Библиотека на желанията

Въпрос: На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат „космическа библиотека“. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните „книги“. Възможно ли е това всъщност?

Отговор: Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с „библиотеката“, съдържаща световната информация.

В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.

Назовете го „библиотека“, разум, чувство – няма значение.

Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?

Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща също така неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.

Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.

Утринни цветя

Всяко създание, в крайна сметка е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ, ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои приятели от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.

Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.

Затова пък „на изгрева“, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не стоят тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.

Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се „варят“, „зреят“ вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.

Въпрос: Когато човек се „разпуква“, какво му дава това в живота?

Отговор: Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.

Въпрос: Как да разтвориш своето „цвете“?

Отговор: Разтвори своето сърце.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Науката кабала и философията”: В действителност ”силата” сама по себе си се явява материя – не по-малко, отколкото цялата материя от нашия свят.

Казваме, че духовното е ”сила”. Това означава ли, че нашият свят е материя? Не, силата това е материята. Няма нищо, освен сила. До това достигна и съвременната физика: зад атомите, частиците и квантите, материята, като усещана от нас субстанция, ”изчезва”. Задълбочавайки се, дори с традиционните методи, откриваме, че в основата, във фундамента на Вселената, материята се ”разсейва” и остава единствено само силата. Свикнали сме с материалната картина на света, но всъщност, това е само нашето възприятие, а в основите на материята е същността на силата, и нищо повече.

Тази сила се подразделя на две категории, на две желания: получаващо и отдаващо. Като цяло, множество от частни сили ни изобразяват някаква реалност, която кабалистите наричат въображаема, илюзорна. Тя е реалистична, но ефимерна, с една дума, като обемна картина, начертана във въздуха с лазерен лъч. И ние живеем в нея, сами явявайки се плод на този ”лъч”. Всички ние сме ”нарисувани” в някакво пространство, а всъщност, нашата същност е силата: двете желания и изравняващият ги екран.

Тези сили на получаващото и отдаващото желание трябва да достигнат до кръстосване, до съчетаване, съединяване, интегриране. Но не така, че едната да властва над другата, а така, че получаващото желание също да има ”достъп до властта”, за да цари между тях сътрудничество, взаимно разбирателство, взаимопомощ, общо усещане, та чак до любов, когато всяка от тях е готова да отстъпи на другата, да приеме всичко от другата.

Накрая, силата на получаване трябва да достигне до онази мощ на битието, както и силата за отдаване, да усети това, да се развие съответно и да придобие подобието на Твореца. И затова тя трябва да премине през особени състояния, които и позволяват да почувства, че тя съществува, властва, решава, планира, осъществява замисленото. И тук не може да се разминем без въображаемата картина, в която всичко си е така и го има. Ето откъде произлиза илюзията на нашия свят, в който управлява получаването.

Баал а-Сулам ни дава пример с кочияша, който живеел с жена си и децата си, изкарвал достатъчно пари, имал си къща и бил напълно доволен, докато не започнали бедите: конят осакатял, къщата му изгоряла, жената и децата умрели при поредната епидемия. И в крайна сметка, кочияшът се отправил към висшия съд, където било решено да го възмездят за несгодите, защото той наистина много изстрадал.

И какво всъщност му дали? Кон, каруца, жена, деца и къща – същото онова усещане, което се явява щастието за него. В тази ”картинка” той живее прекрасно: работи, донася в къщи отработеното, радва се заедно с останалите и всичко му е наред. Неговото желание е малко и за него това е истинският рай, в който всичко е добре и не се нуждае от повече. Идеалната илюзия.

Ние също понякога имаме такива сънища. С какво те се отличават от реалността? Какво, ако след две минути се събудиш от звъна на будилника и разбереш, че всичко видяно е сън? Тъй като всъщност, то си е така. В какво се състои разликата между съня и явното? Как да различим едното от другото?

Тук е важно да се разбере, че нашата реалност е ”нарисувана” от някаква сила и ни е дадена, за да се обезпечи илюзията на желанието за получаване за самостоятелност, власт, собствена концепция, независимост, откъсването от онзи, който управлява. Само така може да се стигне до подобие по свойства с Твореца. А иначе, какво е това подобие, ако напълно ме контролират?

