Днес не можем да управляваме нашия свят. Искам да направя някакви поправяния във финансовата и в икономическата система, в търговията, във връзките между страните, между хората, в крайна сметка и между съпрузите, и не се получава. Има някакви заговори, някакви допълнителни пречки, някакви условия, които не взимам под внимание и затова у мен нищо не се получава. Не достига знание, не достига някаква ясна връзка с този нов свят, който възниква около нас и не можем да контактуваме ясно с него.

Откъде идва това? Идва от същите тези степени, които низхождат към нас от света на Безкрайността. Тези степени вече се намират и съществуват в нас. И също възникват под влиянието на решимот. Тоест има сили на отдаване, които възникват и се проявяват спрямо нас – това също е в мен, в моите усещания на външното пространство. Само че това вече не са егоистични, отдаващи сили, но също така това е моята ”баница”, моето светоусещане, това съм аз. Това всичко е в мен. Няма нищо, което излиза извън моите предели.

“Аз”, по принцип, това е душата.

Ако започвам да се разделям по такъв начин, то виждам, че днешният свят не ми помага. В нас сякаш се разкрива ”недобра”, егоистична сила – тъмното минало. И възниква алтруистична сила. Тези слоеве се откриват в мен: започвам да ги усещам не извън мен, а в мен. Затова съм ”объркан”, затова съм такъв разтроен, затова не съм в състояние да се ориентирам в днешния свят.

Когато започнем да разбираме тази система и по някакъв начин помалко да се ориентираме в нея, ще видим как това се случва с другите хора. Разбираме, че в нас възниква такава ”многослойна баница”: решимот от миналото, настоящето и бъдещето, егоистичните сили на миналото, усещанията от настоящето и някакви неопределени, неразбираеми усещания за бъдещето – свойството отдаване, свойството връзка.

Тези разкриващи се в мен слоеве още не са съединени заедно в една система, затова се наричат ”нашата криза”, нашето разделяне между тези части. Кризата се нарича ”интегрална”, защото не ни дава връзката между всички части, тя не е в нас. И проблемът остава до този момент, докато не се научим да владеем системата.

В какво е проблемът? От една страна съм нарисувал въпрос и криза, а от друга – това, което се нарича душа. Тоест сега на практика сме на пътя, на етапа, на степента на разкриване на душата в нас.

Когато съединяваме в себе си всички тези части, то вместо тях ще видим много интересна картина – ще видим себе си, състоящи се от три линии.

Егоистичните сили от една страна са най-долната част на баницата. Алтруистичните сили или отдаването са най-горната част на баницата. И средната сила е тяхната връзка, когато всичко това го събираме в себе си и можем да работим заедно с тях. Средната част на баницата съединява алтруистичния полюс с егоистичния минус и ще може да работи заедно с тях. В това по принцип се заключава работата ни – работата в средната линия.

Днес с кризата и с вътрешните смущения се намираме на пътя на разкриване на душата ни. Разбира се, светът е още далеч от това. Той го разкрива не по прост начин, а с наша помощ – по други, по-опростени пътища, с присъединяване към нас, и т.н.

А ние с вас се намираме вече на пътя на разкриването и трябва да вървим по-нататък към него.

Всичко това е заложено в нас, и след Първото Съкращаване следва създаване на екрана и образуване на парцуфа.

В този парцуф вече се намират бъдещите ни състояния. Парцуфът се състои от глава, която решава, по какъв начин правилно да съедини в себе си двете части: едната част, където можем да отдаваме и втора част, където не сме в състояние да правим това. Рош (главата) се намира по-високо от това и по такъв начин ни организира.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56084]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Цялата реалност представлява развитие на нашите желания за получаване на наслаждение. Първо, тя трябва да се развие сама, докато достигне духовното ниво. От този момент започваме да се развиваме в две направления, в зависимост от два паралелни пътя: ляв и десен, винаги издигайки се над своето желание за получаване на наслаждение и работейки за важността за желанието за отдаване, докато не разберем, че въобще няма желание за получаване – всичко съществуващо е чисто отдаване.

Така достигаме до точката, в която нищо не е бяло, а около нея съществува само една бяла светлина, и ние започваме да правим различни действия, за да поддържаме това бяло свойство. Цялата работа се случва през нощта, за да отделим природата на получаване от природата на отдаване и за да разберем, че нашето желание за получаване на наслаждение е обратният отпечатък на светлината. То ни е било дадено именно за да го преодолеем, да се издигнем над тъмнината и да изградим своя собствена реалност.

Тези препятствия са като домашни упражнения или спортни тренировки, от които зависи целият ни напредък. А учителят е добър, когато има голям резерв от добрина и упражнения, организирани в правилна подредба, съобразно с нуждите на всеки ученик. Той също така знае как да доведе човека до поправяне, до целта, по най-бързия и ефикасен начин.

Целият ни живот е серия от упражнения, които Творецът поставя пред нас, чакайки ни всеки път да реагираме правилно на тях. Той е най-компетентният съдия, който никога не прави грешки, който знае всичките ни пътища и основата на всеки един. Затова трябва да разберем, че всичко, което чувстваме във всеки един момент от съществуването си, е само с цел най-бързо и ефикасно да постигнем добрата и правилната цел на своето развитие, докато достигнем до крайното, идеалното състояние.

Затова трябва да оправдаваме всички действия на Твореца и всички ситуации, в които ни поставя, да се упражняваме в преодоляване и изясняване, в установяване на правилно отношение. Това е целият ни живот.

Но когато не успеем да направим някое от упражненията и не действаме по правилния път, тогава настъпва следващото състояние. Ако действията ни са успешни в него, поправяме също и дълга, който сме оставили преди това. Всички състояния във всеки един момент са свързани във верига на причина и следствие: усещането в сърцето и разума, възприемане на реалността, на миналото, на настоящето, на бъдещето и на цялата среда. Всичко това аз обрисувам в своите собствени свойства като цветове на белия фон на светлината, които взимам от черната точка, потопена в белия океан на отдаване.

Всичко съществуващо, освен тази бяла светлина, която все още не различавам, е оттенък на моите свойства. Ако ги издигна до оправдаващия, Който ми дава сегашните усещания, ще видя себе си като черна точка сред океан от бяла светлина. А всичко друго, което виждам, е допълнение, което ме води до следващото, по-висше стъпало.

Неговите допълнения винаги идват под формата на усещане за тъмнина, във всички различни форми, която настояща реалност обрисува пред мен. Но всички тези цветове са съставени от моите „613” не поправени желания. Затова виждам, че в цялата реалност, материалното и вътрешното усещане (сърцето и разума), Творецът винаги ме подканва да постигна подобие с Него. В крайна сметка нямам нищо друго освен тази единствена черна точка, основа, която Той е използвал, за да ме създаде „от нищото”, благодарение на океана от висша светлина.

Духовната работа започва тук.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 08.09.2011

[54025]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ние се намираме в постоянен процес на развитие на желанието си за наслаждение. От този момент, когато то е било създадено от светлината ”от нищото”, това ”нищо” е започнало да се развива под въздействието на светлината и до този момент така и продължава – от началото на творението до неговия край.

В това развитие има такива етапи, на които желанието за наслаждение още изобщо не се нарича творение и строи свое неживо, растително и животинско ниво – системата на духовната природа. А после вътре в тази духовна природа, се създава душата – Адам, ”човек”, говорящо ниво. Тази душа също се развива на степени: нежива, растителна и животинска, в световете БЕА (Асия – неживо, Ецира – растително, Брия – животинско ниво).

А човешкото ниво в човека – той трябва сам да построи себе си. Ако не строи себе си като човек, то съществува като животно и използва цялата обкръжаваща среда (нежива, растителна и животинска, всички светове БЕА) егоистически, опитвайки се да получи от нея максимално, колкото ù се отдаде. Така се развиваме, изсмуквайки от обкръжаващата природа всички всевъзможни напълвания, помагащи ни да растем в своя егоизъм.

И когато достигнем такава степен, когато вече почти всички са притиснати от природата, то започваме да усещаме, че егоистичното ни желание е противоположно на степента ”човек”, на света Ацилут. От този живот ни става тежко, но не знаем кого да обвиним за това, защото светът Ацилут е скрит от нас и се намираме по-ниско от парса (границата, която го отделя от световете БЕА).

Затова човек не разбира, защо му е толкова зле. Оказва се, че целият живот е пред него, всичко е за него – живей и се радвай. Но не получаваме допълнителна светлина, която не може да мине през парса от света Ацилут и да се спусне към нас през световете БЕА и от това ни е лошо – от човешката част в нас. Защото този човек в нас е противоположен на сегашната човешка степен, Зеир Анпин на света Ацилут. Така започваме да се стремим да разкрием източника на живота си, на неговия смисъл и цел.

Цялата наша работа – да се напише ”черно на бяло”. ”Бялото” – се нарича света Ацилут. ”Черното” – това е най-ниската ни степен, цвета на света Асия. Светът на Брия е червен, на Ецира е зелен, на Асия е черен. А всичко се пише на бял фон – на ”висша белота” (ловен елийон) на света Ацилут.

Пишещият човек е този, който се проверява и измерва спрямо света Ацилут. Той иска да стане подобен на човека на света Ацилут, но проверявайки себе си вижда, доколко не съответства на този образ. Така напредва.

От урока по статията на Рабаш, 25.09.2011

[55678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Гордостта, повече от всичко друго, ни пречи в работата, тя ни кара да мислим: ”Аз ще ръководя, аз ще управлявам”. Това се проявява в най-примитивна форма, както е прието в света, когато човек не дава възможност на другите, опитвайки се да ги задмине, когато не е готов да върви наравно с тях.

Но на нас ни трябват открити отношения, когато аз се старая да бъда нито по-високо, нито по-ниско от останалите. Тъй като по-ниско също не е добре, това не се нарича другарство. И по-високо – също не е добре.

Трябва да бъдем наравно – т.е. да престанем да чувстваме себе си! Аз усещам себе си, ако съм над или под, но ако съм наравно с останалите, то усещам не себе си, а само връзката между всички нас и плувам с тях по течението.

Такова трябва да бъде усещането ни непрекъснато. То понякога се появява при нас по време на конгресите, при различните срещи и мероприятия – но ние трябва да го поддържаме постоянно. Тъкмо това усещане на връзката между нас трябва да се превърни в светлина и в разкриване на Твореца.

Засега това е само чувство, че ние сме съединени и обединени – това е само изграждане на съсъда. Но всъщност този съсъд достига състояние на отдаване, и тогава ще усетим в него светлина.

От урока по книга ”Шамати”, 20.09.2011

[55168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Кога разбирам, че отдавам, а не получавам?
Отговор: Разбираш, че отдаваш, когато почувстваш, че всичко това се извършва от силата на светлината, обличаща се в теб и че чрез теб действа Твореца. А ти си инструмент в ръцете на онази сила, която се е облякла в теб. Тогава наистина ще отдаваш.

Отдаваш, когато чувстваш, че с радост се намираш извън себе си – в другите и там изпълняваш висшите действия. В теб действа светлината. Има такъв вътрешен дух, който те тласка и направлява. Това е такова усещане, което не може да се сбърка с нищо друго! Но то идва в резултат на всичките предходни действия, които изпълняваш над силите си. Основното е да желаеш да отдаваш! Сякаш се опитваш да включиш тази машина, отново и отново – докато накрая не заработи!

От урока по книгата ”Шамати”, 14.08.2011

[55574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как отразената светлина може да бъде съсъд за напълване?

Отговор: А какво друго може да бъде съсъд за напълване? Желанието не може да бъде съсъд, защото съсъдът е място, пригодено за получаване на светлината, за разкриване на Твореца – напълването, което съм избрал като моя цел.

Защото моята цел е да разкрия Твореца в мен. Тоест да стана такъв, какъвто е Той, да построя в себе си Неговия модел с точност, съответстваща на свойствата, които съм получил от Него и обличам на себе си. Тогава ще стана подобен на Него и съгласно закона за подобие на формата ще се слеем в едно цяло.

Това сливане е крайната ми цел. Тоест трябва да разкрия моите форми на сливане с Твореца, сливайки се все повече и повече, от стъпало на стъпало. А да се съединя с Него е възможно само съгласно закона за подобие на формата. Затова трябва да достигна точно такава степен на отдаване, каквато Той има, и в тази мяра ще се съединим, ще се слеем.

Формата на отдаване, която искам сега да облека, за да се отъждествя с това отдаване, е отразената светлина. Затова тя става за мен средство за сливане – съсъд за получаване на напълването.

От урока по ”Въведение в науката кабала” (Птиха), 10.09.2011

[55059]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се обясни на обикновения човек, как работи светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Това може да се обясни с всевъзможни примери, показващи, че човекът е следствие от обкръжението си. Децата, загубили се в гората и израснали заедно с животните, придобиват навиците на тези животни. А животните, живеещи заедно с хората, стават повече ”човекоподобни”. И така нататък.

Влиянието на обкръжението върху човека прави всичко. Мога да напредвам без обкръжението – така, както се променя природата и под влияние на измененията си, разкрива в мен всевъзможни нови форми на съществуване. Някога съм бил подобен на амеба, после съм станал по-сложно създание, и още, и още, докато не съм се развил до такъв човек, като сега – под въздействието на обкръжаващата среда, на природата. Променяйки се, природата променя и нас.

Ние и сега откриваме, че всичко се променя – стават взривове на Слънцето, променя се климатът, изместват се магнитни и географски полюси. Още не разбираме, какво се случва тук, не осъзнаваме още хилядите фактори, въздействащи върху нас, за сметка на които напредваме. Всичко се случва, за сметка на обкръжението. Но, това обкръжение се нарича Природа, като че ли нежива, в която нещо се променя, възможно е по някаква програма, а може и не. През цялото време искаме да узнаем това, защото смятаме, че това е случайност, а не програма. Ако сме знаели, че всичко се случва по плана на природата, то бихме се отнасяли към това по съвършено друг начин.

Днес пред нас възниква проблемът: сблъскваме се с резки, драматични изменения на климата и искаме да знаем, случват ли се тези изменения по някакъв план или са случайни. Допринасяме ли за тези изменения в природата (и на тази тема има много изследвания), или те произтичат от нея самата и са дотолкова случайни, че тук не можем нищо да преценим?

Макар че, каква може да бъде случайността?… Защото изучаваме процесите, протичащи вътре в Земното кълбо и знаем, че живеем върху тънката обвивка на горящ вулкан. Затова, възниква наистина жизнено важен въпрос: влияем ли на тези процеси или не? Ако не влияем, то е, както се казва:”ще пием и ще се веселим, защото утре ще умрем”. А ако можем да им въздействаме, то за сметка на какво е – на мислите, на желанията, на по-малко горене на въглища и газ? Учените търсят отговор на този въпрос, понеже, в крайна сметка, подозират много неблагоприятното развитие на събитията.

Глобалността на света, която се разкрива днес, накрая трябва да ни направи по-умни и разбиращи, тъй като всичко, обкръжаващо ни, представлява по себе си, единна система и ние също се намираме вътре в нея. Съществува взаимно влияние: въздействаме на външната система, а тя на нас и от нейното влияние върху нас, ние се променяме.

От това възниква решението, произтичащо от науката кабала. Можем ли умишлено да променим обкръжението, за да работи то върху нас и да ни променя в посока на същата тази цел, по добър и бърз път?

Тук възниква проблемът – трябва да променим множеството данни, заложени в разума ни: преди всичко да разберем, че се намираме във всеобхватна, глобална, обща природа, в която всички части пребивават в единение, че за целия този процес има план, тенденция, по които винаги сме се развивали. И действително, даже, гледайки на процеса на еволюцията, ще видим, че в нея има определен план за развитие. И изведнъж, забравяме за това, понеже е свързано с егото ни, което неочаквано ни прави тъпи:”Няма никой друг освен мен!”.

Ако, преди всичко, започнем да възприемаме тази картина: че има глобална, интегрална, обща система, вътре в която се намира човечеството и сме длъжни да достигнем равновесие с нея, тогава ще можем да попитаме:”Какво изисква сега природата от нас? Да достигнем равновесие, ли? За сметка на какви въздействия, на какви условия прави тя това? Възможно ли е, ние, самите да осъществим това?

И действително, започваме да разбираме, че природата не е способна да направи това сама. Може да се каже, че това е Творецът (Елоким), притежаващ разум и чувства, а можем да я смятаме за нежива, безчувствена природа – това не е важно.

Ще изпитваме въздействието само на неживо, растително и животинско ниво, само на нивото на нашето тяло. Защото на човешкото,”говорящото” ниво трябва сами да построим обкръжение, за да ни променя то чрез своето въздействие, придавайки ни нужната форма. Затова, всички страдания ще бъдат на неживо, растително и животинско ниво – на нивото на животинското ни тяло, на неговия живот и съществуване: войни, беди, епидемии.

Така ще бъде дотогава, докато не осъзная, че цялата нежива, растителна и животинска природа е всеобща глобална система и аз трябва да ѝ се уподобя на своето ниво. А да бъдеш глобален в човешки план, означава да се отнасяш към тази система като към своя, където всичко е взаимосвързано и пребивава в единство и хармония.

Тогава настъпва още един етап: аз строя обкръжение, за да ме променя, да ме направи по-глобален и по-интегрален, свързан с всички части на природата и с хората. Искам да направя това, понеже страданията ме задължават. Страданията на нивото на този свят довеждат до това да разбираме, че природата ни е изцяло взаимосвързана, интегрална и ние трябва да бъдем свързани с всички нейни съставящи.

Какво ни дава това? Построявайки, тази система, всъщност, изграждам адаптер между мен и висшата светлина, между Твореца/ Елоким – това стъпало в природата, което е по-високо от тази глобалност и интегралност, по-високо от структурата на Малхут на Безкрайността. Сякаш се уподобявам на светлината, даже не знаейки за това (става въпрос за цялото човечество, което не знае, какво именно прави). Светлината, въздействайки ми, извършва тази работа- повдига всички нас на следващото ниво.

Вместо навици и закони, които сме си поставили изкуствено, светлината действа върху нас и внася в нас системата от висшите закони, на ниво инстинкти. Това се нарича ”над знанието”: извършвам действия по обединението на своето ниво и вместо това, внезапно, получавам своята нова форма на съществуване – духовен живот на ниво инстинкти, издигайки се на следваща степен. Това се нарича ”положил усилия и намерил”.

Така повишаваме нивото си, ”модернизираме се”. Макар че, извършваме всички действия на земно ниво, стараем се да се обединим с другите, да се отнасяме с любов към тях, – природата ни въздейства, за да ни издигне още по-високо. Така, с помощта на обкръжението, ние се повдигаме. На всички предишни нива природата е правила това сама по себе си, а сега трябва да я задължим да направи това, защото така, ние придобиваме новите разум и чувства.

От урок по статията на Рабаш, 09.09.2011

[54614]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Торонто. Урок преди конгреса

Въпрос: Какво означава да се чувстващ отдаващ?

Отговор: За усещанията не можем да питаме, защото ако чувствам – то чувствам. А това, което не чувствам – засега не съм способен да усетя. И затова няма отговор на въпроса: “Какво означава да чувствам това, което не усещам?”.

В нашия свят ние можем да задаваме такъв въпрос с надеждата да получа намек за нещо подобно, вече познато ни. Но да се пита за усещане, което никога не е било в мен, в никаква форма, и няма на какво да се уподоби, е безсмислено. С какво може да се сравни това, на какво прилича?.. Няма на какво.

Задавал съм такъв въпрос на своя учител, Рабаш. Той каза така: “Първото духовно стъпало – това е светлината, вместо мъничката искра, създала целия този свят, всичко намиращо се в него, цялото наслаждение, изпълващо цялата материя на неживата, растителна и животинска природа, за цялото време на съществуване на реалността, в протежение на всички поколения”.

Може да се каже по-просто. В света има седем милиарда човека. Всички техни наслаждения, събрани заедно – това са мъничка искра в сравнение със светлината, която ти постигаш на първото духовно стъпало.

Но това не е по количество, а по качество. Ти усещаш в това постигане на вечността и съвършенството. И само тогава си способен да ги оцениш. И всичко това е съгласно желанията, които си подготвил.

Въпрос: Но как може да получиш цялата тази светлина и да не се “взривиш” при това?

Отговор: Ти няма да се “взривиш”, защото преди това подготвяш желанието. Желанието трябва да предшества светлината. Въпросът е правилен. Ако сега се опитам да погълна цялата огромна светлина в себе си, в крайна сметка ще ме “размаже”, както атомен взрив. Но това е, ако ние я получаваме в егоистичните желания, поглъщащи в себе си.

А ако изляза от своето его, в отдаващите желания, придобивам неограничен съсъд и светлината само преминава през мен към другите. Тя не се спира в мен. Аз се наслаждавам от това, че тя преминава през мен към другите. Според степента на това, как присъединявам към себе си желанията на останалите, аз ги напълвам, и светлината преминава през мен без да спира. Затова аз се наслаждавам и в мен няма проблем с това, защото не задържам светлина, тя преминава чрез мен по-нататък. Светлината не може да се спре нито за миг, в мига в който спре и изчезва.

Затова методиката на получаване на светлината се нарича “наука кабала” – наука за получаването. Защото ти можеш да получаваш светлина само при условие, че я провеждаш към другите. Тогава не си ограничен, и оставаш вечен и съвършен.

И затова е невъзможно да получиш светлината егоистически. Ако подходиш към това егоистически, то усещаш още по-голяма тъмнина.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Творецът е създал творенията, за да им дава добро, защото Неговата природа е добра. Въз основа на Неговото съвършенство, Той има свойството отдаване и желае да ни доведе до същото съвършенство, същото отдаване, но трябва да желаем това отдаване, да усещаме нужда от него.

Необходимост може да се почувства само от липсата на такава, от нейната противоположност. Усещам, че се нуждая от нещо, което нямам; искам да бъда някой друг, не себе си. Тази разлика се нарича необходимост. Ако тази необходимост идва не от Твореца, а от самото творение, тя се нарича стремеж.

За да достигнем до стремеж, тоест за да достигнем до съзнателно желание, трябва да положим усилия. Ако работим, за да постигнем нещо, което знаем предварително, това се нарича „работа в разума“. Ако работим, за да постигнем награда, която не е ясна, това се нарича „работа над разума“, тоест срещу ума. Затова нашата работа е да се стремим към това състояние, което трябва да постигнем. За да можем да развием този стремеж, нас ни объркват с усещания, че искаме да постигнем напълване.

Но в действителност трябва да постигнем подобие на формата, а това е напълно различна цел. Усещаме нуждата да напълваме себе си. Всеки прави каквото може, всичко по силите си, за да реализира това на неживото, растителното и животинското ниво, но истинското напълване, което стига до нас, се нарича „човек“ и не е просто за задоволяване на желанието си. Желанието на човешкото ниво се напълва с чувство за подобие с Даващия, подобие с Твореца.

Това се нарича светлина, напълване. Колкото повече съм като Него, толкова по-голямо е чувството на напълване. Това вече не е малка светлина, а пълната светлина НАРАНХАЙ (нефеш, руах, нешама, хая и ехида).

Задачата ние е да търсим това напълване, да си го представяме и да го желаем, да открием методиката, която ни позволява да го достигнем. Вместо да търсим напълване за животинското си тяло чрез различни наслаждения извън необходимото, трябва да се стремим да напълним човека в нас посредством отдаване, подобие с Твореца.

Ако моля да стана подобен на Твореца, аз Го разкривам. Ако моля да задоволя своето животно в мен, тогава в зависимост от нивото на моето развитие, обикновено получавам обратен ефект, за да ме насочат обратно към целта на творението.

Затова човек винаги е между две сили, водещи го към една цел: силата на светостта и нечистата, егоистична сила. И двете действат върху човека и го насочват, но по-скоро ние сме движени от злото начало, защото нашата природа непрекъснато ни тласка да търсим егоистично напълване.

Затова нечистата сила се нарича „цар без корона“, защото тя не се стреми да постигне царската щедрост и иска само да напълни себе си. Тя обърква човека и отглежда неговото егоистично желание заедно с усещането му за празнота и безпомощност.

Постепенно, редом с усещанията в нас, започва да расте разумът. Накрая човек вижда, че неговите желания, както и разумът му, са пораснали поради факта, че той не е получил каквото е искал от дълго време и сега най-после вижда, че това не е пътят за напредък. Той вижда, че трябва да поеме по различен път. Така чрез „противоположната“ сила напредваме към целта на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.09.2011

[53602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Неясно е за какво е трябвало да се губят милиарди години за развитие на неживата природа, ако тя съвсем не е свързана с човека? Какво можем да научим от нея?

Отговор: Науката казва, че Вселената е произлязла в резултат на Големия взрив. Искра от енергия е пробила в празното пространство и започнала да строи в този вакуум всякакви видове материя. Така са се появили всички галактики, звезди, различни форми материал.

И затова частиците на материята започват да се приближават една към друга и да се свързват образувайки всевъзможни форми и така са се появили електроните, неутроните и протоните. Целият процес на развитието е процес на съединяване на частиците на материала. Съединяването произтича неосъзнато, под въздействието на силите на природата, които се наричат неживи и затова заемат толкова дълго време.

В резултат, материята се свързва съгласно определени закони – по формулата за съединяване между плюс и минус. А после тя се съединява дотолкова, че от неживите частици се получава растение, материалът получава способността да се разшири, да расте, сам да създава някакви нови свойства, нови форми на живот.

Всичко това са получили от първоначалната искра. Но разликата между неживите, растителните, животинските и човешки нива е в това, че всеки път произтича пробив на същата тази искра. Разликата, делтата между двете нива е светлината. В нея е заключен целият живот, който растението притежава. Защото растителното ниво се отличава от неживото именно по това, че в него се е появил животът. В неживата материя няма живот, тя просто съществува и толкова.

През цялото време става пробив от степен на степен, след което материята изцяло се съединява на предходната степен и завършва развитието си, достигайки всички видове съединения. До такава степен, че в края на развитието на неживото ниво възникват радиоактивни материали, които могат сами да излъчват енергия. Тоест те плътно се приближават към растителното ниво, сякаш извършват отдаване и затова са толкова опасни.

Радиоактивният материал е вече неустойчив, защото притежава особени свойства, особено вътрешно движение, изхвърляйки от себе си частици или излъчвайки светлина и разни вълни. Затова е близък до растителната степен.

А на растителната степен произтича вече не просто поглъщане и излъчване на енергия и нейното предаване от частица на частица, а раждане! Растителният материал се намира в такава връзка, съединяване, което предполага взаимност, поръчителство. Иначе не може да съществува. Аз давам на тебе, ти на мене, съгласно особени свойства, особена програма.

Това вече е условие за съществуване на вяра между нас. Защото давам на теб, ти на мен, затова трябва да си вярваме един на друг! Трябва някак си да усещам теб, ти мен. Иначе не можем да се свържем един с друг, за да живеем.

Животът означава, че завися от теб, а ти от мен, с частиците на материала, които си предаваме един на друг при съединяването ни. Тук възниква някаква нова същност.

И това същото се случва с цялото човечество, сега, когато се издигаме от неживото ниво на развитието си, до растителното. Изведнъж забелязвам, че завися от теб, ти от мен и още как! Длъжен съм да ти давам, и ти на мен, иначе няма да можем да съществуваме. Ужасно е да се усеща такава взаимна зависимост, докато не се съгласим с това и не успеем да постигнем поръчителство.

И трябва да пристъпя към него, не защото нямам друг изход, а защото разбирам, че печеля много от това – такъв прекрасен добър свят и такъв живот, че аз сам ще пожелая това поръчителство. Тук има различни степени на развитие. Но времето се съкращава, ако по-рано развитието е протичало за милиарди години, то днес е много по-бързо.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 26.08.2011

[52812]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Как работата ни се съчетава с действието на светлината възвръщаща към източника?

Отговор: В групата ние трябва да разберем, че действаме и се обединяваме с цел да достигнем свойството на отдаване, за да се възцари то между нас.

От друга страна човечеството като цяло не трябва да се безпокои за това. То просто трябва да мисли за по-добър живот, тази задача му е по силите. В неговата картина за света засега няма ”Творец”, тоест съвършеното свойство, което искаме да разкрием във взаимовръзките си.

“Творецът” това е разкриващият в Малхут образ на отдаване, Зеир Анпин на света Ацилут. Важно е да се помни, че постигаме не него, а явленията, които поражда в Малхут, и не повече. Съответно не трябва да си представяме Твореца като нещо външно. Няма Творец без творение. Това е много важно: ако макар и само за секунда си Го представиш някъде там, отвън, извън себе си, тогава се намираш в идолопоклонничество.

Виждаш, колко е объркан светът и колко далече е от истинската картина.

Обаче сега повече не е и нужно. Не случайно Баал а-Сулам пише, че всички могат да останат верни на религиите си, главното е хората да се обединят. Благодарение на това обединение в тях ще се възцари силата на отдаване, ако обезпечим правилното намерение. Затова се и наричаме ”Исраел”, което означава ”право към Твореца” (яшар–ел). Ние сме главата на парцуфа, а народите на света – неговото тяло.

Главата е намерението, а тялото действието. Народите трябва да извършват действия. Какви? – Действия по отдаване. Само така ще постигнат равновесие по между си, но не повече. А ние ще работим над намеренията, и тогава чрез нас светлината ще се разпространи върху всеки. Защото с тях заедно съставляваме общата духовна ”конструкция”.         

Из урока по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52742]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Истина ли е, че даже в духовния свят намерението и желанието не се сливат в едно цяло, а остават две различни неща?

Отговор: Трябва през цялото време да се грижим за намерението, а желанието ще се разкрие съобразно с него, и нищо повече. Желанието ще се разкрие в съответствие с екрана и отразената светлина.

Защото моето желание е много голямо – това е Малхут на света на Безкрайността. А екраните в мен могат да бъдат различни: от най-малкия до най-големия. Големината на екрана се дели на 125 ”порции” и ако съобразно с тях аз също така откривам желанието, то постоянно пребивавам в равновесие: имам едно намерение.

Защото във всеки от нас се крие Малхут на Безкрайността, неограничена, с всички свои решимот. Само на нея е наложено съкращаване и сега тя постепенно ни се открива, съобразно единствено с големината на екрана, с намерението.

Така и ние трябва да действаме: всяка наша работа е водена от намеренията, съгласно които се разкриват желанията. Ако те се разкрият по-рано от намеренията, то усещаме страдания. И обратно, ако се грижим за това отначало да развием намеренията, то тогава вървим по добър път. Казано иначе, ако развивам намерението, то вървя по пътя на Тора. А ако разкривам желанието по-рано от намерението, то се развивам по пътя на страданието.

Между тези две възможности минава нашата съдба.

От урок по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52688]

Filed under: Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да се обясни на хората ползата от обединението? Какво ще им даде то?

Отговор: Благодарение на обединението достигаш до равновесие с Природата и тогава няма да изпиташ недостиг от нищо.

Проблемът ни е в това, че всяко дело изисква от нас усилия, енергия. Но ако пребиваваш в равновесие с Природата, в съгласие с нея, то почти няма да прилагаш старание. Ти ще действаш като вечния двигател, на практика без гориво, без усилия, без съпротивление.

Днес всички твои действия са предизвикани от това, че си противоположен на Природата. Но представи си обратната ситуация: където и да отидеш, веднага всички са готови да ти помогнат изцяло, и ти на тях. Всичко става неизмеримо по-лесно, губиш неизмеримо по-малко енергия, материал и време, имаш неизмеримо по-малко проблеми. И така е във всичко.

Равновесието снема напрежението: ти встъпваш в такава връзка, която обезпечава свободното движение един към друг. Това се отнася до производството на каквото и да е и към всичко, което извличаш от Природата. Навсякъде възниква изобилие, защото във всеки елемент ни се разкрива вътрешната светлина, допълнителната енергия.

Навремето разузнавачите, изпратени по земите на Израел, след четиридесет години скитане из пустинята, разказвали за нейните огромни плодове. Именно това са имали те в предвид. Да, тежко е това, но друг изход няма. Aко искаш да добиеш блага за цялото общество, необходимо е да отмениш, да ликвидираш противоположността ни с Природата.

От урок по книга „Зоар”, 12.08.2011

[51082]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Светлината ни е създала с желание за наслаждение и същата тази светлина го поддържа и развива. Ние през цялото време се задълбочаваме в това желание все по-дълбоко и по-дълбоко – от нулево до последното 4-то ниво.

Работейки във все по-голяма дълбочина на желанието и обръщайки го от получаване на отдаване, от зло в добро, разкриваме вътре в него нова реалност, която се нарича духовен свят.

Тоест реализираме и използваме това желание за наслаждение по степените 0-1-2-3-4, привеждайки го с помощта на светлината, изпод властта на първоначалното егоистично намерение: злото и ненавистта, разкриващи се в пластовете на това желание – в любов, добро, отдаване.

Вътре в това желание за наслаждение откриваме нов свят – 125 стъпала или 5 свята, в зависимост от това кое желание вече сме способни да обърнем от ненавист в любов към ближния или към Твореца, светлината и от получаване да го приведем към отдаване.

А злото, безусловно, остава! Иначе върху какво ще строим доброто? Как е възможно да оценим доброто, ако няма зло? Желанието за наслаждение не може да стане с добро намерение, ако не преминем всички негови противоположни състояния, на които стоим и се издигаме като по стълба, на височина на 125 стъпала, връщайки се обратно в света на Безкрайността.

Затова цялото това напрежение остава, целият потенциал, благодарение на който можем да се издигнем над ненавистта, всеки път разкривайки я на все по-голяма дълбочина.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50951]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да запазя правилно намерение и правилна мисъл по време на конгреса и след това?

Отговор: В продължение на тези часове ние ще осъществим цялата необходима подготовка, а вие след това не веднъж ще се връщате към нея. Силно го препоръчвам. Това, което е било тук ще остане и вие ще усещате колко е важно за вас.

А освен всичко, искате или не, в близко бъдеще това ще ви пробуди до такава степен, че вие няма да забравите за какво сме говорили тук. Посланието на конгреса ще остави у вас хубаво усещане, ако работите за целта на поправянето или пък лошо, ако пренебрегнете тази задача.

Така че не се безпокойте, няма да забравите. Аз вече не се тревожа, че наши ученици могат да избягат. Приближава такъв живот, че той много бързо ще ни застави да се върнем към делото. Защото пристъпваме към етап на общо поправяне на света. От ваша страна е възможно единствено забавяне. Ако не пожелаете да действате сами, то ще дойде светлината и ще ви натисне така, че да се появи желание.

Надявам се, че ще се уплашите от по-силни удари и това ще ви застави да вървите напред, не дочаквайки болезнените убождания отзад. Говоря съвсем сериозно. Искам да избегнете ударите и затова по този жесток начин излагам нещата.

От 1-я урок от конгреса в Германия, 05.08.2011

[50408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Във всяка дума, прочетена от книгата „Зоар”, ние разкриваме ”Исраел („Исра-ел”, означава ”право към Твореца”), Тора и Твореца – в едно,” според сливането с Твореца.

Защото това състояние се нарича сливане, когато се съединяват заедно Исраел и човекът, стремящ се към разкриване на Твореца, а Тора е средството за Неговото разкриване и Творецът е коренът, който човек се стреми да разкрие, съединявайки заедно себе си, средството, с помощта на което е поправил желанията си и всеобхватната светлина – Творецът.

Затова, четейки „Зоар”, трябва да се придържаме към тази формула ”Исраел, Тора и Tворецът са едно.” Къде трябва да разкрием това? – Във връзката между нас, в поправените желания, с които сме свързани помежду си, ни се разкрива Твореца.

Няма друга реалност освен една, в която всичко се съединява заедно и в обединението ни изчезват всички пречки, всички различия, абсолютно всичко. Взаимното ни обединение става изцяло хомогенно, сякаш ”супа”, сварена до такава степен, че в нея вече не можеш да различиш отделните компоненти, от които е била съставена в началото.

Колкото повече започваме да се съединяваме един с друг и всеки се разтваря в другия, толкова повече се разкрива светлината вътре във връзката ни. И когато тази ”супа”, състояща се отначало от отделни съставки, привършва ”да се вари” и става единна хомогенна смес, в която е невъзможно да различиш някакви съставки, сякаш никога не ги е имало – тогава в рамките на тази близост и единство ти започваш да разкриваш тази сила на единственост, наречена ”Творец”.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2011

[49520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 759: След като Нуква се украсила, т.е. била изградена от парцуфа Аба ве-Има и се върнали Зеир Анпин и Нуква в състоянието „паним ве-паним”, тогава в този образ Адам, т.е. Зеир Анпин влиза в стремежа си към Нуква и там, в Нуква, получава очертания и се формира Адам Шени (втори) свят Брия по негов образ. За него е казано: ”И сътворил той своето подобие по свой образ”.

В книгата „Зоар” се говори само за ставащото в мрежата на връзки между душите. Цялата съвкупност от тези връзки между нас се нарича ”Висш свят”, чиито картини описва „Зоар”: сили, светлина, различни форми и образи. Повече няма какво да си представим, защото живеем в това.

Всеки от нас отделно представлява сам по себе си желание за наслаждение, а вътре в него, във връзките между нас – напълване със светлината на Висшия свят. Затова трябва да ”обвия” желанието си за наслаждение, да го прикрия, буквално като сянка, да направя съкращаване на него, да създам екран и отразена светлина и да пребивавам извън него – в своите отношенията с другите.

Имено за това говори „Зоар” – за формата и образа, които приемам спрямо другите. Ако аз правя това, разкривам всичко, което четем в „Зоар”. В противен случай се намирам вътре в себе си, в желанието си за наслаждение и усещам само този свят.

