Entries in the 'Баал а-Сулам' Category

Инструктори за бъдещото общество

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В социалната доктрина на Баал аСулам, написана преди 70 години, е казано, че съвсем малка част от хората трябва да повиши моралното си ниво и да създаде общество, в което ще има една религия – религията на отдаването. Тези хора и ще я разпространяват по целия свят. Останалото ще се счита за култура. Можете ли да дадете прогноза кога ще се създаде това малко общество от няколко хиляди или десетки хиляди?

Отговор: За да създаде правилното общество, което да ръководи себе си и останалите, човекът трябва да се намира на духовно ниво. Такива хора все още не виждам. Те постепенно се възпитават днес, но още не са готови за това.

Въпрос: Вие можете ли да назовете годината на тяхното появяване?

Отговор: Поне през следващата година готови инструктори – възпитатели все още няма да има.

Въпрос: Нима вашите ученици не са готови инструктори за построяване на новото общество?

Отговор: Те са готови инструктори засега само за да откриват нови групи, да провеждат семинари и т.н.

А за да се създадат комуни, общности, в които бихме могли да действаме взаимно и да се допълваме един друг, да съществуваме над егоистичните правила, все още нямаме нито инструктори, нито голяма група, която би могла по такъв начин да се организира в общност.

От урока на руски език, 24.12.2017

[219079]

Какво е страхът и как е свързан с душата?

Въпрос: Какво е страхът и как е свързан с душата?

Отговор: Страхът е единственото състояние на желанието за наслаждение, в което то може не само да не получи наслаждение, но дори и да работи в минус, в болка.

Затова животинското желание за наслаждение постоянно е съпроводено със страх. Но, ако то е на нивото на усещане на страх не за себе си, а за това, че не може да даде достатъчно на другите, тогава този страх се нарича трепет.

Въпрос: Кабалистът няма ли страх за себе си?

Отговор: При кабалиста не може да има страх, тъй като той усеща, че всичко произлиза от Твореца. Той изпитва само трепет пред това как да отдава на Твореца, за да не се окаже изведнъж, че се е оказал в получаване.

Въпрос: Той не се ли страхува, че може да се разболее или, че с него може да се случи нещо?

Отговор: Всичко идва от Твореца, а не от някой друг. Кабалистът се безпокои за своето дело. Баал а-Сулам също е страдал: затворили са печатницата му, забранили са му да издава книги. Творецът е затворил пътя му и той е казал: „Значи това поколение още не е достойно“.

Творецът непрекъснато слага спънки пред човека.

Въпрос: Не разбирам как го прави? В света има милиарди хора, и на всеки трябва нещо да настрои… Още

Възпитанието е бъдещето на обществото

В тях (последното поколение), има много методически и научни средства, а също книги по етика, които доказват величието и възвишеността, отличаващи се в отдаването на ближния.

Целият народ, от малки до големи, на първо място и в голямата си част, ще се занимава с това. (Баал а-Сулам” Последното поколение”)

Не става въпрос за обичайната и общоприета етика, отнасящи се към психологията или философията. Това не са красиви думи и всевъзможни принципи на поведение, които човечеството е повдигнало на особена висота и изисква да бъдем на това ниво, а на това, което сме длъжни да достигнем под въздействието на скритата сила на природата.

Преди всичко, поведенческата практика трябва да излезе от нашите правилни организационни усилия, с които пробуждаме обкръжаващата светлина – особената добра сила на природата, формираща, обединяваща и довеждаща ни до състояние на взаимно включване един в друг, когато се загубват всичките наши личностни основи. Тогава ще усещаме другите повече от себе си, над себе си и те ще бъдат по-важни от самите нас.

Както майката се отнася към детето, за която то е по-важно от самата нея, така и човекът трябва да достигне до това, че тази висша сила, която формира отношението на майката към детето, прави и с нас така. Затова ние я молим, искаме я, призоваваме я.

Затова трябва да направим определени усилия върху нас, така че висшата сила да ни промени като абсолютно противоположни, чужди, отделни от нас личности, а след това — и целия свят. И така започваме от малкия кръг, който е близко до нас по дух, по разбиране, по пробуждане на тази сила и до най-външните кръгове, които не се намират в контакт с нас.

Баала а-Сулам подчертава, че с методиката трябва да се занимават „целият народ, от малки до големи”, т.е. на всички нива. Тук не се има предвид възрастта на човека, защото не можеш да задължиш бебето, малкото дете и даже тинейджъра, да осъзнае величието на висшите цели и средствата за достигането им.

Затова трябва да работим един с друг и да подготвяме подрастващото поколение, чрез детските градини и училищата, че да могат в подрастващата възраст да осъзнаят правилността на своето поведение в обществото.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 26.06.2017

[211461]

Какво е създал Бог: тялото или душата?

Въпрос: Следвайки непроверената идея за произхода на човека, вие твърдите, че човекът е произлязъл от маймуната. Може би Баал а-Сулам също е грешал. Защо противоречите на Библията, в която се казва, че човек е създаден от Бога по негов образ и подобие?

Отговор: За това, че човекът е възникнал от маймуната, пише не само Баал а-Сулам, но и много други кабалисти.

Факт е, че когато говорим за човека, трябва да разберем какъв човек имаме предвид. Ако това е човек от нашия свят, от плът и кръв, то в такъв случай ние говорим за животинското и трябва напълно да се съглася с това, което е посочено в научните книги.

Още 300 години преди Дарвин, през XV-XVI век, великият кабалист Ари пише, че човек се явява следващият стадий след маймуната, която е един междинен етап между животинската природа и човека.
Още >

Природата ни е притиснала до стената

От статията на Баал а-Сулам „Мир“: „Законът за развитието“ се състои в това, че всяко състояние съществува в строго определено време, необходимо за ръста на величината на затвореното в него зло до степента, в която повече е невъзможно да се намира в него.

И тогава обществото ще бъде принудено да се обедини, да го разруши и да премине към по-добро състояние по отношение на поправянето на настоящото поколение.

Това е пътят на естествения ход на еволюцията. Човекът е ленив  и не иска никакви промени. Но на всяка степен ние разкриваме слабости, които ни принуждават да се развиваме. Човечеството се развива само благодарение на неприятния натиск и разкрива нови форми, в които отново получава поредните удари и се придвижва напред.

Това е пътят, но той не е желателен, тъй като в крайна сметка ни води към това, че не разбираме как и накъде да се развиваме по-нататък. Следващото развитие трябва да бъде не количествено, за сметка на още няколко изобретения, а качествено.

Не знаем как да направим този качествен скок. Намираме се срещу стена, която ни задължава да променим природата си, но не можем да се изкачим на това стъпало, за да прескочим през стената.

За това ни е необходима „светлината, възвръщаща към източника“, допълнителна сила, която нямаме. И затова страданията, които ни бутат отзад и ни притискат към стената няма да помогнат. Нуждаем се от тази изключителна сила на природата!

У нас има желание да напредваме, благодарение на страданията, които ни притискат към стената. Но ни е необходима още сила, която да ни издигне на новото ниво. В края на краищата стоим пред стълба и трябва да се издигнем на следващото стъпало. Това може да ни осигури само науката кабала.

Природата ни разкрива това средство за поправяне, но е необходимо нашето съгласие и разбиране, за да го използваме. Въпросът е доколко притискането до стената във вид на страдания и дори на нови световни войни, както предупреждава Баал а-Сулам, ще ни подтикне към решение да се издигнем над своята природа, каквото и да ни струва това.

Не можем да прекратим нашето съществуване, тай като това е против програмата на творението, в която се намираме. Но и да променим своята природа със собствени сили също не сме способни. Затова сме длъжни да приемем методиката на поправянето, методиката на обединението, науката кабала, посредством нея човечеството да се поправи.

Досега човечеството се е развивало по обикновен начин: насърчавайки науката, техниката, културата, образованието. Но до какви граници е възможно това? Дотогава, докато не се наложи да променим своята природа.

С един егоизъм далеч няма да стигнеш! Егоизмът ще страда, но нищо няма да може да направи. Необходимо е да започнем да се променяме, да се издигнем по стъпалата от свят в свят, от състояние в състояние. А тук единият егоизъм няма да помогне. Може да натрупаме в него знания и информация, всички придобивки на този свят, но от това няма да настъпи никакъв напредък, от което да се промени човешката природа.

Затова преди шест хиляди години се е разкрила науката кабала на първият кабалист, когото са наричали Адам. От него и след това, тази методика се е развивала и през цялото време е съпровождала човечеството.

Хората се живели дълго преди Адам, той също е имал баща и майка. Той е наречен първият човек просто защото е бил първият, който е разкрил тази методика.

От тогава методиката върви заедно с човечеството и се разкрива в тези хора, които подобно на Адам, чувстват необходимост от качествен подем над своята природа чрез светлината, възвръщаща към източника. Такива хора са използвали науката кабала, а другите не са чувствали потребност от това.

Така човечеството е започнало да се дели на такива, които имат такъв стремеж и затова се отнасят към Исраел, което означава „главата ми“ /ли-рош/, както в бъдеще ще се нарича народът на Израел и тези, на които всичко това не е нужно. Науката кабала се обръща точно към тези, които имат точка в сърцето. И Тора пише именно за тях: за първият човек Адам, след това Ной и всички хора, които са продължили след Адам да развиват методиката на поправянето.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2015г.

[193337]

За какво живея? Ч.1

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Въпросът на Адам

От ден на ден става все по-ясно, че не разбираме света, в който живеем.

И това е добре, така и трябва да бъде. В крайна сметка хората започват да търсят нещо. И те го търсят не в този свят, вече не им е толкова интересно как да се благоустрояват в него все по-добре и по-добре.

Постепенно придобиват разум и се замислят за нещо друго, не само за причините за неуспехите си в живота, а за какво им е той всъщност. Какво ги движи? За какво живеят?

Природата е много сложна. Изследвайки я, прониквайки в дълбините ѝ, виждаме колко всичко в нея е взаимосвързано. Иска ни се да намерим в нея някаква закономерност, изящна и всеобхващаща, но като че ли всеки път пред нас се открива нова бездна, такива дълбочини, които едва ли ще се подадат на постигане. Във всеки случай, за нашия поглед те изглеждат безкрайни.

И все пак, нещо отвътре гнети човека, държи го и не го пуска, особено в днешно време, когато развитието на човечеството излиза на нов етап.

Днес, без да знае какво живее, човек не може да съществува. Всичко му става трудно, макар че животът като че ли се облекчава. В съвременния свят е лесно да се купи къща, да се купят или изперат дрехите, да се намери готова храна. Дори ако не работиш, можеш да получиш подкрепа. Само преди няколко стотин години всичко е изглеждало различно.

Обаче ние се сблъскваме с други затруднения, заради въпроса „защо?“. Баал а-Сулам го определя като въпроса за смисъла на живота. Този проблем безпокои човечеството от хилядолетия.

Особено е безпокоял човек на име Адам, живял преди 5776 години. И той е разкрил същността, за какво живеем, каква е причината за живота и неговата цел, каква съдба ни води, бута ни от раждането до смъртта по личната пътека на всеки и по общочовешкия път?

А още Адам е разбрал, че всички сме свързани помежду си с безброй нишки и определяме съдбата един на друг.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183808]

За кого е предназначена науката кабала?

Въпрос: Може ли да се каже, че Вие разпространявате популярна кабала, тоест кабала за всички?

Отговор: Кабала действително е предназначена за всички, защото в наше време това знание постепенно става необходимо на цялото човечество.

Но популярна се опитваме да я направим само за начинаещите. А след това нашите курсове водят човек до състояние, при което, занимавайки се много години, той постига много високо ниво на своето развитие.

Обучаваме всички само по оригинални кабалистични източници: „Книга на Съзиданието“ на Авраам, „Книгата Зоар“, написана преди 2000 години от раби Шимон, трудовете на великия кабалист от XVI век Ари и последните кабалисти, най-близки по методика на изложението и стил до нас, Баал а-Сулам и Рабаш.

Кабала е разкриване на висшите сили на човека в нашия свят. Всеки от нас може с помощта на правилното изучаване на кабала да разкрие цялото мироздание, включително управляващата го висша сила. Висшата сила или Твореца, по принцип е Природата, само че на нейното най-високо ниво, в което е заложена цялата програма, целият замисъл на творението.

От интервюто по RTN в Ню-Йорк, 21.07.2015

[163966]

Всеки ще разкрие Висшия свят

Науката кабала представлява разкриването на висшата система, която ни управлява. Ако разкрием тази система, от нея можем да получим всички отговори. Само от висшия свят развиваме способностите си за изучаването на низшия свят.

Ние нищо не разбираме от това, което става с нас в този свят. Можем да четем написаното в книгите, но защо е написано така, откъде произтича, не знаем.

За това науката кабала казва, че преди всичко човек трябва да вложи всичките си сили, за да постигне висшата система, висшия свят, а вече от него ще изучи нисшия и тогава ще разбере какъв е строежът на нашия свят – нежива, растителна, животинска природа и човека в този свят, как те са свързани един с друг, какво е задължението на човека в този свят и т. н.

Това разкриване на висшата система се извършва в две плоскости, в две направления, наречени „общо” и „частно”.

„Общото“, според Баал а-Сулам означава, че в крайна сметка всички хора по света, без изключение, ще трябва да постигнат висшата система, да се издигнат на нивото на осъзнаването, усещането, разкриването, сливането с нея, да влязат в нея и да живеят там в съвършенство. Това значи, че те постигат висшия, духовния свят и придобиват вечно, съвършено съществуване.

Реплика: Но нали не всички са толкова умни…

Отговор: За това не се изисква особен ум. Науката кабала не изисква от човека никакви изключителни способности – само желание. А желанието човек получава, когато започва да изучава тази наука. Тя го привлича все повече и повече, докато той види, доколко всичко случващо се с него е свързано с висшата система на управление.

Той вижда с помощта на какво го привеждат в действие, от къде какво произтича. Това предизвиква горещото му любопитство. Все едно сега аз си слагам очила и виждам как се управлява този свят, как го „дърпат за конците“, как се движат хората, принудително извършвайки някакви действия, какви са резултатите от тези действия. Аз разкривам всичко, в това число и за себе си.

Затова изучаването на науката кабала така притегля човека, защото е свързана с корена на душата му.

И затова цялото човечество ще трябва да разкрие висшата система и да живее в нея, както е казано: „Всички ще Ме познаят, от малкия до големия, защото Моят Дом ще се нарече Дом на Молитвата за всички народи”.

В крайна сметка, що се касае за общото развитие, в протежение на цялата ни еволюция в продължение на 6000 годишното развитие на човечеството, всички хора на Земята трябва да постигнат разкриването на висшата система.

Сега ние живеем в 5775-та година, т.е. в продължение на близките 225 години трябва да достигнем състояние, когато всеки човек ще опознае и разкрие цялата висша система и ще влезе в нея с цялото си тяло и душа, с всичките си сетивни органи.

Но освен това, има и частно развитие. Под частно се има предвид, че още преди цялото човечество да достигне това, има особени хора, които изведнъж откриват, че трябва да разкрият висшата система и много се стремят към това. Такива хора идват да изучават науката кабала, откриват за себе си цялата скрита реалност и тогава живеят в двата свята.

От програмата на радиостанция 103 FM, 12.04.2015

[157651]

Работа с неживото ниво

Когато говорим за духовна работа, имаме предвид абсолютно осъзнато поведение на човека в реализацията на неговата егоистична природа, за да достигне висшата цел (единство с другите и чрез него – сливане с Твореца).

Към това се отнася всяко ниво на неговите желания, в това число и неживото. Затова, ако се стремя да достигна до целта на творението, да разкрия движението си към Твореца, то, най-напред, трябва да настроя всичките си желания на начално, нулево ниво.

Аз трябва да сметна себе си за нула и през цялото време да се старя да поддържам това ниво. Това означава, че си правя съкращение (цимцум) и така определям началната си позиция.

И тогава Творецът започва да работи над мен. Той постоянно ще променя различни мои параметри, условия и отношения. А аз трябва да удържам тази позиция.

Поддържайки за определен период тези условия, вече мога сам да започна да изменям себе си и да премина на растителното ниво, без да чакам Той да ме хвърля от една на друга страна. Така трябва непрекъснато да държа правилната цел. Сега сам ще мога да видоизменям всевъзможни условия в мен, за да напредвам.

С други думи, ще напредвам не по скорост, а по нейното производно, по ускорение, всеки път превръщайки се в система от по-висш порядък, умножен по десет.

Неживото ниво е ниво, при което съхранявам себе си напълно насочен към целта на творението каквито и външни параметри да въздействат върху мен. По този начин всичко започва, както е казано: „всичко ще израсте от земята“.

Човекът расте от земята. Да допуснем, че повече не искам да бъда егоист във взаимоотношенията си с моето обкръжение – това е неживото ниво, защото аз удържам постоянство на качеството във връзката си с тях. Каквото и да правят с мен, аз държа своята линия.

Например, с приятелите ми непрекъснато поддържаме един с друг непроменливи доброжелателни отношения, въпреки случващите се между нас бури, семейни трагедии или условията на общочовешки изменения в обществото. При това тези изменения могат да бъдат на всяко ниво: неживо, растително, животинско или човешко.

Ние трябва да се държим за това, без да обръщаме внимание на различните външни фактори, отделящи ни един от друг: клевети, сплетни и т.н. Всичките ни проблеми се покриват с любов.

Това е и неживото ниво, в което се проявяват пречки на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Но, независимо от всички видове пречки, ние все пак оставаме в постоянна връзка, и именно благодарение на тях, се издигаме и завършваме работата си в света Асия.

Това не е лесно. Човек получава от всички страни огромно влияние, но трябва винаги да работи за издигане величието на целта, иначе няма да се удържи в нея. Всички състояния, през които ще премине, ще го хвърлят от една на друга страна.

Въпрос: Тоест аз поставям всичко под нулата и казвам на Твореца: „Ти няма да ме принудиш да получа повече, отколкото това ниво: аз мога да взема само 20%“.

Отговор: Не, аз нищо не мога да взема. Земята нищо не получава, с изключение, когато трябва да нещо да порасте на нея. Това е вече следващото, растителното ниво, което се отнася към земята.

И тук пред мен възниква дилемата: аз поправям земята, за да може тя да произведе растителното ниво, или искам да работя на растително ниво и затова да използвам земята?

Или се намирам в света Асия и използвам света Ецира за света Асия. Или се намирам в света Ецира и използвам света Асия, за да се изскача по-нагоре. Баал а-Сулам пише за това в „Предисловие към книгата Зоар“.

В това се заключава работата със земята, с неживото ниво.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 16.07.2014

[155177]

Поколение, живеещо хиляди години

Въпрос: Какво става с душата на човек, когато той умре?

Отговор: Някога зададох същия въпрос на моя учител, Барух Ашлаг. И той ми отговори, че както вечер сваляш от себе си мръсната риза и я хвърляш за пране, така в края на живота си, сваляш тялото от душата и го изхвърляш. Тялото изгнива, а душата остава да живее.

Както оставаш жив като съблечеш старата си риза, така оставаш жив, след като свалиш от себе си външното тяло и го изхвърлиш.

Въпрос: Как душата съществува извън тялото?

Отговор: Душата и сега съществува извън тялото. Тя само го съпровожда, но не се докосва до него. Душата съществува в друго измерение, което ти не чувстваш.

Баал а-Сулам пише в статията „Мир“, че „няма в нашия свят никакви нови души и затова всички поколения от началото на Творението, се определят като едно поколение, продължаващо да живее няколко хиляди години“.

Срокът на развитие на душите тук, в този свят е 6000 години. Това развитие е започнало от Адам Ришон, живял преди 5775 години и ще продължи до изтичането на 6000 години. Тоест, останало ни е 225 години. В течение на това време ние всички трябва да развием своята душа, тоест своята част в общата душа и да се съединим заедно в една душа.

Науката кабала обяснява целия процес на развитие. Преди 14 милиарда години е започнало материалното развитие на нашата Вселена от една искра, послужила за начало на Големия взрив. Така започнала да се развива неживата природа.

Преди два милиарда години, на Земното кълбо се появили първите растения, после животните, а след това човекът. Човешкият род се е развивал, докато не е достигнал такова ниво, когато в него започнало да се развива желание да постигне източника на своя живот, висшия свят, следващото стъпало.

Развитието върви от неживото към растителното, животинското, и след това към човека. А човекът трябва да достигне по-високата степен, което се нарича, да развие своята душа и да се издигне на следващото стъпало, във висшия свят.

А във висшия свят също има нежива, растителна, животинска, човешка – вече духовни степени, по които трябва да се развива и издига в още по-висок свят. Така ние преминаваме през пет свята.

Въпрос: Излиза, че преди 5775 години е живял първият човек, който е развил в себе си душа?

Отговор: Да, и затова се нарича първи човек – Адам Ришон.

Въпрос: Значи, след 225 години, всички трябва да развият в себе си души?

Отговор: Да, абсолютно всички, след 225 години или по-рано. Затова виждаме как развитието се ускорява, времето става много наситено и сякаш се съкращава. Ако сами не развием в себе си душата, не се подтикнем към развитие, то попадаме под страшната преса на силите на природата, които ще ни притискат с всевъзможни беди и проблеми, подтиквайки ни към развитие на душата.

Развитието на душата може, първо, да стане само в този свят и второ, само за сметка на съединението между хората. Със своето съединение ние формираме една душа, обща за всички.

[154827]