Въпрос: Ако Творецът винаги се намира в съединението между нас, как е възможно да се обединяваме и заедно с това да забравим за Твореца, да загубим пътя?

Отговор: Какви форми на обединение можем да създадем и при това да изгубим пътя? Каквито си искате! Нима руснаците не правиха това? Правиха го.

Нима фашистите не правиха това („фасио” на италиански значи „обединявам”, „свързвам в едно”)? Правиха го! Кибуците, Спарта, армиите, вегетарианците, фундаменталистите – съществуват всевъзможни форми на обединение.

Затова обединението трябва да бъде добре изяснено, проанализирано и изпълнено – не от нас, а от висшата светлина.

Преди всичко трябва да се съблюдава принципа „Аз съм първият…”, „краят на действието е в изначалния замисъл”. Аз трябва да се движа в посоката към Твореца, а не просто по човешки да се стремя да постигна отдаване и любов между нас.

В нас трябва да господства не силата на егоизма, а силата, която стои по-високо от егоизма, затова и цялото напредване се извършва чрез вяра над знанието, над ненавистта, а не вътре и с помощта на ненавистта.

Ние се ненавиждаме един друг, но съществува друг, когото ненавиждаме още повече. Затова се обединяваме и общата ненавист ни съединява един с друг, за да възненавидим още по-силно този, трети, и да го унищожим.

Съществуват немалко възможности да сгрешим. Ето защо трябва да използваме Тора – инструкцията, която винаги довежда светлината до теб, и светлината те изправя, а не ти сам.

Нито в разума, нито в чувствата, нито в едно действие по пътя на изправянето, ти никога не използваш това, което е в теб, само светлината, възвръщаща към източника. Ти нищо не можеш да прибавиш към това, освен опитите да отмениш себе си.

Ако анулираш себе си, ти даваш възможност на светлината да работи над теб и да създава от теб правилната бъдеща форма. В противен случай светлината ще направи от теб неправилна форма, за да можеш, чрез страданията, да разкриеш правилната методика, която не си разбрал по-рано.

Светлината действа постоянно. Въпросът е в това дали са противоположни един на друг светлината и желанията, или не са – а това определяш ти.

Това е и решаващата точка, точката на свободен избор, и единствено групата може да ти помогне правилно да се подложиш на светлината. А светлината свети постоянно и ти постоянно си длъжен да се проверяваш в групата.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[25010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.37: … Заради  голямата сбирщина те  били наречени  не „Исраел“ или „синовете на Исраел“, или „народ Мой“, а просто „народ“.

Когато те се вдигнали от Египет и голямата сбирщина още не се била присъединила към тях, Той ги нарича „синове на Исраел“. След като  голямата сбирщина се смесила с тях, Творецът ги нарича „народ“.

Ако говорим за това което става вътре в човека, то „голямата сбирщина“ (ерев рав) – това са желания, които, като че ли вървят по духовния път, избират този път, считайки, че така трябва да напредват.

Само че,  всеки път когато решат да напредват, тяхното намерение е да използват Твореца, висшата светлина за себе си, за получаване.

Това е най – коварната нечиста сила (клипа). Те искат да използват Тора, за да удовлетворят всевъзможни потребности на егоизма в своя земен живот в този свят. Всички проблеми на народа произхождат поради тази клипа „голямата сбирщина“.

Можеш с лекота да ги откриеш в духовния път, ако  разпознаеш, че това е  егоистична форма, която няма отношение към духовното.

Ако желая всякакви наслаждения в този свят (храна, секс, семейство, пари, слава, власт, знание) – тези желания се наричат“народите на света“ в мен. Те просто искат всички тези напълвания.

Но когато започна да изучавам Тора и за сметка на своите занятия искам да получа всевъзможни земни егоистични напълвания – същите тези пари, слава, власт и така нататък – ето това се нарича „голямата сбирщина“. Аз включвам Тора, силата за напредване, силата на светлината, за да я използвам за своя  егоизъм.

Всичко това задължително се случва във всеки човек, който върви по духовния път. Тъй като всеки се състои от всички. Казано е: „Няма праведник, направил добро, който преди това да не е съгрешил „.

Всеки ще има такива периоди (ако вече не е имал), когато изведнъж по средата на своя духовен напредък, в него пламва желание да спечели пари, да властва и т.н. Работата е само в това, колко бързо и правилно той ще излезе от това състояние.

Но такова разделение съществува и в материалния свят. Има „народи на света “ – тези, които  желаят всички напълвания на този свят. Техните желания са прости, без никакъв стремеж към духовното, към науката кабала.

Има хора, които се стремят към духовното, стараят се да го постигнат, доколкото са способни на това.

И има и такива, които се занимават с духовното, но не за да разкрият своето „зло начало“, да го поправят и така да напредват към Твореца, – т.е. да използоват Тора според нейното предназначение, а за да извлекат от изучаване на Тора колкото се може повече пари, почести и власт.

Затова е написано, че всички проблеми  след изхода от Египет са дошли от това, че те са взели със себе си „голямата сбирщина“.

Така и в нашето поколение: има  в народа, такива, които изучават Тора, за да привлекат от нея светлината, възвръщаща към източника, и да се поправят, а има такива, които изучават Тора, за да придобият власт, пари, за своя земен живот.

От урока по Книгата Зоар, 20.10.2010

[24317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверим, дали учим лишма или егоистично?

Отговор: Всичко зависи от целта, която си поставям. Ако тя е да отменя себе си пред групата, за да получа от нея правилния духовен ген – „решимо” и да го реализирам, значи уча по правилния начин.

Аз идвам в групата и се включвам в нея със своята точка в сърцето. И тогава, групата внедрява в моята „точка в сърцето” онова решимо, което има тя.

Аз не съм имал такова решимо, а само стремеж. Това е ново за мен решимо – от предишното съединение, от неговото разбиване.

Ако се съглася с мнението на обкръжението, поставяйки се под неговото влияние и приема това решимо като най-важното, тогава то става мое и аз го издигам в молбата за поправяне.

Излиза, че действам чрез съединяването с групата и искам то да се осъществи. Тоест поправям разбиването и чрез това действие привличам висшата светлина – защото това е единственото, на което действа тя.

От моя страна бива отправена правилната молитва (МА”Н) и в съответствие с това, идва правилният отговор, светлината на поправянето (МА”Д)

Затова, ако действам в група и отменям себе си заради важността на духовната цел и съединяването, което демонстрира групата, значи напредвам правилно.

Няма никакви други критерии – мога отлично да знам всичко, което е написано в книгите, усърдно да работя в групата, в разпространението, но моят духовен напредък зависи само от съзнателното поправяне на връзката между нас – няма нужда да правим нищо повече в този свят!

Всичко се проверява само по отношение на това, дали има някакво движение по посока на съединяването. Има хора, които се завимават с кабала десетки години, но дори не се замислят за него.

В този случай, не бива човека да бъде упрекван – това означава, че още не е готов. Но той все пак някак си напредва и това е за предпочитане, отколкото да не прави нищо.

Но, докато човек не пристъпи към реализирането на тази точка, той все още не е стъпил на духовния път.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По своя духовен път, всеки човек е длъжен да осъществи поправянето, наречено „брит мила”.

То се нарича „брит” (съюз), защото регламентира връзката между духовните структури (парцуфим).

Висшият парцуф може да предаде на нисшия само онова, което има от сфира кетер до сфира есод, но не и по-надолу.

По-надолу се намират желанията, които не могат да бъдат поправени. Затова, те трябва да бъдат отсечени (изрязани), а останалите желания да бъдат използвани заради отдаване.

Всеки човек, във всяко свое действие е длъжен да направи анализ и да отсече „орела” (крайната плът) – желанията, които в дадения момент не са годни за напредване в духовното.

Това поправяне става в сфира есод. А малхут, не е възможно да бъде използвана – в нея висшата светлина не може да влезе и да я поправи.

Затова, аз отсичам малхут и извършвам други поправяния, благодарение на които мога да бъда сигурен, че правилно използвам останалите желания.

Въпрос: Ако това поправяне е задължително за духовния напредък, значи жените, които се развиват духовно също извършват „брит мила”?

Отговор: Именно женското свойство извършва поправянето в човека – в Тора е казано, че Авраам е бил обрязан от своята жена – Сара, а Моисей – от неговата жена Ципора.

То изхожда от самото желание за получаване – проверявайки себе си, желанието за получаване се обръща към желанието за отдаване, включва се в него и по този начин изпълнява обрязването.

В този смисъл, няма разлика между жената, изучаваща кабала и мъжът – всяко желание подлежи на обрязване.

Разбира се, жената има същите желания като мъжа, които не трябва да използва и тя трябва да изпълни същите поправяния, по същия начин, преминавайки през същите етапи.

Затова, и тя изпълнява поправянето, наречено „брит мила”, тъй като нейната душа се състои от същите 10 сфирот.

От програмата „Недельна глава“, 15.10.2010

[23882]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Съществува желанието и в него – решимот. Желанието е потопено в морето на висшата светлина (на чертежа, светлината е обозначена с червена стрелка).

Светлината е постоянна величина, желанието и решимот подлежат на промяна.

Като цяло, за мен не е важно, как именно и доколко те се променят. Тъй като, аз не виждам общия процес и не знам последователността  на развитие на общата система души, част от която се явявам.

Главното за мен е отговора на постоянството на Висшето управление да ме насочва  чрез «пречки» към целта, да държа същото постоянно отношение към Него.

В такъв случай ние – аз и Творецът, сме слети. Аз разбирам, че Творецът е добър и твори добро, и поддържам в себе си това отношение, независимо от многото промени, като лодка в бурята.

Над всичко, което става в мен, аз изучавам Неговото управление. Той променя всички параметри в моя свят: външни и вътрешни.А аз демонстрирам непреклонен стремеж към Него, по същият път на неизменното добро, в сливане – за да „не се отчайвам в милосърдието, дори ако мечът е издигнат над главата ми“.

Така аз изучавам Неговата природа върху себе си. Решимот се развиват в мен, издигайки се по стъпалата, по които сме се спуснали от света на Безкрайността, и над всяко решимо, над всяко стъпало, аз отново и отново се сливам с Твореца.

При това, на всяко стъпало, аз трябва да се издигам, усещайки съвършенство и радост, макар вътре в мен да е възможно да има страдащо, опустошено желание, или желание, напълнено с неземни наслади.

Страданието и опустошението или напълването и наслаждението се усещат, но аз целият съм над тях, защото съм потопен в отдаване. Вътре – ненавист и престъпления, но над тях – аз съм в отдаване.

Аз не обръщам внимание  на своето желание. Нека да е празно, нека да е напълнено с ненавист или, напротив – с висша светлина. Аз се грижа само, над всичко това, да  градя постоянно отношение към Даващия.

В това се състои нашата работа – винаги да се стремим и да се обръщаме към Него, независимо от  всичко, което става вътре в нас.

Аз ценя своите желания, в които се събуждат решимот, тъй като без тях не бих могъл да формирам отношение и да се сливам с Твореца. Но самата работа се извършва по-нависоко – там аз изграждам средната линия и екрана.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[#23553]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Свойството милост, съпровождащо целия процес на развитие, се постига от всички горчиви, противоположни състояния, усещани от творението.

Именно те го карат да се повдигне над себе си, да включи в себе си милосърдие и съд, отдаване и получаване.

В творението е събран безкраен спектър от оттенъци, стоящи между получаването и отдаването, с тяхна помощ то разкрива Висшата сила, която го е предшествала, която го е създала.

За да бъде творението независимо от Твореца и подобно на Него, да Го постигне напълно, трябва да съдържа в себе си и собствената си система и системата на Твореца – така, че тези две системи напълно да съвпадат помежду си.

Творението е сложен механизъм, но неговата сложност е следствие от неговото несъвършенство. Съвършенството е в простотата.

Висшата светлина е проста, това е чисто свойство на отдаване. Но творението само не може да бъде подобно на Твореца, а само по своята външна форма, оставайки отвътре желание за получаване.

От урока по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23292]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала ограничава своето внимание върху едно единствено действие – съединяването?

Отговор: Кабала не ограничава себе си – напротив, тя се е разширила, обхващайки цялото мироздание – висшите и нисшите светове, за да ни каже, че няма нищо друго, освен съединяването.

Тя се занимава не с избрани действия, а със синтеза на всичко съществуващо. Води ни към единен принцип, обхващащ и включващ всичко в себе си.

Тя ти казва: „Не гледай ограничено на всеки проблем поотделно, независимо от това къде се случва”.

Всички те се обясняват само с една причина – липсата на съединение. Искаш да се издигнеш над проблема – стреми се към по-голямо съединяване. Ако вървиш в тази посока, значи се движиш правилно.

В основата на всяка наука лежи някакъв основен принцип. Във физиката, например, всичко се постига на основата на материята, чрез няколко елементарни частици, от които е създадено всичко.

Някога, това се е получавало чудесно: електрон, протон, неутрон – плюсът, минусът и неутронната частица между тях. И това е било всичко.

Но след това открили, че съществуват стотици елементарни частици и в цялата тази теория настъпила бъркотия. Защото ученият се придържа към един принцип и това съответства на истината, съществуваща в природата.

Науката винаги се стреми към единна картина. Простото тълкуване (пшат) е последната най-висша степен на изследване и постигане.

Когато постигнем света на Безкрайността, всичко става много просто, защото простата висша светлина ще изпълни цялото мироздание, поправеното желание. Това се нарича реализиране на единствения принцип.

А ако ни се струва, че всички наши проблеми не са свързани помежду си, тогава именно това трябва да поправим – да привлечем висшата светлина, която ще съедини всичко.

Но докато в нашия разум и сърце, във всичките ни действия съществува безпорядък, аз няма да разбирам какво става с мен, с този свят, със семейството и приятелите, с моя живот и смърт. Всеки иска да затвори очи, само и само да не вижда нищо и да не мисли за това.

Но по пътя на кабала е обратното – всичко това трябва да се приеме като разкриване на разбиването и да доведе до единство. Затова науката кабала не се разкрива, докато в човека не се пробуди духовната искра – призивът към съединяване, който Творецът ни предава.

В нас трябва да заговори духовният ген – искрата от екрана, която някога сме притежавали. Това е началото на раждането на човека.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[#22648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип на напредването?

Отговор: За да разберем по-добре духовната работа, трябва да започнем от края. Последната точка, целта – “сливането” – се постига чрез въздействието на висшата светлина върху човека.

В продължение на целия духовен подем (поправянето на егоизма от неговата начална точка до пълното поправяне), трябва още в самото начало на пътя, в началната точка на поправяне на егоизма, да възникне осъзнаване, че само висшата светлина може да ме поправи.

Тоест да осъзнаеш злото, както е казано ’’Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне’’ – това е изходната точка.

И тя е най-важната, защото в нея се различават вярващите от кабалистите. Вярващите не виждат злото в себе си, затова не се поправят, а изпълняват действия, за да отидат след смъртта си в рая.

А кабалистът знае, че възможност да разкрие висшия свят, му се дава само сега, и че телесната смърт няма да му разкрие нищо повече – няма нито рай, нито ад след смъртта.

Когато човек се откаже напълно от всички възможности да достигне целта, чрез различни увъртания, пътища и способи, и се отдаде единствено на висшата светлина и разчита само на нея – значи, той е излязъл на изходната точка по стълбата към Твореца.

По нататък, на човек му предстои да положи усилия, за да влезе през всичките врати, да се убеди, че те не водят към висшия свят, и да достигне до последните, вечно отворени – Вратите на сълзите, и да влезе през тях.

А дотогава има много егоистични кръгове за разкриване на злото: учение, егоистични мъдрости, разпространение – всичко което поискаш, само за да не се преклониш пред светлината, което сам не си в състояние да сториш, и само висшата светлина е способна да те поправи и повдигне към свойството отдаване.

Да ускориш това осъзнаване на злото, можеш само с помощта на групата. Да осъзнаеш, че злото в егоизма е не самото желание да притежаваш за себе си, а е в това, че този егоизъм е против Твореца и не ти дава възможност да достигнеш целта.

Трябва да свържем “групата”, “учението”, “разпространението” – само затова – за да осъзнаем по-бързо, че само въздействието на висшата светлина ще ни спаси.

[#22312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Заобикалящата висша светлина изпълва цялата реалност и всичко зависи само от това кой я получава. Нищо никога не се променя; Творецът е създал точка желание в Неговата светлина и няма нищо друго. Цялото развитие се случва в тази точка, която се развива като променя размерите си, защото тя усеща, че получава нещо от някого. Следователно, желание е точно тази точка, която се развива във възприятието на получаващия.

Желанието не се развива само, а се развива чрез усещането, че има Даващ. В първият стадий на развитие (Бина Алеф) творението се усеща като получаващо. В момента, в който усети Даващия, то започва да се променя.

Във вторият стадий (Бина Бет) то желае да бъде подобно на Даващия и започва да мисли как може да постигне това. Така се полага основата за начало на Зеир Анпин, третият стадий (Бина Гимел), където е създадено подобие с Твореца чрез получаване заради отдаване.

И след като е добило усещането за това, какво значи да бъдеш подобен на Твореца, творението преминава в четвъртия стадий (Бина Далет) и желае да постигне състоянието на Даващия. Това е, където творението усеща срам и тук се случва Първото съкращение (Цимцум Алеф). По този начин, с изключение на първоначално създаденото като „съществуване от нищо”, цялото последвало развитие е причинено от усещането за Даващия.

Във висшата светлина няма никакви промени. Мъдреците ни казват, че в света на Безкрайността (Ейн Соф) ще ги има най-малките светлини: нефеш-де-нефеш. В духовното, разчетите се правят не за тегло или обем, а качеството е важно.

Физиците ни казват, че светът е бил създаден от една малко точка. Как? Те не знаят, защото, всъщност всичко се измерва спрямо напълно различен критерий, който ние все още не сме добили – измерва се спрямо важността. Мислим, че важността не е достатъчна, но в действителност, тя е най-значима и ефективна.

Затова, размерът на кли се определя според съзнанието за важността на Даващия. С други думи, светлината зависи от това, доколко аз разширявам съсъда. Светлината е само искра, съсъдът е с размера на зрънце, а аз мога да ги увелича до „размера” на Безкрайността. Това изцяло зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[21607]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Написано е за празника Сукот: „Излез от постоянното си жилище и заживей във временно жилище”. Вярвате ли, че един нормален човек може да напусне сигурен и комфортен дом и да се премести във времена колиба?

Отговор: Ние ще бъдем заставени да променим нашето егоистично жилище, въпреки желанията ни. Без значение, колко сигурен изглежда вашият дом сега, всеки знае, че той е временен и всички ние ще се преместим на друго, постоянно място.

Кабала приканва човек да „излезе от постоянното си жилище”, което изглежда толкова надеждно, и предварително да се премести във „временно”. Егоизмът ни обрисува нашия свят като постоянен, но изучаването на кабала разкрива различна връзка между световете: светът на отдаване е постоянен, защото човек в действителност се обединява с Твореца и постига вечност и съвършенство в света на Безкрайността.

Ние, като малки деца, сме привързани към сегашното ни жилище: страхуваме се да се изнесем от него, оставяйки любимата си играчка. Дори като възрастни имаме проблем да се откажем от настоящата ни представа и да погледнем различно на света. Разликата между постоянното и временното жилище е, че аз се опитвам с помощта на ново обкръжение да се отделя от предишното си обкръжение, моето „постоянно жилище”.

В предишното ми обкръжение аз съм бил под напрежение от медията, мнението на сътрудниците и съседите; аз съм бил задължен да бъда и мисля като всички останали. Аз съм бил зависим от множество фактори, определящи моето „постоянно жилище”. Аз съм бил задължен на всички и съм се въртял като всички останали. Всички разбират това и го одобряват.

И тогава постоянното жилище ми заприличва на концентрационен лагер и аз не мога да избягам! Аз започвам да виждам себе си отстрани и как този постоянен живот е всъщност временен и че скоро ще приключи. Под новото въздействие на книгите и мнението на групата, аз постепенно излизам от това „мишо състезание”, наречено живот и виждам „постоянното жилище” (състояние) във висшата светлина, в нейния абсолютен покой, в този свят и в бъдещия, сега.

От урока по писмата на Баал аСулам, 22.09.2010

[21766]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→