Единствената причина за присъствието ни в този свят, задължението за нашето съществуване тук е да разкрием Твореца. Това е определението на науката кабала – методика за разкриване на Твореца от творенията в този свят. И докато всички творения не разкрият Твореца, този свят ще съществува. Тъй като всеки от нас усеща такава реалност, докато не разкрие Твореца във всичките си желания. Тъкмо затова съществува този свят.

Затова в крайна сметка ние стигаме до работа с Твореца, т.е. до Неговото разкриване. Разкриването на Твореца е разкриване на свойствата любов и отдаване, противоположни на нашата природа – онова, което виждаме около себе си и откриваме вътре в нас.

Разкриване на природата на Твореца е възможно единствено по собствено желание, необходимост, потребност. Затова, според знанията, получени от науката кабала, човек започва да усеща, че не му достига разкриването на Твореца, силата на любовта и отдаването. А може ли да се случи такова нещо, че изведнъж да ми се прииска да обикна ближния, да му отдавам?

Възможно ли е да очаквам, че в крайна сметка, в следствие на цялата ми работа, на всички приложени старания, да мога да обикна всички: неживата природа, растенията, животните, хората! Мога ли да достигна до такова желание, да обичам всички и то безкористно, независимо от себе си и да получавам от това наслаждение? Какви условия, или каква ситуация трябва да създаде Творецът за мен, за да пожелая това?

Не мога да си представя това да се случи. Тъй като аз мога да обичам само онова, което ми носи наслаждение: риба или бонбони, храна, секс, пари, власт, знания. Невъзможно е да си представя, че мога да обикна нещо, което ни ми доставя наслаждение.

Аз чувствам своето желание напълно празно, без да получавам в него никакво наслаждение и дори да усещам страдание от празнотата, нищожност, разочарование. Моето его е пострадало, чувствам се опустошен, всичките ми планове, изхождащи от моята предишна природа, рухнаха. Чувствам, че няма бъдеще в моето желание  за наслаждение. Това състояние е по-лошо от смъртта – крушение на всичките ми надежди, просто някакви нечовешки страдания, като страданията на Йов.

Ясно ми е, че от това не мога да извлека никакво удоволствие. Но ако независимо от това, над всичко, все пак се стремя към отдаване и любов, към действия за благото на ближния, то тези действия наистина ще са за отдаване! В такъв случай аз мога да бъда уверен, че на моето егоистично желание нищо няма да му се случи. Тъй като не разчитам на бъдещо възнаграждение, а мисля само за самите действия, които завършват на някакво друго ниво и там се реализират.

И моята суета не трябва да се подхранва от това, което съм направил, с една дума като герой, гордеещ се с жертвата, която е направил. Защото това също е възнаграждение и то не малко. Тоест никой да не знае какво съм направил и дори на мен самия това да не ми е известно. Лишават ме от всяка и от най-малката възможност да получа компенсация в своя егоизъм. Ето това се нарича отдаване, до такова състояние трябва да достигнем и ние.

Това става постепенно, за сметка на случващите се в нас промени. Сега това крайно състояние ни се струва безкрайно абстрактно и невероятно, но всъщност то е доста вдъхновяващо. В зависимост от това, как напредва човек и разкрива условията, необходими за духовно действие, той открива в тях възможността да се уподоби на Твореца, намирайки се в такова състояние, в такава мисъл, желание. Тъкмо с тази сила той властва и обхваща цялото творение.

Ако човек произведе вътре в себе си такава психологическа промяна и предпочита насладата от отдаването, то разкрива това състояние. А всичко останало ще научим на място. Във всеки случай, целият този живот и целият този свят вече придобива смисъл.

От подготовка към урока, 02.08.2013

[113753]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В сегашната реалност аз усещам себе си, моите близки, своята група, другите групи, държавата и накрая света, което съответства на петте нива на авиют, на ”дълбочина на желанието” – от нулево до 4-то ниво. Като цяло, тази реалност е душата, или с други думи, желанието за получаване, но поправено. Сега то е разбито на части, но поправяйки връзките между тях, аз ги връщам към една структура,  в едно единно желание – Малхут на света на Безкрайността (∞). И тогава тази душа се напълва от светлината на Безкрайността, или Твореца (НаРаНХаЙ).

Друго няма, и само за това ни разказва науката кабала – за поправените желания, които ни се струват отделени в една или друга степен. За мен е създадена измамната външна картина, групата с другарите и аз трябва да приближа всеки към себе си. Това е работата.

Става дума за моята душа, за моя вечен духовен съд, в който живея. Та нима и по-нататък се надявам да усещам само материалното битие в своето днешно ”аз”? Ако желая да изляза по-нататък навън и да започна поправянето на своята душа, да я приобщя, да я присъединя към себе си, да живея в нея, тогава трябва да споя в едно всичките и части. И тези части са заложени във всеки. Така работя, преодолявайки своя егоизъм, за да се съединя с другарите – с частите на своята душа.

При това интегрирам техния външен облик, т.е. виждам не лица, а тъкмо частите на душата. Всичко външно се неутрализира, благодарение на това, че работя над любовта, вместо над ненавистта.

От урок по статията ”Мир в Света”, 25.07.2013

[113625]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→