Въпрос: Не веднъж съм чувал приятелите да говорят: “Е, ще направя всичко възможно и ако не постигна нищо в този живот, то поне ще си отида по този начин.” Правилна психология ли е или не? Или човек е длъжен да каже: “В този живот ще постигна духовното!”

Отговор: В този живот – означава на тази степен. Защото онова, което не усещаме и ни се струва зад пределите на този живот – също е съществуване, но в друга област.

Да допуснем, сега аз съществувам в тяло и чрез него усещам своя живот. Ако покрай това, работейки над себе си, достигам до състояние, когато започвам да чувствам допълнителни усещания за живота: в нови свойства, в нови желания, в нови отношения, на по-високо ниво, на връзките си с другите, на свойството за отдаване – то тези свойства нямат отношение към моето изконно желание (не на тялото, а на желанието).

И така, просто, реализирам себе си на следващото ниво, построявайки от себе си същество на по-високо ниво. Ако съм го изградил, тогава желанията от моето ниво постепенно се трансформират във висши желания.

За какво ни е дадено тяло, което по принцип няма никакво отношение към желанията? Понеже бихме могли да се намираме в желанията извън тялото или да ги реализираме извън него.

Реплика: Не е толкова просто, за да си го представим…

Отговор: Защо? Нима е трудно да си представим, че се наслаждавам без това да си приготвя кафе, да го налея в чаша, а след това да го изпия, усещайки някакво наслаждаване? Това не са ли все сензори, външни съпътстващи елементи! Работата не е в питието!

Може да ми се постави електрод в мозъка или на главата да си сложим каска с електроди, и аз ще изпитвам абсолютно същите усещания. А в крайна сметка къде съм Аз?

Работата е, че в нас влизат различни възбуди, сили, които ни управляват и на нас ни се струва, че сякаш си движим ръцете, разговаряме един с друг. А на практика – не е така. Материята, дадена ни като усещане, не съществува.

Затова наша основна задача – да се избавим от илюзията и да се издигнем над нея. Тогава нашите движения ще станат рационални, а не като при малките деца, които ритат с краченца и ръчички, без да могат да контролират своето движение.

Ние започваме да работим направо с възбуждащите ни сили и ще знаем как да реагираме на тях, ще осъществим двустранна връзка и ще видим целта.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014 

[138717]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: На израелския народ му липсва единство, обща цел. В какво се състои причината за това разединение? Възможно е да сме се поувлекли по западния стандарт на живот, когато всеки си има своя идеология и свои цели?

Отговор: Ние сме изгнаници и носим в себе си всички тези черти. Тогава защо сме се завърнали на тази земя, за да живеем като народ на Израел в земята на Израел?

Няколко десетилетия по-рано аз съм принадлежал на един народ, ти на друг, а той на трети. Живели сме в различни култури и в различни географски ширини. А след това сме се преместили в Израел, но нищо не се промени. Това е събиране на изгнаници, всеки от който е пристигнал със своя куфар и пази това, което се намира вътре. Или ще пожелаем да разтворим тези куфари и себе си отвътре и да се обединим в едно, за да станем един народ?

Силата на обединението е главната сила на природата, благодарение на която живеем. Но на нея и противостои силата на разединение. Тези две сили трябва да се намират в равновесие. Така е навсякъде и във всичко. Плюс и минус, топло и студено, свито и отпусната.

Двете противоположности сякаш през цялото време се борят помежду си, но всъщност те се обединяват. Животът е съединението между двете противоположности.

Но вътре в човека има само една отрицателна сила – егоистичната, и няма сила за обединение. Дори и да се обединяваме, то също е за сметка на егоистичната сила. Просто искам да използвам някого за собствена изгода и затова му правя добро, за да се сближим с него.

В нас няма нищо друго, освен отрицателната егоистична сила. Но е казано: ”Аз съм създал злото начало и средство за неговото поправяне, съдържащо светлината, която ни възвръща към Източника”.

Има сила, противостояща на нашето зло начало – светлината, особена, вътрешна, силата на природата, която се разкрива при нашето обединение.

Ако ние се обединяваме, за да потърсим тази сила, свързваща ни един с друг, то ще я намерим. Тя ще ни позволи да се издигнем над своя егоизъм и да го обуздаем. Тоест тази сила на единство трябва да се разкрие повече от нашия егоизъм.

Прилагайки тези усилия за обединение помежду ни все повече разкриваме тази вътрешна сила на единство. В крайна сметка тази сила на обединение става все по-силна, отколкото отблъскващата сила и започва да властва. По такъв начин, ставаме носители на тези две сили: вътре действа силата на разединение, а отвън силата на обединение.

Човешкото общество ще заживее с особения нов живот, тъй като ще притежаваме тези две сили, а не само едната. За сметка на науката кабала ние ще постигнем особено съединение и ще придобием истинската сила на единство. Тази сила вече няма да е егоистична, както при бандитите терористи, а ще ни издигне над нашето его. Тези две сили ще съществуват едновременно и ще се самоуравновесят, което ще ни издигне на ново стъпало, в новия живот.

От 427-а беседа за новия живот, 27.08.2014

[142877]

Filed under: Възпитание на децата, Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→