Въпрос: Трябва да издигнем МАН (Майин Нуквин, молитва). В желанието ли се извършва това действие?

Отговор: МАН означава, че аз моля за силата на отдаване. От Малхут аз се обръщам към Бина и моля Бина за способността да отдавам. Обаче, трябва да достигна състоянието, в което напълването с тази молитва (МАН) да е достатъчно за мен; чувствам радост от това, че съм способен да издигна МАН.

Как Тора описва това състояние? Това е, когато достигнеш „дневната светлина”. „Ден” е да нямаш нищо и да си скитал в пустинята търсейки МАН (желанието да отдаваш) и го намираш. Когато го намериш, то те оживява, задоволявайки всичките ти вкусове. То съдържа всичко, което желаеш.

Какъв „вкус” има то? От къде идва? Какво е МАН? Идва в теб от Бина. Това е, когато и най-малката възможност да отправиш молба към Твореца е достатъчна за теб: „Аз имам връзка с Него. Мога да Го помоля. Нищо друго не е важно за мен.”

И все пак, не искам ли да имам желание, в което да мога да разкрия Твореца? Не. Аз съм доволен само да имам стремеж към Него. В това се състои моето напълване сега. Връзката с Твореца чрез група ме напълва.

„Но каква е тази връзка? Как може да имаш всичко? Ти нямаш нищо.” Вярно е, но мога ли да се обърна към Него като издигна МАН? Когато това е възможно, то е достатъчно. Това се нарича „скитане в пустинята”, добиване на свойствата на „Хафетз Хесед” (който не иска нищо). В пустинята си лишен от всичко,  наистина не желаеш нищо за себе си. И все пак по този начин  получаваш поправянето, чрез свойството отдаване, подобие на Твореца и това е твоето напълване.

От ежедневния урок – 06/06/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - No Comments→

Въведение в коментара на Сулам: Дясната линия се бори с лявата и иска да отмени светлината Хохма на лявата линия, за да властва само светлината Хасадим.

А лявата линия иска да отмени светлината Хасадим на дясната линия и да остави да властва единствено светлината Хохма.

И заради този спор и двете не светят, защото в светлината Хасадим на дясната линия не достига сиянието на Хохма и тя е като тяло без глава.

А светлината Хохма на лявата линия – съвършената тъмнина, защото не може да свети без светлината Хасадим.

И да поправи този спор може само средната линия, която се създава  от човек, издигайки се там с молитва, съединявайки се с висшия свят и принуждавайки лявата линия да се съедини с дясната.

Двете линии – дясната и лявата са ни приготвени свише, но средната линия – това е нашата работа.

Ние издигаме молба (МАН) за екран и така достигаме изправяне – дясната и лявата линии се съединяват, допълвайки се една друга и достигат компромис.

Тук става дума за желанието на човека, който се включва във вече готова, механична система на дясната и лявата линии и поражда ново качество.

Аз действам с вяра, по-висша от знанието, с желанието, което не зависи от нищо, каквото и да се случи. Мен не ме вълнува нито дясната, нито лявата линии, нито Хасадим, нито Хохма – за мен важното е съединението с Твореца.

Затова аз не възприемам това като компромис (защото едната линия не е способна да отмени себе си пред другата), а само като средство за постигане на единство. Затова този компромис е възможен!

Все едно, аз идвам при двама души, които с ярост спорят по между си и нито един не е готов да отстъпи от своето мнение.

Но аз не смятам да ги съединявам и да ги помирявам. Аз имам по-възвишената цел – да достигна нещо по-висше. Използвам силите и на двете  линии.

Аз си поставям целта: да стана подобен на Твореца и да се слея с Него, по-високо от всичко. И тогава двете линии могат да се съединят и допълнят една друга и, по отношение на тази цел, те чувстват съвършенство.

Всяка от тях не достига това,  което иска, но се успокоява от своята съпричастност към постигане на целта.

На тях им свети средната линия – тя е малка в сравнение с другите две, но постига съвършенството на Твореца.

И това е по-високо съвершенство, отколкото всяка една от тях би могла да постигне сама, защото то идва  от сливането с Твореца.

Откъс от урока по статята “Предисловие към коментарите “Сулам””, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: За кого аз моля светлина, възвръщаща към източника – за моите сякаш поправени другари, или за себе си?

