Лекция в Рим

В подема над егоизма, наред с другото, се крие удивително откритие: ние започваме да откриваме, че целият свят се намира в нас, а не извън нас. И това е логично, защото всъщност аз не зная какво има там отвън.

Човек възприема само това, което влиза в неговите органи на чувствата и чрез нервната система попада в мозъка, който обработва общата “картинка”. Така ние и усещаме света. Достатъчно е да прережеш нерв, за да изпадне някаква част от реалността от нашите усещания.

И така, издигайки се над себе си, човек вижда, че неговото възприятие съвсем не се намира отвън, а изцяло зависи от неговите органи на чувствата, от желанията, от мислите, от чувствата и разума. И затова, знаейки как да променяме тези параметри, можем да разширяваме своето възприятие, да се издигаме над ограниченията на петте сетивни органа.

Оттук е и името “наука кабала” – което буквално означава “получаване”. С нейна помощ човек постепенно излиза от материалните органи на чувствата на своето животинско тяло и разширява усещанията си до безкрайността. Наред с живота в нашия свят, той напредва до такова ниво, когато вече не асоциира себе си с материалното тяло, тъй като над него вижда реалността като много по-голяма.

Сега той не обуславя своя живот на възприятието с петте си сетивни органа. И даже когато тялото умира, човекът остава в реалността, която е придобил над него. Той не усеща изчезване – защото новото измерение е проникнало в неговото възприятие още преди смъртта на тялото.

По такъв начин човек живее на две нива: на материалното стъпало, както всички ние, и на “извънтелесното” стъпало, издигащо се над егоизма.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44614]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Лекция в Рим

Въпрос: Съществува ли някакъв опит за сътрудничество на науката кабала с други учения в областта на развитието на човека и отношението към силите на природата?

Отговор: Основната разлика между науката кабала и всички останали учения се състои в начина на работа с егоизма. Всички учения, вярвания и религии – както източните, така и западните – учат човека как да намали своето его.

В общи линии, това е характерно за източните учения – по-малко яж, по-малко пий, по-малко се движи, занимавай се с медитация, седейки в неподвижна поза и мислейки само за едно – казано накратко, намали своето желание до растителното ниво и дори до неживото, намали егото, желанието за наслаждение до такава степен, че да нямаш нужда от почти нищо.

Религиите също казват на човека: бъди обикновен, спокоен, отстъпвай на другите, бъди милосърден към тях – постъпвайки така, и ще получиш бъдещия свят. В миналото, това е действало в някаква степен.

Но ние виждаме, че в резултат на цялото наше развитие (на желанията), стигаме до такова голямо ниво на егоизма, че той си пробива път през всички препятствия и е невъзможно да бъде задържан.

Науката кабала казва следното. Не можем да противостоим на своето его – трябва да работим заедно с него. Именно когато се издигна над своето его и то всеки път нараства, аз се издигам над него още повече – благодарение на неговото нарастване в мен се издигам – влизам в усещането и постигането на висшия свят.

Именно в прилагането на егоизма за духовно израстване е и главната разлика между кабала и всички други учения, вярвания и религии.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44765]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Лекция в Рим

Въпрос: Да излезеш от своето его и да се повдигнеш – това ли означава да достигнеш духовността? Превръща ли това нашата душа в безсмъртна?

Отговор: Науката кабала казва, че изначално никой от нас не притежава душа, има само точка – зачатък на душа, като капка семе, предшестваща човека.

Ако аз искам да придобия душа, то трябва да се съединя с ближния, да придобия неговите желания, и те да станат като мои собствени желания.

Тези желания, които аз присъединявам – стават съсъд за моята душа, и в него аз разкривам висшия свят и висшата светлина – извън мен. В мен се намира само точката – зачатъка на душата и, разбира се, моето физическо тяло, което живее и умира, както всичко живо.

Всъщност, целият предмет на науката кабала – е как да изградиш душата, да усетиш в нея безкрайната реалност и да съществуваш в нея. Такава е целта на човека – в продължение на своя земен живот да постигне вечен живот. Затова в Тора има такова строго условие/заповед – любов към ближния.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44786]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Лекция в Рим

Въпрос: Проблемът е в това, че човекът се смята за собственик на земята, и в своя стремеж да извлече от нея колкото може повече, я разрушава. Той не разбира, че земята му е дадена само за използване, а не се явява негова лична собственост. Това тласка хората към завоевателски войни, към борба за територии и ресурси.

Как изучаването на кабала, може да доведе до хармония между различните позиции на хората, да даде на човека осъзнаване, че използвайки земята за своите користни цели, нанася вреда преди всичко на себе си?

Отговор: Само ако види обратната страна на картината! Ако не видим този свят прозрачен, ако не различим през него силите, действащи в цялата заобикаляща ни реалност – няма да се променим. Нашето его се разрушава само, ако види, че със своите действия си нанася вреда: „Ще ми бъде зле”.

Длъжни сме да стигнем до такова състояние, в което ще разкрием интегралната природа. И тогава, просто няма да бъда способен да извърша зло, защото ще видя, че по този начин ще навредя на самия себе си. Само по този начин! Няма друга възможност. Хората не могат да бъдат възпитавани по друг начин.

Но тази връзка, можем да разкрием само, с помощта на работата в обкръжение, правейки опити да се съединим, стараейки се да се издигнем над своето его. Тогава чувстваме колко е трудно това – и започваме да изучаваме себе си, своята природа, всички свои егоистични свойства, изясняваме си колко сме способни или неспособни да се съединим с другите – въпреки своето желание, да ги издигнем в очите си.

Това е голяма вътрешна психологическа работа – докато не започнем да разкриваме вътрешните сили. В общи линии, то става за сметка на това, че разкриваме общата сила – силата на единството, която поправя всеки от нас.

Ние нямаме избор. Сега, човечеството се намира в много опасно състояние. Виждаме, че след 10-15 г. ще изчерпим всички енергийни запаси. Рязко пада добиването на всички енергоносители – на нефта, газта, въглищата, запасите от вода. Всички ресурси са на привършване. Необходимо е да постигнем равновесие със заобикалящата ни природа.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44676]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Всички традиции и обичаи, приети в юдаизма, са отпечатък от духовни кабалистични действия – но само в земното, егоистично желание. Докато, истинското духовно действие се провежда в две сфери – в получаване и в отдаване.

След като сме загубили връзка с любовта към ближния, с отдаването, с висшия свят – то каквото ни е останало в рамките на този свят, това се нарича юдаизъм. В такъв вид се представя на човечеството науката кабала по време на изгнанието. Но за единици тя се е откривала в две сфери: в духовната и материалната.

Затова в религията съществуват всякакви обичаи и действия, изпълнявани по традиция. Вместо да ги изпълняват вътре в себе си, като духовни действия – те ги изпълняват външно.

Книгата „Шулхан Арух”, приета от вярващите като сборник от религиозните закони – описва духовните действия, но в материална форма. Когато там се казва „умий си ръцете” – това означава, че трябва да вземеш своя получаващ земен съд, наречен ”ръце”, и да го очистиш, потапяйки или умивайки го със светлината Хасадим.

Тя обяснява как да направим сватбена завеса (хипу) за обединяването с Твореца, как да отделим в духовното чистото желание (кашерното) от нечистото, как е правилно да се коли ”животното” – своя собствен егоизъм. Всяко действие прилагано от сутрин до вечер, отразява духовните процеси.

Затова ”Шулхан Арух”, описва целия човешки живот с най-малките подробности, от мига в който се е пробудил и благодарил на Твореца: с кой крак трябва да стане от леглото, как да се обува, как да се облича, отначало пропъхва дясната ръка – символ на желанието за отдаване, а после лявата – желанието да получава.

Всичко написано е обяснено подробно до най-малкия детайл, защото изхожда от поправянето на душата. ”Тяло” се нарича душата, и книгата обяснява, как да я поправим – как да я обличаме, измиваме, как да я ”храним”, т.е. как да я напълним, с какви видове светлина: със светлините Хохма и Хасадим и в каква последователност. Как трябва да благославяме различните видове ”храна” – видовете напълвания на желанието да се насладиш. На това е посветена цялата книга ”Шулхан Арух” (масата е сложена).

Някога, до разрушаването на Храма, на практика, целия народ е изпълнявал тези духовни действия – всеки на своето стъпало и работел над своята душа. Било му е ясно, какво означава това относно неговата душа и светлината. Но в момента, когато сме загубили връзката с духовния свят, и от стъпалото за отдаване сме изпаднали в егоистическо получаване, изгубили сме си душата, която можело да бъде поправена, извършвайки с нея всичките тези действия.

И затова, всички тези действия, хората започнали да извършват със своите тела, с тази земна плът, с материалния свят, с онази материална маса, на която се хранят – вместо да напълват душата си със светлина.

Ако отворим Талмуд, ние ще видим сборник от правила, които трябва да спазваме при общуването с другите: например, как да платиш на съседа си, ако ти или твоето животно му е нанесло някаква щета. Но под всичко това се подразбира духовни нива. Целият Талмуд е посветен на действията на човек, работещ върху поправянето на своята душа, но те се описват чрез животните, работата на полето – с такъв иносказателен език.

Ако ти се намираш в духовния свят, то ти е ясно, че това е написано за духовното, за душата. За теб този свят сякаш не съществува. Ти разбираш, че нищо не може да се поправи, изливайки водата редувайки ту на едната ту на другата ръка, и тези действия се извършват единствено в знак на подобие на материалния свят с духовния. Ако ти се намираш в духовния свят, то и материалния действаш така. Но материалното действие не поправя душата – това се нарича културна традиция, история на народа, навици от детинство приети от народа.

Но в действителност ние извършваме всички тези действия в своето вътрешно поправяне. Тоест, ние вземаме части от своето желание и с помощтта на такива действия ги издигаме по стъпалата от егоистично напълване към отдаване на другите и Твореца. Именно това се описва в ”Шулхан Арух”, и в това се състои цялата Тора, обучаваща как това да се направи.

Но откакто сме загубили духовната степен, то сме започнали да се отнасяме към това като към материални действия. Написано е: дясна ръка, лява ръка, бик, магаре – така буквално се възприема и изучава от народа като земни закони.

От урока по статия от книга Шамати, 29.05.2011

[44242]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Какво е първото условие за широките маси, за да започнат да възприемат методиката за поправяне?

Отговор: Масите все още не разбират откъде идват бедите. Тук работата не е в правителството, не е в безработицата, не е в политическите или икономически манипулации и задкулисни игри.

Америка оказва натиск, Китай взема цялата работа – всичко това е външно, но хората предполагат, че някой в света има власт над тях. Ахмадинежад, Обама, Меркел – като че ли от лидерите зависи нещо.

Какъв е смисълът да се излиза на улицата с гръмки искания, ако това не помага? Колко правителства можем да сменим и каква е ползата от това? Нужно е да разберем веднъж завинаги, че промените могат да дойдат само свише – от силата на Природата, а не от някакъв управник. Защото той е такъв, какъвто е и целият народ. Какво разбира той? Какво може да направи в глобалния свят, където всяка страна зависи от всички?

