Въпрос: Вие обяснявахте, че текстът, който четем в ТЕС и Книгата Зоар, описва силата на връзката между нас. Може ли да приведете пример за такава връзка?

Отговор: Ако ти беше в духовното, то щеше да разкриваш на практика всичко, за което четеш в книгата. Ти би разкривал силите на връзките между нас, тяхната мощ, характер, как действат, как се съединяват заедно в свързваща ни мрежа.

Ти би участвал в системата на тези сили, в нейната работа – в светенето на Шхина. Ти би виждал доколко можеш да вземеш активно участие в нея, колко можеш да добавиш от себе си. Четейки текста, ти би виждал как се държи цялата тази мрежа.

Но ако не се намираш в духовно постижение, няма как това да ти бъде предадено. Както пише Баал Сулам в своето стихотворение: „Това, което ще видят вашите очи, ще видите вие и никой друг”.

Но докато не усещаш духовното, трябва да четеш тези текстове с надеждата то да ти се разкрие. Защото ние четем кабалистичните текстове в качеството на „сгула” (чудесното свойство), а не във вид на факти.

Например, аз съм сляп и слушам от учителя по физика за законите на оптиката: да допуснем – как лъч светлина се разцепва на няколко цвята. Но аз просто слушам. Аз не разбирам за какво става въпрос, а само слушам, че съществуват такива явления.

Така мога да се уча цял живот, без да разбирам за какво става въпрос. Но ако правя особени усилия и започна да усещам тези явления, за които съм слушал, те стават моя живот – това се нарича „Вкусете и се убедете колко сладък е Твореца”. Трябва да опитаме – да получим тези светлини и да усетим техния вкус.

Истинската наука Кабала започва чак след това усещане.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 06.12.2010

[28935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Можем ли да създадем общо намерение преди урока? Ако можем, тогава как да го направим?

Отговор: Общо намерение се изгражда върху основата на общата за всички цел. Нашата крайна цел е да доставим удоволствие на Твореца. По този начин ще станем подобни на Него.

Затова, ние трябва да Го разкрием – такова е желанието Му, за да се убедим в Неговата доброта и любов. Това не е наша лична потребност – Творецът желае да Го разкрием.

Разкриването се постига в подобието на свойствата. Затова, ние се стараем всички наши действия да бъдат насочени към отдаването. Аз полагам усилия не, за да доставя удоволствие на своя егоизъм, а се стремя да изляза извън себе си и да разкрия Твореца именно, за да доставя удоволствие на Него.

За тази цел са ми нужни даващи свойства/келим и аз прибягвам до помощта на светлината, скрита в кабалистичните източници и особено в книгата „Зоар”. Светлината може да ме промени, да ме преведе през пропастта между свойствата получаване и отдаване.

Но ако мисля за това сам, то аз имам твърде малко сили. Те няма да ми стигнат дори само, за да поддържам посоката към отдаването.

От друга страна, ако действам заедно с другите, споени в едно, с едно желание, когато всеки се отрича от себе си пред всички, тогава нашата обща настройка придобива голяма мощ.

Кабалистите, които вече са преминали през тези етапи ни обещават, че това е начинът, по който ще успеем.

И затова, сега се радвам, че съм между другарите и мога заедно с тях да изградя намерение, отстранявайки се колкото се може повече от себе си, за да мога в крайна сметка да доставя удоволствие на Твореца. Така, ние се уподобяваме по свойства с Него и в тази степен го разкриваме. Нещо повече – постигаме сливане с Него.

Затова, ние трябва да се подготвим предварително и да идваме на урок с готово желание. Размишлявайки за това, човек все повече се „разгорещява” и постига успех.

Казано е: „Заповед без намерение е като тяло без душа”. На теб ти е дадена заповед да изучаваш Тора, т.е. кабалистичната методика, която е предназначена за поправяне на злото начало. Благодарение на нея, ти ще стигнеш до отдаване, ще придобиеш любовта към ближния, а след това и любовта към Твореца. Тора, от думата ор – светлина и от думата ораа – инструкция.

Но ако не си се въоръжил с необходимото намерение, тогава седиш като мъртъв на урока и извършваш механични действия, които са лишени от духа, от светлината на живота. Така че, трябва да решиш – защо ставаш през нощта и с какво се занимаваш.

Дори ако не е по силите на човека да поддържа намерението, нека почувства, че това не му достига. Болката от пустотата в сърцето също е важна.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

От получени писма с впечатления от конгреса:

Обиколката из северен Израел – най-кабалистичните места, където някога са живели велики кабалисти. Приказна земя – маслиновите гори сигурно са били точно такива по времето, когато тук е идвал Раби Шимон със своите другари.

Такава пронизваща реалност, сякаш целият живот преди това е бил декор – по този начин, тук всички чувстваме отпечатъка на вечността.

[Покажи като слайд-шоу]

Гробниците на раби Акива и Рамхал в Тверия на високата планина. Лекият бял камък на гроба, който никак не се асоциира със смъртта – тъй като кабалист и смърт са несъвместими неща. Напротив – всичко тук излъчва жива енергия, а долу лежи езерото Кенерет, символ на Бина в материалния свят – цяло море от светлината Хасадим.

Пещерата Идра Раба, където е била написана книгата «Зоар». Вътре цари тайнствена, кадифена тъмнина, в която блещукат свещи. Толкова много хора влязоха вътре, но стените, като че ли се отместиха. Изведнъж, в тишината, някакъв глас започва да чете „Ейн од милвадо”( «Няма никой, освен Него») и всяка дума се отразява от стените и се усилва така, че изведнъж започваш да вярваш, че действително „Няма никой, освен Него”.

Последната спирка е в Амука – всички автобуси и групата Галил-Голан, дошла специално, се събират заедно на трапеза. Отгоре на планината има верига от мъже, които извикват поред някакви проникващи право в сърцето думи, на всевъзможни езици и дори не се разбира кой вика първи, и кой на кого превежда – иврит, английски, френски, немски, италиански, руски… Вавилонската кула от времената на Гмар Тикун. Срещу тях долу се е строила същата верига – като двата полюса на магнит, свързани с невидими нишки.

А редом с тези места е гробницата на праведника Йонатан бен Узиел. Казват, че неговата душа включвала в себе си толкова много души и неговата молитва била толкова силна, че птиците, които прелитали над главата му – изгаряли. Йонатан обещал, че молитва за бърза и щастлива женитба, издигната на неговия гроб, непременно ще се сбъдне и ще бъде чута от Твореца.

И действително – ние се чувствахме толкова щастливи и се усещахме като едно семейство! Липсваше ни само Той, и ако Йонатан е спазил обещанието и е предал на Твореца – то разбира се, Той ни е чул…

[27643]

Filed under: Без категория, Конгреси и събития - No Comments→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Мъдреците на света”: „Казал раби Шимон: „Веднъж, при мен дойде един философ от народите на света и ми каза: „Вие казвате, че вашият Бог властва във всички небесни висини и всички войнства и станове не постигат и не познават Неговото място.

Това не увеличава много Неговата слава. Защото е казано: „Сред всички мъдреци на народите и в цялото тяхно царство, няма подобни на Теб”. Що за сравнение е това с тленните хора?”

По духовния път, в човека се пробуждат въпроси – в него сякаш започва да говори философът. В конкретния случай, това се случило с раби Шимон. В него се появила философска мисъл – напълно логичният и рационален за нашия свят въпрос за Твореца

Разбира се, този „философ” е умен, а неговите постулати и аргументи са истински. Казано е: „Вярвай – има мъдрост в народите”. С други думи, в нашия свят нищо не може да се противопостави на логиката и здравия смисъл.

Науката кабала не отрича това – просто, в нея е заложена друга програма, друг разум и подход. И затова, глупак е онзи, който се опитва да приложи логиката на този свят към духовната реалност. Защото става дума за несъпоставими неща, за различни келим.

Ясно е, че в теб възникват въпроси и няма съмнение, че ще можеш да докажеш на всички своята правота. Защото онези, които те заобикалят, се ръководят от същата логика, от която и ти.

Съгласно сведенията, намиращи се в егоистичното желание, вашите претенции са справедливи. Изходната точка, подходът към нещата, анализът и резултатът – всичко е вярно. Онова, което се отнася до нашия свят, подлежи на неговите закони.

Но ние говорим за изследването на духовния свят, в който нашите закони не действат, където нашата логика и нашето усещане са безсилни. Именно това ни обясняват авторите на книгата „Зоар”.

В такъв случай, какво изобщо мога да направя? Без разум и чувства – какво ще ми остане? Капката семе? Точно така. Дали са ми точка в сърцето и още от първия миг, работата над нея се извършва по-високо от този свят.

Аз се обединявам с другите точки, при които са ме довели и привличам силата на обединяването с помощта на книгите, които също не принадлежат на този свят. И всичко това е, за да разкрия силата на отдаването.

От началото до края, полето на моята дейност е обособено от нашия свят. Тук е забранен земния подход. Това е напълно различна „територия”, държава на висшия ред, където въпросите на „философите” губят каквато и да е рационалност.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Не е важно какво точно четем – книгата „Зоар”, „Вавилонския Талмуд” или Библията (Тора). Всички свети книги разказват за света, който не усещам, в който нищо не разбирам. А аз не разбирам нито един, дори най-малкия негов детайл.

Как работи разумът, „разбирането”? Когато в моя разум има модел на онова, което виждам, за което слушам или чета, тогава ще мога да събера и подредя в себе си картина, съответстваща на ставащото извън мен.

Но при изучаването на кабала, това е невъзможно. Аз нямам нито един подходящ детайл. Как тогава ще мога да съставя някаква картина?

Да допуснем, кажа, че З”А” е „10”, а „Малхут” – „5”. Колко е по-малък З”А от Малхут? 10 – 5 = 5. Прекрасно, значи ти знаеш! Но какво знаеш? Разбираш ли какво е З”А? Не. А какво е Малхут? Не. А какво е 5 – разликата между тях? Също не. Тогава какво знаеш?

Но ние изучаваме тези понятия, тъй като това са висши корени и те въздействат върху нашата точка в сърцето, разширявайки я. Това е единственото възможно действие от цялата наука кабала, извършвано върху нас – намиращите се зад границите на висшия свят.

