Втори принцип за изграждане на семейния живот: Когато между хората възниква истинско обединение, сърцето се изпълва с усещане за най-висше щастие – дотолкова, че изглежда така сякаш не съществува нищо, освен нашето единство.

Въпрос: Защо обединението носи със себе си такова възвишено чувство?

Отговор: Трябва да се основаваме на това, което ни демонстрира самата Природа. А тя ни показва вредата от делението и разединението. Всичките ни беди са предизвикани от отсъствието на единство. И след като е така, то, разбира се, обединението – това е ключът към успеха. Как е възможно която и да е част от цялото да се преизпълни с щастие, ако не е свързана с останалите части? Ние можем да получим удоволствие само с помощта на ближните и никога – сами.

Аз получавам всичко от природата – нежива, растителна, животинска – или от човешкото общество. Винаги внасям нещо отвън вътре. Някои неща аз внасям физически – например храна, други възприемам благодарение на общуването с някого, чрез използване на ближния. А освен това, мога да се напълня чрез отдаване на ближния. По този начин, аз съм свързан с другите, за да обезпеча своя живот. Макар да не забелязвам това, аз съм не по-малко свързан с обкръжението чрез огромна система от „нерви” и „кръвоносни съдове”. Както дървото се храни от земята посредством коренова система, така и аз чрез малки „тръбички” извличам от обркръжението всичката своя храна- материална, душевна, духовна.

И съответно, ако моята свързаност с обкръжението е изградена неправилно, аз съм в беда.

Изобщо, тази взаимовръзка може да бъде естествена, както при животните, които инстинктивно знаят как да си обезпечават всичко необходимо. От друга страна, нашата взаимна свързаност със света има ярко изразен патологичен характер. Например, замърсяваме въздуха, от който зависи нашият живот. Най-малкото, признавайки, че след 20 години това ще доведе до масови заболявания със смъртен изход, ние продължаваме да увеличаваме замърсяването.

Друг пример – това е изчерпването на водните ресурси, за което, по същия начин, никой не го е грижа.

Така, прекъсването на връзката не ни позволява да осъзнаем заплахите, които сами предизвикваме. Тази разединеност помежду ни, в действителност, се явява причина за всички беди в момента, като не говоря вече за отсъствието на щастие, радост, увереност, умиротворение… Ние занемаряваме даже базовите потребности, необходими ни за оцеляване.

Ако можехме правилно да изградим своята връзка с природата, ако чувствахме тези „тръбички”, чрез които се храним и дишаме, чрез които към нас непрестанно постъпва „инфузия”, нямаше да се отнасяме по този начин към обкръжаващата ни среда, нямаше да строим „каменни джунгли”. Това изначално е грешен подход. У човека няма правилно отношение към връзките с другите хора, и оттук произлизат всички проблеми.

Въпрос: Такива тръбички има също и между съпрузите?

Отговор: И още как. Съпрузите наистина са споени в едно цяло. И наистина, точно по същия начин всеки човек е свързан с целия свят. Между нас се извиват безбройни нишки, обхващащи също неживата, растителната и животинската природа. Всички ние заедно – това е една голяма система с множество „кръвоносни и лимфни съдове”, с „нервна система” и т.н.

Науката вече откри, че природата се явява цялостна, холистична и няма накъде да избягаме от това. Ако направиш нещо на едно място, ще получиш отклик на друго, при това съвършено неочакван. Тук ти само докосваш пеперудата, а на друго място има суша или лоша реколта… Това е така, защото става въпрос за интегрален механизъм.

Въпрос: Защо става така, че обединявайки се с партньора, ние изпитваме радост и щастие, понякога превъзхождащи случващото се през целия ни живот?

Отговор: Преди всичко, самото обединение обезпечава нашия живот. Освен това, благодарение на него ние получаваме напълване на човешкото ниво, което стои над животинското – и за това чувстваме себе си по-високо от материалния живот.

Въпрос: И все пак, как действа обединението? Навярно, при всяка двойка е имало такива моменти. Защо възниква това усещане за висше щастие?

Отговор: Защото, обединявайки се, се включваш в усещането на „извънтелесния” живот. Опитай –  и ще се убедиш. Това ще ти даде усещане за безгранично съществуване.

Та нали всичко, което усещам в собственото си тяло, изначално е ограничено от годините живот и „тавана” на способностите за възприемане и самонапълване. От друга страна, в усещането за съществуването, за живота, в напълването извън себе си, аз не чувствам граници. Изглежда, че сякаш съм вдигнат във въздуха, като „ангелче с крилца”.

Това действително е така. По-рано бях ограничен от своите съсъди – желания, способности, свойства, а сега – не. И ако по този начин се включа към цялото човечество, ще придобия възможностите и желанията на всички – вече не егоистични. Аз излизам от себе си и тогава усещам системата, съществуваща отвън.

Безусловно, по този начин човек се напълва неограничено в пет нови, извънтелесни сетивни органи.

Влизайки в усещането на ближния, аз изграждам нови усещания, аналогични на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието, но само външни, принадлежащи на ближния. Когато започна да гледам на света чрез него, моите сетива се издигат над „животинското” ниво и даже получават нови названия.

Въпрос: Какво следва: излизам извън себе си и виждам света с очите на партньора?

Отговор: Да, разбира се. Виждам света чрез неговия разум и чувство, включвайки се в неговото вътрешно възприемане на картината, към неговия ракурс, разум и чувства, светоглед.

Въпрос: Излиза, че обединявайки се с партньора, възприемам неговия поглед върху света. Защо това ми доставя щастие?

Отговор: Тук работата не е в самия партньор, а в това, че с неговата помощ аз излизам в извънтелесното възприемане на света и виждам всичко по нов начин, не така, както сега.

Въпрос: Какво е това „извън тялото”?

Отговор: „Тялото” – това е моята плът, моята система от разум и чувства. Значи, ако аз се „облека” с чувствата и разума на партньора, ще видя света чрез него. Аз искам да го разбера, да го усетя напълно, да приема неговия възглед. Може да се попитам, защо? С какво ще ми помогне това? Работата е там, че така се снабдявам с инструменти за неограничено възприемане на света, което в кабала се нарича „духовно”.

Притежавам чувство и разум отвън и ги поставям над себе си. При това положение не използвам своя егоизъм, за да възприема света чрез партньора, а обратното, посредством своята система обслужвам неговата. И това е системата на отдаването.

По този начин вече не съм ограничен от своята природа при възприемането на света и мога да се сливам по този начин с всички. Започвам да усещам всички останали хора в света, да съм във връзка с тях.

Да се върнем към съпрузите: те встъпват в съвкупление, в резултат на което се раждат деца. Това съвкупление по същността си е съчетание, взаимно включване, смесване на семена, пораждащи нов живот.

Съответно, на духовно ниво съпрузите се свързват един с друг в духовно съвкупление – когато влизат в другия по пътя на сливането, взаимното включване – и благодарение на това, раждат следващо духовно поколение. Между тях се появява нещо общо, особено – ново усещане, тяхно духовно дете, дъщеря на име Шхина. След това ще се роди и син, наречен Творец.

Това не е алегория – нещата стоят точно така. Подобно на физическото съвкупление, духовното съчетание води до аналогични резултати. Всеки, който се е издигнал над своята природа, над егоистичните желания, встъпва в духовно съчетание с ближния. „Духовно” – това е стоящото над егоизма и осъществявано посредством отстъпки.

Въпрос: Какво ни дава това?

Отговор: А какво ти дава раждането на деца в нашия свят? Радост. Така си устроен, че те ти доставят радост. И съответно, твоето духовно устройство е такова, че раждането на духовни деца ти доставя още повече радост.

Въпрос: Как тези деца – дъщеря и син – са свързани с това, че съм предпочел чувствата и разума на партньора пред своите?

Отговор: Съвкуплението, съчетанието, взаимното включване се осъществява над егоизма, над животинското ниво. Вие сте го завършили и сега искате да се обедините на човешката степен: ти получаваш нейното възприятие, тя – твоето, и вие ставата единна система. Тази система – това е вече общата капка семе, от която се раждат дъщеря и син.

Излизайки на такава степен на битието, която се нарича „дъщеря” и „син”, ти преставаш да усещаш материалния живот, необходим за твоето съществуване. Сега ти съществуваш на духовна степен, без всякаква връзка с материалната.

Въпрос: Могат ли съпрузите, започващи наш курс, да вкусят нещо от това щастие, което, подобно на непресъхващ извор, струи в истинското обединение между хората? Мога ли аз в началото на пътя, все още устремен само към единството, с помощта на някакво упражнение да усетя в себе си дори малка глътка от този извор, да вкуся капка от това чувство, огромния потенциал на който е заложен в това?

Отговор: Да, благодарение на семинара – когато вие се обединявате един с друг, и благодарение на това единство ви се отдава да решите някакви проблеми, да достигнете до взаимно разбиране по някои въпроси. Не случайно е казано, че няма по-голяма радост от това, да се избавиш от съмнението.

Да допуснем, че вие седите у дома един срещу друг и всеки се старае да почувства онова, което му казва партньора, все едно това са негови собствени мисли и желания. При това всеки трябва да бъде откровен, искрен. Тук се изисква не празнословие, а взаимно включване помежду ви.

Всеки говори каквото иска, каквото мисли, за това, което му се случва. Темата не е важна, защото главното тук е, че партньорът ти предоставя възможност да влезеш в него, дава ти средство да го опознаеш отвътре, да се „възползваш” от него.

А ти, от своя страна, не подлагаш нищо на критика, просто искаш да се „облечеш” в неговата система по пътя на съгласието, разбирането, по пътя на „безусловната капитулация”. Неговите думи сякаш се спускат към теб свише.

Чрез такова упражнение ти започваш да се повдигаш и въпреки, че все още си далече от истинската реализация, не по-маловажно е, че това е вече крачка напред. И ако действате взаимно, искрено, от сърце, ще почувствате щастие.

Тук цялата работа не е в думите, а именно в отстъпките и съгласието, в самоотричането и съгласието с ближния. А щастие ще изпитваш, защото се повдигаш. Няма значение какво слушаш – това са просто „картинки”.

Главното е, че по този начин ти се издигаш над себе си, излизаш от собствения си свят, издигаш се над земята, летиш надалече и се чувстваш безкраен, безграничен.

Ето това усещаме, излизайки от собствения си егоизъм и избавяйки се от ограниченията.

Из 42-а беседа за новия живот” , 26.07.2012

[100448]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment →