Еволюцията на човека показва, че развитието е постепенен и многостранен процес. То следва определена програма и посока, където всеки елемент се присъединява към общия процес, записан е в общия отчет, и така постепенно се натрупват измененията.

Нашето вътрешно поправяне се случва по подобен начин. И въпреки че ние силно желаем да го завършим колкото се може по-бързо, то все още изисква време и множество действия: ние се предвижваме една крачка напред и една назад, преминаваме подеми и падения. Но поправянето не се случва изведнъж. Това е цял процес на натрупване на промени, където всеки „грош” се добавя към една сметка. И затова то отнема години.

Най-ефективният лек за поправяне е работата, насочена към обединение. Затова кабалистите веднага поставят условие на човек, когото висшата сила довежда в групата: той трябва да реши, че най-важната работа е да се свърже с групата и да се обедини с другите, докато ученето е само средство за нашето обединение.

С други думи, това е напълно противоположно на това, което си мислим, когато влезем в групата. Изначално си мислим, че групата е просто място, в което можем да учим като в университета, за да се сдобием със знания. Но напротив – години минават преди човек да започне постепенно да разбира, че ключът не е да получи знания, а да измени своите вътрешни свойства. Учейки с групата, той получава особена, изменяща сила и усеща нейното въздействие именно по своите отношения с групата.

Истинските резултати от напредъка се оценяват по това, колко близо или далеч от групата се чувства човек, доколко той се нуждае от нея, доколко може да се сближи с нея, каква важност ѝ придава. Всичко се измерва единствено по отношение на групата, защото  накрая именно с тях той трябва да се обедини, за да почувства духовния свят вътре в тяхната поправена връзка, обединявайки се като един човек с едно сърце.

Около него има не просто другари по учене, а те стават части от неговата душа. Всъщност, в човека няма душа, а учените си губят времето, търсейки я някъде в тялото. Човешката душа се намира във всички останали. Доколкото той може да излезе извън себе си и да се обедини с приятелите около себе си, дотолкова всичките тези „външни” желания стават негова душа.

Затова придаваме такова голямо значение на нашите конгреси и подобни мероприятия, когато се събират голям брой хора от целия свят и възниква мощна сила на съединение. Във всички часове на конгреса ние извършваме поправяния – имено в съединението между нас.

Затова трябва да ценим такива срещи като най-важното средство за напредване, сред всички останали. Нищо не е по-ефективно за напредването на всеки и на всички нас заедно към поправяне и разкриване на висшия свят, отколкото конгреса.

Дори по време на конгреса не всичко се случва изведнъж, а „грош по грош се натрупва в голяма сума”. Необходимо е да преминем през няколко подобни срещи, докато разкрием настоящата връзка между нас и висшата светлина бъде разкрита в нашето обединение, което се и нарича разкриване на Твореца пред творенията.

Затова преди физически да отиде на такова събиране човек трябва мислено да се подготви. Той трябва да настрои себе си, за да бъде готов да влезе на това място: да се запознае с всички предстоящи събития, да научи материалните, песните, темите за обсъждане – да узнае колкото се може повече за конгреса. В последствие ще ни бъде по-лесно да се съсредоточим на своето вътрешно усещане без да се разсейваме, без да губим емоционална и умствена сила за външните, технически детайли.

Затова трябва предварително да се запознаем с всички материали, с цялото разписание и да дойдем там с едно единствено желание: „Аз искам да се обединя с всички останали с цялото си сърце и душа, защото духовният свят ще бъде разкрит само във връзката между нас, а не във всеки от нас. Аз искам този пуст космос между нас да бъде изпълнен с топлина и добро отношение един към друг, тъй като имено това е мястото, в което висшата сила, Творецът, се разкрива на творенията.”

От урока по вътрешна подготовка за конгреса „WE!”, 11.03.2011

[37800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да имаш увереност за своя живот?

Отговор: Това е усещането, че толкова съм свързан с групата, че в това съединение разкривам Твореца. И сам съм постигнал тази връзка – тя е записана на моята сметка и затова няма да изчезне.

А ако в един момент изчезне, ще стане само, защото съм я възстановил на ново ниво и съм постигнал още по-силна връзка. И в това също мога да бъда сигурен – в бъдеще, винаги ще мога да я задържа и така ще напредвам.

Увереността за своя живот е усещането, че със свои усилия съм постигнал връзката с Твореца и съм се напълнил със светлината на отдаването – Хасадим. Само светлината Хасадим ни издига над егоизма, над страха за себе си и ни дава увереност. Или ще се вълнуваш за себе си, или за другите – едно от двете.

Тук има само психологическа бариера, и ако преминеш зад тази граница (бариера – махсом), и вместо за себе си започнеш да се тревожиш за другите, ще получиш усещането за пълна увереност за своя живот. (Разбира се, това се дава само със силата на светлината – сам не можеш да измениш своята природа). И тогава ще чувстваш, че никога и от нищо не си имал недостиг – ще се намираш в светлината на Твореца, под Неговата власт. Какви проблеми би могъл да имаш в двореца на Царя, където има всичко, което пожелаеш.

Само висшата светлина може да те освободи от страха от смъртта, защото тя ти дава усещането за вечен живот. Започваш да живееш във всички останали и губиш усещането, че живееш в своя егоизъм – в своето животинско тяло.

Сега много се страхуваш да загубиш този живот в тялото, защото нямаш друг! В мига, в който започнеш да живееш друг, духовен живот и се издигнеш на неговото ниво, ще започнеш да възприемаш земното ниво, това тяло като куче, намиращо се до теб или като своето магаре.

Така ще чувстваш земния живот – само като съпровождащ те, докато не си отиде от теб. Но няма да почувстваш никаква тъга по него или страх, когато това се случи.

Не се вълнувай, ще постигнем вечния живот, който ни носи кабала!

От урока на тема „Усещане за увереност” , 03.03.2011

[37876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние съществуваме в нашия свят и всеки човек усеща себе си като живеещ в определено общество, в заобикалящите го условия.

Наблюдавайки другите, виждаме, че хората се раждат, живеят и умират – и така поколение след поколение. Ако не виждах никого, нямаше да знам какво се случва в този свят, има ли някакъв процес на развитие – не бих забелязал този процес.

Представете си, че човекът съществува сам. Няма с кого да сравни себе си и дори не знае, че расте, че става по-възрастен. Просто живее, без да забелязва промените в себе си: „Това съм аз”.

Но когато е заобиколен от хора, човекът започва да се сравнява с другите и тогава забелязва процеса на развитие. Като в огледало, той вижда себе си спрямо другите: „Този човек е по-голям, аз съм малък. Значи, аз също ще порасна и ще стана голям!”.

Тоест, намирайки се в общество, виждаме процеса, през който преминаваме по жизнения си път и започваме да си задаваме въпроси за целта на своето съществуване, за смисъла на живота.

Науката Kабала обяснява, че смисълът на съществуването на човека в този свят се състои в следното: намирайки се във връзка с други хора, той е видял, че този живот преминава и от него няма никаква полза, и че независимо от това как живее – добре или зле – краят за всички е един и същ.

И затова процесът на нашето развитие не се ограничава само със земната плоскост.Ти можеш да се издигнеш над нея в по-вътрешно, по-висше измерение – в духовното.

Зад всички кръгообороти на земното развитие, което виждаме, има някаква сила, привеждаща в действие цялата материя и ти можеш да се свържеш с тази вътрешна сила, отъждествявайки себе си с нея, да опознаеш целия процес, който управлява, да разбереш какво я движи, какво иска тя от тази материя и накъде я води.

Тогава ще разбереш своята съдба, своето предназначение, защо са ти дали такава възможност – да придобиеш връзка с тази сила, управляваща цялата реалност, какво постигаш с това.

На човека се разкрива желанието, дава му се шанс да научи тайната на живота и съществуването, причината и целта на всичко случващо се в реалността, възможност да разреши проблемите на живота и смъртта.

За да привлека силата, привеждаща в действие целия материален свят, да я опозная, да се свържа с нея – именно за това съществува книгата „Зоар”, първоизточникът.

Ако се съединя с тази книга – не просто я чета, а придобивам вътрешна връзка с нея – тогава там разкривам, в нея се срещам и започвам да опознавам силата, даваща живот и управляваща цялата реалност, целия свят, в който се намирам.

Този вътрешен двигател, привеждащ всичко в действие, започва постепенно да ми се разкрива. В началото, зад цялата материя разкривам силата, която движи всичко. А след това започвам да откривам връзките, която тази сила създава между частите на материята, взаимодействието на силите, стоящи зад тях. После започвам да разкривам още по вътрешния източник, от който идват всички тези сили – от една сила, една мисъл, наречена Замисъл на творението.

Зад множеството сили, стоящи зад всички части на материалната реалност, започва да ми се разкрива една сила, една мисъл. И тогава, цялата тази реалност, която ми се разкрива като произтичаща от същата мисъл, от Замисъла на творението – всичко това, заедно се нарича „Творец” – от думите „Иди и Виж” (на иврит „Боре” – „Бо”/Иди и „Ре”/Виж). Ти идваш и разкриваш цялата реалност в нейния външен вид – както я усещаме сега, и в по-вътрешната й форма, наречена духовен свят – двете реалности заедно. Разкриваш цялото съвършенство на творението – тук и сега.

Книгата „Зоар” е написана, за да ни разкрие цялата тази съвършена реалност. Така трябва да се отнасяме към нея. След това ще разкрием, че „Зоар” съвсем не е книга, а особена система, наречена „Kнигата „Зоар””. „Зоар” е онази висша светлина, онази сила, която идва към нас от своя висш източник. „Зоар” е „висше светене”, спускащо се към нас.

Затова, четейки „Зоар”, установяваме връзка с тази висша система. Това е като жива книга – тя ни въздейства. В нея има особени сили, защото е свързана и с мен, и със света, стоящ зад материята – света на силите. Тази книга служи като адаптер, като посредник между мен и силите, стоящи зад природата.

Затова трябва да се отнасям към тази книга като към средство за разкриване на Твореца, на всеобхватната реалност.

От урок по  книгата „Зоар”, 11.03.2011

[37803]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли кабалистът да измери точно, също като в научен експеримент “чудотворната сила“ на висшата светлина, или и за него това е ”аксиома”, също както и за нас?

Отговор: Не, ние никога не знаем, как се издигаме на следващото стъпало. Както в примера с Раби Шимон, който преди да постигне най-високото стъпало на окончателното поправяне, паднал толкова ниско, че се превърнал в най-обикновен човек, просто Шимон – търговецът от пазара.

Относно следващата степен, ние винаги действаме с вяра над знанието и не знаем какво ще стане там. Аз вече имам опит и затова мога да кажа, че мен ме чака там голямото отдаване, голямата любов и съединението. Но тъй като, засега не усещам това реално, нямам никаква възможност да предскажа дори 1% какво ме чака там.

Това е винаги нещо съвършено неочаквано и ново – пълен „подем“, пълна промяна на всички мои съставни, усъвършенстване на всичките 10 сфирот. И нормално, това се усеща като такова силно обновление, чепросто поразява – толкова всичко се преобръща в сравнение с това, което е било.

Променя се цялото възприемане на действителността, всяко усещане и разбиране. И така става на всяко едно стъпало, не е важно къде се намира човек. Всеки път това е ново творение.

От урок на темата „Чудотворната сила на ученето“, 08.03.2011

[37433]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В групата мъжът скланя глава пред другарите си. Но може ли да напредва духовно, ако вкъщи се държи като мачо?

Отговор: Аз мисля, че в крайна сметка едното ще поправи другото. Защото, обединявайки се с групата, човек привлича светлината, връщаща към Източника. А това все пак създава в него някакво усещане за това какви искания предявява природата. Като следствие, ще се измени неговото отношение към семейството – по необходимост.

Въобще, човечеството няма да успее да се поправи в нищо: нито във възпитанието, нито в културата, нито във взаимоотношенията в дома, на улицата и на работа – докато не започне да се съединява все повече и повече с висшия Източник. Тогава висшата светлина ще дойде към всеки и ще му даде правилното чувство и разбиране, за да се разбере с близките си, с домочадието, с колегите си в работата и т.н.

Възпитанието не може да бъде принудително. Списъкът на задълженията, закачен на стената, тук няма да помогне. Правилното възпитание се заключава в това, че ние привличаме светлината посредством обкръжението, – и тя ни възпитава. Истинският възпитател е Твореца. А в нашата материална плоскост Министерството на просветата може само да мечтае за промени към по-добро.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37316]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Творецът играе с нас игра, скрива се, разкрива се и отново се скрива – за това, за да ни пробуди. Отначало ние просто усещаме това в материалното, когато чувстваме себе си ту добре, ту зле – докато не пораснем за сметка на всички тези промени.

В същото време нашето желание да се наслаждаваме расте и не само количествено, но и качествено, преминава през четири стъпала на развитие: неживо, растително, животинско и човешко, и накрая започва да осъзнава себе си, да разбира причините, поради които му е ту добре, ту зле и за какво идват всички тези изменения.

Ние вече се учим не само да различаваме добрите и лошите състояния, но също и истината и лъжата, причината и целта на появилите се изменения, Кой ги праща, и как да свържем всичко това заедно, тоест да го реализираме в съвършена форма. Така ние напредваме в нашето развитие.

Кабала ни помага да разберем всички тези състояния, през които ни превеждат – техните причини и цел, и тогава ние започваме да изграждаме картината за себе си. Не е Творецът който се изменя, скрива или разкрива, за да си поиграе с нас, а ние – в нас, в нашето желание да се насладим стават такива промени, против вечната неизменност на висшата светлина, Твореца, който се намира в абсолютен покой, и който казва: “Аз Своето АВАЯ не съм променял“.

А всички изменения стават в творението, в получаващото – то е, което преминава през различни вътрешни състояния, лоши и хубави, и затова на него му се струва, че сякаш Любимия му го изоставя, ту се разкрива, ту отново се скрива.

И тогава ние започваме всичко да виждаме в по-истинска светлина, разбирайки, че стоим срещу висшата сила – постоянната, вечната и съвършена, а всичките промени стават в нас и ние трябва да молим за милост, за да ги използваме правилно. Преди всичко, трябва да се научим да не зависим от тези изменения, а след това – да съумеем да ги използваме за отдаване, както го прави висшата сила.

И така ние достигаме до състояние, за което е казано: “Аз към моя Любим, а Любимият – към мен“, когато от скритието на Твореца преминаваме в благословение, в приближаване към Него и към съединяване. Всичко това зависи само от нас, от нашето възприемане на реалността.

Ние преставаме да зависим от случая, а започваме да виждаме причината и целта, порядъка на промените. Първо ние ще разберем, че всички тези изменения стават в нас, и че  всичко зависи от нашето поправяне. След това разбираме какво да правим с тези поправки – не само заради това, да почувстваме себе си добре, а за да стигнем до истината.

А тези състояния приключват когато творението стои срещу вечния съвършен, не изменящ се Творец и пробужда в себе си  все по-голяма чувствителност, така че да се приближава към тази вечна и съвършена форма на отдаване, в която се намира Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 03.03.2011

[36937]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Всеки трябва според големината на своите способности да се занимава с кабала.

Ние отново трябва (след провала на този проект в Русия) да седнем на ученическата скамейка, за да изучим наново социалистическата идея [„от всеки според способностите му, за всеки според потребностите му“] в светлината на фактите и противоречията, проявяващи се в наши дни.

И изобщо да не се опасяваме от концептуалния пробив, защото „спасението на живота стои над всичко“. (Да не се страхуваме да разкрием, че източника на поправяне на човека и обществото е – висшата светлина. В светлината на надигащата се заплаха от унищожение, и произтичащото развитие, ще могат да възприемат това)

Баал а-Сулам. Трудове за последното поколение, вестник „Народ“

[36848]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: За да разкрием Висшата сила, ние трябва да излезем от себе си, от егоизма си. Но всъщност правим това заради самите себе си, за да получим вечното наслаждение. Не е ли това най-егоистичното, което може да съществува?

Отговор: Вярно! Разбира се, че всички наши действия ние извършваме само заради себе си. И колкото и да се самозалъгвам, че искам да се съединя с другите, да достигна любовта към ближния – това всичко, в който и да е случай е заради самонаслаждението.

Но по средата става нещо много особено, което ние дори и не осъзнаваме. Когато ние се призоваваме един друг: “Хайде да се обединим! Хайде да пеем, да танцуваме! Заедно да се учим!“, по този начин, ние привличаме към себе си висшата сила. Тя въздейства на нас, и дори и без нашето намерение тя ни изменя. Това се нарича “сгула“ – “чудодейното свойство“ на висшата светлина.

Тогава изведнъж аз чувствам: Истина ли е?! Нима аз наистина искам да се изменя? Как така стана това?! Аз какво – полудях ли?! Да ставам отдаващ? Да обичам наистина ? Да мисля за ближните? А с мен какво ще стане?..“

Изведнъж аз започвам да усещам, че да мисля за ближния за мен е станало по-важно. Още не съм в това свойство, но вече започвам да искам това да се случи. По-рано аз отхвърлях дори мисълта за това, а сега постепенно достигам до такова състояние, че наистина желая да придобия свойството отдаване и любов към ближния.

Как така изведнъж?! – Светлината е подействала на мен. Това се нарича чудото, за което е казано: “Приходящата светлина възвръща  към източника“.

Същата светлина, която ни е създала по такъв начин, че ние мислим само за себе си – тя ни изменя. И това е чудото, което се нарича “чудото при изхода от Египет“.

Когато това се случва, ние чувстваме, как вътре в нас нещо се променя, преобръща се. Това променя изцяло моите основи, моето отношение към света, моя поглед над света и цялото човечество, моите мисли за всички. Аз изведнъж се превръщам в своята пълна противоположност.

Това е действието на сътворението, деяние на Твореца. Усещайки в себе си този вътрешен преврат, ние виждаме действията на Твореца. И затова целия този процес, който преминаваме ние се нарича работа на Твореца. Защото ние само предизвикваме това действие, а го извършва Творецът.

Така че не се бойте да бъдете правдиви: ние наистина не искаме нищо друго, освен да се насладим и да мислим единствено за себе си, и колкото и красиво да говорим, отвътре ние сме все още егоисти. Но за сметка на всички наши действия – в ученето, разпространението, обединението – идва светлината и ни променя.

Дайте на светлината да работи!

От 1-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: На мен все пак не ми е ясно, как действа „чудесната сила” на кабалистичните книги. Когато се лекувам при лекаря, то мога реално да измеря, че ми е зле, а от лечението ми е станало по-добре – да измеря температурата си, и да покажа на всички, че е спаднала.

Защо ние не можем да покажем действието на обкръжаващата светлина, за да разсеем всички съмнения?

Отговор: Ако аз със своите егоистични желания бягам след висшата светлина – то в крайна сметка, няма да мога да постигна повече, отколкото тази мъничка искра, „тънкото светене” (нер дакик), която и напълва нашия живот.

Ние не можем направо да постигнем обратната природа. Как е възможно такова нещо, след като аз мисля само за получаване и не съм способен да мисля за отдаване, и целия ми живот е насочен към това да поглъщам в себе си, да получа, във всяка ситуация да изяснявам кое е изгодно лично за мен – и повече от това аз просто не виждам!

А до мен се намира духовният свят – но аз не го забелязвам. Защото аз чувствам само това, което мога да получа за свое удоволствие. А това, с което не мога да се насладя – аз не виждам и не забелязвам! Моите органи на чувства просто не възприемат, че мога да се насладя на отдаването – те виждат само как да се насладя от получаването. Така съм устроен.

Пред мен стои филтър, пропускащ в едната страна – ако през него към мен премине някакво напълване, аз съм готов да го приема. А ако то остава от другата страна, и не влиза в мен – аз не съм готов да изляза от себе си и да го усетя отвън.

Но нима този метод на поправяне не е логичен? Ти притегляш тази светлина, която те е създала, за да може тя и да те измени. Какво може тук да бъде нелогично? Това, че ти не виждаш тази светлина със своите егоистични очи? С тях, разбира се, ти не можеш да я видиш.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 23.02.2011

[36194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тази сила идваща от разбиването и тласкаща към развитието?

Отговор: Хората не разбират откъде се взема силата за живот. Учените се опитват да намерят източника на жизнената сила, също както древните алхимици, безуспешно опитвали се да превърнат обикновените метали в злато.

Те вземат нежив материал и чрез всякакви въздействия, чрез електрически импулси, се опитват да го оживят, да го превърнат в растение, в нещо развиващо се.

Ако обясним това с понятията на Кабала, то те се опитват да привлекат към неживия материал допълнителна висша светлина, която да повлияе на материала и да го издигне на следващата степен – от неживото ниво към растителното. Но това е невъзможно! Те нямат никаква възможност да направят това, и нищо не се получава.

Нека продължават с опитите си, за да се убедят, че това е невъзможно. Безполезно е да се търсят способи да се вдъхне живот в неживата материя, защото всяка следваща степен, дори и формите на съществуване в нашия свят, това е допълнителна светлина вътре в желанието. И как е възможно с някакви физически действия да се притегли висшата светлина, която да направи от камъка растение? Това е просто смешно!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.01.2011

[35522]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→