Въпрос: Учени извършили следния експеримент: сложили пет маймуни в една клетка със стълба, като върху стълбата поставили няколко банана. Когато една от тях се опитала да си вземе от бананите, веднага пуснали студена вода и облели с нея всичките 5 маймуни. Същото направили и при опита на друга маймуна да си вземе от бананите. Но когато трета маймуна започнала да се приближава към бананите, останалите маймуни започнали да я възпрепятстват.

След това започнали една по една да сменят маймуните с нови, които по-рано не са били обливани със студена вода. Но в момента, в който те се опитали да се приближат до стълбата, всички останали маймуни започнали да ги възпрепятстват. Най-интересното обаче е, че след като сменили всички маймуни с нови, те също не давали на току що добавените нови маймуни да стигнат до бананите, като при това най-активната от тях била първата маймуна, която не е била обляна със студена вода. Какво се е случило?

Отговор: Тази маймуна е преминала от ниво на „знание“ на ниво „вяра“. Тя е приела всичко, което е станало, само вярвайки, и затова в нея то е преминало на по-високо ниво. За нея забраната е станала догма. Ако реакцията на първите маймуни е зависела от страха пред студената вода, то в нея тя вече не зависи от нищо. Нейната нагласа е станала „Забранено е!“. Това е над каквото и да е било знание, над всякакви съмнения. Фанатично отрицание!

Това е нивото на фанатизма, на религията.

Въпрос: Излиза, че така е по-лесно да бъдат управлявани сътрудници? Но да допуснем, ние възпитаваме децата не чрез догми, а се стараем да им обясним как да постъпват по-добре. А със сътрудниците?

Отговор: От тук можем да видим два различни подхода във възпитанието на сътрудниците. Или възпитават човека плавно, постепенно довеждайки го до необходимото културно ниво.

Или, и това е най-лесното, го възпитават според догми: „Забранено е! Така е написано в свещените писания. Иначе ще има божие наказание“, и т.н. Естествено, това догматично възпитание се поддържа от общественото мнение и вече влиза в областта на заповедите. С него идва край на какъвто и да е процес на обучение, човек става фанатик, точно както маймуните в примера по-горе. За никакво по-нататъшно развитие не може да става дума.

Това в частност е било наблюдавано при съветската власт. Вместо да издигат културното ниво на населението, да обучават всички и да им показват как колективизмът е нещо полезно, хората били заставяни насила да приемат тези идеи, под натиск, със страх: Сибир, глад и т.н. Независимо от това, виждаме до какво е довело всичко това, тъй като независимо от това хората се изменят, менят се поколенията – нищо не може да се направи. Но за кратко време това влиза в категорията на религията.

А ако  религията се поддържа от масите, и още повече, когато им обещава бъдещо възнаграждение, тогава тя живее с векове, въпреки че няма под себе си никаква реална основа.

Реплика: Да, но работодателят също се опитва интуитивно да използва това: в компаниите се създават своеобразни „библии“: кодекси, канони, устави от правила и норми…

Отговор: На определен, неголям етап това е напълно възможно. Но ние все пак не сме маймуни, не сме затворени в клетка и затова хората ще поискат по всякакъв начин да получат този „банан“ в най-надежден вид.

Не мисля, че в наше време страхът е начин за управление. Първо, в днешния отворен свят ние сме пред „лицето“ на всички: веднага ще започне обсъждане и осъждане. И след това в човек възникват вече абсолютно други нива на желания – трудно е да го объркаш. Затова без интегрално възпитание няма да ни се размине.

В добавка, защо забраната трябва да е изгодна за стопанина? Тъй като, ако човек стане по-творчески, той сам ще разбере, че не си струва да прави така и да превърне забраната в нещо полезно.

От ТВ програмата “Кадрови тайни”, 07.02.2013

[100749]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment →