Проучване: Може ли фотонът да бъде едновременно и частица, и вълна; или той се проявява или като вълна, или като частица?

Квантовата механика позволява една частица да се намира едновременно на няколко места, дори на безкрайно много места – но тогава тя е и вълна, и частица едновременно. В експерименти със светлината, фотонът се държи като вълна, или като частица, но никога и двете едновременно.

В своите експерименти физиците използвали фотонен чип, построен на принципа на квантовата нелокалност, съгласно която промяната на състоянието на една от двете свързани частици мигновено се отразява на състоянието на другата частица, независимо колко далече една от друга се намират те.

 В експеримента фотонът се проявил едновременно и като вълна, и като частица!

Реплика: В нашето изследване на природата, всички заключения зависят само от състоянието, свойствата на наблюдателя/ експериментатора, но извън него, в природата – няма двойственост!

[97749]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Какво е това ”душа” според науката кабала?

Отговор: ”Душа” (нешама) е съсъд, напълнен със светлина от стъпалото Бина. Ако над своето материално, ”животинско”, получаващо желание аз развивам отношение към ближния и искам да съм привързан към него, то усещам изолиране, неприязън. Продължавайки тази връзка по-нататък, започвам да презирам ближния, а след това – и да го ненавиждам.

Всичко се започва от нулевото, неутрално ниво. Всеки път, стремейки се да се отнеса добре към ближния (+), вместо това аз проявявам своя негатив (-). И колкото са по-големи моите страдания (>), толкова по-голям негатив ми се разкрива (>).

Така изминавам петте стадия – от нулевия до четвъртия, където откривам ненавистта – при това, тя се разкрива тъкмо тогава, когато искам да достигна любов. Това се случва като цяло при подема, и в частност на всяко стъпало. Докато не достигна до ”дъното”, докато не проникна в желанието през цялата му дълбочина (авиют) – ненавистта няма да ми се разкрие. И на всеки етап има по пет такива стадия, съставящи конструкцията АВАЯ.

И така, душата е същност на духовния съсъд за отдаване на ближния или на Твореца. На нулевия, първия и втория стадий този съсъд е постоянен, и неговото напълване се нарича ”светлината нешама”. А на третия и четвъртия стадий, до края на поправянето аз го разкривам на непостоянна основа и затова тя се нарича ”нешама” – според вече достигнатото постоянно състояние.

По такъв начин, всичко се случва в нашите взаимоотношения, в разкриването на ненавистта и любовта, между тях. През цялото време се стремя да проявя, да съградя тези отношения, вървя като бик в ярем, като магаре със самар, защорен, ”зациклил” в тази посока, и тогава придобивам душа.

Значи, душа нямам нито аз, нито ти – но между нас можем да достигнем такива отношения, които да се нарекат ”нешама”. И с това завършваме своето поправяне, доколкото оставащите две нива – хая и йехида – се проявяват по друг начин, на други нива, в онези измерения, където мнимият свят изчезва…

И затова Баал а-Сулам казва, че всички ние сме с една душа. Онова поле, онази връзка, която лежи между нас, се нарича ”душа” и тя е единна. Сега тя се нарича нешама, а в края на поправянето ще се нарича за нас ”йехида”.

Самата дума ”нешама” е дошла от кабала: тя означава разновидност на светлината, напълваща поправения съсъд на етап, предхождащ края на поправянето. През този период ние отчасти прибавяме светлините хая и йехида на непостоянна основа и в Бина се лее само слаба светлина от светлината хохма – отдолу нагоре.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 17.12.2012   

[95681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок №2

Въпрос: Казахте, че душата е алтруизъм, т.е. свойство, достъпно за малцина. Когато се занимаваме с поправяне и издигаме света заедно със себе си, поделяме със света онази душа, която сме заработили, или отглеждаме за света душа, с помощта на светлината на поправянето, която се спуска върху нас?

Отговор: Не създаваме нищо ново. Имаме много малки, животински, егоистични желания и светлина, с която можем да манипулираме, ако ú се уподобяваме. Привличаме въздействието на светлината, а светлината предизвиква в егоистичните ни желания още по-големи егоистични желания, които всеки път поправяме.

Да допуснем, желанието за получаване е малко, точкообразно, с минимална мощност, равно на единица. В него съществува светлината, свойството отдаване.

Светлината влиза в това желание: свойството отдаване напомпва тази точка със своето желание за отдаване, с топлота, любов, съчувствие и нежност. Тази точка набъбва, в нея се образува огромно желание. И тогава мощността на Малхут става равна, да допуснем, на хиляда. От какво тя е получила желание за получаване с такава огромна мощност? От това, че светлината я е напълнила по такъв начин.

Казваме, че в светлината има авиют (дебелина на желанието). Какво означава това? Предложил съм ти сладкиш, почерпил съм те с бонбон, подложил съм ти възглавничка, посъветвал съм те за нещо с топлина. Аз те надувам със своето отношение така, че ти започваш да желаеш всичко това. Моето добро отношение към теб се преобразува в желание и ако след това не получиш от мен, ти вече започваш да страдаш. По такъв начин аз възпитавам желанията в теб. Тъкмо това прави светлината с нас, като с разглезено дете. Така тя ни изгражда, спускайки се отгоре надолу.

А след това, при издигане отдолу, тя прави обратното, но на практика все същото. Тя въздейства на егоизма ни, разтрепервайки го, сякаш го размачква. От въздействието на светлината егоизмът нараства и става все по-голям и по-голям. По такъв начин ние израстваме.

При това, егоистичната и алтруистичната съставна израстват паралелно и на всяко стъпало, във всеки свят те са противоположни и трябва взаимно да се допълват дотогава, докато не достигнем нивото на Безкрайността.         

Всичко прави светлината, която все повече развива отрицателните желания в нас. Когато започваш да се занимаваш – твоите желания са малки. А на другия ден започваш да ненавиждаш другите, после още нещо и т.н. И с Твореца е същото – днес се страхуваш да кажеш нещо лошо срещу Него, утре ще Го ненавиждаш, а в други ден – ще крещиш срещу Него. Ще дойде време, ще пораснеш и ще разбереш, че е така.

От 2-рия урок от конгреса в Новосибирск, 07.12.2012  

[95093]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок №2

Да поговорим за душата. Какво е това душа? Къде е тя? Има ли някой душа или никой не притежава такава? Как да придобием душа? Може ли да я загубим? Вселява ли се тя в човек и напуска ли го тя?

Ако попитаме хората по света, смятам, че никой няма да даде точен и еднозначен отговор. И от къде да знаем, кой е прав? Отговорите са хиляди! Философията също е вложила своята лепта в общото объркване. А психологията си има собствено мнение по този въпрос. А по принцип, всеки човек си мисли, че усеща душа в себе си.

Всъщност, има само една душа – едно, единно, единствено желание, създадено от светлината. В това желание за получаване светлината започнала да въвежда своите свойства и по такъв начин то преминало през десетте стадия на развитие: кетер, хохма, бина, гвура, хесед, тиферет, нецах, ход, есод и последното свойство – малхут.

Първият стадий – кетер – е свойството отдаване, желанието да се наслади творението. А да се наслади творението е възможно, ако го направим такова, каквито сме ние самите. Тъй като, ако в света съществува една единствена Сила, това означава, че тя е абсолютна. Свойството ú е отдаване и любов. Това означава, че трябва да направим такова и творението, за да пребивава то в същите свойства.

Затова светлината вселява, сякаш вписва, осем свойства в желанието, което е създала, и то става получаващо. Малхут притежава свойството да получава – тя желае да получи всичко, което излиза от светлината.

С това смисълът на действието не се ограничава – сега трябва да доведем малхут до подобие със светлината. Тя е включила в себе си всичките ú свойства в обратен ред – във вид на егоизъм, във вид на свое желание. Създадена просто като точка в първоначалния си вид, тя постепенно, под въздействието на светлината, достигнала до абсолютно пълно, голямо, огромно желание. Това всъщност е зародишът на душата – на единственото творение, което съществува.

А след това, творението преминава през всевъзможни състояния: съкращаване, образуване на екран, разбиване на множество части и падение на всички тези разбити части до най-ниското състояние – в нашия свят.

Като цяло този процес се разделя на три части:

• Първо – състояние в света на Безкрайността, появило се заедно със сътворението на Малхут.
• Второ състояние – спускане до нашия свят и нашето съществуване в него.
• Трето състояние – обратен подем към първоначалното състояние, но вече самостоятелно.

Първоначално, напълно се откъсваме от Създателя – от онази Сила, която ни е създала, Силата на отдаване и любов, и съществуваме тук, във Вселената, милиарди години след Големия взрив (а). А днес ние с вас се намираме в състояние на изход от този свят (б), пред обратен подем към третото състояние. Както сме се спуснали по стъпалата на петте свята – Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, а сега трябва да се изкачим обратно по тях.

На чертежа отбелязвам отделно клоните на слизането и на изкачването, защото това са съвсем други светове – разширени. Те се разширяват, благодарение на нашето участие, когато сами се изкачваме нагоре.

Процесът се осъществява по следния начин. Ние се разбиваме и смесваме в себе си, във второто състояние, свойствата за получаване и отдаване: получаване + отдаване заедно. В нас те се образуват в следствие на разбиването, вече ”на местно ниво”.

Днес завършваме това разбиване – с други думи, завършваме смесването на всички желания за получаване и отдаване в една ”салата”, или ”каша”. В крайна сметка се създава такава консистенция, в която е невъзможно да се определи какво е получаване и какво отдаване, кое е зло и кое добро. Всичко е абсолютно смесено.

И от такова състояние ние с вас сега започваме да се издигаме. Защо? Защото на това ни задължават действащите върху нас Сили. Това е днешната криза, нашето неразбиране как да съществуваме, което предизвиква в нас множеството въпроси и въпроса защо съществуваме? Всичко това ни изкарва от второто състояние – и отново се издигаме нагоре.

Какво ще спечелим от това? Работата е в това, че първото състояние се различава от третото. В третото състояние съществуваме самостоятелно и в същото време сме подобни или равни на Твореца.

Постигането на тези две състояния, две взаимно изключващи се условия, е целта на творението. Висшата сила на природата, една и единствена, желае да създаде творение, да го напълни и да го наслади. С какво? Само със своето подобие. Но така, че това подобие да е осъзнато от творението – като най-доброто състояние. Развивайки в себе си това свойство, ние развиваме своята душа. Когато в човек има егоистично желание отдолу и свой устрем, степента на това желание се нарича душа.

Съществува ли във всеки един човек отделна душа? Не. Душата е една, обща. Тъй като говорим за свойството отдаване, а в отдаването няма разделяне, то се образува над нашия егоизъм. И затова се казва, че душата е една и единна за всички. Тя наистина е такава, но във второто състояние тази душа се дели на множество, разсечени части.

Но това е временно състояние и тези части са повредени. Съединявайки се помежду си, те образуват група – все по-голяма и по-голяма – докато не достигнат до пълно обединение. Така се завръщаме към единната душа.

От 2-я конгресен урок в Новосибирск, 07.12.2012

[95252]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Другарите трябва да се грижат за мен, за да не изпадна, и през цялото време да мислят за мен. Аз трябва да им се отплатя за това, тъй като и те също се нуждаят от същата подкрепа. Само ако ние взаимно се вълнуваме един за друг, нито един от нас няма да изпадне и няма да забрави за целта! Ще се държим един друг!

Нямаме никакъв шанс да достигнем каквото и да е, ако всеки не поддържа всички останали. Иначе няма да излезем от егоизма. В това се и заключва взаимното поръчителство. Ако не съм в състояние да мисля за другите, значи и те не мислят за мен. Това е едновременно и причината, и следствието, съществуващи заедно в условието на нашия общ съюз – и тогава в него присъства Творецът, осъществявайки този договор. Без това непременно ще забравим за него и ще започнем да правим странични сметки, предполагайки, че напредваме, и за това ще минат години.

Човек не е способен сам да удържа себе си на правилния път. Знаете колко мига можем да преброим за цял ден, в които действително напредваме: най-много 3-5 секунди! И те са толкова малко само защото у никого няма вътрешна поддръжка.

Моят съсъд за желания се намира извън мен и трябва да се погрижа за това да го присъединя към мен. Ако никой не действа така по отношение на другите, то не работи правилно и затова и не притегля светлината, възвръщаща към източника. Защото светлината действа само вътре в нашата взаимна загриженост. Тя идва на тази основа, в отговор на такива стремежи.

А ако няма такива стремежи, то светлината се намира около нас в пасивно очакване. С нейното величие е изпълнен целият свят,  но ние сами трябва да я активираме. Нужно е да се позагрижим за следните основни условия: поръчителството е сбор от нашата всеобща зависимост един от друг и задължения по отношение на всички. А без това, нито един от нас не блести с успех, даже ако се оценява от егоистична гледна точка,  а още повече ако говорим за високи намерения.

От беседа за вътрешната работа, 30.09.2012

[89601]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Писано е, че „краят на действието е заключен вече в първоначалния замисъл“. Така е установено от Твореца и също така трябва да се действа от страна на творението, което иска да достигне целта на своето създаване.

Краят на нашето действие е сливане с Твореца. А сливане е възможно благодарение на подобието по свойства – придобиване на свойството отдаване, за да има съсъдът същите свойства като светлината. Подобие по свойства постигаме благодарение на това, че достигаме до любов към ближния, която реализираме в групата с другарите. В групата има всички условия, за да разкрием тази любов при взаимна подкрепа, разбиране и  участие.

Главното е, че по такъв начин притегляме към себе си светлината, възвръщаща към източника, която влияе на групата в състояния, когато тя се стреми да достигне подобие на светлината. Тоест групата иска да бъде свързана, хомогенна, единна, като един човек с едно сърце, където всички са насочени към една цел и всеки се включва във всички.

В такъв случай съответстваме на светлината. И с колкото по-голяма сила се съединяваме, преодолявайки егоизма си, безразличието, взаимното отхвърляне и търканията, толкова по-силно ни въздейства светлината, разкривайки в нас една единна система. Тогава този общ организъм, желанията и намериенията ни, се съединяват помежду си, превръщат се в тяло на нашата душа. А светлината, напълвайки това общо желание, се нарича светлина на душата. Така разкриваме своя първи духовен парцуф, нашата първа духовна степен.

Нека се опитаме да си представим това състояние и по такъв начин ще очакваме светлината, която ще изпълни това.

Но прочитайки едно изречение, чувстваме, че вече сме се отдалечили от правилното намерение – и сега отново трябва да се върнем в него. Така на всяко изречение трябва да проверяваме с какво вътрешно състояние влизаме в него. При тази форма, постоянно ще генерираме в себе си „вход“ и „изход“ от намерението. И тогава няма да ни се налага да преминаваме през продължителни възходи и падения, а ще напредваме през цялото време в такива постоянни мигновени подеми и падения.

От урока по книгата “Зоар”, 28.08.2012

[87041]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Ако за теб другарите станат по-важни от теб самия и на първо място се грижиш те да разкрият духовното, а не ти самият, то това показва величието, което предаваш на Твореца. Тъй като с това ти искаш да Му доставиш удоволствие.

За Него удоволствие е да се разкрие. Той може да се разкрие само в желания, които са подобни Нему, т.е. в отдаващите желания, съответстващи на Неговото отдаване. А онзи, който отдава, достига до сливане с Твореца, съгласно подобието на техните свойства.

Но в теб самия не може да има съсъди за отдаване. Те са възможни само ако вземеш странични желания – и колкото са ти по-чужди трзи желания, толкова по-добре. Учениците на раби Шимон са изпитвали ненавист един към друг преди да започнат да учат. Представи си какви огромни желания са поправяли те, издигайки ги в отдаване към Твореца, за да може Той да осъществи в тях Своето отдаване.

Ето и ти, желаейки да достигнеш любовта на Твореца, се стараеш да обичаш ближния, другарите. Съгласен се да вземеш всичките им желания и да ги издигнеш за поправяне към Твореца. С други думи, готов си да станеш техен слуга, проводник между тях и Твореца. А ти се ползваш само от екрана и затова ставаш като майка за тях, Бина, която няма нищо. Това се нарича ”царство на свещенослужителите”, нямащи си свой район. Творецът е цялото им състояние. А ти само провеждаш през себе си Неговата светлина за другите и благодарение на това постигаш сливане с Него.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.08.2012

[86763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В ”Учението за десетте Сфирот” е казано, че човек, започвайки да се поправя, ”свети”. Какво е това действие?

Отговор: Човек започва да ”свети”, ако желанията му станат отдаващи. Светенето е вече собствено движение, на което е способен само човекът. Нито едно създание от неживата, растителната или животинската степен не могат да светят, защото не се обединяват по никакъв начин с Твореца, не извършват самостоятелни действия към отдаване, подобно на светлината.

Светлината просто изпълва всички творения и по такъв начин свети. Но човек се нарича този, който сам се пробужда срещу светлината, и затова светлината свети в него повече от своята естествена мощност, с която пристига. Човек става усилвател на светлината – той сам свети благодарение на това, че светлината го изпълва.

В светлината има допълнение, направено от човека! Тъй като той е преодолял своето егоистично желание, превърнал е цялото си желание за наслаждение в гориво, във възпламеняващ се материал. И когато пристига светлината, този материал се възпламенява като свещ! Затова се казва, че човек свети.

Той се нарича ”човек на светлината”. Нима той може да излъчва светлина? Но той е подготвил своето желание за наслаждение така, че то да бъде подобно на светлината. И сега светлината, преминавайки през това желание, свети в него, като в луминесцентна лампа, напълнена със специален газ или с фосфор, който започва да свети под въздействието на светлината.

Когато светлината идва, желанието започва да се възбужда и да свети отвътре – същото се случва и с човека, отъждествяващ се с нея. Тъй като той не поглъща светлината егоистично, а иска да продължи нейното действие.

Знай, че за да започне да свети твоето желание, трябва да направиш съкращение на него и да го поместиш под екран. Така че то да не изпитва нужда да погълне светлината за собствени нужди, а да желае да се обедини в едно действие със светлината, към отдаване и да продължи тази светлина към останалите. Тогава ти ще светиш и ще се наричаш човек на светлината!

А доколко силно ще светиш се определя от духовното ти стъпало.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 23.08.2012

[86386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво ще ми помогне при четенето на “Зоар”, за да мога да видя точката в сърцето на моите другари?

Отговор: Помоли! “Зоар” е като електричеството в контакта на стената: ако искаш нагрявай, ако искаш охлаждай, включвай към него каквото искаш. Това е енергия. “Зоар” е просто светлина. Как ще го използваш – ти решаваш.

От урок по книгата “Зоар”, 07.08.2012

[84897]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да се събудиш от дълбок сън, а не да чакаш, докато пробуждането дойде само? Вие казахте след конгреса, че трябва да се грижим,  другарите да не паднат.

Отговор: Ако ще гледаме безпристрастно на себе си от страни, на състоянията, които сме преминали, то ще съберем опит за всички бъдещи “поколения”, тоест бъдещи състояния. Ще знаем, че след подема идват падения, след насищане – настъпва мъгла, притъпеност на усещанията.

Не е страшно, затова ще знаеш процеса. Спокойно ще го изучаваш, в балансирана форма. Науката кабала – е самопостижение, и нищо повече. Освен мен, няма никой. Колкото повече опознавам себе си вътрешно – благодарение на това, разкривам Творецът, който ме е създал.

Няма човечеството, този свят, висшите светове… Нека да опозная самия себе си, преминатите от мен състояния! Това състояние в мъгла – и хубавото. А преди е било друго – също забележително. А ние искаме да го тушираме, поправим, да го преобърнем, разбием. Но защо?

Преди всичко, трябва да се изясни. Отделно слиза светлината, която изяснява, и отделно – която поправя, и не трябва в мига да се отказваш и казваш, че не искаш това състояние. Отначало погледни, какво точно не искаш!

Ако все още се намираш в състоянието от конгреса – постарай се да не паднеш от него. Но ако вече си паднал – погледни, как падаш. Ако изуча това състояние, то по нататък ще знам, как правилно да го използвам.

Ако не преминавам през тези състояния, няма да знам всички “за” и “против”, защо и откъде идва – как ще опозная себе си? Нима някога съм казал, че това състояние трябва да се изтрие, без да се изучи? Преодоляване на падението и ускоряване на времето – означава, бързо приключване на неговото изясняване, за да дойде веднага след това поправянето – тоест подем.

Но това вече е друг подем. Знаем, че Малхут на висшия се превръща в Кетер на низшия. Това означава, че което съм считал за подем в миналото състояние, сега, в моето текущо състояние, се счита падение!

