Въпрос: Как изграждаме в себе си подобие на Твореца?

Отговор: Подобно на това как настройваме радиоприемник на определена вълна. Спрямо това, доколко ти ще успееш да възпроизведеш вътре в себе си определена духовна “вълна“ – нея и ще поемеш отвън, съгласно закона за съответствието на свойствата.

Ние не знаем какво е Творецът. Висшата светлина няма никаква форма, и тя се намира в абсолютен покой – тя е просто абстрактна светлина.

Това е общата сила отдаване, която аз не мога да различа, тъй като винаги я възприемам само в конкретна форма. Но колкото повече форми на отдаване аз мога да построя в себе си – в един момент те започват да оживяват!

Както ако направя зайче от пластелин – и ако е слепено правилно  във всички детайли, то сякаш изведнъж оживява! После слепвам още някаква форма, да кажем – жираф. Лепил съм, лепил съм и накрая той – също оживява! Тоест ми е нужно само да направя духовен съсъд, а в мигът, в който той бъде готов, простата светлина причакваща отвеън, ще напълни този съсъд с живот.

Така аз започвам да постигам, чувствам и разбирам – какво е това Творец, чрез всички тези форми. Построявам ги вътре в себе си – това са части на моята душа, която аз започвам да събирам, след като съм се научил още малко повече да отдавам, повече да обичам и да не мисля за себе си.

Сега се стараем да построим нашата първа духовна степен, полагаме усилия. Пробваме и не знаем, как да я съберем и защо не ни се получава. Но в мига, в който ти завършиш строежа на  тази първа форма, ще почувстваш, че си се родил! Тоест, в теб вече съществува определен духовен образ и той е започнал да живее! Вътре в тази опаковка, която си построил, със всички нейни правилни форми – сега там има светлина.

Така ние постепенно, етап след етап, градим образа на Твореца.

От всички детайли, които ти събираш от всички другари, съединявайки се с тях по целия свят, ти строиш подобието на Твореца – или своята истинска душа.

От урока по статията на Рабаш, 28.04.2011

[41763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Човек е създаден с желание за получаване за себе си, което се нарича желание да получава поради егоистична изгода. Но му казват, че той трябва да се откаже от това желание да получава, и да придобие ново кли (желание), което се нарича желание да отдава. Но не всеки човек се удостоява с това, тоест може да придобие тези келим (желания), пригодни затова – в тях да може да влезе Висшата светлина (да се разкрие Творецът).

Относно това как може човек да придобие желание за отдаване, мъдреците са казали (Кидушин 30): “Аз създадох злото начало (егоизмът в човек), и Аз създадох Тора – като подправка (добавка към егоизма във вид на намерение “заради отдаване“)“. Именно  с помощта на Тора (изучавайки я, с цел да поправя себе си), той (човекът) може да придобие отдаващите намерения.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 6. „Важността на  вярата присъства винаги“.

[41678]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Маца символизира състоянието, когато ядят „хляба на Бина”, идващ от стъпалото Бина, на отдаването. И макар ние самите да се намираме на стъпалото Малхут и да нямаме никаква възможност да се издигнем, с всички сили трябва да се стараем да извършим действието отдаване и да се съединим един с друг, дори да ни е напълно ясно и очевидно, че нищо няма да се получи! Това не е важно – на всяка цена трябва да изпълним тези действия, защото те привличат към нас висшата светлина, която след това ще извърши своето действие, което се нарича наше „освобождение”.

Излизането на човека от този свят – от свойството на егоистичното получаване, на прагматичното знание, от своето его, не става по обичайния начин, съгласно последователността на стъпалата. То е като процесът на раждането, който изцяло протича в тъмнина, много бързо, и зародишът трябва да се обърне с главата надолу и да излезе от един свят в друг – от своята майка, от своето вътрешно стъпало, във външния свят.

По същия начин се ражда нашата душа. Затова за никой друг празник не е определен такъв точен ред на действията по време на тържествената трапеза. Обикновено просто благославят храната и виното, но за пасхалната трапеза е установен специален ред (седер) и неговата последователност трябва строго да се спазва. Защото излизането на човека от неговото его, от нашия свят в усещането за духовния свят, в по-високото измерение, което се нарича негово духовно раждане, не става съгласно обичайните закони.

Обикновено желанията растат в последователността на стъпалата: два стадия на малкото състояние (катнут алеф и бет), два стадия на голямото състояние (гадлут алеф и бет), преминавайки последователно през вътрешното състояние и през външното, и отново – вътрешно и външно. Тоест желанията и светлината нарастват постепенно.

Но при раждането всичко става като че ли „неправилно” – обратно. И затова пасхалната трапеза се нарича „Седер” (ред, последователност), тоест особен ред, последователност, който не съответства на законите за последователното израстване по стъпалата.

Работата е в това, че стъпалото, през което преминаваме днес при „излизането от Египет”, е нашето раждане. А после родилата се душа само расте, но на това стъпало става истинското преобръщане. Затова целият ред на пасхалната трапеза – „кидуш” (благославяне), „урхац“ (измиване на ръцете), „карпас“ (потапяне на зеленина в солена вода), „яхац“ (разчупване на маца), „магид“ (разказване за излизането от Египет) и т.н – не става съгласно обичайния ред на съответствие между светлините и желанията, по който трябва да растат.

Затова дори намирайки се в Египет, в егоистичното желание, отнасяйки се един към друг егоистично и мислейки само за себе си (тъй като над нас властва Фараонът), трябва да извършим всевъзможни действия и да се постараем, въпреки цялата негова власт, да се издигнем над него и да се свържем един с друг по нов начин – да се съединим с връзката, която съществува извън Египет. Това означава, да се настроим за бъдещото освобождаване.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда“, 18.04.2011

[41007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо преминаването от едното робство – на Фараона (властта на егоизма), към другото робство – на Твореца (властта на светлината), се нарича свобода?

Отговор: Робство или свобода се определя от това, как аз мога да използвам своята природа. Ако аз нямам избор и съм принуден да я използвам така, както тя ми диктува – това означава, че се намирам във властта на своята егоистическа природа, под гнета на Фараона. Тогава моето отношение към тази власт зависи от моето стъпало.

Ако установявам, че властта на егоизма над мен – това е зло, то започвам да усещам изгнанието. А усещането на изгнание има 4 стадия или „400 години”, в течение на които аз се развивам, докато не започна да осъзнавам, че изходът от изгнанието е възможен само с помощта на висшата сила, таяща се вътре в егоистичната природа. Аз я разкривам в последния 4-ти стадий. След това излизам от изгнанието.

Ако в своите вътрешни изяснявания разкривам своята зависимост от Твореца, който се крие вътре във Фараона и е ожесточил неговото сърце, ако откривам Твореца вътре във Фараона и разбирам, че Той специално ми устройва тези спънки, а Фараонът е само Негово облекло, зла маска, ако виждам през тази дреха Твореца, то се отнасям към тях двамата с разбиране.

Разбирам за какво ми е необходим Творецът, а за какво – обличането и как обличането ми помага да разкрия Твореца, защото иначе не бих могъл да Го разкрия. При това трябва да пазя това външно облекло, защото без него няма да мога да видя вътре висшата светлина, свойството отдаване. Именно, с помощта на обличането аз правилно се отнасям към светлината, към свойството отдаване, към Твореца.

Ако построявам в себе си правилно отношение, зрял подход, като не желая обличането да изчезне, разбирайки, че Фараонът ме приближава към Твореца, че именно чрез него мога да видя Твореца, и по никакъв друг начин, то напредвам по стъпалата, наречени „400 години”.

И ако работя правилно, то мога да изляза от Египет преди изтичането на 400 години, преди окончателния срок на изгнанието. Защото Тора говори за напредване по пътя „беито” (в своето време). И защото, там се споменава различна продължителност на изгнанието – 400 или 210 години, в зависимост от контекста.

Главният признак на моята готовност за изход от Египет – това е моето правилно отношение към Фараона и към Твореца, когато аз знам как реално, по правилен начин трябва да се издигна над Фараона и намирайки се между тях двамата, да определя своето напредване.

Защото свободата не означава, че се покорявам на Твореца, вместо на Фараона. Но аз предпочитам, ценя свойството отдаване, то е важно за мен, само по себе си, а не по силата на изгодата от него, в сравнение с получаването.

Творецът е велик не затова, че за мен, Той е предпочетеният пред Фараона, макар че само по такъв начин започвам да Го разкривам, като „преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Осъзнаването на величието на Твореца – това е резултат от въздействие на светлината. Аз започвам да разкривам, че изключителността и ценността на свойството за отдаване, само по себе си е над всичко, без всякакво сравнение с получаването. Творецът е велик, не на фона на Фараона, а сам по себе си. Но, това настъпва в резултат от въздействието на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 14.04.2011

[40668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако излизането от Египет става много бързо, защо е нужна подготовка?

Отговор: Едното няма отношение към другото. Подготовката е необходима, за да съм способен да стигна до напълването. За тази цел трябва да изпитвам недостиг. Защото ние не излизаме от Египет с краката си, а с желанията – от едно желание в друго.

Ако не изпитвам потребност от новото състояние, значи не съм се подготвил за излизането от Египет. Трябва да поискам да стигна до отдаването – до такава степен, че пред себе си да виждам само него. Нека силата на отдаването да ни обедини в едно цяло – ето какво искам.

Нека всички се разтворим и слеем там, без каквито и да е различия – няма никой, който е отделен, а има само една обща сила на отдаването. И тогава висшата светлина ще ни напълни.

Изпитвам ли потребност от това? Ако не, тогава не съм готов за излизане от Египет. Възможно е още да не чувствам в себе си изгнанието, още да не съм завършил „седемте плодородни години”. При мен всичко е наред: групата учи, прави общи трапези, пикници, конгреси…

Само когато състоянието стане нетърпимо, когато почувстваме необходимост да се обединим помежду си и точно това бъде за нас спасението – тогава се подготвяме за излизането от Египет.

Въпрос: Тогава защо излизаме много бързо?

Отговор: Човек не може предварително да знае, кога ще се напълни чашата на неговите усилия. В духовното няма време. В момента, в който чашата се напълни, когато е проявил своето желание в достатъчна степен, веднага става скок и ти преминаваш към действие – към бягството от Египет. Но дори миг преди това, все още не знаеш, че още малко – и чашата ще бъде пълна. Напротив, предишният миг може да ти се стори като най-отдалечен от излизането – египетската тъмнина, бедствията, които те мачкат…

Защото до последно, докато не се откъснеш от Фараона, ти се асоциираш с него. И затова изпитваш много силни и тежки удари, без да виждаш възможност да се спасиш от тях. Всеки удар само ти показва колко си слаб и неспособен на нищо.

И внизапно, именно в тази тъмнина се разкрива силата, посредством която можеш да избягаш от Фараона. Разкрива ти се мракът и това ти помага при бягството. И веднага – в мига, в който желанието най-накрая се е проявило – започва спасяването.

От урок на тема „ Подготовка за излизането от Египет”, 10.04.2011

[40280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Работата винаги става под една и съща форма: „усилие” и след това „откритие”, само че на по-високите стъпала – тя е още по-трудна, както и в нашия обичаен живот.

Но заедно с това, колкото по-високо се издига човек, толкова повече вижда, разбира и чувства. Макар, че едновременно с това, той и повече се обърква, и чувства по-голяма слабост. През цялото време върви и работата против растящия егоизъм.

В книгата „Зоар” е написано, че учениците на Раби Шимон, заедно с които той е писал тази книга, и които заедно с него са били 10 (както 10-те сфирот), са построили помежду си най-големия и най-светлия духовен съсъд (кли). И затова те са успели да разкрият във връзката помежду си цялата висша светлина.

Но е написано, че когато те са пристъпвали към ученето в обичаен ден, та са чувствали ужасна ненавист един към друг. И тук става въпрос за хора, които вече се намират в духовното постижение! Но те само започват да работят над следващата степен, за да се издигнат на нея – и преживяват такива усещания.

Тогава те започват да се учат и да работят над себе си, слушайки това, което им казва Раби Шимон, и полагайки вътрешни усилия за своето съединяване, за да станат „по-чисти” и „по-светли”, тоест прозрачни за светлината.

И когато те започват да образуват такъв единен съсъд от желания, свързвайки се помежду си и създавайки съединяващи ги канали, то усещат как вътре в тях започва да протича светлина, преминавайки от единия към другия, и така циркулирайки по цялата система. И от това, вътре в тях се пробужда усещането за духовния свят.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Когато отглеждаме дете, по всякакъв начин се опитваме да го подготвим за живота в този свят. Но как да влезем в духовния свят, след като нямаме ни най-малка представа за него?

Отговор: Човекът, който, напускайки бащиния дом, влиза в зрелия живот и иска да успее в него, може да се опре на опита на другите. При това не е важно какъв иска да стане – крадец, праведник, учен или обикновен търговец на пазара. Във всички тези модели, в тяхното егоистично проявяване, той може да намери в обществото.

Що се отнася до човека, който напредва духовно – той няма пред себе си никакви примери, никаква подкрепа. Трябва сам да изгради своето обкръжение. Защото единственото, което запълва цялата реалност е Висшата светлина, а световете не съществуват без човека.

В мига, в който приведа в действие своето желание за духовното, веднага изграждам всички светове между мен и Безкрайността. Сякаш монтирам тази стълба в духовното, която съществува само във вид на решимот (духовни гени).

В статията „Същност на духовното постижение” от книгата „Шамати”, Баал а-Сулам пише: „Всички светове, с техните множество стъпала, съществуват само по отношение на душите”. Затова не мога да искам да ми обяснят, както в нашия свят, как да се държа в духовното. Трябва сам да създам духовния свят, който го няма.

И сам трябва да си представя отношението на Висшето стъпало към мен и моето отношение към него. И ако тази моя представа съответства на съществуващите решимот, тогава всичко незабавно се подрежда по чудесен начин, съгласно закона за подобие на свойствата. А ако не съм намерил подобието на свойствата, тогава за мен няма духовна реалност. Защото тя съществува само по отношение на човека, който я разкрива, изгражда, формира.

С други думи, сами трябва да изградим духовния свят. Необходимо е да се обърнем към Твореца с такава молба, че тя съвсем точно да съответства на онова, което свише ни е подготвено от решимот.

Точно затова, на иврит Творецът се нарича „Боре” („бо” – иди и „ре” – виж). Защото именно ти Го създаваш! Именно ти изграждаш тази форма.

От урока по статия на Рабаш, 18.03.2011

[39120]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал само едно желание, един съсъд, който се намира в просто и съвършенно единство със светлината, като едно цяло – без никакво разделяне или разлика.

Такъв е бил замисълът на светлината, създала желанието. Но от това желание засега не произлиза никаква собствена реакция. И затова съществува само една душа, едно творение, което се нарича Малхут в света на Безкрайността.

А всичко останало съществува само във вътрешните преживявания на Малхут, която чувства, че напълващата я висша светлина идва с любов и отдаване, а тя е противоположна на светлината. От този срам тя се съкращава, не желаейки да усеща в себе си светлината, за да не се чувства получаваща.

Светлината като че ли отстъпва по желание на Малхут, като освобождава празно място около централната точка на мирозданието, и Малхут остава празна. Но всичко това става само в нейните усещания, а самото състояние не се променя.

А след това тя се надява да получи светлина заради отдаване – и се разбива. Тоест тя с всички сили искала да се поправи и също толкова много да даде на светлината, колкото Тя й давала в света на Безкрайността – да Й отдава безкрайно!

Но не й се отдало… Какво огромно разочарование и болка! И след това, Малхут преминава в друго състояние – тя повече не мисли да става подобна на светлината.

Тя имала такова огромно, страстно желание да Й даде всичко, докрай! Но опитвайки се да направи това и не успявайки, тя загубила всичко – загубила силата на отдаване и се разбила, преминавайки към силата на получаване и към мисли за себе си. Сега вместо получаване заради отдаване, тя иска или да отдава егоистично – заради себе си, или егоистично да получава.

Това е напълно противоположно на това, което е било дотогава в действителността. Но цялата тази драма се развива само вътре в Малхут, в нейните бушуващи чувства. Така възникват нейните разнообразни отношения със светлината, които се наричат световете АБЕА. Засега като резултат, в нея не се пробужда ново намерение, и тя отново започва да мисли за отдаване.

Тук я е довела веригата от гените на развитието (решимот) от преминатото от нея разбиване. Тя се чувства толкова нещастна, откъсната и празна, че в нея отново започва да се пробужда отношение към светлината.

Тогава тя започва да работи над преодоляване на това чувство на разделяне, сама пробужда срам в себе си, желаейки да почувства своята противоположност на светлината – доколко светлината е отдаваща, а тя (Малхут) – получаваща.

Тя се чувства изцяло разбита на малки частички, разделени от своята разлика, отчужденост и ненавист. Но именно това й дава възможност сега да изгради себе си, нареждайки отново отношенията между частите, и да се отнася към тях така, както светлината се отнася. Така тя придобива свойствата на светлината, а в същата степен, започва да се отнася и към светлината с любов и отдаване.

Когато човек – една от частите на Малхут, усещайки се отделен от другите, идва в групата, той започва да нарежда своите отношения с всички други части на Малхут. И ако той работи правилно, започва да си изяснява какво представлява свойството получаване и свойството отдаване, разрив, отвращение, привличане.

Излиза, че вместо да получи всички тези определения наготово, направо от светлината, Малхут си ги изяснява сама, оправяйки се в отношенията между своите разбити желания. Тоест тя използва силата на разбиването и омразата, за да разбере от нея, какво е любов и отдаване. Така тя работи над свързването, получавайки „помощ против него“.

Желаейки да съедини всички свои части, тя се връща към близки отношения със светлината: любов към нея и отдаване. Заради това тя и направила съкращението и се включила в този процес, започнал от света на Безкрайността.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 24.03.2011

[38979]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се намираме вътре в екран, на който се изобразяват нашите свойства. И ако те са егоистични, то, съответно, се изобразяват пред нас нашите желания за наслаждение на нивата (величините 0-1-2-3-4) на неживо, растително, животинско и „човек” – и ние ги виждаме като обкръжаващия нас, наш свят.

Значи, видимата и усещаната от мен реалност, в която аз живея, – това е отпечатък, изображение на това (на желанията и на мислите), което е вътре в мен .

Ако аз, в добавка към своята обща природа – свойството за получаване, придобия духовна природа – свойството за отдаване, то, като на екран на компютър, ми се отваря още един прозорец, в който аз виждам висшия свят – силите на своята душа. И сега аз разпознавам, че видяното от мен в първия прозорец, се явява проекция на моите получаващи сили, а във втория прозорец аз рисувам формата на своето съединяване с останалите хора заради отдаване.

В тази степен, в която аз съм способен да се съединя с останалите, макар поне на нивото „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”, в тази степен аз ще мога да разпозная духовния свят. И сега всичко зависи от моя разчет, как аз всеки път се пробуждам, за да пренеса реалността от материалния свят в духовния.

А най-съвършеното духовно състояние – това е „Пурим”, от думата „пур” – жребий – в него моите желания са поправени, аз съм се обединил с всички души, напълвайки своята с висшата светлина, съгласно закона за подобие на свойствата.

Пурим – това е празнуване на крайното поправяне. И, отбелязвайки този празник, ние сякаш привличаме от това поправено състояние, в което искаме да се включим,  поправящата и съединяващата ни сила.

Обичаят да се слагат маски да се обличат характерни костюми в този ден е дошъл до нас, защото Аман (егоистичното желание) се облича в дрехата на Мордехай (алтруистичното желание) – и ние можем да получим в големите желания на Аман, светлината от свойството Мордехай.

Затова на празника Пурим съществува обичай да се ядат сладки с триъгълна форма, наречени „Джобовете на Аман”, защото джобът символизира желанието за получаване.

Необходимо ни е да получим от Аман тези желания и с помощта на Мордехай, посредством светлината хасадим, свойството за отдаване, да ги поправим с намерение за отдаване. И тогава ние можем да получим светлината хохма – разкриването на Твореца, т.е. състоянието на крайно поправяне.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 15.03.2011

[38552]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Днес, в светлината на земетресението, постигнало Япония, ние виждаме как природата заплашва нашето съществуване. Защото ние, фактически, живеем на голям вулкан, бушуващ дълбоко в земните недра, съществуваме на тънък слой земна кора.

От недрата на земята ние добиваме нефт, вода, полезни изкопаеми, използваме в храната растенията и животните, съществуващи на нейната повърхност, дишаме с атмосферния въздух. Ние във всичко зависим от процесите, произтичащи в земната кора.

Освен това, на нас ни въздействат още множество други фактори: магнитни полета, силата на привличане, всевъзможни излъчвания, скоростта на въртене на Земята. Но ние даже не си представяме, че най-малките изменения на тези параметри могат коренно да повлияят на целия ни живот!

Всички природни катаклизми са предизвикани от дисбаланс на силите, който става в резултат на нашите неправилни действия. Защото цялото мироздание – това е единна система, включваща в себе си неживата, растителната, животинската природа и човека. При това, голямата част от мирозданието се отнася към неживата природа: това е цялата Вселена, включваща Земното кълбо. Растенията едва покриват неговата повърхност, още по-малка негова част съставлява животинския свят, и сравнено с всичко това, – съвсем млък дял се отнася към човека.

Но в духовното измерение се отчита не количеството, масата, а качеството на силите. Затова човек, намиращ се на по-високо качествено ниво на развитие, може само с една своя мисъл да измени цялата Вселена. Баал а-Сулам пише, че цялата нежива природа е равнозначна на едно растение, всички растения – на едно животно, всички животни – на един човек.

С други думи, ако човек извърши някакво мъничко изменение в лошата или в добрата посока, – това изменя целия животински свят. Още повече при това се променя и растителният свят, като не говорим вече за това, какво става с неживата природа. Защото всичко това е единна система!

Затова ние трябва да изменим себе си, да постигнем равновесието помежду си, и едва тогава всички тези природни сили, които се намират на по-ниско от човешкото ниво: целият животински и растителен свят, цялата нежива природа, – също ще достигнат до равновесието.

Въпрос: Как да убедим всички, че нашите мисли управляват света?

Отговор: Това не може да се постигне с думи. Ние трябва да приведем света към вътрешното усещане за това, че мисълта – това е най-мощната сила в цялото мироздание. Но това е нужно да докажем и на себе си! Защото, ако аз осъзнавах, че моите мисли влияят на целия свят, нима бих им позволил свободно и безконтролно да „плават по течението”? Аз бих проверявал във всеки миг за какво мисля, накъде се обръщам, на какво влияя. През цялото време бих се контролирал!

Само че, да обясним това не можем нито на себе си, нито на света, не можем да измерваме силата на мислите и още повече степента на тяхното влияние върху конкретните събития. Ние никога няма да можем да докажем на света наличието на тази връзка. Тогава, как ще приведем света към равновесие?

Изходът е един: ние, разбиращите това, изучаващите кабала, трябва да притеглим чрез себе си Висшата светлина, за да може тя „отвътре” да даде на хората осъзнаването за това, че всичко в природата е взаимосвързано и тъкмо нашите желания/сърца и мисли/разум определят състоянието на света.

Точно „обкръжаващата светлина”, неявно действаща на всички, ще извика в хората разбирането за това, че техните мисли/намерения влияят на състоянието на природните системи, където неживата, растителната, животинската природа и човекът, с неговите намерения, – са свързани заедно.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 11.03.2011

[38009]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→