И затова, както казва Баал аСулам в „Предисловие към Учение за Десетте Сфирот” (п.155), кабалистите са задължили всеки човек да изучава науката кабала, тъй като в това действие се крие светлината, връщаща към Източника, към Твореца.

Цялата Тора е била написана без запетайки, точки и разстояние между думите – от самото начало до края е имало непрекъсната последователност от букви. Буквите са желания/келим. Свойствата за отдаване и получаване, Хасадим и Хохма, намирайки се помежду си в особена връзка, изграждат формата на буквите.

А аз, трябва вътре в себе си, от своето желание да създам същите свойства, келим. Когато моето желание започне да пребивава в свойствата Хасадим и Хохма, тогава то ще приеме и такива форми на буквите.

Тези свойства ще бъдат в мен – като 22 набора от духовни щампи. От тях, аз ще мога да съставям думи – действия, а от думите – фрази, завършени програми.

Ти трябва да уподобиш своето желание на тези символи. Кабалистите са ни предали тази информация във вид на символи, за да можеш, от своето желание да направиш същите форми, както е написано в Тора, започвайки от първата буква „бет” (първата буква на думата „Берешит” – „В началото”) и до последната – „ламед”.

Вземи своето желание като тесто, моделирай от него тези форми и в резултат ще получиш себе си напълно поправен.

От урок по книгата „Зоар”, 23.11.2010

[27421]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Днес, ние стигаме до предела на своето егоистично развитие, завършващо цялата наша хилядолетна история и това е причината, поради която човечеството усеща криза във всички области на своята дейност.

Ние не виждаме накъде повече да вървим и какво още можем да направим, затова светът потъва в депресия и наркотици.

И тук се появява науката кабала, която е очаквала точно това време – края на 20-ти век, когато е трябвало да се разкрие, за което е написано както в книгата „Зоар”, така и в други кабалистични книги.

Това се случва именно сега, когато всички разбират или започват да усещат, че се намират в безизходица, защото нашият егоизъм няма накъде повече да расте.

Ако егоизмът продължаваше да расте, ние щяхме да бягаме след него, без да се замисляме, че сме го правили във всички наши минали жизнени кръговрати, през цялата наша история, всеки път, опитвайки се да постигнем нещо в този живот, да спечелим, да създадем дом, семейство, деца, професия.

Всяко поколение е като редица от войници, преминаваща от живот в живот, от въплъщаване във въплъщаване.

И по време на всичките тези жизнени кръговрати, ние не сме преставали да преследваме своето его, защото желанието ни е подтиквало. Не е важно, че то е било ерудирано, и че сме минали през това неведнъж – ние сме го гонили и сме правили онова, което то иска.

Но тъй като днес, това егоистично желание е стигнало до своето пределно ниво, ние започваме да чувстваме, че пътят свършва. Хората, вече дори не искат да създават деца, защото не вярват, че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното.

И тук идва науката кабала и казва: „Вие можете да се присъедините към доброто!” То е бъдещето на цялото човечество. Но това добро не е в нашите егоистични представи и на плоскостта на този свят – тук вече не може да има нищо хубаво.

Защото, ако всеки иска да получи нещо вътре в своя егоизъм, той никога няма да може да се напълни. В мига, в който започне да напълва себе си – неговото наслаждение вече свършва.

Наслаждението и напълването са противоположни едно на друго, и напълването гаси желанието. А ако вече не изпитвам недостиг, тогава не се наслаждавам от получаването и не ми е необходимо да търся нещо ново

Така преминава целият ми живот – в безмислено търсене. Но за онези хора, които усещат, че трябва да намерят нещо, което е над този материален живот, кабалистите разказват как да се присъединят към доброто.

Защото аз, вече усещам, че този свят се е изчерпал и чувствам необходимост да намеря нещо, което е над него, за да разбера „за какво” и „защо”? Къде е източникът на живота и в какво се състои неговата цел? Какво е било преди него и какво ще бъде след него? Аз искам да знам какво има по-нататък, отвъд границите, в които ме е затворил този свят.

Трябва да знам причината за всичко, случващо се и да видя какво има около този свят – как започва и завършва всяко нещо, как всичко е свързано! Без това се чувствам зле – така е устроена нашата душа, която започва сега да се разкрива.

И затова се появява кабала – методиката за разкриване на душата. Защото всичко, което сме опитвали досега, е било усещано в животинското тяло, с неговите пет сетива. Напълвали сме го с вкусове, на които то се е наслаждавало или сме преживявали в него страдания.

Ние сме приключили с този свят – напълнили сме се и сме почувствали разочарование, и сега трябва да продължим нататък! Егото ще продължи да расте, но вече в друго измерение – по-високо от твоето тяло.

Това се нарича развитие на душата – още една вътрешна част, която ще се развие в теб и благодарение на нея ще постигнеш висшата реалност. И това не зачерква твоя днешен свят – той ще продължи да съществува.

Но ти ще постигнеш и онова, което е над него – всички онези сили, които се спускат отгоре и управляват нашия свят. Ще разбереш всичко, което се случва тук, долу, защото ще се издигнеш към висшите корени и ще разкриеш връзката на корена с клоните.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27255]

Filed under: Конгреси и събития, Развитие на егоизма - No Comments→

Използвайки като пример статията „Нощта на годеницата”, можем да добием представа как е била написана книгата „Зоар”.

Нейните автори са постигнали Малхут напълно и са разкривали в нея фрагменти на различни части, такива като желанието за наслаждаване заради получаване („ангел Дума”) – часта, работеща под Второто съкращаване (Цимцум Бет).

Мъжката част на Малхут се нарича „цар Давид”, а съответстващата на нея женска част – „Бат Шева”.

Кабалистите са разкривали светлината, поправяща Малхут, която може да чувства себе си разделена на две части и да работи само в едната от тях.

Те се наричат „МИ” (מי) и „ЭЛЕ” (אלה). Ние постоянно работим над правилното съчетаване на тези части и по този начин се уподобяваме на Бина, на името Елоким (אלה-ים), което се състои и от двете.

Виждайки нашите корени в Ацилут и тяхното правилно функциониране, авторите на „Зоар” разкриват наименованията, тоест числовите обозначения (гематрията) на тези части.

А след това, те разказват образно за това и обясняват, че един път в историята, ние преживяваме такива състояния, когато духовният корен се спуска и облича в материалния свят.

Но тук се проявяват само следствията, а кабалистите разказват за корените, на които трябва да се уподобим. Затова, четейки книгата „Зоар”, трябва да си представяме свойствата, силите, действията, които те са разкрили на висшите стъпала, а не персонажи и събития от този свят.

Как да разкрием духовните действия? За тази цел трябва да изпълним едно условие – да стигнем до подобие между техните и нашите свойства.

Ние искаме да се обединим, да разкрием помежду си свойствата на това взаимно обединяване и да напълним със светлината йуд-кей (י”ה) онази част на желанието, която ще се разкрие във всеки.  

Тогава ще разберем и усетим, как да разпределим своите желания и да отделим частта Давид, с която можем да работим от частта, с която не можем да работим. А към Давид ще присъединим поправената женска част – Бат Шева.

Всеки ще прояви тези части в себе си, за да се обедини с другите и да поправи общата Малхут, в която според степента на поправяне се разкрива Творецът.

Всички светове се проявяват между душите – там, където е станало скриването и отслабването на светлината. Когато се стремим към единство, скриването изчезва и ние разкриваме формата на връзката, за която разказва книгата „Зоар”, докато не постигнем неограничената взаимна връзка – света на Безкрайността.

От урок по книгата „Зоар”, „Предисловие”, 21.11.2010

[27177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Книгата „Зоар” описва връзката между нас. Нищо повече не обяснява. Дори тук, в този свят, ние постоянно си изясняваме в каква връзка се намираме един с друг.

Не го осъзнаваме, но през цялото време сме заети само с това. Дори да не знаем каква е движещата сила на всички наши действия и мисли, всички те са продиктувани единствено от желанието все повече да напредваме във връзката помежду ни или в обратната на нея посока.

Известно е, че хората, които се обичат помежду си, понякога преднамерено се спречкват, за да усилят връзката. Но това не е важно, защото при всички случаи става изясняване на връзката – и нищо повече.

Вижте единствено с какво се занимаваме! Средства за връзки, СМИ, политика, икономика, семейство – всичко това е всъщност връзката между хората. И не е важно дали е отрицателна или положителна – ние действаме само в тази област.

Сякаш сме болни от това, тъй като целта на творението ни насочва само към връзката между нас. Или напредваме към нея по добрия път, следвайки правилната методика и знаейки какво правим, или вървим по пътя на страданията. Но при всички случаи напредваме само към връзката.

Затова, отваряйки „Зоар”, ние трябва да мислим само за това. „Зоар” говори само за напредналите форми на връзката между нас, за всевъзможните и видове.

И затова, четейки „Зоар”, аз трябва да мисля, че се намирам заедно с другите души, съединен с тях, усещайки връзката между нас, и че искам да разпозная същата картина, същата форма на връзка, за която разказва „Зоар”.

Защото ако се приближим към нея, веднага ще разкрием Твореца и висшия свят. Затова, ние трябва да се стремим към разкриването – това се нарича „да желая да изпитам онова, което изучавам”, да се съединя с него.

От урока по книгата „Зоар”, 03.11.2010

[25788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

В книгата „Зоар” е казано: „Всичко ще се изясни в мисълта”.

Творецът е всеобхватна мисъл. Със своята мисъл, Той управлява нашите желания, а ние се нуждаем от мисъл, за да ги използваме. Тоест при нас, за разлика от Твореца, желанието е първично, а мисълта е негово следствие.

Замисълът на творението е подобен на поле, което запълва цялата реалност и само по себе си представлява една мисъл.

Интересно е, че в много астронавти и астрофизици, намиращи се в продължителен контакт с изучаването на извънземната действителност и изследващи космическите пространства и обекти, възниква усещането, че космосът е израз на някаква мисъл. И това, в крайна сметка, е така.

Тази мисъл създава творението, управлява го, води го към желаната цел. А ние сме проява или следствие на тази мисъл, която ни принуждава да действаме.

Нашата свобода на волята се състои в това, че можем постепенно да се издигнем до нивото на тази мисъл, да разкрием замисъла на творението, да започнем да се движим заедно с него в една посока и да изпълняваме всички действия не по принуда, а доброволно и съзнателно.

Тогава, ние ще постигнем замисъла на творението още преди неговата реализация – ще мислим заедно с Твореца, вместо да получаваме от Него желания и едва след това да ги реализираме. Тоест от пасивна част на творението ще станем нейна активна част.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 21.10.2010

[24632]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Да получим силата на отдаването ли трябва да е правилното намерение при четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Нищо повече не ние е необходимо, освен силата на отдаването. В цялата реалност има само две сили: получаване и отдаване.

В силата  на получаването не изпитваме недостатък. Ако сме се подготвили правилно чрез работа в група и изучаване на кабала, на нас ни се разкрива силата на получаването – нашето зло начало.

Но ако все още не съм започнал да се организирам с групата и ученето, тогава не забелязвам в себе си егоизма против Твореца, като пречещ ми, като зло.

Първо трябва да разкрия своето зло. Но ако не виждам в себе си зло, тогава няма с какво да пристъпя към изправяне.

А когато разкривам злото в себе си, аз вече го разкривам в групата, и затова вече имам светлина за неговото изправяне. Защото в мястото където разкривам своето отблъскване от приятелите, именно там аз намирам сили за преодоляване на това отблъскване.

Въпрос: Ако не усещам необходимост да чета Зоар, трябва ли да го чета?

Отговор: Човек, започващ да изучава науката кабала, въпреки всичко трябва да знае, че именно посредством четенето на книгата Зоар, той преминава през стадиите на разкриването на своето зло и неговото изправление.

Злото ще се разкривя все повече, а той ще се издига над него все по-високо, докато не се разкрие целият ръст на злото, всичките 125 степени между нашият свят и света на Безкрайността.

Той ще се издига на височина, над разкриващото се зло, както на въжена линия към върха на гората.

Затова му е необходима тази гора – разкриващото се зло, и въжената линия – силата на светлината, която ще го издигне на върха.

И затова ние трябва да изучаваме кабала, която ни разкрива злото. Това се нарича „Аз създадох злото начало”, а след това се нуждаем от силата на изправлението, което се нарича „И дадох Тора за неговото изправяне, защото светлината в нея възвръща към Източника”, на върха на гората.

Затова в началото Твореца е казал на Авраам: „Пришълци ще бъдат твоите потомци в чужда страна”, във властта на егоизма, но ще излязат с голямо богатство, егоизма, и ще се нуждаят да го изправят, получаването на Тора, методиката на изправяне посредством силата на Твореца, светлината.

Чрез спиране на използването на егоизма (Египет), който е превърнат в „пустиня”, и след това използвайки го заради отдаване, ще го превърнат в „Земята на Израел”.

Защото има само едно желание, а поетапната промяна на намерението свързано с него, прави от това желание „Египет” (на иврит „Миц-раим” е „концентрат на злото”), след това пустинята Синай (на иврит „Синай” означава ненавист), до обръщането му в добро, в „Земята на Исраел” (на иврит „Ерец Исраел” означава желание към Твореца).

Злото начало, „Египет”, след това „отдаване заради отдаване”, „пустинята Синай”, след това „получаване заради отдаване”, „страната на Израел”. Желанието да насладиш си остава същото, ти само определяш своето отношение към него – всеки път все по изправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Вие така педантично се стараете да ни обясните механиката на духовните светове, описана в ТЕС, а аз така и нищо не разбирам…

Отговор: Аз не мога да се отнасям педантично към това, защото има множество детайли, които вие не можете да запомните.

Проблемът е в това, че човек е способен да запомни усещания, а не просто механически данни. Даже и тях, той превръща в усещания и чак след това ги запомня.

Макар да ни се струва, че паметта се отнася към разума, но вътре в клетките на паметта се запомнят чувствени състояния.

Да допуснем, че аз сега внасям някаква информация в паметта на компютъра – но това е в следствие на моите чувствени преживявания, защото моята материя е чувстваща.

Тя възприема лошото и хубавото в множество различни видове. А когато аз внасям тази информация в паметта, аз давам определение на моето усещане – иначе то няма да се запише там.

Необходимо е да му отделя определено място в паметта, да му дам име, определение, подобно на това, както в препратката на страницата в интернет, ние точно определяме пълния път чрез множество наклонени черти. Така се определя и „адреса” в нашата памет.

И макар тази памет да е „механична”, тя записва усещания. Ако аз започна да си спомням събитие от далечното минало, то в мен изведнъж ще изникнат забравени усещания, и аз ще си спомня някакъв мирис, звук…

И затова, ако никога не сме усещали духовния свят, не можем да запомним информация за него.

Затова Баал Сулам така се е разсърдил, срещайки “кабалистите” в Йерусалим, които се опитвали механически да заучават теорията и смятали, че всичко се изчерпва с това.

Ние не действаме така. Ние се опитваме да изучаваме ТЕС, но не оценяваме нашият духовен напредък според нашите знания, а според нашите усещания!

