Конгрес в Санкт-Петербург. Предварителен урок

Ние се събрахме заедно за голяма, съвместна работа, за да проверим всичките си системи: сърце, разум, намерения.

В какво се състои нашата работа? Ние изучаваме нещо много интересно, което поставя пред нас много куриозна задача. От една страна, казваме, че Висшата сила е абсолютно добро и любов, майката природа, която така се отнася към нас, и нейната живителна сила се проявява във всичко. Това е първото условие.

От друга страна, тази живителна положителна сила на Природата – абсолютното добро и любовта – е неизменна и сама по себе си не се променя. Това е второто условие.

Третото условие: развитието на желанието, създадено от тази сила. В неживите материални обекти желанието се изразява в стремежа си да се задържат в онези структури, в които са създадени, а ако се развиват, то е под външен натиск, а не от само-себе си. На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма, на животинско ниво – още повече. А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа. (more…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Казахте, че с помощта на разума може да се пробуди чувство, а чувството пробужда силата на любовта. Като чух това, изпитах радост, която остана с мен през целия ден. Вечерта изобщо не се чувствах уморена, макар и да работих до късно.

Нещо повече, на занятията, които провеждах, духът на любов и радост се предаде на учениците. За няколко часа те направо се „заразиха“ от моите усещания. Изобщо всички, с които контактувах през този ден, се проникнаха с този дух. И тогава ми се наби на очи явната връзка между любовта и радостта. Що за връзка е това?

Отговор: Радостта е като удостоверение, като свидетелство, че се намираш в правилно, добро състояние. Може, разбира се, да се изпита радост и от злодеяние, но ако тя произлиза от добро дело, то направо сякаш го обобщава, потвърждава, че то е приключило правилно.

Въпрос: Позволява ли разумът да се пробуди силата на любовта, способен ли е да предизвика в нас страст?

Отговор: Всичко зависи именно от разума, от разсъдъка. Всичко е в главата ни. Тъй като ние идваме на бял свят като малки „зверчета“, а след това започваме да приемаме ценностите на обкръжението, или от родителите, от детската градина, училището, телевизията, Интернет и прочее външни източници. Сформираните от тях ценности, които по-нататък ще определят всички мои радости и разочарования.

В крайна сметка, всичко е изкуствено, всичко е обусловено от оценки, получени отвън. По начало те са били мисловни, но след това под въздействие на обкръжението са станали критерии, по които оценявам състоянието си, и като следствие изпитвам радост или печал. Ако съответствам на критериите на обкръжението – ми е приятно, а ако не – унивам.

По такъв начин всичко в мен се строи на основата на разума, който се включва към първичното, идентифицирано, „младенческо“ възприятие и формира от него определена вътрешна картина, позволяваща да оценя себе си: добре ми е или ми е зле. В мен няма нищо основно, базисно, „свое“ – всичко се съотнася с мнението на обкръжението. Ето защо отшелниците, живеещи в гората, които нямат почти нищо, в сравнение с нас, могат да се радват на живота – тъй като по техните критерии, те имат всичко, което им е нужно. За нас това е жалка участ, а те се радват на съдбата си.

Точно тук е заложен ключът към щастието.

Въпрос: Силата на привличане между партньорите, която се е проявила спонтанно, с времето отслабва…

Отговор: Действително, изначалните „кълнове“ стигат за кратко. По данни на биолозите, произвеждането на съответните хормони продължава до три години. Между другото, можем и да ги приемаме и изкуствено, и по този начин „да слагаме дърва в огъня“. Това е възможно. Но естественото „гориво“ стига максимум за три години. Казват, че това е достатъчно, за да може мъжът да поддържа жената до раждането, а също и в следващите две години на кърмене на малкото. С други думи, по-нататък природата не свързва повече бащата с майката и детето.

Разбира се, в наше време, в следствие на всевъзможни външни действия, ситуацията се изменя. Но такива са базовите параметри на човешката биология. (more…)

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - No Comments→

В наши дни Творецът преднамерено дава на целия свят усещането, че висим във въздуха. Човек не знае, какво да очаква, какво ще се случи по-нататък. Наводнение в Европа, тайфун в Америка, пожар или масово убийство. Тресе се целият свят: арабска пролет, турска пролет, протести и вълнения в Сирия, Либия, Египет. И всичко това, когато със съвременните технологии и възможности, които имаме, бихме могли да решим всякакви материални проблеми и да превърнем земята в райска градина.

На всички е известно това: на политолозите, учените, социолозите. Достигнахме такива нива на развитие, че лесно можем да обезпечим цялото население на земята с всичко необходимо: храна, облекло. Нямаме друг проблем, освен с човека – това е единственото, което трябва да се поправи.

Сега имаме възможността да си осигурим пълно материално изобилие, без да се лишаваме от нищо, да разрешим всички проблеми, и в същото това време, половината от човечеството умират от глад, а другата половина се разболяват от депресии и губят интерес към живота, както в Европа, където няма проблем с прехраната, но затова пък има други проблеми.

Единственото, което може да ни спаси, е промяната на човешката природа. Всички трябва да разберем това и да си го поставим като основна цел. Нямаме избор, в нищо няма да видим успех, ако не се погрижим за промяната на нашата природа. Това трябва да стане ясно на всички, както и на нас, занимаващите се с кабала.

Можем да оставим всички други опити за поправяне на положението, всякакви достижения за осигуряване на прехраната, облеклото, тежката и леката промишленост, технологиите, това ни най-малко не ще подобри положението ни. Технологически можем да правим чудеса, но не можем да се ползваме  от тях за благото на човека.

Можем да създадем лекарства за всякакви заболявания. Вече има лекарства срещу рака, лекарства за лекуване на сърце и бъбреци, и разбира се, ще има много по-добри от тези в момента – но тяхното производство е неизгодно и затова не се изнасят на пазара. Много по-изгодно е да се произвежда скъпа апаратура, да се създава по-голяма суматоха, да бъдат назначавани повече лекари и медицински персонал – около всичко това е създадена цяла промишленост. Системата за здравеопазване е фабрика за здраве.

Затова нищо не можем да подредим, докато не поправим човешката природа. Трябва да вложим всички сили в това направление, и тогава ще реализираме успех. Иначе нищо няма да се получи.

Неотдавна ми се счупи почти новият принтер. Успях да отпечатам не повече от 50 страници и той престана да работи. Всичко преднамерено се произвежда така, че не след дълга употреба да се счупи и ние отново сме принудени да си купим ново. Нашата природа ни кара нарочно да правим всичко наопаки. Като че ли се развиват новите технологии, напредва техническият прогрес, а в крайна сметка, по всички направления произтича реакция назад. И всичко това се случва, за да осъзнаем своето зло.

Затова не трябва да се учудваме, че няма добра, хубава среда и безопасност за нашия живот и живота на нашите деца. В крайна сметка, ще стигнем до там, че няма да можем да предвидим какво ще се случи в следващия момент и ще се превърнем в малко плашливо зайче, скрило се под някое листо. Такъв ще бъде животът: от сутринта ще мислиш, как да оцелееш до вечерта, а през нощта ще чакаш кога ще съмне.

За съжаление не може, не е възможно да се живее без страх. Защото ако аз съм егоист, то може да ми се въздейства само със страх. Съществуват хиляди видове страх: добър страх или лош, страх от този свят и от бъдещия, страх, че няма да достигнеш до Твореца, или страх, че не можеш да Му отдаваш. Но във всеки случай, страхът е най-действащият стимул. Страх, да не достигнеш до желаното, т.е. производната от желанието. Искам да постигна някаква цел и се страхувам, че няма да я постигна, т.е. получава се страх от страха – това е истинският движещ мотив, така наречения ”трепет”.

От урока по статия на Рабаш, 11.06.2013

[109781]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→