Но всъщност откъсването от Твореца е илюзия, и затова нашият свят се нарича въображаем. От друга страна, духовните светове не са мними, защото там ние осъзнаваме илюзията, съгласни сме с нея и се издигаме над знанието. Там работя над своя разум, знаейки, че няма никого освен Него, все повече съгласявам се с това, все повече го приемам. Вече реално работя със силата, при това, самият аз съм ”всичко на всичко“ сила.

Въпрос: Ако целият ни живот е един дълъг сън, какви изводи можем да направим, на практика?

Отговор: В Псалмите е казано: ”Ние бяхме като в сън”. Всъщност трябва да приемам този живот с цялата му сериозност. Дали са ми го, за да се издигна над него, а не и да го отхвърля настрана. Нищо не трябва да се пренебрегва. Настоящата ”картинка” ми я ”рисува” Висшата сила и за сега, докато не премина тази подготовка, не мога да се избавя от нея. Трябва да усещам този живот до самия край на поправянето, всеки път връщайки се обратно в него за нови поправяния. Дори да съм се издигнал до 124 стъпало, и да ми е останало последното 125–то, пак се връщам тук.

Друг изход няма. Базовата ”инфраструктура” е извънредно важна – тъй като опирайки се на нея, осъществявам всичко по собствен избор. Благодарение на нея, първоначално на всяко стъпало ми се струва, че действам самостоятелно, че съм равен на Твореца и че може би дори властвам сам. Без това усещане за независимост няма никакъв шанс да се постигне сливане. Иначе аз просто не съществувам – онзи, който е способен да се слее с Него.

Ето така работим в този свят. Нека да е въображаем – аз осъзнавам това после и приемам, съгласявам се с него. Започвам реално, осъзнато да играя със своята ”самостоятелност” и тогава повече не крият от мен, че всъщност съм управляван.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 18.12.2012 

[95771]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Даряване на Тора”, п.7: Човек, използващ и употребяващ труда на друг човек за собствено облагодетелстване, се страхува да го погледне в очите, защото това го унижава до загуба на човешкия му облик.

Но онова, което изхожда от съвършенството на Твореца, не може да има какъвто и да е недостатък. И затова Той ни е предоставил възможност сами да заслужим желаната висота, благодарение на собствената ни работа върху Тора и заповедите.

Творението противостои на Твореца със своите вътрешни свойства – с егоистичното си желание и едноличното самовластие. А на това може да се противопостави само срамът, предизвикан от недостатъците на собственото ”АЗ”.

По същество, тези два детайла от възприятието се сливат в едно и това е напълно достатъчно, за да се доведе творението към поправяне. Тъй като човек е готов на всичко, само и само да не усеща недостатък поради срама в своето получаващо желание. Способни сме да преживеем срама само ако можем да го покрием с нещо, да го заличим, да скрием загубата. Нека желанието да е оскъдно на първите нива, но не и на четвъртото – защото това веднага принуждава човек да сложи край на текущите състояния, да прекъсне усещането за срам, без каквито и да е приказки, с всички възможни средства.

Като правило, компенсираме недостатъците, като се учим на това от обкръжението си. Цялата система е изградена на този принцип, за да може в преобърнатите три линии по някакъв начин да се справим със срама. Но по своята същност, това е велико усещане, приготвено за висшите души.

Въпрос: Как срамът се отнася към сливането, което трябва да достигнем?

Отговор: Срамът и обединението, страховете и тревогите, любовта и ненавистта – всичко това  по същество са компоненти на сливането.

В него всеки от тях приема максимално разгърнато и възвишено участие.

От урок по статията ”Даряване на Тората”, 24.10.2012

[91103]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо №47 на Баал а-Сулам: Но как да ви простя, че стълбата, спусната на Земята е празна и няма никой, който да се изкачи по нея? Вместо: ”Днес!”, вие казвате: ”Утре”… И затова, ще ви напомня още веднъж, че другарската любов е винаги и по всяко време. ”От това зависи нашето право на съществуване и с това се измерва истинността на нашия успех и на близките ни.”

И затова хвърлете всичките си измислени знания и мислете само за това, как да съедините сърцата си в едно сърце. Намерете начин, как да направите това и във вас явно ще се осъществи казаното: ”Възлюби ближния като себе си”. И тогава ще заживеете в любов, която ще заличи всичките ви недостатъци. И тъй като аз ви моля, направете го. Започнете да се обединявате в истинска любов и ще видите – ”и небето ще усети вкуса.”

Толкова ни е трудно да работим над връзката помежду ни, защото именно на това място е извършено духовното крушение, разбиването. Човек с всички сили и средства се отблъсва от това действие благодарение на своята природа, на егоистичното начало.

Човек трябва да премине през много състояния, докато не види, че нищо не му помага, и накрая ще се върне обратно към най-простия и близък принцип, намиращ се редом с него. И тогава, ако все още му е останало време в този жизнен кръговрат, може би ще успее да се свърже правилно с другарите си и да разбере, че само в съединение с тях ще достигне духовния свят, поправянето и всичко останало.

Затова тук трябва общо решение, остра потребност и огромна съвместна работа, за да се пробужда постоянно усещането за важността на съединението. Всеки е задължен да показва на останалите и всички на всеки, че поправянето се състои именно в това съединение, че вътре в него се разкрива духовният свят.

А всички останали занаяти, които създаваме за себе си, вместо да се обединияваме, се наричат измислени работи и изгнание: изгнание от съединението, от готовността за връзка, бягство от приближаване и контакт с другарите, от любов към ближния, която вече не е цел на всяка следваща човешка крачка и във всяко едно действие в живота.

Целта е именно в съединението, с което се измерва величината на нашия успех, докато то не се превърне в стълба на духовните стъпала, а степените на връзка се превърнат в парцуфим, сфирот, светове. И накрая се свиваме толкова, че се превръщаме в един човек, с едно сърце, което вече е нивото на света на Безкрайността, защото такова съединение е абсолютно съвършено и няма никакви граници.

А ако това става наша основна и централна цел – единствена работа, с която трябва да се заемем, и нищо друго освен това, постигаме успех. В противен случай, нашето его с радост ще ни отхвърли много далече от истинската работа, увличайки ни във всевъзможни измислени занимания.

Както пиши Баал а-Сулам: ”Започнете да се съединявате в името на истинската любов, и небето ще усети вкуса”, т.е. вкуса, разкриващ ни се от вътрешната светлина.

От подготовка към урока, 19.10.2012

[90682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Tрябва да разбираме: в нашия живот, в реалността има всичко на всичко две състояния: или тъмнина, сянка, или светлина, единство, разкриване на Добрия и Творящ добро. И ако чуе това, човек постоянно ще прави анализ на състоянията, през които преминава – сянка ли е това или разкриване на Твореца – тогава ще напредва, придържайки се през цялото време за средната линия.

Баал а-Сулам, „Шамати”, 8-ма статия: „Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Всички промени се извършват само в получаващите. А в сянката, т.е. в скриването, могат да се видят два вида…

Първият – когато човек все още е способен да се обедини с другарите си, преодолявайки мислите за разединение и за „размътеното” усещане. Той все още може да се справи с тъмата и със скритието, още осъзнава, че е загубил целта, пътя и Твореца.

Но като правило, никой не провежда самоанализ: „Защо изпитвам такова усещане? Откъде се е взело то?” Не съм психолог сам на себе си, на мен просто ми е лошо или добре, като на дете. Не си давам сметка кой ми изпраща тези усещания и тези мисли – аз се „варя” в тях, оцапал съм се, оцапал съм тялото си, като малко дете.

А би трябвало Човек да умее да се самопроверява: „От какво са предизвикани моите усещания и мисли? Как да се издигна над себе си, над текущото състояние? Как да се издърпам за косите и да изляза от блатото?” Човек винаги гледа на себе си отстрани: „Да, потопен съм в егоистичното си желание. Да, то властва над мен. Вярно, то не ми позволява да се обединя, не ми дава мира по време на урока, кара ме да се откъсвам, повишава важността на всекидневието и делничната работа в моите очи. Но виждам, че пребивавам в това състояние и че то противоречи на целта.”

