Entries in the '' Category

На път към прозрението

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Надяваме се, че ще ни разкриете тайните на разказите в Тора.

Отговор: Но устното обяснение – не е разкриване. Всичко се постига само на практика. Ние сме възпитани с помощта на литературата и сме свикнали да мислим, че тя ни разкрива всичко.

Ако живеем в същия онзи свят, за който ни разказват писмените документи, то те наистина нещо ни разкриват, но само дотолкова, доколкото сме запознати с този свят. А, ако говорим за света, който изобщо не познаваме и всичко в него е неочаквано и странно, то нима писмените документи биха могли нещо да ни обяснят?

Това са предимно коментари, оповестяващи, че висшият свят се намира около нас, като сфера в сферата, а ние се намираме в него и той ни управлява постоянно, всички и във всичко. Тази информация ни е необходима, само за да ни стане по-ясно, колко ни е нужно да се захванем и да го разкрием.

Днес вече престанахме да разбираме, какво се случва с нашия свят и с всеки изминат ден все повече и повече се объркваме. Ако не постигнем висшия свят и влиянието му върху нас, неговото въздействие и цел, то ще сме като слепи котета, нищо няма да можем да направим със съдбата си и ще съществуваме като хаотичното брауново движение.

Главното е, че ще изживеем един безсмислен живот, отново ще преминем в небитието и отново ще изплуваме с онова предишното начално условие, защото нищо не сме поправили, за да получим някакви нови усещания, без да сме развили в себе си петте нови допълнителни осезателни органа. И всичко ще започне отначало.

Като начало, човек трябва да знае, че се управлява от висшия свят – свят със строги закони. Съществувайки в материалния свят, ние сме запознати само с част от законите, а законите на висшия свят изобщо не познаваме.

Ако човек разбере, че се намира в здрава връзка с физическите закони, които въздействат върху него и че той има възможност да им въздейства, да прояви двустранна връзка в степента на това което усвои, след което да им въздейства и да ги управлява, то това ще е голям напредък и движение напред.

В крайна сметка хората ще научат, че те имат възможност да прозрат това и да не плуват носени от течението на живота, дори бих добавил, не на живота, а на смъртта.

Реплика: Ето тогава човек ще се опита да извърши всичко това.

Отговор: Но това е достатъчно. Трябват още страдания. Да допуснем, че аз разбирам, че нещо ми въздейства, и си казвам: ”Нека ми влияе, а аз пък ще почакам” Както във филма операция ”Ы” нарушителя на реда, изпратен на принудителен труд на строежа, милостиво позволява на бригадира да му влияе: ”Докато ти ми повлияваш, аз ще полежа”. А когато изпитал пръчката с меките си части, то тогава и завикал: Ой! Мамо!

Това е необходимо. Ще потрябват малки, но все пак страдания. Ние искаме тъкмо това, малки страдания и повече разбиране, защото всичко това заедно ще ни предвижи напред.

От ТВ програмата ”Тайната на Вечната Книга”,18.12.2013

[135550]

Формула на дружбата

Д-р Михаел ЛайтманМнение: Човек – е социално животно. Но все повече хора признават, че се чувстват самотни и неспособни да създадат продължителна връзка. С разцвета на социалните мрежи проблемът само се задълбочи. Установяването на контакт не еособено приятна задача.

Приятели може и трябва да се създават по формулата на дружбата:

Дружбата = Близостта + Честота + Продължителност + Интензивност.

Близостта – е готовност да допуснеш друг човек в своето лично пространство. Близостта се повишава, когато човека не чувства заплаха.

Честота и продължителност – колкото повече време провеждаме с човека, толкова повече го опознаваме и толкова е по-силно взаимното влияние.

Интензивност – до каква степен сме способни да удовлетворим потребностите на другаря.

Тази формула отразява създаването на отношения – на нас ни се предлага да подхождаме към него осъзнато, без усложнения. Вместо да очакваме милост от съдбата, по-добре да научим своето тяло да изпраща дружески сигнали ( зрителен контакт, кимане с глава, усмивка, умение да се слуша, да наричаш събеседника си по име, да водиш разговор в кръга на неговите интереси, да уважаваш гледната му точка и т.н.) и да посещаваш места, където може да срещнеш интересни за нас хора.

Хората нямат приятели защото ги мързи да създават и поддържат приятелска връзка.

Реплика: Никакви методики, освен Методиката за Интегрално Възпитание, не могат да ни създадат топла и дружеска атмосфера, защото егоизмът ще постави всеки в изолиран пашкул. И само висшата велика цел – вечният и съвършен живот, напълнен със светлина, с разкриването на Твореца – ще ни подтикне към обединение.

[135532]