Въпрос: Как да се обясни на обикновения човек, как работи светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Това може да се обясни с всевъзможни примери, показващи, че човекът е следствие от обкръжението си. Децата, загубили се в гората и израснали заедно с животните, придобиват навиците на тези животни. А животните, живеещи заедно с хората, стават повече ”човекоподобни”. И така нататък.

Влиянието на обкръжението върху човека прави всичко. Мога да напредвам без обкръжението – така, както се променя природата и под влияние на измененията си, разкрива в мен всевъзможни нови форми на съществуване. Някога съм бил подобен на амеба, после съм станал по-сложно създание, и още, и още, докато не съм се развил до такъв човек, като сега – под въздействието на обкръжаващата среда, на природата. Променяйки се, природата променя и нас.

Ние и сега откриваме, че всичко се променя – стават взривове на Слънцето, променя се климатът, изместват се магнитни и географски полюси. Още не разбираме, какво се случва тук, не осъзнаваме още хилядите фактори, въздействащи върху нас, за сметка на които напредваме. Всичко се случва, за сметка на обкръжението. Но, това обкръжение се нарича Природа, като че ли нежива, в която нещо се променя, възможно е по някаква програма, а може и не. През цялото време искаме да узнаем това, защото смятаме, че това е случайност, а не програма. Ако сме знаели, че всичко се случва по плана на природата, то бихме се отнасяли към това по съвършено друг начин.

Днес пред нас възниква проблемът: сблъскваме се с резки, драматични изменения на климата и искаме да знаем, случват ли се тези изменения по някакъв план или са случайни. Допринасяме ли за тези изменения в природата (и на тази тема има много изследвания), или те произтичат от нея самата и са дотолкова случайни, че тук не можем нищо да преценим?

Макар че, каква може да бъде случайността?… Защото изучаваме процесите, протичащи вътре в Земното кълбо и знаем, че живеем върху тънката обвивка на горящ вулкан. Затова, възниква наистина жизнено важен въпрос: влияем ли на тези процеси или не? Ако не влияем, то е, както се казва:”ще пием и ще се веселим, защото утре ще умрем”. А ако можем да им въздействаме, то за сметка на какво е – на мислите, на желанията, на по-малко горене на въглища и газ? Учените търсят отговор на този въпрос, понеже, в крайна сметка, подозират много неблагоприятното развитие на събитията.

Глобалността на света, която се разкрива днес, накрая трябва да ни направи по-умни и разбиращи, тъй като всичко, обкръжаващо ни, представлява по себе си, единна система и ние също се намираме вътре в нея. Съществува взаимно влияние: въздействаме на външната система, а тя на нас и от нейното влияние върху нас, ние се променяме.

От това възниква решението, произтичащо от науката кабала. Можем ли умишлено да променим обкръжението, за да работи то върху нас и да ни променя в посока на същата тази цел, по добър и бърз път?

Тук възниква проблемът – трябва да променим множеството данни, заложени в разума ни: преди всичко да разберем, че се намираме във всеобхватна, глобална, обща природа, в която всички части пребивават в единение, че за целия този процес има план, тенденция, по които винаги сме се развивали. И действително, даже, гледайки на процеса на еволюцията, ще видим, че в нея има определен план за развитие. И изведнъж, забравяме за това, понеже е свързано с егото ни, което неочаквано ни прави тъпи:”Няма никой друг освен мен!”.

Ако, преди всичко, започнем да възприемаме тази картина: че има глобална, интегрална, обща система, вътре в която се намира човечеството и сме длъжни да достигнем равновесие с нея, тогава ще можем да попитаме:”Какво изисква сега природата от нас? Да достигнем равновесие, ли? За сметка на какви въздействия, на какви условия прави тя това? Възможно ли е, ние, самите да осъществим това?

И действително, започваме да разбираме, че природата не е способна да направи това сама. Може да се каже, че това е Творецът (Елоким), притежаващ разум и чувства, а можем да я смятаме за нежива, безчувствена природа – това не е важно.

Ще изпитваме въздействието само на неживо, растително и животинско ниво, само на нивото на нашето тяло. Защото на човешкото,”говорящото” ниво трябва сами да построим обкръжение, за да ни променя то чрез своето въздействие, придавайки ни нужната форма. Затова, всички страдания ще бъдат на неживо, растително и животинско ниво – на нивото на животинското ни тяло, на неговия живот и съществуване: войни, беди, епидемии.

Така ще бъде дотогава, докато не осъзная, че цялата нежива, растителна и животинска природа е всеобща глобална система и аз трябва да ѝ се уподобя на своето ниво. А да бъдеш глобален в човешки план, означава да се отнасяш към тази система като към своя, където всичко е взаимосвързано и пребивава в единство и хармония.

Тогава настъпва още един етап: аз строя обкръжение, за да ме променя, да ме направи по-глобален и по-интегрален, свързан с всички части на природата и с хората. Искам да направя това, понеже страданията ме задължават. Страданията на нивото на този свят довеждат до това да разбираме, че природата ни е изцяло взаимосвързана, интегрална и ние трябва да бъдем свързани с всички нейни съставящи.

Какво ни дава това? Построявайки, тази система, всъщност, изграждам адаптер между мен и висшата светлина, между Твореца/ Елоким – това стъпало в природата, което е по-високо от тази глобалност и интегралност, по-високо от структурата на Малхут на Безкрайността. Сякаш се уподобявам на светлината, даже не знаейки за това (става въпрос за цялото човечество, което не знае, какво именно прави). Светлината, въздействайки ми, извършва тази работа- повдига всички нас на следващото ниво.

Вместо навици и закони, които сме си поставили изкуствено, светлината действа върху нас и внася в нас системата от висшите закони, на ниво инстинкти. Това се нарича ”над знанието”: извършвам действия по обединението на своето ниво и вместо това, внезапно, получавам своята нова форма на съществуване – духовен живот на ниво инстинкти, издигайки се на следваща степен. Това се нарича ”положил усилия и намерил”.

Така повишаваме нивото си, ”модернизираме се”. Макар че, извършваме всички действия на земно ниво, стараем се да се обединим с другите, да се отнасяме с любов към тях, – природата ни въздейства, за да ни издигне още по-високо. Така, с помощта на обкръжението, ние се повдигаме. На всички предишни нива природата е правила това сама по себе си, а сега трябва да я задължим да направи това, защото така, ние придобиваме новите разум и чувства.

От урок по статията на Рабаш, 09.09.2011

[54614]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Очевидно е, че обстоятелствата ни подтикват към обединение, като че ли за преодоляване на кризата, а всъщност е за поправяне на нашата природа и издигането на ниво “човек”. Каква е разликата между обединението в група и обединението между хората и в света?

Отговор: Цялата наука кабала ни разказва, как да се обединим в група. И това е била методиката по време на изгнанието (галута), когато са се обединявали малко количество кабалисти в групи. За това са писали Ари, Рамхал, Рабаш, Баал а-Сулам. И цялата наука кабала се е реализирала в група, в обединение – и от обединението са усещали висшия свят, това, което се усеща в свойството отдаване, развивано заедно в групата.

Днес от състоянието, което се постига в група, трябва да се излезе към състояние, когато всички наши групи  се обединяват в една – и тази обща група се намира вътре в човечеството, като негова част.

От друга страна, дошло е време за обединение вътре в Израел – това, за което пише Баал а-Сулам. Но, откъде може да се започне? – От тази кабалистична група, която работи над своето обединение, и изхождайки от него, обяснява на народа, в какво е необходимостта от обединението – защо възниква такава необходимост, вече не отвътре в човека, от точката в сърцето, а с подтик от природата, когато всички, Израел и особено народите по света, усещат натиск, проблем, обща глобална и интегрална криза, и затова са подтиквани отзад чрез страдания към обединение.

Виждаме, че в наше време възниква необходимост от обединение не затова, че в нас възниква индивидуалната потребност, точката в сърцето, а затова, че ни принуждават обстоятелствата, историческата необходимост от обединяване, да станем единно цяло, пример за света – да станем “светлина за народите в света”, както е заповядано в Библията.

По-такъв начин, продължаваме нашето движение от същата кабала, от Авраам и от неговата методика, от народа на Израел в древността, неговото обединение във взаимна любов, и постепенно осъзнаваме, че днес трябва да достигнем такова състояние – да се върнем към своите корени и да продължим вече обединението от нас към целия свят, който се е развил от този Древен Вавилон, който не е пожелал в своето време да приеме методиката за обединение от Авраам.

По-този начин, вътре се намира кабалистичната група, тя се занимава с кабала – хора, водени от потребността на душата отвътре, а около нея се групира народът, който усеща криза, натиск отвън, и поневоля приема поправянето върху себе си. А около народа се групира светът, с помощта на нашите групи в света, които се отнасят и към вътрешната група, и към народите в света.

Вътрешната група се нарича “Кабала ле-ам” и се занимава с кабала. Народът на Израел трябва да приеме формата на група, не кабалистична, а като обединение в едно семейство “Взаимно поръчителство” (“Аравут”). Това е нашето движение. Поправянето на душата е за групите, а за народа – обединението “взаимно поръчителство”.

Изхождайки от необходимостта за прокарване методиката за обединение, трябва да се обръщаме към правителството, към всички инстанции, където можем да прокараме тази идея, да се обръщаме към министерството на образованието, да се занимаваме с възпитанието на хората чрез учени, да привличаме учени, които ще потвърждават днешната криза, необходимостта от обединение, изхождайки от обективните социални причини, от реалността. И така да се обръщаме с помощта на учените надолу и нагоре, нагоре – към правителството, надолу – към народа, да привличаме учените на нашите симпозиуми и да предизвикваме интереса на СМИ.

[54353]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Във вестник ” Народ” виждаме, че като не се е ограничавал с кабалистични трудове, Баал a-Сулам е направил рязък завой в страна на масите, обърнал се е към народа и към света. Всъщност и ние ли днес вървим по-неговите стъпки?

Отговор: Преди всичко, кабалистът трябва да изпълни базовата работа, за да има нещо, с което „да излиза” навън. Баал a-Сулам е написал ” Учението за Десетте Сфирот” и тълкуванието „Сулам” на книгата “Зоар”, а също и други материали от базов характер.

Но, в крайна сметка, науката кабала е нужно да се претворява в живота, да се реализира, за да се разкрие това, за което тя говори. И работата е само между нас. Сега, в своите егоистични взаимоотношения, ние разкриваме помежду си текущата реалност, а в алтруистичните взаимоотношения ще разкрием духовния свят.

Той не е някъде там, зад облаците – той се крие във връзката между нас. Нагласявайки връзка, противоположна на настоящата, ние разкриваме духовния свят, противоположен на този свят. И тогава встъпваме в тази вътрешна връзка, във вечния свят, извън зависимостта от тялото и от материалните събития.

Трудно ни е да разберем това, и въпреки това, то се осъществява по-пътя на поправянето на взаимоотношенията между хората в реалността на днешния ден.

Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох методика към него като подправка, тъй като, криещата се в нея светлина, връща човека към Източника”. Кабалистичната методика е нужна за това, за да поправиш в себе си лошото отношение към другите – на добро и да обикнеш ближния, както себе си.

Но защо е нужно това? По тази причина, че благодарение на това, аз разкривам Твореца. В своята връзка с ближния, в любовта към него аз разкривам Твореца. И тогава се сливам с Него по свойства, като преминавам в по-висшето измерение, намиращо се не някъде, а именно в добрата взаимовръзка между нас.

За да помогнем на хората по-този път, днес ни се разкрива лошата връзка, кризата. И това е забележително състояние, “перлата” на историческото развитие: ние сме неразривно свързани един с друг, и нашата връзка е лоша. Не ни се удава да я прекратим, без значение колко сме се старали. Тя само ще укрепва, разкривайки все повече и повече злото, което ще ни и застави да поправим ситуацията.

Така, нас ни дърпа напред прекрасната тенденция към разкриването на злото. Едната страна на монетата вече се е разкрила. И затова кабалистът, завършващ “теоретичната” част, се нуждае от практика. Естествено, че Баал а-Сулам е започнал да пише статии за това, как да се реализира кабалистичната методика на практика. Неговият син и последовател, Рабаш също е написал море от статии за работата в група. Други възможностти просто няма.

Решението се разкрива именно в поправянето на взаимовръзката между хората – в най-отблъскващата и ненавистна за нас работа. Какво да се прави, а тя и води към добро.

От урока по вестник “Народ”, 09.09.2011

[54125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Струва ми се, че силата трябва да дойде не от властта , а от народа, който да води правителството към правилни решения.

Отговор: Това е повече от естествено за науката кабала и за новия свят. Защото от егоистични отношения ще преминем към ”кръгла” глобална система. Светът стана взаимосвързан във всички свои части и като следствие приема алтруистична форма. С това се отнема властта на правителството и затова те вече не знаят как да управляват страната и народа. Защото управлението им е линия, прокарана отгоре надолу, вертикална власт, подкрепяна от силата на армията и парите.

Но предишният ред изчезва и хората излизат на улицата с различни искания. Към това ги подтиква Природата: желанията на народа са обединени в ”кръг” и днес те стават все по-силни, по-усетими и по-явни. Виждаме тези проявления по целия свят.

Такъв е естественият ход на нещата и няма какво да направиш тук. Народът започва да изисква нов ред, даже не знаейки какъв точно. Избухват вълнения. Правителствата, властващи чрез пари и сила, ще бъдат свалени, а народът – обратно, ще се издигне към промените. Такъв период ни очаква.

И решението е само едно – поръчителството. Независимо от всичко, народът ще ”завземе властта”. Но как? Как да се избегнат грешките на предишното правителство и да се намери нов път? Затова е нужно да се обединим, за да съответстваме на ”кръглия”, глобален, интегрален свят. А методиката за обединението се намира в ръцете на кабалистите и ние трябва да побързаме, за да избегнем проблемите и страданията, които са възможни по този път.

Например, ако Европа сега знаеше как правилно да се обедини и беше взела съответното решение, би запазила себе си. Но вместо това Евросъюзът върви към провал.

От урок по статията ”Една заповед”, 19.08.2011

[52000]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Хората в света искат пари, слава, власт. Как да се присъединим към тези желания в работата по разпространението?

Отговор: Ние обясняваме на хората, че ще получат всичко само при условие, че се обединят. Днес самата Природа ни показва, че сме взаимно свързани, и затова само според степента на обединяване ще можем да постигнем успех в каквото и да било, в решението на всеки проблем – на самия човек, на семейството, здравето, пенсията, жилището, цените на храната, световната икономика и т.н.

Няма и един проблем, който можем да решим, ако не променим своето отношение към света, ако не осъзнаем неговата глобалност. И самият ти ставаш малко глобален – подобно на света. Твоето възприятие, разум, начин на мислене трябва да станат други – в теб трябва да заработи друга програма, малко по малко обновяваща се и ставаща все по-интегрална версия. Лично ти трябва да се промениш, иначе няма да направиш нито един верен разчет: нито с децата, нито със себе си, нито в работата си – никъде.

Влизайки постепенно в тези рамки, все още не разбираме къде сме попаднали. Изведнъж въздухът става по-плътен, свързвайки ни с по-здрави връзки. И ако не съответстваш на този нов формат, тогава приличаш на чужд предмет, който е попаднал в организма. В отговор, тялото го капсулира – изолира го. И ти изглеждаш по същия начин – нещо, което е изолирано от целия свят.

Ние сме милиарди в света, но вече сме попаднали в общата мрежа и страдаме – откъснати, изолирани в нея, заради своята разнородност. Това засяга всички, включително правителствата, предприемачите и особено педагозите. Защото те са длъжни да възпитават човечеството на глобалност, да го обучават на единство – макар че и самите те не разбират случващото се. Днес Министерството на просветата се превръща в „Министерство на провала” – то продължава да залага в хората програма, чийто срок на годност вече е изтекъл.

Намираме се в нова свързваща мрежа и страдаме, защото не знаем как да съществуваме. Науката кабала ни обяснява, че светът е кръгъл, че всички са взаимно свързани. Започваме да проверяваме – и наистина, съгласно съвременните научни данни, светът е цялостен и един. Но какво да правим? Да променим човека в съответствие със системата, в която се е оказъл. Човечеството сериозно изостава от тази система.

Ние знаем това от първоизточниците, а учените започват да разкриват тези факти експериментално – от изследването на природата. Те имат знание, но нямат възможност да поправят човека. Не се досещат за тази необходимост, за недостига от усещане. А ние, благодарение на контакта с кабалистичните източници, имаме възможност да ги използваме за поправянето на човека.

Необходимо е само да се обединим помежду си.

От урока по статията „Поръчителство”, 21.07.2011

[48985]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията “Поръчителство”, 19.07.2011

[48600]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Книгата като инструктор и като обкръжение

Съществува свобода да се избере среда от такива книги, другари и учител, които ще извикат във вас добри мисли. И ако не направите това, а влезете в случайна среда, четете случайни книги – и, разбира се, попадате в лошото обкръжение на приятели и книги, които винаги са повече от добрите, и те ще ви отвлекат в дълбочините на този свят. А наказание ще понесете не за лошите мисли и дела, които извършвате, а за избора на лошото обкръжение, т.к. именно и само в това сте имали възможност за избор. (Баал а-Сулам. Статията “Свобода на волята”)

Инструкция за всички добри разпорядки

Отворете тези книги, и вие ще намерите там целия добър порядък на живота, който ще се разкрие в края на дните. От тези книги вие ще получите добри съвети, как още днес да се готвите за този свят. И ето пред вас е книгата, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в края на дните. (Баал а-Сулам. Книгата “Последното поколение”, Предисловие)

Книга, автор, разказ

Книга, автор, разказ. Книга – състояние преди Сътворението (замисъла на творението). Автор – стопанинът на книгата, Творецът. Единението на автора и книгата се разкрива като “разказ”. Необходимо е да “получим разказа”, тоест Тора (методиката на поправяне) заедно с Даващият Тора (Твореца). (Баал а-Сулам. Шамати, Статията “Книга, автор, разказ”)

Светлината, скрита в книгата

Чудодейно свойство

Съществува неоценимо чудодейно въздействие върху занимаващите се с науката Кабала: макар те да не разбират това, което учат, но благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, пробуждат върху себе си светлината, обкръжаваща техните души. (Баал а-Сулам. “Предисловие към ТЕС”, п.155)

Главната тема на книгата

Белият фон в кабалистическата книга нищо не ни говори, но именно той е носител на цялата мъдрост, защото свети около всяка буква и вътре в нея, придавайки на всяка буква нейната особена форма, и определяйки особено място на всяко съчетание. (Баал а-Сулам. “Въведение в Книгата Зоар”, п.28)

Въодушевлението от книгата

Когато човек, се задълбочава в книга по Кабала, получава някакво светене и въодушевление, той обикновено счита това за случайно. Обаче всичко това става строго по системата на управление на Твореца. (Баал а-Сулам. Шамати. Статия “Две състояния”).

Източници

Книгата на небесата

В научните книги на нашия свят, в техния бял фон и цвета на буквите, отсъства духът на живота. И разкриването на тяхната мъдрост е само в разума на изучаващия. Докато в истинските кабалистични книги – мъдростта се разкрива в промяната на самия изучаващ и в разкриването от него на нова действителност. (Баал а-Сулам. Въведение в Книгата „Зоар”, п.10)

За Книгата Зоар

Раби Шимон бар Йохай се е изразявал специално така, че неговите думи да не бъдат разбрани от масите, а само от намиращите се в постижение на висшия свят. Затова “разрешение” да напише Книгата „Зоар” е било дадено именно на него, а не на неговите учители, независимо от това, че те, безусловно, притежавали знания по-големи, отколкото той. От казаното става ясна важността на скриването на истинския смисъл на Книгата “Зоар”, която е написал Рашби, където далеч не всеки кабалист е способен да разбере казаното в нея. (Баал а-Сулам. Статията “Разкриване на педя, скриване на две”)

За трудовете на АРИ

С появата в света на книгите на Ари, всички кабалисти оставили книгите, написани преди него, и се съсредоточили само към изучаване на трудовете на Ари. По такъв начин, истинските, основните източници в науката Кабала се явяват книгата “Зоар” и трудовете на АРИ. (Баал а-Сулам. Статията “Разкриване на педя, скриване на две”)

За коментара “Сулам” на Книгата „Зоар”

Дълбочината на мъдростта в книгата “Зоар” е затворена в хиляди замъци, а езикът човешки е оскъден, за да донесе в достойна и достатъчна форма пълния смисъл дори на едно предложение от книгата “Зоар”. Затова разясненията, направени от мен в коментара “Сулам”, не са повече, от стъпало в помощ на изучаващия, да разкрие и изучи, изложеното в самата книга. (Баал а-Сулам. “Въведение в Книгата Зоар”, п.10)

Разпространение

Науката Кабала като спасителна връв

Като на потъващият в реката човек, хвърлят въже, за да го спасят, така и Тора (методиката за нашето поправяне) е подобна на връв, която Творецът е хвърлил на хората, за да ги спаси и да ги извади от егоизма. И няма човек в света, който не би могъл да се хване за нея. (Баал а-Сулам. “Статия към завършването на Книгата „Зоар””)

Аз се радвам, че съм бил създаден в такова поколение

Аз се радвам, че съм се появил в поколение, когато е вече разрешено да се разкрие науката Кабала. А ако ме питате, откъде знам, че е позволено? Аз ви отговарям, защото ми е дадено разрешение да я разкрия. И затова цялата ми заслуга в разкриването на Кабала е определена от моето поколение. (Баал а-Сулам. Статията “Науката Кабала и нейната същност”)

Разкриването на книгата е предварителното условие за избавление

Разкриването на тайната мъдрост в широките маси се явява предварително и задължително условие за пълното избавление. Свидетелство за това са книгите, в които са ми дали възможност да разкрием висшата мъдрост. В тях знанията от първостепенна важност са разкрити пред всички. И разрешението за тяхното разкриване, което аз съм получил, е вярно свидетелство за това, че ние стоим на прага на избавлението от нашата егоистична природа. И се раздава вече призивът на тръбящият рог, макар и да не се разнася засега още неговия призив далеч по цялата Земя. (Баал а-Сулам. Статията “Рогът на избавление”)

Възнаграждението на разкриващия тайната

Тайните на Кабала не само не е забранено да се разкриват, но напротив, да се разкриват – е велика заповед. И с голямо възнаграждение се удостоява този, който умее да ги разкрива и ги разкрива. Защото от разкриването на тази светлина много зависи избавлението на целия свят в наши дни. (Баал а-Сулам. “Предисловие към ТЕС”, п.30)

Езикът на небесата

Както буквите на азбуката и различните техни съчетания са достатъчни за разкриване и описания на същността на всеки предмет или знание, така понятията и съчетанията на десетте сфирот са достатъчни за това, да се разкрие цялата мъдрост, съдържаща се във висшия свят. (Баал а-Сулам. “Въведение в Книгата Зоар”, п.2)

Напиши на скрижалите на своето сърце

Независимо от това, че мъдреците са ни оставили книгата Тора, има заповед всеки да я напише сам. Защото мъдреците са я написали (разкрили) на своето сърце (поправените желания), и са ни дали пример, всеки да напише (да разкрие в себе си) своята Тора. (Рабаш. Статия “Да напишеш книгата Тора”)

[46317]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Науката кабала – е средство, позволяващо ни да се издигнем от ниво животно на стъпало Човек. Ако не използваме това средство за промяна на своята егоистична природа, то ще си останем животни, както е казано: ”всички те са подобни на животните”.

Защото, в такъв случай, ние се развиваме само вътре в своето его, ние няма с какво да го поправим и да се издигнем от получаващите желания в отдаващи. И тогава усещаме само този свят, живеем и умираме като животните.

Тогава как на стъпалото на човека аз ставам подобен на Твореца (човек/Адам – от думата едоме – подобен). С помощта на средството, наречено ”светлина възвръщаща към Източника”, който аз притеглям към себе си, четейки кабалистическите текстове, и специалната книга „Зоар” – най-силният източник на скритата висша светлина, аз мога да поправя себе си и да се издигна от егоистичната природа към алтруистична, към отдаване и любов към ближния.

Тогава, вместо желанието да използвам ближния, аз му отдавам, а вместо ненавист, усещам любов към него. В зависимост от това, как използвам тази природа, аз започвам да разкривам висшата сила вътре в моите алтруистични желания, в моите свойства за отдаване и любов. Аз усещам онова, което напълва моите нови свойства – и това се нарича висша светлина или Творец.

Но всичко това се постига със силата на отдаването. Как да я достигнем? Затова, още преди нашия свят (най-ниското ниво на света Асия, наричан ”този свят”) да е бил създаден, създаденото от Твореца творение, наричано обща душа Адам (Човек), се разрушило на много части. И сега, за да привлекат светлина, тези части трябва да се съединят помежду си в предишното си състояние, преди разрушаването, когато ги е напълвала висшата светлина.

И независимо от това, че не сме способни да се обединим помежду си, но желаейки това и стремейки се с всички сили, ние със своите усилия привличаме светлината от това състояние на единство. Тази светлина не идва при нас и не се облича в нас, тъй като все още не сме се обединили. Но тя ни свети отдалеч, в зависимост от нашия стремеж към нея – стремежът ни към светлината, към отдаването и любовта към ближния.

Но аз наистина ли се стремя към това? …Представям си, че много се стремя към светлината – към нещо хубава за моето его. Но, ако го изтълкувам правилно – като светлина за отдаване и любов, от която се наслаждавам, отдавайки на ближния, и действам само заради отдаването – аз вече много много не я желая.

Затова, преди всичко, за да се устремя към светлината, към поправянето, за да стана отдаващ, обичащ ближния ,аз трябва да придобия важността от това. Важност за поправянето мога да получа от два източника:

1. Ако усещам страдание, болка, то се стремя да променя своето състояние. Аз съм готов даже да отдавам – само да не ми е зле. Това се нарича напредване по пътя на страданието.

2. Важността на отдаването и любовта към ближния, аз мога да получа от обкръжението, което ще започне да ми ”промива мозъка”, внушавайки ми колко е важно да отдаваш, колко ще спечелим от това, колко е хубаво, каква наслада донася отдаването.

То, като че ли, противоречи на другото: ”Отдавай – и ще получиш наслаждаване! Отдавай и ще усетиш висшия свят!”. Това се нарича ”ло лишма”, но във всеки случай това е промеждутъчен етап от напредването. В такъв случай аз се стремя да напредвам по пътя ”ло лишма”, по пътя на светлината. Тъй като всички сме егоисти и трябва да си представяме напред ясна за нас изгода, иначе нищо не можем да направим.

Затова аз се намирам в група заедно с хора, желаещи също да постигнат духовното. Без значение е, че си представяме духовния свят, като добра печалба – ние искаме да сме по-високо от останалите, повече да печелим, да се издигнем над този кратък живот, изпълнен единствено със страдания, да постигнем нещо стойностно, велико. Но ако ние заедно си рекламираме един на друг важността даже на такава цел – в обединението между нас да разкрием нещо високо, велико, вечно, съвършено – ние вече имаме сили поне малко да се придвижим напред към вътрешно обединение между нас.

Ако във връзката между нас ние разкрием общата вътрешна сила, която се нарича духовен съсъд, сила за отдаване – тогава в този съсъд, с количеството на силата за отдаване на нас ще ни се разкрие светлината – светлината на отдаване, висшата светлина, Твореца.

Затова, преди да започнем да четем книгата Зоар и с това да привличаме светлината, ние трябва да си представим, че се стремим да бъдем във вътрешна връзка помежду си, когато всеки отменя себе си и усеща само другите – всичките заедно, цялата тази вътрешна група, където сме свързани помежду си в една душа. И в тази връзка между душите ние разкриваме светлината, общата сила на отдаването и любовта – и Твореца вътре в нея. Ако мислим така по време на четенето на книгата Зоар – това тя ще ни въздейства по най-ефективния начин.

Няма значение доколко разбираме текста и знаем думите. Важното е през цялото време да мислим само за едно: ”Сега аз си вземам лекарството. Аз искам да се обединя с останалите – и тогава, в обединението между нас, аз ще получа целия духовен, висш свят. Аз очаквам това!”

