Въпрос: Защо не мога да моля за поправяне на всички? А ако моля, как да проверя това действително ли е молба за всички, или аз просто се самозалъгвам?

Отговор: Човек моли за онова, за което го боли. Но затова ни е даден разумът, обкръжението и обкръжаващата светлина, за да не действаме само от своето егоистично желание.

Това, което усещам вътре в желанието е молитва. Ако просто мърморя някакви думи, а сърцето ми чувства съвсем друго – няма да помогне. По този начин, ти можеш да залъгваш всеки, но с Твореца това не работи.

Затова са ми дадени такива средства: учител, група, книги. Всичко това заедно се нарича „обкръжение”. Аз се обръщам към него изкуствено и искам да получа поддръжка и допълнителна сила. Обкръжението започва да ми влияе в отговор – това се нарича „поддръжка от обкръжението”.

Но ако аз, посредством учителя, се обръщам към групата, а посредством групата – към книгата, то в края на тази последователност достигам Твореца, който се разкрива вътре в това обкръжение. И тогава аз Го привличам за помощ, а обкръжението става за мен средство. В такъв случай, това не се нарича просто поддръжка – а поправяне.

Всичко зависи от това, как аз се обръщам към обкръжението и как го установявам относно себе си: обръщам ли се аз към най-вътрешната част или само към външната. А също важно е използвам ли го егоистично или не. Но в крайна сметка всичко се измерва с това, каква накрая се получава моята молитва.

Ако след това, тази молитва отново се връща към обкръжението и там аз искам да разкрия Твореца – значи и моето първо звено от веригата е било правилно. Ако в резултат от обучението, работата, всичко, което правя, започна да свързвам бъдещето си с групата, с правилната и поправена система на връзки между нас, и там търся Твореца и цялото свое бъдещо напълване – значи досега съм работил правилно!

От урока върху “Учение за Десетте Сфирот””, 23.01.2011

[33497]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Истинското зло начало е съотнесено с доброто начало, което ни се разкрива свише. Казано е, че целта на сътворението е да се донесе благо на създанията на Твореца. А за това ние сме длъжни да станем подобни на Твореца, даващи, като Него. Получили възможността да отдаваме, ние ще усетим, че, всъщност, това е неговото благодеяние.

Няма по-добър подарък от това да имаш възможността да отдаваш. Оттук ние ще получаваме удоволствието, което изпитва и Творецът, благодарение на Своите създания.

А значи, трябва да достигна такова състояние, в което именно това ще бъде благо за мен: да се наслаждавам като отдавам на ближния си. А „ближен” е именно онзи, когото изключително много ненавиждам. Ако му отдавам и усещам това най-висше наслаждение, значи съм реализирал принципа на любов към ближния както към себе си. В този случай, моето наслаждение е сходно с наслаждението на Твореца и между нас възниква сливане, съответствие, подобие.

Това трябва да е за мен критерий за доброто. А ако не съм способен да видя доброто на такова ниво, тогава го спускам. Да кажем, доброто е издигане над сегашния ми егоизъм. Каквото и да искам, аз проверявам това желание не по напълването на своите келим, а по близостта към целта на творението, към отдаването, към духовното. А ако и това не ми е известно, най-сигурно е да се провери доколко желанието ме приближава към книгите, учителя и другарите.

За нас проблемът винаги е в правилното измерване. Винаги се отклоняваме встрани. Подкупът на егоизма ни заслепява. „Какво да се прави”- си казваме, прощаваме си и продължаваме да измерваме неправилно. И затова не разкриваме злото. А ако не разкриваме злото, как ще можем да го поправим? Тази грешка се запазва в нас през цялото време.

Необходимо е да се съчетаят помежду си три неща: книгите, учителя и групата. Ако човек може да ги съедини едно с друго и започне да се проверява относно тях, тогава има шанс да разкрие злото. С помощта на тези три фактора той може да постигне формирането на точката на единството Израел, Тора и Твореца, за да могат книгите, учителят и групата да го насочват към свойството отдаване, към Твореца.

А напредвайки в правилната посока, човек ще види, че и средствата, и резултатите, и дървото, и плодът наистина са единни.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От урок № 2 в Москва

Преходът от сегашното вътрешно усещане към усещането на външното, е най-сложното нещо, съществуващо в процеса на развитието.

В нашия свят нас ни развива егоизмът – по естествен начин ни подтиква към търсене. Във висшия свят чувстваме, колко е хубаво да излезем в новото пространство, започваме да го виждаме и чувстваме, усещаме силите, които действат между всички части. Разкриваме картината на силите, която ни свързва и тогава по естествен начин се устремяваме към духовното постижение.

За нас е необходимо да преминем от сегашното усещане към висшето и да се намираме в двете усещания едновременно. Това е много тежък психологически преход. Защото, сякаш отново се раждаме.

При раждането си, бебето чрез своите усилия и с помощта на майката излиза от мястото, в което се е намирало, във външния свят. Така и ние, точно по същите стадии, трябва да преминем периода на вътрешното съзряване, на необходимостта от раждане.

Със свои сили извършваме онова, което се нарича обръщане с главата надолу, напълно променяйки отношението си към действителността. Изтласкващата сила на майката се съчетава с движещата сила на плода – и ние излизаме навън.

Това е сериозно състояние, критичен момент в нашия живот. И за първи път в историята на човечеството, ще го преминем масово.

По-рано, разкриването на висшето или на външния свят е ставало индивидуално. Първо го е разкрил Адам – преди 5771 години. След него, в продължение на хиляди години, много други са разкривали индивидуално тази възможност – постигали са я и са я описвали в своите книги, които са стигнали до нашето време. Така се е развивала методиката.

Но днес, от индивидуална, тя се преобразува в масова. И затова, тя претърпява много сериозни промени. Ние с вас сме пионерите, участващи в нейното реализиране – по тази причина, по-нататък за цялото човечество ще бъде вече много по-лесно. Ние ще се родим, а след нас ще го направят и всички останали – на същия принцип.

Трябва да разберем, колко трудна и в същото време важна е нашата крачка – и колко е уникална.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Някога кабала се е предавала от един на друг, само избрани хора, особени души. Но сега нещата са се променили и кабала трябва да се разпространи по целия свят – как да направим това?

Отговор: Заради степента на отдалечаване от първия «човек» Адам Ришон, пръв разкрил духовния свят преди 5771 години, възниква необходимостта кабала все повече да се опростява, да се снижава с цел приближаване до обикновените хора.

Защото се случва така нареченото «спускане на поколенията», които стават все «по-материални» – тоест егоистичното им желание става все по-голямо. Ние виждаме, че от поколение на поколение егоизмът все повече расте.

Благодарение на това, в съвременните души има голям потенциал, позволяващ по-добро възприемане, разбиране и постигане, отколкото в предишните души. Но от друга страна е все по-сложно да стигнеш до тях, да ги накараш да възприемат и разберат.

Защото сега в нас е заключено такова огромно его, че то ни облича в непробиваема броня на егоизъм със страшна дебелина (авиют). Затова през цялото време се опитваме да приближим кабала към хората.

В степента, в която егоизъмът расте, в същата степен можем да спуснем кабала надолу, за да я предадем на това ниво на човека. При всички случаи тя ще остане тайна за него. Ние по този начин не му крадем свободата на избор, той пак ще бъде принуден да положи усилия.

Защото, ако един човек е обременен с желание да се наслади от «100кг», а друг – от «500кг» – то нему е нужна съответната мощност на предаване на тази наука. На него ще му е нужно същото такова усилие, за да разкрие толкова мощно скриване. Ние няма да откраднем свободата на волята му.

Ние сме длъжни да приближим кабала до човека, иначе той все повече ще се отдалечава от нея. Нашето его все повече ни отдалечава от това понятие: що е то духовно, отдаване.

Някога за хората е било много лесно да възприемат това – за тях е било естествено разбираемо, че нещата стоят именно така, по силата на строежа на тяхната душа. А днес това е съвършенно чуждо на човека с неговия егоизъм, той не е в състояние да приеме дори капка отдаване – даже с разума си, да не говорим за чувствата.

Затова нашата работа е да приближим кабала до хората. Разкриването и означава адаптация до такова ниво и състояние, че тя да прониква в човека свободно и леко, да се усеща от него максимално близка. Защото нашето его днес така страшно е нарастнало, че хората са съвършенно глухи към възприемането на духовното.

И няма значение, че по-рано са се учили само избраните, криещи се от всички, а днес – милиони. Порастналият егоизъм изравнява всички условия. Сега можеш да си купиш всички книги по кабала във всеки магазин, да разбереш за нея от вестниците и телевизиите – а хората пак продължават да не чуват…

От урока по статията “Свобода на волята”, 07.01.2011

[32123]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Струва ми се, че в своите статии Рабаш се опитва да ни опише духовната работа в чувствена форма…

Отговор: Всичко става вътре в желанието, тоест вътре в нашите усещания. Кабалистите не говорят за нищо друго.

Математиката и всички явления, които ни се струват рационални – също са чувствени, но ние не съзнаваме, че в ума си оценяваме съотношенията между усещанията.

Измерваме ги, претегляме ги, определяме някакво числово значение – но това винаги е работа с усещанията. Дори, ако сравнявам цветови нюанси: „Този е по-жълт, а този – по-бял”, аз оценявам усещанията, които те предизвикват в мен. И така е със всяко нещо – дори с най-рационалните, като че ли лишени от всякакви чувства понятия – във всички случаи работим само в усещанията.

Когато започнах да се занимавам с науката кабала, това просто ме порази: „Какви чувства?! Това да не любовен роман?.. Каква наука е това?” – докато наистина не започнах да разбирам, че човек се състои изцяло от желания, и всичко, което ни заобикаля – също са желания. Неживите обекти, растенията, животните – всичко това са желания, които по този начин се представят в нашето общо желание за наслаждение.

Аз виждам животни, неживи обекти, хора, небе – в такъв вид усещам явленията в своето желание за наслаждение. Изследвам някакъв нежив материал: с каква сила да му въздействам, за да се нагрее, да се разпадне, да се съедини.

Изследвам животни, растения, самия себе си, отношенията между нас в човешкото общество. Във всички случаи анализирам, преценявам, оценявам, изучавам само съотношения между желанията.

Затова, във всички кабалистични книги е писано само за поправянето на желанието – за да можеш да издигнеш своето желание на такава висота, където ще можеш да бъдеш универсален – Творец, обща сила на природата, най-външният, най-широкият кръг, включващ в себе си всичко. Това трябва да постигнеш в своите желания.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 03.12.2010

[31602]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Много е трудно да бъдат свързани един с друг двата свята. Как, в този свят да установим такава взаимна зависимост помежду си, която да ни помогне да поправим нашите души?

Днес, обединявайки се, ние практически реализираме кабала. По принцип, на кабала приписват викането на духове, амулети, манипулация със скритите сили.

Но в крайна сметка, практическата кабала – това е, когато заедно се стараем да увеличим важността на обединението между хората, за да стигнем до разкриване на Твореца, на силата на отдаване помежду ни.

Всички ние сме егоисти, никой от нас не притежава силата на отдаването, но искаме тя да се спусне върху нас и да напълни пространството помежду ни, което сега е изпълнено с неприемане и ненавист. Такива сме се родили – не сме имали възможност да избираме своята природа. В Тора е казано: „Подбудата в сърцето на човека е лоша, още от неговата младост”.

Затова, когато започнем макар и малко да се обединяваме помежду си – не просто така, а за да разкрием Твореца, всеобщата сила на обединяването, – тогава се занимаваме с практическата наука кабала. Това действие е най-полезно за поправянето на душите.

Можеш да научиш всички книги наизуст, може да успяваш във всичко – това няма да помогне. Докато човек не започне да извършва реални действия по обединяването с другите, въпреки нежеланието и откъснатостта, той няма да разбере, доколко лоши са подбудите на неговото сърце.

В книгата „Зоар” се разказва за другарите на раби Шимон, олицетворяващи десетте първоначални сфирот на висшата система в главата на Арих Анпин, на висотата на самите основи на света.

По техните собствени думи, преди ученето, преди разкриването на светлината, те се ненавиждат един друг, не могат да се понасят, не могат да се гледат. Иска им се, да се махнат от всичко това. И все пак, те сядат и се залавят с книгите, защото знаят, че силата на ненавистта е дошла при тях свише.

Книгата „Зоар” им е дадена, за да могат с нейна помощ да започнат да се обединяват над ненавистта, над откъснатостта, както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления”. Любовта не трябва да изкорени престъплението, а да се извиси над него – да бъде толкова силна, че да покрие ненавистта.

Вътре в нас е заложено голямо желание за наслаждение, което е напълно егоистично и бушуващо – и то ще си остане. А над него, ние покриваме цялата ненавист с любов.

От 1-вия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Баал а- Сулам пише, че за да напредвам по пътя на светлината (“ахишена”, изпреварвайки времето), аз трябва да взема своите лоши свойства и да ги обърна в добри.

Но вие казвате, че своите лоши свойства, злото начало, ще разкрия едва след махсом. Излиза, че аз сега не напредвам по пътя на светлината, а по пътя на страданията („беито”, в своето време)?

Отговор: Но при всички случаи ти в определена степен вече осъзнаваш своето зло, защото се намираш в период на подготовка. Ти можеш да се намираш на четири нива на развитие:

1.      Както всички обикновени хора в нашия свят;

2.      В период на подготовка;

3.      В свойството „хафец хесед” (нищо не искащ за себе си);

4.      В свойството любов.

„Хафец хесед” и любов – това е духовното. „Както всички обикновени хора” и „периодът на подготовка” – това е материалното. Материалното е намерение „заради себе си”, духовното е „заради отдаване”. Духовният свят се разделя от материалния от махсом.

