитание за подрастващото поколение, нито култура, нито напълване, нито здраво общество – нищо! Ще открие, че живее в общество, където цари пълна разпуснатост. И тогава ще попита: това ли е правителството, това ли е светът, така ли трябва да се живее?!

И ще започнат революции и безредици. Затова, главната задача на правителството е да обърка главата на народа – няма значение къде, във всяка страна: в Европа, в Америка, в арабските страни.

Затова, когато желанието на човека нарасне повече от онова, което може да получи от живота в този свят, тогава се пробужда науката кабала, и му разкрива истинската цел.

Но в този момент възниква проблемът, как да стигне това знание до него, тъй като не е възможно да се обърнеш нито към СМИ, нито към популярните звезди, нито към учените, нито към системата на образованието, нито към правителството. И те самите не разбират защо, но всички ще бъдат против! Разкрива се пълната противоположност между науката кабала и всеки начин на живот, изобретен от нас в този свят.

Няма да бъде възможно да разчитаме на никакъв канал – можем само пряко да се обръщаме към народа, за да научи, че в кабала има отговори на неговите вътрешни въпроси. Всички останали искат да го объркат с тези въпроси и да ги заглушат по всякакъв начин, но той неизбежно ще страда, ако не намери отговора им.

Затова се обръщаме направо към всеки човек. Тук няма да можем да намерим никакви други съюзници – ще видите как никой от тях не е в нашата посока.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 19.12.2010

[30213]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал аСулам пише в статията “Свобода на волята“, че личните наклонности са истинска и неприкосновена собственост на всеки индивид, която е забранено да се променя или повреди …

Тъй като този, който разрушава каквато и да е склонност на индивида, способства за изчезването на това неповторимо и възвишено знание от света, което трябва да се прояви в бъдеще в края на веригата. Защото тази склонност никога повече няма да се появи в света в никакво друго тяло, освен в това, в което е била.

Именно върху тези принципи трябва да се гради цялата система на възпитание и да се отнасяме към децата, като към възрастни. А не да се опитваме да правим от тях това, което ни се иска, като че ли са тесто, от което може да се моделира всякаква форма според собственото си желание.

На човека трябва да се предостави такова влияние, че да може свободно да развива своите индивидуални свойства. Затова, във възпитанието е недопустимо каквото и да е потискане.

Кабалистите пишат за това, и ние трябва да разберем причината. Защитата на свободата на личността е задължителен закон, защото като резултат, ние не засягаме нито един от нас чрез някакво въздействие и поправяне. Ние поправяме само връзката между нас!

Всички ние, трябва да се свържем чрез правилни връзки един с друг: аз, ти, той. И тогава, в тези връзки ще открием светлината, като при резисторите в електрическа верига, като в „спиралата на лампа“. Именно самите връзки, разкриващи се между нас,  ще се нарекат духовен свят или Творец, а  не всеки от нас.

А това, което лично ми принадлежи – не се отнася към духовното. Духовни са само нашите връзки. Затова, индивидуалните свойства на всеки трябва да се запазят.

Ако аз разваля някое качество в себе си или в някой друг, то вече и връзката между нас не може да бъде абсолютно правилна. Тъй като тази връзка предполага „мост“, точно от неговата природа към моята природа.

Затова, законът за защита на свободата на личността не е изискване на красивата „демокрация“, а необходимо условие за постигане на поправянето.

От това става ясно, колко е порочна  наша образователна система, предполагаща непрекъснат натиск върху децата и създаваща щамповани личности по приетия стандарт. Необходимо е, отношението към възпитанието коренно да се промени..

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.12.2010

[29377]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Проблемът не е в това, че пречупваме характера на човека и разваляме нещо в този свят. Но по този начин откъсваме от общото поправяне някакви части, без които общата система вече няма да е съвършена.

В духовното всичко трябва да бъде съвършено! И ако не достига дори една миниатюрна клетка в цялата огромна система – цялата система не е съвършена! Тя предполага тотално взаимно включване на всеки и във всичко. Всеки се включва във всички и съдържа всички в себе си.

Получава се, че ако дори един не е поправен – то няма нито една поправена душа! Ако една от душите е повредена, този порок се усеща във всички останали души и общо в цялата система.

И всеки порок  е комулативен, защото, оставайки в една душа, той се размножава и се разпространява на всички останали души, и влияе на всяка душа, многократно умножавайки се от тяхното включване една в друга.

Затова кабалистите, защитавайки свободата на личността, търсят не красиви човешки отношения, а се опират на устройството на творението, виждайки го от началото до края. Затова говорят, че не трябва да правим това , което ни се иска в момента, а трябва да изхождаме само от истинската форма – окончателното изправеното състояние /Гмар тикун/.

Трябва да дадем възможност на всеки да се развива в посока към изграждане на връзки с останалите. А не да развиваме единствено него, получавайки различни егоистични успехи и отличия – с каквото е заето средното училище, не възпитаващо човека, а само даващо му „професионално образование”.

Вместо това, училището е длъжно да се занимава именно с възпитанието на човека в обществото! Благодарение на това, всичките му природни склонности ще се развият в него правилно, защото те се намират в човека заради връзките му с другите: всичките му гени, хормони, вродени свойства. Всичко това е насочено в посока към обществото и съединението.

Иначе те биха били за нас незабележими. Ние ги виждаме само поради това, че сме преминали през разбиване. Тоест личните свойства на всеки са следствие от разбиването на общата душа и могат да бъдат поправени само с помощта на съединението.

И, наистина, човек няма с какво повече да се заеме в този свят освен със съединяването с останалите. По този начин той ще съумее да развие в себе си всичките си индивидуални свойства и природни наклонности в най-оптималния им вид. Това гарантира разцвет и на разума, и на чувствата в най- сбалансиран вид.

А освен това, чрез съединението с другите, той влага в тях всевъзможни допълнителни свойства, впечатления, усещания – всичко, което му е нужно. Той ще се храни от всички, от цялата тази система – и дотолкова правилно, че да се развива хармонично, в идеална форма.

От урока по статията „Свободата на волята“, 10.12.2010

[29370]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Ако днес светът се погрижи за възпитанието на подрастващото поколение, то след 15 – 20 години бихме живели сред други хора, в друго човечество.

Тогава нямаше да ни се налага да мислим какво ще правим с порасналите. От 3 – 4 годишна възраст щяхме да обучаваме детето на напълно ново възприятие, насочено към отдаването

До разрушаването на Храма, целият народ на Исраел е бил възпитаван по този начин, живял е с това. Казано е, че от Дан на север до Беер – Шева на юг, тоест в цялата страна, не е имало малко дете, което да не знае какво е „заради получаване” и какво „заради отдаване”. Тогава е действала методиката, получена още от Авраам при излизането от Вавилон.

С времето, на нас също ще ни се наложи да направим това, но и днес, вече има такава възможност. В крайна сметка, ние ще научим децата как да живеят едно с друго, как да формират  връзката помежду си, как да дружат, да си взаимодействат и обичат.

При сегашните условия, това е много трудно, защото децата се намират в съвременната система на обучение с всички нейни проблеми. И все пак, ние се стараем да им обясним, че любовта към ближния, като към себе си, се явява универсален закон на природата.

От него не можеш да избягаш. Колкото и да се съпротивляваш, колкото и да противодействаш, като резултат само ще си навредиш. Историята ни дава примери с паднали империи и народи победители, оказали се в беда след своите победи.

На заблудения егоизъм му се струва, че успешното съперничество ще му донесе изгода, плячка, власт: „Вижте какъв съм герой!” Но ако погледне дори в близка в перспектива, ще разбере, че това не работи. Ние сме взаимно свързани по природа и взаимността ни е необходима.

И затова добавяме към съвременното профилирано обучение принципа за любовта към ближния, като към себе си. Затова използваме различни форми на преподаване: игри, песни, беседи, обсъждания, дискусии – всичко, което ще отведе детето до новото възприемане на реалността.

Намираме се в самото начало на пътя. Надяваме се, че тази година ще ни се отдаде възможност да организираме международна просветителска мрежа, която да обхване всички наши групи по света.

Ще пускаме филми, книги, разяснителни брошури. Ще работим с психолози и други специалисти и за няколко години ще видим каква полза ще донесе това на нашите деца.

Днес е просто необходимо да се разработи и разшири здравото възпитание, за да не растат децата според вълчите закони и да не станат човеконенавистници, както е сега.

Израствайки, нашите деца ще успяват на всички поприща – и в естествознанието, и в професионалната подготовка, и в поведението, и в отношението към обществото и света. Защото вътрешно ще съответстват на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26040]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо всеки път, когато мисля за обединението между нас, някаква сила ме отблъсква извън това?

Отговор: Това е „помощ против теб”.Има две сили, водещи човек към целта. Едната действа по посока на обединение, а другата е против него. Намирайки се между тях, човек има свобода на волята да избере правилното обкръжение и с негова помощ (влияние) да избере пътя към целта, вместо противоположния път.

Съответствено, двете сили му помагат от двете страни. Една сила го притегля в групата, а другата го отблъсква от нея (обкръжението), така че той непрекъснато се намира в баланс между тези две сили.

Той си мисли, че е бил отблъснат от обединението, но това не е така. Той получава силата да преодолее в точно съответствие с възможността да бъде подсилен в обкръжението, което е получил по-рано.

Човек никога не е воден към неуспех от Висшето, както е казано: „Човек е само издигнат в постигането на свойството на отдаване и никога не е спиран”. Даже ако пред човека има пречка сега, преди това е сигурно, че той ще може да я преодолее със своята свобода на избора.

Това е подобно на възпитанието на децата. Ние продължително и целенасочено им даваме упражнения, които са по-трудни, така че те да станат по-умни и по-силни.

От урока по книгата Зоар, 02.11.2010

[25689]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес всички говорят за алтернативите, свързани с енергията и храната, търсят друга планета, на която може да съществува живот, друго възпитание и пр. Защото ежедневно се убеждаваме, че нашият егоистичен подход към света и обществото се е изчерпал и е показал своята пълна несъстоятелност и гибел.

Въпреки индивидуалния егоизъм и потребителското общество, ние откриваме, че светът е глобален и взаимосвързан, а ние не сме приспособени към него и не знаем как да продължим по-нататък.

Светът разкрива своята всеобща зависимост и ни принуждава да бъдем свързани с взаимност и добро, и затова постепенно, все повече осъзнаваме присъщия ни егоизъм като наш враг.

Но всички търсения, свързани с това как да излезем от егоизма, ни водят до методи за неговото намаляване, а това означава – до връщане на предишни нива на развитие. Всички методи предполагат потискане или намаляване на егоизма.

Но егоизмът на човека постоянно расте и неговото потискане е противоположно на природата – затова няма да можем да го намалим. Такъв подход е анти природен и е непонятно, как «алтернативниците» са го приели въобще.

И тук се появява истински алтернативната за целия наш егоистичен свят наука кабала. Именно с разкриването на егоизма като причина за цялото зло в света, кабала се разкрива и се предлага като метод за поправяне на егоизма и изграждане на нов свят.

Кабала действително е алтернатива, защото вместо егоистичен свят, предлага алтруистичен свят.

Тъй като в разкриващия се нов интегрален и глобален свят, ние по неволя сме задължени да спазваме както законите за връзка между хората, така и за равновесието на човека с природата. Ние сме длъжни да станем изцяло свързани помежду си  в системата „възлюби ближния като себе си”!

Кабала изучава цялостната система на мирозданието и обяснява, че поправяйки се, ние ще излекуваме не само себе си, но и цялата природа – нежива, растителна и животинска. Ще избавим всички от проблемите и болестите, защото всички страдания и болести са усещане за липсата на равновесие между нас и цялата природа.

Тъй като нашата природа е абсолютния егоизъм, то нямаме нито свободата да вземем решение, нито какво поведение да имаме и във всичко се подчиняваме на управлението на природата.

И само в едно човек може да стане свободен – да се издигне над егоистичното, зависимо управление. А това е възможно като създаде обкръжение. Защото в нашия егоизъм, мнението на обкръжението, за нас е по–важно от личното мнение.

Затова, кабала ни предлага да създадем общество, в което ще задължаваме всеки  „да играе на отдаване и любов“. Ние разбираме, че това е игра, но по този начин  задължаваме всеки да показва себе си такъв и навън.

Тези усилия ще призоват скритата сила на природата, която всъщност държи всички нейни части в равновесие, като живителна сила на организма. И тази сила ще промени в нас егоистичните намерения на отдаване и любов.

Така човек постига пълна връзка с всички части на природата: със себе си, с обществото, с цялата природа и нейната висша сила. Към това състояние, природата на подтиква чрез принуда, а ние можем да го постигнем осъзнато и леко.

[25140]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако възпитавам децата си според принципите на Кабала, учейки ги на любов и отдаване, как ще оцеляват те в егоистичния свят?

Отговор: Не се тревожете за това.  Дете, което расте в общество, което му дава само добри примери и подтиква към добро отношение, не става по-слабо от другите деца. Точно обратното, то открива множество добри сили, които действат и му помагат, защитавайки го от лошите сили.

Дори в ежедневния живот ние инстинктивно предпазваме децата от всичко, което смятаме за лошо и ги учим да са мили с другите, да правят компромиси и да са учтиви. Ние правим това, защото разбираме, че добрите отношения в обществото – а не да се караме с него или да постигаме нещо със сила – са предпоставка за сигурност и спокойствие.

Явно е, че насилието не решава проблемите на човек или държава. Тези, които използват сила винаги губят накрая, въпреки че, се надяват да успеят. Това е според как материалният свят е изграден, където единствената сила, която управлява е тази на Твореца. И дори, когато изглежда, че някой побеждава използвайки сила, със сигурност ще го видим да пада. Това се отнася до отделен човек, до нация и до света с еднаква сила.

Можем да успеем при едно условие: да имаме равенство на формата с Твореца. Това подобие е ключът към успеха. Затова не се страхувай, че децата ще получат „меко” възпитание. Нашата задача е да възпитаме човек, така че, той да бъде възможно най-близо до Твореца и тогава със сигурност ще успее в живота. Всеки друг модел на поведение ще му навреди.

От ежедневния Кабала урок – 01/07/2010

Filed under: Ежедневен урок, Образование - Няма коментари→

Ние се състоим от две части: животинско тяло и душа. За тялото, в съответствие с неговото обществено развитие е направено „необходимото” (средно преживяно, „ехрахи”).

Всички други усилия трябва да се насочат към развитие на душата. Защото заради това ние съществуваме тук своите години.

Тези занимания в нашия свят, в които няма жизнена необходимост, носят голяма вреда. Те отвличат хората от духовното развитие, пречат да се извърши поправяне по ускорения път.

Те объркват живота ни, изпълвайки го с преминаващи наслади. Колко сили ще ни струва да се освободим от всички тези отклонения и да започнем да изясняваме действително важното за нас!

А целият свят придава все по голяма значимост именно на тези отклонения. Все повече завишава тяхната важност и лъжлива необходимост и така цялото човечество се занимава в крайна сметка, с дейности ненужни на никого.

Ако хората, дори още неустремили се към разкриване на скрития свят, получат подходящо възпитание, то би ги насочило към правилно развитие и нашият свят би изглеждал съвсем друг!

А така, всички наши занятия са безполезни действия, само довеждат света към минало състояние…

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→