Мнение: (М. Горбис, директор НКО Institute for the Future): Това, което се случва, не е поредната рецесия, а начало на огромна трансформация, която завършва със спад на отдавна формирани структури.

Трансформацията ще засегне банки, финансови структури, органи на властта и други обществени институции и организации. Цялата сегашна система ще бъде унищожена или сериозно преустроена. Процесът на трансформация ще отнеме няколко десетилетия.

Реплика: Трансформацията ще засегне нашите взаимоотношения, измененията на цялото общество към единство (осъзнаване на необходимостта от взаимно поръчителство) и като следствие от това, отвътре навън, ще произтекат изменения във възпитанието, образованието, свиване на промишлеността до необходимите размери, за удовлетворяване на необходимото за цялото човечество. Аз мисля, че трансформацията (мирна революция) ще отнеме много малко време…

[59240]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: От една страна, хората излизат на улицата с искания за равенство и справедливост – с увереност, че могат да го достигнат. От друга страна, наричаме тези изисквания утопични и нереални. Как да обясним, че да се добиеш с желаното може не със сила, а по пътя на възпитание, обединение и поръчителство?

Отговор: За тях социална справедливост означава да разграбваш сейфовете на богатите и да раздаваш съдържанието. “Нахвърляме се на магнатите и приключваме с тях”.

Вече говорим: не, отначало, трябва да се разбере в какво е причината на произтичащото. Пред очите ни се разгръщат световни тенденции и работата тук не е просто в разслояването на богати и бедни, а в разноликата мулти-криза. Хайде да разберем какво представлява тя. И сами виждате, че с революции и изкуствено разпределение на ресурсите нищо не се добива. Реални примери – съвременен Египет, Русия в миналия век, израелските кибуци. Нарушавайки естествения ход на нещата, никога няма да се добиеш с успех.

Затова нашият отговор е – обединение. Още повече, днес става въпрос за социална честност и справедливост. Как да се обединим? Нека изучим този въпрос и нека се научим да го правим правилно. Ако нашите начинания са насочени към справедливост, равенство и всеобщо равновесие – дали това може да се реализира без сплотяване между хората? В такъв случай средството не съответства на поставената задача.

Искаш да направиш всички равни? Първо доведи твоето желание, твоите основи в съответствие с това. Ти с твоята група от хиляда човека искаш да установиш собствена социална справедливост, но има друга група от две хиляди човека, в която има свои планове за справедливост. Обозначават се всички нови групи, в процеса се въвлича армията, правителството, профсъюзи, магнати, а враговете през това време хищно настъпват към границата и в тях има техни представи за справедливост.

И как ще завърши всичко? Какво искаш да направиш? Можеш ли да достигнеш целта преди да си уравновесил всички противоречия, не достигайки поръчителство? Можеш ли да построиш нещо здраво, докато всички не разберат, че зависят един от друг и трябва да се потдържат? Само в такова поръчителство ще разкрием справедливост.

Не може просто така да се раздават пари на някого. Нима това е справедливо? Необходим е обществен консенсус, общо съгласие. И затова говорим: преди всичко, трябва да започне обсъждане, да се приемат в разчет интересите един на друг, да се обединим. Взаимното поръчителство – то ни е нужно. Ако го достигнем, тогава можем да продължим нататък. А дотогава ни чакат конфликти и взаимни стъпки.

Въпрос: Да, това звучи логично. Но понятието поръчителство все още изглежда нещо ефимерно. Неясно как ще се осъществи…

Отговор: Означава, че докато не успееш да убедиш хората, без това условие не трябва да се обръщаш към нищо друго. Сам за себе си не си го изяснил и не си го продемонстрирал на другите като нерушима основа, без която нищо няма да построим.

Нека всички да се опитват да те опровергаят – въпреки това трябва да направиш акцент само на това условие: няма да минем без пълното взаимно съгласие, че всеки зависи от всеки. Когато всички се съгласим с общите принципи, тогава ще можем да намерим правилното решение.

Какво и да искаме: социална справедливост, равенство, взаимност, обединение – всичко това е възможно само при условие, ако всички се съберем зад кръглата маса, ако зад нея седне целият народ и достигне всеобщо съгласие. Без това за никъде.

В отговор ще ти кажат: “Но това е невъзможно!”. Не знам, докато никой не е пробвал. Но така или иначе, без това сработват само диктаторските методи.

В действителност е невъзможно единствено заради това, че не ни достига възпитание, въздействие на обкръжението. Него трябва да формираме.

Ако решаващото условие за бъдещия разцвет е неизпълнимо днес, значи трябва да водим разпространение, обяснявайки на народа какво е взаимно поръчителство и как да го достигнем. Трябва да задействаме СМИ, да използваме всички възможни канали на влияние и да показваме на всеки, че за нас това е най- важното. Това е и интегрално възпитание, благодарение на което ще достигнем съгласие, единство, взаимно разбиране – и тогава ще направим следващите крачки.

Трябва постепенно да строим етапите на пътя, доказвайки на хората, че по друг начин е невъзможно да се действа. Без началния период на възпитание е невъзможно да се премине към реализация на поръчителство. Хората трябва да бъдат вътрешно готови за него.

От урока по статия “Мир в света”,10.10.2011

[57112]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Много хора смятат, че науката кабала разказва за „броя на ангелите на небесата и какви са техните имена”, за някакви неясни и далечни понятия, които нямат нищо общо с нас. Минава много време преди човек, започнал  да учи кабала, да се отърси от тези стереотипи. Ние не се учим на нов подход към реалността, не ни възпитават в този дух.

Сега, постепенно, c развитието на кризата, която всички усещаме, поради постоянна необходимост да разкрием как да се устроим в живота и в света, в една нова връзка между хората, която трябва да осъзнаем, ако искаме да оцелеем в този свят, ние ще се запознаем с науката, която ни обучава да създаваме правилна връзка помежду си. Това е с цел да можем да управляваме своето ежедневие и да излезем от кризата във всички сфери на: възпитанието, семейните отношения, науката, икономиката и нашата връзка с природата, която продължава да ни нанася удари.

Затова сме принудени да търсим проблема, за да се избавим или да работим с него, иначе ще продължим да страдаме. Желанието ни за наслаждение ни принуждава да намерим причината на всички наши страдания, а именно че хората са свързани неправилно , че егоистичните връзки, които сме развивали в продължение на хилядолетия, не работят повече и дори вредят.

Преди всичко, винаги сме вярвали, че всеки от нас трябва да е егоист, всеки –  за себе си, че трябва да построим потребителско общество, че всеки трябва да се наслаждава, съобразно своите способности да използва и мами другите за свое собствено благо. Само трябва да се пази да не го накажат или да не попадне в затвора, а ако успее в това – нека да управлява.

А сега се разкрива нова система, която ни казва: „Не! Тази тенденция, този егоистичен подход, това поведение повече няма да работи. Трябва различен подход. Предишната система е индивидуалистична, в която не сте били зависими един от друг. Сега сте достигнали до края на своето индивидуално, собствено развитие. Както филизите, поникнали от земята,  са израснали  до тавана –  няма   накъде  повече да растат.”

Сега, когато сте достигнали  „тавана”, трябва всички да се обедините. Това е различна система на съществуване. Искате ли да съществувате? Да? Тогава сте длъжни да бъдете по – свързани с останалите.

Трудно е да си представим подобна система. Ние само забелязваме своята неспособност да постигнем нещо. Чрез страданията постепенно разкриваме действителното състояние, в което сме. Поради тази причина ни се и разкрива науката кабала.

Тогава вместо „небесни ангели” и различни странни и непознати думи, постепенно, макар и трудно, разкриваме, че науката кабала ни разказва за структурата на връзката между нас и начина, по който да постигнем тази правилна връзка и да станем част от нея. И доколко нашето отношение към правилната връзка определя нашето бъдеще – до такава степен, че няма да имаме нужда да работим основно физически, както преди, а повече –  в намеренията.

Няма да е необходимо да изобретяваме в своя живот или света различни физически работи, с използването на различни механизми, съоръжения или технологии. Вместо това, всичко ще се насочи към взаимовръзката между нас. А резултатът ще зависи именно от качеството на нашата връзка.

Ако преди хиляди хора са работели по полетата, милиони са работили във фабриките, заводите и  промишлените концерни, днес ще откриваме все повече и повече, че човек  няма къде толкова да работи. Той може само да влага в усилване на връзката помежду ни по виртуален, вътрешен начин.

Именно това ще определи успеха ни в производството, износа и вноса, във всичко необходимо за устройството на материалния ни живот. Ние все повече ще  насочваме своя поглед и ще акцентираме на вътрешните взаимоотношения, защото там ще ни се разкрие  един действително съвършен и нов свят.

За да постигнем постепенно, стъпка по стъпка, разкриването на тези състояния, ние четем „Зоар“, която най-силно способства за разкриване на разума и сърцето, на очите и ушите, за да започнем да усещаме доколко сме зависими от мрежата на връзките между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 07.09.2011

[53892]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос:  Вие сте за равенство в доходите, за това всеки да получава (поотделно, относително) равна (еквивалентна) порция (заплата) с всички. Това отнема в хората стимула за работа, за развитие, защото в основата на нашата природа, засега стои индивидуалния егоизъм. И само, ако вече ще сме (ако бъдем) поправени, ще можем тогава, естествено, по всяка вероятност да се стремим само към равенство.

Така че, не е ли по-добре да оставм хората неравни в техните стремежи към богатството, неравенството, за да се гордеят с преимуществото си пред другите (съседите), но след полученото от тях справедливо заработените според отдадения труд и способности, богатства, те ще отдадат всичко над необходимото на другите и ще получат за това духовно възнаграждение свише и благодарност от обществото?

Отговор: Общо взето, това и предлагаме. Преходът от егоистичния индивидуализъм към колективизма, като при клетките в тялото, трябва да бъде постепенен, но в резултат, обществото е задължено да работи, получавайки необходимото за съществуване, а всичко над това „се заработва” на духовно ниво.

Тоест, говорите за това, че все пак е необходимо да развиваме промишлеността и всички „излишни” капиталистически структури – а ние казваме, че за тях, изначално, няма място в нашия свят, че ние, по такъв начин, губим планетата, като изтощаваме нейните ресурси и като я замърсяваме с „излишно” производство, за да превърнем „излишните” продукти и стоки в пари и след това да ги раздаваме на най-бедните.

Това не унищожава бедността и социалното напрежение, не задължава да се възпитават всички за глобалната връзка, както това изисква природата (кризата).

Изводът от развиващата се криза е прост: природата ни оставя само един път – отказ на обществото от прекомерното потребление и постепенно, съзнателно формиране на обществото за разумно потребление и духовен растеж.

Всички, които се оказват безработни и работещите, са задължени да изучат новата структура на света/природата – неговата глобална, единна, аналогова система, подобно на живото тяло и да изграждат своите взаимоотношения по този модел. Всички сме задължени да се занимаваме с това освен добиването на необходимото за съществуване. В това трябва да намерят себе си всички СМИ, изкуството, възпитанието – за да може създадената по такъв начин обкръжаваща всички нас среда да ни въздейства и формира в подобие с природата.

[55389]

Filed under: Въпрос-отговор, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Всички разбират важността на възпитанието, но хората искат незабавни решения, искат да направят нещо, още сега…

Отговор: Възпитаването е изключително практически предмет. На практика трябва да направим за себе си нова “обвивка”, да изменим себе си. Става въпрос за голямо, реално съзидание.

Преди всичко, необходимо е да се създаде огромно количество материали, които ще се раздават на всеки при всяка възможност, на всички езици, съобразно всеки характер и манталитет. Представете си, колко сили и ресурси ще изисква това от човечеството. Действайки изобретателно и професионално, всеки от нас е нужно да овладее този “пресинг” – при това така, че на нас да ни бъде добре под него. Неговият поток трябва да бъде толкова мощен и изкусен, за да се влива в нас, както чужд език по време на сън, без всякакви прегради от наша страна.

Телевизията, интернет – всичко е нужно да се създава отново. И това, според теб, не е ли практическа работа? Ще я осъществяват милиарди – и благодарение на това, те, самите ще започнат да се променят. Така цялото човечество, с изключение на децата, старците и недееспособните, ще се въвлече в процеса на поправяне.

” Възпитанието” , за което ние говорим, е далеч не само от учебната скамейка, на която седи ученикът. Кой ще го учи? Всички трябва да участват в работата, да провеждат търсене и да полагат старание, всеки път изгаряйки всичко напълно в огъня на разпространението и разпалвайки го отново. Защото, ние се променяме, обновяваме и всеки ден на нас ни е нужно нещо ново.

Ученето – това не е любезност. Учениците – не са зрители, които е нужно да се облажват. Пред нас е голяма практическа работа. Във всеки град, всеки квартал, във всеки дом културата трябва да се топлят на искрата на този огън.

Днес по телевизията виждаме кръв, корупция, разврат, тържество на всичко животинско. И всичко това трябва да се промени, така че човек да поиска да гледа и слуша. А всъщност, той още далеч не е поправен. На него трябва да му се подава нещо интересно и увлекателно, за да може от това да извлече морал. Пред нас е огромно предизвикателство, което се нуждае от реални дела.

Не е много просто да се обработва дори съществуващото съдържание за нуждите на широкото разпространение. И не по-малко важно е, всички вие да работите над това, защото без това вие няма да се промените. Ако бях на мястото на всеки, бих писал статии и книги – а иначе как ще израстеш? Нека да не станеш учител, но без отдаване на ближния, ръст няма. Ти просто си длъжен да участваш, не е важно по-какъв начин. И това е практическата работа.

Много я изпълняват физически: организират мероприятия, подготвят площадки и помещения. Около един лектор или говорители трябва да работят още 20-30 човека, предоставяйки логистика, реклама, стопанствена част и т.н. И всички те са еднакво важни.

И така, “учебната скамейка” – това е понятие. За да поставиш детето зад чина, е нужно да се проведе огромна предварителна работа: от строежа на училището – до създаването на учебните програми и подготовката на учителите в университетите. Много усилия са нужни, докато учителят влезе в клас. Тъй като, в идеалния случай на един учител трябва да се падат пет деца. Десет – вече е пределът.

Така, че има достатъчно работа за всички. И в крайна сметка тя ще промени работниците още повече, отколкото тези, които се учат. Ето и излиза, че от всеки трябва да се направи активен участник, създател, който да отдаде своите усилия заради другите. Всеки трябва да вземе участие в разпространяването на посланието за единство.

От урока по вестник “Народ”, 08.09.2011

[54054]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: По какъв начин ще преминем към икономика на взаимно поръчителство?

Отговор: Баал а-Сулам пише за това много просто: всеки прави за обществото всичко, което е по силите му, и получава толкова, колкото му е необходимо, за да покрие нуждите си. Оттук могат да се изведат конкретни формули за справедливо разпределение, от което се нуждаят манифестиращите в Израел.

До този момент, колкото човек е отнемал, крал, лъгал и мамел, толкова е и получавал. Хората са действали егоистично, използвали са роднинските връзки, оказвали са натиск посредством всевъзможни фактори, за да получат колкото е възможно повече. Отсега нататък ”повече” няма да има. В крайна сметка трябва да минем към справедливост. Тогава защо на теб ти се полага повече, а на мен – не?

Възможно е ти да си по-умен от мен. И какво от това, не съм виновен, че съм се родил глупав.

Да допуснем, че съм пораснал два метра, вдигам двеста килограма и се занимавам с бокс, а ти си всичко на всичко метър и половина, петдесет килограма, но пък си умен. Докато аз с труд печеля пет хиляди на месец, ти изкарваш милиони. Ако имах такава възможност, разбира се, щях да дойда при теб, да те нокаутирам и да взема милионите ти, оставяйки ти от добра душа пет хиляди.

Кой от двата варианта е справедлив? На мен са дали сила и я използвам за лесна печалба, за сметка на другите, а на теб са ти дали ум и ти го използваш по предназначение. И ето ти нашето общество?

В крайна сметка такова изравняване води до всеобщ крах и просто няма да ни остане нищо друго, освен да изведем някаква балансирана формула, която да установи равновесие между нас. Коефициентът в тази формула няма да бъде нито моята сила, нито твоят ум, тук е необходим друг, справедлив расчет. И Баал а-Сулам ни го представя просто, макар и в социалистическа ”опаковка” от своето време. Докато не усвоим този расчет винаги ще има хора недоволни от сегашната подялба на ”баницата”.

От друга страна, трябва да се разбере: защо другият взима парите, които аз мога да спечеля за себе си? Ето на, в крайна сметка никой не ме ограбва, просто сме задължени да се грижим един за друг, както в семейството, когато подаряваш всичко по-добро на децата и получаваш от това повече удоволствие, отколкото от собствената си заплата.

Разбира се, по пътя на такива взаимоотношения е необходимо да се премине през множество поправяния. Не искаме да насаждаме нищо чрез сила, както в Съветска Русия. Обаче действително ни е необходимо да създадем ново възпитание. Друг изход няма, самó нищо няма да се свърши. Трябва постепенно да въвеждаме хората в курса на работа, да внесем тази тема в дневния ред на обществото, на страната, на света. А иначе не бихме направли дори и първата крачка.

Затова, когато тази крачка бъде направена, изведнъж с удивление ще забележим, че всичко пред погледа ни се подрежда и върви гладко като по мед и масло. Необходимо е само да се започне.

Крайната формула днес ни се струва много ясна: без външен натиск, ти сам се задължаваш да отдаваш на другите всичко свръх необходимо, сякаш това са твоите деца, заради които си готов да инвестираш колкото е необходимо. Нужно е, преди всичко, всички да достигнат до такова усещане, световъзприятие, на добра воля, защото на духовния път няма принуда.

Става въпрос за дълбока, тежка, мащабна революция на съзнанието. Обаче трябва да я започнем, иначе Природата ще ни подгони бързо напред, защото постоянно изоставаме от оптималните темпове. Трябва да напредваме сами, съобразявайки се с възпитанието на обществото. Главното тук е именно възпитателният процес, според степента на който светът ще се преобразува.

От урок за поръчителството и социалната справедливост, 22.08.2011

[52158]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Всеобщата затворена система, която се разкрива днес в света, ни принуждава да стигнем до пълно взаимно разбиране и взаимодействие.

И затова днешните егоистични закони, които се опитваме да въведем в света, вече не действат. Затова не можем да намерим изход от кризата, макар че тя продължава вече много години, – нито в икономиката, нито в екологията, нито във възпитанието, в културата, в науката, в образованието, в семейството, в отношенията помежду ни и със света, въобще в нищо.

И затова кризта е всеобща и глобална, понеже тя е проникнала във всички човешки отношения, всичко, което човек прави в този свят. Тя поставя под заплаха цялото човешко общество.

Така, със силови методи природата ни въздейства, а ние трябва да се учим от нея и да стигнем до подобие с нея, тъй като това е именно условието, при което се чувстваме комфортно.

Ако се намирам в правилно взаимоотношение с обкръжаващата ме среда, в равновесие с всички всевъзможни външни и вътрешни условия (температура, налягане и прочие), във вътрешна и външна хомеостаза, то при това се чувствам добре.

А днес природата ни предявява такива външни условия, че ако бъда в равновесие с обкръжаващите ме общество и самата природа, с екологията, то тогава ще ми бъде добре. А, ако ли не – ще ми бъде лошо.

Днес, несъответствието ни с природата стигна вече до такова състояние, че с никакви наши способи и минали методи не можем да направим нищо. Никакви минали методики не действат: нито политически, нито икономически, нито силови – нищо! Виждаме това в течение на много години. И затова просто трябва да се учим от природата.

Затова ние не предлагаме никаква своя теория. По принцип, взаимното поръчителство се явява най-древната методика, която кабала е разкрила преди много хиляди години, просто не е предлагала това на хората досега, доколкото е чакала именно това състояние, когато човечеството ни ще се затвори помежду си в единно цяло, в единна система.

А законите на единната система са такива, че е необходимо да достигнем до всеобщо сътрудничество, – от това няма къде да избягаш. И затова просто трябва да го обясним на хората, на огромната маса по примера на учените, политиците, социолозите, които говорят за това. И постепенно тези учени, разбиращи природата на човека, природата на обществото, сама по себе си вътрешната природа, ще просветят днешните хора, че друг изход няма.

От друга страна, всички наши опити все пак нещо да променим със стари методи, довеждат до по-големи страдания, които ни убеждават, че те не действат.

В крайна сметка ще остане само този метод – взаимното поръчителство. Просто искаме да го достигнем бързо, с минимум загуби. И затова организирахме неполитическото движение ”Взаимно поръчителство”. По принцип, това е възпитателна, научно-просветителска организация, която никого насила не организира и не убеждава. Тя ти дава в ръцете инструментите, за да видиш сам, в какъв свят живееш.

Защото проблемът, който за пръв път възниква в човечеството се заключава в това, че трябва съзнателно да влезем в правилни взаимоотношения помежду си и с обкръжаващия свят. Съзнателно! И затова тук няма да помогнат никакви силови методи, убеждения или пропаганда. Тук е необходимо именно да се отворят очите на човек, за да види къде се намира той.

И само тогава, когато той сам се убеждава, изучава и разкрива това, става рационален, правилен член на това съобщество и разбира как да действа. Само от своето разбиране и осъзнаване!

[51593]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Какво е това равенство?

Отговор: Равенство, това е когато всеки от нас има равни възможности – условно равни, индивидуално равни възможности да изразиш себе си правилно в общата интегрална система – да получава и да отдава, да бъдеш в равновесие с всички останали.

Сърцето е равно с белите дробове, с черния дроб, бъбреците, краката, ръцете и т.н. В какво? В това, че те всички правилно взаимодействат помежду си. В това са равни всички, но всеки в своята индивидуална работа за общото благо и затова организмът живее!

Не съм виновен за това, че съм се родил и се отнасям, да речем, към черния дроб, а ти към сърцето, той към белите дробове, а онзи към нещо друго. Така е зададен всеки от нас. Но ако ние хармонично работим помежду си, то всеки от нас е равен на всички останали и няма такъв, който е повече или по-малко. Реализираме вродения си потенциал, който не сме избирали.

Всеки от нас се е родил с различни заложби, в различни семейства. Получили сме различно образование, възпитание, по различен начин възприемаме света, по различен начин се отнасяме към него, всеки от нас по своему усеща себе си. Но ако всеки от нас реализира себе си в хармония с останалите, това се нарича равенство.

[51383]

Filed under: Въпрос-отговор, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Във връзка с протеста в Израел е страшно да се види, че народът не разбира същността на случващото се…

Отговор: Пред нас е ”фестивал” и нищо повече. Има хора, които действително искат да изменят нещата на страната на социалната справедливост. Но какво е ”социална справедливост”? Хайде да обсъдим това с политиците и икономистите. Ако искаш да окажеш реално влияние, трябва да отидеш в политиката – нищо не може да се направи. Ние всички сме умни и дори и домакините смятат, че е необходимо всичко да се промени – но така не се вършат нещата.

Започни да вникваш в ситуацията и ще видиш, че всичко е изпълнено с безбройни взаимовръзки. Всеки има свое мнение и свой разчет и да се намери решение не е така просто.

Което е вярно, вярно е: трябва да се стигне до консенсус и да се създаде малко по-друго равновесие, малко да се намали тук и да се добави там. Обаче нищо няма да се появи от въздуха, всяка добавка ще се намери само за сметка на намаляване. Ето и главата на Централната банка на Израел предлага на манифестиращите да седнат на масата за преговори, защото става въпрос за сложен комплекс от проблеми.

При това положението съвсем не е толкова ужасно, колкото се опитват да го изкарат. Икономиката преживява подем и чуждестранните инвеститори внасят в страната немалко пари, което далеч не е типично за съвременния свят.

Разбира се, има неща, които е нужно да се поправят. Така че, хайде да действаме поетапно, да създадем открит форум, в който ще бъде представен списък с изисквания и всички заедно ще ги подредим по реда на предпочитанията.

Така се решават въпросите в семейството: сядаме и започваме да обсъждаме ситуацията. Всичко трябва да се вземе под внимание: количеството деца, здравето и обезпечеността на родителите, месечните доходи, спестяванията за екстремни случаи, необходимите харчове, приоритетността на задачите…

Съгласно същия принцип трябва да се действа на нивото на държавите и на целия свят. Затова ни е необходим открит форум и ”семейна” взаимовръзка, построена на взаимното поръчителство. Само тогава ще направим справедлив разчет, разбирайки, че всичко зависи от всички и поддържайки връзките на любовта и единството между нас. Никой не иска да печели за сметка на другия – напротив, ние разглеждаме всички възможности и търсим път, който максимално да удовлетвори всички.

Както в задружното семейство, така трябва да заложим на оптималността във формулата на решението. И тук няма да се разминем без открит форум, където правителството и народът ще стигнат до взаимно съгласие. Обаче подстрекателите, манипулиращи протеста, възпрепятстват това и правителството още не се е ”обезпокоило” от случващото се в пълна степен.

В крайна сметка, ходът на събитията ще ги побутне към това, но вече и сега е ясно какво е правилното решение: открит форум, базиращ се само на един принцип – взаимното поръчителство. Тук ще обсъдим как да разделим ”общата баница” между всички членове на семейството. Хайде да вземем в разчет всички обстоятелства, да подредим всичко по местата и да видим кой и доколко се нуждае от помощ. И тогава, по взаимно съгласие, ще започнем подред да решаваме проблемите.

Ако искаме да получим средства за сметка на магнатите, то и тях трябва да поканим на нашия форум. Хайде да проявим уважение към тях. Защото народът получава заплата, работейки в техните предприятия. Ако ги принудим да си тръгнат от пазара, крупните вложения в икономиката ще секнат. Да се вини за всички беди богатия – това е последната работа. Той просто ще закрие завода и ще се махне, а ти ще останеш без работа, макар и с високо вдигната глава.

Защо богатият трябва да се срамува от богатството си? Така е устроен светът. Искаш да го преобърнеш? Ще останеш без храна.

В крайна сметка, всичко зависи от възпитанието. Но във всеки случай, главното е диалогът. Други варианти просто няма.

Много хора днес искат ”да яхнат” вълната на протеста, включително и политиците, които сами и доведоха страната до сегашната ситуация. ”Ние също смятаме, че положението на пазара за недвижими имоти е нетърпимо”. Почакайте, нима не вие вземахте съответните решения на времето? Нима не вие, седейки в парламента и правителството с години, не способствахте за нарастване на проблемите?

Ще ни помогне само откритият форум под общия покрив на взаимното поръчителство.

От урок по статията ”Мир”, 08.08.2011

[50666]

Filed under: Ежедневен урок, Интервюта, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (Нуриел Рубини): „В света липсва глобално ръководство. G20 се опитва да управлява глобалната икономика, политика, спорейки за парично-фискалната политика, енергия и глобална безопасност. Членовете на G20 виждат тези въпроси повече като антагонистична игра, отколкото като кооперативна. Ясно се наблюдава:

1. Неспособност на членовете на G20 да стигнат до консенсус за ролята на държавата в икономиката и законодателството.

2. Липса на консенсус и финансови ресурси в западните държави за насърчаване на международния интерес.

3. Неспособност на членовете на организацията да стигнат до съгласие, свързано с детайлните предложения, свързани с по-горе изброените въпроси.

4. Развиващите се страни Китай, Индия, Бразилия са изцяло погълнати от въпросите за собственото си вътрешно развитие и изобщо не им е до глобалното ръководство.

След края на Втората световна война нито една от отделните страни, нито дори алиансите, нямаше политическа воля и икономическа мощ, за да поеме ролята на капитан. Такъв вакуум в ръководството може да поощри агресивните страни да потърсят лична изгода. Светът на G-Нула оставя глобалния кораб на човечеството без конкретен ръководител, без определена посока и без карта в неспокойните води на настоящата обстановка. Нашият кораб е застрашен от голяма опасност.”

Реплика: За да управляваш, трябва да разбираш причините за настоящето и целите на бъдещето. Никой от членовете на G20 не проумява това. За да управляваш интегралния, взаимнозависим свят, е необходимо да бъдеш не егоистичен индивидуалист, а със същите интегрални свойства, какъвто е светът днес. Тогава ще можеш да усетиш света като интегрален и да го управляваш. Днес на всички е необходимо интегрално възпитание – на първо място на правителствата.

[48948]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (Д. Стиглиц, проф. по икономика в Колумбийския университет, лауреат на Нобелова награда): „Временно лекарство за кризата се явява икономията и приватизацията, но то се провали в Източна Азия, Латинска Америка, а днес в Европа (Ирландия, Латвия, Гърция).

Има алтернатива: стратегията за икономически растеж, поддържана от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Но финансовите пазари и икономистите са убедени, че режимът на икономия поражда сигурност и ще доведе до икономически растеж.

Но от сруга страна, икономията влияе негативно на икономическия растеж, предизвиква спад. Неуспешното завръщане към растеж на световната икономика ще бъде катастрофа за нея. За съжаление, светът продължава да се движи в тази посока.”

Реплика: Светът продължава да се движи в тази посока, защото изкуствената стимулация на ръста няма смисъл, както и икономията. Не бива „ръста да се стимулира” изкуствено – той изтощава ресурсите, екологията, увеличава разрива между бедните и богатите страни и между хората. Не трябва да се обещава работа на всички – тя ще бъде все по-малко. Безмислено е да се съпротивляваме на тенденцията – трябва да я разберем и така ще се появи трета посока:

Решението се състои в привеждането на обществото към нова система на вътрешна връзка:

1. Разумно потребление – разпределяне, обезпечаване на всеки с материално необходимото.

2. Задължително постоянно възпитание и образование за всеки с цел глобално виждане на света – като училище за деца, което непрекъснато обучава всеки, как да съществува в новия интегрален, глобално свързан свят.

3. Възпитаване на всеки във възможността да усети новото ниво на осъзнаване и усещане за света.

[48748]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията “Поръчителство”, 19.07.2011

[48600]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Мнение (Майкъл Люис, автор на бестселъра за Уол Стрийт „Покерът на Лъжците”, от статия за корупцията в Гърция): „Гърците не мислят един за друг, като за велик народ! Най-рядкото нещо в Гърция е комплиментът на един грък за друг в неговото отсъствие.

