„Възлюби ближния като себе си“ – раби Акива е казал, че това е великото правило на Тора.

Трябва да разберем, че „великото правило на Тора“ – това е основният закон на природата, който обхваща цялото мироздание. При правилното му тълкуване, ще видим, че всичко съществува единствено благодарение на този закон за любовта към ближния като към себе си.

Взаимовръзката между каквото и да е, е възможна само посредством особена сила, която предоставя възможност и даже задължава различните чак до противоположност части – дори и частици, поле, елементи на живи клетки или хора – към обединение. Тази външна сила – замисълът на творението – въздейства върху тях, задължава ги на взаимовръзка, вследствие на което частите не се отделят една от друга, а постепенно се сближават, построявайки съвместно все по-сложни системи нежива, растителна, животинска, човешка, а след това и духовна природа.

Всичко това заедно – и има правило в Тора: „Възлюби ближния като себе си.“ Тора всъщност е система, която съществува между Твореца и творението. И нейният закон е „любов към ближния като към себе си“.

„Ближен“ е този, който е напълно противоположен на мен, подобно на това, както ние сме противоположни на Твореца. И все пак, законът на любовта действа в системата, задължавайки ни да нагаждаме връзката помежду ни, защото не можем да съществуваме един без друг на всички нива.

Този закон на поетапна интеграция се реализира без участието на творението – по пътя на еволюционните процеси в неживата, растителната и животинската природа, а също така и на аналогичните нива на човешката природа. Тук универсалният закон определя, диктува всичко и творението се оказва под „пресата“ на развитието.

Но на висшето ниво на човешката природа, творението започва да заимства, да приема върху себе си реализацията на този закон. То открива, че принципът на любовта към някого – било то различен и даже противоположен, е законът на живота. Та нали без връзката, между творението и Творецът не би имало нищо. Осъзнавайки важността на взаимовръзката, определяна като „любов към ближния“, творението започва да я реализира по собствено желание, дори в началото и да открива, че всички останали части не са сходни с него, че са му чужди,  противоположни на него.

Като цяло, цялата ни работа се състои в това, да реализираме този закон. Но първо трябва да го изучим, да анализираме как действа на творението. Та нали цялото развитие, започвайки от Големия взрив, въпреки че ни се струва като процес на разпад и разединение, в действителност представлява постепенно съединяване на всички части на творението – дотогава, докато на материята не й се наложи да осъзнае основния закон на природата и да го изпълни по своя воля.

По такъв начин, самото творение асоциира себе си с Твореца и тогава заедно те достигнат до основополагащия принцип: „Възлюби ближния като себе си“.

От урок по статия “Любов към Твореца и твоаренията”, 28. 05. 2013

[108504]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →