Баал Сулам пише в статията си „Поръчителство”, че всички стремящи се към Твореца са един народ, което се нарича Поръчителство.

И Тора (светлината на изправяне) е била дарена едва, след като всеки е бил попитан, съгласен ли е да приеме върху себе си изпълнението на заповедите за любов към ближния, както е написано: „възлюби ближния като себе си”, т.е. да се грижим за другите не по-малко, отколкото природата ни заставя да се грижим за себе си.

Това е условието, при което можем да притеглим светлината на поправяне към себе си. Само, ако разкрием, че искаме да се обединим, ще дойде светлината и ще изправи нашия духовен съсъд.

Поръчителство – това е когато представляваме едно тяло, един организъм, всички зависим един от друг, издигайки се над нашите желания.

Затова всеки е длъжен да има анти-егоистичен екран и да се намира в духовния свят на степен отдаване (хафец хесед), а към материалния си живот, да се отнася към като необходимост за духовния подем.

Всеки напълва другия и разбира, че е длъжен да бъде свързан с него, целият му живот е заради това, точно както клетките на тялото.

Всяка клетка и орган в тялото живеят, за да изпълняват своята функция по отношение на общия организъм.

Смисълът на живота – това е любов и отдаване. И когато ние усещаме такава връзка помежду си – това се нарича духовен живот!

Ако поискаме така да се съединим, ще получим сила това да стане!

От урока по статията на Баал Сулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Започнали сме нашата работа върху изграждането на Кабалистична група. Ако през деня, ние мислим за статията на деня, която учим, ще видим огромна промяна в нас. Когато толкова много сърца и желания действат според метода на Баал Сулам, стремейки се към целта и изяснявайки я, самото действие вече ни обединява.

Заедно ние привличаме Светлината, която започва да действа върху нас и ние чувстваме огромни промени. Тези промени, обаче, може да изглежда, че са към по-лошо. И какво от това? Тяхната цел е да ни научат, че напредването става над нашия егоизъм, над нашето желание да получаваме наслаждение и да чувстваме егоистическа награда.

Работих много усилено, но на следващия ден почувствах дори повече тежест в сърцето, моята собствена незначителност, слабост, равнодушие, омраза и безразличие. Въпреки това, аз трябва да стана и да продължа да вървя. Това е подобно на скитането в пустинята, описано в Тора. „Открил си своето зло? Чудесно! Сега ще научиш как да го поправиш и да продължиш пътя.”

От урока по статията „Цел на обединението-1”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как през целият ден да работим над построяването на кабалистичната група – съдът, който ние приготвяме да запълним със светлината на Твореца, с Неговото разкриване? Как да оценяваме своето състояние и на цялата световна група?

Отговор: Всички послания на Твореца, получени от нас чрез Баал Сулам и Рабаш, трябва да се разбират като едно обръщение – призив към обединение.

Това състояние, точката на контакта, която Рабаш разкрива и ни разказва какво тя включва в себе си. Но да стигнем до нея е възможно само съвместявайки в себе си всичките противоположни свойства.

Доколкото ти не си съвършен, тези свойства ти се струват различни. Но колкото повече се занимаваш с това, толкова по-скоро ще видиш как всичко се свива в една единствена точка, която се нарича единство.

В тази точка на единство се сливат: ти, Твореца, твоите усилия, групата, изправянето на злото начало, величието на целта и собствената нищожност, намерението за отдаване и под него егоистичното начало – всичкото се обединява в едно цяло.

Не трябва да се отделя един абзац и да се приковаваме върху него. Всеки е длъжен да работи над цялата статия през целия ден – да я прочете няколко пъти, да направи кратък конспект.

И изведнъж ще откриеш, че този кратък план може да разглежда темата от различни страни.

Но главното – това е самото занятие! То притегля към нас светлината, завръщаща ни към източника.

От човека не се очакват правилни и успешни изводи и колкото по-нататък се придвижваме, толкова по-малко успяваме в разумните заключения, ще се почувстваме все по-вече разбити и на нищо неспособни.

Струва ни се, че се движим в отрицателна посока, но това усещане ни дава светлина, която идва при нас и ни пробужда!

Всеки ден трябва да си поставяме нова задача, която всеки да изпълнява в продължение на целия ден. И ако някой не изпълнява тази работа – той вече изпада от нея.

На следващият ден той вече няма да може да продължи с останалите, та нали ние се придвижваме последователно от състояние в състояние.

Аз не мога да прескоча през няколко състояния, хвърляйки се в движещия се влак.

Затова, ако сме се захванали с тази работа, то всеки ден трябва да се безпокоим, да я изпълним, без да обръщаме внимание на нашите настроения.

И трябва да си помагаме един на друг, за да не падне никой, понеже един паднал пречи на всички останали да разберат и усвоят всичко както трябва.

От урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Съобщение: Израелските учени намерили душата на човека с помощта на магнитния томограф.

Съгласно техните открития, с помощта на заниманията с кабала, може да се активира участък в мозъка, който медиците нарекли „апарат на вярата”.

Той активира мозъчната дейност и в пъти повишава съпротивлението на организма към болестите, пред които съвременната медицина се оказва безсилна.

Коментар: Как може да се разкрие душата? – Ето в какво е въпросът. Всичко зависи от това, че ние искаме да намерим – има ли сила, оживяваща животинското тяло, да, разбира се, това може да се открие.

Още в онова време, когато бях студент, в света се провеждаха изследвания от типа „колко тежи тялото до смъртта и след нея”, за да се определи теглото на душата, сякаш излизаща от тялото.

Всичко зависи от това кое ние наричаме душа. Понякога мъжът или жената се обръщат един към друг: „Душа”. Ако така се определя душата, то тя може да се претегли.

Но ако ние разбираме, че душата – това е частица от Твореца с висше, силата на отдаване, нея, както и всяка друга сила от нашия свят, можем да открием само по резултатите от нейното действие.

Възприемайки силата на отдаване в свойството на отдаване (желанието за отдаване, кли), ние разкриваме Твореца в нас и затова Го наричаме БОРЕ, от думата Бо, ела (достигни своето свойство на отдаване) и РЕ, открий.

Няма Творец без творение. Ние нищо не можем да кажем за Него самия извън нас – това е или същност, или абстрактна форма, за които ние не сме способни да разсъждаваме, и кабала като чисто експериментална наука забранява да се занимаваме с такива философски разсъждения, както обяснява Баал Сулам във „Въведение в Книгата Зоар” – „Няма в изследователя нищо повече, отколкото виждат неговите очи”.

Затова на нас ни е нужен материал, на който да въздейства тази духовна сила. Този материал с действаща в него сила ще се нарича душа.

Защо? Защото тогава самият материал ще бъде подобен на Твореца – частица от Твореца свише, притежаваща същите свойства на отдаване.

Но ако душата пребивава в свойството на отдаване, как могат учените да я открият? С помощта на какви прибори? За сметка на какво? За да я открия, на мен ми е нужен материал, който да има свойствата на отдаване.

Това може да бъде само човек, достигал такова изправяне. Тогава онова, което се облече в този материал, ще се нарича светлина на душата. А самото кли, желание, материал, пребиваващ в свойството на отдаване, ще се нарича тяло на душата.

Но нито тялото на душата, нито светлината в него, човек от този свят е способен да възприеме, доколкото не притежава такива свойства.

Затова, ако определяме душата съгласно кабала, като частица от Твореца свише, то учените нямат никакъв подход към нейното изследване.

Да постигнеш душата можеш само с помощта на науката кабала. Всичко зависи от нашето намерение. Ако ние се стремим към това, ще дойде светлината, ще изправи моя материал-желание, за да стане той отдаващ.

Тогава този материал ще се уподоби на Твореца, ще стане частица от Твореца свише, – и в мен ще се появи душа.

От вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Наука - Няма коментари→

Въпрос: Баал Сулам пише, че е помолил Твореца да го понижи от високите духовни нива, за да може  да предаде Кабала на хората. Какво означава това?

Отговор: За да може човек да предаде Кабала на хората, той трябва да е на възможно най-високо ниво, но в същото време той трябва да може да се спусне до най-ниските нива, за да може да предаде всичко необходимо на останалите.

Когато избирам учител за децата си, аз не избирам някой ученик, а избирам квалифициран педагог, въпреки че, всичко което той трябва да направи, е да ги научи на азбуката. Това е, защото той е по близо до източника на Светлина. Следователно, ако кабалист иска да слезе от своето духовно стъпало, това не означава, че той се отказва от него, защото това би значело, да се откаже да отдава заради Твореца. На колкото по-високо духовно стъпало се намира човек, толкова повече отдава той на Твореца.

Обаче, за да може човек да отдава на тези, които са по-ниско от него, той е готов да създаде допълнителен Парцуф Сеарот (коса). И все пак,  той самият не слиза от степента си, подобно на това, както възрастен играе с дете и през това време се държи като дете. Когато той се спусне от нивото си,  не губи нищо.  Това е единствено, за да е във връзка с по-ниските нива,  да е по-близо и в контакт с тях.

В духовния свят, постигането на някакво ниво, е много трудно действие, защото то е обратно на движението към Твореца – нагоре. Човек трябва да е в контакт с непоправените си желания и да предпочете тяхното поправяне повече, отколкото обвързването с нещо по-више. Това изисква включване в общия план за връзката между душите; човек трябва да усеща важността на тяхното общо поправяне.

От урока по статията на Баал Сулам „Мир в света”, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Авторите на Зоар написали тази книга за нашето поколение. Аз се намирам в самото начало на духовния път. Защо те така скрупульозно описват толкова високи стъпала? Какъв е смисълът в тези коментари за мен?

Отговор: Стъпалата и състоянията, които ни описват авторите на Зоар – това са състояния на света Ацилут, имащ отношение към всяко стъпало, даже най-малкото на което се намира човек, просто четейки тази книга и още нищо не разбирайки от нея.

Не е важно, за какво четем в книгата Зоар. Човек, за пръв път отварящ тази книга, може да чете за най-отдалечени от него системи на висшия свят.

Но главното е, че неговото желание го свързва с неговият висш корен. Понеже му е необходимо – да притегли от там светлина към се бе си, за да може тази светлина да го издигне към своя източник.

За това Баал Сулам, не се удовлетворил с една книга по Кабала, която човек може да чете няколко пъти, да я препрочита и пак да се връща към нея, а написал 2000 страници на Талмуда за десетте сфироти, за да изрази всичко необходимо за издигането ни във висшите корени. Но това, не означава, че аз съм длъжен да прочета всичките книги!

По-нататък свързан с текста, човек с това пробужда въздействието върху себе си и своите висши корени и за това си струва да четем който и да е текст, независимо от това дали го разбираме.

И за това, приготвяйки се за издаване книгата “Зоар за народа”, ние преподнасяме на човека цялата книга Зоар, очиствайки текста от някои части, свързани с изследвания и сравнения на източниците, понеже това интересува само изследователите, а не устремените към Твореца.

Преди всичко ние се грижим за това, хората да влязат в духовното, да разкрият висшия свят и да осъществят контакт с Твореца.

За това подготвяме книга Зоар в няколко по-леки варианта, достатъчни за влизане в духовното.

От урока по книга Зоар. 21.042010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал Сулам.  Предисловие към книгата ‘’Паним Меирот’’:

Нашето освобождение от страданията и идването на Машиаха означава постигане на Твореца, както е казано: „И няма повече  да учи човек човека за Бога, защото всички ще ме познаят Мене, от малък да голям”.

А когато придобият синовете на Израел съвършен разум и се препълнят с него, ще се плисне през границите на Израел към всички народи на света, както е казано: ,,И ще се напълни земята  със знанието на Твореца, и ще се притекат към Твореца и към благото негово”.

Затова е казано в книгата Зоар: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнанието”. Че само чрез разпространяване на науката Кабала сред масите, ние ще се удостоим с пълно освобождение. Както е казано от мъдреците: „Светлината и ни връща към Извора”. Че само светлината, съдържаща се в нея, се явява средство, способно да завърне човека към неговия Извор.

Затова първо ни е необходимо разпространяване на науката Кабала сред масите, за да се удостоим с идването на Машиаха – избавителя. А разпространяването на науката Кабала и идването на Машиаха зависят едно от друго. По тази причина ние сме задължени да откриваме училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката сред народа.

Действията на Твореца са закони на природата и не могат да бъдат измама.

Затова, както са казали мъдреците: „Няма да достигнат сами – ще им помогнат страданията”, а което не свърши разумът, ще направи времето. Тоест, има път на страданията, които помагат да се откъснем от животинската хранилка, за да се изкачим по стълбата на съвършенството.

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Зоар, глава Шемат, п.40: Ние отваряме очи и виждаме: колелата на свята колесница се отправят в своя път.

И звуците на песните са сладки за слуха, Бина, прекрасни за сърцето, Малхут, повдигат се и се отпускат и се разнасят и не си отиват…

А Хохма се постига само с движение към линиите, от една към друга, в три точки  – холам, шурук, хирик.

И тогава се раздават различни песни, свистене хохма, в ушите (ознаим), в Бина, главно благодарение на средната линия, Тиферет, наречен „звучене”. А от нея се предава Малхут.

Въпрос: Пеенето е високо духовно действие, извикващо свистене Хохма в „ушите”, то е в света хасадим, Бина. Как това е свързано с нашата музика?

Отговор: На мене много ми харесват песните, които пишат моите ученици, Мати Мар и Аркадий Духин.

Те се раждат от впечатлението на човек, който се намира в духовен път и се стреми към духовното, и не е важно, че той още не е достигнал високи степени.

Баал Сулам пише, че дори простият човек може интуитивно да дава правилни названия и да свързва материалните клони с техните духовни корени.

Когато някакъв човек видял Маслинена гора, помислил, че тя е добра за правене на масло. Нарекъл я Маслинена гора. А ние приемаме това название като свято.

Духовният корен въздейства на своите клони и те така „говорят” от корена, без да знаят защо – това става от само себе си.

Затова, при изучаването на Кабала, дори да не се намираме на висотата на съвършеното духовно усещане и постижение, и да не е постигната истинската природа на звуците и дълбокия смисъл на думите, се създават правилни произведения.

В тях има дълбочина и дълбоко впечатление – много повече от това, което човек създава от своята връзка с Източника вече носи вътрешна, духовна искра.

Откъс от урока по книгата Зоар, 12.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Напоследък, с проявяването на глобалната (системна) криза, се усеща все по-голяма нужда от създаване на правилна система за всеобщо функциониране.

Както казва Баал Сулам, длъжни сме да преобразуваме нашето общество съобразно новите условия – съобразно изискванията на природата.

Кризата разкри необходимостта от това, да станем подобни на природата,  от обща взаимна връзка.

Струва ми се, че е възможно постепенно да въведем отношения на отдаване и любов (както е в природата) във виртуалното пространство, където хората по целия свят да се почувстват свързани помежду си и съществуващи заедно.

От всички средства за комуникация, такова място може да бъде само Интернет, а не телевизията, вестниците или книгите.

Само Интернет мрежата, може да отговори на изискванията за разпространение и обединение; създаване на глобална система за възпитание на деца и възрастни; глобална връзка за формиране на обща обединяваща сила. За да се почувстваме един – друг чрез линията за връзка  – и да излезем за духовна връзка.

От беседата за социалната мрежа, 04.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Преди четене на книгата “Зоар” е необходимо да насoча себе си към цел.

Всички предишни кръгообороти изминати от нас в процеса на развитието, са били развитие в материалната плоскост, където сме били затворени в себе си, стремейки се да увеличим единствено нашето вътрешно желание да се насладим и стараейки се да го напълним доколкото е възможно.

В този случай аз чувствам връзката си с останалите, само за да ги използвам, заради собственото си напълване.

Когато в процеса на развитието си достигаме такова състояние, при което очевидно сме изчерпали възможностите си да напълним себе си и сме се разочаровали от опитите да получим някакво съвършенство, наслада, цялостен, съвършен, вечен живот, заради който се развива нашето желание, тогава усещаме, че няма какво повече да направим в този стремеж постоянно да напълваме себе.

И тук в мен, с разочарование от този живот, се разкрива точката в сърцето – желанието да намеря отговор на въпроса, как във всеки случай може да се постигне усещането за вечен и съвършен живот.

Това желание ме тласка навън, а не вътре в мен, където през цялото време съм се опитвал да почувствам живота си напълнен и съвършен.

“Навън” – означава изменение на моето отношение към другите хора. Наистина, това се осъзнава доста по-късно. Преди, през цялото време съм се стремил да използвам ближния си, за да напълня себе си.

А сега трябва да разбера, че няма други възможности – само изменение на отношението към ближния си– от получаване към отдаване.

Само в отдаването на ближния ще придобия новото желание – желанията на другите, намиращи се извън мен. Ще забележа, че това в действителност са мои желания – желания на душата.

Ако направя с тях правилна връзка, то всички тези желания ще станат мои желания, мой съсъд за възприятие (кли).

Възможно ли е това? – С наши собствени сили безусловно е невъзможно. Но точно това е органът за усещане на духовния свят.

Духовното пространство се намира извън моето тяло. Това са моите отношения към “извън мен”. Разбира се, то ми се струва несъществуващо, нереално, недостижимо за мен.

Аз отхвърлям тези желания, намиращи се “извън мен”. Не мога и да си представя, че именно те ми принадлежат. И затова не мога да си представя, какво е това духовен свят.

Не мога дори да предположа, че когато постигна тези желания, то разкривам в тях напълване, наречено “Творец”. Сега те ми струват несъществуващи или опустошени.

Тази слепота не ми позволява да усетя, че духовния свят – това са същите чужди желания извън мен. Именно моето отношение към тях, като получаващ, сега аз усещам като Ад.

Ако отношение ми към тях стане отдаващо, ще се почувствам в Рая, защото ще изпитам всичко, което ги напълва, всичко което желая, за да ги напълни! По такъв начин аз сам изграждам това “извън мен” да бъде Ад или Рай.

Ето защо в началото на моето духовно развитие, Творецът ме довежда в кабалистичната група. Но тя не ми изглежда велика, постигаща духовното. Така е и написано: “Всеки съди в рамките на своите недостатъци”.

В статията си “Скриване и разкриване на Твореца” Баал Сулам обяснява, че моето отношение към останалите определя, какво ще открия в тях: пустота или напълване, този свят или духовния, включително до Света на Безкрайността.

Затова ми е необходимо да убедя самия себе си, че духовното се намира в моето отношение към всичко външно, излизащо отвъд пределите на моите егоистични интереси, както е написано: “Шхина се намира извън човека” (извън неговата кожа, егоизъм – защото така се нарича нашето животинско желание на ниво авиют далет – животинска кожа).

Човек трябва да извърши тази вътрешна промяна за сметка на помощ отвън – от групата, която ще му даде такова усещане, разбиране, увереност, ще го убеди в това. Нали обкръжението ни убеждава за всичко. В това се състои нашата основна работа.

И затова ние провеждаме събирането на приятелите, срещи, конгреси и всевъзможни мероприятия, за да може всеки човек да попадне под влиянието на правилното обкръжение, което ще ни убеди в това, че духовното се постига именно чрез промяна на отношението на човека към ближния.

Изучаването на науката Кабала е предназначено за това, да ни помогне да разберем, да се убедим и да разкрием правилното отношение към отдаването и даже любовта към ближния.

В него ще постигнем и истинското си аз – своята душа и нашата обща душа – малхут от безкрайността, ще разкрием царуващите съвместно Шхина и Твореца, както е казано: “ Той и Името Му са единни”.

С такова намерение трябва да четем книгата “Зоар”.

Filed under: Зоар - 1 коментар →