Какво можете да знаете, ако не усещате думите, както е казано „Вкусете, колко е прекрасен Твореца”? Знае ли човек, какво означават тези думи, почувствал ли е някога какво означават те? Ако не, то неговите знания нищо не струват.

Ние се учим, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника! Нашето желание да разберем написаното в Книга Зоар и в Учението за Десетте Сфирот, ни дава възможност да се свържем с материала.

Но ние не разбираме, какво е това З”А, потопяващ се в сън, или повдигащият се с МАН в Бина – за нас това засега са просто думи.

Затова, цялата кабала – това е засега празна наука, но тя ни дава основа за желанието, подготовка, причина за разкриването. Аз искам да разбера, защото се говори за мен, за случващото се в моята душа!

Кой се повдига от Малхут в З”А и Бина? Моята душа, там тя получава напълване и се връща надолу!

Всички тези действия стават в мен и точно сега, само че аз не ги чувствам. Аз искам най-накрая да усетя какво е това! Защо в мен изведнъж има такъв стремеж? В мен се е събудил духовният ген, решимо….

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 07.10.2010

[22845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Зоар, глава „Ваехи”, п.528: Но той не е разкрил това, което е могъл да разкрие, тъй като е желал да им разкрие края. Има десен край, има и ляв край. Той е искал да им разкрие десния край, да бъде съхранен и очистен от кожата в края на лявата линия. А това, което той им разкрива, е било известно и разкрито още преди те да пристигнат на святата земя.  Но той не е разкрил другите неща и те са скрити в Тора, в тези благословения.

Ние трябва да се стараем да разпознаем събитията, описани в Зоар, „в себе си”, в нашето поправено желание. Колкото повече желаем да ги усещаме в поправеното желание, толкова по-силна светлина на поправяне привличаме. Тя постепенно ще ни поправи и ние ще можем да видим истинската картина.

Това е сякаш се взирам в нещо без очила, знаейки, че имам нужда от тях. Аз искам да видя истинската картина и се надявам да получа „очила”, да поправя зрението си и да видя истинското състояние. Това е същността на четенето на книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар, 03.10.2010

[22423]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

В зависимост от това, доколко вашите намерения при четенето на книгата „Зоар” стават все по-правилни, вие ще започнете да разкривате духовните картини вътре в своите намерения.

Ще започнете да усещате не материалните образи, а цялото развитие на събитията вътре в себе си – в желанията, усещанията, намеренията, отношенията.

Картината трябва да се създаде вътре. Защото духовното – това е всичко, случващо се вътре в желанията. Според правилното намерение, желанието започва да приема тези форми.

Намерението „рисува” в желанието, форматира го така, че то да приеме духовните форми. Всичко написано в „Зоар” ще бъде усетено в желанието – като случващо се с него.

Например, имам в компютъра програма, отваряща текстови файлове във формат „word”. Но, ако ми изпратят картинка във формата „jpg” или таблица във формата „xls”, тогава няма да мога да ги отворя с програмата за „word”.

И макар в тях да има много важна и полезна информация, няма да мога да я извлека. Това означава, че първо трябва да се сдобия с нова програма, да я копирам в своето желание – върху своя „твърд диск”, в своя компютър и тогава, тя ще може да възприеме данните, постъпващи към мен в нейния формат.

Всъщност, именно това правим, изучавайки кабала. Защото, какво е науката кабала? Ти се сдобиваш с нова програма за своето желание, за съсъда на възприемане (кли). Форматирайки го наново, ти ще можеш да възприемаш новите картини, новата информация.

По-рано, твоята програма е работила само за получаване, а сега, в теб е заложена нова програма, която разбира какво означава да отдаваш.

Това са други ценности, други връзки между желанията, намеренията, отношенията, представите за подема и падението, за дясната и лявата линии – всички получават нова оценка, ново определение. Новата програма променя всичко.

А какво остава от старото? Продължава да работи желанието за наслаждение. Но връзката между всички негови части се осъществява по нова формула – колко отдава всеки на другия, а не колко получава от него.

И тогава, тъй като в мен има програма, чрез която всички мои желания работят във взаимно отдаване, аз разбирам постъпващата информация за отдаването във всеки неин вид (текст, видео, аудио). Мога да я открия и разбирам какво  иска да ми каже тя – всяко съобщение ми е ясно.

От урок по книгата „Зоар”, 03.10.2010

[#22428]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

След всичко казано и направено, резултатите, които получихме от изучаването на науката Кабала, идват от Поправящата Светлина. Тя ми въздейства, като ми изяснява цялата картина на реалността и в резултат аз възприемам духовния свят като картина, която е представена в моите желания. 

Моите желания са средство за усещане, а за да настроят човек към Поправящата Светлина, ние изучаваме книгата Зоар. По време на учението аз  търся начин да видя Даващия чрез картината, която се заражда в мен. Аз трябва да се стремя да Го усетя – Този, който  действа отвътре и формира картината, която виждам. Тази картина стои между мен и Твореца като една маса, изпълнена с угощения. Но кой се намира от другата ми страна? Кой е Той, който формира за мен тази картина?