Достатъчно е да използваме елементарната логика: в света има повече от 250 държави. Какво може да направи премиер-министърът на една отделно взета страна, в условията на тотална взаимна зависимост? Какви могат да бъдат вариантите в рамките на общия пазар, където действат жестоки закони, където не правиш нито крачка на дясно или наляво, тъй като всеки има определен сегмент? Или на главата на държавата, според ранга, се дава вълшебна пръчка?

Масите възлагат надежда на смяната на властта, а на практика ще стане само по-зле – не заради конкретните лидери, а просто защото самата посока е невярна. Засега, хората не знаят от кого в действителност зависи ситуацията. И ако не разпространим в света науката кабала, те така и няма да узнаят, но ще почувстват, че цялата работа е в нас. Те знаят за кабала, която скриваме и ще посочат точно нас.

И тогава, както е казано за периода на Гога и Магога, целият свят ще предяви към нас претенции. В началото ще има войни между народите, а после, те ще се обърнат срещу Израел. И това е естествено: те са в конфликт, не знаят как да бъде, възлагат отговорността на тези и онези, а след това започват да разбират, че опасността е надвиснала над всички, че всички се намират в отчаяно положение, а средства за спасение няма. Откъде е тази напаст? Кой е виновен? Не, не е Обама, не е Ахмадинежад, не е Меркел и не е Саркози – виновни са те, евреите.

Защо? Така чувства човекът. Това е естественото усещане на антисемита: „Вие сте виновни за всички беди”. И между нас казано, нима не е прав? Прав е. Така и ще бъде, ако не разпространим за необходимото време методиката за поправяне, ако не покажем, че сме готови да я дадем на целия свят. Трябва да изпреварим всеобщите претенции, предварително да подготвим отговор на желанието на света да приеме лекарството, преди да е дочакало пристъпа на болестта. При това не, защото се боим за себе си, а защото това е желателно в очите на Твореца. Защото Той не иска всички хора да страдат.

От урок по статията „Свят”, 30.05.2011

[44343]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам, „Свят”: „Наред с тежкото егоистично противостояние между хората, се обострят националните отношения. Всичко това няма да си отиде от света и няма да помогнат никакви средства и уловки – ще стане онова, което трябва да стане.”

Не трябва да си мислим, че светът може да поправи сам себе си. Дори ако хората разберат, че нашият егоизъм е цялото зло на света, при всички случаи поправянето е невъзможно без „подправка”, тоест без кабалистичната методика. Предстои ни да дадем на света светлината, връщаща към Източника, а това може да бъде направено само по пътя на изучаването на науката кабала в този или в друг вид, съобразно различните типове желания, тоест хора в нашия свят.

Така или иначе, трябва да им дадем светлината. Няма да поправим егоизма по никакъв друг начин – тук не помагат нито психологията, нито социологията, нито прекрасните начинания, нито бедите. Всичко това, може само да съдейства за привличането на светлината, връщаща към Източника. Без нея нямаме никакви шансове.

Защото, в светлината е заключена целта и цялата програма за нейното постигане, всички етапи, които трябва да преминем. И затова, без светлината, ние сме като животните, нямаме сили да се помръднем от мястото си. Тя трябва да дойде и да окаже върху нас своето въздействие – само тогава ще започнем да се движим.

Защо изпитваме беди и всевъзможни промени? Всъщност, това не са промени, а именно беди, които ще растат дотогава, докато по някакъв начин не започнем да привличаме светлината – макар и малка част от нея, дори да го направят само някои от нас.

Развитието се осъществява само чрез светлината. Трябва добре да се осъзнае това. Няма и най-малък шанс, егоистичното желание да намери само пътя за развитие. В продължение на цялата история, то е намирало тази възможност с помощта на светлината, която е идвала, без да очаква, че ще я повикат и непрекъснато ни е подтиквала напред.

Но днес сме преминали границата, след която трябва да изпреварим идването на светлината със своето желание, насочено именно към нея. Отсега, всичко започва „с нашето подаване”, с „молитвата и добрите дела”. Тази формулировка означава, че ние самите трябва да поискаме да се развиваме – вече не в егоистично преследване на нови наслаждения, а над егоизма. Необходимо е пробуждане, издигане от наша страна.

И затова, не можем да се развиваме, докато не формираме в себе си молба, очаквайки че в отговор, към нас ще дойде силата на светлината, която ще ни окаже своето въздействие и ще ни даде нови свойства за обединение и любов, за да се сплотим в глобално, интегрално цяло. Само в тази светлина са заложени нашите бъдещи състояния. Ние не знаем какви са те и как да ги преминем, но нашата работа всъщност, е много проста: търсим силата, която ни развива.

Това е всичко, не са необходими никакви премъдрости. Аз не знам предварително, какво ме очаква. Понякога забелязвам, че има нещо ново в разума и в чувството, откривам нов, тънък слой разбиране и усещане. Това, прилича малко на въздействието на светлината, която пробужда и поправя в нас желанията. Не трябва да се намесваме в нейната работа – необходимо е само с всички сили да ускорим развитието.

Светлината никога няма да ни подейства, докато не я помолим за това. Задължени сме първи да дадем своята молба – ето какво се изисква от нас. Защото тази молба, тази потребност инициира духовното действие над материята на желанието. Благодарение на нея изясняваме, кои сме и какво сме, и какъв е Творецът. На своето малко стъпало, макар и малко, разбираме висшето стъпало, за да се слеем с него – не го разбираме напълно, а само мястото, към което се приобщаваме. Защото, прилепвайки се към точката в майчината утроба, аз трябва да се сравня с нея по свойствата.

По такъв начин, творенията осъществяват голямата работа, като желаят да се слеят с висшето в мъничък сегмент на възприятието. А после, те искат висшето да ги анулира все повече, напълвайки ги със своите светлини на развитието. Подобно на зародиша, ние молим именно онези светлини, които ни развиват, а не тези, които носят наслаждение – и така стигаме до съответствие с Твореца.

От урок по статията „Свят”, 29.05.2011

[44266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - No Comments→

Цялата наука кабала е дошла до нас от книгата „Зоар” и произведенията на Ари. Но ако не е бил Баал а-Сулам, ние не бихме могли да я изучаваме. Защото книгата „Зоар” е пълна с иносказания, разкази, разбираеми само за човека, който се намира на същото духовно стъпало и може да разшифрова тези загатвания.

Що се отнася до Ари, то той, самият нищо не е писал – той само е говорил. Всички произведения на Ари са написани от неговия ученик, Хаим Виталем, и цялото това многотомно събрано съчинение е основано на това, което Ари е казал за половин година. Толкова кратко време е съществувала неговата група, която той е обучавал, и след това е починал.

Този материал по различни пътища е попаднал при различни хора, които от него са направили книги. Една част от записите са се пазили на някакво тайно място, а друга е била погребана в гроба на Хаим Витал, и после са я извадили от там, отваряйки гроба. Трета част се е предавала по наследство и е преминала през много хора и кой знае какво са направили е нея.

А Ари е говорил за цялата система общо и ако човек няма пълния материал, и не е способен да го разучи добре, то не може правилно да го организира. Затова, макар тези записи да са били събрани също от кабалисти, то там много не е достигало и не се е спазвала правилната последователност.

Затова Баал а-Сулам е добавил към произведенията на Ари своя коментар, за да успеем ние да следваме това естествено течение, от лесното към все по-сложното и обучавайки се в правилната форма, да можем да разберем написаното от Ари.

Без това, ние нищо нямаше да разберем. А в науката кабала това е много опасно, защото ако ти не разбираш, за какво се говори, то можеш да си фантазираш всичко, каквото ти е изгодно.

Затова на нас ни е необходимо да разберем, каква голяма работа е извършил за нас Баал а-Сулам, без която ние нищо не бихме достигнали. Понякога ме питат: има толкова много други кабалисти – защо ние не изучаваме техните произведения? Но няма от кого повече да се учим, защото всички те са писали от своята висока степен – такива, като АГРА, Рамхал. Да учим по тези произведения е невъзможно, защото те не са разшифровали това за обикновените хора, такива като нас, за да можем да разберем и използваме това, да го реализираме върху себе си.

От урока по статията “Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 27.05.2011

[44159]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Трябва да се разбере, че „Няма такава тревичка долу, над която да не стои ангел свише, който я бие и я кара да расте”. Тоест, всички събития ставащи в този свят, от най-лошите и до най-добрите, всички те имат само един източник – отгоре се спуска сила, която предизвиква в този свят действие, мисъл, процес.

Няма нищо в нашия свят, което да не се управлява свише – от най-малките частици на атома до най-големите галактики, от всяко движение в мислите, думите, действията на човека, животното, растенията, на неживата природа. Т.е., даже когато ни се струва, че сякаш ние си взаимодействаме един с друг, това също минава през върха и се регулира от там, от висшия свят.

Двата свята: висшия и нисшия, съществуват паралелно един спрямо друг, и всички сили се спускат от висшия свят в нашия свят, управлявайки всеки детайл.

Но може да се каже и иначе, че висшия свят е много по-вътрешен, както се казва „вътрешната част на Тора” или „вътрешната същност на нещата”. Целият висш свят се скрива вътре в този свят и оттук управлява цялата материя.

Но както и да си го представяме, нашия свят – това е свят на следствието, и затова ние не сме способни да решим в него нито един проблем. На нас само ни се струва, че можем да извършим тук някакви поправки – но това е така само, за да ни обърква. За това, че само с течение на времето, след много старания, ние накрая да осъзнаем, че нищо не сме постигнали, а само сме влачили след себе си всички неизправности, докато не стигнем до една голяма криза.

И тогава ние, накрая, се хващаме за главата и започваме да разбираме, че проблема е в това, че ние сме действали сами, със собствени сили, а не сме поканили висшата сила, за да действа тя вместо нас.

А висшата система, или действа отгоре надолу по безусловен, неизбежен начин, когато от висшия свят – света на решенията и действията, по естествен начин се спускат в този свят сили и пораждат в него действия. И тогава се получава, че нашия свят се управлява отгоре, което се нарича естествен ход на събитията – „в своето време” (беито), т.е. съгласно естествената програма на развитие.

Но маже да бъде и по друг начин, когато аз сам се включвам в това управление на нашия свят свише. Ако аз усещам тук долу какво става и моля за промяна, въздействайки на корена (на корена на своята душа във висшия свят), а този висш корен, на свой ред, въздейства на мен, и между нас възниква разкриване, общуване, ответна реакция – то това означава, че аз напредвам по пътя на ”ускоряване на времето” (ахишена), а не по естествения начин.

Тогава аз издигам нагоре молитва, МА”Н, получавам отгоре отговор, МА”Д, и по такъв начин сам участвам в преминавания от мен процес.

Всички страдания, които ние усещаме, идват единствено за да ни разкрият, че ние нищо не можем да направим, оставайки в рамките на нашия свят. И ако действително искаме нещо да променим – то трябва да повлияем на корена. Науката кабала ни обяснява, че целия живот ни е даден за това, да ни задължи да се обърнем към корена.

А всичко това е необходимо, за да предизвикаме ние, накрая, такова състояние, когото целия този свят се издигне във висшия свят и се слее с него, изчезвайки от нашите усещания.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 27.05.2011

[44138]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата „Зоар”. Глава ”Мишпатим”, п.42: Душите, за които се говори тук, това са души на ”малки деца”, хранещи се със силите на своите майки, и Творецът вижда, че ако те се въплътят в света, ще се разсмърди духа им и ще се вкиснат като негодно вино, и затова Той ги събира, когато са още малки, докато още излиза от тях приятен аромат.

Следва да не се забравя, че става въпрос за нашето желание за наслаждение, което се разделя на всевъзможни част. Тези части минават поправяне и се наричат с различни имена: ”деца”, ”жени”, ”слугиня”, ”господарка”, ”свещеник”, ”ученик на мъдреца” и много други.

Няма нито една дума в цялата реалност, в книгата „Зоар”, във всичко, включвайки и този свят, което не би указало на форма на желание. А науката Кабала ни помага с помощта на светлината да дадем оценка на желанието: какво е то, какво то представлява, по какъв начин е насочено, направо или засега противоположно, какво не му достига и какво да правим с всички тези желания.

Да кажем, че сега пред нас се изправя огромен свят. Така ние го усещаме. Но всичко това са видове желания и ако можехме да ги различим, то бихме видели не тяхната външна форма, а вътрешната мрежа – как трябва да обърнем всяко то тях, така че да го насочим към достигане на единство и всеобщо отдаване. В крайна сметка става въпрос само за това и за нищо друго.

Книгата „Зоар” ни обяснява пътя на въздействие на светлината върху келим/желанията, как тези желания пристъпват постепенно към процес на изясняване и поправяне – или по пътя ”беито”(в своето време), или по пътя ”ахишена” (ускорявайки времето), ако човек е способен да ускори развитието си.

Четейки Зоар, всеки човек изучава, какво се случва с него или по пътя ”беито” или по пътя ”ахишена”. Той вижда и това, и другото, в зависимост от това какво иска да види своето развитие.

От урока по Книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41681]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N:7

Въпрос: Следвайки съвета ви да разширя своя свят, аз присъединих към себе си, доколкото можах, подобни на мен частици. Но аз виждам как хората, намиращи се извън нашата група страдат, тъй като ние не донасяме до тях науката кабала и съществуващата между нас степен на връзка.

Отговор: Аз вече ви говорих как да се разпространява науката кабала. Дайте да почетем най-простата и лека книга, например ”Вавилонската кула – последният етаж”, на един човек, на втори, на трети. Открийте при вас неголяма библиотека и по този начин ще видите, заинтересовани ли са хората от това или не. Усещат ли те, че наистина има причина за този хаос? Разбират ли, че има решение?

Така е най-добре да се действа, защото когато започнете да говорите с тях, вие навреждате и на себе си и на тях. Най-доброто разпространение е – дайте им да почетат книга.

Въпрос: Но какво мога още да направя, за да укрепя връзката между тези, които изучават науката кабала?

Отговор: Това е друг въпрос. Заслужава си да се обедините с другите жени, за да може с общо усилие, желание, безпокойство и стремеж да подтиквате мъжете да работят повече между тях над разрушаването на техния егоизъм и укрепване на взаимната връзка.

Вие даже не си представяте, колко голямо е влиянието на жените над мъжете! Аз много пъти в своя живот съм получавал отлични съвети от жена си – буквално, сякаш от ангел от небесата. Често тя ми предлагаше решение в най-критичните състояния – говоря за духовни решения.

Вие, жените, можете да влияете на мъжете и не трябва да се отклонявате от тази задача.

От 7-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41462]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Работниците на Твореца правят Тора суха

Съществува мнение, че същността на Тора се заключава в действията, а затова е достатъчно изучаването само на откритите части на Тора. Но е казано от мъдреците: “Каква е разликата за Твореца, как се убива животното – откъм тила или от към шията? Защото заповедите са дадени единствено за поправянето на творенията“.

А ако действията не се явяват подготовка към поправянето на егоизма, е все едно, че нищо не си направил със всичките свои заповеди в течение на целия си живот. Защото  “Заповедта без намерение е мъртва, точно както тялото без душа“.

Баал аСулам. Науката Кабала и нейната същност.

Причината за затъмнението и незнанието в нашето поколение е в това, че дори и работещите за Твореца са се отдалечили от науката Кабала, и затова цялото поколение се обърква по тяхна вина.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 57.

Ограничаващите се с изпълняване на обряди, не желаещи да разберат науката Кабала и смисълът на заповедите, правят Тора суха, предизвикват глад, бедност, жестокост, унижение, убийства и грабежи в света.

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 70.

[42487]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Въпрос: Каква капка остана да влея в моето желание, за да го излекува тя и да ме доведе донякъде?

Отговор: Твоето желание – това е само твое желание. А нали то трябва да бъде обединено с другите желания. В това се състоят всички наши проблеми: ние не сме достатъчно обединени. Отделните сили са достатъчно, а общата сила на единството – не. Всеки вече е прочел всички книги, знае всички премъдрости, разбира първоизточниците, работи в група, занимава се с разпространение, участва в конгреси…

Въпросът е в това – ще създадем ли мястото, в което трябва да разкрием нашата бъдеща степен? Това място – е нашето общо желание. Единството на желанието – е и това място, където ние ще разкрием бъдещия свят. Има ли у нас такова място? Чувстваме ли се ние вътрешно сплотени – така че в нашето единство да разкрием Твореца?

Имено това липсва, имено тук не ни достигат усилия. На нас не ни достига напрежението на полето, напрежението между нас, стремежа към тясна взаимовръзка. Само в нея, само в това поле, ние ще разкрием Твореца.

Във всеки са заложени огромни сили, всеки до предела е натъпкан с премъдрости, преизпълнен със старания – но ето, че единството между нас все още е недостатъчно. Ние все още недостатъчно сме работили, за да създадем самото място.

Всички души се издигат към Малхут на света Ацилут, а свише към нея слиза светлината. Имено към нея пристъпва нашата молба (МАН) – сума, общност (∑) от нашите желания, устремени само към единството. И само това не ни достига.

Отделните викове не се издигат към Малхут на света Ацилут и остават напразни призиви. Към нея трябва да се издигне общата потребност, защото духовното се разкрива във връзката между хората.

Затова е казано – че минималното множество – е двама. Достатъчно е даже двама – аз и ти – и връзката между нас. Ако ние създадем тази връзка, желаейки да разкрием Твореца – и тя ще стане мястото на Неговото разкритие.

В това е целият проблем. Ако ти не работиш над обединението – претенциите ти не се приемат. Теб те питат две неща:

1. Занимавал ли си се с Тора? С други думи, опивал ли си се да възлюбиш ближния си, както себе си, посредством висшата светлина, която се и нарича „Тора”? Стремил ли си се да установиш връзка с ближния и да пристъпиш към любовта? Това означава, че ти си се занимавал с ”Тора”.

2. Чакал ли си избавление? С други думи, въпреки старанията, ти не си постигнал резултат – но ти чакал ли си го? Молил ли си се за поправяне? Защото поправянето идва от Твореца в един миг.

Тези две условия ние трябва да изпълним. Друго решение няма. Не става въпрос за някакви си прищевки, а за закони. В реалността има всичко на всичко две сили: свойството отдаване и свойството получаване. И връзката между тях построява за нас цялата закономерност на мирозданието.

Аз не мога да предявявам претенции към закона, към природата, част от която се явявам. И затова науката Кабала ни обяснява, как правилно да използваме тези сили на природата.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Чудодейното свойство при изучаването на науката

Защо всички ние сме задължени да изучаваме науката Кабала? Защото занимаващият се с нея, даже и да не разбира онова, което учи, само със своето желание да разбере, предизвиква на себе си светлината, обкръжаваща душата му.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

Казано е в Зоар: “Благодарение на книгата Зоар ще излязат синовете на Израил (устремените към Неговото разкритие) от изгнанието (Неговото скритие)“. Само чрез разпространение на науката Кабала в масите, ще се удостоим ние с пълното освобождение (от страданията в този свят).

Баал аСулам. Предисловие към книгата “Паним Меирот”. п.5

Когато човек се занимава с науката Кабала, упоменавайки светлината и силата на неговата душа, те влияят на него и малко по малко по време на занятията приближават човек към разкриване на съвършенството.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

[42945]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Чудодейното свойство при изучаването на науката

Дадено ни е да изучаваме науката  кабала само като средство за достигане на Твореца, чрез изучаване на свойството отдаване. Изучавайки тези възвишени понятия, така че те да ни приближат към свойството отдаване, към светлината. И благодарение на ученето да се удостоим да поправим всички свои действия с намерение да отдаваме. Това е подготвителната работа да станем достойни за сливане с Твореца.

Рабаш. Даргот Сулам. Трите линии. Статия 875.

Тора притежава свойството да връща човека към източника, към доброто – когато злото, желанието за наслаждение става насочено на отдаване.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 267

[43078]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Рабаш - No Comments→

Въпрос: Във „Въведението в науката кабала”, Баал а-Сулам пише, че и желанието, и неговото напълване идват от Твореца. Какво тогава е било създадено като „нещо от нищото”?

Отговор: „Нещо от нищото” също произхожда от Твореца, но не пряко. Няма действие, което да не изхожда от Него. „Нещо от съществуващото” – това е самото изобилие, самият Творец, нашият корен. А по-високо се намира Неговата същност, за която не можем нищо да кажем. Започваме отброяването от определен източник, точно както човекът произхожда от родителите си.

По такъв начин, „нещо от съществуващото” произхожда от Твореца – това е самият Творец по отношение на нас: изобилието, желанието за отдаване, Добрият и Творящ добро, замисълът на творението, целта на творението – всичко се намира там.

И ето, в това изобилие възниква „нещо от нищото”. Откъде? От нищото. Как? Не е известно? Става дума за действие на Твореца, което може да извърши само Той: изобилието започва да създава в себе си ответното желание за получаване. Ние не си задаваме въпроси за този момент, защото именно това е творението, създадено като „нещо от нищото”. Засега не постигаме тази точка, а изучаваме всичко освен нея.

Необходимо е да развием своите желания, да ги поправим докрай. Тогава, нашият съсъд ще бъде точно като изобилието и може би ще стане възможно да разберем, какво е „нещо от нищото”. Кабалистите не говорят за това, но както изглежда – така и ще бъде.

И така, „нещо от съществуващото” идва при нас пряко от Твореца и се представя във вид на дясна линия, на отдаване, на поправяне и напълване. А „нещо от нищото”, идва от Него непряко. Казано по друг начин, за да можем ние, творенията да Го познаем, Той ни е създал противоположни на Себе си и постепенно разкрива в нас тази противоположност.

Според степента на нейното разкриване, получаваме възможност да разберем „преимуществото на светлината от тъмнината”.  Защото виждаме двете плоскости: противоположността на отдаването, любовта и цялото благо, криещо се в изобилието, а също и самото изобилие. Когато тези две свойства се сблъскат в нас, получаваме впечатления, които се наричат съсъди, желания.