Отговор: Човек моли, изхождайки от дълбоката вътрешна потребност на желанието. Желанието трябва да бъде за обществото. Нали ако говорим за достигане на духовното, то в духовното няма лична сметка с никого.

Няма такова нещо, че в духовното съществувам аз. Аз – това е общност на души, в които съм включен. И затова човек не може да остава там сам, откъснат от другите.

Така че за какъв живот той моли сила? Сила на живота – за общо тяло на една душа.

Значи той е длъжен да моли за сила, за да отдава на това тяло. Целият му живот се определя от това колко той отдава на общата система.

Затова даже ако молитвата му е предизвикана от желание да получи сили, тази молитва е за това да има сили у него да отдава на общото тяло на душата. И затова моли ли се той за всички или моли за себе си – това е една и съща молитва.

Когато говорим за това, че има „молитва на единия” и има „молитва на многото” – това е все още непоправена молитва. Няма друга молитва освен „молитвата на многото” – молитва за обществото.

Но докато човек все още не се намира в напълно поправено състояние, той изцяло моли за себе си, а частично за обществото. Съгласно това го поправят, коригират неговото направление, за да се чувства къде по-добре, къде по-зле, и така го довеждат до правилната молитва.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Има в Тора крилата фраза, станала доста популярна по света: „Прелом след прелом, око за око, зъб за зъб„. От гледна точка на Кабала какво означава това?

Отговор: Това е просто. Там, където има разбиване, трябва да стане поправяне – на тази степен, на това ниво, в тази форма.

Там, където желанието е изкривено, ние сме длъжни да го поправим, да го направим пригодно за използване.

Длъжен съм правилно да разпозная къде е станало разбиването и да го поправя в точно това място. Защо?

По този начин, аз изучавам какво е направил Твореца, как хитроумно всичко е устроил, как ме поставя на колене във всяко състояние, така че да поискам помощ от Него и да се уча от неговата работа.

Цялостната дейност по поправянето се нарича работа на Твореца, доколкото аз разпознавам изкривяването, хващам Го за ръка, водя Го до това място и моля Той да го поправи.

Аз предварително си представям, как това състояние трябва да се поправи и когато Той го поправя, аз го допълвам, вървя заедно с Него. По такъв начин сме свързани с Твореца.

Ако аз мога сам да направя това поправяне, нямаше да имам връзка с висшата сила. Ако Творецът може да направи това без мене, то кой съм аз и защо съществувам? И само така ние работим с Него и си партнираме.

Творецът съжалява за разбитите желания (келим) и от една страна иска да ги поправи, а от друга – в общата система, Той е неспособен да направи това без моята молба, потребности и точни указания, къде и какво да поправи.

Затова ние с Него ставаме истински партньори.

От вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Зоар, глава „Шемот”, п.368: Раби Елеезер, по време на поста, молейки се казва: „Открито е за тебе, Творец Всесилен, че принасям жертва за Тебе, която разпалвам със слабостта на тялото си”.

Има голяма разлика – четем ли тези думи по молитвеника или нещо в нас става и ние чувстваме порива към Твореца с тези думи. Вътре в мене се образуват такива чувства, образуват се думи и фрази. Може дори да не знаем езика, сам не зная как се получава, но това в следствие на усилията, ги уподобява на светлината и ни съединява с нея.

Тази реакция на светлината и желанията произлиза от душата, разбира се от мозъка и мозъкът я предава на органите на речта – и произнасяме без да знаем от къде идват думите!

Такава трябва да е истинската молитва, която идва отвътре – от съединяване на светлина и желание, от дълбочината на творението, цялата Танта (пълното кли – таамим, некудот, тагин, отийот), докато дойде до речево изражение.

Разбира се, Раби Елеезер не е чел молитвата от молитвеник, а се е намирал в такова състояние, за което говори Творецът.

До разрушението на Втория храм, народът на Израел се е намирал във връзка с Твореца, в свойства на отдаване и любов, молитвата е идвала от сърцето. Там е и казано: „Какво е това молитва? Работа в сърцето!”.