Когато се намираш в духовното, от една страна у теб има зло начало, материал на творението, от друга – добро начало и поправяща светлина. А долу, в материалния свят това не съществува.

Но дори сега, когато се намираш в период на подготовка, у теб все пак има някакво отражение на духовното, примерна представа за лявата и дясната линия, подемите и паденията. И затова това се нарича подготовка. С това работиш.

При всички случаи ти напредваш. В теб вече има някакво разбиране за онова, което е написано в кабалистичните книги, въпреки че засега е само проекция на твоя егоистичен материал. Но ти нещо разбираш и усещаш. Това е голямо постижение!

Нима периодът на подготовка не струва нищо?! Той може да продължи десетки години. И сега какво? Но ти го преминаваш и влизаш във вечността!

Затова не пренебрегвай това време на подготовка. Ти се намираш в много интензивен и силен процес. Трябва да го цениш! Ако човек го пренебрегва, това го лишава от всичките сили.

Ние сме длъжни във всеки един момент да се намираме в този процес и всеки път да добавяме към него още малко – конгреси, все по-силни, с по-дълбоки прояснения.

Дори паденията стават по-изяснени, ярко изразени, ти по-добре разбираш техните причини, различаваш вътрешните свойства. И това е най-важното.

От урока по статията “Мир в света”, 23.12.2010

[30647]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Раби Шимон ”плаче” (сълзите са символ на малкото състояние/”катнут”) сякаш не разбирайки, как може тази огромна светлина, разкрита от него, заедно с 10-ма свои ученици, да я проведе към нас, за да може душите, започвайки от нашето поколение да я използват.

И тогава той открива, че е възможно да направи това с помощта на своя ученик, раби Аба. Той обяснява, че раби Аба е умеел да разкрива тайните ”скрито”, защото притежавал специална душа ”от околната светлина”. И затова чрез него, чрез околната светлина ние можем да получим всички поправяния.

И въобще всички поправяния, които получаваме, идват само чрез книгата „Зоар”, тоест чрез раби Шимон и раби Аба, чрез околната светлина. А източникът на всички останали кабалистични книги е също „Зоар”, всички те, са написани на основата му.

Без Зоар нито един кабалист, живял по времето след написването му, не би могъл да разкрие духовното и да създаде нито една книга. Той не би могъл да се присъедини към светлината, тъй като „Зоар” – това е неговият източник.

А когато кабалистите вече достигат постиженията чрез Зоар, тогава те започват да пишат сами, както се е случило с кабалистите от всички поколения: Ари, Рамбам, РАШИ, Агра и други. Но всички те са имали един източник. Разбира се, не става дума за тези, които са били до Рашби: за Авраам или Моше – това са части на висшата система.

Но ние нямаме друг източник за разкриване освен „Зоар”. Затова Баал аСулам пише за това, как ние трябва да бъдем благодарни на такава душа като Рашби, тъй като без него светлината не би дошла до нас и ние бихме останали отрязани от цялата висша система.

От урок по статията ”Слугинята , наследяваща своята господарка”, 14.12.2010

[30363]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо Творецът не е направил така, че вече сега веднага да усещаме всички като органи на собственото си тяло?

Отговор: Но ти си длъжен именно от противоположностите да разкриеш формата на отдаване: от ненавистта, от получаването, от използването на ближния – да достигнеш любовта и съединяването.

Представи си, че изведнъж узнаваш, че твоят основен враг, когото преди си искал да стъпчеш и да унищожиш с всички видове екзекуции, в крайна сметка е твой син, за когото нищо не си знаел – просто като на кино.

Сега ти е непонятно, но се постарай да влезеш в група и си представи, че се включваш в общото желание. Не гледай лицата – гледай желанието, което при всички е едно, задълбочи се вътре в него.

И тогава чрез това желание ти ще почувстваш, че те заобикалят специални души, и само ти гледаш на тях отстрани. Постарай се да влезеш вътре в тях и напълно да анулираш себе си.

Чрез това самоанулиране ти започваш да живееш! През цялото време се оставяй в тази мисъл, за да не ти излезе от главата – реши, че отсега така искаш да гледаш на света.

Опитай да се задържиш в такова усещане до утре – като през цялото време го обновяваш и връщаш тази картина. И тогава на следващия урок ти ще бъдеш готов да я оживиш!

Ти ще си представяш какво става вътре в тези желания, свързани едно с друго: както действат парцуфи А”Б и СА”Г, за които разказва рабби Шимон на другарите – всички говорят само за това желание и за връзката на неговите части.

Чистите и нечисти желания, поправените и засега не поправените – всички се намират в една система, която ти откриваш сега. И ти искаш да разкриеш в нея живота, жизнената сила, самия себе си вътре в нея и да разбереш как работи всичко. Именно за това разказват всички кабалистични книги и искаш да ти се разкрие това.

Когато се разкрие връзката между всички части на желанието и в каква хармония работят те – това е практическо разкриване на правилната действаща връзка и се нарича разкриване на Твореца. А после Творецът, тази връзка, ще се разкрива все повече и повече – това означава издигане по стъпалата на световете към все по-голямо разкриване на Твореца.

Нали Творецът (бо-ре) така и се нарича: ”ела и виж”, както работи системата във взаимното отдаване, както светлината действа вътре в желанията/ келим.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как мога да мисля за поправянето, което носи книгата “Зоар”, ако изпитвам отрицателни емоции, като ненавист например?

Отговор: Молитвата – това е което чувства сърцето. Ако сега в моето сърце има ненавист, това е моята молитва – „аз искам да се преборя с моя ненавистник”.

За правилното използване на тази сила, която се крие в книгата “Зоар”, в нейното съвместно/групово четене, аз трябва първо да подготвя сърцето си – за да желае същото, което желае и Творецът.

В действителност Творецът отговаря на всяка молитва – желание на нашите сърца. И затова този свят е толкова лош!

Но от друга страна е казано, че Той отговаря само на тази молитва, която е преминала през „вратата на сълзите”. Така, нима Той все пак откликва на всяко желание, даже на мимолетния каприз на детето и на желанията на злодея?

Да, казват кабалистите, разкрили системата на взаимоотношенията между нас и Него. Крадецът, набелязал си обир, грабителят, тръгвайки да граби, и готовият да убива, също искат да преуспеят и тяхната молитва се приема. Защото става дума за желанията Малхут на света Ацилут. А всичко, което е по-ниско от нея, включително нашият свят, принадлежат на нея.

И така, защо говорим, че желанието може да се повдигне в Малхут, а може и да не се повдигне? – Работата е там, че ние правим разграничение на два вида желания:

– Едните са устремени в същото направление, в което е и волята на Твореца. Тогава те се обединяват с висшето желание и се възприемат като изобилие свише.

– Другите не съответстват на волята на Твореца. Те също предизвикват отговор свише, както и положителните желания, но се възприемат като отрицателни желания, отрицателно, като негативна реакция.

Тя поправя човека, водейки го по дългия и труден път на страданието, вместо по краткия и лек път, когато неговото желание и желанието на Твореца съвпадат.

Затова е желателно да се готвим за правилната молитва – и с нея да се обръщаме към книгата “Зоар”. Защото човек не може да седи на урока без някакви желания.

Така или иначе той иска нещо и, ако желанието му е предварително подготвено, устремено в нужната посока, то, четейки “Зоар”, той напредва леко и бързо.

А, освен това, трябва да помним, че се намираме в група и с нейна помощ усилваме своята молитва. Излиза, че, ако мислите на човек не са насочени към целта, той влиза в  противоречие с групата и още повече усеща негативната реакция свише.

По такъв начин цялата наша работа се заключава в подготовката за урока, в четенето на “Зоар” и други кабалистични книги. А когато дойдем на урока – вече е трудно нещо да се промени. Защото сърцето на човека вече е настроено на определено желание.

И затова е много, много важно с какви мисли лягам да спя, как се подготвям за урока на сутринта. Тези минути играят решаваща роля. Не трябва да се забравя и за физическата подготовка, за да не заспива отново тялото.

Рабаш пише в статия 36 от Даргот Сулам: Казано е: „Чуващият молитвата”. Защо „молитва” в единствено число? Нима Творецът не чува всички молитви? Работата е там, че ние трябва да отправяме само една молитва – за възстановяване на Шхина от прахта.

Да се молим за възстановяването на Шхина от прахта значи да желаем да разкрием Твореца, свойствата на отдаване и любов към ближния в мен, за да бъда подобен в това на Твореца. Ако всичките си усилия насочваме в една посока, то чукаме на врата, която обезателно ще се отвори.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 07.12.2010

[29034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Музика, Намерение - No Comments→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Мъдреците на света”: „Казал раби Шимон: „Веднъж, при мен дойде един философ от народите на света и ми каза: „Вие казвате, че вашият Бог властва във всички небесни висини и всички войнства и станове не постигат и не познават Неговото място.

Това не увеличава много Неговата слава. Защото е казано: „Сред всички мъдреци на народите и в цялото тяхно царство, няма подобни на Теб”. Що за сравнение е това с тленните хора?”

По духовния път, в човека се пробуждат въпроси – в него сякаш започва да говори философът. В конкретния случай, това се случило с раби Шимон. В него се появила философска мисъл – напълно логичният и рационален за нашия свят въпрос за Твореца

Разбира се, този „философ” е умен, а неговите постулати и аргументи са истински. Казано е: „Вярвай – има мъдрост в народите”. С други думи, в нашия свят нищо не може да се противопостави на логиката и здравия смисъл.

Науката кабала не отрича това – просто, в нея е заложена друга програма, друг разум и подход. И затова, глупак е онзи, който се опитва да приложи логиката на този свят към духовната реалност. Защото става дума за несъпоставими неща, за различни келим.

Ясно е, че в теб възникват въпроси и няма съмнение, че ще можеш да докажеш на всички своята правота. Защото онези, които те заобикалят, се ръководят от същата логика, от която и ти.

Съгласно сведенията, намиращи се в егоистичното желание, вашите претенции са справедливи. Изходната точка, подходът към нещата, анализът и резултатът – всичко е вярно. Онова, което се отнася до нашия свят, подлежи на неговите закони.

Но ние говорим за изследването на духовния свят, в който нашите закони не действат, където нашата логика и нашето усещане са безсилни. Именно това ни обясняват авторите на книгата „Зоар”.

В такъв случай, какво изобщо мога да направя? Без разум и чувства – какво ще ми остане? Капката семе? Точно така. Дали са ми точка в сърцето и още от първия миг, работата над нея се извършва по-високо от този свят.

Аз се обединявам с другите точки, при които са ме довели и привличам силата на обединяването с помощта на книгите, които също не принадлежат на този свят. И всичко това е, за да разкрия силата на отдаването.

От началото до края, полето на моята дейност е обособено от нашия свят. Тук е забранен земния подход. Това е напълно различна „територия”, държава на висшия ред, където въпросите на „философите” губят каквато и да е рационалност.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Написано е за празника Сукот: „Излез от постоянното си жилище и заживей във временно жилище”. Вярвате ли, че един нормален човек може да напусне сигурен и комфортен дом и да се премести във времена колиба?

Отговор: Ние ще бъдем заставени да променим нашето егоистично жилище, въпреки желанията ни. Без значение, колко сигурен изглежда вашият дом сега, всеки знае, че той е временен и всички ние ще се преместим на друго, постоянно място.

Кабала приканва човек да „излезе от постоянното си жилище”, което изглежда толкова надеждно, и предварително да се премести във „временно”. Егоизмът ни обрисува нашия свят като постоянен, но изучаването на кабала разкрива различна връзка между световете: светът на отдаване е постоянен, защото човек в действителност се обединява с Твореца и постига вечност и съвършенство в света на Безкрайността.

Ние, като малки деца, сме привързани към сегашното ни жилище: страхуваме се да се изнесем от него, оставяйки любимата си играчка. Дори като възрастни имаме проблем да се откажем от настоящата ни представа и да погледнем различно на света. Разликата между постоянното и временното жилище е, че аз се опитвам с помощта на ново обкръжение да се отделя от предишното си обкръжение, моето „постоянно жилище”.

В предишното ми обкръжение аз съм бил под напрежение от медията, мнението на сътрудниците и съседите; аз съм бил задължен да бъда и мисля като всички останали. Аз съм бил зависим от множество фактори, определящи моето „постоянно жилище”. Аз съм бил задължен на всички и съм се въртял като всички останали. Всички разбират това и го одобряват.

И тогава постоянното жилище ми заприличва на концентрационен лагер и аз не мога да избягам! Аз започвам да виждам себе си отстрани и как този постоянен живот е всъщност временен и че скоро ще приключи. Под новото въздействие на книгите и мнението на групата, аз постепенно излизам от това „мишо състезание”, наречено живот и виждам „постоянното жилище” (състояние) във висшата светлина, в нейния абсолютен покой, в този свят и в бъдещия, сега.

От урока по писмата на Баал аСулам, 22.09.2010

[21766]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ние сме родени с егоистично желание да получим удоволствие, но изведнъж някакво ново желание (за духовното) се пробужда вътре в него. Ние можем да развием това ново желание с помощта на нашето обкръжение и книги, така че то да ни отнесе в неговия свят. А старото желания ще отслабне, ще изчезне или напротив, ще се развие, но ние ще се издигнем над него в желание за отдаване.

По този начин настъпва битка в нас между тези две желания: загрижеността за себе си (желанието за този свят) и желанието за отдаване, което се отнася до Висшия свят, Твореца. Ние трябва да увеличим желанието за Висшия, желанието за отдаване в сравнение с противоположното му желание за наслада в този свят. Това съставя цялата ни работа и свобода на избор.