Кога и в какъв случай мога да осъзная това? Ако имам връзка с нещо външно – с група, например. Тук е време вече за истината: Мога да проверя имал ли съм връзка с групата наистина или не? Ако не съм имал, то усещам единствено само себе си: на мен ми е зле, нищо не искам и т.н. Не стига това, но дори не си давам отчет, а просто плувам в потока, без особени мисли и желания.

А ако бях съединен с групата, ако бях сключил с другарите си съюз, съгласно който те ще ми помогнат дори когато падна и пропадна – тогава между нас се съхранява вътрешната връзка. И за мен все пак ще бъде важно как те ще погледнат на мен, няма напълно да забравя своите задължения, те ще ме подкрепят – накратко казано – ще имам възможността да се погледна отстрани и да анализирам усещанията си.

По такъв начин, ще бъда разделен на две: моето Аз и неговото отношение към групата. Едва тогава, поддържайки връзка с другарите, ще мога да анализирам себе си и благодарение на това да започна издигане след поредното падане. Иначе няма шансове – просто пропадам и толкова…

И така, човек може да преодолее първия вид сенки, оправдавайки сегашното си състояние и разбирайки, че то е изпратено от Твореца. И тогава да призове Твореца на помощ.

За какво се обръщам към Него? Не за да се почувствам по-добре. Защото в такъв случай моля за анулиране на моето зло начало, което Той сам е създал, добавяйки към него Тора като подправка. И затова трябва да моля именно за тази подправка – за да дойде свише силата на отдаване и любовта, силата на обединението, която ще ми позволи да напредна към втората линия.

Човек има възможността да се справи с тази тъма и с това скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли. Нека Той отвори очите на човека и му даде да разбере, че Той му изпраща всичките тези скривания.

Оставайки безпомощен, нямайки друг изход, проклинайки Твореца, другарите и своя живот, човек все пак следи за своето състояние отстрани и изведнъж намира изхода – може да поиска от Твореца спасение. Защо? Защото не е съгласен с тази ситуация, когато управлението на Твореца му се струва глупаво, когато няма възможността да Го оправдае. На човек му е болно, че мисли лошо за Добрия и Творящ добро, бидейки противоположен на Него. Така че, ако животът ми се струва съмнителен, това е признак, че съм противоположен на Твореца.

Над всички тези глупави състояния трябва да строим екран (масах) и отразена светлина, ОР Хозер. Дори в най-лошите състояния трябва да разкрия Твореца като техен Източник, като светлина, пълна с безкрайно изобилие, но пречупваща се в мен и превръщаща се в зло, в тъмнина и мрак, заради моите свойства, които са противоположни на Добрия и Творящ добро, противоположни на отдаването и любовта.

Така напредваме, всеки път извършвайки съответния анализ. Главното е постоянно да излагаме тази точка: „Какво усещам? От кого е това усещане? За какво изпитвам това?” Принципно, в това се състои нашата работа, която разделя човечеството на 1% и на 99%.

От урок по книга ”Шамати”, 03.05.2012

[76939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Много хора по света пропагандират за сплотяване и грижа за ближния. Как да се обединим с тях?

Отговор: С тях не се обединяваме. Има немалко „прекрасни души“, които доброволно работят в болниците, помагат на нуждаещите се, участват в дейности на благотворителни организации и фондове. Помагат на хората и е много хубаво. Както пише Баал а-Сулам и както потвърждават социологическите изследвания, до 10% от човечеството е проникнато от алтруистически желания.

Но днес за първи път в историята е настъпил преломен момент, и човекът трябва да се обучава по законите на този свят, в който встъпва. Защото нашата задача не е поредното егоистично подслаждане, не е подаръци за бедните, не е козметично преразпределение на ресурсите  в полза на нямащите.

