Духовното започва от съкращението. Съкращение означава, че човек не моли нищо за себе си. Неговото желание е затворено за собствено наслаждаване, и той се ползва от него само за отдаване. Ако има възможност да отдава, той го използва, а ако няма – няма, сякаш в него работи превключвател, пропускаш само в едната посока.

Подобно на компютъра, където може или ”0”, или ”1”, и нищо повече. Ако няма на кого да отдава – то тогава е 0, а ако има на кого – 1, т.е. аз отварям себе си, получавам желанията на ближния и ги предавам на Твореца. В такава форма работи Малхут, желаеща да се уподоби на Бина. Тя потиска, затваря собственото си желание, за да не го използва за себе си, но благодарение тъкмо на това тя може да усети желанията на другите. Това също се нарича ”да направиш желанието си подобно на Неговото” – само относно творението.

Прониквайки се с желанията на ближния, аз ги предавам на Твореца като молитва, МАН и получавам отговор  на нея на принципа: ”По-големият брат получава за двама” – за себе си и за по-малкия. На мен самия не ми трябва нищо, но аз получавам двойно, тъй като моето желание се е променило и сега включва в себе си желанието на ближния. Така аз напълвам и него, и себе си.

Аз напълвам своето желание за отдаване, а не желанието за наслаждаване. Първо, прекарвам към него светлината, възвръщаща към източника, включвайки го в себе си, т.е. присъединявайки го към себе си като АХА”П на висшия. А когато той е готов да се самоотмени пред мен, то аз му предавам сила, която да му позволи да изгради своя съсъд и да получи собствено напълване.

Излиза, че нашата работа с хората е разделена на много етапи. Преди всичко, ние трябва да работим помежду си, за да придобием желание да отдаваме на хората. И то не трябва да е желание за отдаване за собствено удоволствие, а за истинско отдаване. Аз работя със своето желание за наслаждаване само за да отдавам.

Така ние предаваме на хората пробуждане и те се вдъхновяват от това, че могат да реализират своите егоистични желания. Но за сметка на обединението си с нас и на взаимното включване, те получават сила за поправяне и поправят своите желания. И тогава ние можем да издигнем двойна молитва, МА”Н, и да получим двоен отговор: за нас и за тези, за които сме се помолили, и да напълним нашите общи получаващи желания.

От подготовка към урока, 21.08.2013

[115218]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако десятката е недостатъчно обединена, как да и прибавим единство?

Отговор: Единството ще се прибави, ако използвам десятката, за да се отменя пред нея.

За целта, аз трябва да използвам целия свят. Тъй като светът е създаден за мен: другарите, десятката, човечеството, всичко, случващо се, възприеманата от мен картина, разделяща се в съзнанието на нежива, растителна, животинска природа и хората. Цялата действителност, възприемана от мен, е предназначена за мен – за да я превърна в една Сила,  в Твореца, освен когото няма нищо друго.

Сега картината на реалността в моите очи се подразделя на четири нива и милиарди детайли – защото моето желание за получаване е разбито. Тъкмо това разбиване дроби света на отделни части, скривайки единната Сила. И най-полезното средство, позволяващо да се доберем до възприемането на тази Сила, е групата.

Групата трябва да се обедини и да прави определени действия, за да се предостави възможност всеки да усети какво е това единство, сплотеност. Обединявайки се все повече, ние преминаваме от стъпало на стъпало. Първоначално възприемаме всяко стъпало в ”разсеяно”, раздробено състояние, а след това го приобщаваме към понятието единно цяло.

Така аз завършвам сегашното стъпало и преминавам към следващото, където ще получа добавяне на егоизъм, добавка към желанието за получаване. Тогава отново ще видя фрагментираната картина на света, хаотичен и разбит от единия до другия край – и отново ще ми се наложи да събирам всичките му детайли, приобщавайки ги към единната Сила по принципа на ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, ”Няма никой освен Твореца, Добър и Творящ добро”.

Така ние напредваме крачка след крачка. И за да си помогнем, си намираме малка група – десятка. Тъй като нашата група наброява няколко стотин човека, и в нея не е възможно да се обединиш с всички – това е все едно да се опитваме да се обединим с целия свят. Човек не възприема реално повече от десет ”персонажа” – такава ни е нагласата. Не случайно в някои примитивни езици броенето е до 10, след което следва определението ”много”.

Всъщност това не е примитивност, а следствие на нашето естество. Реално, всичко, което е повече от десет – без значение дали е петнадесет или милион – концептуално за мен няма никаква разлика, защото превишава прага на моето възприятие. Например, ако налеем в чаша вода повече отколкото тя може да побере, то е без значение, колко повече. Дали са няколко капки или няколко кубически метра вода – няма значение.

И затова ние разделихме нашата група на десятки, в които човек по-лесно да се включва в обкръжението, за да отдава на другарите, подготвяйки се за преданост към целия свят – а това означава към Висшата сила, Твореца. За това е казано ”В народа свой живея Аз” – така ние подготвяме своите съсъди- желания, така това се проявява от тяхна страна.

Обаче, това съвсем не означава, че аз възнамерявам да се затворя в своята десетка, да се капсулирам в нея и да игнорирам всички останали. Такъв подход се нарича скверна, мръсотия, клипа. Ако по-рано съм бил обикновен егоист, то сега искам да извлека максимум полза за своя егоизъм от обединението с останалите, от своята преданост към тях. Тъкмо така силите на скверната ”изсмукват” соковете на отдаването. В такъв случай, както е казано ”разпръскването на грешниците е добро за тях и е добро за света”. За тях е по-добре да не пребивават в скверната, а за света е по-добре, защото те няма да вложат в него своите ”натрупвания”.

От беседа за десятките, 20.08.2013

[115063]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовното се постига не с разума, защото е казано, че ”народите на света притежават голяма мъдрост, но нямат Тора”, т.е. светлината, възвръщаща към Източника. Затова засега се наричат ”другите народи”, а не Израел. Около това се върти и спорът: ”Кой постига Твореца, а кой не? Какво е това постигане?”.

Според това, доколко придобиваме желание за отдаване и получаваме усещания в него ние можем да постигнем Твореца, т.е. явленията, протичащи в нашите съсъди за отдаване. Не е възможно да постигнем каквото и да било, освен усещанията в желанията ни. Нашето минало е примитивното желание за наслаждение – то се разширява и придобива ново устройство. По-рано то е било раздробено на много противопоставящи се частици, усещащи се като Израел и народите на света, роднини и чужди, далечни.

Всичко това е принадлежало на моето желание за наслаждение, но ми се е струвало, че това е целият свят, намиращ се около мен във всевъзможни форми. А моята задача е да обединя всичко това заедно, да събера всички частици и да ги присъединя към себе си, отнасяйки се с любов към тях. Аз трябва да разбера, че всичко това ми е дадено, за да се поправя – това е точката в сърцето, от която аз създавам правилното намерение към всички врагове и страничните хора, започвайки да ги възприемам като части от моята душа.

Тъкмо вътре в себе си трябва да намеря правилното отношение към тях и тогава ще ги поправя. Ако извършвам такова поправяне във вътрешното си отношение, то ще видя как всичко се подрежда. Всички ненавистници и проблеми, които са дори в излишък – това е само проекция на моето вътрешно състояние. Защото тъкмо със своето отношение аз разделям цялата Вселена на земята на Израел, Ливан, Сирия, Йордания, Вавилон, различните далечни страни и населяващите ги народи, т.е. всички нива на своето желание: на неживо, растително, животинско, човешко ниво.

Някога това е било едно желание – Светът на Безкрайността, а сега то се е раздробило на много частици, усещащи се далечни една от друга и ненавиждащи се. Но всичко ни е дадено, за да ги съберем в една форма – в това се състои цялото поправяне на човека и света, като едно цяло.

