ТВ програма „Нов живот”

Предаване №39

25 юли 2012 г.

Въпрос: Да допуснем, че съпружески двойки са решили да преминат нашия курс по интегрална методика. Двойките са най-различни, някои са се оженили наскоро, други са женени вече 20-30 години. Едни имат деца, други още не. Някои преживяват конфликт, а други искат просто да подобрят своите взаимоотношения. Всички те сякаш влизат в лунапарк и виждат на входа карта на маршрута. На нея е отбелязана изходната точка, в която се намират, финалната точка и всички „аткракциони” по пътя. Какъв е този път?

Отговор: Преди всичко трябва да се разбере, че съпружеството е същностният източник на обединиие между хората и на цялото човешко общество. Адам и Ева – това са своеобразни прототипи, те олицетворяват базата, основата на човечеството. И ако ние започнем оздравявянето именно от тази основа, ще обезпечим всеобщото поправяне. Та в крайна сметка става дума не за това просто да подобрим нечий семеен живот. Ако разберем методиката, по която съпружеската двойка се поправя, ще разберем и това, как може да се поправи целия свят. Независимо от икономическите проблеми, различните култури и възпитание, в крайна сметка всичко започва, израства от взаимоотношенията между съпрузите – и там приключва.

Трябва да се осъзнае също, че съвременната криза, обхващаща икономиката, финансите, психологията, културата, възпитанието и останалите сфери, произтича от същата тази криза в семейството. Изглежда, че семейната институция е далече от много външни проблеми, но егоизмът, подтикващ съпрузите към борба, към противопоставяне, не остава „недокоснат”, а се излива и разпространява над всичко останало. Това е фундаменталният и най-важен момент.

Тук, разбира се, изниква въпросът: как е бил устроен семейният живот в предишните времена?

По-рано егоизмът още не е бил толкова развит, колкото днес. Освен това, социалните догми са оказвали силен натиск върху всички: „Нима е възможно да не встъпиш в брак? Може ли да се разведеш? Нима е възможно да не пазиш семейството?” Освен това хората са разбирали, че поотделно живеят много тежко, – така, както сега, точно обратното, да живееш сам е понякога много по-лесно. Даже майката може да отгледа детето си без баща, благодарение на социалната подкрепа. А главното – това е нашият егоизъм, на който му е трудно да понесе, някой да го подтиска, да се съобразява с още някого.

И затова, преди всичко, сме длъжни да отговорим на въпроса: „Защо си струва?” Да отговорим посредством общественото мнение, което е необходимо да сформираме. То не може да остане такова, каквото е сега. Само ако обкръжението поощрява правилно, благоприятствайки съпружеския живот, у партньорите се появяват сили да продължат съвместния път и да изградят правилно семейство.

(more…)

Filed under: Възпитание на децата, Интервюта, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Колкото човек е по-близко до учителя, групата и обучението, толкова повече нараства егоистичното му желание…

Отговор: Разбира се. А иначе как би израснал? Затова е казано: ”Колкото и да е висок човек, неговото начало се издига над него”.

Въпрос: Как тогава съкращаваме своето желание?

Отговор: Съкращавам не самото желание, а неговото приложение. Изобщо не искам желанието да бъде намалено или въобще да изчезне. Не, отнасям се към него, както се казва, ”с цялото си уважение”, с любов, а не с ненавист – тъй като това е ”насрещна помощ от Твореца”. Провеждам осъзната работа със себе си и се стремя да запазя границите на своето желание, всички детайли на възприятието си. Те са истинско съкровище за мен и им придавам голяма важност.

Тогава целият живот става за мен нещо особено важно, ценно. Пред мен сякаш играят, блещукат частите на сложен механизъм и аз не ги неутрализирам, не редуцирам неговата жизнеспособност, искам да се издигна над него. Това всъщност е изкачването по духовните стъпала.

Самото съкращаване се прави от светлината, а аз не спирам нейната работата. Това е равносилно на аскетизъм, и в него няма нищо хубаво. Нещата трябва да се приемат такива, каквито са, издигайки се над тях, а след това да се използват правилно. Присъединявам се към групата, учителя, книгите, а желанието ми все расте, още и още. Така се издигам, като на въздушна възглавница.

Въпрос: Как става това? Нали в желанието е много лесно да ”потънеш”.

Отговор: Моля ви през цялото време да пребивавате в състоянието ”вяра над знанието”, в средната линия. Моето желание, над което се издигам, е лявата линия. Отдаването, което придобивам, е дясната линия. А порядъкът на взаимоотношенията между отдаването и желанието е средната линия. Този механизъм ме издига като крик все по-високо.

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 10.03.2013

[102765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Как е възможно да ни научат какво е отдаване? За това изначално сме надарени от природата с желание за наслаждение, върху което изучаваме отдаването от неговата противоположност, обратното на него свойство.

Желанието ни за наслаждение се впечатлява от някакво въздействие, предизвикващо в него всевъзможни реакции, което сякаш прави драскотини, дупки, ями, вдлъбнатини в него. Благодарение на това, желанието започва постепенно да чувства, тъй като тези въздействия се различават по големина, характер, между тях съществува специална връзка, която не разбираме.

Внезапно откриваме, че нашето желание за наслаждение е много гъвкаво, изключително дълбоко и сложно и също толкова разнообразни и сложни въздействия достигат до него. Така изучаваме своята същност. И колкото повече научаваме за нея, в действителност опознаваме нейното противоположно свойство, обратния характер. Тъй като нашето обучение се основава на сблъсъка на две противоположни свойства: получаване и отдаване.

Казано е: „Да няма други богове пред теб“, което означава учене, при което именно върху тези други богове изучаваме Твореца и можем да формираме вътре в себе си Неговия образ. Защото всъщност Той няма образ, няма форма, позволяваща ни да си Го представим: какво е това, кой е Той, как да Го разкрия?

Как да разкрия това, което не е възможно да се разкрие?! Затова само за сметка на отрицателните въздействия, негативно възприемани от желанието за наслаждение, постепенно изграждаме обратно отношение, от което започваме да си представяме какво е свойството отдаване. То не може да дойде до нас по никакъв друг начин: нито във фантазиите, нито в чувствата, нито в действие от наша страна, което пряко би съответствало на него.

Всичко става само поради факта, че някаква специална сила, светлина действа във всякакви състояния и предизвиква реакция в нас. Работата ни се състои в това, да включим всичко към тази единна висша сила, да постановим, че освен Нея, няма никой друг. Макар това да среща огромно противопоставяне от страна на желанието ни за наслаждение, защото преди то е смятало, че няма никой освен него. Сега то трябва да се съмнява в това. Едното отменя другото, т.е. възниква спор: кой ще царува?

Тези две твърдения се изключват взаимно: или аз, или Той! Този конфликт е в основата на всички наши състояния. И не трябва да се страхуваме да застанем между тези две враждуващи страни и да оставяме това неразрешимо двувластие, да го понасяме, и не просто да се смирим и предадем, а да постигнем, оправдаем, разберем, да се уподобим на силата на отдаване. Ако човек не избяга от това разбиране, а е в състояние да работи в условията на такова раздвоение, сблъсък на мненията, чувствата, ако не разчита на своя животински разум и не избяга от бойното поле, то получава нов разум и чувства свише. В този случай, той придобива форма, подобна на Твореца.

А преди това е невъзможно да разбере какво е това отдаване. Когато човек най-накрая го постигне, това се нарича спасение от Твореца, божи дар. Този, който приема всички падащи му форми на работа и прекланя глава, без да се ръководи от своя собствен, едва ли не всичко разбиращ и вземащ решения ум – той постига успех. Главното е, както се казва, да не вярваш в себе си до деня на смъртта си, т.е. до смъртта на своя егоизъм. А след нея, вече придобиваш вяра.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 11.03.2013

[102425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Духовният растеж започва със съкращаване на егоистичното желание, което властва изначално над него. В момента, когато искаме да направим съкращение, навлизаме в състояние на духовен зародиш, за който е написано: ”Зародишът в майчините води вижда целия свят от край до край. Свещта гори над главата му и го обучават на цялата Тора”.

Тоест той в нищо не е ограничен, защото напълно се е отменил, отменил е същото онова малко, егоистично желание, което е имал в дадения момент и в което е усещал ”този”, бездуховен свят. Тъй като той изобщо не е усещал духовния свят, а само този свят, въображаемата реалност, като човек загубил съзнание и виждащ халюцинации.

Когато съкращава егоизма си, той става неограничен. Повече не изпитва нужда да получава, започва да му свети светлината на Безкрайността като обкръжаваща светлина, което означава да се намираш в утробата на майката. Така преминава етапите на развитие на зародиша.

А след раждането си вече започва да работи на 1-во ниво на дълбочина на желанието, вместо на нулево, и тогава става ограничен. До него вече не достига с нищо неотслабващата светлина на Безкрайността, тъй като повече не се старае да отмени напълно себе си, а само да се прилепи към висшия. Той изгражда свои екрани и отглежда желанията си, за да достигне на практика до светлината на Безкрайността, благодарение на своя труд и да я облече в своите съсъди.

Затова сега в работата му се появяват ограничения и светлината му свети дотолкова, доколкото е способен да приеме, за да отдаде за поправяне на съсъда. Затова е казано, че ”Творецът ненавижда тялото”, т.е. егоистичното желание за наслаждение. А желанието за отдаване вече не се нарича тяло, а душа – част от божественото свише.

По такъв начин, има състояния, когато човек се съкращава дотолкова, че до него без каквито и да е ограничения може да достига светлината на Безкрайността. Но съвършенството се състои в това, да позволи на светлината на Безкрайността да се проявява без каквито и да било съкращения от страна на човека. той трябва да разкрие себе си с помощта на екрана и сам да работи на нивото на Безкрайността, за да постигне пълно сливане със светлината, неограничена от никакви съкращения.

 От подготовка към урока, 12.03.2013

[102517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да преминем от ”Аз” към ”Ние”? В какво се състои смисълът на това, човек да оправдава управлението на Твореца само тогава, когато се радва не на своите успехи, а на успехите на другарите си?

Отговор: Смисълът е в това, да се прилепиш към другаря и чрез него да започнеш да усещаш действителността. Как мога да проверя своята преданост към другарите? Съдейки по това, че се радвам с тяхната радост и се огорчавам от техния печал, внасяйки тук себе си единствено за да им помогна да постигнат добро състояние.

И тук започвам да разкривам доколко аз в действителност желая обратното: как в мен се разкрива огънят на ненавистта и завистта към тях, доколко не съм способен да им пожелая нищо добро, защото усещам, че откъсвам нещо от себе си.

Тук ми предстои много работа, за да мога с помощта на тези проверки да достигна до правилния извод: че нямам нищо освен другарите, в които живея!

Ако другарят ми има някакъв проблем, то аз работя с него така, както ако имаше преграда, стояща между мен и Твореца. Няма никаква разлика. Там ще имам възможността да отменя своето ”Аз”, а от друга страна, да се почувствам голям спрямо другарите, т.е. да поискам да направя всичко, за да им бъде добре, с една дума, като грижовна майка.

От урок по книгата ”Шамати”, 10. 03.2013

[102406]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да оправдаем Твореца, ако виждаме пред себе си такива тежки страдания, неизлечимо болни хора?

Отговор: Сега е невъзможно да се оправдае, тъй като не искаме да лъжем и да се преструваме, да се самозалъгваме или да слушаме утешенията на другите. Има различни психологически методи за въздействие и промяна на гледната точка на човек за случилите се трагични събития с него. Но кабалистите казват, че съществени промени са възможни единствено при условие, че на човек му въздейства светлината, връщаща към източника, която да му повлияе и да промени състоянието му.

Защото състоянието – това е онова стъпало, на което се намира човек. И тогава той по друг начин ще гледа на случващото се, по друг начин ще усеща и ще разбира съгласно новото стъпало, което сега е постигнал, благодарение на светлината. И в такъв случай тази промяна ще бъде предизвикана не защото са го заблудили и убедили обкръжаващите. Тъй като с това те го мамят и не му разрешават да види истината, сякаш му дават успокоително лекарство. Те се опитват да му представят, че всичко е наред, и с това го лъжат и му закриват пътя към истината.

Ние така не правим – ние не го успокояваме, а само поддържаме човека, за да може той да разкрие цялото си его. Ние му помагаме да разкрие егоизма си и да издържи.

Можеш да се задържиш във всяка случайна ситуация по два начина. Първият е проблемът да се замаскира по някакъв начин и да объркаш сам себе си, и тогава човек се обръща за помощ към религията, вярванията, мистиката. Така действат всички в нашия свят.

Или може, точно обратното, още по-широко да отворим очите си и желанието си и да започнем работа за привличане на светлината, връщаща към източника, за да ме поправи тя. И тогава от новото ниво ще видя истинската картина.

Как привличам тази светлина? За сметка на това, че оправдавам случващите се събития, следващи от единия принцип: ”Няма никой освен Твореца”. Искам да разкрия тази висша сила, освен която няма нищо друго.

Не се примирявам просто така със случващото се, като смирен вярващ, а искам да разкрия Висшия. Разбирам, че всичките ми усещания са призиви от Твореца, от желаещия да бъде разкрит от творението, и да бъде разкрит като единствена, абсолютна и добра Сила.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 08.03.2013

[102306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→