Не, човечеството стои на прага на качествено ново измерение, в което сме длъжни да достигнем към глобално, интегрално единство. Природата вече ни подчертава какво има пред нас, сякаш говори: „Така трябва да изглеждате – органично свързани, както един човек с едно сърце, подобно на всички останали мои части. Достатъчно се разраства в мен раково образуване“.

Никой, освен нас, не разбира същността на произтичащото. И затова трябва да учим хората, ние – просветителската организация, обучаваща по законите на глобалния свят.

Взаимовръзката се проявява повсеместно, няма да се разединим, дори да поискаме. Единствената възможност да се скъса нашата връзка е  война, но и тя няма да помогне, защото вътрешните връзки никъде не изчезват. Войната бързо ще свърши, и отново ще бъдем принудени да продължим обединението, само че в по-тежки условия.

Днес кризата разрушава всички сфери на човешката дейност. И в това състояние трябва да видим трамплин, точка за скок към следващата степен. Еволюцията на природата ни задължава да преминем към нов етап.

Каква ще бъде нашата полза? Ние ще спечелим тази нова система. Работейки заедно над взаимното обединение, постигаме вътрешната сила на природата, нейния вътрешен механизъм – и се изкачваме на новата степен на битието. Преди всичко, се избавяме от днешните беди и проблеми, и освен тях, достигаме следващото измерение.

Друг изход няма, към това ни задължава природата. И затова не раздаваме подаръци на празници, оставяйки го на други организации, и се занимаваме само с новото, интегрално възпитание. Точно така, както яслите и училищата подготвят децата за живота в нашия свят, сега трябва да подготвим цялото човечество за живота в света, който се е открил пред нас, и в който всички са обединени в глобална взаимовръзка.

Висшата, единна, интегрална система се приближава към нашата, човешката система, разрушена от егоизъм, и ако се сблъскат, ще се случи ужасен взрив.

От урока по статия „Една заповед“, 07.10.2011

[56861]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ню Йорк, урок N:2

Въпрос: Какъв е смисълът от разпространението на кабалистичните знания и в какви форми трябва да се осъществява?

Отговор: Има реалност, която възприемаме в желанието си за наслаждение и не можемда я разкрием повече от това, което усещаме сега. И има реалност, която можем да възприемем в желанието за отдаване. В рамките на желанието да отдаваме, можем да разкрием висшата сила, чиято природа е изцяло отдаваща.

Единствено тези две форми са достъпни за нашето постижение.

В желанието ни за наслаждение възприемаме нашия свят и можем да се развиваме в него. Но всъщност, той е ограничен от егоистичните ни желания, поглъщащи всичко ”в себе си”. И затова откриваме себе си, съществуващи в тяло от плът и в обкръжаваща среда.

Докато желанието да отдаваме ни разкрива пет свята, висшата сила, там и усещаме себе си, в подобието с висшата сила, вечни и съвършени. Но проблемът е в това, че в нашето желание за наслаждение сме създадени с усещането за потребностите на нашия свят. Докато към желанието да отдаваме за духовния свят нямаме никаква потребност  и трябва да го отгледаме, иначе няма да го усетим.

Въпросът е, как да разкрия в себе си потребност за това, което не желая, не чувствам, не разбирам, не усещам вкус? В мен няма никакви предпоставки към това, никога не съм опитвал от духовното. Към какво тогава се стремя?

Мога да напредвам към това с помощта на проблеми и удари. Но тогава ще поискам само да се избавя от ударите, да избягам от тях, блъскащи или бодящи отзад.

А как да разкрия това хубавото, което ме очаква напред? Аз не го виждам, не го чувствам, не го опитвам на вкус.

И затова нямаме избор. Няма да ни помогнат само едни удари, страдания, проблеми, кризи, банкрути – всичко това не помага да се достигне духовното. Затова Баал а-Сулам казва, че е задължително да има предварително условие за разкриване на духовното – разпространението на науката кабала, което се нарича ”зовът на Машиаха”.