От урока по Книгата “Зоар”, 24.06.2011

[46323]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

„Човекът е единственото животно, което се изчервява. Или би трябвало да се изчервява.” Марк Твен

Въпрос: Срамът по духовния път, някаква разновидност на греха ли е?

Отговор: Срамът е прекрасно свойство. По срама, човекът се различава от животното. Други различия няма. Само в него е разликата, тоест издига ме над животинското ниво.

Казано е, че всички са подобни на животните. Разликата се появява само тогава, когато започвам да се срамувам. Това е признак, че в мен започва да се появява Човекът.

В нашия свят, всички са крадци, но повечето от тях се страхуват да крадат. Именно този страх наричаме срам. Страхуваме се, че някой ще ни види, че ще ни хванат, изобличат, набият, поставят в затвора и т.н. Накратко казано, въздържаме се да крадем, защото се страхуваме. Както котаракът, получил на няколко пъти строго мъмрене, гледа сметаната от голямо разстояние. Той вече е научил, че тук нищо не може да се направи.

Но има и друг срам – без причина, без последствия за нас. Прави, каквото ти се прииска на душата, целият свят е на твоите услуги – като в съня, когато ходиш по безлюдните улици и всички врати са отворени пред теб. Магазини, автомобили – всичко е твое, всичко е разрешено. Наслаждавай се. Но ти не искаш.

Защо? Аз не желая това, защото искам да израсна, като използвам силата на срама по предназначение. 

Този срам произтича от усещането за Даващия. Без да усещаш Даващия, не е възможно да постигнеш отдаване. И затова, без науката кабала, без методиката за разкриване на Твореца, не можеш да извършиш нито едно действие заради отдаване, не можеш да поправиш нито едно от 613-те желания на своята душа. Без светлината, която ще ти даде това свойство, сам нищо няма да направиш. И това вече не е материален, а духовен срам.

От друга страна, при животните, които не изпитват срам, също може да се предизвика страх пред наказанието. Така че, по какво със своя „срам” се различаваме от тях? На практика, в нашия свят не се срамуваме – боим се.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 23.06.2011

[46263]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо съвременните учени не разкриват същността на случващото се?

Отговор: Напротив, те постепенно стигат до същността. Мнозина, вече разкриват и пишат, че човешкото общество трябва да се устреми към обединяване. Казано е: „мъдростта е в народите – вярвай”. Знанието съществува – те виждат, че единството наистина е необходимо. Просто нямаме друг изход – това можем да видим с очите си, дори да не сме на духовния път и да нямаме методиката за поправяне.

Нещо повече – самите те, широко ще разгласят необходимостта от единство. Необходимо е само, с всички сили да форсираме този процес.

Но главното, което се изисква от нас е, да направим достояние на хората, по всички всемъзможни начини, по всички канали, че има методика и средство. Именно тук се крие проблемът: как да предадем на света тази методика, за да приеме той лекарството? Как да преработим  цялата наука кабала по такъв начин, че хората да не й обърнат гръб?

Необходимо е да действаме постепенно: сега не говорим за Твореца, за Тора, за заповедите и т.н. Само подхващаме мисълта за обединението и я разширяваме. По-нататък обясняваме все повече и повече, докато хората не преминат през определени промени в разбирането, и най-важното – не претърпят вътрешно развитие посредством светлината. Тогава ще се разкрият нови точки в сърцата, а освен това, светът ще може да осъзнае, че „Исраел” е функция, предназначение. И изведнъж  ще започнат да ни възприемат по друг начин.

За тази цел, трябва поетапно да доведем до хората нашата част – методиката за поправяне. За кризата и необходимостта от обединяване, те ще разкажат сами. Ние трябва само да им обясним, как точно да се обединят.

Ние изпитваме горчивина, заради неспособността да бъдем единни – сякаш Творецът, Природата ни водят към безизходица – само, за да се пресекат пътищата ни. Както в Древния Вавилон, стоим пред неотменим закон. Ненавиждаме се един друг, и в същото време тотално, безгранично зависим един от друг. Как може да съществува това? Ненавистниците зад гърба ми са готови да ме убият, а аз сякаш заспивам в техните ръце, подобно на бебе. Нима е възможно това?

Природата ни води към безизходица, към катастрофа. Точно затова трябва да говорим със света, ясно показвайки: това е оптималното състояние, за да бъде получена методиката за поправяне.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 21.06.2011

[46038]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

В края на „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, в п.156, Баал а-Сулам пише, че най-важно и първостепенно по значение в ученето е, да се усвоят правилно определенията. Те трябва да се намират на наше разположение, подредени в ума ни като на рафтове така, че да извадя необходимия термин дори, без да се замислям как трябва да разбирам, усещам и да си представям смисъла, който се крие зад всяка дума от текста.

В противен случай, ще се обърквам и това ще доведе до неправилно впечатление и възприемане, което не съответства на истината. Тук се намира много важен ключ към изучаването на науката кабала. Ако не разшифроваш правилно онова, което е написано, напълно ще се объркаш.

Ние учим не, за да научим „колко ангели се намират на небето и как се казват”, и не зазубряме какви духовни обекти (парцуфим) съществуват някъде там, неизвестно къде. Необходимо е да възприемаме всичко описано като намиращо се вътре в нас, в нашата душа, която все още не сме открили.

И дори тази духовна система засега да си остава скрита за нас, тя се намира вътре в нас, а не някъде отвън. Става дума не за някакви ангели в небесата, а за вътрешните сили на човека. Всичко се намира вътре в човека и освен него, няма нищо. Само ни се струва, че наоколо съществуват други хора – всъщност, всичко това са части от мен самия.

Затова, фразата „възлюби ближния като самия себе си” , сякаш има предвид друг човек – до момента, в който не разбереш, че това си ти самият, и всичко принадлежи на теб.

Кабалистичните определения трябва да се знаят наизуст – тоест трябва да се прилепиш към техния истински духовен смисъл, а не да си го представяш в своето сегашно възприятие. Когато срещна думи като „слънце”, „луна”, „долу”, „влизане” и „излизане” на светлината, всички тези „технически” термини, дори далечните на този свят, задължително трябва да проверя себе си -дали се придържам към правилните определения. И това ще отстрани 99% от цялото объркване и заблуждения.

Дори ако усвоя правилно определенията, няма да ми бъдат необходими много дълги обяснения. Затова е толкова важно да се изучават приложенията към всяка глава от „Учение за Десетте Сфирот”: „Въпроси и отговори за смисъла на термините и понятията”. Това е по-важно даже от изучаването на основния текст на тази книга.

Дори ако засега не сме способни да запомним всички тези определения, да ги разберем и почувстваме, то в крайна сметка, трябва да видим колко духовните определения се различават от онези, които имаме. Защото обикновено, в нас се е натрупала някаква материална представа за всяка дума или понятие.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 20.06.2011

[45896]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Световен конгрес Москва, урок №1

Науката кабала говори за цялата система на вселената, тя ни описва света на Безкрайността и четирите стадия на разпространение на пряката светлина, т.е. построяване на желанието ”от нищото”. Кабала обяснява какво означава ”от нищото”, какво представлява всъщност съществуването в духовен обем, извън нашия свят, при спускането към него и при издигането от него, какво означава ”да съществуваш извън времето, извън пространството, извън преместването”, какво е това състояние, как то се реализира: по метода на Айнщайн или някак си по-иначе, по-високо?

