Ако човек учи кабала само, за да се сдобие със знание без да има желание да се поправи, тогава това няма да има никаква полза, защото целта на ученето е да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Затова, в миналите векове, кабалистите са криели своите текстове. По това време човечеството не е усещало нуждата от поправяща светлина и затова не е имало смисъл да се дава на човек кабалистична книга . Той не би видял нищо в нея, а само мъртви букви или празни клетки.

Затова кабала е била забранена. Ако човек няма правилно желание, кабала няма да му е от полза. Всъщност, дори ще му навреди, защото той ще учи механично и ще остане в същото материално измерение, в което е бил.

Ако е така, защо разпространяваме кабала сред масите, включително и сред онези, които все още нямат духовно желание, „точка в сърцето”? Истината е, че желанието на човек включва всички нива. Общият духовен съсъд включва всичко души, всички хора, дори и онези, чийто решимо за духовно поправяне не се е проявило още. Разликата е в това, че те още не могат  да започнат  поправяне, защото, все още не усещат нужда да постигнат духовна цел.

Въпреки това, всеки човек има душа! Всички хора са неделими части от Малхут на света на Безкрайността. Можем да присъединим всички тези души към себе си и така да ги включим в нашия кръг. Така обкръжаващата  светлина, която ние привличаме, ще въздейства и на тях.

И макар обкръжаващата светлина  да не им влияе със същата сила, както на нас. Тя въздейства пряко на нашето духовно решимо, а тяхното  решимо не е разкрито все още и затова, светлината му влияе непряко. Въпреки всичко, това ги приближава до поправяне и ги включва в нашия общия духовен организъм.

Затова, работата, която правим не е напразна. Баал Сулам пише, че разпространението на науката кабала сред масите е „зовът на рога на Месията”.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““ – 11.08.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Статия на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.8: В съответствие с това разбери, колко трябва да сме благодарни на нашите учители, които ни предават духовната светлина и отдават душите си за наслаждение на нашите души, стоящи на кръстопът между пътя на тежките страдания и пътя на светлината.

Те ни спасяват от ада, който е по-страшен от смъртта и ни приучват да се докосваме до небесното наслаждение на изтънчена и изискана висота, приготвена и очакваща ни от самото начало.

Не е нужно да определяме тези велики кабалисти, като живели някога хора – това са части на огромна система – души.

Кабалист – това е душа, постигаща Твореца, която Го разкрива и чувства, която се намира в общата система на душите, Адам Ришон, като активна нейна част и действа оттам като преходно звено, което ни свързва с духовния свят в моменти, когато ние не го осъзнаваме и не го усещаме.

Т.е., заслугата на кабалиста не е само в това, че ни е оставил книга със свои произведения, но той осъществява връзка между нашите души и общата система!

Ние сами не усещаме техните души, но те съединяват нашите души (точките в сърцето) с общата система, позволяват ни да се свържем помежду си и да се включим в нея.

Образно казано, до нас идва поток от светлината, протичаща в системата, който ни оживява, за да можем активно да се включим в системата, да станем нейни интегрални, активни части.

В това се състои работата на кабалистите от всички поколения, които обезпечават нашия живот вътре в тази духовна система.

Ние се намираме в нея за сега като точки, пребиваващи без съзнание. А те ни помагат, като предават обкръжаващата и вътрешната светлина, която има в системата и по такъв начин ни пробуждат.

Затова животът на кабалиста не приключва с физическата му смърт. Ние говорим за него като за душа, която съществува в общата съвкупност от души и действа независимо от това, намира ли се тялото в материалния свят или не.

Тази душа за нас е активната, най-близката част от тази система (например Баал Сулам или Рабаш).

Нашата кабалистическа група, цялата заедно, представлява сама по себе си духовен орган от общата душа, а те духовно се грижат за нас.

Затова е казано, че сме длъжни „да бъдем благодарни на нашите учители, които ни предават духовна светлина” – предават я точно сега!

Ние не се преместваме от една система в друга, ние винаги се намираме вътре в една и съща система и само все повече се пробужда нашето съзнание.

От ежедневния Кабала урок – 05/08/2010, Предисловие към книгата „Паним Меирот”

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какво е прибавил Баал Сулам към поправянето на душата, което АРИ (рав Исаак Лурия Ашкенази) е започнал?

Отговор: АРИ нищо не е написал сам. Неговият ученик, Марху (Хаим Витал), написал всичко и неговите записи били публикувани три поколения след смъртта на АРИ.

Баал Сулам обяснил и систематизирал всичко от учението на АРИ. Преди него учението на Исаак Лурия не било подредено и затова било невъзможно да се учи. Заради това много хора, които са започнали да го усвояват се отказали и вместо това учели по работите на Рамак.

Аз също учех по Рамак, докато не открих Баал Сулам, и срещнах много кабалисти учещи него вместо АРИ, защото всичко е ясно и подредено в книгите на Рамак. Трудовете на АРИ не били подредени. Баал Сулам ги систематизирал, детайлизирал, обяснил и им дал форма: три линии, първо и второ съкращение, Творец и творение, определения на световете, Сфирот, Парцуфим, НаРаНХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), КаХаБ (Кетер, Хохма, Бина), ЗОН (Зеир Анпин и Нуква). Създал сборник чертежи на Висшите светове – Книгата Аелан.

Въпреки че определени части липсвали, които той също могъл да подреди (като Адам Ришон и нечистите светове на БИА (Брия, Йецира, Асия), очевидно Баал Сулам не искал да работи по тях. Без него нямаше да имаме учението на АРИ и нямаше да е  възможно да бъде разбран.

Сега, когато четете други кабалисти, вие ги разбирате, защото сте запознати с трудовете на Баал Сулам. Без него щяхте да сте объркани. Няма значение кой текст гледате, дали книгите по Хасидут, Агра, Рамак или други, ще ги разберете, защото сте учили Баал Сулам.

Без статиите на Рабаш не бихме могли да разберем какво се изисква от нас и какво представлява работата за Твореца. Без тези двама кабалисти Баал Сулам и Рабаш, които се допълват един друг, не бихме имали правилния подход към методиката на поправяне.

От урока по „Въведение към книгата Паним Меирот уМасбирот”, 08.08.2010 г.

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

От писмо на Баал Сулам N 39: Ицхак Коен, един от учениците на Ари каза, че е влязъл в стаята на Ари, когато той е умирал и е плакал, защото учениците са загубили надеждата, която са имали през живота на учителя, да видят свят, пълен с добрина, с мъдрост и със Светлината на Твореца. Ари отговорил „Ако имаше дори и един праведник между вас, тогава аз нямаше да бъда взет от този свят преди моето време.”

Ученикът го попитал „Какво да правим сега?”, на което Ари отговорил „Кажи на приятелите от мое име, че от този ден нататък те няма да учат науката, на която аз ви учих, защото вие не я разбрахте правилно. Затова само Хаим Витал ще продължи да учи тихо и тайно.”

Ученикът възкликнал „Значи за нас няма никаква надежда?!”. Ари отговорил „Ако заслужите, ще дойда да ви уча.”

Ученикът възразил „Как ще дойдеш да ни учиш, когато ти вече напускаш този свят?”. Ари отвърнал „Какво разбираш ти от скритите тайни и пътища на моето завръщане при вас!”. С тези думи той веднага починал, за да влезе в живота на бъдещия свят…

Наистина, това е тъжна картина. Всичко е било подготвено от Горе, така че по време на смъртта на Ари неговата група от ученици да не бъде с него. Само един ученик е бил там, Ицхак Коен. Дори Хаим Витал, първият ученик на Ари, на когото той предал пътищата на тази мъдрост, не е бил там до своя учител по това време.

Очевидно Ицхак Коен не е притежавал голямо постижение по това време, тъй като той дори не е разбирал какво се случва и е попитал „Как ще дойдеш да ни учиш!”. Това означава, че той още не е разбирал, че няма разлика между световете и че Висшето ниво винаги може да слезе и да се прояви на по-ниските нива, когато те са готови да го приемат!

Ари ни казва „Когато направите усилия и сте готови, аз ще се свържа с вас! Когато се издигнете на духовното ниво, ние веднага ще се срещнем и там ще получите цялото напълване и помощ от мен!”