Трябва да разкрия на света, че има нещо по-хубаво, по-приятно, по-ценно, по-разкриващо всичко пред теб. Това трябва да бъде толкова притегателно, че ако даже сега не усещам липса на нещо, то изведнъж усещам, че не ми достига друг свят – висшият.

Как мога да го пожелая? Това е възможно, ако се впечатля от обкръжението, което ми говори за това. Тоест, необходимо ми е по-добро, голямо обкръжение, което ”ми промива мозъка” до такава степен, че действително да пожелая това, което не искам. И ще видим, че обществото е способно да направи това.

Затова всичко зависи от обкръжението. Иначе ще дойдат страдания, ще ми се стоварят удари, докато не пожелая да разпространявам или във всеки случай да се постарая да се занимавам с разпространение, за да получа стремеж напред. И за сметка на това желание да се движа напред – към отдаване, към духовния свят – тогава и само тогава ще го достигна.

Затова разпространението е непременно и задължително условие за постигането на духовното. В какви форми можем да разпространяваме? – Във всякакви! Как да повлияем на човека? – Във всички негови свойства на възприятие – нека се впечатлява, да желае, да моли, да се страхува – всичко, което е угодно само да пожелае духовното, както е казано:”Искам го!” Иначе, ако не пожелая да напредвам, отзад ще дойдат само страдания – а това е недостатъчно.

Трябва сами да пожелаем духовното – и само по тази причина да го разкрием. Това желание трябва да бъде съвършено, да достигне предела, наречен ”сеа”. А мога да го получа единствено само от обкръжението. Затова разберете, колко е важно разпространението!

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54431]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Торонто. Урока преди конгреса

Баал а-Сулам, Предговор към ТЕС, п.42: Това, че сме толкова далеч от Твореца и до такава степен сме готови да престъпим Неговото желание, е предизвикано не от каквото и да било, а от една причина, станала източник на всичките ни страдания и мъчения, които ние търпим и всичките злоумишлени грешки на които се препъваме.

По усмотрение на тази причина, ние можем веднага да се избавим от всякакво страдание, мъка и веднага да се удостоим със сливане с Твореца, с цялото си сърце и душа. Тази първична причина се състои не в нещо друго, а в ”нищожността на нашите разбирания за Неговото управление върху своите създания”. Ние не Го разбираме както подобава.

И действително, имаме много голям проблем с верните определения. Стила на кабалистическите текстове понякога ни се струва толкова религиозен, че ни отхвърля понякога много далече от реалността и от вярната позиция, с която трябва да се отнасяме към самите себе си и към света, към определения ред от сили и системи с характерните за тях взаимни връзки, вектори, числени показатели с дадени измерения.

Привикнали сме именно към такъв подход и затова на многовековните термини трябва да се дадат съвременни, разбираеми определения, за да не се объркаме с тях и да не се бъркаме в собствените си фантазии.

Ето защо Баал а-Сулам пише, че причината за нашето отдалечаване от Твореца – е в това, че ние не Го разбираме. Това неразбиране, на първо място, се отнася към определянето на термините.

Предисловие към Учението за Десетте Сфероти е най-важното от всички предисловия на Баал а-Сулам. Това е основен труд, който ни показва, в каква система на взаимна връзка се намираме, какво се случва помежду ни, как се обвързваме един с друг и с цялата реалност. Ние излизаме от самите себе си в пространството между нас, където се намира силата, отблъскваща хората един от друг. Започвайки да преодоляваме тази сила, образуваме друго поле – не поле на отблъскване, а поле на сближаване/отделяне.

Сега между нас лежи негатива, неприятното (-) поле, в което всички ние се отблъскваме един друг. Ако ние излизаме от самите нас си и започваме да усещаме онова, което е между нас, такова състояние се нарича ”висш свят”

Разединението между нас – това е престъпление: както пише Баал а-Сулам, ние престъпваме желанието на Твореца. Привличането към единство между нас се нарича ”заповед” (+). Прехода от престъплението към заповедта – това е поправката. Старанието, което влагам, за да премина от престъплението към заповедта, от своя егоизъм, от получаване към отдаване, се нарича “усилие”.