По-нататък кабала ни разказва за спускането на желанието. Тя оперира с желанието и с единствения параметър въздействащ върху него – светлината. Освен светлината и желанието, във вселената няма нищо друго. Те създават всичко, което виждаме в нас и между нас. Всичко това са различни прояви на желанието, което така или иначе светлината е оформила. Кабала разказва за това, как е извършено постепенното спускане отгоре надолу, създаването на блоковете с духовни състояния: парцуфим сфирот, скритието (световете). Става дума за причинно – следствения процес, точен и ясен, който ние изучаваме с помощта на научния подход.

Съществуват голямо количество материали на тази тема – чисто научни, сложни: графики, уравнения, условия, описващи ясно причинно-следствено развитие на желанието под въздействието на светлината, екрани, информационни записи (решимот), стъпала на развитието и т.н.

Всичко това е точна наука, не се отнася нито към религията, нито към лириката, към нищо друго – чиста физика.

По-нататък кабала ни разказва за нашия свят, за това как той е бил създаден. Още преди 3700 години кабалистите са описали, как искра от висшите светове е създала първо обема на нашия свят – защото това пространство също не е съществувало. А след това в това пространство е станал Големия взрив, и от него, от мъничката искрица се е образувала материята на нашия свят.

Всичко се е родило от нищото в света на Безкрайността. Не разбирайки това, ние си задаваме въпроса: ”какво означава всичко от нищото?” Обаче и в нашия свят, както казват физиците, се е случило същото: била някаква искра, точка, която изведнъж се е взривила и създала цялата Вселена.

С други думи, Съвременната наука се ръководи от същите принципи и ни разказва същото, което разказва и кабала. Абсолютно същото, включвайки предходните четири последователни етапа на развитие: неживия, растителния, животинския и човешкия.

Кабала разказва също и за това, как през милиардите години се е образувала Вселената, а след това и нашата планета от втвърдяването на газовете. Това се описва в кабалистичните книги, които са на стотици и на хиляди години. Днес физиката, геологията, астрономията говорят за същото.

Кабалистите са писали, за периода на нагряването и охлаждането на Земята, отнела десетки милиони години, докато на планетата се е образувала твърда кора и не се е появила възможността за съществуването на белтъчна материя, благодарение на съответстващото разпределение между всичките съставни части. Защо имено белтъчна материя? Защо точно на такава основа, а не на кремъчна или метанова и т.н? Всичко това се обяснява в кабала.

И накрая, в кабала се казва за появата на човека, станал обобщение на постепенното развитие, на неживата, растителната и животинската природа. Кабала разказва за междинни етапи: коралите между неживия и растителния етап, за особен вид, представляващ преходно звено между растителния и животинския, и за маймуната, като междинна форма между най-висшето животинско състояние и човека.

Кабала описва всички тези етапи и показва, защо еволюцията е протекла именно по такъв начин. Различното в Дарвиновата теория е само това, че в кабала се казва за изначално съществуващи информационни данни, заложени в информационните гени, които се развиват по зададена програма, а не случайно или в зависимост от обстоятелствата. Всичките видове се реализират, изхождайки от своите вътрешни параметри, които са съществували изначално в света на Безкрайността и просто са се спуснали надолу, реализирали са се тук, за да се устремят отново нагоре. Цялата тази верига е отрано обособена, отрано пресметната отначало докрай.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45544]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N: 2

В тези дни, когато се събираме заедно, ние трябва да се постараем да се почувстваме ”прозрачни” за светлината и да се съединим. И не е важно, че сега не можем да направим това. Това е същото, както и при децата – трябва просто да играем на това, както е казано: ”Положил усилия – и намерил!”

Това се оказва много странно искане. Защото в обичайния живот, ние сме възрастните, сериозни хора, а не малките, наивни деца. Ние сме свикнали, че изпълнявайки някакви действия по определена програма, можем да достигнем до желания резултат.

А науката Кабала включва в себе си всички останали науки и ни обяснява цялото мироздание, включително и нашия свят – най-малкият от всички светове. И при това тя издига такова странно искане – сякаш това не е строг, научен закон, а някакво вълшебно чудо?

Но всъщност, този закон е изложен само в такава форма, колкото да преминем ние от една природа към друга. Ако ти изпълниш определени условия, работейки в това състояние, в което се намираш сега и положиш необходимите вътрешни усилия – тогава ще разкриеш следващата степен.

Твоят вътрешен потенциал достига то такова ниво, че ти се издигаш на по-високо стъпало. И всичко това се подчинява на ясен закон.

Макар и това да се нарича ”находка”, защото ти сега намираш това, което не си могъл по-рано да видиш, да почувстваш, да си представиш в себе си, в своя егоизъм! Но всички тези стъпала, по които ние се връщаме обратно към върха, издигайки се по светлинния конус, точно съизмерват ”твоите усилията и находката”, и новите ”усилия и находката” вече на следващото ниво. Така ние се издигаме.

Затова е необходимо днес да сключим между нас ”джентълменско споразумение”, всички ние да полагаме вътрешни усилия и да се съгласим, че сме се събрали днес тук, за да се постараем да се съединим.

И няма съмнение, че всеки един миг ние ще усещаме огромни спънки, отдръпване и ще забравяме за тези условия – но това не е важно! Това е знак, че ние все още не сме положили достатъчно количество усилия и трябва отново и отново да се обръщаме към тях: сякаш старт и стоп, старт и стоп – „вход” и ”изход”.

И колкото повече такива ”входове и изходи” има, колкото по-голяма бъде честотата им, толкова по-бързо ние ще успеем да напреднем. От това зависи и качеството на нашата работа. Ние виждаме даже в обикновените технически устройства, че колкото по-голяма е честотата, на която те работят – толкова по-качествен е приборът.

А духовния свят, е писал още Рамбам, велик кабалист от 11в., се намира на скорост по-висока от скоростта на светлината – и то във време, когато обикновените хора въобще не са знаели какво е това светлина, и че у нея има някаква скорост (още дълго време чак до Айнщайн и теорията за относителността).

И това действително е така, ние трябва да достигнем висока честота.

Затова, първо е необходимо да се включим в тази игра и да се постараем по всяко време да останем ”прозрачни” от егоизма, за да се съединим в своите точки в сърцето. Постоянно да проверяваме, изпълняваме ли тези условия, и във всеки миг да се стараем да достигнем все по-голямо съединение.

И в мига, когато приключваме с тази работа – ние се издигаме. В това се и заключава духовната работа, която остава такава до самия край на поправянето (Гмар тикун). На всички стъпала, по които се изкачваме, има ”усилие”, идвайки на едно стъпало, и след това скок на ново ниво – „находка”, и отново ”усилие – и находка”.

От 2-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

За онзи, който се намира само в егоистичното желание и не трябва да се издига по стъпалата на отдаването – религиозните рамки са добро състояние. То дава на човека усещането за съвършенство, оправдание за всичко ставащо в този свят, подкрепа от обкръжението. В това има много положителни моменти.

Проблемът е само, какво да направи, когато настъпи времето, което го задължава да се издигне на следващото стъпало? Подобно на нашето време, когато вече трябва да се издигнем в духовния свят.

И тук започва кризата в религиозната среда. Религиозният лидер престава да бъде авторитет за човека – и той започва да търси нещо друго. Разрушават се неговите предишни идеали. Затова в юдаизма е имало такъв период на масово излизане от религията, който се нарича „Аскала” (просвещение) – рязък преход, когато са започнали да се пробуждат нови желания, тоест в света идват души от нов тип.

И те са търсили някакво по-дълбоко напълване, освен простото отменяне на себе си. Тоест искали са такава отмяна на себе си, която би им помогнала да се издигнат. Но не са научили това в тяхната среда, защото то, вече се отнася към науката кабала. И тогава, хората започнали да напускат религията, защото повече не можели просто така да отменят себе си.

И днес се случва същото. Религиозната общност се опитва някак да се бори с това и тази борба е напълно оправдана. Казано е: „Онзи, който е ударил животното – трябва да плати”. Тоест ако нанесеш удар на душата, която не е готова да се издигне от своето стъпало, трябва да компенсираш това. Ако лишаваш човека от възможността да се преклони пред авторитета, той може да загуби спокойствие и увереност в живота си, усещането за защита. И тогава, какво ще му остане?

Трябва да внимаваш да не го хвърлиш така, че да бъде като висящ във въздуха. Той е имал Рав, религиозни рамки, традиционна структура, която го е успокоявала и е поддържала спокойното протичане на живота. Ако го извадиш оттам, преди всичко трябва да се погрижиш да компенсираш с нещо всичко това. Иначе не бива да го правиш. Затова отказвам да приемам за свои ученици ортодоксални вярващи.

Не искам да създавам в тях критично отношение към живота им и към самите тях. То е необходимо, за да се издигнеш по-високо – но докато това не стане, човекът ще остане без каквато и да е подкрепа и връзка със своето обкръжение. Не искам да се стига дотам, затова не приемам религиозни.

В това отношение, не е необходимо да се притесняваш за светския човек – при него няма никакви рамки. При всички случаи няма да му навреди, ако малко се докосне до святостта.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес Москва, урок №1

Девизът на нашия конгрес е ” Бъдещето е в единството на света”. Аз съм трогнат, че след много години, в които изучавам науката кабала, най-накрая започва да се проявява това световно единение, или по-точно необходимостта от него. В продължение на милиарди години от развитието на нашия свят, а също така в развитието до неговото зараждане, всичко се отправяше имено към тази точка – точката на осъзнаване от необходимостта за обединяване. Едва сега тя започва да се пробужда, да се проявява, да показва своята необходимост. И ние с вас се намираме в самия център на това осъзнаване. Всичко започна с това, че единствената сила на Природата, силата на отдаване, или Твореца, което е едно и също, започна да действа, да еманира, да създава материята. Първо – духовна материя, тоест желанието: желание за напълване, желание за развитие, желание да усетиш себе си и всичко около себе си.

Това желание се развива под въздействието на първоначалната сила, силата на Природата. Стадиите на неговото развитие ние изучаваме като ”четирите стадия на разпространение на пряката светлината”.

Цялата цел на развитие на творението, или желанието, се състои в това, то да стане подобно на цялата природа, в целенасочена хармония, с други думи, в подобие с Твореца, в сливане с Твореца, защото сливането се постига чрез подобие на свойствата.

Необходимо е материята, т.е. желанието, противоположно на светлината, противоположно на свойството отдаване, в крайна сметка да премине всички етапи на своето развитие и да осъзнае, че най-висшето, най-доброто състояние – това е подобието на светлината, подобието на съвършената Природа, хармонията с нея, единството с нея.

Обаче, за да постигнеш такова състояние е необходимо да усетиш първо пълната му противоположност, т.е. да се усетиш свойството, напълно противоположно на светлината, да изпиташ егоизъм, жестокост, желание да мислиш само за себе си, да усещаш единствено само себе си, неспособността да усещаш другия, да мислиш за другия, ако това не е заради самия теб, ако това не ти носи лична изгода, ако това не означава да използваш другите. По такъв начин, в творението трябва да се проявят такива свойства, които да са напълно противоположни на светлината.

В нашия свят такова творение се явява човека, който изминава огромно количество исторически етапи на развитие, докато не достигне усещането,че главното е осъзнаването, че той е напълно противоположен на силите на Природата.

Това е сложен и продължителен процес. В продължение на стотици хиляди години ние вървим напред и малко помалко в нас е укрепвал егоизма. Външно ние виждаме как човек се е развивал в своите социални формации, докато достигне днешното си състояние. Като цяло това е егоизъм, това желание постоянно ни е тласкало напред чак до днес. И ето сега в последно време, ние започваме да се убеждаваме в това, че това е егоизъм, тази наша природа се явява в действителност наш враг, единствен враг. Защото откъсвайки ни един от друг, тя практически ни лишава от възможността нормално да съществуваме даже на нивото на този материален свят.

Ние ставаме все по-затворени, твърди, обособени, плашливи, заемаме отбранителна позиция и по такъв начин се лишаваме от нормален живот, загубваме смисъла за съществуване. И действително: за какво живеем? Само за да се отбраняваме, да се защитаваме. Само за да се впишем в някакви рамки и да просъществуваме в тях за някакво време в някакъв комфорт и безопасност? И това е всичко?

Ето такъв се чувства човек в нашия свят, който през това време става все по-жесток по своето естество. Ние сами го правим такъв, към това ни тласка нашия егоизъм. И всичко това, в случая се проявява в голяма криза. В някои държави тя се усеща повече, в други – по-малко, но тя назрява. Както и да я скриваме, ние нищо не можем да направим с нея. Тя се проявява в икономиката, в социалното устройство, в упадъка на семейството, във всички проблеми възникващи в обществото: криза във възпитанието, наркотици, терор и т.н.

Във всичките сфери на практическата дейност човек се сблъсква с многобройни кризи, в крайна сметка – това е криза на нашето противоборство с Природата. И естествено, само в тази си същност тя може да бъде поправена.

Няма друг начин, по който да я поправим. Ние виждаме, как се стараят ръководителите на държавите, как властите не могат нищо да направят, даже тираните с помощта на парите и армиите които имат. Светът неминуемо върви към катастрофа. Силата, властта все още се опитват да задържат света в предишните му рамки, но вече не е способна на това.

От урок №1 конгреса в Москва, 10.06.2011

[45326]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Световен конгрес “UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Въпрос: Ако всички души се намират в този свят, защо възприемаме света такъв огромен?

Отговор: Такъв ми се представя светът в моите егоистични желания.

В света на Безкрайността реалността се усеща единна, а в нашия свят ние възприемаме себе си и тази действителност, която се намира извън нас. Така на нас ни въздейства силата на егото – силата на разбиване.

В тази степен, в която аз отменям силата на разбиване, започвам да виждам, че светът изцяло се намира вътре в мен. А това, което на мен днес ми се струва намиращо се отвън – това е илюзия, картина, която ми рисува моето его.

Затова въпросът за външния свят няма смисъл – това е отпечатък на моето вътрешно разбиване.

За да се поправя, аз трябва да премина 125 духовни стъпала, обединявайки се с другите хора. Тогава според степента на своето съединение с тях, аз започвам да ги чувствам вътре в себе си. Това и ще бъде истинското усещане, защото освен мен, нищо не съществува.

Може да се каже, че всичко, усещано от мен отвън: неживата, растителната, животинската природа, другите хора, нашата Вселена – всичко това са мои неотделими части – тялото на моята душа.

Но защо аз ги възприемам именно по такъв начин? Заради своето его. Според степента на това, как отменям своето егоистично отношение към “външните” обекти и ги приемам в своето сърце – изведнъж започвам да чувствам, че това съм аз, че така, отвън съм усещал част от себе си.

Моите желания на неживо, растително, животинско и човешко ниво са се представили пред мен във вид на нежива, растителна, животинска природа и хората, живеещи в този свят.

Но всъщност няма нищо освен моите желания, които сега рисуват в моя мозък света именно такъв. Това и обяснява разделът от науката кабала, наречен “Възприемане на действителността”.

От 2-я урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45139]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние делим висшия свят на стъпала: светове, парцуфим и сфирот. От началото и докрая на поправянето, т.е. до света на Безкрайността човек трябва да измине пет свята: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Във всеки свят има пет парцуфим, във всеки парцуф има пет стъпала: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

Пет сфирот се съединяват в структура, която се нарича «парцуф», парцуфим се съединяват в система, наричана свят, и всичките заедно представляват стъпалата на стълбата, по която ние се издигаме от този свят до света на Безкрайността.

Всичко това се разкрива между мен и моя другар.

Затова общият закон на цялото ни поправяне се нарича «Да възлюбиш ближния като самия себе си» и това е «великото правило на Тора», т.е. голям съд за светлината. Да се обединим означава да постигнеш висшия свят.

Обединението между нас образува едно голямо желание, в което ние разкриваме огромна висша светлина. Тази светлина съществува и сега, но тя е скрита, и само обединявайки се, ние ще я разкрием в реалноста.

Това е и темата на науката кабала, връзката ѝ с нас, с процеса на целия свят, който ние трябва да реализираме в нас. Всичко, което се е случвало досега, включвайки и Големия взрив (Big Bang), 15 милиарда години от развитието на Земята и на нашето съществуване на нея – всичко това се е случило за да се съберем ние тук, на конгреса, да започнем да се обединяваме помежду си и благодарение на това да се извисим над нашия свят и да се върнем в света на Безкрайността. Аз се надявам, че ние ще направим това!

От урок № 2 конгрес ” UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45117]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Лекция в Рим

Въпрос: В науката Кабала Вие говорите за егото на човека, за съединение на всички, за това, че ние трябва да достигнем равновесие с природата. Обаче какво отношение има това във връзката с Бога (Елоким)?

Отговор: В науката кабала ние говорим за природата. Според гематрията (числовото значение на думите) “Природа“ и “Елоким“ – това е едно и също. Което означава, че ако говорим за Висшата сила, Природата или Бог или Твореца, както искате го назовавайте, то всичко наоколо – е само проява на тази сила.

Ако говорим за Висшата сила, то каква е разликата как точно я назоваваме – “Елоким“ или “Природа“? Съществува Висша сила (действително висша!), която ражда всичко и властва над всички – а ние желаем да разберем как да се съединим с нея, как да Я разкрием, да Я разберем.

И затова, ако аз излизам извън себе си, извън своето его, – това се нарича разбиране, осъзнаване, разкриване на Твореца. Естествено, че това става само в мен и само относително мен.

Подреждайки постепенно своето желание, своя духовен строеж, т.е. свойството отдаване и любов към другите, кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут – съгласно този строеж, аз опознавам връзката помежду ни – и така постигам Твореца.

Елоким също така се нарича “Творец“ (Боре) – от думата “Ела“ (Бо) и “Виж“ (Ре), защото ние трябва да Го видим, да достигнем състоянието, в което Го разбираме, все едно Го виждаме пред нас. Затова сме и създадени от Него.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44882]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - No Comments→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

От науката кабала знаем, че още във Висшия свят, някаква сила – Светлината, е създала желанието. Това е било едно, единствено желание и една светлина. Такова състояние се нарича свят на Безкрайността.

После, светлината преднамерено е „взривила” това желание и то се разбило на множество парчета, които се различават по своите желания, и затова се чувстват отделени, усещат себе си различни, чужди едно на друго. Тези „парчета” се отдалечили вътрешно, не се усещат едно друго, защото всяко от тях бива управлявано от различно желание.

Тези искри падат в нашия свят, където започват да изграждат пространството и материята. Ето защо нашият свят е толкова голям и се състои от много противоположни, отдалечени една от друга части. Сега, ние се намираме в такова състояние.

На всяко от нивата на природата: неживо, растително и животинско, действат две сили – положителна и отрицателна. А на нивото „човек”, ние сме се развивали само под въздействието на отрицателната сила, когато всеки усеща себе си като егоист и се старае колкото може повече да използва своето егоистично желание, за да се напълни – дори това да е за сметка на другите. Така сме се развивали по време на нашата история.

Ако Вселената съществува 15 милиарда години, растенията и животните – примерно 1 милиард години, то човечеството съществува от 200 хиляди години и цялото му развитие се е определяло само от отрицателната сила.

Кабалистите са разкрили това преди много години и са писали, че егоистичното развитие в този си вид, ще продължи до 1995 година, а после ще започнем да се развиваме по друг начин.

В някои от нас ще се появи също и положителна сила. Тези две сили – положителната и отрицателната – ще се съединят помежду си в един човек така, че той ще може да се развива под въздействието и на двете в средната линия.

С други думи, силата на егото и положителната сила на отдаването ще действат в нас, съчетавайки се правилно. Тоест аз ще мога да използвам силата на своето его, за да получавам от другите и силата на отдаването, за да им отдавам. И така всеки, по отношение на всички останали.

Тогава ще станем като клетки на единен организъм, които постоянно участват в процеса на обмен – получават и отдават. Това ще ни даде усещане за вечния поток на живота. Но то ще се случи само в онези хора, които усещат, че в тях се появява положителната сила. Тези хора са привлечени от науката кабала.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44899]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Какво е това отдаване?

Отговор: Отдаване се нарича такова състояние, когато аз приемам твоето желание като свое и започвам да го напълвам.

С други думи, моето желание съществува само заради това, да създава напълване за твоето желание. Това означава, че по отношение на теб аз извършвам действието отдаване, че аз те обичам.

В науката кабала ние изучаваме, че в цялата реалност има само две съставящи: желание и напълване. Така е устроена неживата, растителната и животинската природа. Нашите клетки, молекули, атоми, мисли, желания, силови полета действат от желанието (потребност за напълване) – към напълването.

Това се проявява на различни нива: биологично, физическо, в мислите и желанията. А освен потребността и нейното напълване, в природата няма нищо. Затова, ако аз превръщам себе си в средство за твоето напълване, – това означава, че аз ти отдавам.

С това ние се съединяваме: аз се присъединявам към теб, – и ти можеш да направиш същото относно мен. Така ние строим помежду си място, в което можем да разкрием висшата светлина, висшето напълване: ти – от мен, а аз – от теб. Това се нарича усещане на духовния живот.

От 1-я урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→