Но мъдреците на Великото събрание (Антей Кнесет Агдала), знаейки за скорошното падение в егоизма, т.е. скриване на Твореца от всеки, са събрали за нас сборник от молитви – състояние, в което човек трябва да дойде. Те са го нарекли „Сидур” – ред от духовни състояния, до които трябва да се извисим.

Но доколкото ние не сме способни на това, по време на изгнанието – отсъствието на връзка със светлината, Твореца, когато висшата сила се скрива – ние механически четем думите от молитвеника и се опитваме да разберем какво означава духовното.

И само светлината при изучаване на Кабала ще извиси чувства, мисли, усещания, думи, фрази в нашата молитва, ще ни покаже как да работим със сърцето, а не с речевия апарат.

От урока по книгата Зоар, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Зоар: Молитвата на масите се издига до Твореца и Творецът се украсява с тази молитва.

Нали тя се издига с различни молби: един моли за милосърдие, друг за мъжество, трети за жалост и включва няколко страни: лява, дясна и средна….

Обаче молитвата на един човек не включва всички страни и има само една форма: или той моли за милосърдие, или за мъжество или за жалост.

И за това индувидуалната молитвата е несъвършена и не може да бъде приета, подобно на общата молитва, тъй като не включва трите линии.

За да се достигне до обща молитва, молитва за всички, като за едно цяло, за да бъдат едно цяло, трябва да се преминат много трудни състояния на вътрешно търсене, за да се разбере, че:

1. Духовната цел е по– важна от всички други цели.

2. Тя не може да бъде постигната индувидуално, а само като се създава от частните стремежи към един общ – тогава той ще бъде подобен на Твореца и ще го изпълни висшата светлина.

Само такава молитва може да бъде чута и да предизвика поправящи действия на висшата светлина.

Четенето на книгата Зоар предизвиква в нас разбиране, че сме длъжни да бъдем заедно, нали без излизане от себе си навън е невъзможно да се постигне отдаване, свойствата на Твореца, съществуват във висшия свят.

Казано е: „От любовта към творението, към любов към Твореца”. Творецът ни е създал илюзията, че около нас има много хора, а ние сме длъжни да разрушим тази илюзия и да разберем, че всичко това се намира вътре в мене и да Го помолим да обедини вътре в мене целия свят.

Тогава молитвaта на масата от хора ще се превърне в молитва на един.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.12.2009

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Как човек може да моли да отдава, ако той не знае какво е това?

Отговор: Духовният растеж е подобен на развитието на дете, на което е достатъчно само да участва в процеса. Това е естествено развитие, детето по естествен начин разкрива света.

На него му е нужно да опита всичко на вкус, всичко да хване в ръка, всичко да узнае, всичко да нареди и да потроши. То самото не знае какво прави – движи го природата.

А след като опита всичко, детето започва да мисли и да построява връзки между нещата, започва да разбира и да иска.

Така сме и ние в своето духовно равитие. Колкото и умни да изглеждаме, колкото и сериозни предмети да обсъждаме – не това ни развива.

Учи се не този, който е умен. Точно като малките деца, ние възбуждаме върху себе силата на развитие – същата тази сила, която развива и детето.

Затова до молитва за отдаване човек е длъжен да достигне сам. Няма такова копче, което да натиснеш, за да се „примолиш” за достъп във висшия свят.

Ако в теб гори искане, стремеж – ти неволно го изразяваш в себе си. „Молитва” – това е работа в сърцето, най-дълбокото желание на сърцето, за което ти може би и не се досещаш.

Нима можеш да принудиш себе си за молитва? Не можеш да задължиш сърцето. И затова ни е нужна тази сила, развиваща ни в материалния и духовния свят. Именно тя постоянно променя нашите желания.

Светлината ги е създала, светлината ги проявява и трансформира със своето въздействие. Затова нашата задача е да привлечем към себе си светлината, с помощта на книгите и учебните занятия.

По нашите сили е да предизвикаме отклик – обръщайки се към източника на светлината, за да ни развие по-бързо. Това е единственото средство.

Природата ни развива по предварителна програма, в планирани срокове, обаче от определен етап в историята на човека, процесът може да се ускори.

В наше време сме способни да активизираме силата на поправянето, за да може тя да ни въздейства още по-интензивно.

Науката кабала е този „прибор”, това средство, което ни позволява да достигнем до това.

Работата тук не е да разберем повече. Достатъчно е, подобно на неуморно дете да „ритаме и да блъскаме с крака и ръце” в рамките на кабалистичната методика, в уроците и разпространението.

Ние усилваме светлината не с деловитост и дълбокомислие, а в опита ни да се устремим към нея.

Въпроси и отговори, уроци и обсъждане – всичко това е само игра с нас. Така и детето: ти играеш с него, а в същото време в него се пробужда нещо, което го развива. Това се нарича „светлина, възвръщаща към Източника”.

Няма значение, умен ли е човек или глупав, флегматичен или чувствителен. В края на краищата, който работи активно, той се движи по-бързо напред.

От подготовка към урока, 11.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

[youtube id=”WXM_GRz4ptg” w=”495″]

Filed under: Клипове - No Comments→

[youtube id=”jU9U1SQaWy4″ w=”495″]

Filed under: Клипове - No Comments→

Въпрос: Казано е, че природата се развива по условията на Твореца, докато с успех не се претвори Неговият замисъл. Какви условия ни поставя той?

Отговор: Всичко трябва да се присъеди към Него. Творецът не е създал нищо освен една точка от желание и в тази точка ние съществуваме. Тази точка се намира в океана на света, вътре в Твореца. Ние трябва само да усетим тази мощ, цялото това напълване и единство с Твореца. То съществува само в това единствено създадено състояние. А всичко, което се случва след това идва от самата тази точка, създадена „от нищото”.

Всички впечатления и усещания преживявани там в тази точка, всичко това се случва вътре в нас, с всеки от нас, представящ си света като самия себе си и заобикалящите го хора и природа. А на практика всичко това е заключено в една точка, която преминава вътре в себе си всевъзможни изменения, за да познае своето истинско състояние.

Творецът би желал тази точка да премине целия този път с разбиране и осъзнаване. Като приложи собствени усилия и изясни тази Светлина и Твореца създаващ точката от нищото. Ние сме длъжни да разберем, какво означава „от нищото”, какво е това „точка” и какво е това „светлина” и защо Той всичко е направил така.

Ние не знаем какво ще стане с нас след това осъзнаване, но видимо пред нас ще се разкрият още някакви нови хоризонти след като достигнем съвършенство.

Това не е толкова важно. Нали ние преминаваме от степен в степен и всяка предхождаща е подготвителен етап за следващата. Не можем да прескачаме степени. Макар че всеки път, стремейки се към Безкрайността, ние изпращаме своята молитва (Ман) и оттам получаваме отговор (Мад). Само така може да се постигне правилно отношение към действията и да се сдобием с резултат. Нали всичко е устремено към безкрайността и се връща към нас от Там и не е важно, че ни разделят множество степени. Всички тези степени са скрити от мене засега, мои бъдещи състояния. А следваща над мене степен аз възприемам като Безкрайност.

Filed under: Криза, глобализация - 1 Comment →

Пътешествие към тайните на световната душа с учения-кабалист Михаел Лайтман

Хората смятат Йерусалим за духовната столица на света. Той наистина е свято място за всички религии, световен център на светостта. Тук присъства някаква особена сила и всеки човек я усеща по своему.

Каква е тази сила, която внезапно възниква в човека и му въздейства  като го привлича към Йерусалим? И обратно – има и такива, които тя отблъсква.

Човек започва да усеща духовния корен на този град. Той съществува вътре в нас, редом с нас, в него има духовен , вечен живот. В него е силата на любовта.

Ние виждаме камъни, улици, но не чувстваме самия град. Истинският Йерусалим може да се усети само с поправено сърце. (more…)

Filed under: Филми - No Comments→

Тъмнина, нищо не се вижда. В ушите ми гърми тишина. По гърбът ме полазват тръпки – отглас от студа, който сковава костите на мъртъвците. И изведнъж – пронизително скърцане от всякъде, като че ли някой ми драска по сърцето. Силуетите на гробовете започват нервно да се тресат, похлупаците се сриват от местата си, и хрущенето на плочите известява за непоправимото. Не мога да повярвам на очите си: те излизат от гробовете си и крачат право към мен. Още малко и аз ще почувствам върху себе си техните протегнати ръце.
Женски вопъл се разнася под свода на кинотеатъра… (more…)

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала, Молитва - No Comments→