Всичките тези сили аз мога да измервам: колко съм искал да получа, колко съм преодолял, доколко съм обърнал себе си от получавана на отдаване. Колко сили съм изхабил. Колко усилия съм вложил, до каква степен по-рано съм усещал своето егоистическо желание и в него – този свят, до колко сега излизам извън себе си и започвам да усещам по външното направление висшия, духовен свят: с каква мощ, на какво ниво. Всичко това може да се измери.

С това и се занимава науката кабала – физиката на човешките желания. Разбира се, ние с вас засега не можем да осъществим такива измервания на практика, доколкото все още не сме овладели съответстващите сили. А по принцип, с всичките тези параметри реално може да се работи, на дело проверявайки нашите взаимоотношения: колко ти давам на теб и колко получавам от теб. Затова трябва да се приповдигнеш над нашата природа и да заемеш обективна позиция извън нея – извън получаването, извън отдаването, извън всичко – и отстрани, отвън да проверяваш, да наблюдаваш и измерваш произтичащото.

Способността към това се нарича ”съкращаване”. Посредством него се изключваме от нашата природа. Нека да не сме в сила да се откъснем истински от нея – затова пък можем да се домогнем до това, тя да не властва над нас. Това се нарича освобождаване (изход) от нея. След това ние наистина сме готови да измерваме всичките параметри.

От урока в Торонто. Урока преди конгреса, 16.09.2011

[54851]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

В днешната сложна ситуация в Израел и в света става ясно защо Баал а-Сулам настоява, че първо трябва да седнем на чиновете и да учим. Това ни е нужно; иначе няма да можем да се отнасяме правилно към случващото се.

Това не означава, че трябва да обичам враговете си – „всеки ще трябва да плати за делата си”, а аз няма за какво да ги мразя. Трябва да знам само едно нещо: как мога да подготвя себе си за обединение и в какви форми. Само това може да пречупи омразата – само чрез тази връзка, вътре в която се разкрива висшата сила.

Ако се разкрие, ще излекуваме всички тези зли сили. Просто нямаме избор. Творецът ни притиска толкова много, защото иначе никога няма да стигнем до точката, когато висшата сила, светостта ще властва в нас. Без това, нямаме никакъв шанс за спасение. Надявам се, че ще успеем да предадем това на народа едновременно с натиска, който се прилага над нас сякаш отвън, тоест от горе, и ще можем да постигнем обединение.

Всъщност това се нарича войната на Гог и Магог. Чрез всички народи и използвайки всеки момент и възможност, Творецът ни притиска и ние трябва да се обединим. Това е като изходът от Египет: натискът расте и расте, докато вече нямаме никаква алтернатива и избягаме. Иначе не искаме да напуснем робството на нашия егоизъм и сме готови да останем и да живеем в него завинаги.

Затова нямаме изход, ще трябва да преминем през всички „египетски наказания” и натиск. Колкото по-добре ги разберем, толкова по-малко ще се материализират тези удари. Те ще бъдат по-вътрешни – с разбиране, осъзнаване, търсене и анализи, и ще бъдат по-бързи на следващото стъпало. Ако ударът се усеща в материята, той е милиарди пъти по-суров и дълъг.

Разликата между нивата е такава, че цялото неживо ниво е равно на едно растение! Опитайте се да оцените тази пропорция: едната чаша на везната съдържа цялата нежива материя на вселената, а другата – една тревичка. Можете ли да си представите колко огромна разлика е това, ако се издигнем само една степен в нашите анализи и поправяния, а да не говорим за издигане от животинското на човешкото ниво! И можем да направим това вместо ударите, които ни очакват на неживото ниво.

Представете си колко много удари и страдания ще трябва да преживеем на неживото ниво… Затова цялата ни работа сега е само да се издигаме и издигаме по-бързо. За да направим това, трябва да седнем на чиновете и да се научим да разбираме какво се случва с нас и със света, и защо. Трябва да обясним това на себе си и на целия свят. Нямаме друго оръжие освен обяснения. А ситуацията просто ни задължава.

От урока по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53725]

Filed under: Баал Сулам, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→