Всичко това може да се осъществи само при условие, че аз искам това поправяне. В това е разликата: да философстваме върху това умозрително, съгласно разума си,  или срещу своите виждания и откъсването на останалите части, да работим над своя разум, като над частите на своята душа, независимо, че си ги представям такива отдалечени и ненавистни. Така аз започвам да се приближавам към духовното постигане – работя в група над своето желание и все повече и повече се пробуждам.

От урок от книгата Зоар, Предговор, 18.08.2013

[115028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №6

Парадоксално е, но ако гледаме този свят от духовния, то няма нищо по-естествено от връзката на всички, в едно цяло с Твореца. Това е единна, устойчива, хармонична система, която се намира в постоянно равновесие, в идеално състояние, където абсолютно всичко си взаимодейства, напълва се, насища се, насища другите и се напълва за сметка на другите. Тоест това е духовно и физическо, абсолютно здраво тяло.

Информацията, материята, енергията, постижението, осъзнаването – всичко съществува в абсолютна хармония. Затова тази система е вечна: няма понятие за време, няма изменения. С други думи, има постоянен живот, постоянно случващи се събития, но всички те са тъкмо за това, да разкрием още по-дълбоко тази връзка в Безкрайността. А самата връзка е постоянна, системата е постоянна, светлината се намира в абсолютен покой и напълва цялото творение. Ние се намираме в нея в непрекъснато движение от по-малко насищане към по-голямо. И основното наслаждение се състои в постигане на хармония, на съвършенство в системата, което се нарича постигане на Твореца.

Затова нашият свят се възприема оттам като изроден, съществуващ по неволя, доколкото Творецът го принуждава той да съществува, независимо, че ни се струва, че такова порочно творение няма право на съществувание. То е създадено единствено и само затова, от своята нищожност, отричайки я, да се приповдигнем и постигнем вечност и съвършенство. Независимо от това, e трудно да се направи, защото срещу тази нищожност ние не виждаме нищо.

Но ако виждахме това, нашата свободна воля би изчезнала и ние, блъскайки главата си, бихме се устремили натам и само натам, каквото ще да става. С цяло тяло бихме се блъскали в стената, в махсома, който ни разделя, само и само да преминем през него или да изчезнем.

За тази цел ни е дадено скритието, за да създадем самите ние подобие на онзи свят, към който се стремим, неговия модел във връзката между нас, в отношенията ни един към друг, в отношението към себе си, към групата, към цялото човечество, към неживата, растителната и животинска природа.

Ние желаем онзи свят, представяйки си го като някакво кралство, като в детска игра, и се опитваме да го създадем между нас, без да гледаме всичко онова, което ни се дава тук. Ние искаме да попаднем в нещо нереално, фантастично състояние, независимо, че разбираме, че това не е характерно за сегашното ни битие, тъй като всичко това е противоположно на логиката, на цялата ни природа, т.е. на разума – и трябва да бъде нещо друго.

И човечеството през цялото време се лута, опитвайки се да разбере по какъв начин може все пак нещо да се направи, а в крайна сметка става още по-лошо. Егоизмът все едно ни притиска, показвайки ни, че не сме постигнали онова, което може би сме желали, докато на човек не започне да му се разкрива замисълът на всичко случващо се – за какво е нужно такова съществуване.

Но ако погледнем отстрани, това съществуване е напълно безсмислено и порочно. Излиза, че хората съществуват по неволя, като в миши капан, за да страдат и всеки път да бягат от страданието, след което попадат в други капани и пак бягат. И всичко това, само и само за да започне човек да си представя някакво друго съществуване – нещо, което е истинско и за което си струва да се живее, в което да може да съществува, без да съжалява, че живее.

Когато започнем да си представяме такова състояние, ние постепенно започваме да усещаме, че то наистина съществува – иначе как бихме си го въобразили? И то вероятно съществува не само хипотетично, а в действителност, само че желае да се стремим към него истински. Аз трябва така да се устремя към него, че да се озова вътре в него. И тогава започвам да усещам определена помощ, озарение, просветление. Започвам да виждам, че всичко това не напразно е така нагласено.