Недостигът и напълването в мен, отново и отново се сменят едно с друго и от тяхното търкане се получават искри, които стават съсъди. Цялата наука кабала е методика за изграждането на съсъда, съответстващ на изобилието.

А самото изобилие не предизвиква въпроси – няма смисъл да се задават въпроси за нещо, което е неограничено. Изобилието е цялото благо, всемогъществото, изхождащо от Твореца – то вече съществува. Недостига само съсъда. И затова, всички наши въпроси, молитви и обращения, нашият плач, нашият път е само „монтиране” на правилното желание, което ще ни позволи да усетим изобилието.

Не можем да се заблуждаваме по отношение на този въпрос – в противен случай ще бъдем като деца, плачещи за нещо, което не могат да получат, и което са неспособни да усетят заради липсата на правилно желание. По същия начин, късогледият човек не може да види нищо без очила. Ето защо имаме нужда от науката кабала, обясняваща как поетапно да формираме желанията в причинно-следствена последователност, докато творението не успее да възприеме цялото изобилие.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 23.05.2011

[43762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

По време на занятията с Тора е длъжен да настройва разума и сърцето към разкриване на Твореца (свойството отдаване и любов). И всеки може да достигне това, както е казано: “Трудил се и не намерил – не вярвай“.  И само усилията са, които не достигат на човека, за да постигне това.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.97.

Съществува чудесен резултат у занимаващите се с науката Кабала: въпреки че не разбират изучаемото, но със своето силно желание да разберат, възбуждат на себе си светлината, обкръжаваща душите им.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155.

[43302]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Световен конгрес “ NOI “, Рим, урок 2

Науката кабала е повест за цялата действителност. Започвайки със самите стадии на развитие, тя ни води през всичките етапи до завършването.

Отправна точка – Висша сила, която се нарича “Природа” или “Творец“ .Без да имаме представа за нещо, което да Я предшества, ние се запознаваме с Нея, както с майка.

До Нея няма нищо. Нашата история води началото от този миг, когато Висшата сила започнала да създава материя: нежива, растителна, животинска и човешка.

Отначало под своята собствена сила Тя започва да сформира спомагателни сили, които Я съдържат и Я съставляват. Тези сили веднага са се разделили на две: материал на творението и въздействащата върху него сила на Твореца – с други думи, плюс и минус, светлина и тъмнина, въздействащи на материята, за да съобщават нейното развитие. Под въздействието на тези две сили материята започва да реагира, изпитва отзвук, усещания – и по такъв начин се развива.

Едната от тези две сили, наричаща се “права линия“, е проникната от природата на самия Творец, от любов и отдаване – и затова е способна да внесе живот в материята.

А другата сила – това е силата на егоизма, противоположна на Твореца и действаща сякаш въпреки Него. Но, в действителност двете заедно действат съгласно висшата програма.

Свише Творецът действа чрез своята единна сила, която се дели на две: силата на отдаване и силата на получаване. А по-средата между тях – нашата материя. По-такъв начин тези сили ни привеждат в движение. Те въздействат на материята и я пробуждат към развитие на неживо, животинско и човешко ниво.

Отначало, това развитие засяга само сили, които постепенно формират материята, докато с тяхна помощ тя не премине на последната степен. И тогава материята се взривява. Благодарение на този взрив произтича нещо особено: двете сили – плюс и минус – се смесват помежду си. Преди те са въздействали на материята от две страни, а сега идват към разбиване, включвайки се една в друга и съществуват в материята, смесвайки се до такава степен, че е невъзможно да ги различиш една от друга – една голяма бъркотия.

До този момент процесът е вървял на ниво сили, помисли, програми. Но, сега силата става материя на този свят. Посредством големия взрив ( Биг Банг ) възниква, преди всичко, място за нашето пространство –  като преди това не е имало място за Вселената. А след това в нея започва да се развива материята – от искрата духовна енергия, от една малка точка в света. Това натрупване на духовна светлина е достатъчна за създаването на цялата материя на Вселената.

По- нататък материята в своето развитие образува галактики, Слънчевата система и Земното кълбо, на което ние се развиваме по-същата схема: на неживо, растително, животинско и човешко ниво – паралелно с духовното развитие.

В резултат, на четвъртата степен на развитие силата на Твореца и противоположната на нея сила се смесват окончателно – и ние се оказваме в днешната ситуация.

Подготовката е завършена. Отсега ние сме длъжни да проверяваме, какво ще правим по-нататък. В нас има две сили, смесени помежду си, така, че ние не знаем, как ще бъде. На нас ни е зле.

Затова и разкриваме науката кабала – методика, позволяваща да се балансират и обединят тези сили, установявайки между тях равновесие и хармония.

От втория урок  на конгреса “ NOI “ , Рим, 21.05.2011

[ 43698 ]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Баал a-Сулам. От статията ”Мир”: Много е важно да разбереш законите на природата, да разбереш, какво тя иска от нас и да не бъдеш безжалостно наказан от нея.

…Природата задължава всеки човек да получава всичко, което му е необходимо от обществото и да го отдава после на обществото, работейки за неговото благо.

Ние трябва да постигнем равновесие с природата. Равновесие с природата означава, че аз получавам и отдавам еднакъв обем, явявайки се нормален член от обществото, – т.е. аз получавам за себе си толкова, колкото е необходимо за моето съществувание, а отдавам толкова, колкото съм в състояние, до отказ.

Това се нарича равен обем, тъй като само в този случай аз поддържам нормалното функциониране на целия обществен организъм, като клетка в здраво тяло.

Представете си, доколко такъв принцип на получаване и отдаване ни се струва неравнозначен. Да допуснем, аз получавам две хиляди калории на ден за поддръжка на своя организъм, отпуска, почивка, медицинска помощ и др. Получавам обслужване за мен и семейството ми – всичко, което е минимално необходимо за моето напредване. Но затова, аз съм задължен да дам всичко от себе си, всичко на което съм способен, максимално ефективно за полза на обществото.

При това тук няма и не може да има никакви сметки. Сметката е много проста – до изнемогване. Ти трябва просто всичко да отдаваш, като на най-обичания от теб. Тогава ти се броиш за хармоничен член на обществото, само таково общество ще може да функционира.

Всъщност ние към това се стремим: нашето човешко общество ще се проявява все повече, като затворена интегрална система и тогава от всеки ще се изисква все по-голямо включване един в друг, по подобие на клетките в човешкото тяло, където всяка живее и функционира само, за да дава всичко на тялото, за да живее. Ето, до такова състояние трябва да достигнем – съзнателно!

Тази добавка е стряскаща – много стряскаща. Та нали ако ме бяха накарали да правя това, изхождайки от егоистически сметки – да речем ми покажат, че всички хора на земята са мои най-любимите деца, ако са ми дали такова усещане – тогава аз ден и нощ бих се грижил за тях, като родители за любимото си дете. Аз нямаше да имам с това никакви проблеми.

Тъкмо обратното, на мен ми показват, че те са ми напълно безразлични и даже ги ненавиждам, абсолютно не ме вълнуват, нито пък какво ще им се случи. И аз трябва да превъзмогна своето пренебрежение и ненавист, и да започна да се отнасям към тях с любов и нежност. Това звучи ужасно, като несправедливо искане от страна на природата относно човека, който тя е създала такъв дребнав, нищожен, жалък, егоистичен.”И ние трябва така да се променим? С каква сила? За какво? С каква цел?”

Този проблем, стои пред нас – всъщност изключително важен, сериозен, неразрешим на нашето ниво. Но все пак той съществува и заплашвайки ни приближава.

Законът за подобие в природата, който ни обяснява науката кабала, ни изглежда просто неизпълним – да бъдем в пълна хармония с природата, като клетките на здравия организъм или частите на интегралната аналогова система, в която всичко е уравновесено: всичките входове и изходи, всичките и вътрешни звена и елементи работещи в съзвучие помежду си. Затова задачата се решава комплексно вътре в цялата система едновременно.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43624]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам. „Предисловие към Птиха”, п.14: Когато в кабала се споменават светове, изменения, стъпала и т.н., се говори само по отношение на желанията/ келим, които отмерват за душите състоянията на скриване, за да могат тези души след това да получат светлина от света на Безкрайността, в съответствие със своето издигане по стъпалата.

Всички тези скриващи завеси въздействат само на този, към който трябва да бъде проведена светлината, а не върху онзи, който като Източник на светлината се скрива зад тях, тоест те не въздействат на самия Творец.”

Във „Въведение в книгата „Зоар” Баал а-Сулам обяснява също, че цялото възприемане на реалността е само по отношение на получаващия, на човека, на наблюдателя. Всичко е относително и зависи от свойствата на човека, и само съгласно своите свойства той възприема онова, което му се струва, че е извън него.

Съществува ли извън него реалност или не? Не знаем. От науката кабала знаем, че извън нас се намира просто обкръжаващата светлина. Нямаме никаква възможност да я усетим отвън. Ние сме чувстващи същества. Това означава, че можем да усещаме онова, което възприемаме вътре в нас.

Ако усещам, че отвън съществува нещо, аз го възприемам във всички свои сетивни органи (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание). Но възприемам това вътре в своя осезателен орган, и ако съм лишен от него, тогава не възприемам намиращото се извън мен.

Нашият общ сетивен орган се нарича „желание за наслаждение”. Той се разделя на пет части, съгласно нивата на авиют/дебелина на желанието. Тези нива  (шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4), можем да наречем духовни или земни сетивни органи – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Тоест в нашето желание има пет части – пет форми на възприятие: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание – както в нашия свят. Аз възприемам нещо, което в мен вече приема формата на желанието, на съсъда.

Това е като „ман”, с който се е хранил народът на Израел в пустинята. Вземам този „ман”, и усещам вкус на „барбекю”, друг чувства вкус на риба, трети – на салата, четвърти – на кокошка или каша. Всеки получава според своето желание. Но всичко това се нарича „ман”.

Какво е „ман”? Нещо от небесата, което не притежава никакви свойства. Кой възприема тези свойства? Получаващият. В момента, в който хапна от този „ман”, желаейки да усетя стек, аз чувствам стек. Искам чай – чувствам чай. Искам по-солена храна – тя веднага става по-солена, малко по-остра – веднага става по-остра. Нима е истина?… „Направи своето желание като Неговото” – и тогава „Той ще направи твоето желание като Своето”.

Висшата светлина, намираща се извън нас, няма никаква форма – тя има само желание да отдава. Ако искаш да се наслаждаваш от нея по правилния начини, Той веднага ще ти даде това усещане. Няма никакви проблеми. Затова всичко зависи от творението. И цялата форма на реалността зависи от нашите желания, съсъди, възприятия. Затова, няма на кой да се молим, към кого да се обръщаме – само към самите себе си, в степента на нашата непоправеност и способността ни да се поправим. Колкото повече се поправим, толкова по-добре ще се чувстваме. Всъщност това е и целият процес, през който преминаваме.

От урока по статията „Предисловие към Птиха”, 13.05.2011

[43576]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→