Баал a-Сулам, “Мир”: Всичко е дадено в залог, и мрежата е разпъната над всички живи, лавката е отворена и търговецът дава назаем, и книгата е отворена, и ръката записва, и всеки, който желае да вземе назаем, нека дойде и вземе. А лихварите  обикалят неизменно, всекидневно, и изискват от човека с негово и без негово знание, и имат на какво да се опрат.

Когато ми омръзне процеса, през който преминаваме, аз често си казвам: ”Какво от това, войникът спи – службата си върви. Бързо или бавно, все едно, аз напредвам към целта. Така че, в краен случай ще почакам – какво да се прави, ако силите не стигат…” Тъкмо тук се намира моментът за избор.

Когато имаме сили да работим – ”това не се брои”. Ако горя от желание, ако преобръщам планини, давайки с това пример за целеустременост на всички, ако обичам всички, обединявам се с всички, то работя с горивото, което са ми дали.

И обратно, ако се намирам в ”безсъзнателно” състояние и не ми е до нищо: ”Да става каквото ще става. Каквото за всички, такова и за мен. Светът се върти, и аз с него…”- това също ми е дадено отгоре.

И затова и двата случая ”не се записват на моята сметка”. Съобразяват се единствено с онези, които идват, за да ”вземат назаем”, които прилагат усилия, дори най-нищожните, но самостоятелни. Само тези малки ”възбуждания” се вземат под внимание.

Хората от този тип ”желаят да вземат назаем”. Те се съобразяват с хазяина и когато взимат нещо от лавката, вземат назаем, обещавайки на хазяина да заплатят съответната цена – с помощта на този заем да постигнат крайната цел. За тях е казано: ”Всеки желаещ да вземе назаем, да дойде и да вземе”.

“Обърни се към Мен, и Аз ще платя” – казва Творецът. Но за тази цел трябва да се поддържа връзка с Него – и тогава между нас има договор, съглашение: Той ми дава сили, благодарение на които аз работя на 100%. И само за това моля, желаейки Той да се облече в мен и да извърши нужните действия.

Въпрос: Проблемът със заема е в това, че трябва да се връща…

Отговор: Аз не връщам този заем, а го реализирам на място, “без да се отдалечавам от касата”,  което се зачита като върнато.

Въпрос: И все пак, необходимостта от разплата предизвиква в мен тревога…

Отговор: Това е в случай, че вземам заема от едно място, а го харча на друго. Тук идвам при хазяина и му казвам: ”Аз искам да изградя твоя дом, но затова се нуждая от строителни материали, работници и други средства”. Всъщност това не е заем, тъй като ще изградя дом за Него. Аз моля за това, което не ми достига, за да изпълня неговата ”поръчка”.

Въпрос: А какво ще се случи, ако това не се осъществи?

Отговор: Ще се получи. Защото получавам плана за работа, сили, разум, чувство – накратко казано, всичко необходимо за успех. ”Направи ме такъв, какъвто трябва да бъда – казвам аз. – Чрез мен направи всичко, което трябва”. Ето, това е заемът на Твореца – душа, която се облича в мен и решава всичко.

”Аз искам единствено да чувствам, да съм сигурен, че Ти се обличаш в мен и извършваш цялата работа. Тогава нека остане и нещичко от мен. Аз искам изцяло да съм слят с Теб, но без да загубя своето аз”. С други думи, искам да усещам в себе си собствената добавка и това все пак се нарича ”заем”, а не пряка работа на Твореца.

По такъв начин, обличащият се в мен заем ми позволява сам да разбера по-добре всичко, което не ми достига, за да бъда като Него и да извършвам работа със 100% възвращаемост. Първоначално ми дават да разбера, че съм получил 100 долара, а съм изработил за десет. Но постепенно повишавам своите показатели по стъпалата на стълбата, която води към стопроцентова самореализация в отдаването.

Въпрос: Трябва ли да взема този ”заем”, или мога да мина и без него?

Отговор: Откъде да взема тези сили? Казано е: “подбудите в човешкото сърце са глупави още от юношеството му”. Аз имам само един малък и развален материал – желание, стремящо се към егоистичните наслади на нашия свят, а трябва поетапно да получавам голямо развалено егоистично желание и последователно, постепенно да го реализирам. И моля на ”заем” само едно – Творецът да се облече в мен и да извърши работата. Аз искам да действам точно и съгласно  Неговата воля – по собствено желание. И само така мога да постигна успех.

Въпрос: В какво се състои моето усилие?

Отговор: Да се съглася с това. Аз трябва да се съглася и тогава да помоля – което не е толкова просто.

От урока по статията ”Мир”, 07.06.2013

[109354]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

„Възлюби ближния като себе си“ – раби Акива е казал, че това е великото правило на Тора.

Трябва да разберем, че „великото правило на Тора“ – това е основният закон на природата, който обхваща цялото мироздание. При правилното му тълкуване, ще видим, че всичко съществува единствено благодарение на този закон за любовта към ближния като към себе си.

Взаимовръзката между каквото и да е, е възможна само посредством особена сила, която предоставя възможност и даже задължава различните чак до противоположност части – дори и частици, поле, елементи на живи клетки или хора – към обединение. Тази външна сила – замисълът на творението – въздейства върху тях, задължава ги на взаимовръзка, вследствие на което частите не се отделят една от друга, а постепенно се сближават, построявайки съвместно все по-сложни системи нежива, растителна, животинска, човешка, а след това и духовна природа.

Всичко това заедно – и има правило в Тора: „Възлюби ближния като себе си.“ Тора всъщност е система, която съществува между Твореца и творението. И нейният закон е „любов към ближния като към себе си“.

„Ближен“ е този, който е напълно противоположен на мен, подобно на това, както ние сме противоположни на Твореца. И все пак, законът на любовта действа в системата, задължавайки ни да нагаждаме връзката помежду ни, защото не можем да съществуваме един без друг на всички нива.

Този закон на поетапна интеграция се реализира без участието на творението – по пътя на еволюционните процеси в неживата, растителната и животинската природа, а също така и на аналогичните нива на човешката природа. Тук универсалният закон определя, диктува всичко и творението се оказва под „пресата“ на развитието.

Но на висшето ниво на човешката природа, творението започва да заимства, да приема върху себе си реализацията на този закон. То открива, че принципът на любовта към някого – било то различен и даже противоположен, е законът на живота. Та нали без връзката, между творението и Творецът не би имало нищо. Осъзнавайки важността на взаимовръзката, определяна като „любов към ближния“, творението започва да я реализира по собствено желание, дори в началото и да открива, че всички останали части не са сходни с него, че са му чужди,  противоположни на него.

Като цяло, цялата ни работа се състои в това, да реализираме този закон. Но първо трябва да го изучим, да анализираме как действа на творението. Та нали цялото развитие, започвайки от Големия взрив, въпреки че ни се струва като процес на разпад и разединение, в действителност представлява постепенно съединяване на всички части на творението – дотогава, докато на материята не й се наложи да осъзнае основния закон на природата и да го изпълни по своя воля.

По такъв начин, самото творение асоциира себе си с Твореца и тогава заедно те достигнат до основополагащия принцип: „Възлюби ближния като себе си“.

От урок по статия “Любов към Твореца и твоаренията”, 28. 05. 2013

[108504]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Има два принципа. Хилел е казал: ”Не прави на другия това, което е ненавистно на теб”, а раби Акива е казал: ”Обикни ближния, както себе си”.

Първият принцип се отнася към Бина, която се дели на две части:

• Едната е неутрална – за нея главното е на никого да не навреди. Постоянно следя за себе си да бъда “добро момче”, сякаш се ”извисявам над земята”, не привличайки към работата своето его. Нямам риза? Но и не трябва. Изобщо, живея в ”в гората”, далеч от всички и с никого нямам допир. Така следвам принципа ”не прави на другия това, което е ненавистно на теб”: избягвай нанасяне на каквато и да е вреда на ближния – точно така, както ти не искаш да претърпиш вреда от тях. Такива са първите три сфирот на Бина.
• Това ме води до ”продължаване на фразата”, към седемте долни сфирот на Бина, към съсъдите за получаване. Сега проверявам себе си по въпроса за “недомерването”: възможно е в нещо да лишавам ближните? Може би не спомагам за това благо, което биха могли да получат? Това още не засяга моя ”основен егоистичен капитал”, още не съм готов да се откажа от нещо свое, но вече чувствам необходимост от съдействието на другите. При това, не поправям своето получаващо желание, а вече добавям нещо към желанието за отдаване. Благодарение на предварителния етап на поправяне, започвам да разпознавам възможността за благо на ближния: ”Ето с това той може да спечели и ще му донесе полза…” И аз спомагам за тези възможности. Такъв е преходният етап, който ще ме доведе до истинското отдаване.

А засега, какво е това – още не е истинско отдаване, не е самоотричане заради ближния. Например, за последния месец съм спечелил пет хиляди долара, а за нормален живот са ми необходими две хиляди. Възниква въпрос: ако следвам принципа ”не прави на другия това, което е ненавистно на теб”, трябва ли да отдам на ближния три хиляди долара?

Отговор: не. Тъй като аз не работя с получаващите съсъди, не действам с тях, а изцяло съм в свойството милосърдие (хасадим) и само спомагам за благото на другите. Имам добро сърце, готов съм да помагам на ближния, но не за своя сметка. По такъв начин, работя с егоизма на нулевото, първо и отчасти второ ниво на авиют (”дебелината” на желанието), но не в желанията на АХАП, които се отнасят към второто, третото и четвъртото ниво.

Горната част на моя съсъд, моето общо желание за наслаждение, представлява съсъди за отдаване (248 желания), а долната – съсъди за получаване (365 желания). Съсъдите за отдаване се намират в състояние хафец хесед (Х”Х), в свойството милосърдие и желаят да отдават заради отдаване, а долните съсъди получават заради отдаване. Съответно, в първата част провеждам ”очистване”, а във втората – поправяне, уподобяване с Твореца по свойства. Тук вече формирам своето човешко подобие – човешкия образ, подобен на Твореца.

Като цяло, това е поправено желание с алтруистично намерение и се нарича ”душа”.

Така, принципът на Хилел се отнася към горната част на съсъда, а принципът на раби Акива – към долната. Разбира се, в който и да е случай, аз работя със своя егоизъм и трябва да го преодолявам. Но работата съгласно първия принцип не изисква от мен да търпя загуби, да се лишавам от своето състояние и в това е нейното принципно различие.

Важно е да се помни, че става въпрос за човек, който иска да се слее с Твореца (С) и затова се задават въпросите: ”Как да достигна сливането? Как да вляза във висшия свят, в духовното?”. Тези въпроси отначало обръщат човек в съсъдите за получаване, в лявата линия, а след това водят до решението – към принципа на Хилел. После това решение отново го насочва надолу и позволява да работи със своето егоистично желание.

    

Този път е описан в примера за не евреина, който отишъл при мъдреците за съвет. Отначало той моли Шамая да го научи да обича ближния, както себе си, но получава отказ, тъй като е невъзможно целта да се достигне внезапно. Тогава отива при Хилел и го моли да му обясни цялата кабалистична методика, докато той “стои на един крак”, т.е. да опише средството за придвижване с едно правило. В отговор Хилел формулира принципа ”не прави на другия това, което е ненавистно на теб”, т.е. разяснява какви действия са нужни.

По такъв начин, съгласно закона на творението, принципът за сливане с Твореца се подразделя на две части:

• ”Не прави на другия това, което е ненавистно на теб.”
• ”Обикни ближния, както себе си.”

И ако напредвам последователно, съобразно този порядък, то в резултат достигам любовта към Твореца.

Въпрос: Следвайки принципа ”не прави на другия това, което е ненавистно на теб”, извършвам материални действия. Как да съчетая правилното намерение с тях?

Отговор: И в нашия свят, и в духовния, и в нормалния живот, и сред другарите действа винаги този принцип. В каквото и обкръжение да се намирам, трябва да стоя на нивото на това обкръжение и да се старая да постъпвам така, както бих искал да постъпват с мен. Съответно, в групата се ръководя от желанията на другарите и тяхната цел, а на работата съобразявам своето отношение с желанието на колегите. И така навсякъде.

Поставям себе си в ситуацията на ближния и по такъв начин отмервам своето отношение към него. И това вече е отдаване. Защото на себе си аз не желая зло – значи и на ближния, несъмнено, ще донеса благо.

Това е повече от упражнение, това вече е действие, поправяне. И не е важно, че действам егоистично. Иначе не може и да бъде, моите действия винаги произтичат от егоизма, но при такъв подход те привличат към мен светлината, възвръщаща към Източника, и тогава се променям. Затова е казано, че сърцето тегли според делата. Отначало действам съгласно това, което е казал Хилел, а след това идва светлината и ме поправя.

Въпрос: Тогава може ли да се каже, че критерият за моето напредване се явява степента на любов към ближния, която придобивам?

Отговор: Разбира се. А как иначе? Защото духовните степени се различават именно по степента на отдаване, на любовта.

Въпрос: За последните 4-5 години съумях да проумея само, че съм глупав. Единственото, което мога, е да се старая да не нанасям вреда на другите. Не повече от това…

Отговор: Ако мислиш за това, как да не нанасяш вреда на другите, то вече си преминал дълъг път. Самото съгласие с тази мисъл, която седи в главата ти, вече е голямо постижение.

Въпрос: Всъщност, отдаването заради отдаване също е егоистично. Тъй като в крайна сметка, желая благото на другите само защото желая благо за себе си. Всичко това само ми обезпечава много по-комфортен живот…

Отговор: Тогава защо човечеството до този момент не е приело този принцип? Работата е в това, че е противоположен на нашата природа, която изисква на другите да им е зле. Виждаме как цели държави се замесват в глупави конфликти, в основата на които е елементарната гордост. Това коства огромни ресурси, милиарди вложения, голямо количество нерви и беди и не само това.

Като цяло, светът действа егоистично и в него нищо не трябва да се нарича ”отдаване заради отдаване”.

Въпрос: Предполагах, че ”отдаването заради отдаване” е нещо наивно, отвлечено. Какво е всъщност?

Отговор: Това е действие, насочено против желанието, против моя егоизъм. То изисква аз да се принизя, да почувствам другия, да застана на неговото място, ”да премеря” себе си с него, а него – на себе си. Тук е нужно много дълбоко разбиране на психологията.

Принципът ”не прави това, което е ненавистно на теб” съставя половината от цялата методика, половината от поправянето на душата. Осъществявайки го, излизам на нивото на парцуфа Аба ве-Има в света Ацилут и получавам светлината хасадим. А в нея присъства лекото осветяване на хохма, защото отменям своя егоизъм.

За да не нанеса вреда на другия, трябва да спирам себе си, да работя над себе си. Правя му услуга – но не за моя сметка, не отдавайки своето състояние, а отстъпвайки и съгласявайки се за негово благо. В нашия свят тези действия се представят като щедри и великодушни и ни се струва, че можем да ги възпроизведем като алтруистични.

Така или иначе, при верен подход те постепенно, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, ме водят по пътя. С всеки път моето желание да отдавам расте и въпреки че преследвам своята полза, търся възнаграждение, но светлината по малко ме води към истинска отплата.

Повтарям: трябва да осъществяваме действия, след действията идва светлината, а след светлината идват промените. Отначало изчиствам всички свои съсъди от егоистично намерение. Така дори моите лоши действия минават в разряд грешки. След това вече пристъпвам непосредствено към поправяне, строейки своето човешко подобие от чисти ”материали”.

И така, не прави на другия това, което е ненавистно на теб. В това се заключва цялата методика и ако застанеш на този път, той ще те заведе до целта.

От урок по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 30.05.2013

[108808]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→