Всеки успех се явява повод за подозрения. Всеки е убеден, че всички мошеничестват за данъците, подкупват политиците, дават рушвети, изопачават стойността на своето недвижимо имущество.

И тази пълна липса на вяра един в друг, се разглежда като нормално състояние на нещата. Епидемията от лъжи, измами и кражби, прави продължаването на нормалния обществен живот невъзможен, а крахът на обществения живот способства за още повече лъжи, мошенничество и кражби.

Структурата на гръцката икономика е близка до социалистическата, но по своя дух, страната се явява противоположност на колектива. Всеки е сам за себе си. И нищо чудно, че макар инвеститорите да са влели в страната стотици милиарди долара, кредитният бум я е тласнал към обществено морален крах.”

Реплика: Може да помогне само възпитаването на хората в новите обществени отношения, по подобие на Природата/Творецът, тоест пълната глобална интегрална взаимовръзка. Това е продължителен процес, но в момента, в който го започнем, ще усетим във всички области на нашия живот подкрепа от всички сили на природата.

[46431]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как ще се случат промените в просветната система? С подаване от страна на властта или под напора отдолу?

Отговор: Лидерите се страхуват единствено за поста си и за нищо друго. Ако масите излязат на улицата и започнат да разклащат поста им – не само да подпалват коли, а да преминат към по-сериозни действия, тогава лидерите ще послушат съветите.

В крайна сметка ще им се наложи да стигнат до там. Въпросът е в това, ще успеем ли ние да им обясним за необходимите мерки. Тук трябва много да се постараем.

Така или иначе ние трябва да се доберем до лидерите, но от две страни: отдолу, чрез масите, които излизат на улицата, и направо отгоре. Защото ние говорим за глобални изменения на света, за изменения в образованието, за построяване на световна система на възпитание, по която всички ще се обучават, получавайки за това определено заплащане – жизнени средства.

Това учене ще бъде вместо работа, но в действителност то и ще стане работа, в духовен смисъл. Всеки човек според силите и възможностите си ще привлича светлината, която е и възнаграждението. Защото в света се крие цялото изобилие, каквото може само да има.

Колко души са необходими за обезпечаване на насъщните потребности за всички жители на Земята? Облекло, храна, строителство, услуги – всичко, което е необходимо в рамките на нормалното съществуване. Да допуснем, че половината жители ще работят, половината ще учат. И толкова.

Но това може да се постигне само чрез лидерите, а по-точно чрез общественото мнение, чрез мислещите хора: учени, политолози, социолози, всички тези, които са се издигнали над масите, но не твърде високо. Защото там, на самия връх, стоят ”разрушителите”, а ние говорим предимно за университетските кръгове.

От урока по “Въведение в науката кабала” (Птиха), 26.05.2011

[44068]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Аз се обучавам в курса Пролет-2011, всичко върви добре, обаче, чувайки мнението на Рав Лайтман за това, че ако мъжът следва друг духовен път, то жената, колкото и да й се нрави кабала, то тя е длъжна да следва мъжа си, и се обърках.

Такава имено е и моята ситуация. Мъжът ми не е против моите занимания с кабала, той поддържа духовното ми развитие, обаче не проявява особен интерес към кабала, неговия път е тасаввуф (софизъм).

Неговият път също ми е близък, аз намирам много общи неща между кабала и софизма, моят избор на кабала беше продиктуван от забележителната системност и изобилие от материали на руски език онлайн, а също така и моите относителни знания на иврит и Тора…

В Истанбул няма група, това затруднява за мен въпроса с обкръжението, въпроса за възпитанието на децата, защото е важна общността, обкръжението и силната среда, която мъжът ми, в отличие с мен, може да предложи …

Това действително е важен въпрос за мен, понеже много ми харесва кабала, всеки ден слушам Рав Лайтман, гледам kab.tv, чета книги, общувам с единомишленици.

И на мен, като жена, ми се иска на първо място да науча децата си на правилно виждане са света и да им открия пътя към Твореца, и разбира се да подкрепя съпруга си в неговото духовно напредване, въпреки че той е избрал друг път…

Означава ли това, че аз трябва да оставя заниманията си с кабала и изцяло да се концентрирам на пътя на мъжа си или аз ще мога да продължа да гледам уроците, да чета книги и да се опитвам, според възможностите си, да живея с това знание, да го привнеса в съвместните действия със семейството си и т.н. ? Това няма ли да е един вид лицемерие? Предварително благодаря!

Отговор: В духовното никой няма право да те принуждава да се занимаваш против волята си ”Няма насилие в духовното”. Никой никога не е принуждавал жените у нас да се занимават с кабала, жената не е длъжна да следва мъжа, както и мъжът – жената, всеки е свободен да избира с какво да се занимава…

[42243]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

Международен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Как може човек да разбере, че е готов да бъде учител, и има ли подготвителни курсове за това?

Отговор: Преди всичко, човек трябва да има склонност към преподаване, т.е. не да поучава (всеки човек може да прави това по егоистичен начин), а да обяснява, да наблюдава как работи ученика и дали зачита мнението на учителя. Преподавателят също трябва да притежава способността да се учи от учениците, да приспособява и обяснява съгласно измененията.

Аз не мисля, че всеки е способен да направи това, но съществуват много сфери във възпитанието. Някои хора не обичат да говорят и обясняват, но изведнъж се разкриват като добри практически лидери. Те играят с децата, организират групи и ги водят на екскурзии.

Нашето възпитание е различно с това, че ние, на първо място, искаме да учим децата за живота. Ние им показваме музеи, заводи, болници, разбира се в зависимост от възрастта. Те се запознават с работата по летищата, железопътните гари и банките. Ние правим предварително договори с ръководителите на предприятията, и когато децата пристигнат им се обяснява производственият процес.

Ние отрано им казваме къде отиваме. Върнат ли се, децата сядат заедно в кръг и обсъждат какво са разбрали, как действат определени механизми и тяхната цел и т.н. Ние искаме те да знаят всичко за живота: как работят ресторантите, болниците, фабриките и зоопарковете. През цялото време на екскурзията те си водят записки, а след това съставят разказ и го обсъждат заедно със своите възпитатели. Това разширява техния мироглед.