Затова всичко, което съществува, целият този свят и всичко, което си представям докато чета книгата Зоар, става за мен средство за разкриване на Източника. В този случай аз действително „изучавам Тора”.

Аз търся Поправящата Светлина, но защо? Това е така, за да разкрия Източника, Твореца, както е написано „Целта на науката Кабала е да разкрие Твореца на творенията в този свят.”

Когато четем Талмуд Есер Сфирот, ние също се стремим да разкрием Твореца, така както при изучаването на Зоар. Ние четем за същите неща не на литературен език, а на технически. Освен това ние не я четем чрез сърцата си, а чрез разума си. Но ние правим това със също намерение, което е да разкрием Творецът.

От урока по книгата Зоар, 20.09.2010

[21566]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Дайте ни съвет, как да вървим по пътя и методиката на Баал аСулам, за да достигнем целта по най-бърз начин?

Отговор: Вече сме изучили като цяло всичко написано от Баал аСулам и методиката му. Необходимо е само да я реализираме. Удостоени сме да се запознаем с този човек, с тази душа, с трудовете на живота му. Ние живеем с мислите му, намираме се вътре в построеното от него „здание”.

Науката кабала се развива, защото се развиват душите. Все повече и повече души достигат до заключителния етап на поправяне, приближават се до своето реализиране.

Завършило е последното изгнание, и сега ние сме първите, които преминават от това последно изгнание, към пълно освобождение -разкриването на Твореца. И тук действително ни е необходима поддръжка, помощ, голяма светлина, учението, което ни е предал Баал аСулам.

Виждаме по самите нас, колко ни помага това, че го използваме – ако следваме точно методиката му, тогава се сдобиваме с успех, пробуждайки светлината, възвръщаща към източника.

Тази светлина засега действа в нас скрито и резултатите също не са особено видни отвън, но с всеки ден тази сила расте все повече, става по-забележима  и се усеща по-силно. Много се надявам, че скоро ще започнем да чувстваме това, което четем, да усещаме вътре в себе си същите тези форми, свойства и образи.

Всичко, за което четем в книгата Зоар и в Учението на Десетте Сфирот, всички тези картини ще преминат вътре в нас, и ще ни стане ясно, че това не е филм.

Както сега, нашите желания ни рисуват картината на този свят, така след това – желанията ни, само че вече желания за отдаване, – ще ни нарисуват картината на втората природа, на висшият свят. И тогава ще разберем, какво Баал аСулам е направил за нас!

Той пише, че всъщност, Тора започва да се изучава чак след разкриване на постижението. Защото когато ти се разкриват картините на бъдещият свят, ти си длъжен да знаеш за какво е всичко това! Както едно малко дете, което се нуждае от възрастните.

И тогава ще почувстваш, че Баал аСулам и Рабаш се грижат за теб, като за малко дете, и ти обясняват целия този свят.

С тяхна помощ, ти започваш да проникваш все по-дълбоко в него, да разбираш и да извършваш самостоятелни действия.

И всеки път ти се въодушевяваш все повече, а тези велики учители се намират до теб, тези два възпитатели, които през цялото време се грижат за теб и те поддържат през всеки миг и на всяка крачка.

Все още ни предстои да оценим значението на това предприятие, което е създал Баал аСулам, тази огромна подготовка, която е направил: „детска градина”, и „училище”, и целият „университет” на духовният живот, които е приготвил за нас. Ако не беше той, то никакви кабалистични училища не биха могли да ни помогнат.

Защото те само могат да добавят по нещо към това разкриване, което ние извършваме по методиката на Баал аСулам и постигаме духовният свят.

Аз много се надявам, че всички ние ще стигнем до такова разкритие, и тогава ще започнем да разкриваме неговото истинско величие и любов към нас. След това ще можем да общуваме на друго ниво и да се разбираме един друг.

Много се надявам да се срещна с вас в света на истината, където ще можем да обсъждаме всичко произтичащо, поглеждайки го с истински поглед, и ще се разбираме един друг.

Всичко това ще го направим заедно с Рабаш и Баал аСулам, с тяхна помощ, и ще почувствате как те през цялото време ни поддържат, постоянно ни обгръщат с грижа . Нека да се постараем да бъдем достойни за тях!

[21472]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - No Comments→

Без статиите на Рабаш ние не бихме знаели как правилно да се ориентираме към целта, защото Баал Сулам ни дава академични съвети от огромна духовна висота.

Ние не сме способни да извлечем оттам детайли за нашето съединение, за да направим дори една крачка и практически да ги реализираме.

А Рабаш започва направо с първата, начална точка и ни обяснява всяка крачка. След него ние можем по-добре да разбираме и да реализираме методиката на Баал Сулам

Статиите на Рабаш и книгата Зоар ще станат необходими, когато се приближим към непосредствена реализация на кабала – практиката за разкриване на Твореца.

Статиите на Рабаш ни помагат да формираме правилно намерение, а книгата Зоар – притегля това намерение, разкривайки  духовния свят, светлината.

Рабаш е направил това, което не е правил нито един кабалист преди него – той е описал всички етапи на вътрешната работа на човек, т.е. практическата реализация на Тора.

Той е бил единственият в цялата верига кабалисти, започнала от Адам Ришон, който е дал конкретни крачки и постепенни обяснения за работата на човек и групата, толкова необходими днес.

Преди него кабалистите са писали за своето индивидуално постижение, защото такова е било духовното придвижване в епохата  на 2000 годишното скриване, изгнание от духовното.

А до изхода от изгнанието, народът се е намирал в духовно постижение и не е било необходимо да се говори за това, че всяко дете усвоява според  ръста си.

Но днес, за да се издигнем от скриването, са ни необходими материали, които биха ни ориентирали за влизане в духовния свят. А това е възможно само като изучаваме статиите на Рабаш.

Без тях не бихме могли правилно да разбираме и другите кабалистични източници.

Затова нашата работа се разделя на две части:

1. Изучаване статиите на Рабаш

2. Ако правилно настроим себе си, то преминаваме към книгата Зоар или „Учение за Десетте сфирот” и вече можем правилно да работим с тях – да привличаме поправящата светлина.

Рабаш беше много скрит и скромен, винаги стоеше в сянката на своя велик баща. Цялата му сила и мощ бяха скрити дълбоко вътре, така че беше невъзможно да се види отстрани.

Той първи започва  да обучава в кабала нерелигиозни, без всякаква разлика по произход и считаше за много важно широкото разпространение на кабала.

От урока по писмо на Баал Сулам, 12.09.2010 г.

[#21027]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - No Comments→

Ако искаме да се съединим, за да разкрием Твореца, всевъзможните форми, етапи на нашите връзки, до пълното обединяване, представляват всички степени на стълбата, която сме длъжни да преминем в нашия свят, за да постигнем пълното съединение, наречено„свят на Безкрайността”.

Цялата наука Кабала, (цялата Тора) говори само за разкриването на 125 степени на съединение между нас.

Затова, ако всеки се подготвя за това, да може при четене на Зоар всички да се съединим в едно цяло и пожелаем да разкрием в това обединение Твореца – формата, която приема нашето единение, тогава нашият стремеж ще се нарече „Исраел (стремящите се към Твореца), Тора и Творецът са в единство” – тогава ние действително откриваме Зоар, за да достигнем целта.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010г.

[#21143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да си кажем, когато въпросите на Фараона ни завладеят?

Отговор: Религиозният човек не страда от тези въпроси. Той е доволен от това, че получава знание, изучавайки Тора. Изучаващият Кабала, обаче, постоянно проверява: защо правя това, къде съм аз, кога ще постигна целта на творението? Човек се намира в състояние на постоянен вътрешен анализ.

Обкръжаващата го среда също съществува при тези условия, в същите изяснявания и му влияе. В допълнение, средата не просто се състои от хора, които физически са до него, но от хиляди по целия свят, които учат Кабала и мислят в едно направление. Те всички се придвижват в синхрон, сякаш са понесени от мощен вятър или от вълните на цунами, които приближават една след друга.

Затова тези въпроси възникват във всеки човек: кой е Творецът и защо трябва да слушам Неговия глас? За кого правя всичко това? Какво ми дава тази работа? Защо правя всичко това, за да постигна отдаване ли? Но какво ще ми донесе това?

Тези въпроси идват от Фараона, нашето его, и те са много честни и правилни. Написано е в kнигата Зоар, че Фараонът бил по-умен от всички и голяма мъдрост била натрупана в Египет. Фараонът символизира целия духовен съсъд, цялото желание създадено от Твореца. Затова, когато Творецът иска да привлече човека (Мойсей и народа на Израел) по-близо до Себе си, Той казва „Да отидем при Фараона!” Откъде другаде човек би взел сила за егоистичното желание, без което духовният напредък е невъзможен? Откъде да вземе тази мъдрост? Единствено от Фараона, от светлината на мъдростта, светлината Хохма, която се намира в тези желания.

Затова е хубаво, че въпросите на Фараона възникват в нас. Ние просто трябва да работим с тях.

От урока по статия на Рабаш, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→

Книгата Зоар е написана за хора, желаещи да достигнат целите на творението, стремящи се към светлината, възвръщаща се към целта на творението, към източника.

Нали без светлина е невъзможно да поправим желанията си и да открием Твореца.

Затова Зоар, както и цялата Тора, могат да бъдат както „еликсир на живота”, така и „смъртоносна отрова”.

И човек трябва да проверява, с какви намерения пристъпва към изучаването на Зоар и Тора въобще.

Ако иска с помощта на ученето да постигне светлината, възвръщаща  към източника, Тора се превръща за него в еликсир на живота, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, защото съдържащата се в нея светлина възвръща към източника”.

Ако човек не се стреми да стане отдаващ, т.е. да се възвърне към източника, а изучава Зоар, движен от желанието за наслаждение, за напълване, поставяйки си други цели, което се нарича „идолопоклонничество”, тогава неговото учене се превръща в „смъртоносна отрова” и отклонява човек от целите на творението.

Затова ние сме длъжни да сме внимателни и да помним, че нашето учене и особено четенето на Зоар, подготвят нашите желания, а Творецът ни дава сили да отдаваме, и тогава, се разкрива в тези сили на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→