Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Цялата ни работа е за това, да подготвим желанието към следващата степен. Аз влагам усилия за да проверя себе си: към какво точно се стремя.

Може би аз все още мисля, че със свои сили мога да се издигна на висшата степен – или вече не съм толкова глупав, и вече съм се убедил, че не мога да направя това сам, и само висшата сила може да ми помогне? И тогава започвам да търся как ще ме накара Творецът да направя с мен това, по какъв начин ще стигна до него.

Кабала казва, че да се обърнеш към висшата сила можеш само чрез общество, група. Колко години ще ми потрябват да работя, за да обясня на самия себе си, че обществото – това е единственото средство да привлека Твореца за да ми помогне, а моето участие в групата е равнозначно на привличането на силата на Твореца за моето поправяне. Защото ако аз се съединя с обществото именно заради това и само за това аз моля, то Той ще направи това, и ние ще се срещнем там всички заедно: аз, групата и Той – както е казано: „Исра-ел (стремящите се право към Твореца), Тора (висшата светлина) и Творецът са едно цяло”.

Това се нарича да се стараеш да се „харесаш” на Твореца. А ще Му се харесаш тогава, когато в теб има желания, такива, каквито и в Него. Ти трябва да разбереш, че зависиш от Него, и да склониш егото си.

Кабалистите ни обясняват това с най-точните думи, и в този миг, когато завършиш тази работа, ще заговориш направо с техните думи, и в теб ще се реализира езикът на клоните.

Ти няма да имаш други думи! Ще започнеш да говориш със стиховете от Псалмите или от молитвеника. Защото кабалистите са изнесли тези думи от своето постижение: целия порядък от думи, букви. И ти започваш да говориш точно така, защото всичко казано безусловно се определя от следващата степен, и е невъзможно да се каже по друг начин.

Това е най-научният от всички подходи. Обичайната наука – е много ограничена, тя действа само в рамките на този свят, в тези ограничени условия, а в такъв случай всичко е относително. Но кабала е абсолютно научна методика, в която всичко е подчинено на един закон. В цялото мироздание действа само една формула – отдаването и получаването трябва да се обединят в едно цяло.

Това даже не е нужно да се доказва на никого. Ние търсим някакви научни потвърждения и примери, само за да приближим народа към кабала. Но самата наука кабала не се нуждае от никакви доказателства – тя се разкрива вътре в човека.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №3 на конгреса в Берлин

Кабала, методът за постигане на висшия свят, включва две части:

1. Първата част ни казва как да се обединим един с друг или как да се опитаме да се съединим и обединим;

2. Втората част ни казва как да пробудим въздействието или ефекта на висшата светлина върху нас.

Преди началото на занятията ние трябва да сме пропити от стремежа за обединение на нашите желания. Тогава всеки човек ще има по-голямо желание отколкото своето собствено. Той ще бъде пропит от мислите, свойствата и желанията на другите, които също се стремят към същия резултат и същата цел както и той. Това трябва да бъде нашето основно намерение преди занятията.

Човек, който не се е подготвил за занятията по този начин, на практика пропуска всичко, защото влиянието на висшата светлина не достига до желанието на всеки, а достига до стремежа, който всеки един от нас има към другите, т.е. до нашия общ стремеж да се обединим един с друг, заедно с всички в едно общо желание.

Ако си представя това единно общо желание и ако пожелая да бъда включен в него „като един човек”, както преди разбиването на Адам на различни души, тогава моят стремеж получава въздействието на висшата светлина. Тогава действително придобивам духовно постижение в резултат на тези усилия.

Но ако пристигна и слушам без всякакви усилия, без да направя опит да бъда включен в общото желание, тогава висшата светлина няма върху какво да въздейства вътре в мен. Аз не предоставям повърхност или основа, която тя да повлияе, и затова всички мои действия само ще предизвикат чисто формални знания. Тоест аз ще чуя и запомня написаното в книгите, но нищо повече.

Затова трябва да ни бъде кристално ясно, че висшата светлина идва само при нашите общо усилия. Те трябва да бъдат общи! Затова  условието за привличане на светлината към нас се явява същото както е било при приемането на Тора: „Да бъдем като един човек с едно сърце”. Само в този случай идва светлината.

Така че нека да опитаме по този начин.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Когато напредваме духовно, то през цялото време изпитваме различни въздействия, преминаваме всевъзможни изменения.

Ето защо този процес се нарича „убар” (зародиш), от думата „овер” – преминавам, тъй като ние постоянно преминаваме от едно състояние в друго. И този преход става по такъв начин: Висшият спуска своя АХАП, нисшият се прилепва към него и се издига на по-високо стъпало.

Там той преминава от неговия АХАП към ГЕ – към неговите отдаващи келим, за да се улови за АХАП на висшето, който сега, на това стъпало, се намира в него. И така се изкачваме по духовните стъпала, като през цялото време се залавяме със своята „глава” за „краката” на висшето.

Но при това нисшият трябва да анулира своя разум, за да вземе разум от висшия – толкова, колкото е способен да възприеме. Само така той може духовно да се издигне. Висшият – това са: групата, учителят, авторът на кабалистични книги – всичко това заедно.

Духовният растеж – това е винаги анулиране на своето стъпало и предпочитане стъпалото на висшето, защото то е по-голямо. В какво е по-голямо? Това, засега, ми е все още неизвестно. Със своите сегашни свойства не мога да определя това. Но способността да оценя това стъпало аз съм получил от обкръжението. Защото със своя разум аз не мога да се издигна дори на милиметър! И затова ми е необходимо да го анулирам.

Въпрос: Но ако аз не мога да използвам своя разум, как ще правя изяснявания?

Отговор: С помощта на Висшата светлина. Ако ти нещо изясняваш, използвайки своя разум, то ти си животно, тоест не растеш към своето следващото стъпало. И в това няма нищо унизително – това просто показва от какво се ръководиш в своята работа.

Ако ти анализираш всичко, което става с теб, като използваш главата на висшето – означава, че ти се развиваш от състояние към състояние. И тогава вече се наричаш „човек” – Адам, тъй като се стремиш да станеш подобен ( ивр. адаме) на Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[34111]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Откъде се взима в нас желанието за отдаване?

Отговор: Желанието за отдаване се пробужда в нас под въздействието на висшата светлина – „светлината, връщаща към източника”. Ние не знаем, какво е това желание за отдаване и отдаване извън нас.

Ние съществуваме в своята природа на получаване и изведнъж идва някаква външна сила и ни влияе. А ние не знаем що за сила е това. Ние съдим за нея само по нейните проявления, по резултатите от нейните действия. Аз започвам да познавам Твореца по действията на тази сила в мен.

Той – това са онези последствия, които Той предизвиква в мен. А Него самият аз не познавам. Аз не познавам дори същността на явленията в този свят: какво е електричеството, какво е хлябът, кой съм аз самият?! Аз не мога да постигна самата същност на нещата – на мен ми се разкриват само следствията от проявлението на тази същност.

Затова науката кабала (и изобщо всяка наука) изучава само онова, което е възможно да бъде изучено: материята и формата, облечена в материя.

И когато при нас идва тази особена, странична, външна сила – на мен не ми е известно откъде идва тя и Кой е той. Аз я извиквам по някакъв особен, непонятен начин, който се нарича „чудо” (сгула).

Защото в мен не съществува никаква възможност да разбера как именно ѝ въздействам, как се пробужда тя и започва да ми действа в отговор. Аз съдя само по нейните проявления, които усещам в своя материал, желанието.

Вътре в себе си аз чувствам изменения – като резултат от чуждото въздействие. Това следствие, породеното в мен – и се нарича желание за отдаване.

Това е много странно и особено свойство – съвършено непонятно и незнайно за мен. Когато то изведнъж се ражда, тогава разбирам, че никога преди не съм го изпитвал.

А ако поговоря с обикновените хора, то всеки ще каже, че прекрасно знае какво е това желание за отдаване и че отдава на другите. Той не разбира, че цялото това отдаване е само друга форма на получаването.

Да разбереш с какво се отличава получаването от отдаването можеш само, ако си получил вече тези две желания. Едното идва при нас отвън, а другото е заключено в нашата природа. Ето в такъв случай, човек може да различи едното от другото и тогава започва да разбира кой е той всъщност.

Сега ние даже не разбираме, че в този свят действа само един закон – на егоистичното получаване. Ние ще разберем това, едва след като се сдобием с желание за отдаване.

Чак когато излезем от Египет, можем да разберем какво точно е било Египетското робство, в сравнение със свободния живот! Всичко се познава и оценява само чрез своята противоположност.

От урока по статията „Свобода на волята“, 21.01.2011

[33345]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Известно време вече се занимавам в рамките на кампуса ”Кабала за народа” и сега съм в такова състояние, че нищо не разбирам и не усещам…

Отговор: Колкото повече се учи човек, толкова повече влиза в състоянието, когато нищо не чувства и не разбира. А по-късно той преминава тази бариера.

Това е много интересно усещане. Написано е, че Раби Шимон в такъв момент е почувствал себе си като обикновения търговец – Шимон от пазара. Тоест у него, като че ли изчезнали всички знания, всички усещания, всички впечатления, свързани с науката кабала.

Но съответно, с усещаната тъмнина – той е почувствал и степента, която е бил длъжен да постигне. Защото когато човек се развива духовно, несъответствието между това, което достига по времето на подема, и това, когато той ”пада”, губи всичко, е огромно.

Ето така, когато те заобикаля тъмнината, ти помага само това, ако ти подробно я изучиш, ако разбереш в какво именно тя се проявява.

Какво става, какви чувства предизвиква тя в теб, къде си объркан повече, а къде – по-малко, в какво за теб е абсолютно затъмнение, в какво си се отчаял, къде ти съвсем нямаш никакви душевни сили и къде, все пак, малко още са останали – такива изяснявания трябва да направим по времето на тъмнината. Това е така наричаната „работа през нощите” – много почитан период от мъдреците на кабала: „да възвестявам сутрин милосърдието Твое, истината Твоя – нощем” (Псалм 92).

С други думи, вътре в тъмнината, човек започва да различава това, което трябва да му се разкрие, защото тъмнината – това е обратната форма на светлината. И когато ти не просто седиш, постоянно „изяждайки себе си”, а правилно я изучаваш – настъпва „утрото” и светлината осветява всичко.

Ето така, от вътрешността на тъмнината човек трябва да види светлината, да провери какво именно трябва да постигне – вече от тъмнината да усети, че се приближава към това.

Това е много приятна работа – да се намираш в тъмнина! Това е особено състояние. Така ни показват доколко ние сами не сме способни нищо да направим. Човек, в края на краищата, опознава своята истинска природа, разбира, че без помощ свише – той е нищо.

Ако ти свети Висшата светлина – ти се издигаш като цветето, притегляно към слънцето. А ако няма светлина – веднага падаш.

От лекцията в Северен Тел-Авив, 19.12.2010

[32942]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: В седмичната глава „Ваехи”, е много интересна динамиката на взаимоотношенията между египтяните, Яаков и неговите деца. Него са го оплаквали, балсамирали, погребали в земята на Израел и т. н… Какво означава всичко това?

Отговор: Нашият егоизъм, желанието за получаване, което се нарича Египет, не може да съществува без желанието за отдаване. Нужна ни е висшата светлина!

Но висшата светлина, няма да дойде при нас, ако нямаме искрата на отдаването. Когато човек започне да съединява свойството за получаване и свойството за отдаване, в егоистичните си желания ще види, че процъфтява!

Затова, „седемте сити години” в Египет (седем години не е период от време – това са седемте сфирот на Зеир Анпин) са възможни само, докато Яаков се намира в Египет.

Докато съществува Яаков – средната линия, която може правилно да съедини дясната и лявата линия, получаването и отдаването, той дава на всички светлина и изобилие.

Ето защо Яаков, съчетаването на дясната и лявата линия, се е ползвал с голямо уважение. Но такова съчетаване е полезно само в Египет – то увеличава егоизма, но това не е достатъчно и трябва да расте още. Затова, увеличавайки егоизма до големи размери, „малкият” Яаков е изпълнил своята роля.

Егоистичното желание, което е нараснало за сметка на духовните сили, спира да расте и започват „седемте гладни години”, които принуждават човека да се издигне на по-високо стъпало.

Виждаме, как светостта работи за благото на клипа, а клипа – в полза на светостта. Тоест няма понятия като „зло” или „добро” – ако човек ги използва правилно, всички ще го доведат до целта.

От програмата „Седмична глава“, 16.12.2010

[32773]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това целенасочено наслаждение?

Отговор: Целенасоченото наслаждение – това е да се наслаждаваш от отдаването. А да се наслаждаваш от отдаването може само в този случай, когато ти обичаш този, на когото отдаваш.

Как да постигна любовта? – За сметка на поправянето, сменяйки ненавистта с любов.

Кой извършва това поправяне? – Висшата светлина.

Кога? – Когато аз помоля.

Кога ще помоля? – Когато групата ме задължи да помоля.

Кога тя ще ме задължи да помоля? – Когато аз се принизя пред групата и намеря в нея сила, която да ме задължи.

Кога в края на краищата ще се принизя пред групата? – Когато ние започнем да работим над това заедно с другарите.

И на това ние се препъваме…

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 11.01.2011

[32502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На всички стъпала, до самия край на поправянето, от по-висшето стъпало ни се разкрива особена сила, която винаги съпровожда човека, помагайки му да се издига от стъпало на стъпало.

Защото човекът, намирайки се на настоящото стъпало, никога не е способен сам да се издигне на по-високото, тъй като притежава силата само на стъпалото, на което се намира. А, ако имаше силата на по-висшето стъпало, той вече щеше да се намира на него.

Но, между стъпалата, винаги съществува някакво междинно звено, посредник по пътя. Между животното и човека, такъв посредник се явява маймуната, между растението и животното – „полското куче” и т. н.

А посредникът между стъпалата в духовното е „водачът на магаретата”. Освен него, има и други „ангели”, тоест сили, които по различен начин ни помагат да се издигаме от едно състояние в друго.

И сега, когато желаем да извършим някакви действия, при нас винаги идва висшата сила и ни помага. Не е важно как я наричаме – обкръжаваща светлина или ангел, но именно тази сила ни води напред, помагайки ни да се издигаме от стъпало на стъпало. От нисшия зависи само желанието, настоятелната потребност. Той трябва да се стреми да се издигне със своето „магаре”, да бъде почти способен на това – и ясно да осъзнава своята неспособност.

Затова, двамата мъдреци, излизащи на пътя, предварително се запасяват с придружител – с „водач на магаретата”. Те имат магарета, товар върху тях – също, знаят къде трябва да пристигнат. Нужен им е само онзи, който да ги поведе напред.

Като правило, тази помощ свише идва от раби Амнон Саба (виж книгата „Зоар”. Предисловие. Буквите на раби Амнон Саба). Това е много високо стъпало, от което идва висшата светлина, за да ни помогне, и се нарича „водачът на магаретата”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.01.2011

[32288]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В мига, в който получа намерението „за отдаване“, без никакво получаване за себе си, аз започвам да се наричам „син на бъдещия свят“ – влизам във висшия свят, в усещането за намерението за отдаване и в стремежа да отдавам.

Тогава, в моето отдаване на другите (само вътре в желанието, тъй като нямам още какво да отдавам), в моето отношение към тях, започвам да усещам светлината, която ме напълва – Хасадим. Това напълване ме откъсва от моето егоистично желание.

То  не изчезва, но аз се откъсвам  от него, издигам се над него. За мен вече е ценно не то, а желанията на  другите – също, както за майката е най–скъпо желанието на бебето, и тя изцяло се посвещава на грижата за него. Но при нея, това е заложено в природата й, а ние стигаме до такова отношение към другите посредством висшата светлина.

Така, аз разкривам висшия свят. И, тъй като се изключвам от себе си и живея в желанията на другите, вече без каквато и да е връзка със самия себе си, аз постигам състояние, наречено „свобода от ангела на смъртта“. Тогава вече не усещам като източник  на живот, който ме съживява, желанието, в което преди съм чувствал своя живот. То не ме оживява. Аз усещам живот в напълването на желанията/келим на другите, тъй като те са станали мои.

«Свобода от ангела на смъртта» означава, че моето желание, дори на най–нисшето, първоначално ниво, което ми се представя във вид на мое тяло, може да престане да живее и да получава дори минималното оживяващо го светене „киста де-хаюта“ –  и аз не чувствам, че с това съм загубил нещо. Вече не свързвам себе си с него, тъй като съм придобил друго кли, наречено „душа“.

Чуждите желания, които усещам като свои, се наричат съсъд/кли на моята душа. А напълването в тези желания, е напълване със светлината НАРАНХАЙ на моята душа. Там се срещам с висшата сила, с корена на всичко – и това означава, че постигам сливане с Твореца.

Тогава разбирам, че малкото усещане в моето егоистично желание, с което съм започнал своя път, е било само илюзия, в която е трябвало да живея и съществувам, за да изляза във всеобхватната реалност на отдаването.

А предишната реалност е била просто въображаема, съществуваща само в моята илюзия – като насън. Но в действителност, тя не съществува, тъй като няма място за желанието за наслаждение. Този въображаем, измислен свят изчезва като сън.

Така, ние напредваме към  другото желание. И всеки път, човек постига вътре в чуждите келим, които стават негови собствени. Затова е написано: „Човек се учи там, където желае сърцето му“ –  на това място, в тези желания, той разкрива вечния, съвършения, висшия живот.

От урока по статия на Рабаш, 26.11.2010

[27762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→