Правим много неща в рамките на взаимната договореност. Когато някой се скара с някого, възникне спор или има неразбирателство, то това се обсъжда между всички. Понякога дори устройваме съд: избираме от децата съдия, адвокат, съдебни заседатели, свидетели и зрители. Следващият път ролите се разменят.

Така всяко дете се научава да вижда себе си отстрани: как то изглежда от гледна точка на съдията, обвинителя, зрителите и т.н. Детето започва да се развива и вижда един по-широк от своето виждане свят.

Съществуват други примери, но главния елемент е беседата в кръг. Не съществува клас, който седи и гледа напред – всички са равни в кръга, включително и учителя.

Възпитателят принизява себе си до общото ниво и се намира между децата, не е отделен. Той ги насочва по много незабележим начин, който те не усещат. Ние ги учим те да бъдат отговорни: съдията, защитника, обвинителя. Децата имат огромна способност да попиват и ние трябва използваме това.

Всеки човек, който може да преподава или ръководи група, да подготвя материали или да разработва методи, може да стане учител. Ние се нуждаем от различни специалисти да работят с децата – и момчетата и момичетата. Обикновено те учат отделно, но понякога ги обединяваме.

От 6-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[41084]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - No Comments→

Същността на световната криза се състои в това, че човечеството е „заседнало”, „затънало” в природата и не знае как да продължи да съществува. Природата обърна към нас суровата си страна, застрашени сме от кризи в различни области и нямаме отговор на това предизвикателство.

От една страна сме се развивали в своята природа и сме стигнали до напълно закономерен край. Ако имахме възможност да върнем времето назад с няколко века, отново щяхме да тръгнем по същия път.

Защото нашата същност е такава – растящо егоистично желание с всички негови производни. Научно техническият прогрес, промишлеността, културата, възпитанието, човешкото общество – всички те са естествени следствия от егоизма и нищо не може да се направи с тях.

До този момент сме се развивали според указанията на нашата природа. Как да й повлияем и поправим сега, за да можем да променим посоката? Случвало ли се е в историята нещо подобно? Никога. В най-добрия случай можем да разгледаме резултатите от своето развитие – добри или лоши в зависимост от гледната точка на наблюдателя. А през това време влакът пътува все по-надалеч и възможно ли е наистина да нямаме друг изход?

Научните изследвания на явленията, съпровождащи кризата, са полезно нещо – но какво от това? Ние гледаме през прозореца на влака прелитащия пейзаж: в началото той блести с различни цветове, небето е ясно, зелените простори за залети от слънчева светлина. Но после цветовете започват да избледняват, зеленината все по-често бива заменена от пясък, сметища, мръсотия, отточни канали, слънцето се скрива зад дим и смог… Можем ли да направим нещо или влакът ще пропътува този път докрая? Или ще пуснем завесата на прозореца – и да става каквото ще?

Тук има много въпросителни, но науката кабала изобщо не обсъжда този маршрут и къде ще ни отведе той. Тя се занимава с корена на проблема – ние пътуваме във влака на своя егоизъм, който постоянно расте.

Само по себе си развитието е нещо необходимо, но ще го насочим ли в друга посока? Нека да се откажем от егоистичния път, по който не можем да намерим съгласие за нищо и причиняваме на себе си и на природата толкова вреди. Тъй като всеки мисли само за себе си, неизбежно разрушаваме живота си и заобикалящата ни среда.

Какво ще стане, ако вместо това се обединим чрез любовта? Бихме ли се отнасяли тогава по друг начин към природата, към обкръжението? Бихме ли изцеждали богатствата на земята? Щяхме ли да използваме без мярка течните горива? Бихме ли изхвърляли храна, когато милиарди хора гладуват? Щяхме ли да раждаме по едно дете тук и по десет – там? Бихме ли успели да постигнем някакво равновесие?

А може би нямаше да ни се наложи да търсим баланса помежду ни? Може би самото отношение на човека към човека и към света като цяло би поправило този свят? И тогава може би щеше да се промени самият влак – вече по друг начин щеше да пътува напред? Поправяйки своето отношение, ние бихме обезпечили изобилието на природните ресурси, реколтата, за да има за всички в изобилие?

Във вестника „Народ” Баал а-Сулам пише: „Нашето земно кълбо е достатъчно богато, за да ни изхрани всички. Така че защо ни е тази трагична война за оцеляване, която усложнява нашия живот от поколение на поколение?”

Само ако можехме да постигнем единство, взаимно участие, любов – всеки щеше да има достатъчно от всичко. Защото тогава висшата светлина щеше да напълва нашите потребности. Самата природа щеще да се промени отвътре.

От урока на тема „Проблемите на света. Пренаселването”, 18.05.2011

[43407]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

От статията на Рабаш “Помощ в работата, която трябва да молим от Твореца”: Има човек, който се бои от Твореца, заради живота на синовете си, или се страхува  за своето телесно или материално благополучие.

И затова страхът не го оставя , но не е насочен към висшия корен, защото в корена му лежи собственото благо, от което и се ражда страхът.

А има човек, който се бои от Твореца заради наказанията в този свят и в ада. И  двата страха не се считат за истински страхове пред Твореца.

Истинският страх – това е трепетът пред своя Господар, пред Неговото величие и силата, управляваща всички светове.

И в това е огромната разлика, между масите и избраните личности, стремящи се към истината. И затова желаят да стигнат до това, всички техни действия да са заради Твореца.

И не чакат за това никаква награда, а служат на Царя, тоест изпълняват Тора и заповедите заради величието на Твореца, а не заради собственото си благо.

За нас  е много трудно да свикнем с езика на кабалистите, който автоматично сме готови да преведем с обикновените за нашия свят, религиозни термини. Но кабалистите са използвали този език в продължение на много поколения, за да може с негова помощ да се отделят и защитят от хората, които не заслужава да се приближават към духовната работа. Защото само единици получават пробуждане свише и чувстват в себе си потребността да разкрият причината за своя живот, неговия корен, целта на своето съществуване.