От ежедневния Кабала урок – 15/07/2010, Баал Сулам

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако ги нямаше произведенията на Баал Сулам, бихме ли могли да привлечем светлината на поправянето от други източници?

Отговор: Не, ние нямаше да имаме никакъв контакт със светлината. На нас ни е необходима система, която да ни позволи да установим връзка с нея. Затова трябва да благодарим на кабалистите.

Всяко предишно поколение трябва да се подготви като почва за следващото поколение. С една дума – както културните слоеве на почвата, както при археологическите разкопки.

Така и ние, през цялото време прибавяме слой след слой и подготвяме почвата за следващото поколение. Без тази добавка сме неспособни да растем.

До Баал Сулам кабалистичното знание е било разпръснато  из разни източници. Но той ги е събрал и окомплектовал в една система.

Тук се има предвид не просто книга, която ни е удобно да четем, а вътрешна система, с помощта на която сега можем да получаваме светлина.

Това поправяне е подобно на онова, което са направили кабалистите от времето на Талмуда, след което не ни се налага да подлагаме телата си на страдания, за които е казано: „Храни се с хляб и сол и пий проста вода”.

Те са направили такова поправяне в общата система, така са обединили всички души, че през тази система вече може да се получава светлина, достатъчна ни за нашето поправяне.

И такова поправяне е направил Баал Сулам. Той не просто ни е написал книги с подробни обяснения. Тъй като четеш – и нищо не разбираш!

Но той е направил така, че чрез неговите произведения ние да се съединим с духовната система и да притеглим към нас светлината, връщаща ни към източника.

Без него ние не бихме направили нищо! Понеже светлината трябва да премине през построената от него система, само тогава тя ще се приближи към нашите души. В това и се състои неговата особена мисия.

Затова имено чрез такива произведения, като „Учението за Десетте Сфирот”, „Въведение в коментара Сулам” ние получаваме обкръжаващата светлина.

Това не може да се получи от други произведения, защото там няма необходимия ни ред и система, която е организирал за нас Баал Сулам.

От урока от статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.07.2010

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпроси към постинг „Кабалистите за целта на творението, ч.1”

Творецът е абсолютно добро

Въпрос: Цитат: „И защото Той няма никакво желание за получаване, Той е поначало лишен от желание да нарани някого; толкова е просто”. Желанието за получаване ли причинява всичките ни проблеми? Не сме ли ние създадени да бъдем получаващи и няма ли да останем такива, тъй като няма Даващ без получаващи? Как да се справим с тези противоречия, така че желанието за получаване не би дало никаква причина да нанесем вреда на някого?

Отговор: Ние трябва да поправим егоизма към неговото противоположно и да продължим да получаваме, но да получаваме с цел отдаване.

Въпрос: Цитат: „Нещо повече,  това е напълно приемливо за нашия ум, тъй като първата идея, че Той притежава желание да отдава добрина на другите, тоест на Неговите творения.” Невъзможно е да се съгласим с това, тъй като много от нас нямат този вид възприятие. Ние можем само да предполагаме, че това е така. Баал аСулам  казва, че ние трябва „да го приемем със сърцето си”. Как да направим това на практика?

Отговор: Ние трябва практически да се занимаваме с поправяне, за да станем подобни на Твореца. Правим това като учим Кабала систематично и чрез занимаване в групата. Никой не очаква, че ти трябва да си съгласен с това. Баал аСулам очаква да го разкриеш.

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо, все пак – чак до наши дни, кабалистите са забранявали изучаването на Кабала?

Отговор: Кабала е била забранена за широко изучаване по няколко причини:

1. Душите на Израел, които са били в духовно постижение, а след това са паднали до нивото на този свят, се изравнили с останалите души, които не са се изменяли от времето на Вавилон, когато са се разделили, за да се смесят. Това е причината за падението на душите на Израел, защото чрез смесването, се открива възможност на всички души да се поправят.

2. Човечеството е трябвало да премине през всички етапи, докато не стигне до пълното разочарование от егоистичното си развитие, виждайки себе си празно, нищожно и намиращо се на прага на разрушение на всички свои системи, посредством които се е надявало да постигне щастие.

3. За това време, човекът се е развил вътрешно, интелектуално в своя егоизъм и това му е дало възможност да вниква в абстрактните форми, намиращи се извън времето, движението и пространството.

Едва в 20-ти век започнаха да говорят за подобни неща. Макар, че в книгата Зоар, отпреди почти две хиляди години, е писано за това, че земята е кръгла топка (Зоар, Ваикра, 142), за такива думи, преди още петстотин години, хора са били горени на клада.

Трябвало е време, докато човечеството се развие в разума и чувствата, за да се приближи към разбирането на това, за което говори науката Кабала – за висшето измерение.

Това и сега не е просто за възприемане, но следващото поколение ще влезе в ново виждане за света, ако му подготвим основата.

А нали следващото поколение сме ние самите, в своето ново превъплъщение. В нас вече се появяват способностите за такова възприятие.

Днешното развитие е извело всички на едно ниво и може да се разкрие науката Кабала на всички едновременно. Изучаването ѝ привлича хора от всички народи.

Но за да можем действително да я разберем, ни е необходимо да се съединим. Отначало можем да разберем и да почувстваме за какво говори Кабала със своите егоистични разум и чувства.

Но по-нататък, се започва постижение, което се възприема само в обединението на душите. Обединението ражда нов орган на новото усещане – душата.

Ако се съединим, взаимното включване дава на всеки неговата душа за усещане на висшия свят.

Ако Баал Сулам не бе получил указание свише, той не би разкрил науката Кабала. Кабалистът се намира в контакт с Твореца и изпълнява Неговите заповеди, служейки като свързващо звено между Твореца и човечеството.

Затова решението на кабалистите да скриват или да разкриват науката Кабала следва от необходимостта, от очевидната за тях връзка между Висшия свят и готовността в желанието на хората за поправяне и възприемане.

И днес има ограничения. Отгоре има възможност да се разкрие по-широк поток от висша мъдрост.

Но хората все още не са готови за това. Аз чувствам, че някакво съпротивление възниква от новата информация, защото тя е противоположна на егоизма и ние не я желаем.

Затова в Кабала има закон: “желанието трябва да предшества напълването“. Главното е да се създаде духовен съсъд, а Висшата светлина вече е готова да се разкрие в него.

От урок по статията “Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Баал Сулам пише в „Предисловие към учението за десетте Сфирот”, че ако човек се занимава с Тора (и Кабала), за да получи някаква награда за егоизма си, тогава това е като „Слугиня, която наследява господарката”. Какво означава това?

Има възможност човек да привлече Обкръжаващата светлина върху себе си, чрез занимаване с Тора. Но нейното влияние може да бъде с двойнствен характер, зависещо от моето намерение. Вместо да ме поправи, може да ме направи дори по-лош – „слугиня, която наследява господарката.” Вместо да се издигна и да стана подобен на Твореца, свойството отдаване, аз се потапям по-дълбоко и по-дълбоко в егоизма и любовта към себе си.

Защо ни се дават тези възможности? Не е ли достатъчно просто да учим Кабала или Тора? Не  е достатъчно просто да учим. Намерението определя какво ще стане от човек и то е най-важно. Точно тук е правото на избор – накъде да променя себе си под влиянието на Висшата сила:  надолу – към получаване, към моя егоизъм или нагоре -към отдаване, към Твореца?

Самата Тора (Висшата светлина) е неутрална – може да бъде или еликсира на живота или смъртна отрова (човек не възприема това, че е духовно мъртъв). Както ти решиш и избереш, така ще бъде!

Всичко зависи от отношението ми към Висшата сила – като например, силата на електричеството – то може да топли или да изстудява. Изборът е мой. Може да учиш Кабала (Тора въобще), само ако от самото начало си поставиш цел да постигнеш отдаване (Лишма). Иначе, дори не трябва да отваряш книгата. Естествено, всеки започва с това, учейки егоистично (Ло Лишма), но ние нямаме друг избор – егоисти сме се родили . И все пак, трябва да сме наясно, че желаем да постигнем отдаване. Тора ни е дадена единствено за тази цел: „Аз създадох злото начало и ви дадох Тора за неговото поправяне.”

Това е, което трябва да научим първо. Това е основната директива в израстването на човек: в детската градина, в училище, в обществото. Той трябва да разбира, че расте, за да се обедини с всички други като равни, в абсолютно взаимно отдаване. И когато, постепенно, неговите желания се разкрият, той трябва да започне да учи Кабала, за да  научи как да поправи своите егоистични намерения в алтруистични. Това се нарича да дойдеш от Ло Лишма към Лишма.

Това се отнася както за възрастни, така и за  деца. Преди всичко, ние трябва да обясним на човек, че Кабала и Тора са ни дадени единствено, за да променим природата си. Няма никаква друга цел! Иначе, човек само ще повишава своя егоизъм с тяхна помощ и ще желае да получи и този, и бъдещия свят за себе си.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 03.06.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялото зло ни е подготвено още с разбиването свише. Затова как можем да говорим за Творението, че то прегрешава, ако това е създание на Твореца, резултат от Неговитe действия?

Каквото и да прави човекът, то винаги ще бъде следствие от Твореца. Винаги може да се посочи източникът, от когото идва всичко.

А и Той сам признава, че е създал Зло и само Зло – „Аз създадох  Зло!” (”Барати ецер ара!”).

Единствено свободната воля, позволяваща ни да избираме между доброто и злото и да изискаме от Твореца поправяне на Злото в нас, се реализира чрез обкръжението.

Обръщайки се към групата, човек открива,че има в него „празно пространство”, което не принадлежи нито на Твореца, нито на творението – „клипат Нога”. В него няма нито добро, нито зло, а ти го определяш със свободния си избор.

Работейки в група, ти започваш да виждаш, че има нещо оставено на теб от Твореца за вземане на решение. Това е особена точка – твоята независимост.

В нея ти ще се наричаш човек, ако започнеш да създаваш от тази „бяла”, свободна точка  образа на Твореца, ще вземеш  решение, че желаеш да станеш  като Него.

Но ти си длъжен още да разкриеш тази точка. Засега в теб се разкрива решимо (спомен) от разбиването.

Тази  точка вече е зачатък на екрана, който ти си длъжен да изградиш от решимо. Тя се разкрива в работата ни с групата.

С вътрешните си усилия, ние разчистваме нападението на всевъзможни обвивки(клипот) и различни навици – и изведнъж откриваме под тях нещо, непринадлежащо на Твореца. Това действително е чудо.

В тази точка човек е длъжен да каже: „От мен зависи целият свят. Аз го накланям към добро или зло – чрез своите решения във всеки миг”.

Тогава, през цялото време, човек стои като въжеиграч върху въжето, и всеки път е длъжен да взема ново решение на страната на доброто, за да не падне от въжето. Това значи, че във всеки момент той избира да върви по пътя на истината.

Затова Баал Сулам казва, че пътят към Твореца е много тънка нишка и човек, ходейки по него, трябва много да внимава  да не се отклони нито вдясно, нито вляво.

Но всичко това е при условие, че той разкрива точката в началото на въжето – своята свобода на избор в работата с обкръжението си.

А след това всички следващи точки, по които той върви, са точките на правилното му съединяване с обкръжението, което той избира, реализирайки свободната си воля.

Чoвек сам строи това въже от точки, които разкрива. Той сам ходи по него,  като всеки път накланя себе си и целия свят към добро.

Всъщност пред него не съществува нищо – нито точката , която той разкрива, нито въжето от тези точки – правият път към Твореца. Защото пътят не се разстила от Твореца до нас.

Ние получаваме само решимот, който са останали на всяко стъпало при спускането отгоре надолу. Но въжето не съществува – самите ние го построяваме отдолу нагоре. В крайна сметка именно то се нарича „човек”.

Всички тези парцуфими, които ние пресъздаваме отдолу нагоре, не са парцуфимите, съществуващи при слизането отгоре надолу.

Наистина, изкачвайки се по стъпалата, ние разкриваме всяко стъпало 620 пъти по-голямо, отколкото е било при спускането надолу. Това е съвършено друга степен – ние самите я строим.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→