Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Науката кабала не говори за нашия материален свят

Всички събития описани в Тора са висши тайни (за тези, които още не са придобили свойството отдаване и затова не могат да постигнат истинския им смисъл).

Книгата Зоар с коментариите”Сулам”. Седмична глава Беаалотха, 58.

Науката кабала не говори нищо за нашия материален свят (състояние, в което царства егоизма).

Баал Сулам. “Свобода на волята“.

[#20941]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Как да останем през цялото време „на траекторията на духовността”, т.е. в точката на приемане на решение, че духовното пространство и единството са над материалните достижения.

Отговор: Още щом ни се отдаде да създадем такава връзка, „място за разкриване на Твореца” – то тутакси изчезва, за да можем да приемем такова решение отново и отново.

Всеки миг трябва да бъде Начало. И в този постоянен избор ще помогне само силното обкръжение, което ще ни позволи да се задържим във връзка (см. Баал Сулам, „Свобода на волята”). А сами не е възможно да се удържим в това решение повече от един миг…

Трябва да поставим себе си в правилно общество, като зърно в почвата, да получим от него осъзнаване на важността на целта и тогава ще можем, съединявайки точките на решенията, да построим от тях права линия към целта.

От урока по статия на Рабаш, 08.09.2010

[#20902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Нищо не изчезва в духовното. Точно обратното – различията между душите стават дори още по-ясни. Всяка душа притежава специални качества, които създават цялото богатство на възприемането на Твореца. Това става въз основа на свързването с противоположните качества на другите души. Така взаимното възприятие на Твореца става 620 пъти по-голямо от възприятието на отделната душа.

Размерът на духовния съсъд (кли) не се определя от неговото количество, а от качеството. Затова всяка душа се разкрива по-силно и уникално. Това е подобно на стволовите клетки, които са универсални и могат да се използват като тухли за построяването на всичко останало. Сърцето, черният дроб, бъбреците и белите дробове могат да се изградят от тази основа, наречена „стволови клетки”.

Същото важи и за духовното. Сега всеки от нас живее вътре в стволовата клетка на своята собствена душа. По-късно ще започнем да се свързваме с общата система, групата, със системата от души, които разкриваме в нея. Чрез присъединяването им към нас ще се свържем с Твореца, който се разкрива в системата от души. Тогава ще започнем да постигаме и себе си: кои сме ние, на какво принадлежим, какво е душата ни, каква е моята мисия и какво е моето главно качество сред цялата съвкупност от свойства, които го съпровождат.

И затова, когато напредваме в духовното, всеки човек все повече се съединява с всички, но в същото време става и по-уникален, защото свързвайки се с другите, той увеличава своята стволова клетка. Затова Баал Сулам пише в статията „Свободата”, че всеки човек трябва да развива своите уникални качества, вместо да ги потиска. Въз основа на неповторимостта на всеки един, ние ще постигнем огромен, съвършен съсъд, в който ще можем да възприемем целия духовен свят и Твореца 620 пъти по силно, отколкото в началото на Сътворението. 

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

На практика няма разлика между Творец и група – тя съществува само в нашето Его!

От мен се скрива само един параметър: източникът за наслаждение и затова вместо Твореца виждам групата.

Но това е направено заради моето спасение, за да мога да се отнасям към тях безкористно и да не бъда подкупен с идващите от тях наслаждения!

Затова от мен се скриват наслаждението и напълването, които съществуват в групата и аз мога да построя отношения с нея – свободно и независимо.

Ако Творецът изведнъж ми разкрие своята любов, тя би ме задължила във всичко и би анулирала възможността за свобода на волята!

А при скриването на Твореца, аз оставам съвършено свободен: ако искам – приближавам се към групата, ако искам – отделям се, ако искам – мисля за тях.

Скриването – това е голяма милост от Твореца за нас, то ни позволява свободно да се изграждаме.

Скриването ми помага да остана неутрален, да изграждам независимата си личност, своите ценности.

Понякога ми се струва, че групата са някакви хора, но това е моята собствена душа, моето духовно Кли!

От урока по статия на Рабаш, 01.09.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо Творецът позволява на някои хора да извършват жестоки, престъпни постъпки?

Отговор: Във въпросите за възприемане на действителността, свободата на волята и природата на човека, науката Кабала обяснява, че в този свят човек няма никаква свобода на волята. И затова той не изпълнява никакви свободни действия.

Ако той постига свобода на избора, която може да се реализира само в кабалистична група, относително постигането на духовната цел, може да се каже, че той получава някаква свобода на действие, която може да бъде за негова сметка.

Но хората, които не са достигнали духовно постижение и не са съединили двете противоположности: намерение и действие – все едно нищо не правят.

Те завършват живота си, като че ли не са живели! Тоест те не са живели като „хора” – живяло е само биологическото им тяло, както при всички други животни.

Това е живот по изискванията на своята природата, а да се повдигне над природата си човек може само с вяра над знанието, когато той иска да придобие друга природа.

Съединението на тези две природи – висша и низша – се нарича човек. Само този, който постигне това, може да прави самостоятелни действия, за които да е наказван или оправдаван.

Тоест, за самостоятелни действия могат да се питат само кабалистите. А обикновения човек няма какво да го питаме, защото той действа подчинявайки се на природата си, в едно направление и сам нищо не прави.

Разбира се в нашият живот са необходими наказания, но ние ги получаваме не по наше желание, а защото от нас го изисква висшето управление – чрез съда, държавата, полицията – за да се ускори развитието!

Така действа висшето управление над всички хора – марионетки, за да ги приближи към момента на свободния избор.

От урока по статия на Рабаш, 31.08.2010г.

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

„И нарекох тези коментари „Сулам”(стълба), за да покажа, че предназначението им е като на стълба, ако например пред теб има прекрасен връх, но не ти достига само „стълба”, за да се изкачиш до него, и тогава всичките съкровища на света ще бъдат в твоите ръце”.

Баал Сулам – „Предисловие към книгата Зоар” п.58

Без коментара „Сулам” няма никакъв смисъл да се отваря книгата Зоар. Към нея са написани много коментари, но „Сулам” е единствения коментар, който се явява като стълба, издигаща ни нагоре към съвършенството на Твореца.

Защото Баал Сулам е достигнал всичките 125 стъпала, от които авторите са написали книгата Зоар, съединил се е с тях и от тази висота разкрива Зоар специално за нас.

Коментарът „Сулам” адаптира Зоар към душите, появяващи се в настоящия момент в нашия свят. В резултат, нашите поправени от светлината на “Зоар” души могат да се изправят пред „Зоар” – „висшето осветяване”, висшата светлина, за да ни върне  към обединението между нас, в което се разкрива Твореца.

„Сулам” ни помага да се движим в средната линия, за да отговаряме на онази форма, в която висшата светлина идва при нас („съчетание на мерките милосърдие и съд” ) и да можем да я получим.

Средната линия – това е формула, с помощта на която ние трябва правилно да съчетаем двете сили, съществуващи в природата: силата на Твореца – отдаването, изобилието, светлината, и силата на творението – желание за получаване на наслаждения. Построяването на средната линия – това е работата на човека, и в нея се изразява цялата ни свободна воля.

Коментарът „Сулам” ни дава възможност да построим средната линия и затова, след като е бил написан, няма място за нищо друго, освен реализацията на книгата Зоар в съответствие с него.

Баал Сулам истински направлява нашето виждане, подход и усещане така че всичко казано в Зоар да преминава през нас чрез средната линия, в златната среда.

Filed under: Зоар - No Comments→

В някакъв момент откриваме, че целият ни живот може да се раздели на два периода, според това как се отнася към нас висшето управление, силата на Твореца.

Първата “половина”  е детството, където природата (т.е. обкръжаващите)  ни защитава по всякакъв начин, а втората – там, където свършва тази защита.

Аз ставам възрастен, и  вместо да ме защитава, природата започва да ме притиска и да изисква, като ме натоварва с отговорности.

Трудно е да се разбере защо е  устроено така, че човек се ражда абсолютно безпомощен, лежейки в ръцете на майка си и баща си и  в тежест на обществото.

А през втората част от живота, стъпвайки си на краката, човек е длъжен да работи тежко, да защитава другите и да им осигури „щастливото детство”, което сам някога е получил.

Ние като че ли виждаме в това отражение на духовния закон, когато долната част (АХАП) от висшия парцуф се спуска към горната част (ГЕ) на нисшия парцуф, за да го подтикне напред.

Работата е в това, че ни трябва взаимно проникване на свойства с Твореца, което става в обратна форма – по пътя на разбиването, „грехопадението на Адам Ришон”.

С помощта на първородното Зло (змията), ние придобиваме особена празнота в себе си – място за бъдещата душа. Именно там ще намерим себе си в сливането с Твореца и ще достигнем Неговата висота, изпитвайки доброто и злото.

Но целият този път все още трябва да се извърви… У нас все още я няма тази точка на независимост и ние сме управлявани с помощта на „ангели” свише (висши сили).

Т.е. всичко, което имаме е от Него. Светлината първа действа във всичко, а ние сме само нейни производни.

Как да направим така, че творението да бъде първо, а разкритието на Твореца и изграждането на Твореца вътре в творението – вторично?

Ако аз се намирам в този свят без абсолютно никаква опора и до мене нямаше никакви кабалисти, то откъде бих могъл да взема възможността за каквато и да била свобода на волята, за тази важна точка?

Всичко останало може да ни даде Твореца, но тази свобода не трябва да излиза от моето желание за наслаждение.

Защото макар, че това желание е пълна противоположност на светлината, то всецяло се управлява от нея, но в обратна форма. Светлината действа и моето желание отскача на обратната страна.

Откъде идва моята самостоятелност, без която цялото творение би загубило смисъла си?

Ние я получаваме именно от първородното Зло – няма откъде другаде да я вземем.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Статията на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.7 : Сега може да разберете техните думи: „Аз, Творецът, ще го ускоря, когато му е време.” Санхедринът (98) го интерпретира: „Не възнаграден – когато му е време; възнаграден – Аз ще го ускоря.”

Следователно, има два начина да постигнем гореспоменатата цел. Ако е чрез тяхната грижа, се нарича „Път чрез покаяние”. Ако те са възнаградени, тогава „Аз ще го ускоря”, ще бъде приложено за тях. Това означава, че няма определено време за това, а че когато са възнаградени поправянето завършва, разбира се.

Ако те не са възнаградени с грижа, има друг път наречен „Път чрез страдание”. Както Санхедринът казва (97) „Поставям цар Аман над тях и те ще се покаят против волята си”, т.е., когато му е време, защото за това има определено време.

Има два пътя пред нас, които водят към една и съща цел и ние сме там, където те се пресичат. Във всеки момент  трябва да усещаме, че се намираме на кръстопът, който определя нашата свобода на избора и изборът тук е много прост: да поемеш по пътя на Светлината или по пътя на страданието.

Друг път няма. Трябва да се придвижваме по един от тези два пътя и във всеки момент да решаваме каква да бъде следващата ни стъпка. Твоят крак е вече във въздуха и сега трябва да избереш къде да стъпиш: на пътя на Светлината или на пътя на страданието.

Този момент ще мине и ти отново ще трябва да правиш избор. Кракът ти е повдигнат свише, за да те принуди да направиш стъпка и зависи от теб къде ще стъпиш, на кой от двата пътя. В съответствие с избора, ще получиш силата и средствата, защото ти трябва да се движиш напред, по един или друг начин.

Ако се придвижваш по пътя на „Беито” (естествено развитие, когато му е времето), силите на природата ще ни тласкат напред срещу нашия егоизъм, защото искаш да се водиш от егото си. Затова получаваш удари от силите, които са противоположни на твоя егоизъм и които се стремят да бъдеш в отдаване. Но по пътя на „Ахишена” (ускоряване на времето), започваш съзнателно да убеждаваш себе си чрез обкръжението, че да бъдеш в отдаване е хубаво. По този начин  привличаш Обкръжаващата светлина и тя те връща в доброто.

По пътя на „Беито”, получаваш удари и се учиш от тях. И в даден момент, това ще те накара да помолиш за поправяне и придвижване по пътя на „Ахишена”. Обратно, ако ти тръгнеш по пътя на Светлината от началото,  ще спестиш време по част от пътя, където иначе би пропилял времето си с твоето нежелание да слушаш и да полагаш усилия.

Няма време да мислиш за това къде да стъпиш! Всичко зависи от подготовката на духовното обкръжение.

От ежедневния Кабала урок – 04/08/2010, „Предисловие към книгата Паним Меирот”

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→

Когато се обръщам към Зоар и започвам да чета – с какво аз идвам при него, какво му донасям в своите ръце за поправяне?  Пълни шепи с отломки, разбити връзки с останалите души!

И колко силно съжалявам за това, че те са разбити – дотолкова аз мога да му предам своето желание, своята потребност от обединяване.

Само в това се състои нашата свободна воля – да увеличим един в друг това желание и да се обединим.

Нито един от нас не усеща в това потребност, но свързвайки се с обществото и обкръжението, аз започвам да желая това, което по-рано не съм искал и не съм могъл да искам, докато бях сам – необходимост да се слея с другите и да моля за това обединение.

Затова преди да започнем да четем Зоар, ние трябва да се настроим за усещането за ценността на групата, за получаване на нейното влияние, „да си купим другар”, да се преклоним пред групата, за да може всеки и всички заедно да се въодушевят от необходимостта за обединяване и да помолят за поправяне – възстановяване на разбитите връзки. С това наше желание ние ще привлечем светлината, която ще ни поправи.

Светлината няма да дойде просто ей така! Човекът е длъжен да знае точно какво иска, иначе това няма да бъде молитва, а лицемерие.

Ако ние съобщавайки изявим онова единствено желание за поправяне, което ни е приготвил Твореца, то ще се молим за поправяне на разбиването – на тази молба ще дойде отговор свише и ще поправи връзката между нас. И тогава ние всички заедно ще разкрием онова, което желае да ни разкрие Зоар.

От урока по Книга Зоар. 23.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Звучи ми странно това, че сме неспособни да променим нищо и че само Висшата светлина може да го направи. На кой друг мога да разчитам, освен на себе си?

Отговор: Имаш няколко години зад гърба си и би трябвало да знаеш, че е трудно да подредиш живота, както ти се иска или да промениш нещо в него. Животът си тече в съответствие с негови собствени закони и не ни „слуша”. Има сила, която контролира нашия живот и ни пренася от едно фаза към друга.

Ако можехме да видим живота разгърнат като филм и да го видим от началото до самия край. Обикновен човек не може да направи това, но има хора, които притежават специални способности и „виждат филма”. Като цяло е възможно.

Днес, все едно, че вие гледате филм, който съм гледал вчера. За вас филмът не е започнал още, за мен той вече е свършил и  знам всичко за него. Ако  можехме да гледаме този филм, щяхме да разберем, че нашето развитие е напълно предопределено. В наши дни физици, генетици и други учени пишат много за човека, действащ като машина; това е научно доказано.

Нашият живот е поредица от кадри във филм и всичко, което ние правим е да преминаваме от един кадър на друг. Нищо не можем да направим! Това обяснява съществуването на хора, които са способни да предсказват бъдещето. Те не ни лъжат; те просто виждат филма малко повече от нас. Тази способност е развита доста повече в животните отколкото в хората, тъй като технологиите са притъпили нашите усещания.

В момента съм в някакъв „кадър” от този филм. Моето минало е зад мен, моето бъдеще е пред мен. Въпросът е как мога да повлияя моето развитие? Къде е моята свобода на избора? Как мога всъщност да променя нещо? Аз се интересувам само от това, тъй като  предпочитам да не знам за нещо, което съм неспособен да променя. Кажи ми какво зависи от мен!

Кабалистите твърдят, че мога само да привлека Висшата светлина, наречена Заобикаляща светлина, която може да променя. Ще преживея филма така или иначе, няма начин да го избегна. Началото и краят на филма са определени и не е по силите ми да ги променя. Обаче,  мога да избера да живя през този филм с наслада и удоволствие.

Ако вече се намирам някъде по средата му и виждам, и разбирам крайната доброжелателна цел, започвам вече да очаквам нейната добрина. Това вече ме радва и ми дава напълване, което може дори да е по-голямо от това, което ще получа после след постигане на целта, тъй като в този момент не е ограничено от никави граници! Наслаждението, което очаквам, винаги изглежда по-голямо от самата му реализация. Така че, следва, че мога да привлека добрина в моя живот точно сега и да продължа да напредвам в лъчите  Светлина.

От ежедневния урок – 02/07/2010, Шамати 38

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Какво да прави човек, ако е избрал обкръжение за своето духовно придвижване, но чувства, че то не го придвижва?

Отговор: Сега действат две условия, при които вече не е важно в каква физическа група се намираме.

Условие 1 – че целият свят е длъжен сега да се поправи!

Условие 2 – по тази причина между нас се развива виртуална връзка и всеки има възможност да контактува през интернет, книги, телевизия, да дойде при нас на стаж, на конгрес, заедно с нас да вземе участие в различни акции, да бъде в нашите учебни центрове и т.н.

Това не са старите времена, когато човек живееше в своя ъгъл и можеше да се свързва само с хората, които непосредствено го заобикаляха. Сега можем да се свързваме с целия свят! Можем да се виждаме, слушаме, да си гостуваме – всичко зависи от нас!

Днес, когато целият свят трябва да се поправи, мястото и разстоянието са без значение. Всичко се решава от нашето желание да открием кои сме ние, на кого принадлежим и под чие влияние се намираме.

На всеки е дадена свобода на волята и всичко зависи само от човека. А ние сега строим такава виртуална система в интернет за изучаващите Кабала, че всеки да разполага с много тясна връзка!

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята»,18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ако низшият не може нищо да получи, то висшият съкращава себе си. Затова парса, е съвършено особено място, където става съкращаването на висшия.

Възниква огромна разлика между това, което е над парса – светът Ацелут, където може да се разпространява светлината и властва Бина-отдаване, и тези, които са под парса – световете Брия, Ецира, Асия, където властва Малхут, желанието за получаване.

Една обща структура се разделя на две части, противоположни една на друга: в горната работи Творецът, а в долната – творението. Това е вече първата стъпка към създаване на бъдещи връзки между творението и Твореца.

До тогава, творението е правило само това, което му е заповядала светлината. Светлината ме отменя и там където ме ръководи, аз мога да стана отдаващ.

Сега възникват две царства, абсолютно противоположни едно на друго – царството на светлината и моето царство, където управлявам аз!

Светлината си отиде от мен и аз направих съкращение на своето желание. И след това, в това пусто място на съкращението, прииждат нови желания – егоизтични, клипа.

И тогава ние се разделяме, като два полярни свята! Над парса, в светът Ацелут (“eцло” – “в Него”) – пълно поправяне, безкрайна светлина.

А под парса, всичко е обратно – цари разделяне, злото и всички престъпления, каквито можете да си представите…

Така ние с Него ставаме явно противоположни и ненавистни един на друг, още по-далечни – но нас ни разделя само тънка преграда, средната третина Тиферет, клипат Нога, в която е и съсредоточена цялата моя свобода на волята.

От една страна, навърха е Творецът, святоста, а от друга, долу под парса негодно творение, егоизъм, нечистота, а аз съм посредник между тях, посредата.

В тази тясна плоскост е цялото мое съществуване, моето„ АЗ“.

На мен са ми дали да се вклиня в тесен коридор между тях, между тези две огромни армии: силата на получаване и силата на отдаване, за да бъда посредникът между тях и да ги доведа до компромис, връзка, любов.

И когато ги съединявам в едно – така изграждам самият себе си, съставен от тях двете. И този един – ще бъда АЗ!

Откъс от урока “Въвеждане в науката Кабала”, 13.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Колкото финансистите и икономистите да търсят регулатор на нашето сегашно състояние- няма да го намерят. Та нали единственият регулатор на това състояние се заключава в правилото „възлюби ближния като самия себе си”. Такава е единствената форма за правилно участие в глобалната система.
Иначе ти никога няма да пртежаваш свобода на волята и възможност за самостоятелни действия и ще си останеш неживо винтче в жестоката система, задължено да се върти по нейно усмотрение. Но всички това ще правиш не ти – теб ще те въртят всички останали.
За да вземаш решения и да действаш самостоятелно е необходима вяра над знанията и чисто отдаване. С никакви други методи не е възможно да повлияеш на тази система.
И ако така започнат да постъпват всички, ние внезапно ще открием, че всички се издигаме над нашите минали егоистични сметки, когато сме се опитвали да отгатнем как ще действа един, друг, трети – което е напълно невъзможно.
Нали, опитвайки се да разкриеш тази формула и приближавайки се към нея все по-близо и по-близо, ти изведнъж ще преминеш от цифровата система на изчисляване към аналогова. Тоест ти ще престанеш да смяташ 1+1+…, разбивайки целия този кръг на сегменти. И в резултат от това, че изчисляването непрекъснато се усложнява и че сегментите стават все повече, те всички се сливат в общ интеграл – в един общ кръг. Тогава ти вече не си способен да правиш сметка съгласно своята егоистична природа – задължен си да се издигнеш в отдаване. И това е единственото действие, което можеш да направиш.
Както в обикновения интеграл, когато е необходимо да изчисля площ и я разбивам на сегменти, изчислявайки площта на всеки, а след това ги сумирам заедно. И аз правя това разбиване такова, че сегментите се сливат в кръг.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Днес пред нас се разкрива общата система на Природата. В тази обща система действа законът за всеобщата взаимозависимост. Ако всички ние сме свързани един с друг, то всяка добра или лоша постъпка все някога ще ми повлияе.
Формулата на успеха зависи от общата система, от състоянието на всички детайли. Разбираемо е, че нито един компютър или разум в света не е в състояние да прави такива разчети. Още повече нищо не може да бъде пресметнато предварително. А ако човек иска да се придвижи напред по собствено желание, без просто да бяга от преследващите удари? Завися ли от това, което са направили останалите хора, без нещо да мога да променя?
Ако искам да напредвам като свободен човек, то трябва предварително да зная всички условия. Само че, предварително нищо на никого не е известно, защото всички притежават свобода на волята. Но кой може да притежава свобода, ако той изцяло зависи от състояния, причинени от останалите? Получава се един затворен кръг. При обичайните за нас понятия време, движение и пространство, в нашата егоистична, детерминирана форма на мислена, ние сме неспособни да управляваме подобна ситуация.
Но има един прост, логичен извод: ако искаш да управляваш подобна система, за теб съществува една единствена възможност – да се издигнеш над своите лични сметки и да работиш само в интерес на цялото обществото, без да се вглеждаш в своето собствено състояние и в действията на всички останали хора. Не е важно, в какво състояние се намира цялата тази огромна система, трябва само да се въздигнеш над себе си и да отдаваш на всички. Това е единственото правилно решение в една затворена система. Не съществува друга формула за успех !

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какъв според Вас ще бъде следващият удар?

Отговор: Всички пророци са говорили изключително за нашето време. Никой от тях не е описвал епохата, в която е живял той самият. Всички техни предсказания се отнасят до времето, когато човечеството ще започне да се обединява. Защото именно в това действие се проявява единствената ни възможност да реализираме свободата на волята. Във всички други времена и действия ние сме роботи.
При отказ от наша страна да реализираме (поправим) себе си, ни очакват страдания (катастрофи, беди, нещастия, епидемии), съответстващи на нашето общо его. Кабала говори за вероятност от световна атомна война, ако не постигнем правилна връзка помежду си. Именно тази егоистична връзка между хората се проявява в техните болести, войни и други беди.
Лично аз съм уверен в това, че съгласно предоставящата ни се възможност, ние ще успеем. Ще балансираме в опасно състояние, но то ще се превърне в поправено.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако всички мисли и желания на човек се изпращат от Твореца, това значи ли, че избора на обкръжение е също от Твореца?

Отговор: Да, така е казано в Предговора на ТЕС п.4.

Въпрос: Къде е тази точка на избора?

Отговор:  – “В укрепване на това място, където си доведен отгоре” – така е казано в статията “Свободата на волята“. А свободата е само в това, там правилно да се укрепиш, за да ти подейства групата така, че благодарение на нейното Поръчителство, ти да получиш разкриването на Твореца.

Въпрос: Вие говорите, че ние ще тръгнем или по пътя на страданието, или по пътя на  Кабала (на светлината). Но нима Висшата Сила / Твореца не ни е определил този път? Вие казвате, че на този отрязък от пътя ние имаме свобода на волята (и аз напълно съм съгласен), но нима Творецът, даващ ни днес свободно да избираме, не знае, как ние ще постъпим?

Отговор: Творецът знае, но ние не знаем това и при избора на пътя на светлината пред страданията осъществяваме нашето духовно развитие. Този въпрос се разглежда в материала  “жертвоприношението на Ицхак” – виж материалите на тази тема. Не Творецът, а Авраам трябва да се издигне над противоречията, за да достигне следващата степен. А когато реши да върви по-нагоре, отпада необходимостта да убива и се появява възможност да използва желанието (на Ицхак) заради отдаване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Мисли: В нашия свят няма свобода на волята, тъй като ние сме ограничени в рамка под въздействието на обкръжаващата ни среда. Свободата на волята се свежда само до избора на обкръжението. Човек е длъжен да осъзнае себе си като жалък егоист – даже не просто егоист, а най-лошият от всички, живущи на тази прекрасна планета. Невъзможно е да се оцени степента на егоизма без помощта на “ор макиф“, който ни спохожда по време на занятията по Кабала. Когато човек, най накрая, почувства себе си ощетено творение, то в резултат на усилия и молитви ще получи милостта на Твореца, ще се освободи от своята отвратителна природа и стане едно цяло с Него.

Въпрос: Вземайки под внимание факта, че свободата на волята не съществува, как може да видиш, че ти си най -лошия на света? Разбира се, може да осъзнаеш неравенството с Твореца, но, как и защо е необходимо да разбереш, че ти самия си най-лошия от всички? Нима не е достатъчно, просто да осъзнаеш, че ти си такъв егоист, каквито са и останалите. Защо най-лош? И как въобще може да повярваш, че ти си най-лошия, ако свободата на волята не съществува?

Отговор: Само ново, духовно обкръжение ще ви даде увереност и сили да призовете светлината на промяната, в която ще откриетее себе си, като единственото зло, вредящо на всички, егоиста. Но това не ще предизвика депресия, а ще ви подтикне да търсите светлината на промяната, да предизвикате искане към Твореца. Ако обкръжението не ви даде сила и вярна цел, то откривайки своите егоистични свойства, като зло, – вие ще изпаднете в депресия и отчаяние.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Свобода. Тази сладка дума “свобода”, е била причина за въстания. Свободата е разрушавала дворци, довеждала е до безумие, развързвала е ръцете на вчерашните роби и те, опиянени от свободата, не са били в състояние да действат иначе,
не са били способни да спрат. Те се опитвали да се освободят от гнета, да захвърлят веригите, те се стремели към свободата. Каква свобода са търсели? Какво е това свобода и, въобще, способни ли сме да я постигнем? (more…)

Filed under: Филми - No Comments→

Наслаждението и страданието – това са две сили, посредством които се управлява нашият живот. Собственото ни вътрешно естество – желанието за наслаждения – ни принуждава да действаме съгласно изначално зададеният шаблон за поведение: да получаваме максимално удоволствие в замяна на минимални усилия. Винаги и навсякъде човек по необходимост избира наслаждението и избягва страданията. По това ние никак не се отличаваме от животните.

Наред с това, психологията е запозната с този факт, че може да се промени системата на приоритетите на всеки човек и да се обучи да си прави сметка за изгодата от своите действия. Ако убедително се опишат преимуществата, които ни поднася бъдещето, човек ще се съгласи да търпи сегашните трудности заради растящите приходи. Например: ние сме готови усърдно да се занимаваме, за да придобием професия, която с времето ще ни обезпечи висока заплата и уважавано положение. Всичко зависи от сметките, които си правим за предмета на очакваната изгода. Човекът изчислява  вложените усилия от предполагаемото наслаждение и ако остатъкът се окаже положителен, значи действието ще бъде осъществено. В това няма нищо освен сметката за цената, която ще ни се наложи да заплатим за бъдещия приход. Така сме устроени всички ние. (more…)

Filed under: Възпитание, Природа - No Comments→

Във Франция тези деца ги наричат „тефлонови”, на Британските острови – „децата на хилядолетието”, в Русия те са „децата на светлината”. Но най-често тях ги наричат „децата индиго”. Но кои са те в действителност?

По думите на доктора по психология Дорин Верче (САЩ), лесно е да ги отличим от съучениците им. Това са деца, обладаващи творческа натура, висок интелект, решителен и настойчив характер. Те често виждат по-рационален начин как да извършат нещо, но обкръжаващите възприемат това като нарушение на правилата. Предишните начини на възпитание не действат върху такива деца – те съвършено не реагират на строгите възпитателни мерки, наказания, заплахи или унижение.

Децата индиго имат система от възгледи, която е невъзможно да се измени чрез  влияние отвън. Опитът дори в малка степен да се въздейства на възгледите на такова дете води или до агресия или до заключване в себе си.

За разлика от обикновените деца, при тях не съществуват абсолютни авторитети; те не считат за нужно да обяснят постъпките си; признават свободата на волята. Заедно с това, те са способни да взимат правилни решения, полагайки се изцяло на интуицията си. (more…)

Filed under: Възпитание - No Comments→