Нямаме нито заслуги и престъпления, нито подеми и падения, а просто съществува една верига от състояния, които е необходимо да преминем, за да развием в себе си голямо желание (духовен съсъд) и да приемем в него всичкото добро, което желае да ни даде Твореца.

И затова, ние преминаваме през много различни състояния: в чувствата, в сърцето, усещайки горчиво/сладко, и в разума, усещайки лъжа/истина.

Постоянно объркваме анализа в сърцето и в разума, между сладкото/горчивото и истина/лъжа, които се хвърлят ту в едното, ту в другото, но именно това ни помага да построим съвършено желание и ясен разум.

Човек не се ражда герой, готов за възложената му мисия, а висшата светлина създава само една точка „от нищото”.

Тя се отличава от светлината само с това, че има желание да се наслади, вместо желанието на светлината – да наслади.

А всички останали свойства човек трябва да развие в себе си сам, от връзката с въздействието на светлината върху него, благодарение на разбиране и усещане.

Само тогава той ще я познае и ще я почувства: какво има в Твореца, в светлината, и ще стане същият, както Него. Защото състоянието на светлината е съвършено, а в замисъла на сътворението се предполага, че и творението ще стане също така съвършено, както и Той.

Тоест, от точката, творението трябва да получи серия впечатления – приятни и неприятни, ясни и неясни – докато не достигне състояние, когато действително ще чувства и разбира всичко, и ще може да замени Твореца със себе си в Неговата работа.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.09.2010

[#21369]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От къде се взема у нас енергия за вътрешна работа, ако ние през цялото време сме длъжни да държим Твореца в скриване?

Отговор: Енергията идва от Твореца чрез групата. Няма друг източник на енергия, освен Него. И за такъв канал служи групата.

А в групата енергията, светлината, се проявяват в следствие на нейното обединяване, подобно на Твореца. В обединението на другарите се намира Твореца.

И ако правилно си организираме работата, разбираме, че Творец и група – това са едно и също нещо.

Групата е модел, благодарение на който ти откриваш тази вътрешна сила, която се нарича „Творец”.

Като че ли има източник на енергия, но трябва да се включим към него. Потребителят може да бъде само подобен и противоположен (вилка – розетка). А силата на потока от енергия зависи от спойката , от контакта в групата.

Чрез групата аз получавам пример от Твореца, започвам да виждам групата, нейният строеж, като система от светове. Вътре в нея аз разкривам връзки, които съединяват душите във висшите светове. А вътрешната сила на групата, която я оживява и удържа – това е Творецът, висшата светлина.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010

[#21204]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От какво зависи скоростта на духовния напредък?

Отговор: Скоростта на духовния напредък зависи от това, колко често човек моли Твореца (висшата светлина, общото свойство на отдаване и любов на природата), да поправи себе си.

 Веднага щом види как егоистично се отнася към света, упреква себе си за миналото, ненавижда останалите, прави сметки със себе си или другите, той трябва да привлече светлината на Твореца, защото освен него няма друга действаща сила в природата.

Защото всичко, което човек усеща, е само това което му рисува тази висша светлина, с цел да и обърнем вниманието си.

[#21084]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Творецът е създал творение, което да достигне Неговото ниво, да разбере всичко, което Творецът е направил, и да усети всичко, което усеща Творецът. С други думи, това творение ще стане точно като Твореца!

Но за да стане подобно на Твореца и да остане творение, без да се разтваря в Твореца, творението трябва да съгласува в себе си две противоположни сили: получаване и отдаване. Освен това, как може някой да разбере нещо без да го сравни с неговото противоположно? Ако съм създаден така, че да съществувам в пълна хармония с обкръжаващата среда и в пълно сливане с всичко, тогава аз не осъзнавам това и не го усещам.

Появява се усещане само като резултат на някаква противоположна сила, когато съм притеснен или ми липсва нещо. Такова противоречие усещам. Не осъзнавам, че имам глава докато тя не ме заболи. Ако ухото ме заболи, тогава усещам, че имам ухо. Същото е и с чувствата отнасящи се за света около мен. Докато всичко е наред, ние не мисли за него, защото не усещаме това, което е около нас.

Затова, ако творението трябва да постигне реалността (както духовната така и материалната), то трябва да бъде в противоречие с нея. Във всичките му усещания, свойства, мисли, желания и цели творението трябва да е противоположно на Твореца. Така сме сътворени, точно както Творецът е искал.

Той е висшата сила, а ние сме черната точка на желание, напълно противоположни на Него. И все пак, невъзможно е да се развиваме само от тъмнината, която е противоположна на светлината. Това създава непоносима болка и не позволява напредване. Затова Творецът е създал особена реалност: Малхут на света на Безкрайността и цялата система на скриване (световете). Това е направено, за да можем постепенно да се отдалечим от Безкрайността, където ние съществуваме в сливане и в светлината, и тогава да се спуснем до нашето сегашно състояние на съществуване.

Цялото това пътуване е направено за нас; не трябва да страдаме и да го усещаме, защото предварително (преди ние да се появим в картината), системата на управление е била създадена: световете АБЕА (Ацилут, Брия, Ецира и Асия). А ние се появяваме в последния етап на развитие на системата и усещаме себе си като идващи на този свят и живеещи в него. И не усещаме себе си като противоположни на нещо и като нуждаещи се да открием какво е то.

Но постепенно, чрез малки смущения и хиляди години на развитие, Творецът събужда в нас желание за Него. Завършвайки нашето земно развитие, ние заставаме в началната точка на духовното ни развитие: появата на въпроса за смисъла на живота. От този момент нататък ние започваме нашето издигане в духовния свят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек расте така, че отначало получава нови желания и напълвания, необходими за неговото развитие, които работят за негово добро.

Ето това е направлението, дадено му от природата, която иска от него да порасне, да стъпи на краката си – както растат децата в този свят.

Това не се смята за забранен път на наслаждение, защото сме длъжни да преминем този естествен път на развитие, докато станем „възрастни”. Ние виждаме как децата обикновено са препълнени с различни желания и се наслаждават на този живот.

Но когато станем възрастни и сме длъжни да започнем да се развиваме и растем съзнателно, а не по силата на природата – всички наслаждения, които получаваме са ни във вреда, защото не ги насочваме към отдаване.

Преди, цялата отговорност е била на природата – Творецът е определял нашия път и ни е водил по него, да кажем до преди 15-20 години. И всичко, което сме вземали от живота е било за нашето развитие.

Но с приключването на този „детски” период на развитие, сме длъжни сами да започнем да определяме направлението си. Необходимо е да добавим от себе си намерение за отдаване – иначе всяко получено наслаждение няма да ни помага да растем и да се повдигаме, а ще ни убива!

То по обратен път ще ни води към това, което чувстваме, че е неправилно, че не трябва да се върви по пътя  на егоизма, а по пътя на отдаването.

Затова всички наслаждения, които човек получава след като порасне са в негова вреда – като човек, който разкървавява раната си.

Колко дълбоко трябва да потънем в това зло, за да разберем, че не трябва да продължаваме така – като пораснали деца, на които природата вече не позволява безгрижно да се наслаждават на живота, а ще поиска от тях отдаване.

Колко дълбоко ще се налага да „разкървавяваме раната”, това вече зависи от нас – дават ни се всички средства и обяснения. Водят ни към учене, книги, група – там, където можем да се замислим, какво трябва да добавим към живота си, за да се развиваме правилно.

А ние добавяме – изясняването на истина-лъжа, в допълнение към сладко-горчиво, в противоположност на децата, които разбират само сладко-горчиво.

И за да не останем деца цял живот, както е казано: „Какво да правим с децата, които пораснаха?” – трябва да започнем да работим по принципа истина-лъжа.

Но без да махаме сладко-горчиво, а над него да строим ново отношение към живота. А това е възможно само като привличаме висшата светлина чрез изучаване на Кабала.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 18.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Според това, как ние ще се обединяваме и ще участваме в общи действия (конгреси, вечери на единството, общуване в системата на „стимулатора”), през нас ще започнат да преминават общи вълни от висшата светлина, които постепенно ще ни приближават към брега на висшия свят.

И тогава ние ще открием, че заедно, много хора се включват на една вълна, извършвайки общо духовно действие!

А тъй като висшата сила действа синхронно на голямо количество различни хора, то мощността на това духовно желание и намиращата се срещу него висша светлина, която се разкрива в това съединение,  започва да влияе на цялото човечество – ето това въздействие се нарича разпространение на кабала!

Хората ще започнат подсъзнателно да усещат това явление, благодарение на това, че ние всички сме свързани в една душа. И даже тези, които не са видели и не са чули, ще започнат неизбежно да се настройват на тази вълна и да усещат присъствието в света на духовното движение. Светът ще стане по-чувствителен към въздействието на висшата светлина.

Така ние разлюляваме целия свят чрез вълните, които заедно създаваме: повдигаме  целия свят и го спускаме. Повдигаме искрите на отдаването и  спускаме  егоистичното зло. Все повече искри на отдаване  са отгоре– и хората ще започнат да питат за смисъла на своя живот. Така ние ще ускорим процеса на поправяне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””,19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това свобода? Това е свобода от какво, за сметка на какво се постига, ако всичко е определено със строги закони и в този свят и в духовния?

Отговор: Свобода може да имаме само от нашия егоизъм. Аз искам да дойде висшата светлина и да ме вземе под нейната власт, вместо властта на егоизма. Аз възприемам властта на егоизма или на алтруизма над себе си като задължителни – едната или другата.

Съществуват две природи: природа на низшото, на получаването и природа на висшето, на отдаването и двете са дадени и действат по неизменни закони.

Единственото свободно действие е да се повдигнем от едната природа, егоистичната, към другата – алтруистичната! Т.е. да излезем от властта на егоистичните закони, на получаването и да преминем под властта на законите на отдаването.

И ние дори не можем да разберем своята първоначална природа, докато не получим втора природа – алтруистична.

Защото сега сме като затворени в една плоскост и оставайки вътре в нея, никога няма да можем  да я разбием.

Вие виждате колко грешки правим. Хиляди години сме се развивали в своята единствена егоистична природа и дори нея не можем да разпознаем.

Та нали ние се намираме вътре в нея, а за да я разберем е необходимо сравнение с нещо друго, противоположно.

Ако ние притежаваме и обратната природа, природата на отдаването, то сравнявайки я с егоизма, щяхме да разберем какво означава получаване и отдаване.

Но в нашия свят, освен получаване, нищо друго не съществува. Каквото и да правим то е само заради себе си и за изгодата си. И затова дори не сме способни да разберем как действаме ние и как действа този свят.

Вие виждате, човечеството непрекъснато греши и не знае как да се придвижва по-нататък. И особено сега, когато сме достигнали максималния връх на нашия егоизъм и пред нас се разкрива пълната ни неспособност да разберем този свят. И това ни подтиква всички нас да разберем, че нямаме избор и трябва да се повдигнем над егоистичната си природа.

Дори за да съществуваме нормално вътре в егоизма, на нас ни е необходимо да излезем от него и да го изучим, гледайки го отгоре.

Оставайки вътре в него е невъзможно да се постигне каквото и да било – трябва да си по-високо от обекта, който изучаваш, за да го разбереш.

И когато ти се повдигнеш над себе си, само тогава ще разбереш кой си ти и ще се научиш да живееш правилно, дори в този свят. Към това ни подтиква съвременната глобална криза.

Из урока по статия от книгата „Шамати”, 25.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В седмата част на  „Учението за Десетте Сфирот”, която ние сега изучаваме, се разказва за спускането на световете отгоре надолу и тяхното разбиване.

За нас е важно да знаем това, за да разберем работата на природата, и от нея вече да разберем как да се издигаме, със своите дребни поправки и с косвени, спомагателни действия, подготвяйки себе си за това изкачване.

Всяко такова неголямо действие подготвя много по-голямо действие в бъдеще.

При спускането на световете, едно огромно разбиване породило множество малки действия. А сега ние се издигаме отдолу нагоре, извършвайки множество малки действия, които съединявайки се, предизвикват едно голямо действие на поправяне.

Така малките поправки се вливат в едно напълно поправено състояние – Гмар Тикун.

Разбира се главната цел на учението е да притегли светлината, възвръщаща ни към източника. И все пак ни се налага поне малко да знаем за протичащите процеси в духовното.

Ние изучаваме разбиването на световете така подробно, за да го оправдаем и да разберем неговата необходимост!

Благодарение на него сега се намираме тук долу, обладавайки всичките информационни данни (решимот) за подем и постигане на окончателното поправяне.

На нас не ни стига само висшата светлина, която ще вземе тези информационни данни, ще ги съедини с материала, в който ние се намираме, с желанието и ще реализира едното върху другото!

Решимо – това е с една дума програмата в компютъра. Аз поставям диска с програмата в компютъра и там всичко се организира вътре и приема формата на програмата. Точно така работи решимото.

Аз съм длъжен да реализирам (да пришия) всяко следващо решимо на своя материал, за да може то да се „форматира” върху него, да се организира вътре в системата, да „извая” от него някаква определена форма.

Аз имам информационен ген (решимо), материал (желание), който също се разкрива, а аз само трябва да ги наложа едно върху друго и да ги подредя – това се прави с помощта на обкръжаващата светлина.

Т.е. ние имаме два компонента, трябва да получим само третия, недостигащия – силата на Твореца.

Главата, разказваща за разбиването на световете, ни обяснява откъде у нас са се взели такива вътрешни информационни гени, и ни дава да усетим своята вътрешна същност.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 15.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина възвръщаща към източника? Това някаква мистическа сила ли е?

Отговор: Обкръжаващата светлина – това е висша светлина, която се намира в съединението помежду ни.

Но всеки от нас сега не чувства своето съединение с другите, а е отделен от тях, намира се като в сън, в безсъзнателно състояние.

Той не усеща своето изправено състояние. Та нали ние всички сме свързани един с друг, но мен сякаш са ме ударили по главата и аз съм загубил съзнание, загубвайки усещане за тази връзка.

Светлината и сега присъства във връзката между нас и доколкото аз искам да се върна при нея – светлината ще действа върху мен. Едното срещу другото.

Ако се намирам вътре в системата, напълнена със светлина, където всички са съединени помежду си, но изключен от осъзнаването и, то аз прилагам усилия, за да се върна в нея.

Както когато ми си вие свят и губя съзнание, аз прилагам усилие, за да се опомня и да се удържа.

Ето така, аз прилагам вътрешно усилие, за да се завърна в съзнание в духовният свят и да почувствам връзката си с всички останали.

Светлината, която ми действа до такава степен, до колкото аз се стремя към изправено състояние, се нарича обкръжаваща светлина. Аз се намирам сега в Малхут на света на Безкрайността, съединен с нея на 100%.

Но проблемът е в това, че аз имам 125 слоя или стъпала на загуба на съзнание, относно онова истинското състояние, в което се намирам.

И ако искам да дойда отново в съзнание, то това желание ми действа в отговор.

Ние сме подобни на дете, което мечтае да стане възрастен – благодарение на това желание то израства.

От урока от ”Предисловие към книга Зоар”.16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Лаг ба Омер (33-ят ден на Омер) е особен ден, когато от висшите сфирот, светлината започва да влиза в Малхут.

Светлината идва към нас от света на Безкрайността, преминавайки света Адам Кадмон, след това света Ацилут и през неговите парцуфим Атик, Арих Анпин, Аба ве Има и Зеир Анпин стига до душите.

В Зеир Анпин са 7 сфирот по 7 сфирот всяка – всичко 7×7=49. А Малхут е 50-тата. Така се отброяват дните на Омер – влизането на светлината в ЗА и на 50-тия ден в Малхут, когато нашите души, които са включени в нея, започват да получават светлина.

Съединяването (зивуг) на ЗА с Малхут става на 50-тия ден, но светлината влиза напълно в ЗА на 33-тия ден, когато той влиза в сфира Ход де – Ход.

И така: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах – по 7 сфирот във всяка, получава се 28 и още 5 сфирот в самия Ход (Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход) = 33 (ламед-гимел – Лаг).

В този ден, ние празнуваме влизането на светлината в Малхут на Зеир Анпин – тоест висшата светлина влиза в системата, под която тя вече се отнася към душите.

Ако тя е стигнала до това място, то няма съмнение, че ние ще получим тази светлина – ще започнем да я усещаме и да се подготвяме за нейното разкриване.

От 33-тия до 50-тия – това вече е само подготовка. Светлината се спуска все по-надолу и приспособява себе си така, че да влезе в душите.

Човекът, който вече се намира в духовния свят, чувства тази подготовка, която става преди получаването на тази особена висша светлина, наричаща се Зоар.

Затова ние празнуваме този ден. Раби Шимон напуснал този свят, защото завършил своята мисия.

Не било необходимо да прави нищо повече в този свят, защото предал висшата светлина през всички сфирот включително до Малхут де-ЗА, и с това приключил своята работа.

Заедно със своите ученици, той прекарал през себе си цялата светлина на Безкрайността, като през особен филтър и я подготвил за получаване от нашите души. Това е най-важната работа, която те извършили.

Сега, когато гледаме в тази книга, дори не разбирайки нито дума, ние, благодарение на своето желание се съединяваме с тази система, която те са подготвили за нас и чрез нея получаваме светлината.

От лекцията за празника Лаг ба Омер, 01.05.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→