Баал a-Сулам, “Любов към Твореца и любов към творенията”: Ако човек постави удовлетворяването на ближния по-високо от собственото удовлетворяване на потребностите, това в определена степен  ще бъде отдаване.

Затова той не си поставя за цел да ”възлюби Твореца с цялото си сърце” – защото и ближния трябва да обича с цялото си сърце, ”като самия себе си”. Разбира се, че себе си човек обича с цялото си сърце. Но по отношение на Твореца може и да се излъже, докато ближният винаги е пред очите му.

В това състояние, когато постоянно виждаме материалната реалност, материалното желание за наслаждение и всички онези граници, които то ни очертава, ни е предоставена великолепна помощ, неоценимата възможност да преминем от егоистично желание към алтруистично. Вместо опитите с абстрактни за нас свойства, каквото се явява желанието за отдаване, ние можем да работим с това, което всъщност се разкрива, което е достъпно на нашето усещане – с ближния, какъвто той ни се представя.

Казано с други думи, скритият от мен духовен свят ми се представя в материален вид – и аз контактувам с него. Това ми позволява, взаимодействайки с ближния, да променям отношението си към онова, което виждам и чувствам. Заедно ние можем да постигнем такова поправяне, че през материалния свят, през цялата му дълбочина, да съзрем духовния свят.

Ето защо, в крайна сметка, отношението към ближния и към Твореца всъщност са едно и също. И независимо, че ни се струва, че става дума за различни неща, в действителност те са неразделими. Напротив, разкривайки духовното, виждаме, че всичко това е ”облечено” в материалното.

От урок по статията ”Любов към Твореца и творението”, 03.06.2013

[109021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →