Въпрос: По какво се отличава духовният срам от този срам, който изпитваме във всекидневния живот?

Отговор: Житейският срам е егоистичен срам поради това, че не искам да пострада моята гордост. Духовният срам възниква вече след съкращение, когато не се грижа за себе си, не се срамувам от своите природни свойства. Преживявам по съвсем друг повод.

Необходим ми е срамът! Сам го търся в своето духовно развитие, защото той ми дава огромни сили! Ако сега в нещо се посрамиш, то представи си, как ще се разгорещиш, каква сила ще ти предаде това, подвижност. Вече няма така спокойно и сънено да седиш на място, както сега, а ще започнеш да се суетиш, докато не изгасиш този срам. Още една седмица ще се вълнуваш по този повод, докато, накрая, няма да можеш да се успокоиш.

Ти ще бъдеш готов на всичко, само да отстраниш причината за срама, и няма да се успокоиш, докато всичко не се върне на своето място. Ако някой човек е станал виновник за преживения срам, ще направиш всичко, за да му отмъстиш. Има хора с повече или по-малко избухлив характер, но всеки изпитва примерно едни и същи чувства.

Въпросът е, мога ли да достигна до такова състояние, когато лично на мен това никак няма да ми влияе, а целият ми срам ще бъде, доколко аз не се жертвам за обществото, не вземам в него участие, не добавям това, което трябва да внеса, и свръх моите задължения? Само от това да се срамувам.

Как само бихме укорявали някой друг: ” Не се ли срамуваш?” Тоест бихме му показвали, че не взима под внимание останалите. От тази точка започвам своето поправяне.

И тогава всички мои частни лични свойства изобщо не се вземат под внимание, нали това е животински характер. Нима сте видели, животното от нещо да се притеснява? Срещнали ли сте котарак, който би почервенял заради откраднатата сметана, оказвайки се хванат?

Животното няма за какво да се срамува. Но човекът в нас, който започва да се гради, му е срамно. Срамът се отнася именно за него, човек преживява за това, отдава ли на другите, добавя ли блага за всички, изпълнява ли своето предназначение в общата система.

От урока по ”Даряване на Тора”, 18.03.2013

[103039]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - 2 Comments →

Мнение (А.Михайлов, експерт в Центъра на политико-икономически изследвания): Икономиката вече отдавна работи в условията на висока безработица. И е възможно високата и растяща безработица да стане постоянно явление. Но безработицата означава социална и финансова деградация на милиони хора. Преди са процедирали, разпределяйки икономическия ръст до нивото на пълна заетост. Как да се реши проблемът, като е невъзможно да има заетост за всички? – Има два основни метода:

– да се разпредели безработицата по хоризонтал за сметка на съкращението на работния ден без да се съкращава заплащането на труда;

– увеличаване на празничните дни и отпуската;

–  обезателно отделяне на полагащите се 2-4 седмици в годината за образование и повишение на квалификации;

– съкращаване на работната седмица, преминаване към четиридневна работна седмица.

Реплика:  Необходим е нов поглед върху живота – безработицата се дава не за работа и отдих от нея, а за подем на следващата степен от нашето развитие, в пълна взаимовръзка между всички да се разкрие свойството отдаване, а след това и любовта, в която се усеща съществуването извън себе си, т.е. извън усещането за време и пространство. В това състояние природата ни дава усещането за криза.

[103189]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→