Ние можем да усещаме или вътре в себе си, или над нас, извън нас. ”Извън нас” – това значи в отношенията към ближния. Ближният, това са хората, с които искаме да построим свързваща ни връзка и това се нарича ”група”. А ако по такъв начин се обръщам към целия свят, то групата е целият свят.

Ако поправяйки свойствата си, искам да разкрия силата, основала всичко, то я разкривам съгласно закона за подобие на свойствата. И когато моята връзка с другите придобие духовна форма, духовна същност – дълбоко, взаимно отдаване, степен на поръчителство даже на първи етап, то аз веднага ще усетя в нея Твореца.

От урок по книгата “Зоар”, 25.07.2011

[49184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

„Учение за десетте Сфирот”, ч.1, Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 93: В какво е коренът на цялото несъвършенство? – В разликата на свойствата на желанието да се насладим от Твореца.

Ние винаги проверяваме себе си спрямо Твореца, нямаме друг еталон. Защото отначало в творението, създадено ”от нищото” – в тази пустота, няма никаква система на отброяване. Това творение, родило се ”от нищото”, може да провери себе си само спрямо ”съществуващият от съществуващото”, спрямо светлината.

Нямаме никаква друга възможност да определим какво е добро и какво лошо. А всички качества, които намираме в себе си, са измамни, докато съществуват сами по себе си и се определят единствено по това, как ние самите си ги представяме.

Истинската оценка е възможна само при сравняването на две противоположности, имащи обратна природа. И затова, докато творението не разкрие Твореца, не застане насреща и не измери себе си спрямо Него, няма да има никаква възможност да разбере кой е той, къде се намира и в какво състояние.

Всички измервания се провеждат спрямо образа на Твореца, образа на Даващия, който сме способни да създадем вътре в себе си. А този образ в себе си можем да построим само при условие, че направим съкращаване и пребиваваме в отдаване и скриване спрямо ближния.

Затова ни е дадена групата, в качеството на система на отброяване, където можем да направим всичко това. И тогава ние, в крайна сметка, ще знаем през какви състояния минаваме всеки миг. Така, както ми се иска всеки път да оценявам групата: по-голям ли съм от тях или по-малък, какви искам да видя нашите отношения и търся ли Твореца между нас или извън – това се определя от моето собствено състояние.

Именно по отношението ми към другарите аз трябва да оценявам текущото си състояние!

От урока по статията ”Учение за десетте Сфирот” , 21.07.2011

[48837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Обикновено учениците с голямо усилие възприемат такова понятие като ”обратен ред на входа на светлината в желанието”. Но в крайна сметка това е много естествен процес.

Ако аз се намирам на 0-ва степен (шореш), то разбирам и постигам само минималната светлина Нефеш. Когато желанието ми нараства и достига 1-во ниво (алеф), то в него преминава светлината Нефеш, а в нулевото стъпало влиза светлината на следващото ниво – Руах.

Преди, когато съм бил със светлината Нефеш, в смисъл, не много разбиращ, с неголеми сили и сметки, то само така  мога да усещам отношенията си, връзката със света. Това е всичко, което е било у мен.

Сега достигам голяма дълбочина на желанията и постигам повече светлина. Но тази светлина не се отнася към сегашното ми състояние. На това стъпало, на което съм се издигнал с новите си, по-мощни желания, получавам най-слабата светлина Нефеш. Защото само започвам да опознавам новото си желание.

Но сега аз по-добре разбирам предишното си състояние, по-добре го усещам, като начало, служещо за причина на моя подем на сегашното стъпало. И затова сега в него достигам по-голямо осъзнаване, което се нарича светлината Руах, в сравнение със светлината Нефеш, която е била по-рано в мен.

Да допуснем, че съм израснал от една година до втората. На ниво двугодишно дете все още не познавам света и себе си и имам най-елементарното усещане и разум („светлината Нефеш”), просто само съществувам. Но вече по-добре разбирам, какво означава да бъдеш едногодишно дете, всички предишни форми и състояния. В тях  вече притежавам някакво постижение,”светлината Руах”.

Излиза, че колкото повече раста, толкова по-умен ставам, но не в текущото си състояние. Защото в духовното винаги се придвижваме с вяра над знанието, не разбирайки точно какво се случва и всеки път само влизам в ново състояние. И когато се повдигам на това ново състояние, в него аз ще притежавам светлината Нефеш.

Но предишните състояния вече съм ги постигнал и разбирам необходимостта и неизбежността им, зная защо са се реализирали в мен именно по такъв начин, защото съм преминал по цялата верига от такива състояния. Затова там усещам НАРАНХАЙ (Нефеш-Руах-Нешама-Хая-Ехида).

От урок по статията ”Въведение в науката Кабала”(Птиха)

[48711]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос от английския блог: Доколко е важно да се разбере, че цялата реалност се намира вътре в нас? Длъжни ли сме да се стараем да присъединим външните желания към вътрешните?

Отговор: В рамките на вашата работа с групата, вие по неволя ще започнете да усещате, че всички те и въобще всички се намират във вас.

Въпрос от английския блог: Може ли да се каже, че неживите части на физическия ни свят са вътрешната картина на бхина алеф в четирите нива на разпространение на пряката светлина?

Отговор: Да.

Въпрос от английския блог: Ако има его в получаващата част, значи то трябва да бъде и в съзидаващата част. Това означава, че Силата трябва да бъде между Небето и Земята, а не ”над” тях както ние си мислим.

Отговор: Нашето его и създава отдаването в своята поправена форма.

[48410]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→