Те усещат, че в природата съществува вътрешна сила, която е създала нея и нас, и дава на някои от нас желанието да я разкрие, да се приближи до нея и да я разбере. И кабалистите пишат само за тези хора !  А за всички останали искат да направят тези текстове скрити, така, че да е невъзможно да ги разберат.

Но как е възможно нещо да се скрие, ако тези книги се предават от поколение на поколение и носят разкритие? Ето затова, кабалистите обличат методиката на постигането на Твореца – тоест науката кабала, разкриването на Твореца от творението, в такива думи, които всеки човек ще прочете и ще помисли, че ги е разбрал!

И в зависимост от желанията на човека, той ще разшифрова за себе си тези записи. Един ще види в тях религиозни предписания, друг – морал, трети – исторически документи, четвърти ще ги отнесе към философията, възпитанието, законите на живота на човека и обществото, отношението на човека към Бог и към другите хора.

Всичките книги на кабалистите: Тора, Танах и всички свети книги, които говорят изключително за това, как да се разкрие висшата сила на природата – всеки ще трактува така, както на него му се иска, създавайки около това множество разкази. И само тези хора, които получават пробуждането да разкрият Твореца, ще използват тези записи по тяхното правилно предназначение – тоест за разкриването на висшата сила, на вътрешната природа. И тогава, те ще намерят вътре в тези текстове указанията, как да напредват.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Въпрос от Москва: Какво означава да желаеш да се обединиш? Какво представлява само по себе си усещането за единство?

Отговор: Видимо, тези въпроси възникват в московската група във връзка с предстоящия конгрес в Москва: ”Какво означава да се обединиш?” За какво? За какво провеждаме този конгрес? Въпросът е правилен.

За какво да се обединяваме? В действителност, това е невъзможно да се обясни. Ако в човека е заложено решимо (информационен ген), останало в него от единството в което той е пребивавал някога в общото желание, в което е разкривал Твореца и е загубил това усещане, а сега това решимо се пробужда отново, – то той желае да се върне в това състояние:”Аз желая!”.

Да речем някои хора обичат да ядат жаби. Какво да се прави… Аз нямам такова желание, а за тях това е райско наслаждение. Точно така възниква желанието към духовното, то се пробужда – и това е всичко. Какво ще направиш?… В един възниква желание към жабите, а у другия към духовното. То се пробужда отвътре и не зависи от нас.

Защо при някои възниква желанието да ядат жаби? – Защото той веднъж е опитал, усетил е приятния вкус, привикнал е към него, получил е съответствуващо възпитание – и желае това.

А друг някога е пребивавал в духовното, в него е останало решимо – и сега то се пробужда.

За това на хората, които нямат решимо от пребиваване в духовното е невъзможно да  се обясни, какво е това усещане за единство. Но може да им се покаже, че си струва да се обединят един с друг, с това ние ще излезем от общата кризата, и затова и на тях ще им е от полза да се присъединят към онези, които възнамеряват да поправят сегашното състояние на света. Защото и те ще спечелят от това.

Това трябва да казваме на хората. Тъй като те не разбират, какво означава духовно, Творец, сливане, единство, постигане на съвършеното, на вечността, хармония с природата, висшите сфери… Това не им говори нищо: «Остави ме намира!» Дай ми нещо сега в този живот – спокойствие, безопасност, здраве … И повече нищо не ми трябва!». Всеки говори изхождайки от своето желание.

Но трябва да се покаже на такъв човек, че не може да напълни желание си, ако не тръгне заедно с всички към всеобщо обединение, тъкмо това изисква от нас глобалната, интегрална природа. Ние имаме на какво да се опрем, как да му обясним.

Затова му казваш, че светът иска обединение, природата иска единство. Ти говориш с човека на неговото ниво, а не му разказваш за духовното и Твореца. Безизходицата ще го подтикне да се присъедени. Но към всички трябва да подхождаме съгласно тяхното желание.

От урока по книгата “Зоар”, 11.05.2011

[42754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Как си представяте посоката за разпространяване на науката кабала без споменаване на думата „кабала”? В Русия вече имаше неуспешен опит с вестник „Новият свят”.

Отговор: Действително този опит не успя и за това има няколко причини. Първо, това бе направено преждевременно – кризата още не се забелязваше, т.е. нямаше с какво да се обърнем към читателите, а и сега мнозина се опитват да я прикрият. Хората могат много дълго да си затварят очите – до последната секунда.

Нямаме избор. Преди всичко трябва да накараме хората да разберат сегашната ситуация. И това може да бъде обяснено без да се използват каквито и да е кабалистични източници. Защото цялата история на човечеството, възможността за свободен избор, процесите на разбиване и поправяне, могат да се опишат най-общо – без споменаването на кабала.

Длъжни сме да направим това, за да дадем на човека рационално, логично, просто обяснение за случващото се в света – за да види общата картина и това да не предизвика в него отблъскване и предубедено отношение.

Защото в крайна сметка кризата, обхващаща целия свят, е много по-силна и сериозна от онова, което ни се представя като съобщения от средствата за масова информация. Те просто искат да я скрият от нас. Кое правителство иска събития, каквито се случват в Либия и в други държави? Точно затова се стараят да скрият ставащото – защото няма решение.

Така че след като човек разбере, види, съгласи се, почувства онова, което всъщност се случва всеки ден, може да му се разкрие и нещо повече.

Но преди всичко трябва да проведем глобално, широко разпространение, включващо и нашето сътрудничество с ЮНЕСКО по въпросите, свързани с предложената от нас система за възпитание, и обяснението за причините за природните катаклизми, кризата в семейството, наркотиците и т.н.

А след това ще стигнем до науката кабала – когато стане въпрос за решението: с какво да напълним нашето его или да дадем отговор срещу него. Тогава ще се наложи да разкрием, какво има предвид науката кабала. Но не в началото. Постепенно хората трябва да осъзнаят в какво състояние се намират и да разберат, че освен войната, има и друго решение. Защо може да започне война?

Работата е в това, че в Древния Вавилон сме разрушили връзката помежду си, разпилявайки се по целия свят. А сега нашата връзка е станала глобална. Но вече няма къде да избягаме – можем да я разкъсаме само, разпалвайки война…

От 7-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41474]

Filed under: Въпрос-отговор, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→