И сега трябва да се издигна качествено, осъзнато, с голяма дълбочина на анализа. Така, че моя предишен подем, сега се разглежда като падение! Това, което съм считал за отдаване – след изясняване, считам, че е получаване! Преди за мен то е било Кетер, сега виждам, че е Малхут.

И не мога да го направя, ако не проведа ясен анализ за своите състояния на подем и падение, на мъглата. Изучавам, колко съм се наситил, колко съм уморен и не желая да правя нищо – като учен, наблюдаващ за своето куче или опитен заек, проверявайки и изучавайки го.

Имам точна научна методика, нужно ми е да знам: какво означава за мен “да получавам”, и какво означава “да отдавам”, кой съм аз и моето общество – и Творецът горе. А приборите, използвани в този експеримент – са моите чувства и разум. С тях работя, за да разкрия всяко състояние.

Разбирам: какво идва от страна на получаването, и какво от страна на отдаване, какво излиза от мен, и какво от влиянието на обкръжението – и къде се намират тези параметри спрямо целта, за да бъде в средната линия. Приборът за измерване са трите линии.

От урока по учение за “Десетте Сфирот”, 15.12.2011

[63305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Рабаш, статия “Любов към другарите”: Има само един способ да преминеш в духовния свят, да получиш ново усещане и това е да се събереш с няколко човека, в които има малко желание да излязат от властта на егоизма. Едновременно при тях няма възможност да бъдат самостоятелни без външна помощ. Дори и да се опитват да се съберат заедно и да се съединят, не могат. За това е необходимо въздействие върху тях на общата светлина. Доколкото светлината идва към нас от един източник – Един Единствен Единен, то той и обединява нашите желания, в които всеки от нас усеща цялото мироздание, където се сливаме с желанията, и светлината ни напълва.

Във всеки от тях има като потенциал свойството отдаване, но те не могат да го реализират на дело. Затова всеки встъпва в група. Ако всеки влезнал в група се склонява пред нея, т.е. приема нейните условия, тогава тази група става едно единно тяло, едно единно желание.

Правете всичко, което е във вашите сили, а избавлението свише ще дойде мигновено, само като постигнете някакво определено усилие по обединението. Главното, което стои пред нас днес, – това е единството на другарите. Нашата единствена задача – е да достигнем такова единение, усилие, напрежение между нас, за да може напрежението да предизвика влияние на светлината върху ни, и светлината да завърши работата по нашето обединение. Прилагайте в това все повече усилия, и то ще изкупи всичките ви недостатъци. В края, когато се сливате, вие ставате подобни на светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62485]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - No Comments→

Етапите на развитие на желанието често се наричат разузнавачи. Човек се намира под влияние на светлината и усеща разочарование и слабост, несъгласие със светлината и нейната програма, със собствената цел. Недоволен е от своите желания, своите природни свойства, помощта, която му оказва светлината. Изпада в състояние, когато в него се събират всички сили.

Но тези впечатления са необходими за нашето желание, точно да узнае, какво не му достига, за да се уподоби на светлината. Защото вътре в желанията, естествено, няма собствени сили и разум, няма нищо – само реакция на светлината. Желанието за наслаждение е построено като отпечатък на светлината, и всичко, което има в светлината – отсъства в желанието. Тоест то е не повече, от “нищо”!

А светлина – “има”, тя съществува. И затова в това достигане на разликата между “съществуващо” и “нищо” – се заключава цялото богатство, цялото придобиване на желанието за наслаждение. Не достигащото като добавка към него – се нарича “екран” (масах), с което желанието само достига стъпалата на светлината.

А разузнавачите, разкриващи се в нас и ругаещи творението, Твореца и създаденото от тях желание за наслаждение – това са тези състояния, именно които ни помагат да вървим напред. Трябва само да се постараем да съберем сили с помощта на групата, обкръжението, и с тях да напредваме – тоест да победим разузнавачите.

От урока по статия на Рабаш, 17.11.2011

[61002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Бъдещото творение вече съществува в потенциала вътрешно в Твореца. Както при човек, желаещ да построи дом, отначало в мечтите възниква планът на дома. А после той започва да развива тази мечта, съставя план за работа, спецификации за всички необходими материали, сметки.

Но преди всичко, трябва да знае бъдещата картина. Тоест в самия замисъл творението вече се намира в крайно състояние – там съществува бъдещото творение, в пълно сливане с Твореца. Всичко вече съществува в този замисъл.

Какво е съществувало преди него, какво е довело до този замисъл – не знаем. Затова никъде не е писано. Дадено ни е да видим само фрагмент от цялото творение. А какво е било преди него, и какво ще бъде след окончателното поправяне, когато се върнем обратно към този замисъл на творението – е неизвестно. Кабалистите не могат да ни го разкрият поради недостатък от духовни съсъди, инструментите на възприятията.

Когато извърша пълното поправяне, тогава ще мога да го разкрия – защото ми е необходим инструмент за разкриване на това, което е предшествало замисъла на творението.

В замисъла на творението се намира абсолютно всичко – всички подробности за пътя на всяка душа: дали искам да вървя или не, така или иначе – тоест включвайки моя свободен избор. Но при това, ние все едно оставаме свободни.

Целият този замисъл се скрива в РАДЛА – “непознатата глава” на парцуфа Атик в света Ацилут. И казваме, защо ни е нужна, след като не я постигаме и не я чувстваме? Но на нас ни трябва място, където се съединяват заедно началото на действието и неговия краен замисъл. Ако оттук слиза към нас светлината и започва да действа, то няма съмнение, че ще бъдем на правилния път.

Затова се създава този “непостижим разум”, РАДЛА – не е важно, че ти не го постигаш, но оттук ще се управляваш, тоест, безусловно, от правилното място вървиш в правилно място.

И е разбираемо, че тази глава трябва да бъде отделена от всичко останало. Всички останали глави могат да бъдат повредени, разрязани, за да си играят с теб, да те лъжат и объркват, заставяйки те по-малко да поумнееш. Но тази глава – е над всичко това, и там се намира центърът на нашето управление.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 17.11.2011

[61121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Известно е от науката кабала, че единственото средство, способно нещо да измени, – това е светлината, възвръщаща към източника. Тя поддържа нашия живот, оживява всичко, извършва всички изменения. Съгласно нейните свойства, в самата природа на светлината е заложено желание и целия път на творението от началото до края: как да се промени материала, желанието да се насладиш, за да се приведе към подобие със самата светлина.

Ние, представлявайки този материал в ръцете на Създателя, светлината, можем да пробудим върху себе си неговото въздействие с голяма сила – и тогава да ускорим развитието си. Тъй като ние сами ускоряваме развитието си, желаейки го и разкривайки повече нашето желание – и тогава светлината повече му въздейства, извършва в него по-съществено действие, – то усещаме развитието ни добро, желателно. Защото добавяме към еволюционния процес, протичащ в “своето време” (“бейто”) – още и нашата част, добавка, наречена “ускорение на времето” (“ахишена”), доколкото се стремим към това място, към тази форма, към която светлината желае да ни приведе.

Откъде знаем, че това е така? – За сметка на това, че се стараем да се видим обединени заедно, като един човек с едно сърце, за да се слеят желанията ни в едно. И тогава, доколкото се стараем да подбудим сърцата ни да се съединят, да извършат различни действия, за да се съединят в едно сърце, без всякаква разлика между тях, наистина в единно цяло, – дотолкова пробуждаме светлината, за да подейства на това съединение, на старанията ни да се обединим, – с по-голяма сила, отколкото работи над желанието по своята обичайна, еволюционна програма, наречена “бейто”. Така ускоряваме времето.

За да пробуди въздействие светлината на желанието, трябва сами да си представим, че се стараем да се съединим в сърцата и че приемаме формата на светлината – свойството на взаимно отдаване, до такава степен, че всеки от нас изгубва усещане за своето лично съществуване, и всички приемаме общност, включваща в себе си всички, – групата, душата, която се формира от частни сърца. Тогава светлината ни въздейства и реализира, завършва действието.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2011

[60664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Баал а-Сулам пише в статията “Любов към Твореца и любов към творенията”: “Главното е – да започнеш и да не отбиеш на половината  път”. Какво означава това?

Отговор: Да отбиеш от пътя може и в материалната плоскост, ако разглеждаш заповедите като обичаи. Човекът просто го приучават към тях, вместо сам да ги разкрие вътрешно, като поправяне на собствените свойства.

Поправяйки се, човек има работа с Твореца, иска да привлече светлината, да се уподоби на Него и да се приближи към сливане с Него. Въпреки това, ако заповедите станат “обичайни жестове” – човек не върви по духовния път, а просто се учи на “ежедневни ритуали”, приемайки ги от обкръжението.

Не отричаме това, но посочваме, че то не води към поправяне на душата. Не за това съществуваме в света. Става въпрос само за външно условие, което е възможно да ни позволи да облекчим истинското, вътрешно поправяне. В идеалния случай, външното и вътрешното трябва да служат като опора едно на друго, но, за съжаление, на практика не се случва така.

Освен това, по духовния път не трябва да спираш. Пристъпвайки към поправяне, човек открива, колко е лош. Това му разбива сърцето, и той не може да се придвижва нататък. Защото става ясно, че той въобще не е никакъв герой, поправящ себе си и заработващ на това дивиденти.

В обичайния живот подобна схема сработва, защото човек егоистически работи над нещо външно. Тук, обратно, той трябва да използва нещо външно, за да работи над своя егоизъм. Това е съвършено противоположна, непривична за нас работа. Не сме свикнали с мисълта, че трябва да се променим сами – при това, да се променим в корена, в своята вътрешна същност. Сега не аз работя над нещо, а нещо работи над мен. Освен това, не трябва пасивно да чакам, като пациент на процедура, – а през цялото време да моля: “Промени ме! Поправи ме!”

Как да се осъществи? Ако имах повече чувства и разбиране – е друго нещо. Как да изисквам нещо, което съвсем не го желая? Как да моля за нещо, което е противоположно на моето естество? “Да заобичам ближния, да се обединя с него…” – това е все едно да си навлека върху главата най-ужасната беда. По естествен начин желая да използвам целия свят за собственото си благо, а трябва да моля, Творецът да смени моята програма: “Променете моята глава и сърце. Не е важно, как е било по-рано. Главното е – да мога да се грижа за другите”.

При това, тук има едно малко пренапрежение от алтруистични емоции, които човек, е възможно, да съумее да събере за миг, отчаян от всички въпроси. Не, с един вик не се отделяш, него трябва да го поддържаш постоянно, от всички страни да защитаваш чистотата на това чуждо, парадоксално желание.

Такова напрягане на силите изглежда невъзможно. Затова е казано: “Хиляда започват да учат – един излиза на светлина”. Всички останали също извършват огромна работа и в нещо се поправят, но, по едни или други причини, сега не е техен ред.

И така, проблемът е в това, че заповедта за любовта към ближния е противоположна на нашата природа.

От урока по статия ” Любов към Твореца и творението”, 31.10.2011

[59329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Представете  си своето състояние подобно на това, как постъпваме с децата, когато искаме да им дадем нещо, което не е вкусно, но е много полезно. Как те не го разбират и не са готови да го приемат. Така и ние, трябва да изядем необичайно горчив плод и при това да се насладим…

Как мога да получа наслаждение от такава горчивина, както от лимона, който със своя вид, вече предизвиква в мен киселина?

Има такава храна, която ядем специално, за да подчертаем сладкия вкус: нещо много кисело, солено или горчиво. Слагаме добавки, за да разбием вкуса, и тогава го чувстваме като контраст на противоположности, както “преимуществото на светлината от тъмнината”. Светлината означава сладкия вкус на нашето желание за наслаждение.

А тук става въпрос, да се премине към безкористна любов, към горчивия плод, който по своята природа аз отблъсквам и не съм способен да почувствам в него особена, величайша важност. Трябва да развивам към него желание, и при цялото мое влечение към сладкото, което само ще расте, през цялото време да увеличавам и развивам своя стремеж към този горчив и до болка неприятен плод. Нима това е възможно?

Но е необходимо, за да ни изведе от животинската степен, на която се развиваме под натиска на своя егоизъм, в гонитба на наслаждения. И всъщност, животните не търсят толкова наслаждения, те просто действат съгласно инстинктите си.

Но човек, започвайки да се издига от животинското стъпало и да получава човешки желания, изобретява за себе си допълнителни наслаждения. Неговото желание да се наслаждава израства много повече, отколкото в обикновеното животно, което през целия си живот не се развива, както е казано: “Един ден телето се счита за бик”.

Развиваме се в този свят и търсим все по-големи удоволствия. Нашето его през цялото време расте и създава за себе си нови източници на наслаждение. Така израстваме от животинското ниво и се превръщаме в необичайно големи зверове.

А след това престъпваме на съвършено друго – човешко стъпало. И тук преди всичко изгубваме стремежа към егоистичното напълване. Започваме да чувстваме, че този живот вече не ни напълва – всичко става безсолно и губи вкуса си. Идва депресията, мисли за смисъла на живота…

Днес много хора се чувстват така. Тоест завършва стъпалото на развитие, произтекло за сметка на егоизма, и ние не искаме да си представяме повече вкусните и съблазнителни негови плодове. Ние питаме за целта! А това вече е следващото стъпало.

И тогава усещаме, че тази цел е – горчива! Знаем, че ако искаме да видим целта и действително да я разкрием, то е възможно само на следващото стъпало, обратното на това, на което сега аз се намирам. Трябва да развия желание към много горчив плод.

След всички сладости, които съм имал: сладолед, бонбони, банички – трябва, обратно, да ме тегли към нещо, предизвикващо в мен болка, слабост, горчивина, скомина. Този плод е толкова отблъскващ, че моята природа не ми дава дори да се приближа към него.

Единственото, което тук може да се направи е – да се издигне неговата важност, и всички да ми говорят, колко е полезен, дори и да ме отблъсква. Тази важност може да се развие с помощта на обкръжението, което ще ми внуши ценността на този горчив плод, толкова ненавистен за мен, че аз просто не мога да гледам към него.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2011

[59432]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Конгрес в Арава. Урок 2

Въпрос: Уча няколко години, и вече ми е ясно, че главното – това е моята вътрешна работа. Едновременно до този момент сякаш и разбирам нещо, и не разбирам. Не може ли да се спрете на това по-подробно?

Отговор: Моята вътрешна работа се състои, с всички сили да се присъединя към общата вътрешна работа по създаване на съсъда за получаване на светлината.

Краят на действието е заложен в началния замисъл. Преди всичко, се устремявам към такова състояние, в което ще получа разкриване на Твореца. Що за състояние е това? В него няколко точки в сърцата се обединяват помежду си в едно. Ако с тях заедно създам единна система, пригодена към това, в нея да се възцари силата на отдаването, то там  ще разкрия тази сила, която се нарича “Творец”. При това ще я разкрия в степента на нашето единение.

По такъв начин, нашата вътрешна работа се състои в обединение, в поръчителство. Казано е: “Обичай ближния, както себе си, – велико правило на Тора”. Правило (клал) – това е съсъд (кли), съдържащ в себе си цялата светлина. Само това ми е нужно, а после не се разпилявам в нищо друго.

Старая се да произведа всевъзможни действия, които ще приведат към вътрешно единство точките в нашите сърца. Търся възможност да обединявам и пробуждам приятелите, загрижен съм, всички да сме в единна мисъл, в единно намерение, във въодушевление и спойка – така, че сред нас наистина да гори огън. И тогава там ще разкрием Твореца.

Неговото разкриване – е единственото, което ни е нужно. Цялата наука кабала- е същността за разкриване на Твореца от творението в този свят.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 28.10.2011

[59066]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Какъв съюз сключваме, който ни позволява да продължим в това време, когато в нас пропада желанието?

Отговор: Съюз, сключен заради бъдещето – това е като спортна тренировка за бъдещи резултати на съревнование. Защото искам да добия там висок резултат, и затова сега се тренирам.

Това са  изкуствени упражнения:  вдигам летвата, скачам, за да се засиля и да извърша някакво действие, заради което сега тренирам. Поради това изпълнявам упражнения, с които имитирам бъдещо състояние, защото, когато то дойде, да мога добре да го издържа.

Така постъпват в армията и навсякъде, където искат да възпитат човек и да го подготвят за особени действия, и затова имитират реална ситуация, използват въображение. И човек знае, че сега участва в учебни маневри, които са пряко свързани с реалността и близки на тези ситуации, където попада в истински бой.

Това също се нарича сключване на съюз – работа в името на бъдещето. Само нашият Съюз се отличава с това, че ние искаме да се свържем с висшата сила, към която сега се чувстваме близки. Заради това изпълняваме упражнения, обучаващи ни да не се откъсваме от нея дори и в такива състояния на отделяне, които ще дойдат после.

Не съществува минало, настояще и бъдеще. Нищо не привличам от миналото време – всичко се намира в мен сега, в настоящето. Но ако днес се готвя за това време, когато ще дойде падението, то получавам възможност по-добре да отстоявам.

Сам съм построил модел на това състояние и предварително съм извършил упражнения: какво ще бъде, ако към мен не слезе светлината възвръщаща към източника и няма да има сила да ме подкрепя. Как тогава мога да я изисквам и да действам така, сякаш тя е в мен.

Такъв съюз сключвам и с приятелите, и с Твореца – тоест със силата, която ме оживява и поддържа, силата на духовния живот. Сега тази сила ме удържа и ми дава възможност да слушам и да уча, но може да дойде ден, когато няма да мога да отида на урок, да участвам в него, да напредвам и задавам въпроси. И тогава искам, тази сила, която сега се е приближила до мен и ме е вдъхновила за учението – да остане с мен и отново да ми помага!

Тренирам за бъдещето, точно така, както всеки спортист или човек, мислещ за своето утре и готвещ се за предстоящо действие. Това не е договор, записан на хартия, но ти проиграваш в себе си тази ситуация, сякаш ти предстои някъде да отидеш, с някой да се договориш и нещо да направиш, и затова по-рано изчисляваш, как да отидеш, какво да кажеш и как да се държиш. Ти предварително се поставяш в подобно състояние.

Но особеността на духовния съюз е в това, че ти го сключваш в момент, когато си пълен със сили – в разчет на бъдещо състояние на пълно безсилие, опитвайки се да привикнеш към него.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Един закон”: Светът няма защо да се надява, че ще дойде време и ще се появи решение, благодарение на което хората ще пристъпят към поправяне алтруистически. И в миналото, и сега, и в бъдеще всеки поправящ се трябва да започне работа егоистически, и оттук да премине към отдаване.

Започваме отдалеч, с егоистчното желание да получим за себе си това, което ни се струва стойностно: пари, почести, власт, знания, отличия, здраве, бъдещия свят, предвидливост, постигане на тайните. Всеки го влече към науката Кабала от нещо свое, близко до неговото сърце. С това той и започва пътя.

Но постепенно, благодарение на комплексното въздействие на групата, учението и разпространението, човек предизвиква върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. Светлината е единствената действаща сила, но я активизираме с помощта на различни, сякаш странни средства и действия, които сякаш по никакъв начин не са свързани с нея.

Нека просто да се шегувам с приятелите или с усилие да седя на урока без правилното намерение, нека моето разпространение да е поради егоизма, който иска да наложи на всички собствени ми ценности, – няма значение. Ако самите действия са близки до светлината, ако те са насочени към отдаване, към учение, и обединение – те предизвикват светлината, възвръщаща към Източника. За това е казано: “Заповедите не изискват намерение”.

Така, има действие, и има и намерение. Моите действия са – учението, разпространението, събрания на приятели, работа в група. А над намеренията аз не съм властен. Мога да се представя като ангел или, обратно, изчадие на ада – не е важно. Ако в степента на силите си изпълнявам необходимите действия, то предизвиквам светлината, възвръщаща към Източника, която постепенно ме превежда от егоистично намерение към алтруистично – от ло-лишма в лишма.

Цялата разлика е в намерението. Действията остават същите: аз все още уча, участвам в събрания на приятелите и разпространение, но моето намерение се поправя все повече, принуждавайки ме наистина да се обединя с ближния, с Твореца, и да извърша отдаване.

Така върви процесът, и трябва само да го продължаваме, да не го задържаме. Никой няма да избяга от това. Трябва само да се търсят най-ефективните действия за ускоряване на пътя и да се напипват все по-близки към отдаването намерения, които мога да присъединя към работата.

Всички минават едни и същи етапи, и на никой не е по силите да прескочи някоя степен. Само можем да форсираме темпа на придвижване – и в това е цялата наша работа. Казано е, че Исраел ускорява времето. Тук Творецът не може да прави отстъпки – нали всички етапи по пътя са необходими за придобиване на разум и чувства, за формиране на съсъди, които ще ни позволят да Го разберем и да Го познаем, да преминем към подобие и да се слеем с Него.

От урок по статията “Една заповед”, 21.10.2011

[58290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→