Изборът се състои само от оценяване на важността. Какво искам да смятам за по-важно: желанието, което е насочено нагоре, от което аз сега имам само една малка точка, или желанието, което е насочено надолу в този свят.

Празникът Сукот и цялата работа свързана с него (построяване на специална постройка, Сука) всъщност ни показват как можем да увеличим това малко желание за Висшия. Това желание се нарича „отпадък”, защото го възприемаме като напълно ненужно: някакво си отдаване, любов към ближния, приятелите, съединението… Никой не взима насериозно тези добри думи.

Сука, времена постройка, символизира издигането на важността на този „отпадък” над нашето „Аз” в този свят, издигането на отдаване над получаване. Дори ако се чувствате постоянно в съвършенство, отидете във временното жилище и променете себе си.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 21.09.2010

[21683]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Кабалистичните книги ни разказват за бъдещите ни състояния, които сме длъжни да рзкрием в себе си, назовавйки ги с имената на световете, парцуфите…

Ако съединим желанията си към това, то ще получим нуждата от поправяне, което ще предизвика въздействието на светлината, тя ще предаде на желанието ни намерение за отдаване и ние ще постигнем тези усещания, които се описват от кабалистите.

Всички тези бъдещи състояния, които искаме да достигнем и почувстваме:АБ, САГ, Аба ве-Има, зивугим, парцуфим – се отнасят само към връзката между нас, към разни видове отдаване.

Говори се само за връзка между душите – започвайки от този свят, както се нарича нашата сегашна връзка и през всички степени на световете до такава връзка, която се нарича Безкрайност, т.е. връзка между всички, без никаква граница.

Безкрайността е отсъствие на ограничение, когато всички души са дотолкова поправени, че се съединяват в едно цяло.

И макар, ние, все още да не се намираме в такова състояние, на нас ни е нужно да го видим като цел още сега: «като един човек с едно сърце» и да чакаме то да се случи между нас.

Много е важно да преминем от външно възприятие към вътрешно, т.е. когато всички светове и всичко, което съществува се намира вътре в човека.

И ние не разбираме какво означава «вътре в човека» – започваме да си представяме геометрично пространство.

Нужно е да работим над правилната картина през цялото време. В началото на пътя човек си представя вътрешната работа, духовното, работата в група  много своеобразно.

Но според степента на придвижване трябва да се грижи всички картини, форми и подходи да си подхождат в една точка и там да се съвместят и целта, и всички измерения – в нея самата. Освен тази точка, няма никакво друго пространство.

Така, ти започваш да си представяш всичко само в точката на твоето усещане и се връщаш в точката на творението «еш ми айн» (нещо от нищото).

И това не е фантазия! Тъй като ние през цялото време живеем в тази фантазия. Във всеки от нас съществува собствен въображаем свят..

От урока от 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Цялото поправяне започва с осъзнаването на злото, както е казано: „Аз съм създал злото начало и съм създал Тората като средство за неговото поправяне”.

Ако не беше се разкрило злото, създадено специално от Твореца, кой щеше да иска да се поправя?

Но усещането на злото и страданието ни гони към коренна промяна! Независимо, че отначало ние желаем да променим всичко отвън, целия свят, след това все пак се съгласяваме с това, че трябва да променим себе си!

През тази промяна трябва да премине всеки човек, всеки народ, всяко общество и всяка цивилизация като цяло.

Поправянето не може да започне без да има необходимост от него, т.е. аз трябва да почувствам, че на мен не ми е добре, без да съм поправен!

Затова ние сме длъжни да се развием, да отгледаме своя егоизъм и да разкрием в него всевъзможните удари и проблеми, пустотата, загубата от напълването и надеждата – и пълната неспособност това да бъде променено по някакъв начин!

И ние търсим как да променим света, докато не открием, че за всичко е виновно злото в нас и откриваме за себе си кабала, сякаш случайно …

Но някой е бил длъжен да я приготви за мен, във вид на книга, на сайтове, защото моята собствена природа, заключена в свойството да получавам и да напълвам себе си, не е способна да контактува с висшия свят, за да усетя непосредствено Твореца. Като за начало на мен са ми необходими външни средства: учител, книги.

Обикновено това знание се предава от човек на човек – от хора, които вече са осъществили връзка с духовния свят.

Още преди моята поява, в света трябва да съществува тази връзка с духовния свят, та нали иначе аз, като пълен егоист, никога няма да се досетя за духовното. Ще търся избавление от страданията само в плоскостта на този свят.

