Въпрос: При четенето на книгата Зоар, моят разум през цялото време си представя картини извън мен.

Как мога да помня, че всичко това произтича вътре в мен и става дума за връзка между нас?

Отговор: Право да си кажем, това е без значение, „Каквото не прави разумът – прави го времето”. Времето за учене и сближаване с другарите.

Ако човек по време на урока (с главата), не може да мисли за целта (сърцето), – нека слуша своето сърце.

Главното е – да удържаш през цялото време мисълта си за това, какво ти желаеш да усвоиш от изучаваното. Без това Тора не действа.

Тора въздейства съгласно намерението на човека, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора като подправка към него”.

Имаш ли в себе си зло начало? Донеси го – тогава ще получиш Тора, като подправка към него (средство за неговото изправяне).

А ако нямаш в себе си злото начало, с какво ще ти помогне подправката? Кабалистите ни дават прости примери.

Имаш ли супа? Искаш ли към нея да прибавиш пипер, сол и всевъзможни подправки? – Заповядай! А ако ти нямаш супа, с какво ще ти помогнат пиперът и солта? Сами за себе си те са отвратителни.

В нашият случай: ние трябва първо да сготвим „супата”. Без нея подправките са излишни. Даже да искаме, няма да можем да ги ползваме.

В процеса на приготвянето на супата – групата, тогава възниква необходимост от подправките – за да ни съедини Светлината. Тора е нужна само на онези, които имат (открито) зло начало.

Затова, към четене на книгата Зоар и към всички наши занимания, ние сме длъжни преди всичко да подходим с правилно намерение, знаейки какво желаем, т.е. да подготвим своята зла природа.

Ти имаш ли какво да изправяш, в теб има ли зло начало – ще получиш за него изправяне. А ако не откриеш в себе си злото – длъжен си първо да го намериш.

Ако се чувстваш праведник, Тора не е за теб, тя е  за грешниците – за да ги изправя.

Затова, по-големият от другите разкрива в себе си по-голям егоизъм, по-голямо зло – и той има какво да изправя.

И затова, не е важно доколко човек разбира по време на занятията. „Не умниците изучават Тора” (ло ахахам ломед). Важното е – той да чувства, че има какво да изправя във връзките с другарите си.

Защото трябва да се съединим в едно желание, душата на Адам, трябва да станем братя – по цел.

И макар сега да се ненавиждаме, не искаме и се пренебрегваме  един друг, но  разбираме, че целта е – съединение.

Затова, ние чакаме да дойде светлината, да ни върне към източника. Тогава ще станем едно цяло желание и между нас ще се разкрие Творецът.

От урока от книга Зоар 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Трябва ли работата над намерението, да започва много преди урока за четене на Зоар?

Отговор: Аз бих казал, че над намерението трябва да се работи през цялото време. В нашият свят всичко е устроено така, че за много кратко време се намираме в контакт с групата и учението.

Хиляди хора от целият свят присъстват на уроците заедно с нас. Много слушат урока в синхронен превод. Има и такива, които трудно разбират дори и с превод, колкото и да е близко до езика.

Но това не е важно за духовното. По отношение на текста на Зоар, ние всички сме равни. Ние идваме на урок като на захранваща станция, за да се заредим, за да живеем с това през следващите часове.

Нашият свят е устроен така, че една трета от деня – спим, една трета – работим, една трета – изразходваме за разни глупости. И ни остава някакъв час, два, които откъсваме от съня и идваме за да учим.

Но пристъпвайки към ученето, трябва да разберем, че целият ни живот е устроен от Твореца специално. Ние не ходим на работа от безизходица.

И ако сме на урок за един час, това трябва да е достатъчно, така, че останалите 23 часа да се сливаме с целите, да се подготвяме за този час, когато ще отидем на урок.

Преди повече от 2000 години, в пустинята Наил е живял един човек, който се наричал Бар Би Йома (ученик за един ден). Той бил селянин. Работел в полето. Когато прекъсвала сезонната работа, можел да напусне дома си и да отиде до Йерусалим. След дългият път му оставал само един час за учене на Тора, а на сутринта тръгвал обратно към своята работа.

В негова чест и сега има обичай да се учим един път в годината всички. Тогава мъдреците казват, че неговото учене в един ден е равно на целогодишно обучение, защото през цялата година той се е стремил към това.

За това, ако 23 часа ние очакваме този един час от нашия урок, означава, че сме учили 24 часа. От тук може да се разбере, колко много желание е необходимо, за да се подготвим за този един час обучение. Всичко зависи от подготовката и през всички останали часове трябва да се готвим за урока по Зоар.

От урока по книгата Зоар, 23.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Книга Зоар, глава Беаалотха, пункт 118: …Разяснявайки първите две знамена, представляващи средната и дясната линии, сега разяснява третото знаме – лявата линия.

От броя на живите същества тя се назовава с лика на “бика”, а от броя на ангелите – Гавраил.

Известно е, че след като средната линия е съгласувала и обединила дясната и лявата линия една с друга, в лявата линия останала само светлината Малхут – светене нахохма отдолу нагоре, ВАК и А ГАР изчезнали от нея.

Отгоре към нас слизат две пълни линии – дясна и лява, Хасадим и Хохма.

Но доколкото разбиването е произтекло от това, че творението се опитало да обедини заедно Хохма и Хасадим напълно, но не могло да стори това поради отсъствието на толкова голям екран, да получи цялата светлина Хохма облечена в светлината Хасадим заради отдаването, затова намерението за отдаване (кли) се разбило и екранът изчезнал.

Сега ние сме длъжни да поправим това разбиване, а поправяйки го, ще започнем също така да разбираме, какво се случва вътре в творението, защо Творецът го е създал по такъв начин, какво е целял с това самият Той.

Разбиването не е нещо лошо, а подготовката към това, да започнем да съставяме нашия свят в едно цяло – с разбиране, осъзнаване, усещане. Защото, ако се намирахме в един готов свят, ние не бихме го разбирали.

Но доколкото Творецът е създал Света на Безкрайността, а след това го е разбил, Той ни е дал възможност отново да съберем в едно цяло света на Безкрайността, самите ние да се включим в Действието Съзидание (Маасе Меркава) и Първоначалното Действие (Маасе Берешит) и по този начин да Го разберем и да Го усетим, да станем като Него.

Разбира се, не строим всичко това от нулата, от нищото, та нали самите ние сме създадени “от нищото”. Но частите, които събираме в едно цяло ни дават пълно разбиране и усещане за това, какво ни е необходимо, за да станем подобни на Твореца, т.е. цялата информация за всички части, елементи и дълбините на мирозданието.

Затова цялата книга Зоар, всички коментари, цялата наука Кабала ни говорят за това, как да поправим разбитите желания (келим), как правилно да ги съединим помежду им и да върнем в едно цяло желание (духовен съсъд, кли) всичката светлина, изпълваща по-рано света на Безкрайността.

Но всичко това творението трябва да извърши със собствени усилия. По такъв начин то достига разбиране, усещане, възприемане и власт над цялото мироздание.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.02.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос от немския блог: Много бих искала да разбера по-задълбочено съдържанието на книгата на Руф. Възможно ли е това и мога ли някъде да прочета нещо повече?

Отговор: В книгата ” Зоар ” има кабалистична интерпретация на книгата на Руф.

Въпрос: По какво се различава заповедта “обичай ближния, както обичаш себе си” от придобиването на свойството отдаване?

Отговор: Различават се, както качеството се различава от действието.

Въпрос: Помогнете ми да разбера същността на фразата “завистта, страстите и почестите извеждат човека от този свят ” (Авот)?

Отговор: Използвайки правилно тези качества, човек може да премине от егоистичния в алтруистичния свят.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Рав Йеуда Ашлаг (Баал Сулам) се е родил във Варшава през 1884 год. и още като младеж е бил забелязан от учителите си и оценен, като човек, който непрестанно се стреми към разкриване на тайните на мирозданието. Той е поразявал наставниците си с блестящите си знания по всички основополагащи книги на юдаизма, а също така и с познанията си в оригнал на произведенията на най-известните западни философи, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, и Маркс. В последствие, той пише статии в които съпоставя техните възгледи с тези на кабала. (more…)

Filed under: Велики кабалисти - No Comments→

Най-големият по мащаб период, в който се поява новият подход за изучаване на кабала става през XX в. Методиката за духовното постижение от съвременния човек успява да създаде великия кабалист на XX в., нашия съвременник, рав Йеуда Ашлаг, наричан с името Баал Сулам по името на коментара му «Сулам» [Perush Ha-Sulam] на «Книга Зоар». В неговите трудове намират отражение големия му духовен опит, отличаващ се с уникална ширина на спектъра на обсъжданите теми и впечатляващия набор от научни факти за устройството на мирозданието, като акцента е поставен върху ролята и преназначението на човека. Баал Сулам се смята за основоположник на съвременната кабала, защото е създател на нов подход към трудовете на АРИ. Той е написал повече от десет книги. (more…)

Filed under: Баал Сулам, Велики кабалисти - No Comments→