Тъкмо така Адам е открил тази система преди 5773 години. От тогава ние отбелязваме нашето кабалистично летоброене – от този момент, когато първият човек е разкрил Твореца в нашия свят. А след това е започнало предаването на знанията от поколение на поколение – към това започнали да се присъединяват и други хора, които също са усетили ненужното никому съществуване.

Но винаги оставала една и съща задача: как да разкрия другия, правилния, истинския свят от моя мъничък свят? Хората постоянно се сблъсквали с един и същи проблем – трябва да се създаде подобие, да си играем на тази система, да си играем на този свят.

През цялото време ние забравяме за това, и ще продължава така, докато не създадем такова условие между нас, такава връзка и такива взаимоотношения, които да са почти подобни на Висшия свят, и ще остане само последната, ясна реализация, която ще бъде осъществена от удара на Висшата светлина. Но докато не направим всичко, зависещо от нас, за да се окажем в токова състояние, няма да постигнем това. Щом направим всичко това, да създадем в нашето ”тъмно царство” този друг свят, той веднага ще се появи, и ние ще се озовем в него.

Ние разбираме, че друг изход няма, като реално, ясно, обединение и създаване на такива условия, връзки за взаимно отношение между хората, които да се уподобят на системата от Висши светове – пълно отдаване и любов, взаимно включване, разбиране, поддръжка и поръчителство. А връзката трябва да бъде такава, че човекът като отделна единица изчезва – него го няма и не може да го има.

От 6-ти урок на конгреса в С. Петербург, 14.07.2013

[114616]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съообщение (гл. педиатър на Русия, А. Баранов): 40%  от руските юноши и девойки имат отклонения в репродуктивната система, които могат да доведат до пълно безплодие, а 40% от причините за безплодие се коренят в детска възраст. При това положение е трудно да си представим как може да се реши острият демографски проблем в страната. Министерството на труда и социалната политика призна: надеждите за промяна в катастрофалната демографска ситуация в страната не се сбъднаха. Лекарите смятат, че е необходимо да се отделя по-голямо внимание на опазването на здравето на подрастващите.

Реплика: Никой от настоящите проблеми не може да се реши веднага, защото те възникват само за да осъзнаем колко е порочна нашата егоистична природа. И само чрез преодоляването на егоизма, всички наши проблеми могат да бъдат решени

[114500]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Становище (B. Линдерман): Tематиката относно сексуалните предпочитания оглавява световната политика. И въпреки че не виждаме половата дискриминация на малцинствата, това движение е вдъхновено упорито „отгоре“ – призовават правителствата да признаят съвкуплението на мъжете с мъже и на жените с жени за норма, а не за отклонение.

Не се оказва никаква съпротива, защото самото гей движение е шоу-бизнес, а не борба за права, това е по-скоро като агресия.

Парламентите на европейските страни гласуват за легализирането на еднополовите бракове. Ясно е, че тук е задействан един огромен административен и финансов ресурс.

Но тези парламенти са избрани демократично от по-голямата част от населението, което има традиционни възгледи. Защо това болшинство не се съпротивлява?

Това е един хитро разработен рекламен трик, че зад гейовете стоят млади, прогресивни, модно обличащи се хора, които работят като програмисти и мениджъри – накратко, те са бъдещето на света. А тези, които са срещу тях, те просто доживяват живота си, и така човек не иска да бъде в челните редици на отживяващите.

Гей-революцията не декларира своята цел, но е ясно, че целта и е не да спаси гейовете, а да наложи нова тотална идеология, която чрез манипулиране иска да превърне човека в безполово същество, и на практика да ни кастрира.

Реплика: Другата нейна задача е, под прикритието на ограниченията за пушенето на цигари, да се легализират  наркотиците. Третата и цел е посредством вътрешни войни да подкопае режимите във всички страни на света. А след това ще проявяват другите си, предварително предначертани мероприятия, като всички те са насочени към придобиване на още по-голяма власт.

[114891]

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Духовната ни работа според методиката, която получаваме от изучаването на кабала, прилича на медицинска ваксина, когато в здрав човек „впръскват“ малко от болестта, организмът изработва антитела и тогава вече може да устои на болестта.

Така и ние даваме на желанието си ваксина против егоизма – разкриваме неговото зло предварително, преди то да се прояви напълно. Това става чрез работа в група с помощта на това, че призоваваме висшата поправяща светлина, в която постепенно разкриваме егоистичните си свойства като зло. И човек вече не върви по пътя ня страданията „Исурим“ – от егоизъм към здраве, към свойството отдаване и любов към ближния, а предварително ограничавайки егоизма си, работейки срещу него в група и чрез учене, под въздействие на О“М върви към целта, към подобие с Твореца, т.е. към разкриване на Твореца в себе си по краткия път на поправяне – „Ахишена“, преболедувайки болестта в малката й проява вътре в себе си, доброволно.

Човечеството трябва да осъзнае природния си егоизъм като болест. Природата ни демонстрира порочността му върху самите нас. Необходими са продължителни страдания, за да опознаем заболяването и методите за неговото излекуване.

Кабала предлага вместо този дълъг и лош път кратък и добър път на поправяне. Но в този случай ще ни е нужно предварително, още на ранните стадии на развитие на егоизма да го осъзнаем като зло, от което трябва да се освободим. Да осъзнаем готовността да си направим ваксина, т.е. в малка доза да се разболеем от него, и повече никога да не боледуваме, да станем здрави, да изграждаме нов живот.

Същината на разпространението се свежда до постепенното обясняване на хората в какво се състои причината на техните нещастия – в нашата егоистична природа. И че има методиката на нейното излекуване чрез метода на обикновена „ваксинация“.

[115072]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Не оставяй жива магьосницата! [Тора, Изход, Мишпатим, 22:17]

Човек представлява целият свят, който сякаш се прожектира в него. И ако разглеждаме вътрешния свят на човека, тогава „магьосницата“ не е нищо друго, освен негово свойство. Всеки от нас желае да вярва в нещо. Той влачи след себе си от детството и дори от дълбочините на вековете някакви древни стереотипи, представи, вярвания.

В действителност за всичко това няма място в света. Кабала смята, че светът е абсолютно материален и духовността на света е също толкова материалистична, колкото и светът. Трябва да се отнасяме към нея абсолютно реално. Само с това, което постигаме, можем да работим. Затова трябва да вземаме под внимание само законите, свойствата, които разкриваме.

Кабалистите разкриват по-дълбоки свойства от учените. Те работят с тези свойства, провеждат изпитания, проверка, повторение, анализ, синтез. Всички тези знания се събират заедно през поколенията. Всяко поколение ги проверява и върви по-нататък, разкривайки природата все по-дълбоко и по-дълбоко.

Затова тук нямат място никакви вярвяния и заблуди. И отношението към света съответства на най-главния закон на изследване: „Изследователят няма друго, освен това, което виждат очите му“, т.е. няма никакви други инструменти за постигане. Затова е забранено да се говори за различни вярвания и вяра.

В кабала под вяра се разбира свойството отдаване, когато човек прави усилие, приповдигайки се над егоистичното си свойство получаване, и достига свойството да отдава.

Така че, „магьосницата“ – това е човек, който вярва в противоествените, абсолютно нереалните явления. А ние говорим за реалността, която се повтаря и може да бъде наблюдавана от различни хора в различни епохи, което в такъв случай е чисто научно доказуемо явление, тоест факт. Освен фактите, не се осланяме на нищо друго!

Реплика: А ако някой ви предложи: „Докажете! Покажете!“?

Отговор: Не е възможно нищо нито да се докаже, нито да се покаже. Ако виждам лошо и нямам очила, а ти ми казваш: „Там има шкаф“ – нима мога да ти повярвам? За мен това ще е недоказуемо.

Тоест налага ми се да се сдобия с някакви свойства, с помощта на които ще мога да докажа или да отрека думите ти. В такъв случай това, което чувам, за мен са абсолютно несъществуващи неща. Затова за всеки човек Вселената съществува в този или онзи вид единствено според обема на постигнатото от него.

Въпрос: Значи когато обяснявате нещо на човек, Вие му казвате, че той трябва сам да провери това и не е длъжен да ви вярва?

Отговор: Не, в никакъв случай не му налагам тази картина! Не казвам на човека какво ще постигне, защото сега той все едно няма да види това. Защото той не знае какво представлява шкафът, ако никога не го е виждал. Казвам му по какъв начин може да постигне, да разшири рамките на своето постижение.

Само с това се занимава науката кабала, името на която произхожда от думата „да получа“, „да разширя“, т.е. да получа все по-голяма информация. Тя говори само за създаване на нови средства за постигане вътре в човек, с помощта на които нататък той постига всичко сам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 27.05.2013

[114693]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да се постигне правилно желание към духовното, без проблеми в материалния свят?

Отговор: Няма чисто ”материални проблеми”. Материалният свят не съществува отделно от духовния. Всичко принадлежи на духовното. А материалната форма, която усещаме сега, само ни се струва такава, тъй като я възприемаме без правилно намерение, което трябва да бъде създадено с наши усилия. Ние просто сме се родили такива, с разбити желания.

Усещанията в разбития съсъд без всякакво собствено намерение, а само съгласно действащата в него програма – се нарича материален свят. Тоест материалното е това, което усещам, без да прилагам някакви усилия. А за духовно усещане ми е нужна определена настройка и само тогава ще мога до го усетя. Тези мои действия се наричат поправяне.

Но всъщност, нашият свят е базова точка, върху която е изградена цялата система на духовния свят. Системата на висшите светове се разкрива във вид на допълнителни връзки между всички елементи на този свят. Тази форма, тази картина от светове се запазва, и в допълнение на нея се разкрива свързващата мрежа между частиците на Вселената. Тази мрежа се нарича висши светове.

От урока по статията ”Тайните на сътворението”, 12.08.2013

[114963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желанието за наслаждаване може да се промени по своята величина (авиют): от нулево ниво до четвърто. А всяко от тях се подразделя на поднива и така в крайна сметка се получават 125-те стъпала. В нашия свят всичко се измерва със съответната величина, по количество, а количеството влияе на качеството.

Ако вземем някакъв материал, то всъщност, неговите свойства, се определят от броя на електроните, протоните, неутроните в атома. От тяхното количество зависи качеството на материала. Ако добавяме електрони, то ще се получи нов материал.

Това се случва в неживата материя, но същото се отнася и за растенията, животните и човека. Трудно ни е да забележим това относно нашите усещания, но това е така. Всичко зависи от количеството приложени усилия, от количеството детайли, които имаме. За това е казано: ”няма по-умен от опитния”, защото той постоянно добавя тези детайли, докато не достигне до ново качество на възприемане, на усещания.

Всичко зависи от най-простите действия. В цялата реалност няма нищо, освен получаване и отдаване. И дори отдаването не съществува като такова, а има само получаване в такава форма, която се превръща в отдаване, благодарение на намерението. Всичко е изградено от ”плюс” и ”минус”.

Затова, работата се състои в това, през цялото време да прибавяме количество. А образувалото се количество започва да изисква ново качество, разбиране, защо и за какво правя всичко това. Започват да се обособяват въпроси, които ни довеждат до по- качествени действия, на ново ниво. Но и тогава ще трябва да добавяме количество, докато не постигнем нови качества.

Със своите действия ние привличаме светлината, възвръщаща към Източника, която постоянно действа и всеки път добавя още една капка промяна. В крайна сметка ”грош по грош се събират и стават капитал”, и ние постигаме способността да извършваме осъзнати действия с намерение, които се измерват не по самото действие, а по намерението.

От подготовка към урока, 13.08.2013

[114873]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→