Затова е необходимо разпространяване на знанието за науката кабала. А хората, почувствали себе си опустошени от този свят, ще я открият като методика за своето абсолютно напълване.

И тогава двете условия за начало на поправянето ще се изпълнят: 1. от една страна на човек му е зле, 2.от друга страна открива, че има средство, за да му бъде добре. И той постепенно започва своето поправяне и  реализира в себе си целта на своето творение.

Нашето поколение все още си изяснява условията 1.човек проверява различни средства и методики, някак си да се напълни, понякога даже с алкохол и наркотици – но постепенно това отминава.

Скоро дори ще изчезне влечението към наркотиците, насилието, фанатизма – хората вътрешно ще разберат, ще почувстват, че с това няма да запълнят вътрешната си празнина.

Желанието за наслаждения се променя, повдига се на следващото стъпало и вече не може да се продължава както по-рано.

Човек не намира вече успокоение в наркотиците – той търси по-дълбоко решение. Но трябва да се развиваме до такова състояние, когато на хората не им остане никакъв друг изход, освен науката кабала.

Тяхното търсене може да се съкрати, като се разпространява тази методика, за да разберат всички бързо: на нас ни е необходимо да разкрием висшата управляваща ни сила – само това може да ни помогне!

От урока по статията „Предисловие към  „Паним Мейрот””, 05.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Има  ли опасност, Бней Барух да се превърне в търговско предприятие? Или в политическо движение, което се опитва да внедри Кабала?

Отговор: При мене – никога! Аз съм уверен, че ние винаги ще получим и съберем (само от учениците си, ние не събираме средства от външни лица лица и организации) толкова средства, колкото минимално са ни необходими за истинска работа – безплатен Интернет с всички материали (в това число  текстовете на всички книги относно Науката Кабала, за безплатно сваляне), издаване на вестници, създаване на всички видове медии (сега вече оборота на нашата организация е стотици хиляди долари на месец – и това са само “наши” средства!). Ние винаги ще бъдем далеч от политиката, защото знаем, че в нашия свят управляващи няма, а всички са управляеми. Ние никога няма да стигнем до масите чрез правителството, а само открито, от нас към масите, защото именно това е действителното “распространение на Машиаха” – виж статията на Баал Сулам “Рогът на Машиаха” и “Предговор към книгата “Светещия лик”. Кабала е длъжна да стигне до всекиго лично, до неговата “точка в сърцето”. Уверен съм, че ще дойде време, и хората ще заработват само необходимото за тяхното съществуване, а останалите средства ще предоставят за  изправянето на човешкия род!  

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Някои я наричат осмото чудо на света. Тя съпровожда човечеството в течение на хиляди години и безотказно обслужва неговите най-разнообразни желания. Тя обучава, съветва, убеждава, развлича. На нея са подвластни хора от всички възрасти, докато тя самата е неподвластна на времето.

Историята на раждането и ни пренася в Древния Египет. Отначало тя е изглеждала като няколко листа от папирус, на който са се записвали дългове и са се съставяли счетоводни сметки. Доста по-късно, те са били заменени от свитъци  пергамент, а след това от пергаментови листове, зашити заедно. Дълготрайността на този материал и относителното му поевтиняване, са позволили да се разшири сферата на използването и . Сега вече, в нея се внасяли исторически събития и се описвали подвизите на героите.

С изобретяването на хартията, тя станала достъпна за средните слоеве на населението и оттогава, се превърнала в универсално хранилище за научна и културна информация.

Както вече се досетихте става въпрос за книгата. (more…)

Filed under: Книги - No Comments→

Последното звено от веригата на великите кабалисти от древността, намиращо се буквално на границата между миналото и сегашно поколение става сина на Баал Сулам – рав Барух Ашлаг (съкратено Рабаш).

Рав Барух Ашлаг е роден през 1906 год. Като малък той идва с баща си от Полша в Йерусалим и през целия си живот се учи от него. След смъртта на Баал Сулам, Рабаш продължава неговото дело: издава изцяло коментара „Сулам” и другите ръкописи на баща си и след това започва да пише статии, в които описва точна методика за вътрешната работа на човека, който се стреми да постигне истинската реалност, което преди него не е правил нито един кабалист. В тези статии той дава подробно описание на всички етапи, на духовния път на човека – от неговото начало до край му. В последствие от тях е съставен сборник от пет тома наречен „Етапи на постижението” [Shlavеi Ha-Sulam]. Освен това Рабаш ни предава своите уникални записи, в които се обясняват духовните състояния на човека, получени от баща му, които той така и нарича – „Шамати” [Shamati] (в превод от иврит – «Чуто»). (more…)

Filed under: Велики кабалисти - No Comments→