Природата ни показва чрез коронавируса, че ако се отдалечаваме от другите чрез егоизма си, то и физически нямаме право да се доближаваме до тях. Ако искаме да бъдем свързани, преди всичко трябва да настроим вътрешната си връзка правилно и да се отнасяме по-добре един с друг.

Доколкото всеки желае добро на другия, той може да се доближи до него. А ако в него него няма стремеж да обича другия и да му помага, не трябва да го доближава. Нека да види, че егоизмът го отделя.

Всичко е толкова просто, в нашия свят вече се проявяват свойствата на Висшия свят и трябва да ги използваме, за да се образоваме, знаейки кога да се приближим или да се отдалечим. Представете си колко добре би било, ако спазваме правилната дистанция, приближавайки или отдалечавайки се от хората според вътрешното ни отношение.

Ние с теб можем да бъдем в две различни галактики, разделени от много светлинни години, и въпреки това да имаме чувството, че сме свързани и със сигурност ще се сближим в бъдеще, защото затова ни пробужда Творецът между нас. И тогава ще търсим, всеки от своята галактика, независимо от разстоянието, как да се приближим един към друг, как да изразим любовта си и да се отменим.

По този начин постепенно ще се сближим и ще се съединим в един парцуф, в който да се разкрие Творецът в цялата си сила, тоест във вечната и съвършена любов между нас. Ние ще се слеем в нашите сърца и желания и ще разкрием напълващият ни Творец. Това означава край на поправянето.

Но първо трябва да разкрием колко сме различни. И точно това прави коронавируса. Ще има и други начини да ни накара да почувстваме нашето отдалечаване един от друг, за да разберем накрая, че вирусът е свързан с нашите желания, с нашите вътрешни свойства и не мога да се сближа с другия просто, защото така съм устроен.

Аз не искам близост с него, затова и физически не мога да го приближа! Оказва се, че нашият свят започва да приема формата на духовния свят.

Представете си, че всички висим във вакуум и доколкото искаме да станем добри и по-близо един до друг, толкова и се сближаваме. А ако се отнасяме зле един към друг, се отдалечаваме. Тоест всичко се определя не от физическото разстояние в този свят, а от нашите вътрешни духовни свойства. Точно това се случва в момента в света и сега можем да се замислим над нашите изменения.

Това винаги е било объркано и скрито от нас, а сега всичко се разкрива. Искам да се сближа с другите, защото по този начин мога да разкрия Твореца и моя висш свят, който се проявява само във връзката между нас. Но за да се приближа, не е достатъчно да направя няколко стъпки, без да се променям отвътре.

Отначало трябва да променя себе си, моето отношение към другите от ненавист към любов, и тогава наистина ще се приближа до тях. Ние се сближаваме и отдалечаваме според нашите намерения и отношения. Всичко става ясно и разбираемо, цялата духовна работа се извършва открито.

Затова моля другарите: привлечете ме към себе си, нека заедно да се обърнем към Твореца, за да ни помогне! И така работим, но все още застинали във въздуха. Ние се свързваме между нас и с Твореца, молейки за помощ, и започваме да се движим един към друг, сякаш плаващи в нулева гравитация, докато не се обединим, разкривайки между нас свойството , което се нарича “Творец”.

Всичко това вече е в нашите ръце. Сега имаме възможност да работим в материалния свят с духовни свойства. Представете си какво направи коронавирусът!

Из сутрешния урок,  07.04.2020

[262832]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: В Берлин 11 годишни момичета вече приемат екстази. Регистрирано е увеличение на броя на тийнейджърите и децата, които злоупотребяват с наркотици. Това предизвиква тревога и при политиците,  и при учените.

Приемайки тези препарати, хората стават общителни, чувстват се влюбени, по-отворени към другите. Когато обаче действието им премине, се появяват раздразнителност, депресивно настроение, загуба на сила, нарушена концентрация. Такъв „махмурлук“ след приема на хапчетата може да продължи няколко дни.

В същото време в Берлин се формира среда, свързана с дрогата. Можете да отидете на място, където можете да тествате наркотиците за тяхната чистота, да ги пречистят, за да избегнете леталния изход след приема.

Деца. На 11 години. Това е четвърти клас, началото на гимназията. Откъде у децата е това привличане към наркотиците, като към нещо, което предизвиква такива положителни емоции? Това  детство ли е…

Отговор: Малкият човек иска да се чувства добре, интересно. Светът около него става добър – нещо, което наистина му липсва. Светът става весел – нещо, което го няма в този свят. Светът става приятелски настроен – това, което изобщо го няма никъде. Той изгражда света си с помощта на тези таблетки. На тях им е много трудно вътре в себе си, те не могат да издържат! Някога хората са били в редиците и това ги е удовлетворявало, работили са усилено и са се чувствали на място си,  но младото поколение не е такова, не иска това. То иска да се чувства добре по друг начин. Поколенията минават, немският дух се променя.

Освен това в Германия, Франция и Великобритания 15% от населението са имигранти. А това означава, че там обществената атмосфера се променя с неудържима скорост. И младото поколение немски деца трябва по някакъв начин да се адаптира. Учат ги, говорят им, а и самите те виждат, че трябва по някакъв начин да възприемат света, който възрастните са създали за тях . Европа вече не е тази, която беше преди.

Въпрос: Казахте, че децата търсят изход от себе си, за да излязат от затворения свят, в който се намират. Как може да стане това? Какво казва науката кабала?

Отговор: Науката кабала казва, че е необходимо да направим за тях щастливо детство. Но възрастните трябва много добре да се постараят. И да знаят как да го направят. А те не го правят по никакъв начин.

Въпрос: И как да го направят?

Отговор: Да бъдат свързани чрез добри връзки помежду си и после, на тяхната основа, да създават такава атмосфера за децата, че те да се чувстват добре. Така, че на 11 години да искат да играят помежду си, а не да се потопят в призрачния си свят.

Хората трябва да изграждат обществото, а не го правят. Те се подчиняват на мултикултурата, либерализма. Резултатът е, че просто губят себе си и следващото поколение.

 Взаимодействието между хората е това, което липсва на децата и затова търсят таблетките.

Сега присъстваме на прераждане на поколението. Имаше поколение на компютри, после поколение на телефони и сега това вече преминава към следващото ниво.

Въпрос: Учените казват, че живеем във време, което е светкавично бързо. В една секунда хората изпращат шестдесет милиона съобщения в социалните мрежи. Ако преди време, гледайки филм, сме възприемали по няколко кадъра в минута, сега възприемаме няколко десетки. Тоест, ставаме абсолютно нетърпеливи.

Децата, както изглежда, също искат тук и сега резултата, към който, може би, подсъзнателно се стремят. Как да преодолеем това нетърпение? И като цяло, нетърпението по някакъв начин помага ли в нашия скоростно променящ се век?

Отговор: Не вярвам във всичко това, защото в крайна сметка човек трябва да изпита напълване на своите желания, усещания. Той мисли, че ще ги напълни с броя на кадрите в секунда. Това няма да стане. Той мисли, че ще се напълни и от това, че ще пътува по целия свят, развличайки се, разглеждайки всичко – това също ще свърши.

Всичко постепенно свършва. Освен това, кризата няма да ни позволи да  си обикаляме по света и да правим каквото си искаме. Наближава огромна криза и се надявам, че ще постави всички ни на място.

Въпрос: Как можем да заменим таблетката екстази с духовна „таблетка“ – „таблетка“ за изход от себе си?

Отговор: Замяната с духовна „таблетка“, разбира се, би било хубаво, но затова ние с вас ще трябва много добре да поработим. Ще трябва да разпространим тези знания, възможността да излезем от себе си в много по-висши сфери от екстазито, от телефоните, компютрите и т.н.

Човекът практически е неограничен в своето постижение, в своето развитие, в усещането за вечността, съвършенството на природата. Трябва да му покажем, че това е възможно. Необходимо е в него да се развие способността да  усеща висшия свят буквално в детска възраст. Надявам се, че ще доживеем да го видим.

От ТВ програмата „Новини с Майкъл Лайтман“, 14.07.2019 г.

[252652]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

В нашия материален свят човек не може да съществува без определени знания за законите на материалната природа, за това какво е полезно и какво е вредно за него в обкръжаващия свят и в обкръжаващите хора. ( Баал Сулам, „В себе си намери Твореца“)

Ние постоянно се стремим да разберем кое е полезно и кое вредно около нас, да се приближим до полезното и да се отдалечим от вредното.

Точно в тази степен душата на човека не може да съществува във Висшия свят, без да придобие знания за неговата природа: кое е вредно, кое е полезно, за каво, как. Благодарение на определен набор от знания човек вече може да съществува във Висшия свят.

В нашия свят му е достатъчно да знае няколко примитивни природни закона. Например, човек живее в гората, познава навиците на хората, животните, растенията. Може да си изкопае бърлога или да се укрие в пещера. Той разбира къде се намира и в съответствие с това действа и съхранява себе си.

Същото е и във Висшия свят. Ако душата на човека не придобива определено количество знания за него, поне като примитивния човек в този свят,  не може да съществува в Духовния свят. Няма да го открие, няма да го усети, няма да може да се адаптира в него. Затова е нужно да придобием определени знания, определени навици и сили и тогава ще можем да съществуваме самостоятелно във Висшия свят така, като и в нашия свят.

В това ни помага науката кабала. Тя ни дава усещане за Висшия свят само тогава, когато можем правилно да работим с тях.

Като начало трябва просто да разберем какво представлява Висшя свят, по какъв начин можем да съществуваме в него, какво е нашето взаимодействие с него. Ние въздействаме на него, той въздейства на нас и така нататък.

Това е подготовката за развитието на душата.

От урока на руски език, 16.06. 2019

[250130]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

По отношение на тялото се различават три периода на растеж. Първият е малко състояние. Започва от момента на появяване на тялото в този свят, когато то няма никакви знания.

В това състояние всички знания, които са необходими за съществуването, човек получава от бащата и майката и съществува за сметка на защитаващата сила и мъдростта. (Баал Сулам, „Намери Твореца в теб“)

Висшите същества по отношение на детето – бащата и майката – го раждат, защитават, възпитават, помагат, изправят на крака. В нашия свят той трябва да стигне до състояние, когато ще може сам да се обслужва и да бъде самостоятелен без бащата и майката. Това, разбира се, не е лесно. Но виждаме, че светът така е устроен.

Това е първото състояние. По този период на растеж, както в нашия свят, човекът съществува и във Висшия свят.

Второто малко състояние настъпва, когато човекът порасне и придобие някакви знания, които го предпазват да не навреди на тялото си. В този период той се грижи за себе си заедно с баща си и майка си.

Той вече не е напълно под властта на бащата и майката, които постоянно се грижат за него. В някаква степен става самостоятелен, трябва сам да се грижи за себе си. Например, вече ходи на училище, занимава се сам с нещо, мисли и се грижи за себе си. Но всичко засега е под непрекъснатото попечителство на родителите.

Третото състояние вече е състоянието на възрастен. Характеризира се с това, че човекът вече  е придобил достатъчно знания сили за самостоятелен живот и излиза от опеката на бащата и майката.

Тези три състояния съответстват на детството, юношеството и зрелостта в нашия свят. Детството е напълно под влиянието и властта на родителите. В юношеските години човек вече се опитва да се уподоби на възрастните. А когато завърши този период и той стане възрастен, излиза от опеката на бащата и майката и отпада всякаква необходимост да остане под техния контрол.

Така в идеалния случай трябва да бъдат ясно разграничени детството, юношеството и зрелостта. Тези три степени на ръст в кабала се наричат „ибур“ (зараждане), „еника“ (захранване), „мохин“ (възрастно състояние).

Когато човек се заражда, става вътрешното развитие на плода. След това той се ражда и развива. Периодът на захранване е до момента, в който достигне тринадесетата степен, така наречените тринадесет години. А след това развитието продължава до двадесет години.

На 13 години човек е повече или по-малко самостоятелен, но това вече зависи от заобикалящата го природа и  обществото около него. Обаче на 20 години той трябва да бъде напълно самостоятелен. Разбира се, това не е за нас и за нашето време, но такива периоди на растеж се разграничават според кабала.

И ако вземем предвид нейните съвети, така трябва да реализираме и човешкото общество, за да може човекът ясно да разбере, че до тринадесет годишна възраст е под пълната грижа на бащата и майката. От тринадесет години вече става отговорен за своите постъпки. А от двадесет години трябва да бъде самостоятелен по абсолютно всички въпроси.

Въпрос: За какво тяло става дума? За духовното желание или за материалното биологично тяло?

Отговор: Имат се предвид духовните желания и духовните градации, т.е не години, а степени. Но и в нашия свят можем по същия начин, в съответствие с това, да делим нашия живот на тези степени.

От урока на руски език. 16.06.2019

[250168]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Психолозите си задават въпроса: „Защо най–ненужните за човека вещи – диаманти, злато – се ценят толкова?“ И веднага отговарят: „Именно изключителните, прецизно изработени украшения могат да спасят вашата индивидуалност в този свят на всеобща глобализация“.

Кажете, какво е за човека – „Аз притежавам това, което другите не притежават“?

Отговор: Това е само защото диамантите и златото се приемат от хората като нещо, което носи увереност, като скъпоценност. И в какво се изразява тази скъпоценност? В това, че така я оценяват другите, нищо повече.

Въпрос: В блокирания Ленинград скъпоценност е бил късче хляб. И това наистина е  ценност. Защо се нуждаем от всички тези дрънкулки?

Отговор: За да оценим живота! Само за това! Но това ще мине. Мисля, че ще достигнем до състояние, в което ще се появят съвсем различни носители на ценности.

Всъщност истинският носител на ценност е духовният екран. Това е най-важното. Това е личното, духовно постижение на човека. Никой няма да ти го отнеме, няма на кого да го продадеш, не можеш да го предадеш, дава ти смисъл за съществуване, и най-важното – вход към вечния живот.

Въпрос: Тогава всички тези дрънкулки ще се превърнат в дрънкулки?

Отговор: Те няма да струват нищо, точно както всичко в нашия свят. Когато започнем да овладяваме  Висшия свят, на мястото на нашите пари и нашите ценности, ще дойдат духовните пари.

А духовните пари са „кесеф“ („кисуф“ – „покриване“) – не напълване на егоизма, а покриване на егоизма, слагане на екран над него.

Как ще го измерваме? Това е индивидуално.

Как ще го обменяме? Невъзможно е да се обменя само чрез връзка с Твореца.

Затова аз съм толкова богат, колкото мога да присъединя всички към себе си, да вляза в тях и да ги напълня. Свързването с другите, напълването на другите е моето богатство.

Тоест, къде е моето „гърненце“, което напълвам? То е във всички останали. И то е  вечно, съвършено, никъде не изчезва. Това е мое.

Въпрос: Кое в тези отношения е най-скъпото, най-големият диамант?

Отговор: С какво качество напълвам другите хора: нефеш, руах, нешама, хая, ехида. Себе си не напълвам, само отдавам. Аз съм инструмент за напълване. Това е много интересно.

Въпрос: Кое в духовните взаимоотношения е еквивалент на златото, диамантите, простите дрънкулки?

Отговор: Властта! Диамантите, златото, дрънкулките, какво и да е, са власт, власт над другите. Ако съм в пустинята и на Земята няма никакви хора, тези дрънкулки или злато нищо не ми дават.

Властта над другите е богатството в нашия свят. А властта над себе си, която ме съединява  с Твореца, е духовното богатство.

Въпрос: Властта над себе си е власт над  егоизма ми?

Отговор: Да. Това е  екранът.

[236841]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо не мога да се откъсна от кабала?

Отговор: И защо да се откъснеш? Какво друго  остава в живота на човека? Ако аз някога бях се откъснал от кабала, какво щях да правя по цял ден? С какво бих се занимавал? За какво щях да живея? Просто бих пропилявал годините? Да кажем, още година-две. И по-нататък какво

Въпрос: С какво вие живеете днес? Какво ви движи?

Отговор: Ако в денонощието имаше четиридесет часа, за мен би било още по-добре.

Въпрос: Какво искате да постигнете, какво още не сте постигнали?

Отговор: Аз бих искал всички хора да са започнали да разкриват Висшия свят. Тогава нашият свят ще стане друг.

Въпрос: Кабалистите от това ли се наслаждават?

Отговор: Това е една душа! Затова кабалистите получават огромна радост, когато други хора са привличат към този процес, започват да разбират, усещат, възприемат, напълват се с невероятна информация — състояния извън времето, вечността, съвършенството.

При това кабалистът чувства как тласка хората към Създателя, предизвиква в Него специално състояние.

Въпрос: А това, че тези хора са вашите ученици, носи ли ви особена радост?

Отговор: Не. Аз не чувствам, че това са „мои“ ученици. Аз отдавам и това е. Нямам усещане, че това е „мое“. Аз искам всички да имат възможност за излизане в следващото измерение и копнея това да се случи.

На хората давам всичко, което мога. А по-нататък, това не е мое, това е тяхно.

От урока на руски език, 18.02.2018

[229387]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовността не оставя в границите на материалното, егоистично възприятие никакви доказателства? На какво да разчита човек без доказателства?

Отговор: А, вие на нищо не разчитайте. Нашият свят по никакъв начин не може да бъде доказателство за съществуване на Висшия свят. Може да убеждавате вашето куче или котка в каквото поискате, от това нищо няма да излезе, все пак тя ще открадне парче месо.

При това то ще маха с опашка и ще ви гледа предано в очите, защото с нищо не е виновно. Виновни сте вие, защото не разбирате природата на животното.

Ние трябва задължително да разберем, че преминаването във Висшия свят се намира в получаването на свойството отдаване.

Никакви доказателства няма и не може да има. Не си мислете, че някъде има доказателство за съществуването на Висшия свят, на душата, на живота след смъртта.

За да разбере това, човекът трябва да се издигне на по-висше ниво, да го намери в този живот и тогава няма да чувствате никакъв преход между двата свята.

От урока на руски език, 01.04.2018 г.

[231113]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Броят на самоубийства сред американците на възраст от 10 до 18 години се е увеличил за последните 12 години със 70% и продължава да расте. По отношение на растежа броят на самоубийствата в Америка е по-голям, отколкото в целия свят.

В същото време Америка е в класацията на най-добрите страни за развитие на децата по отношение на спорт, образование, развлечения, възможности за самореализация.

Какво мислите за това несъответствие?

Отговор: Има определен брой хора, които не са съгласни с този живот. Техните изисквания могат да бъдат повече или по-малко, но това ниво на съществуване не ги устройва.

Въпрос: Колко са живели, това са млади хора на възраст под 17 години?

Отговор: Именно на тази възраст те започват да чувстват, че останалата част от живота е още по-лоша от детството. Въпреки, че като цяло имат всичко.

Те не са съгласни със животинското съществуване. Това е инстинкт, защото егоизмът няма да го изтърпи по друг начин. Той трябва да оправдае своето съществуване: „За какво съществувам? Аз трябва да бъда над всички“.

И ако човекът се съгласява с това, просто се покорява на отчаянието. Така съществуваме ние. Или хората се борят, за да победят останалите, така наречената конкуренция вдъхновява нашия живот, нашето съществуване, но на практика ни управлява егоизмът и по този начин ни побеждава. Или хората не искат това. Има такива, които наистина го разбират и не го искат.

Статистиката ще се влошава, защото човечеството се пробужда за по-голяма връзка с Висшия свят, с Твореца, все повече иска да разбере смисъла на живота. А смисъл няма. И тук възниква противоречието – ако няма смисъл, защо да живея? Само защото се страхувам да умра?

Въпрос: Обезпечен ли е пробивът на човечеството към вечен живот, над тялото?

Отговор: Да. Но само с помощта на кабала, когато се преместваш през живота си от физическото тяло в духовното.

Това е главната цел на живота: да се изкачиш на следващото ниво. Както посаждаш семе в земята и от него прораства филиз, така вътре в нашето тяло има зърно – зародиш на следващото, духовно ниво и на него трябва да помогнем да расте. Това е нашата задача.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228816]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казват, че когато тялото умира, от него излиза духът. Все пак, какво излиза от тялото?

Отговор: Под тяло в кабала се подразбира желанието. Когато от това желание излезе светлината, то става мъртво, т.е. стремящо се само да получава. Такова желание се нарича мъртво или мъртво тяло.

По принцип смъртта, която имате предвид, не съществува.

Въпрос: Къде се намират непоправените души на хората след смъртта на тялото?

Отговор: Те винаги се намират в желанието, което е придобило подобно на тях свойство.

След смъртта на тялото започваме да усещаме нашето по-голямо душевно, духовно състояние. Не защото тялото умира, а защото определено егоистично желание изчезва.

Въпрос: Човек може да умре от естествена смърт, може да бъде убит, удавен, изгорен. Отразяват ли се на душата му условията и средата в момента на смъртта?

Отговор: Не, защото той не е имал душа. Преди в човека да възникнат желания към Висшия свят, той има работа само с напредването на нивото на този свят. Затова си струва да започнете своя духовен подем.

От урока на руски език, 14.01.2018

[226331]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Какво беше Вашето отношение към учителя Ви?

Отговор: Колкото повече постигах Висшия Свят, толкова повече уважавах, ценях и боготворях Рабаш, защото виждах, доколко този човек във всичко е пожертвал себе си, за да разпространява Кабала, да предава наследството си на идващото поколение.

Всеки ден чувствам, че всичко, което е в мен, отново оживява благодарение на него.

Въпрос: Когато започнахте да изучавате Кабала при него, промени ли се нещо в отношението Ви към света и живота?

Отговор: Не, нищо не се измени, тъй като много години още преди Рабаш, започнах да се стремя към познанието на смисъла на живота. Търсех Учител, преминах през много, но бързо се отказвах от тях, защото разбирах, че не е това, което търся. Те ми казваха: ”Научи това, пък после ще видим. Направи онова, пък после ще видим.” С други думи, всичко беше много формално. И само Рабаш беше готов да отговаря на въпроси и даде да разбера, че в методиката на Баал а-Сулам има всичко. Всъщност, в нея няма нищо ново, но е написана във вид подходящ за нашето поколение. А всички останали методики са много древни, не са предвидени за психологията на съвременния човек.

От урок на руски език 07.01.2018

[223686]

Filed under: Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→