Съвременната криза има за цел да ни доведе до разбирането за правилна взаимовръзка и взаимозависимост. И това не е в икономиката по съвременен образец. В крайна сметка, реалната икономика, лишена от ”балони” и излишества – това са няколко процента от световното население, произвеждащи необходимите стоки, които действително са ни нужни: продукти, дрехи, жилище и т.н. Всичко останало – вече не е икономика, а начин за подвеждане на хората и извличане на полза от тях. Само една малка част от целия този пазар осигурява нашите насъщни потребности.

Но днес истината излиза на бял свят. Хората остават без работа, особено младежите. Те не знаят какво да правят със себе си, в тях твърдо се установява нова, изкривена представа за живота, и след определено време изгубват способността да се трудят. Нещо повече, не са в състояние да създадат семейство и да живеят нормален живот. Вместо това, формират за себе си нова култура с нови развлечения.

Казано накратко, става въпрос за глобална социална беда. Днес тя ярко се проявява в Европа, едновременно на опашката стоят милиарди хора от други страни, включвайки Китай и Индия. САЩ също не е изключение. Тук като пример може да се приведе Детройт, превърнал се в един вид ”призрачен град”.

Всичко това ни води към ново общество и ако не го преразгледаме, ако не обясним на хората, как занапред трябва да се организират, с какво да се занимават, то те ще започнат да живеят в градските джунгли, както животните в гората. Тогава човечеството ще стигне до поправяне не по пътя на интегралното образование, а по пътя на страданието.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.03.2013   

[102188] 

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако егоизмът е единствената новост, която е създал Творецът, защо трябва да я променяме на нещо друго, включително и на природата на Твореца? Или ние още не сме оценили това, което Той е направил?

Отговор: Творецът е създал егоизма, за да го поправим, да го променим и от това противоположно на Него, егоистично свойство сами да достигнем свойството отдаване и любов. Тогава ще можем напълно да се наслаждаваме на отдаването и любовта, докато в същото това време егоизмът поглъща наслаждението и моментално неутрализира и себе, си и него.

Например, аз искам да пия и чувствам не просто желание да изпия чаша вода, а страдам от жажда, т.е. имам специална нужда. Аз пия вода и постепенно се напълвам. При това най-много се наслаждавам от първата глътка, от втората – по-малко, от третата – още по-малко и т.н. И когато допивам цялата чаша, наслаждението свършва. Няма желание, няма наслаждение. И да ми дадеш още една чаша вода – не искам.

От какво да се наслаждавам сега? Няма от какво. Няма болка – няма наслаждение. Това състояние се нарича „духовно мъртъв“: нищо не искам в моя живот.

За да достигна вечното, непреходно наслаждение, аз трябва постоянно да искам, да получавам и да се наслаждавам.

Излиза, че цяла вечност трябва да пия тази чаша вода и през цялото време – с най-голямо наслаждение, както при първата глътка. Освен това, не трябва да преставам да страдам от желанието да изпия водата и да се наслаждавам на първата глътка. Как мога да постигна това?

Ако вляза в контакт между две противоположни свойства, то виждам, че те взаимно се неутрализират едно друго – настъпва унищожение. Нищо не мога да направя – плюс-минус се съединяват помежду си и се унищожават взаимно. Наслаждението и болката изчезват, но в крайна сметка, се губи и смисълът на живота.

Как мога да направя така, че постоянно да страдам и непрекъснато да се наслаждавам, така че самото страдание да поддържа наслаждението и да бъде не просто страдание, а страдание от любов?

В нашия живот съществува, вероятно, микро-секунда, когато изпитваме нещо подобно, но то веднага изчезва.

Проблемът, обаче, се решава просто: с това, че разделям обектите. В единия обект е страданието, желанието, а в другия обект – възможността за неговото напълване.

Например, майка и дете: колкото и да иска детето, майката с удоволствие го напълва, като при това, самата тя се наслаждава от неговото напълване. И ако тя има хиляда деца, то тогава е възможно да се напълни хиляда пъти повече и през цялото време да изпитва наслаждение: вечно, безкрайно, в зависимост от броя на възможностите да напълва, защото през нея преминава наслаждението на всички останали. Само в тази форма може да се напълва неограничено.

Затова най-главното в науката кабала, науката за получаване – е да се научим да получаваме така, че през теб да преминава наслаждението на другите. И тогава ще се наслаждаваш постоянно и неограничено, вечно и съвършено.

От виртуалния урок, 03.03.2013

 [102077]

Filed under: Духовна работа - No Comments→